РЕШЕНИЕ
№ 6940
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110104153 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Х. К. Х. срещу М. Н. Н..
Ищецът твърди, че с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с
решение на съда, влязло в сила на 04.02.1986г. Посочва, че по време на брака са придобили
в режим на СИО ап. № 84, находящ се в /населено място/, като след развода имотът останал
в обикновена съсобственост. С нот. акт от 27.09.2017г. ответникът прехвърлил на /фирма/
собствената си А ид. част от имота. С решение от 13.04.2020г. по гр. д. № 5034/2019г. на
САС съдът допуснал ищецът да изкупи на основание чл. 33, ал. 2 ЗС прехвърлената ид. част,
което и сторил. Със същото решение САС признал за установено, че ищецът е собственик
на 16552,25/20369 ид. ч. от процесния имот. С постановление от 04.10.2016г. по изп. дело №
1121/2013г. по описа на ЧСИ О. М. била наложена възбрана върху А идеална част от имота
за обезпечаване вземанията на А. Р. Н.. Тъй като възбраната била вписана преди ответникът
да се разпореди с ид. част, били извършени опис, оценка и изнасяне на публична продан на
А ид. ч. от имота. За да избегне проданта на имота, ищецът поискал да му бъде издадено
удостоверение за размера на дълга на взискателя А. Н.а. С платежно нареждане от
12.01.2022г. ищецът заплатил в полза на А. Н.а вместо длъжника М. Н. сумата от 4492,02лв.
за погасяване на задълженията му по изп. дело № 1121/2013г. На същата дата заплатил и
сумата от 804,67лв. за погасяване на таксите и разноските по изп. дело. Ищецът счита, че е
изпълнил задълженията на ответника, като е имал правен интерес за това, поради което на
основание чл. 74 ЗЗД е встъпил в правата на кредиторите спрямо него.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 4449,02лв. и сумата от 804,67лв., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба извън преклузивния срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК, в който излага съображения за неоснователност на претенциите. Счита, че не са
налице предпоставките за настъпване на суброгация. Твърди, че не ищецът, а друго лице - И.
М. е заплатило сумите с негови лични средства. Поддържа, че за ищеца не е налице и правен
интерес от изпълнението на чуждо задължение, тъй като били налице правоотношения
между кредитора и длъжника, но не и с ищеца. Изтъква още, че ищецът изпълнил свое
1
задължение към ответника за заплащане на припадащата стойност на притежаваните от нея
16552/20369 ид. ч. от процесния имот за извършени от ответника на 10.09.2017г. подобрения
в имота на стойност 57215,21лв. Евентуално прави и възражение за прихващане с това свое
вземане.
По отношение таксите по изпълнението посочва, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в
размер от 458,57лв. била за сметка на взискателя, а не за длъжника и нямало как да се
суброгира спрямо него за това вземане.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 74 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 74 ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като
е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. При суброгацията към
третото лице преминават прехвърлимите права на кредитора с всички обезпечения в широк
смисъл на думата, освен при ограниченията, уредени в закона /Решение № 122 от 18.09.2014
г. на ВКС по т. д. № 3228/2013 г., I т. о., ТК/.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е имал задължения към лицето А. Н.а в сочения
размер; че ищецът е изпълнил задълженията чрез плащане; че ищецът е имал правен интерес
от изпълнението, тъй като отношенията между кредитора А. Н.а и длъжника М. Н. биха
засегнали /застрашили/ конкретни имуществени права на ищеца. С оглед на това, на първо
място следва да бъде изследвано дали ответникът е имал задължения към А. Н.а в размер от
4449,02 лв.
По молба вх. № 96/10.01.2022г. на ищцата Х. Х. е издадено удостоверение изх. №
120/10.01.2022г. по изп. дело 1121/2013г. по описа на ЧСИ О. М. с рег. № 846 с район на
действие СГС /л. 39 от делото/, в което е посочено, че изпълнителното дело е образувано по
искане на /фирма/ въз основа на изп. лист по гр. д. 43734/2013г. по описа на СРС, 58 състав
срещу солидарно отговорните длъжници М. Н. Н. и А. Р. Н. за събиране на следните суми:
5936,72 лв. – главница по договор за кредит от 24.10.2007г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 18.10.2013г. до окончателното плащане, сумата от 501,13 лв.-договорна
лихва за периода от 15.12.2012г.-04.09.2013г., сумата от ****,28 лв.-наказателна лихва за
периода 15.01.2013г.-17.10.2013г., сумата от 134.02 лв.-държавна такса и сумата от 341 лв.
възнаграждение за юрисконсулт. Дължимите суми са събрани, като на основание чл. 429,
ал.1 ГПК като взискател по изп. производство е конституирана А. Н.а за събиране на сумите,
които са платени от нея, в качеството й на солидарно отговорен длъжник, за изплащане на
кредита, предоставен от бА.та на М. Н.. А. Н.а е конституирана като взискател в изп.
производство и за събиране на вземанията й към длъжника М. Н., посочени в изп. лист от
04.08.2014г. по гр.д. 16175/2913г. по описа на СРС, 85 състав.
В удостоверението е посочено, че към 10.01.2021г. неплатените задължения на М. Н.
по изпълнителното дело към А. Р. Н., както и неплатените суми за разноски по
изпълнението, свързани с тяхното събиране, възлизат на: 3651,66 лв. – вземания на А. Р. Н.
по изп. лист, издаден на 29.10.2013г. по гр.д. № 43734/2013г. по описа на СРС, 58 състав;
797,36 лв. – вземания на А. Р. Н. по изп. лист, издаден на 04.08.2014г. по гр.д. №
16175/2013г. по описа на СРС, 85 състав или общо сумата от 4449,02 лв.; 300 лв. - разноски
за възнаграждение на вещо лице; 17 лв. -общинска такса за удостоверение за данъчна
оценка; 18 лв. с ДДС - такса по т.10 ТТРЗЧСИ; 10 лв. - държавна такса по ТДТСАВ за
заличаване на възбрана; 458,87 лв. – такса по т.26 ТТРЗЧСИ; 0.80 лв.-допълнитекни
разноски по т. 31, б. „б“ ТТРЗЧСИ или общо 804,67лв.
Издаденото от ЧСИ О. М. удостоверение има характеристиката на официален
удостоверителен документ съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издадено от длъжностно
лице в кръга на службата му по установените форма и ред и в него са удостоверени
2
обстоятелства, настъпили пред него или извършени от него. Ето защо, същото се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства.
Удостоверението не е оспорено от ответника, поради което съдът е длъжен да приеме за
достоверни всички отразени в него обстоятелства.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е имал задължения към А. Н.а,
доколкото последната е била взискател по горепосоченото изп. дело и е била носител на
вземания срещу М. Н., а именно вземания по издаден изп. лист на 04.08.2014г. по гр.д. №
16175/2913г. по описа на СРС, 85 състав, и за платените от нея като солидарно отговорен
длъжник задължения към /фирма/ по издаден в полза на бА.та изп. лист по гр.д. №
43734/2013г. по описа на СРС, 58 състав. В полза на ЧСИ пък са налице вземания за такси и
разноски, възлизащи на обща стойност от 804,67 лв.
По отношение заплащането на горепосочените суми е приложено заверено по реда на
чл. 183 ГПК преводно нареждане от 12.01.2022г. за сумата от 4449,02 лв. /л. 40/ с наредител
И. П. М., като в основание за превода е посочено „погасяване на задължения на М. Н., ИД
1121/2013 за Х. Х.“ и преводно нареждане от същата дата и същия наредител /л. 41/ за
сумата от 804,67 лв. с основание „такси и разноски ИД 1121/2013г. срещу М. Н. за Х. Х.“.
Първата сума е платена в полза на А. Р. Н., а втората в полза на ЧСИ О. М.. Видно от
представеното на л. 91 платежно нареждане, на 12.01.2022г. в 15:33ч. (преди горните суми
да бъдат преведени на А. Н.а и ЧСИ М., което се случва на 12.01.2022г. в 17:16ч. и 17:20ч.)
Х. Х. е превела на И. П. М. сума в размер на 5300 лв. с основание „за погасяване на
задължението на М. Н. по изп. дело 1121/2013г. ЧСИ О. М., такси и комисионни“.
При горните обстоятелства, съдът намира, че по делото е несъмнено установено, че
ищецът е заплатил посочените суми, като доводите на ответника в обратна насока са
неоснователни. Действително, в преводните нареждания като наредител е посочен И. М., но
следва да се отбележи, че той е процесуалният представител на ищеца (действащ адвокат),
както и че в тях изрично е посочено като основание погасяването задълженията на
длъжника по изп. дело 1121/2013г. „за Х. Х.“. Видно е, че сумите са преведени от ищцата в
полза на процесуалния й представител, който веднага след това ги е превел на А. Н.а и ЧСИ
М. в изпълнение на вътрешните отношения между доверител и довереник. В самите
платежни ясно е посочено, че плащанията се извършват за сметка на Х. Х., което е
достатъчно, за да обоснове извод, че именно от нейно име и за нейна сметка са платени
сумите.
С оглед изложеното, обстоятелството, че ищецът е изпълнил чуждо задължение чрез
плащане, се явява доказано.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, който е изпълнил едно
чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на
кредитора. Така уредена, законната суброгация освен изпълнение на задължение, включва
като елемент от фактическия състав и правен интерес от изпълнението. Правният интерес
обаче е абстрактен. Следва да е налице конкретна зависимост между отношенията кредитор-
длъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават имуществени права на третото лице, на
което поради това да се признае правен интерес от изпълнение /Решение № 773 от
15.07.2002г. на ВКС по гр. д. № 1534/2001г., V г. о.; Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д.
№ 2723/2015 г. на ВКС, IV г. о. /.
В конкретния случай, в исковата молба се твърди, че такъв интерес е налице, тъй като
отношенията между кредитора А. Н.а и длъжника М. Н. биха засегнали /застрашили/
конкретни имуществени права на ищцата. Съдът намира, че правен интерес от изпълнението
на чуждото задължение е налице по следните съображения:
Между страните не се спори, че са били съпрузи, като гражданският им брак е
прекратен с решение от 19.12.1985г. по гр. д. № 2824/1985г. на СРС, влязло в сила на
04.02.1986г.
Страните не спорят и че с нотариален акт за прехвърляне на имот вместо изпълнение
на паричен дълг № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017г. на нотариус Й. Л. с рег. №
3
**** на НК, вписан в СВ, М. Н. е прехвърлил на /фирма/ собствената си ½ идеална част от
процесния недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 84, находящ се в /населено място/, състоящ
се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88,09 кв.м, заедно с
принадлежащото му избено помещение № 16 и заедно с 1,995 % идеални части от общите
части на сградата и идеални части от правото на строеж.
С решение № 696 от 13.04.2020г. по гр.д. № 5034/2019г. на Апелативен съд-София, 1-
ви състав, влязло в сила на 19.11.2020г., е отменено Решение № 4633 от 25.06.2019г. по гр.д.
№ 5016/2018г. по описа на СГС, I-7 състав, като е отхвърен предявения на основание чл.
212, вр. чл. 124, ал.1 ГПК иск от М. Н. Н. и /фирма/ против Х. К. Х. за признаване на
установено в отношенията между страните, че последната не е собственик на ½ ид.ч. от ап.
№ 84, находящ се в гр. София, ж. к. Сухата река, бл. 218, ет. 5, с площ 88,09 кв.м.,
представляващ замостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.610.637.4.16, заедно с
избено помещение № 16, заедно с 1.995% ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото. С решението е допуснато на основание чл. 33 ЗС Х. К. Х. да изкупи
прехвърления от М. Н. Н. на /фирма/ с нотариален акт за прехвърляне на имот вместо
изпълнение на паричен дълг № 100, том IV, рег.№ 3318, дело № 647 от 2017г. на нотариус
Й. Л. с рег. № **** на НК, вписан в СВ, горепосочения недвижим имот срещу заплащане на
сумата от 28 000 лв. По предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС Х. Х. е призната за
собственик на 16552,25/20369 ид. ч. от процесния имот, а /фирма/ е осъден да предаде
владението на имота.
В аспекта на изложеното се налага изводът, че ищецът се явява съсобственик на
процесния имот. С решението на САС е отхвърлен отрицателен установителен иск на М. Н.
Н. и /фирма/ против Х. К. Х. за признаване на установено в отношенията между страните, че
последната не е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, както и е допуснато да изкупи
прехвърлената от М. Н. на /фирма/ ½ ид.ч. от имота-собственост на ответника. Правото на
изкупуване е упражнено, видно от приложено преводно нареждане в полза на /фирма/ за
сумата от 28 000 лв., заплатена от Х. Х. /л. 16 от делото/. По този начин ищецът се
легитимира като съсобственик, притежаващ освен своята част от имота към прекратяването
на брака и СИО, така и изкупеното от /фирма/, което представлява ½ ид.ч. от имота.
Останалата част от имота е собственост на ответника.
По горепосоченото изп. дело № 1121/2013г. на ЧСИ О. М., с постановление от
04.10.2016г. е наложена възбрана върху притежаваната от длъжника М. Н. ½ ид.ч. от ап. №
84, находящ се в гр. София, ж. к. Сухата река, бл. 218, ет. 5, заедно с избено помещение
№16, заедно с 1.995% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото
за обезпечаване събирането в полза на взискателя А. Р. Н., а също така и за обезпечаване
събирането на вземанията за всички такси и разноски по изпълнението до неговото
приключване, вкл. и за обезпечаване събирането на вземането за пропорционална такса по
смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. Със съобщение изх. № 6444/30.11.2021г. на ЧСИ О. М. по изп.
дело 1121/2013г. е насрочена публична продан на притежаваната от М. Н. ½ ид.ч. от
процесния недвижим имот. Предвид че ищецът е съсобственик на имота, който е обект на
принудително изпълнение и идеална част от него е изнесена на публична продан, за
съсобственика несъмнено е налице правен интерес да осуети проданта, като заплати
вземането на взискателя, по чието искане е предприето принудителното изпълнение. С
реализирането на проданта биха се накърнили интересите на съсобственика, тъй като в
съсобствеността би влязло трето лице. Заплащането на задължението на М. Н. към А. Н.а от
страна на ищеца постига именно избягванетото на тези неблагорпиятни последици - да се
преустанови принудителното изпълнение върху имота. Ето защо, за ищеца е налице правен
интерес да изпълни чуждото задължение.
Третото лице, което има правен интерес от изпълнение на чуждо задължение има и
регресно право срещу длъжника да иска да му възстанови това, което е изпълнило на
кредитора. Регресното право може да произтича от различни вътрешни правоотношения
между длъжника и третото лице /Решение № 5 от 04.07.2016 г. по гр. д. № 2723/2015 г. на
ВКС, IV г. о./. Преценката за наличие на регресни права във връзка с изпълнението на
4
третото лице към кредитора се извършва на плоскостта на вътрешните отношения на
третото лице и длъжника. Третото лице няма регресни права, ако е предприело
изпълнението с дарствено намерение или за погасяване на свой дълг към длъжника
/Решение № 122 от 18.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3228/2013 г., I т. о., ТК/.
Именно такова изключващо правото на регрес възражение е отправено от ответника,
който сочи, че ищецът е изпълнил свое задължение към ответника за заплащане на
припадащата се стойност на притежаваните от нея 16552/20369 ид. ч. от процесния имот за
извършени от ответника на 10.09.2017г. подобрения в имота на стойност 57215,21лв. По
делото обаче не са налице доказателства, които да обосноват подобен извод, с оглед на
което следва да се приеме, че за ищеца са възникнали регресни вземания за платените суми.
С извършеното от ищеца в полза на А. Н.а плащане в размер от 4449,02лв., ищецът
се е суброгирал /встъпил/ е в правата на удовлетворения кредитор спрямо длъжника. Ето
защо, предявеният иск с правно основание чл. 74 ЗЗД е основателен по отношение на
платеното от ищеца задължение на ответника към А. Н.а.
Същото се отнася и до заплатените такси и разноски в полза на съдебния изпълнител.
Несъмнено такива се начисляват в рамките на изп. производство, като техният размер,
обективиран в издаденото удостоверение, не е спорен. Разноските по принудителното
изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл.
433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство – чл. 79 ГПК. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно
изпълнение – дължи платените от взискателя авансови такси; разноските за извършените
необходими действия по изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално
представителство и окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители. /Решение № 82 от 8.05.2012г. по гр. д. №1891/2010
г. на ВКС; Решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012г. на ВКС/. Таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ се явява възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност изразяваща се в
събиране на паричното вземане на взискателя. По своята правна същност тя е
пропорционална такса и не се внася авансово от взискателя – т. 29, буква „б“. Таксата се
събира върху вече събрана сума, определя се в пълен размер и е дължима от длъжника.
Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от ТТРЗЧСИ по
общото правило на чл. 79, ал.1 ГПК е за сметка на длъжника, вкл. в хипотеза на плащане
след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на
взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /Решение № 640 от 04.10.2010 г.
по гр. дело № 920/2009 г. на ВКС/. Безспорно същото важи и при погасяване на вземането от
трето лице, а не от длъжника. Последното не освобождава длъжника от задължението му за
заплащане на таксите и разноските в изп. производство.
С оглед изложеното, съдът не споделя възражението на ответника, че таксата по т.26
ТТРЗЧСИ не се дължи от длъжника, а от взискателя.
По изложените съображения, основателен се явява и искът за сумата от 804,67лв.,
представляваща заплатените в полза на съдебния изпълнител такси и разноски.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, който е направил и доказал такива в размер на 1230,15 лв., от които 210,15лв. за
платена държавна такса и 1020лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид че по делото е допусната, изслушана и приета съдебно-психиатрична
експертиза, по която възнаграждението на вещото лице първоначално е изплатено от
бюджета на съда, на основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт и сумата от 300лв.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на Х. К.
Х., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, на основание чл. 74 ЗЗД сумата от
4449,02лв., платена от ищеца вместо ответника за погасяване на задължението на последния
към А. Р. Н. по изп. дело 1121/2013г. по описа на ЧСИ О. М., рег. № 846, с район на
действие СГС, и сумата от 804,67лв., платена от ищеца вместо ответника за погасяване на
задължението на последния към ЧСИ О. С. М. за такси и разноски по изп. дело №
1121/2013г. по негов опис, ведно със законната лихва от датата подаване на исковата
молба – 27.01.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 1230,15лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 300лв.,
представляваща изплатени от бюджета на съда разноски за възнаграждение за изготвена и
приета по делото съдебно-психиатрична експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6