Р Е Ш Е Н И Е
№ 1614, 09.05.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 27.03.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9413 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. „В”, представляван от пълномощника му ..... Г.С.–К., твърди,
че на 16.11.2010 г. е сключил с М.Б. Договор за револвиращ заем № ........., по
силата на който му е предал в собственост
2000 лв. срещу поето от последния задължение да погаси предоставения му
заем на 36 равни месечни вноски, 35 от които в размер на 199 лв. и една изравнителна
в размер на 369.62 лева, платими на 25-то число на месеца, като неразделна част
от Договора са и Общи условия предадени на клиента при подписването му, който
от своя страна е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема без
забележка. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора по
искане на дружеството от 01.10.2013 г. било образувано арбитражно дело,
приключило с арбитражно решение № .........2013 г., съгласно което ответникът
бил осъден да заплати на дружеството 11032 лв. Последното било отменено с
Решение № .........2017 г. на Върховен касационен съд на Република България,
постановено по т. д. № ..../2016 г. Преди образуването на същото било
образувано изпълнително дело № ....по описа на ЧСИ рег. № ... - ........., за
2014 г., от постъпилите плащания в хода на производството по което, на ищеца
били преведени 196.41 лв., с която сума са погасени част от задълженията по договора,
по който непогасени остават и : сумата от 2000 лв. – главница и сумата от
359.60 лева – част от дължимата по чл.
10.4 от Общите условия към договора неустойка, начислена еднократно на датата на
предсрочното прекратяване на договора - 02.06.2011 г. За тези вземания ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 6166 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2017 г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което
ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2017 г.,
до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Продължение на решение по гр. д. № 9413/17 г. на РСПд
– стр. 2/7
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът М.В.Б. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат Д.Ч., оспорва предявените искове, като твърди, че : че
събраната от него в рамките на производството по изпълнително дело № ..../2014
г. по описа на ЧСИ ............сума в размер на 196.41 лева е платена без
основание и подлежи на връщане; не е уведомен за настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора за кредит; договорът за кредит
противоречи на закона и на добрите нрави, както и липсва съгласие за
сключването му; клаузата за договорна неустойка е неравноправна, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестно – задължава потребителя да заплати
необосновано високо обезщетение и неустойка; вземанията по договора са
погасени, поради което моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните,
а също и възраженията на ответника във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно в тяхната съвкупност приема следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 6166 по описа
на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2017 г. на 28.04.2017 г. е издадена
Заповед № 3883 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът М.В.Б. да заплати на кредитора „Профи Кридет България”
ЕООД : сумата от 7167.59 лв., представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № ...............2010 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2017 г., до окончателното й
погасяване; сумата от 359.60 лв. – неустойка по Договор за потребителски кредит
№ ...............2010 г. ; сумата от 150.54 лв. разноски за заплатена по
производството държавна такса и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника, поради което ищецът е предявил настоящата искова молба за
установяване на част от вземанията си по заповедта, а именно : за сумата от
2000 лв. – главница по договора за кредит и за сумата от 359.60 лв. –
неустойка.
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, наименуван : „Договор за револвиращ заем № .........”, архивно число .........2010
г., в който е посочена следната информация : дата - 16.11.2010 г.; кредитор
- „ПРОФИ КРЕДИТ България” ООД; клиент - М.В.Б.; вид на искания
револвиращ заем – PROFI Made; параметри
на искания револвиращ заем : сума на заема до : 3000; срок на заема : 36;
размер на вноска до : 298; ГПР : 200; дата на погасяване : 25; параметри на
одобрения револвиращ заем: сума на заема : 2000; срок на заема : 36; размер
на вноска : 199; общо задължение : 7334.62; ГПР /%/: 176.61; Годишен лихвен
процент : 115.33; Лихвен процент на ден : 0.32; Сума на всеки револвинг : 1385;
Договорно възнаграждение ри револвинг : 3391; Общо дължимо по револвинга :
4776, като
Продължение на решение по гр. д. № 9413/17 г. на РСПд
– стр. 3/7
съобразно
раздел VІ, б. Б от договора неразделна част от него са Общи условия към
договора за револвиращ заем за физически лица, заверен препис на които е
приложен към исковата молба.
Ответникът не оспори автентичността на договора, както
и факта на получаване на сумата от 2000 лв. по него от страна на ищеца, но с
оглед на направените в отговора на исковата молба правоизключващи възражения, налице
е спор относно валидността на договора.
Изхождайки от предмета му – предоставяне на кредит под
формата на заем, както и от страните по него - физическо лице, което при
сключване на договора действа извън рамките на своята професионална
компетентност, т. е. потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 Закон за
потребителския кредит /ЗПК/, а също и небанкова финансова институция,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК, то съдът приема, че процесният договор има характеристиките
на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия
Закон за потребителския кредит, който предявява строги изисквания за формата и
съдържанието му, уредени в глава Трета на ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1 договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, която е форма за
действителността му, на разбираем език и следва да съдържа: „...1. датата и
мястото на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; 10. годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; 11. условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 12.
информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит да получи при поискване и
Продължение на решение по гр. д. № 9413/17 г. на РСПд
– стр. 4/7
безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на
свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от договора за кредит, и условията, при които те
могат да бъдат променяни; 15. лихвения процент, който се прилага при просрочени
плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за
неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при
неизпълнение на договора; 16. предупреждение за последиците за потребителя при
просрочие на вноските; 17. наличието на нотариални и други такси, които са
свързани с договора за кредит, ако има такива; 18. обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави, ако има такива; 19. изискуемите
застраховки, ако има такива; 20. наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден; 21. информация за правата на потребителя, произтичащи
от чл. 27 и 28, както и условията за
упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно погасяване на кредита,
реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на
кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32,
както и начина за неговото изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за
кредит; 24. наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за
обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски
кредит, както и условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия
по договора; 26. адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен
орган по спазване изискванията на този закон; 27. подписи на страните...”, като
неспазването на визираните в чл. 10, ал. 1
и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
ЗПК изисквания водят до недействителността му – чл. 22 ЗПК.
Продължение на решение по гр. д. № 9413/17 г. на РСПд
– стр. 5/7
Разглежданият договор е сключен в предвидената в
закона писмена форма, но в разрез с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 ЗПК в него не се съдържа информация за размера на кредита и за условията за
погасяването му, няма погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски - посочи се по-горе в настоящото изложение, че в графата
„сума на заема” е вписано числото „2000”, като същевременно не е посочена
валутата на кредита; констатира се, също така, че в графата „срок на заема” е
посочено числото „36”, без да има данни как същият се определя – в дни, седмици,
месеци или по друг начин; дори и да се приеме, че броят на погасителните вноски
по договора е 36, а размерът на всяка една от тях е 199, то произведението на
двете суми се равнява на 7164, която сума не съвпада с посоченото в договора
общо задължение : „7334.62”, за което няма информация как се формира.
Въз основа на горните фактически констатации, тъй като
договорът не съдържа визираните в чл. 11, ал. ал. 1, т. 7 и т. 11 задължителни
реквизити, то в съответствие с разпоредбата на чл. 22 ЗПК съдът приема, че
договорът е недействителен, при което
положение по силата на императива на чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по него.
Следователно искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 92,
ал. 1 ЗЗД за установяване на дължимостта на сумата от 359.60 лв. – неустойка по
чл. 10.4 от Общите условия, приложими към договора като неоснователен следва да
бъде отхвърлен, а искът за установяване на дължимостта на вземането за връщане на
предоставената в заем сума се явява доказан по основание.
Що се отнася до размера на същия страните не спорят, а
и се установява от приложенията към исковата молба, че : в момент, предхождащ
датата на образуване на настоящото дело въз основа на влязло в сила решение постановено
от арбитър ad hос ............ по арб. д. №
.../13 г. за вземанията си по процесния договор в общ размер на 11032.11 лв.
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по търг. д. № ...по описа на ..., ....
с. за 2014 г., както и че за принудителното им събиране е било образувано изп.
д. № ....по описа на ЧСИ рег. № ... - ........., за 2014 г., в хода на
производството по което са събрани суми от ответника, от които на ищеца са
преведени 196.41 лв. /Удостоверение изп. д. № .........., изх. № ..........2017
г., издадено от ЧСИ .........../; впоследствие, тъй като изпълнителният лист е
бил обезсилен с определение на ....... апелативен съд, постановено по ч. гр. д.
№ ..../16 г. /препис на същото е приет като доказателство по делото – лист 63/,
производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1,
т. 3 ГПК /съобщение изх. № ....от 21.12.2016 г. – лист 65 от делото/, а
арбитражното решение постановено по арб. д. № .../13 г. – прогласено за нищожно
с окончателно решение № .., постановено на 31.03.2017 г. от ВКС на РБ, ТК, І
отделение по т. д. № ..../16 г. Или към датата на образуване на настоящото
дело, която съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК съвпада с тази, на която е подадено
заявлението за издаване на заповед за
Продължение на решение по гр. д. № 9413/17 г. на РСПд
– стр. 6/7
изпълнение
по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 6166/17 г. – 27.04.2017 г.,
ищецът е получил плащане по договора в размер на 196.41 лв., която сума, тъй
като вече бе прието по-горе в настоящото изложение, че договорът е нищожен и по
него по силата на закона – чл. 22 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност
на кредита, следва да бъде приспадната от дължимата от ответника заемна сума в
размер на 2000 лв., с оглед на което главният установителен иск се явява
доказан до размера на сумата от 1803.59 лв. и за разликата до пълния
претендиран такъв от 2000 лв. същият като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 44.60 лв. разноски по производството за
заплатена държавна такса съразмерно на уважения иск /186.16 лв. довнесена
държавна такса х 23.96 %/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 35.94 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено на база размер от 150 лв.
съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ с оглед на обстоятелството,
че делото бе разгледано в повече от едно заседание, но същевременно не
съставлява правна или фактическа сложност, съразмерно на уважения иск /150 лв.
х 23.96 %/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 55.43 лв. разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлените искове /750 лв. адвокатско
възнаграждение х 7.39 %/, а на основание чл. 78, ал. 4 ГПК – сумата от 514.88
лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на иска, по
отношение на който производството по делото бе прекратено като недопустимо.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. : ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 48.05 лв. разноски по производството по ч.
гр. д. № 6166/17 г. съразмерно на уважения иск /200.54 лв. х 23.96 %/; ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 52.47 лв. съразмерно на
отхвърления иск /710 лв. адвокатско възнаграждение х 7.39 %/. Останалите
направени от ответника разноски по заповедното производство следва да му бъдат
присъдени от съда, издал заповедта за изпълнение при обезсилването й.
Предвид гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.В.Б. с ЕГН **********,***,
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В”, сумата от
1803.59 лв., представляваща невърнат остатък от чистата стойност на кредита,
предоставен по Договор за револвиращ заем № ..............2010 г. ведно със
законната лихва от 27.04.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД се е снабдило със Заповед № .........2017 г. за
Продължение на решение по гр. д. № 9413/17 г. на РСПд
– стр. 7/7
изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6166 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2017 г., като над уважения до пълния предявен
размер от 2000 лв. – отхвърля предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България”
№ 49, бл. 53Е, вх. „В”, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М.В.Б. с ЕГН **********,***,
му дължи сумата от 359.60 лв. – неустойка по Договор за револвиращ заем №
..............2010 г., за което вземане дружеството се е снабдило със Заповед №
.........2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 6166 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.Б. с ЕГН **********,***, да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. „В” : сумата от 44.60 лв.
разноски по производството по гр. д. № 9413 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2017 г. съразмерно на уважения иск; сумата от 35.94 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 9413 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. съразмерно на уважения иск; сумата от
48.05 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 6166 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на уважения иск.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „България” № 49, бл. 53Е,
вх. „В”, да заплати на М.В.Б. с ЕГН **********,*** : сумата от 55.43 лв.
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. № 9413 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. съразмерно на отхвърлените искове;
сумата от 514.88 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по гр. д. №
9413 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2017 г. съразмерно на
иска, по отношение на който производството по делото бе прекратено като
недопустимо; сумата от 52.47 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 6166
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на
отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКВА
Вярно
с оригинала!
ММ