РЕШЕНИЕ
№ 13343
гр. С., 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110141366 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Ж. С. К. против Н..... осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от травматично увреждане на здравето, настъпило на
23.11.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 09.07.2024 г.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 23.11.2023 г. в гр. С., при движение
по бул. ...., с посока бул. .... на кръстовището с ул. ....., като водач на лек автомобил .., рег. №
......, предприема маневра „завиване вдясно“ по ул. ....., като в този момент движещият се в
същата посока в бус лентата, обозначена със знак „Забранено за движение“ по бул. .... лек
автомобил „....”, рег. № ....., удря управлявания от ищеца автомобил в задната му част.
Поддържа, че в резултат на процесното ПТП е претърпяла тежки травматични увреждания,
изразяващи се в счупване на втори шиен прешлен, закрито, навяхване и разтягане на
свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на раменния пояс и
мишницата. Поддържа, че към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лек
автомобил „....”,рег. № ....., е била покрита от задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена при ............ № ...., с оглед което ответникът
следва да отговаря, тъй като кореспондентът не е дал мотивиран отговор по искането за
заплащане на застрахователно обезщетение. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска по основание и размер. Не оспорвава валидността на застрахователното
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена при ............ № ..... Оспорва отговорността на водача на лек
автомобил „....”,рег. № ....., механизма на ПТП и причинната връзка между вредите и пътния
инцидент. Твърди, че причина за настъпване на ПТП са действията на водача на лек
автомобил .., рег. № ...., тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, доколкото е
предприел маневра „завой надясно“, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
1
участниците в движението, и без да пропусне преминаващите пътни превозни средства. При
условията на евентуалност оспорва изключителната отговорност на водача на лек автомобил
„....”,рег. № ...... Прави възражение за съпричиняване. Оспорва ищецът да е претърпял
описаните в исковата молба неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по представен
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на претенцията по прекия иск на увреденото лице срещу
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се обуславя от
установяването на две групи факти: 1/ възникнали права на увредения срещу причинителя
на вредите на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД - вредите да са причинени от делинквента, с
негово виновно и противоправно поведение и 2/ наличие към момента на настъпване на
ПТП на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и
чужд застраховател, чиито кореспондент в Република България не е отговорил по заявената
претенция.
Между страните по делото е безспорно обстоятелството относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор
„Гражданска отговорност“ – зелена карта за лек автомобил с марка и модел „...“, с гръцки
рег. № ...., при гръцка застрахователна компания, валидно към датата на ПТП. Страните не
спорят, че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие по
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на водача, управлявал лек автомобил
„...“, с гръцки рег. № ..... Тези обстоятелства се установяват и от отразеното в Протокол за
ПТП №1891728/23.11.2023 г., който в тази част се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от
съставителя му. Наличието на валидно сключена застраховка гражданска отговорност
означава, че отговорността на водача е покрита. Не е спорно и че застрахователят на
виновния водач не е определил кореспондент за уреждане на претенциите в България,
поради което ответникът изпълнява функциите на компенсационен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 506, ал. 2 КЗ НББАЗ е представително национално бюро за Република
България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата
„Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в държавите членки и държавите, подписали Многостранното
споразумение, като изпълнява и функциите на компенсационен орган и извършва плащания
в случаите, предвидени в чл. 515 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2
КЗ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България
с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно средство, което обичайно
се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, претенцията се
обработва от бюрото – в случаите, когато няма кореспондент за територията на Република
България на застрахователя на виновния водач или когато има кореспондент за територията
на Република България на застрахователя на виновния водач, но съгласно вътрешните
правила на Съвета на бюрата бюрото е приело решение да ликвидира щетата. Съгласно чл.
513, ал. 1 КЗ в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511,
ал. 1 или 2 КЗ и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ бюрото е единствено процесуално
легитимирано пред компетентния български съд. Предвидено е, че претенцията на
пострадалото лице може да бъде предявена пред съд само ако бюрото не се е произнесло в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказало е плащане или пък увреденият не се е съгласил с размера
на претенцията (чл. 511, ал. 3 КЗ). В случая от приетата молба от 26.02.2024 г. се установява,
че пред ответника, в качеството му на компенсационен орган, ищецът е предявил претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди във
връзка с процесното ПТП. В 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ ответникът не се е
произнесъл по претенцията за обезщетение, поради което ответникът следва да отговаря по
2
предявения иск в случай, че са налице и останалите елементи от фактическия състав на
вземането.
За да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител е необходимо наличието
на осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД с необходимите елементи /деяние, вреда –
имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е
фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка
между тях от гледна точка на действащите правни норми. Останалите елементи от
фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест.
От приетите по делото протокол за ПТП №1891728 от 23.11.2023 г. и скица към него ,
АУАН с бл. №1135958/23.11.2023 г., НП № 23-4332-028216/23.11.2023 г. , влязло в сила на
08.12.2023 г., декларация на Ж. С. К. от 23.11.2023 г., свидетелските показания на П И Д –
очевидец, както и приетите по делото заключения на съдебно – автотехническата
експертиза, се установява, че на 23.11.2023 г. около 17.30 часа в гр. С., на бул. .... водачът на
лек автомобил „....“ с рег. № .... се движи в дясна лента, предназначена за движение на
превозни средства от масовия градски транспорт с посока от бул. ........ към бул. .. като в
същия момент пред него в средна лента за движение се движи лек автомобил ... с рег. №....,
който на кръстовището с ул. ..... предприема маневра завой на дясно като спира да пропусне
движещите се по пешеходната пътека пешеходци, при което траекториите на двата
автомобила се пресичат и настъпва удар между тях. От Протокола за ПТП е видно, че по
отношение на водача на лекия автомобил „....“ с рег. № .... е било взето административно
отношение като му е съставен АУАН . №1135958/23.11.2023 г. и му е наложено
административно наказание за това, че виновно е нарушил чл. 15, ал. 6 ЗДвП като се движи
по пътна лента , сигнализирана за движение само на превозни средства от редовните линии
на градския транспорт без да извършва случаен или специализиран превоз на деца и/или
ученици. Според заключенията и на двете САТЕ, водачът на лек автомобил „....“ с рег. № .... е
имал възможност да предотврати удара, ако не се е движил в лентата за движение
предназначена за масовия градски транспорт. Според заключението на САТЕ, изготвено от
вещо лице Д., водачът на лек автомобил „....“ с рег. № .... е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара при своевременно предприемане на аварийно спиране ако се е
движил с разрешената скорост и е възприел завиващия автомобил преди повече от 3,79
секунди преди удара. Така от съвкупната преценка на доказателства се налага извод, че
виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „....“ с рег. № ....,
чието поведение съдът намира за противоправно, в колизия с общата императивна забрана
на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо и виновно, в нарушение на правилата по ЗДвП.
От страна на ответника не бяха представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Установено е по делото от приобщената медицинска документация, че ищцата е
прегледана непосредствено след инцидента от ЦСМП – С. като й е поставена диагноза
контузия на шията. Съгласно лист за преглед на пациент №012759 от 23.11.2023 г., издаден
от УМБАЛ „С.мед“ ООД след консултация с неврохирург и КТ на шия е поставена основна
диагноза – счупване на втори шиен прешлен, закрито и е препоръчано носенето на шийна
яка. Видно от лист за преглед №260611 от 24.11.2023 г. от УМБАЛ „н.И.Пирогов“ ЕАД,
спешен кабинет по неврохирургия след направени допълнителни изследвания на Ж. С. К. е
поставена основна диагноза „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел
на гръбначния стълб“ като е отказала хоспитализация вследствие на което са й дадени
указания да носи шийна яка 10 дни и да ползва отпуск поради временна неработоспособност.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди е изслушано е прието без
оспорвания от страните заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът
3
кредитира като обективно изготвено, вярно и компетентно дадено. Съгласно същото ищцата
е получила „навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб“ и „контузия на лява раменна става“. Според заключението констатираното увреждане
е вследствие на т. нар. „камшичен удар“ , при който главата, която е относително свободна в
движението си при удар отзад рязко отива назад след което се връща напред, при което се
получават увреждания в областта на шията.Вещото лице дава заключение, че по отношения
на констатираните увреждания е проведено консервативно лечение – обездвижване на
шийния отдел на гръбначния стълб с мека яка за 10 дни и криотерапия, покой и аналгетици
по отношение на контузията на лява раменна става. Според заключението периодът на
възстановяване е продължил около 20-25 дни като първата седмица след инцидента болките
и страданията са били с по- голям интензитет. Изложено е, че за в бъдеще ищцата може да
има болки в шиен отдел на гръбначния стълб, макар по делото да няма данни за наличие на
трайни последици от получените травматични увреждания. Разпитан по реда на чл. 200, ал.
1 ГПК доктор А. посочва, че ищцата има анатомична особеност „изгладена лордоза“, при
което всяко стъпване и всяко движение оказва натиск върху прешлените, което може да
доведе до по – болезнено протичане на възстановителния период. Вещото лице посочва, че
към датата на изслушването ищцата следва физически напълно да се е възстановила.
Съобразявайки констатациите на вещото лице съдът приема, че увреждания на ищцата са в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
За получените травматични увреждания, техния интензитет и продължителност на
лечение са събрани и гласни чрез разпита на свидетеля С П К – бивш съпруг на ищцата,
който е възприел състоянието й непосредствено след инцидента посещавайки мястото на
удара и придружавайки я в спешния център след това. Заявява, че пострадалата е била
нервна и неспокойна, оплаквала се от болки във врата, главата и рамото. След инцидента
поради непоносимост към шум и светлина Ж. К. и нейното семейство стояли на тъмно или
тя носела вкъщи слънчеви очила. Носела шийна яка около два месеца, изпитвала силни
болки във врата, макар да пиела болкоуспокояващи. Стриктно спазвала всичко, което й е
било предписано от лекаря. Не можела да спи от болка, както и от постоянните кошмари.
След инцидента отказвала да шофира. Ползвала болничен за 2-3 седмици. Катастрофата се
отразила много зле на психиката на ищцата, която се променила, станала нервна, сприхава,
мрънкаща. Счита, че инцидентът е допринесъл за развода им.
С оглед всичко гореизложено настоящият съдебен състав приема, че по делото са
установени всички предпоставки на предявения иск, поради което той следва да бъде
уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от
нея неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се определя от съда по
справедливост. При определянето на размера му следва да бъдат взети предвид обективни
обстоятелства, като тежестта и характерът на увреждането, неговата продължителност и
интензивност, начинът на причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило,
допълнително влошено състояние на здравето, причинени морални страдания, възраст на
пострадалия, общественото му положение и др.. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи
какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
(Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). В ППВС №17/63 г. т.7 е указано, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване като е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
В случая се установи, че вследствие на процесното произшествие Ж. С. К. е получила
„навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб“ и
„контузия на лява раменна става“, които неизменно са били съпроводени с болки и
страдания, каквито са били и субективните оплаквания на ищцата според свидетелските
показания. Няма обективни данни за продължителността на твърдените болки, освен
заявеното от свидетеля К. Установи се, че на ищцата е предписана терапия посредством
обездвижване на шийния отдел на гръбначния стълб с мека яка за 10 дни и криотерапия и
4
покой по отношение на контузията в раменната става, без да се е налагало извършването на
оперативни интервенции. По делото не е представена проследяваща медицинска
документация за състоянието й след прегледите на 23.11.2023 г. и на 24.11.2023 г., поради
което твърденията за продължителен възстановителен период и продължаващо лечение
останаха недоказани. Пред съда вещото лице доктор А. заяви, че вследствие на анатомична
особеност на гръбначния стълб ищцата е имала значително по–интензивни болки и
страдания, но заключението му е, че възстановителният период по отношение на врата е
продължил около 25 дни. Според експерта при липса на данни за трайни последици от
получените контузии към датата на заключението ищцата следва да е физически напълно
възстановена. Видно от показанията на свидетеля К освен физически болки ищцата е
претърпяла и емоционален дискомфорт, като всеки шум и светлина е обострял състоянието
й. Пред съда разказа, че след катастрофата жена му се е страхувала да шофира, както и че е
станала нервна, сприхава, с проблеми при заспиване и с кошмари за катастрофата. Не се
установи да е ползвала отпуск за временна неработоспособност, независимо от заявеното от
свидетеля. Като взе тези доказани от ищцата вреди, обстоятелството, че състоянието й не е
налагало специално лечение, че не са налице данни за невъзстановени увреди, средната
възраст, както и стандартът на живот в страната, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства следва да бъде
определено в размер на 8500,00 лева.
Основателността на исковата претенция обуславя произнасяне по заявеното от
ответника възражение за наличие на съпричиняване от страна на ищеца на настъпилия за
него вредоносен резултат. При изследване поведението на пострадалата съдът съобрази, че
същата е предприела маневра „завой на дясно“ на разрешено за това място като
своевременно е подала светлинен сигнал, в който смисъл са свидетелските показания на П И
Д. При осъществяване на маневрата ищцата е спряла, като е изпълнила задължението си,
вменено в чл. 119 ал.1 ЗДвП – да изчака пресичащите пешеходци по пешеходната пътека на
ул. ...... От мястото на удара, а именно – задна дясна част на .., рег. № ....., може да се направи
извод, че автомобилът на ищцата е бил навлязъл в T-образното кръстовище с обозначена
пешеходна пътека, а оттам и в полезрението на движещия се през това време в дясна
буслента водач на ......, като последният е следвало да възприеме обстановката и да намали
скоростта на движение, в това число и да спре, за да избегне удара, което според
заключението на повторната САТЕ е било възможно. Участъкът, по който са се движели
процесните автомобили, е бил прав, с добра видимост, при сухо време. Водачът на ...... се е
намирал в дясната буслента на бул. ...., като е имал видимост към намиращото се пред него
МПС и подадения светлинен сигнал, но въпреки това не е съобразил поведението си спрямо
пътната обстановка. Неоснователно е възражението на ответника, че ищцата е нарушила
разпоредбата н ачл. 25, ал. 2 ЗДвП като не е пропуснала движещият се отдясно лек
автомобил ...... преди да осъществи маневра „завой на дясно“, тъй като по делото не се
събраха категорични данни, че преди предприемане на маневрата водачът на ...... вече се е
намирал в дясната буслента на бул. ...., за да има възможност ищцата да го възприеме в
огледалата за задно виждане. И според двете заключения на САТЕ при липса на данни от кой
момент водачът на лек автомобил „....“ е започнал движението си в „бус лентата“ не може да
се установи с категоричност дали водачът на лек автомобил ... с рег. №.... е имал видимост в
огледалата за обратно виждане към приближаващия от дясната му страна автомобил.
Заявеното от свидетеля Д, че като пасажер в автомобил, който се е движел зад този на
ищцата, е видял приближаващия лек автомобил „....“ с рег. № .. в „бус лентата“ не променя
горния извод, предвид липсата на данни на какво разстояние са се движили един от друг
двата автомобила (на ищцата и на свидетеля), както и в кой момент свидетелят е забелязъл
лек автомобил „....“ – преди или след предприемане на маневра „десен завой“ от страна на
ищцата. Следва да се посочи и че ако виновният водач е навлязъл в лентата предназначена за
движение на МПС-та от масовия транспорт след като ищцата е предприела действия за
завиване на дясно, то последната е била в обективна невъзможност да възприеме идващия
автомобил в огледалата за задно виждане. Съдът счита, че независимо от възприятията на
ищцата, се установи, че водачът на лек автомобил ...... се движил със скорост, която не е му е
5
позволила да спре навреме, за да избегне удара. При липсата на доказателства, установяващи
поведение на ищцата, с което да е допринесла за настъпване на процесното ПТП, съдът
намира възражението за съпричиняване за неоснователно.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата 8500.00 лева и отхвърлен за
горницата над нея до пълния претендиран размер от 15000.00 лева.
На ищеца следва да се присъди и законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 09.07.2024 г. до окончателното изплащане.
По разноските
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни.
Ищцата претендира присъждането на разноски за заплатена държавна такса – 600,00
лева и депозити за вещи лица в общ размер 1550,00 лева, от които съразмерно с уважената
част от исковата претенция следва да й се присъди сумата 1218,33 лева.
Процесуалният представител на ищцата претендира присъждането на разноски за
осъществени безплатни правна защита и съдействие на основание чл. 38 ЗА, но в
представения по делото договор с бл. №050156 /30.05.2024 г., нито в списъка по чл. 80 ГПК
има посочване въз основа на коя хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА е осъществена
безплатна адвокатска защита. Действително към момента на настоящото произнасяне за
съда не съществува задължение да изследва наличието на конкретното основание за
оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, но е необходимо по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 – 3
на чл. 38, ал. 1 ЗА. Нито се твърди, нито се установява в коя от посочените в чл. 38, ал. 1, т.
1-3 ЗАд категории лица попада настоящия ищец, което да е обусловило предоставянето на
безплатна адвокатска защита. Предвид липсата на данни, че ищцата е от кръга на лицата,
които имат право на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗА на
процесуалния й представител не следва да бъде определяно възнаграждение, което
ответникът да бъде осъден да заплати.
Ответната страна претендира присъждане на разноски за заплатен депозит за вещо
лице – 250,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 2292,00 лева с ДДС, по
отношение размера на което ищецът е навел възражение за прекомерност, което съдът
намира за неоснователно по следните съображения: Съгласно даденото тълкуване в
решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите
на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 год. при определяне на
отговорността за разноски, и при преценка относно размера на адвокатското възнаграждение
при направено възражение в тази връзка следва да се съобрази конкретно вида на спора,
фактическата и правна сложност на делото и обема на процесуалните действия, извършени
от процесуалния представител на ответника. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право
на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал. 2 на същата норма се определя в договор
с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е
възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската
професия по глава ІІ от ЗА. Обосновано е възнаграждение, което съответства на
извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на
делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и
значимостта на защитата за интересите на представлявания. В случая процесуалният
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени и
доказателствени искания, изразявал е становища по исканията на ищеца в съдебно заседание
и е поставил допълнителни въпроси към назначените по делото съдебно-медицинска и
съдебно автотехническа експертиза, поставил е въпроси на допуснатите свидетели и е
представлявал ответника в трите открити съдебни заседания, поради което съдът намира, че
договореният и заплатен от ответника адвокатски хонорар отразява действително
осъществените по делото действия в защита интересите на ответника, поради което не
следва да бъде намаляван. Предвид това ищцата следва да бъде осъдена на основание чл. 78,
6
ал. 3 ГПК да заплати на ответника съразмерно с отхвърлената част от иска разноски в общ
размер 1101,53 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... „Н.....“ ЕИК ......със седалище и адрес: гр. ......да заплати на Ж. С. К.
ЕГН ********** с адрес: гр. ........ с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 511, ал. 3 вр.
ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 8500,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от травматично
увреждане на здравето, настъпило на 23.11.2023 г. застрахователно събитие – ПТП,
съставляващо застрахователен риск, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
09.07.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1218,33 лева – разноски по
делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ за разликата
над 8500,00 лева до пълния предявен размер от 15000,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Ж. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ....... да заплати ..... Н..... ЕИК ........
със седалище и адрес: гр. ......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1101,53 лева –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7