№ 2137
гр. София, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110171322 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на „Т. - Перник” АД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. , „ТЕЦ Република“, срещу И. И. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. №, с която са предявени за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/ 952,86 лева – главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2018 г.– 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. №,
вх., ап. , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 09.04.2021 г. до окончателното плащане; 2/ 98,64 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 10.07.2018 г. – 16.02.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20110/2021 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между ищеца и ответницата, като
собственик на процесния жилищен имот по силата на наследствено правоприемство, е
налице облигационна връзка с предмет продажбата на топлинна енергия за битови нужди по
силата на договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество.
Поддържа се, че задължение на топлофикационното дружество е да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно чл. 139в ЗЕ задължение на фирмата за дялово разпределение
на топлинна енергия е да отчита и разпределя тази енергия. Посочва се, че съгласно Общите
условия купувачите на топлинна енергия следва да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно
чл. 41, ал. 1 от Общите условия при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на
топлинна енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че по делото не са налице
1
доказателства, че е налице договор между ищеца и фирма, извършваща дялово
разпределение, както и че именно тази фирма е избрана от клиентите в сградата. Излага
доводи, че не може да се установи какъв е избраният начин за заплащане на топлинна
енергия от клиентите в сградата– етажна собственост, съответно не може да се установи
дали извършените начисления са правилни и дали ответницата е изпаднала в забава в
плащанията. Оспорва наличието на договорна връзка с ищцовото дружество. Твърди, че
приложените Общи условия не са разгласени по предвидения в Закона за енергетиката ред –
в един централен и един местен ежедневник и не са влезли в сила. При условията на
евентуалност твърди, че не дължи претендираните суми, тъй като процесният имот не са
обитава и всички отоплителни уреди в него са спрени. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. В условията на евентуалност твърди, че са извършени плащания, както
и че процесните суми са включени в споразумение за разсрочено плащане. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с пасивно субективно и обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното
установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му
на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
Основателността на иска за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
2
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
В конкретния случай, между страните не се спори, а и при съвкупен анализ на
приетите по делото писмени доказателства се установява, че в процесния период от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответницата И. И. Б. е била собственик на апартамент № ,
находящ се в гр. Перник, ул. №, вх., като същата е придобила собствеността върху описания
имот по наследствено правоприемство от своята майка В. Т. Е., починала на 19.03.2013 г.
/чийто единствен наследник по закон е именно ответницата съгласно приложено на л. 11 от
делото Удостоверение за наследници изх. № /20.03.2013 г., издадено от община Перник/. При
това положение настоящият състав счита, че ответниците в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот в процесния период е била потребител на ТЕ за битови нужди по
смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същата е имала качеството на „битов клиент“ съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед на тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е бил сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Т. София“ ЕАД на потребители в град Перник, за
които в приложеното по настоящото дело заповедно дело № 1226/2021 г. на РС – Перник са
представени доказателства за публикуване в един местен ежедневник, а именно в-к
„Съперник“ бр. 82/3939 от 29.04.2006 г. В случая, неоснователно е възражението на
ответницата относно липсата на данни за влизане в сила на Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди. Според приетото в Решение № 189/11.04.2011 г. по т. д.
№ 39/2010 г. на ВКС, II ТО, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 4 ЗЕ /приложима за
продажба на електрическа енергия при публично изестни общи условия/ предпоставка за
влизане в сила на общите условия е публикуването им най-малко в един централен и един
местен всекидневник и изтичането на 30 дни след първото им публикуване. Аналогична е и
3
разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, съгласно която топлопреносните предприятия
задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. Действително, съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса ищецът следва да докаже влизането в сила на
представените Общи условия за продажба на топлинна енергия, но в цитираното решение на
ВКС се приема, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои
всекидневници са публикувани Общите условия, те да бъдат посочени в съдебното решение.
В случая, приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т. София“ ЕАД на потребители в град Перник от 2008 г., одобрени с Решение 0
ОУ-011814.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Съперник"- бр.
82/3959829.04.2008 г. и в. к " Новинар", бр. 101 от 30.04.2008 г. Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносното предприятие и потребителя /клиента/ по силата на закона – арг. чл. 150 ЗЕ,
без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д.
№ 3184/2013 г. на ВКС, III ГО. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя за потребителите
/клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни споразумения. В
случая, по делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално
споразумение с него, използвайки установения в закона механизъм, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била носител на
правото на собственост върху процесния апартамент № съдът прави извод, че между нея и
ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
По делото не се спори, че сградата – етажна собственост /в която се намира
процесният имот/ е присъединена към топлопреносната мрежа – това обстоятелство се
установява и от неоспорените констатации на заключението на съдебно-техническата
експертиза /СТЕ/.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
4
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–техническа
експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на приложените по
делото, а и на допълнително изискани и представени документи, с оглед на които вещото
лице е дало заключение относно реално потребената в процесния имот топлинна енергия
през исковия период в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е констатирало, че партидата с абонатен № . се води на името на И. И. Б.. Етажната
собственост по местонахождение на процесния имот е сключила договор с ФДР „Т. С.“
ЕООД за извършване на монтаж на измервателни уреди – топлинни разпределители и
термостатни вентили, на дялово разпределение на ТЕ и извършване на услуга „топлинно
счетоводство“. През процесния период дяловото разпределение на ТЕ по пера, постъпила в
абонатната станция /АС/ на входа, в т. ч. и на процесния апартамент, е осъществявано от
„Д.“ ЕООД. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище са налице 3 броя
отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 3 топлинни разпределители и 3
термостатни вентили, както и 1 брой щранг-лира в помещението баня и 1 брой водомер за
отчитане на БГВ. В периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. е извършвано дялово разпределение
от 3 броя индивидуални разпределители за разход на отопление /ИРРО/, като към
потребената ТЕ се прибавя и ТЕ, отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, на
която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно средство и чиято ТЕ се
определя по изчислителен път. За периода м.05.2018 г. – м. 04.2019 г. ТЕ за отопление на
имот е определена по реален отчет на показанията на 3 броя ИРРО, монтирани на 3 броя
радиатори в имота, както и от ТЕ , отдадена от 1 брой щранг лира в банята, на която липсва
техническа възможност за монтаж на измервателно средство и чиято ТЕ се определя по
изчислителен път. През периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. дяловото разпределение е на база
„служебе отчет“ поради „неосигурен достъп“, като отчетът е на база дистанционен метод. И
през двата отоплителни сезона показанията на 2 броя радиатори са занулени. За целия
процесен период за апартамент № е начислявана ТЕ, отдадена от сградна инсталация, при
съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем
обем на СЕС по проект към общия топломер. За периода м.05.2018 г. – м. 04.2019 г.
потреблението на топла вода е на база реален отчет на показанията на 1 брой технически
изправен и узаконен водомер за топла вода, а за периода м.05.2019 г. – м.04.2020 г. – на база
„служебен отчет“ поради „неосигурен достъп“ – на база 1 брой потребител с нормативно
определен разход на вода в размер на 140 л. за денонощие. Вещото лице е посочило
конкретно как се формират начислените суми за ТЕ за отопление на имот, ТЕ за БГВ и ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, възприемайки крайния извод, че това е ставало съобразно
изискванията на действащата нормативна уредба. При извършените изчисление експертът е
установил, че за процесния период сумите за потребена ТЕ възлизат на общо 952,86 лева, в
която сума не са включвани лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има
такива. Установява се, че дяловото разпределение за разглеждания период е извършвано от
„Д.“ ЕООД, като в заключение експертът е посочил, че разпределението е извършено в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Топломерът, монтиран в
абонатната станция на процесния адрес, е технически изправен и преминавал метрологични
проверки през две години. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло експертното
заключение същото като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната
област. За прецизност следва да се отбележи, че не съществува изискване вещото лице да
изготви заключението си единствено по приложените по делото документи, а може и въз
основа на такива, които не са представени по делото – справка и проверки в счетоводството
и ведомостите на страните или трети лица и пр., вкл. ако при извършването на експертизата
се открият нови материали, които имат значение по делото, но по които не му е била
5
поставена задача, като в последния случай вещото лице е длъжно само да ги посочи в
заключението си. Въз основа на приетото без възражения а страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК експерно заключение на СТЕ настоящият съдебен състав приема, че дължимата от
ответницата главница за ТЕ за процесния период възлиза в размер на претендираните от
ищеца 952,86 лева, ведно със законната лихва от 09.04.2021 г. до изплащане на вземането.
За пълнота и във връзка с доводите в писмения отговор по чл. 131 ГПК съдът намира
за нужно да изтъкне, че съобразно разпоредбата на чл. 156 ЗЕ отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сгради – етажна собственост се
уреждат въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността ТЕ,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните
единици ТЕ от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището, и съответната част от стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация. С
оглед на таз норма и съобразявайки заключението на СТЕ съдът намира за установено по
делото количеството на реално доставена и потребена ТЕ в процесния период и имот, във
връзка с която следва да се ангажира договорната отговорност на ответницата, независимо
от конкретно избрания от етажната собственост начин на заплащане на консумираната ТЕ.
Установено е въз основа заключението на вещото лице В. П. по допуснатата и
изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че от ответника не са
постъпвали плащания за погасяване на суми по претендираната от ищеца главница.
Следователно непогасени за процесния период са останали суми в претендирания размер от
952,86 лева.
Своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, ответната страна е релевирала възражение за
погасяване по давност на претендираните суми за цена на доставена ТЕ.
По възражението за давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната
давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 16.03.2021 г. /по аргумент от нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК/, като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то в процесната хипотеза извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на 08.01.2018 г. /16.03.2018
г. – периода на извънредно положение/ по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В
разглеждания случай предмет на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Поради което съдът намира, че за тях не е
изтекла приложимата тригодишна погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, е изцяло основателен и следва
да се уважи.
6
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно приложимите за процесния период Общи условия от 2008 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни – 84, ал. 1
ЗЗД (т. е. не е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Съгласно приетото по делото без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3
ГПК заключение на вещото лице В. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което
преценена по реда на чл. 202 ГПК съъдт кредитира като компетентно изготвено, лихвата за
забава върху изчислената главница за топлинна енергия в общ размер на 952,86 лева за
процесния период възлиза в размер на 98,64 лева. Следователно акцесорният иск е изцяло
основателен и следва да се уважи.
Относно разноските
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски има ищецът. В полза на ищеца следва да
се заплатят сумата в общ размер на 75,00 лева – разноски в заповедното производство, и
сумата в общ размер на 725,00 лева – разноски в исковото производство, в т. ч. 25,00 лева –
държавна такса, 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лева – депозит за
ССчЕ, и 350,00 лева – депозит за СТЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. - Перник” АД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. , „ТЕЦ Република“, срещу И. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. №, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. И. Б., ЕГН **********, дължи на „Т. - Перник” АД,
ЕИК , сумата в размер на 952,86 лева – главница, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода 01.05.2018 г.– 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ул. №, вх., ап. , с абонатен № , ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
09.04.2021 г. до окончателното плащане, и сумата в размер на 98,64 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода 10.07.2018 г. – 16.02.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20110/2021 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА И. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. №, да заплати на „Т. -
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. , „ТЕЦ
Република“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 75,00 лева – разноски в
производството по ч. гр. д.№ 20110/2021 г. по описа на СРС, 29 състав, както и сумата в
размер на 725,00 лева – разноски в производството по гр. д.№ 71322/2023 г. по описа на
СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7