Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 19

 

гр. София, 09.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, втори състав, в съдебно заседание при закрити врата на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

 

при секретаря Магдалена Букина като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 186/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 625 и сл. от Търговския закон (ТЗ).

Образувано е по молба на „Б.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Московска” № 19, чрез пълномощника на законните представители на дружеството, за откриване на производство по несъстоятелност на Едноличен търговец с фирма „В.“ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. К., С. област, ул.„Александър Стамболийски“ № 64.

Като присъединен кредитор, по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ, в производството е конституирано с определение от 07.11.2017 г. (л. 437 от делото, том I) „В.“, дружество учредено в Република С. под рег. № 189121, с адрес С., офис 2, ул. „Сешели“, чрез директора си Я. А.Д..

В молбата на кредитора – търговска банка се твърди, че по силата на четири договора за кредит, сключени през 2007 г. и 2008 г., е предоставила различни парични суми на длъжника.

Така с договор за кредит – овърдрафт № КК - 1 от 12.06.2007 г. е предоставена сумата от 370 000 лв. – кредит във вид на овърдрафт – за срок от 12 месеца (с падеж 12.06.2008 г.). Уговорена е възможност за продължаване на срока на договора с анекси до 7 години от датата на сключването му. Към договора са подписани анекси (№№ 1 от 12.06.2008 г., 2 от 04.03.2009 г., 3 от 31.07.2009 г., като с последният са уговорени допълнително обезпечение – поръчителство на „В.“ ООД с ЕИК. и на физическото лице П.С. П.. Сочи се, че по силата на анекс № 4 от 30.09.2010 г. крайният срок за издължаване на кредита е определен на 12.06.2014 г.

Твърди се, че с последващ договор за кредит (за инвестиционен кредит) № КК - 4 от 29.08.2007 г. на длъжника е предоставена сумата от 1 330 000 лв. с краен срок за погасяване 29.08.2017 г. Това съглашение било изменяно и допълвано с няколко анекса, както следва: №№ 1 от 10.09.2007 г., 2 от 24.07.2008 г., 3 от 31.07.2009 г., като с последният са уговорени допълнително обезпечение – поръчителство на „В.“ ООД с ЕИК . и на физическото лице П.С. П.. Заявява се, че на 10.08.2010 г. е сключен договор за встъпване в дълг към договора за кредит № КК-4, по силата на който „В.“ ООД и „В.“ ЕООД с ЕИК., поели да бъдат солидарно задължени по кредита с кредитополучателя. С анекс № 4/30.09.2010 г. макар да е изменен погасителния план, е запазен първоначално уговорения краен срок за изплащане на задължението. Към договор № КК-4 били сключени още два анекса №№ 5 от 22.10.2010 г. и 6 от 25.10.2011 г.

Поддържа се, че с договор за кредит № КК - 10 от 20.06.2008 г., банката е предоставила на ЕТ„В.“ инвестиционен кредит в размер на 600 000 евро с краен срок за изплащане 20.06.2015 г. Сочи се, че договорът е изменян и допълван с подписани от страните анекси към него №№ 1/24.07.2008 г., 2/4.03.2009 г., 3/31.07.2009 г. 4/30.09.2010 г., 5/22.10.2010 г. и 6/25.10.2011 г. Отново е уговорено обезпечение на задължението по кредита с поръчителството на „В.“ ООД и П. С. П., както и е уговорена солидарната отговорност на „В.“ ООД и „В.“ ЕООД по силата на изрично подписан договор за встъпване в дълг.

Заявява се, че с договор за кредит – овърдрафт № КК - 11 от 20.06.2008 г. банката е предоставила на длъжника кредит за оборотни средства във вид на револвираща кредитна линия за сума в размер на 250 000 лв. и краен срок за издължаване 12 месеца. Уговорена е възможност за продължаване на срока на договора с анекси до 10 години, считано от 20.06.2008 г. Поддържа се, че към договора са подписани анекси (№№ 1 от 04.03.2009 г., 2 от 31.07.2009 г., 3 от 16.11.2009 г.). Сключен е договор от 10.08.2010 г. за встъпване в дълга по кредита, с което е възникнала солидарната отговорност за „В.“ ООД с ЕИК . и „В.“ ЕООД с ЕИК. С анекс № 4/30.09.2010 г. револвирането на кредитната линия е преустановено, като усвоената сума в пълния размер на предоставения кредит от 250 000 лв. е започнала да се погасява като стандартен кредит по договорен погасителен план. Сочи, че договореният срок за изплащане на кредита е 20.06.2018 г.  

Твърди се, че поради неизпълнение на задълженията за погасителни вноски в договорените срокове и размери и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ с нотариална покана с рег. № 2672/15.03.2012 г. на нотариус с рег. № 040 – Ивайло Николов, банката е обявила на длъжниците предсрочната изискуемост на вземанията си по четирите кредита, считано от 15.03.2012 г.

Поддържа се, че за събиране на вземанията си банката се снабдила с изпълнителен лист и са образувани изпълнителни дела при ЧСИ с рег. № 846 – Орлин Мендов, както следва №№ 303/2012 г., 304/2012 г., 295/2012 г. и 296/20102 г. (от които първите две дела са присъединени по чл. 456 от ГПК към третото).

Така банката твърди, че към 13.09.2017 г. общият размер на дълга на едноличният търговец по предоставените му кредити е, както следва:

  -по договор за кредит № КК - 1 от 12.06.2007 г. и анексите към него – 459 081. 46 лв. (от която сума 240 363. 68 лв. – главница, 180 300. 18 лв. – законна лихва, 9 550. 74 лв. – договорна лихва за времето от 25.11.2011 г. до 04.04.2012 г. вкл., 5 470. 61 лв. – наказателна лихва за времето от 25.12.2011 г. до 04.04.2012 г. вкл., 3 669. 69 лв. – заемни такси и 19 726. 56 лв. – сторени съдебни разноски);

  -по договор за кредит № КК - 4 от 29.08.2007 г. и анексите към него – 1 086 148.95 лв. (от която сума 802 282. 85 лв. – главница, 271 076. 90 лв. – законна лихва и 12 789. 20 лв. – сторени съдебни разноски);

-по договор за кредит № КК - 10 от 20.06.2008 г. и анексите към него – 597 748. 28 евро с левова равностойност 1 169 094. 02 лв. (от която сума 256 589. 47 евро – главница, 298 119. 25 евро – законна лихва, 19 761. 72 евро – договорна лихва за времето от 25.11.2011 г. до 05.04.2012 г. вкл., 6 572. 02 евро – наказателна лихва за времето от 25.12.2011 г. до 05.04.2012 г. вкл., 822. 02 евро – заемни такси и 15 883. 80 евро – сторени съдебни разноски);

 -по договор за кредит № КК - 11 от 20.06.2008 г. и анексите към него – 396 088. 54 лв. (от която сума 239 096. 81 лв. – главница, 132 349. 65 лв. – законна лихва, 6 196. 88 лв. – договорна лихва за времето от 25.11.2011 г. до 04.04.2012 г. вкл., 3 647. 68 лв. – наказателна лихва за времето от 25.12.2011 г. до 04.04.2012 г. вкл., 1 453. 49 лв. – заемни такси и 13 344. 03 лв. – сторени съдебни разноски);

 В обобщение се поддържа да са налице предпоставките по чл. 608, ал. 1 , във вр. с ал. 3 от ТЗ – с оглед установената презумпция, че неплатежоспособността се предполага при спиране на плащанията от длъжника.

Така, длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемите си парични задължение по търговски сделки, сключени с банката – кредитор, към датата на молбата си е спрял плащанията по всички тях, считано от 2012 г. Сочи се, че затрудненията на търговеца са трайни, тъй като има непогасени задължения и към други кредитори (което влошено икономическо състояние на предприятието на едноличния търговец е поводът самият длъжник да инициира съдебно производство (по т. д. № 136/2017 г. по описа на СОС) за откриване на производство по несъстоятелност.

Поддържа се, че едноличният търговец е спрял плащанията към своите кредитори, поради настъпилата обектива невъзможност за погасяване на изискуемите му задължения, затова същият е неплатежоспособен и следва да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо него с начална дата на неплатежоспособността 15.03.2012 г.

В молбата на присъединения кредитор се поддържа, че той - по силата на договор за корпоративен заем от 02.12.2016 г. с „М.“ - е предал на последния сумата от 2 720 000 щатски долара. Съгласно нормата на чл. 7 от този договор едноличният търговец с фирма „В.“ се задължил да отговаря солидарно за изпълнението на дълга по съглашението, като поръчител по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД. Сочи се, че падежът на задължението на заемополучателя да върне заемната сума е 02.03.2017 г. Поради неизпълнението на това задължението на заемополучателя, кредиторът насочил вземането си срещу поръчителя. Поддържа, че връчил на последния покана за плащане на 16.03.2017 г. (вж. уточняващата молба от 26.10.2017 г. – л. 387, том I) и вземането му станало изискуемо. Твърди се, че длъжникът се намира в невъзможност да погаси своите изискуеми задължения по договора, поради което и изпълнение не е осъществено. Финансовото състояние на предприятието на ЕТ към 31.12.2016 г. било силно влошено спрямо предходните 2014 г. и 2015 г. Размерът на текущите пасиви надвишава краткотрайните активи, а липсата на текущи материални активи и парични средства не позволяват на търговеца да покрива краткосрочните си задължения. Поддържа се (като основание на молбата) и твърдението, че търговецът не е заявил за обявяване в ТР на годишните си финансови отчети за последните три години (последният обявен такъв е от 2011 г.) – т.е. презумпция за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 2 от ТЗ. Началната дата на неплатежоспособността се сочи 16.03.2017 г. При условията на евентуалност като основание за откриване на производство по несъстоятелност се заявява и свръхзадължеността на длъжника (вж. в уточняващата молба от 26.10.2017г.).   

Длъжникът - Едноличен търговец с фирма „В.“, представлявано от П.С.П., не оспорва молбите на кредиторите за откриване на производство по несъстоятелност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от уведомление, вх. № 53-07-177 от 13.09.2017 г. на ТД на НАП – С., кредиторът – търговска банка е уведомил НАП на основание чл. 78 ДОПК за предстоящо откриване на процедура по завеждане на молба за откриване но производство по несъстоятелност на едноличния търговец. (л. 14-15 от делото, том I).

Уведомление със същото съдържание и за същия длъжник е подал на 25.04.17 г. и присъединения кредитор „В.“, чрез Я.А. Д. – директор (л. 368-369 от делото, том I).

Представени са твърдяните от банката съглашения – договори за банков кредит, подписаните към тях анекси, договори за встъпване в дълг и предоставени обезпечения – поръчителства и договор за особен залог. Приложени и приети са и справки от районни администрации на С. община – „Нови искър“, „Красно село“, „Красна поляна“, „Надежда – Връбница“ и ТД на НАП „офис Надежда“, както и от МВР – сектор „Пътна полиция“.  Издадени са заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 147 от ГПК, а така също и изпълнителни листове за присъдените вземания. Задълженията на едноличния търговец към банката са подробно отразени (с основание, размери и периоди) в приложената справка (л. 179 – 182 вкл. от делото, том I).

Приложени са и удостоверения с данни за притежаваните от длъжника имоти и МПС, счетоводни баланси на предприятието на ЕТ, годишни данъчни декларации.

Видно от договор от 02.12.2016 г. за корпоративен заем (л. 370 – 379 вкл. от делото, том I) „В.“, дружество учредено в Република С.‘, чрез директора си Я.Д. – като заемодател и „М.“, дружество, учредено на Б., чрез своя директор В.П. – като заемополучател, ЕТ „В.“, представляван от П. С. П. – поръчител 1 и „С.“ ООД с ЕИК, със седалище гр. С. – поръчител 2, постигнали съгласие, по силата на което заемодателят представя на заемополучателя заем в размер на 2 720 000 щатски долара до 02.03.2017г. – крайна дата за издължаване на заема. Договорът има силата на разписка за предадената сума от 2 720 000 щ. долара в брой. Страните са определили върху сумата на заема да се начислява 10 % годишна лихва. В съглашението е уговорено и лично обезпечение на задължението за връщане на заетата сума от двама поръчители – ЕТ „В.“ (поръчител 1) и „С.“ ООД (поръчител 2). Всяко уведомление, декларация, одобрение, споразумение, молба, претенция или информация по този договор е предвидено да бъде в писмена форма.

Заемодателят е изпратил две покани (л. 380 и л. 382 от делото, том I)  до длъжниците по заема – заемополучателя „М.“ и до поръчителя ЕТ „В.“, за връщането му (заедно с лихвите). В поканата до заемополучателя е посочен срок за издължаване до 07.03.2017 г. – 14.00 ч., а в тази до поръчителя (едноличния търговец) – 16.03.2017 г. – 14. 00 ч., като е посочено, че изпълнение на задължението на първия по договора не е осъществено. Поканата е връчена на поръчителя - ЕТ „В.“ на 16.03.2017 г., видно от данните от дневника на входящата и изходящата кореспонденция на предприятието му.

От основното заключение на съдебно – икономическата експертиза (л. 482-512 вкл. от делото, том II) се установява, че общият размер (по вариант 1) на задълженията на ЕТ „В.“ съгласно приложения счетоводен баланс на предприятието му към 31.08.2017г. е 8 188 000 лева (посочени подробно в табличен вид на л. 488 и л. 489 от делото). Като задължение, отразено в пасива на баланса (по сметка 499 „Други кредитори“) е това към „В.“ на стойност 5 004 800 лв.

Вещото лице е изготвило вариант 2 на заключението си – основан на счетоводен баланс към 31.07.2017 г. на едноличния търговец, на справка за установяване размера на вземанията на „Б.“ ЕАД към 13.09.2017 г., както и на представените справки от Столична община, според което общият размер на задълженията на ЕТ към 27.11.2017 г. (датата на изготвяне на експертизата), вкл. към „Б.“ ЕАД възлиза на 9 332 000 лв. Такъв е общия размер на дълга и по вариант 3 от заключението. Посочено е, че задълженията към кредитора „Б.“ ЕАД са отразени в счетоводна сметка 153 „получени дългосрочни заеми“, като в балансите задълженията са отразени в пасива на баланса. Сочи се, че на 04.07.2017 г. е извършено плащане от „В.“ ЕООД (от неговата разплащателна сметка) с основание : договори за кредит (№ КК – 1, КК - 4, КК - 10 и КК - 11), в общ размер на 10 лв. Последната платена изцяло вноска по всички кредити е на 25.10.2011 г., а последно плащане по един от договорите с банката е от 1.02.2012 г. (вж. първата таблица на л. 495 от делото, том II). Експертизата е посочила и останалите изискуеми парични задължения на длъжника в периода 2012 г. - 2017 г., с техния кредитор, основание (източник) и размер (вж. втората таблица на л. 495 от делото, том II). По балансови данни към 31.08.2017 г. вещото лице е дало заключение, че отчетените активи на предприятието на ЕТ са за 6 040 000 лв.

Отразени са данните за икономическото състояние на предприятието на  длъжника ЕТ „В.“, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, в два варианта – на база данните от баланса към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г., както и с отчитане към 31.08.2017 г. (вариант 1) и при отчитане вземанията на „Б.“ и задълженията към общинския и държавния бюджет при определяне на същите показатели (вариант 2).

Установява се, че съответните показатели на ликвидността са доста под единица през всичките изследвани финансови години - вж. таблиците на л. 497 от делото, том II.

Показателите за финансова автономност също са значително под единица, като за периода 2014 г. – 2016 г. са отрицателна величина и в двата предложени от вещото лице варианта. Сочи, че предприятието на ЕТ е декапитализирано и зависимо от кредиторите.

Обобщено е, че сумата на актива възлиза по балансова стойност към 31.08.2017г.  на 6 075 000 лв. (коригиран баланс 6 253 000 лв.), при общо краткосрочни задължения от 8 188 000 лв. по баланс и коригиран такъв от 9 386 000 лв. (л. 509 от делото, том II). Длъжникът не разполага и с материални запаси, налице са отчетени единствено вземания в размер на 6 040 000 лв., който размер не е достатъчен за покриване на паричните задължения. Вещото лице е отразило, че предприятието на ЕТ е във влошено ликвидно състояние и определено нисък праг на стойност на всички коефициенти, относими към това, вкл. и още към 2012 г. Последното плащане към банката – кредитор е от 25.01.2012 г.

Според заключението на експертизата затрудненията на длъжника не са временни и той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите – както към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, така и към датата на извършването на експертизата. Сочи се, че длъжникът не разполага с налични парични средства, както и с материални запаси, като са отчетени единствено вземания за 6 040 000 лв.

Приетото от страните като неоспорено по делото допълнително заключение на съдебно - икономическата експертиза (л. 549 – 577 вкл. от делото, том II) потвърждава изцяло констатациите и изводите на вещото лице по основното заключение на СИЕ за влошеното общо икономическо състояние на длъжника през изследвания период (2012г. – 2017г.).

При горните факти се налагат следните правни изводи :

Молбите за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, са основателни.

За да постанови решение, с което да ги удовлетвори и открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материалноправни предпоставки по чл. 608, ал. 1 от ТЗ (неплатежоспособност) или чл. 742, ал. 1 от ТЗ (свръхзадълженост), като молителят в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията си – в случая да установи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 608, ал. 1 от ТЗ – че не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка и публичноправно задължение към държавата и че наличното имущество не е достатъчно за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че ЕТ „В.“, е спрял плащанията след 01.02.2012 г. – последното плащане е от посочената дата по погашение на кредит (предоставен въз основа на договор от 29.08.2007 г. за 1 330 000 лв.) – вж. констативно – съобразителната част на заключенията при отговор на въпрос № 3 – оформено в табличен вид.

За да се прецени дали е оборена презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, установяваща, че неплатежоспособността се предполага, по делото следва да се установи какво е било икономическото и финансово състояние на длъжника с оглед коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, както и моментът на спиране на плащанията на длъжника с оглед определянето на началната дата на неплатежоспособността.

Данните, събрани чрез заключенията (основно и допълнително) на назначената и изслушана по делото съдебно – икономическа експертиза несъмнено и категорично установяват силно влошено финансово (ликвидно) състояние на предприятието на едноличния търговец. Относимите за това коефициенти са с определено нисък праг на стойност още към 2012 г. и не търпят подобрение през изследвания период до м. август 2017 г. Влошеното състояние на длъжника се изразява в необслужване на задълженията по сключени договори за кредит с „Б.“ ЕАД, последното плащане по които е от 25.01.2012 г. Същият, като солидарно задължено лице (като поръчител) не е погасявал и задължението по отпуснат заем на трето лице, в размер на 2 720 000 щ. д.

Затова се налага, че установената от закона презумпция по чл. 608, ал. 3 от ТЗ не е оборена – т.е. не се установява длъжникът да е платежоспособен и да е в състояние да изпълни задълженията си.

С оглед на изложеното и презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ (длъжникът е спрял плащанията) неплатежоспособността му се предполага. Ето защо, на основание чл.607а от ТЗ следва да се обяви неплатежоспособността на длъжника и се открие производство по несъстоятелност на същия.

Не се установи също неплащането на задълженията да се дължи на временни затруднения или длъжникът да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите по смисъла на чл. 631 от ТЗ.

Съдът следва да определи като начална дата на неплатежоспособността 15.03.2012 г., когато банката – кредитор („Б.“ ЕАД) е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на четирите кредита по сключените между тях четири договора и анексите към тях.

 В хода на производството и от заключението на вещото лице по назначената икономическа експертиза по делото се установи, че длъжникът не разполага с налично (и ликвидно) имущество, достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

Предвид горното, на основание чл. 629б, ал. 1 във вр. с чл. 632 от ТЗ, на кредитора – търговска банка, в съдебно заседание от 30.01.2018 г., съдът предостави възможност да изрази волята си по предплащане на началните разноски по несъстоятелността. Изрично в своя молба – становище от 06.02.2018 г. банката не изразява такава готовност и моли за постановяване на решение при условията на чл.632, ал. 1 от ТЗ.

Ето защо, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ - т. е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело до предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ.

При този изход на спора длъжникът следва да бъде осъден да заплати на кредитора – „Б.“ ЕАД сторените разноски в производството, възлизащи общо на 1 950 лв.

Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА, на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособността на Едноличен търговец с фирма „В.“ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. К., С. област, ул.„Александър Стамболийски“ № 64, представляван от П. С. П., с начална дата на неплатежоспособността - 15.03.2012 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на ЕТ с фирма „В.“ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. К., С.област, ул.„Александър Стамболийски“ № 64.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на Едноличен търговец с фирма „В.“ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. К., С. област, ул. „Александър Стамболийски“ № 64.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на Едноличен търговец с фирма „В.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. К., С.област, ул. „Александър Стамболийски“ № 64.

ОБЯВЯВА Едноличен търговец с фирма „В.“ с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. К., С.област, ул. „Александър Стамболийски“ № 64 в несъстоятелност.

ДОПЪЛВА фирмата на търговеца с добавката „в несъстоятелност”, а именно ЕТ „В.– в несъстоятелност”.

СПИРА производството по т. д. н. № 186/2017 г. на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА Едноличен търговец с фирма „В.“ с ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. К., С. област, ул. „Александър Стамболийски“ № 64, представляван от П. С. П.да заплати на „Б.“ ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Московска” № 19, сумата от 1 950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева - сторени в производството разноски.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и на вписване в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

На основание чл. 624 от ТЗ служебно изготвен препис от решението незабавно да се изпрати за вписване в търговския регистър, а на основание чл. 634в, ал. 2 от ТЗ за решението да се изпратят съобщения на заинтересованите страни по реда на ГПК – „Б.“ ЕАД; „В.“ – чрез директора Я. А.Д. на адрес гр. С., бул. „Цар Борис III“ № 404 Б, ет. 3, ап. 27, както и ЕТ „В.“.

Делото да се докладва след изтичане на едногодишен срок от вписване на решението в търговския регистър.

За постановеното решение да се уведоми съдията – докладчик по т. д. № 136/2017 г. по описа на СОС, образувано по молба на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :