РЕШЕНИЕ
№
120
гр.П.,
22.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на 10 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка
Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 678 по описа за
Производството
е образувано по искова молба от
ищеца „Б.” ЕООД със
седалище и адрес на управление в с.Б., общ.Е., обл.В.Т., представлявано от
управителя Е.М., чрез адв.В.Р. ***
против ответника „М.С.” ООД със седалище и адрес на управление в гр.П.,
представлявано от К.А. с искане за осъждане на ответника да заплати сумата
20285 лв., от които 18000 лв. представляващи възнаграждение за ищеца по договор
за изработка сключен между страните и 2285 лв. обезщетение за забава за периода
от 06.06.2018 г. до 11.09.2019 г. , както и законната лихва върху главницата за
периода от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Представя
доказателства .
Правното
основание на предявените искове е по чл.79, вр. с чл.258 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Исковата молба е приета за
разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените доказателства е изпратен на
ответника . В срока по чл.131 ГПК ответникът
е подал отговор на иска, с който се оспорват предявените искове и се иска тяхното отхвърляне и присъждане на
направените по делото разноски. Прави възражение за прихващане с вземане срещу
ищеца придобито по сключен договор за цесия. Представя доказателства.
Ищецът, редовно призован, в с.з. се представлява от процесуален
представител- адвокат. Поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответникът, редовно призован в с.з. се представлява от процесуален
представител- адвокат. Оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.
За
да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе предвид следното:
Между страните не
се спори, че е сключен договор за
изработка с предмет- изработка, доставка и монтаж на хотелско оборудване за
хотел „М.С.“ гр.О., като в тази връзка се представя договор №0420/18.04.2017 г.
сключен между ищеца и „Е.
М. Т.“ ЕООД гр.П., за който страните не
спорят, че независимо, че в същият е посочен хотел „Т.М.“, хотелското
обзавеждане предмет на същия е предназначено именно за хотел „М.С.“ гр.О.. Представена
е поръчка №0212/12.01.2018 г. за изработка, доставка и монтаж на мебели-
хотелско обзавеждане на обща стойност 33334 лв. без начислен ДДС с възложител
ответника и изпълнител ищеца. Съобразно с поръчката изпълнителят се е задължил
да изработи договореното обзавеждане в
срок от 30 работни дни, след което да извърши монтаж в срок до 20 работни дни.
Заплащането на извършената работа по поръчката е договорено да стане както
следва:- 16 000 лв.при подписване на договора, за което изпълнителят
издава проформа фактура;12 000 лв. след монтаж на 50 % от договореното;
окончателно плащане на 12000 лв. след цялостния монтаж на договореното, като така
уговорените плащания са в общ размер на 40000 лв. с начислен ДДС. От така
договорените суми са платени от ответника общо 22 000 лв., по издадените
от ищеца 2 бр.фактури( от 20.03.2018 г. и от 02.05.2018 г.) за съответните суми
представени по делото, което се признава
от ищеца и се установява от представените преводни нареждания от 19.03.2018 г.
и и 30.04.2018 г. Представена е фактура №*********/05.06.2018
г. за сумата 18000 лв. , за която се твърди, че не е платена от ответника,
както и приемо предавателен протокол от 31.05.2018 г. подписан само от
представител на ищеца. Видно от заключението на извършената по делото съдебно
счетоводна експертиза процесната фактура №*********/05.06.2018 г. е
осчетоводена от всяка от страните и декларирана
пред ТД на НАП. Между счетоводните данни на двете дружества има равнение
на вземане задължение в размер на 18 000 лв., като лихвата за забава върху
тази сума за периода от 06.06.2018 г. до 11.09.2019 г. е в размер на 2315 лв. Представен е договор за прехвърляне на
вземане сключен на 17.10.2019 г., с който „Е.М.Т.“ ЕООД, в качеството си на
цедент по договора прехвърлило на „М.С.“ ООД, вземането си срещу ищеца в размер
на 21 240 лв. – неустойка по сключения между тях договор за изработка №0420/18.04.2017
г., претенция за некачествено изпълнение по същия договор в размер на 8000 лв.,
обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи и всички други настоящи и
бъдещи вземания, които биха могли да възникнат в полза на цедента по цитирания
договор за изработка. Представено е и уведомление до ищеца за извършената цесия
.
Предвид
така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи
следните правни изводи: В случая се твърди , че вземането е възникнало на
основание договор за изработка. При така изложените
твърдения в исковата молба, следва да
се обсъди въпроса относно съществуването на посоченя договор и неговите правни
последици във връзка със задълженията на страните по него. В случая за
успешното провеждане на иска, ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи съществуването на договора за изработка
и изпълнението на задълженията си по него. Представената поръчка №0212/12.01.2018
г., съдът прие, че обективира договор за изработка, като
независимо от обстоятелството, че същата не е подписана от ответника-
възложител, съществуването на този
договор, който поначало е неформален се установява, както от извършените
плащания с посочени основания за всяко от тях съответстващи на уговореното в
поръчката, така и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обосновано и правилно, от което също се установява осчетоводяване на извършените плащания по този договор за
изработка. Поради това и процесният договор за изработка е валидно сключен и е
породил предвидените в него и целени от страните правни последици, като съобразно чл.258 от ЗЗД
е възникнало задължение за изпълнителя да изпълни договорената работа, а за
възложителя да приеме работата и да заплати цената. Ищецът е изработил
възложеното му оборудване и го е доставил в хотел „М.С.“, който факт по
същество не се оспорва от ответника, макар и последният да твърди, че това е
станало в изпълнение на представения по делото договор за изработка сключен
по-рано с „Е.М.Т.“, като освен признанието на ответника, изпълнението на
работата и нейното приемане се установява и от извършените частични плащания в
общ размер от ответника, който не е представил доказателства, че своевременно е
направил възражения за качеството на работата, поради което следва да се
приеме, че е приел извършената работа и дължи нейното заплащане. От
заключението на вещото лице се установява , че след извършените частични
плащания в общ размер 18 000 лв., дължима по договора е останала сумата
18 000 лв., за която сума искът следва да се уважи като доказан по
основание и размер. Предвид уважаването
на иска за главницата, основателен е и следва да са уважи акцесорният иск с
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 06.06.2018 г. до 11.09.2019 г. в
предявеният размер от 2285 лв. , както и за присъждане на законната лихва върху
главницата от 12.09.2019 г.- датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Що се отнася до направеното възражение за
прихващане със сумите за които се дължи, че са дължими на ответника на
основание сключения договор за цесия, съдът намира същото за неоснователно. За
да се извърши прихващане следва задължението, с което да се извърши
прихващането срещу претендираното от
ищеца вземане да е изискуемо и ликвидно, т.е. установено по размер и годно за
изпълнение. В случая нито едно от посочените договора за цесия вземания срещу
ищеца прехвърлени на ответника не е изискуемо и ликвидно, доколкото по никакъв
начин не се доказва от страна на ответника забава на изпълнението от страна на
ищеца, която да породи право на посочената в договора за цесия неустойка в
размер на 21240 лв..Не се доказа и
некачествено изпълнение което да породи право на сумата 8000 лв., доколкото не
са направени и такива възражения своевременно от цедента съобразно правата му
по чл.264, ал.2 от ЗЗД и работата по договора се счита за приета, поради което
и понастоящем такива възражения не могат
да се правят от цесионера. Още по малко се доказват претърпени вреди и
пропуснати ползи в размер на 100000 евро, вследствие отменени резервации на
туристи в хотела на ответника, доколкото от представените доказателства(
л.77-79; л.122-л.131) по никакъв начин не може да се направи извод, че ищецът по
какъвто и да е начин е станал причина за отмяната на тези резервации. Поради изложеното не следва да се уважава
направеното възражение за прихващане.
По
исканията на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: В
настоящото производство ищецът е направил разноски в общ размер на 2211,40 лв., от
които от които 811,40 лв. д.т., 250 лв.
възнаграждение на вещо лице и 1150 лв.
адвокатско възнаграждение, като предвид уважаването
на предявения иск, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати тази сума на ищеца. Предвид
изхода на делото, на ответника не следва да се присъждат разноски.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ответника „М.С.“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.П., обл.Бургас,
ул.“Търговска“ №11, ЕИК... представлявано от управителя К.А. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Б.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление в с.Б., общ.Е., обл.В. Т., ЕИК....., с адрес за
кореспонденция в гр.В., представлявано от управителя Е.М., сумата 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) възнаграждение по договор сключен
между страните за изработка, доставка и монтаж на мебели, както и сумата 2285 лв. обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху присъдената сума за периода от 06.06.2018 г. до
11.09.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тази сума считано от 12.09.2019 г.- датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника „М.С.“ ООД
със седалище и адрес на управление в гр.П., да заплати на ищеца „Б.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление в с.Б., общ.Е. сумата 2211,40
лв., представляващи разноски в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „М.С.“ ООД със седалище и адрес на управление в гр.П. за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :