Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……..
гр. В. Търново, 07.07.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 22.06.2015 год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Бобев,
при секретаря Д. Б., като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 525 по описа за 2015 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на „Енерго-Про
Мрежи” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс-Е”, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, чрез адв. Г. Величков от САК, против Наказателно
постановление № 369/17.12.2014 год., издадено от Председателя на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), към настоящия момент Комисия
за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което за допуснато нарушение по
чл.206 ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), на основание чл.206 ал.1 от ЗЕ, на
дружеството е наложено административно наказание – „Имуществена санкция” в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. С жалбата са наведени оплаквания
за незаконосъобразност на издаденото НП обосноваващи, според жалбоподателя
неговата отмяна. Моли се обжалваното НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание дружеството
жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. И.А. от ВТАК –
преупълномощен. Същия в предишно съдебно заседание прави искания за събиране но
допълнителни писмени доказателства, които съдът уважи. По същество процесуалния
представител на жалбоподателя счита, че НП е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено изцяло.
Представя писмени бележки.
Въззиваемата страна – КЕВР, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт Р.М. – редовно упълномощена. Същата
оспорва подадената жалба, като счита, че в хода на административно наказателното
производство е доказано по безспорен начин извършването на нарушението, с което
дружеството жалбоподател е санкционирано. Намират се за неоснователни
наведените от жалбоподателя доводи. Твърди, че обжалваното НП е законосъобразно
и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Представя писмени бележки и решения на други съдилища по
подобни казуси.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Наказателно постановление № 369/17.12.2014
год., издадено от Председателя на Държавна комисия за енергийно и водно
регулиране, въз основа на АУАН № КРС - 1089/08.07.2014 год., съставен от Г.В.П.
- главен експерт в отдел
„Контрол и решаване на спорове - електрически мрежи, търговия и пазари” в
Главна дирекция „Контрол и решаване- на спорове” при ДКЕВР, срещу
дружеството жалбоподател „Енерго-Про Мрежи” АД, вписано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, „Варна Тауърс-Е”, бул. „Владислав Варненчик” № 258.
Актосъставителят е съставил
процесния АУАН въз основа на констатации, отразени в КП № 132-З-Е-2 от 17.03.2014
год. и Протокол № 48 – ЕПМ от 14.03.2014 год., съставени от свидетелите Г.В.П.
и Д.М.Г..
При описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено е прието от фактическа страна, че на 17.03.2014
год., при извършена проверка от длъжностно лице на ДКЕВР на средства за
търговско измерване (СТИ, електромери) в гр. В.Търново, на адрес: ****** е
установено, че СТИ на абонатен номер ******, с фабричен № ******, тип 7АА50 66
(еднофазен), на фирма „ESEM A.S”, заводска пломба М04/35, е с година на
производство 2004 година (като това обстоятелство е отразено в КП № 132-З-Е-2
от 17.03.2014 год.).
В съдържанието на процесното НП е
описано, че на длъжностното лице от ДКЕВР извършващо проверката, не е бил
представен Протокол за последната извършена метрологична проверка на описаното
СТИ (електромер), както и че в извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про
Мрежи” АД съгласно Раздел VI от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год.), приложена към КП №
132-З-Е-2/17.03.2014 год., като година за следваща метрологична проверка на
описаното СТИ било записана – 2010 година.
Въз основа на това контролния
орган е достигнал до заключението, че описаното СТИ е с изтекъл срок на
последваща метрологична проверка.
Наказващият орган е възприел, че
съгласно т. 3 на Специални условия, т. 3.5. Измерване на електрическата
енергия, т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 год., лицензиантът е
длъжен да поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия,
доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата, ПИКЕЕ),
както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях.
В обстоятелствената част на
обжалваното НП е отразено, че съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ, всички средства за
търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки
по реда на Закона за измерванията, Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на средствата за измерване, както и че съгласно чл.
26, ал. 1 от Закона за измерванията, контролът на средствата за измерване се
извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка.
При това е посочено, че съгласно чл. 43,
ал. 4 от Закона за измерванията, периодичността на последващите проверки се
определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник” и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № А-102 от 05.03.2010 год. на
председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от 2010 год.) и съгласно Заповед №
А-441/13.10.2011 год. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011 год.),
последваща проверка на еднофазни електромери се извършва на период шест години.
Въз основа на описаната
фактическа обстановка е изведен извод, според който като лицензирано дружество
„Енерго-Про Мрежи” АД, е било длъжно да поддържа средствата за търговско
измерване на електрическата енергия доставяна на потребителите, в състояние,
съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, включително и да предприеме действия за извършване на
редовни проверки, изпитания и контрол върху тях, т.е. и действия за подмяна на
гореописаното СТИ за извършване на последваща метрологична проверка на СТИ в
определения срок.
Наказващият орган, предвид на
горното и с оглед на възприетото за осъществено бездействие, изразяващо се в неподдържане
на средството за търговско измерване (СТИ, електромер) на абонатен номер ******,
с фабричен № ******, тип 7АА50 66 (еднофазен) на фирма „ESEM A.S”, заводска
пломба М04/35 съгласно изискванията на чл. 41 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, е счел, че на 17.03.2014 год., в гр. В. Търново,
на ул. „Мария Габровска” № 4, вх. „Ж”, „Енерго-Про Мрежи” АД, е нарушило
разпоредбите на т. 3.5.2 от издадената му лицензия, с което е осъществило
състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката.
За това нарушение и на основание
на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, на „Енерго-Про Мрежи” АД с ЕИК ****,
е наложна „Имуществена санкция” в размер на 20 000,00 (двадесет хиляди) лева.
НП е връчено на дружеството жалбоподател на 20.01.2015 год. (видно от
приложената към АНП разписка – л. 50 от делото), като в законоустановения срок,
същото е подало жалба по реда на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
В съдебно заседание в качеството
на свидетели бяха разпитани Г.П. (актосъставител) и Д.Г. (свидетел по
установяване на нарушението и при съставяне на АУАН). Същите поддържат
отразените в АУАН констатации, като сочат, че проверката, отразена в издадения КП
№ 132-З-Е-2 от 17.03.2014 год., е извършена на 14.03.2014 год. около 12,20 ч.,
при което е бил посетен описания адрес. Свидетелите сочат, че визираният срок
за извършване на последваща метрологична проверка следва да започне да тече от
момента на извършването на първоначалната проверка, съобразно изготвения
протокол или направени отбелязвания или поставени знаци, върху техническото
средство. Спрямо конкретното такова, според свидетелите, началният момент
започвал от 2004 год., която дата се установявала от поставената върху СТИ
заводска пломба (на производител), която се възприемала като първоначална
метрологична проверка. Въз основа на това свидетелите са заключили, че
последващата проверка (процесната такава), е следвало да се извърши до края на
2010 година.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите П. и Г., тъй като същите кореспондират с писмените доказателства по
делото.
Така изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите писмени
доказателства, както и от разпита на разпитаните по делото свидетели .
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбата е допустима,
тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това, като
разгледана по същество се явява и основателна. Това е така по следните причини:
Наказателно
постановление № 369/17.12.2014 год., издадено от Председателя на ДКЕВР е
незаконосъобразно, тъй като административно наказателното производство е
започнато и проведено при нарушение на процесуалните правила, довело да
опорочаване на производството по налагане на административното наказание.
В
конкретния случай актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на който е ангажирана административната отговорност на дружеството
жалбоподател, е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
а именно не е посочена от актосъставителя датата, на която е извършено
посоченото в акта нарушение, като е налице само и единствено отразяване на дата
на извършване на проверката от контролните органи, и когато е констатирано
извършването на нарушението (17.03.2014 год.). При това и тази дата не е коректно и вярно
отразена, доколкото видно от съдържанието на издадения КП № 132-З-Е-2 от 17.03.2014
год., проверката на процесното СТИ е извършена на 14.03.2014 год., около 12,20
часа. Това обстоятелство се установява и от показанията на разпитаните по
делото свидетели Г. П. и Д. Г..
В
съдържанието на АУАН липсват каквито и да е било данни от една страна, на коя
дата е извършена първоначална метрологична проверка на процесното СТИ. По този
начин неустановен по делото и неопределяем остава началният момент, от който
следва да започне да тече, установеният според контролния и наказващия орган в
Заповед № А-102 от 05.03.2010 год. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22 от
2010 год.) и в Заповед № А-441/13.10.2011 год. на председателя на ДАМТН (обн.
ДВ, бр. 85 от 2011 год.), срок за извършване на последваща проверка на
еднофазни електромери, на период от шест години.
Това
от своя страна е довело и до неопределяемост на крайния момент на който изтича
срокът, в който е следвало да се извърши процесната проверка, с изтичането на който
се осъществяват съставомерните признаци на соченото за извършено нарушение на разпоредбите
на т. 3.5.2 от издадената на дружеството-жалбоподател лицензия, с което то е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от
Закона за енергетиката.
Отразено е единствено, че
процесният СТИ е със заводска пломба М04/35 и е с година на производство 2004 год.,
като в извадка от регистъра на СТИ, поддържан от „Енерго-Про Мрежи“ АД
приложена към КП № 132-З-Е-2/17.03.2014 год., било описано, че като година за
следваща метрологична проверка на описаното СТИ е записана – 2010 година. При
това не е налице посочване на обстоятелства или на правни доводи, които да
обусловят посочените дати като начален или на краен момент за изпълнение на
вмененото на жалбоподателя задължение.
По
този начин непълната и неясна формулировка води до невъзможност да се установи
какво деяние е възприето от наказващия орган да е извършено от дружеството –
жалбоподател, което от своя страна да изпълва състава на твърдяното нарушение.
Изложените фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от
доказателствата по административно наказателната преписка и събраните в хода на
съдебното следствие такива, е следвало да намерят обективен израз в
съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението, като
е недопустимо да се извличат по пътя на формалната или правната логика.
Въз
основа на това съдът обективира извод, че по този начин е останал неустановен
факта на започване извършването на нарушението, респективно датата на неговото
довършване.
На
следващо място настоящия съдебен състав намира за неоснователни доводите,
изложени в представените писмени бележки от процесуалния представител на
въззиваемата страна, че описаното в НП нарушение осъществява състав на така
нареченото „продължено” административно нарушение. Процесното нарушение се
извършва чрез бездействие в определен срок, изразяващо се в непредставяне на
СТИ за последваща метрологична проверка през 2010 година. При това извън
наведените доводи за порочност на обжалваното НП, основани на описаната
неопределяемост на датата на нарушението и основани на посочването на годината,
през която следва да се извърши проверката, съдът приема, че същата, при
възприемане на визираните от контролните органи факти, е следвало да се
осъществи до края на 2010 год. съобразно разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. с
чл. 183 от НПК. Следователно, ако е налице нарушение, то е осъществено чрез
бездействие, в момента на изтичане на срока, в който е следвало да се осъществи
дължимото поведение. Към 01.01.2011 год. твърдяното за извършено деяние се
явява довършено и не създава трайно престъпно състояние, каквато е
характеристиката на продълженото нарушение.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че АУАН № КРС-1089/08.07.2014 год. е издаден след изтичане
на предвидения в закона давностен срок затова. Съгласно изискванията на чл. 34 ЗАНН съдът следва служебно да следи за изтичането на преклузивния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. В случая, приложение ще намери общата разпоредба на чл. 34,
ал. 1, от ЗАНН, тъй като твърдяното за извършено нарушение, към момента на
извършване на деянието (01.01.2011 год.) не попада в установените в ал. 2 на
цитираната разпоредба хипотези. Този извод се извлича от обстоятелството, че в
един последващ период, с редакцията на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН (в сила от 17.07.2012
год. - ДВ. бр. 54/2012 год.), е регламентирано, че за нарушение на Закона за
енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите
нормативни актове по прилагането им, не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече
от пет години от извършване на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН, имат
давностен характер (съгласно ТП № 1 от 27.02.2015 год. на ОСС на НК на ВКС и
ОСС на ВАС), поради което нормите които ги уреждат са материални и имат
действие само занапред. Съгласно разпоредбата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Като
не се е съобразил с изложеното контролният орган незаконосъобразно е отпочнал
административно наказателно производство срещу дружеството жалбоподател за
процесното нарушение, което е довело до опорочаване на издаденото НП, във
степен обективираща незаконосъобразността му и предпоставяща неговата отмяна.
На
следващо място непосочването в АУАН на датата на извършване на нарушението и
конкретизирането на конкретно деяние (неизпълнение на вменено задължение),
представлява липса на описание на обстоятелствата при които е извършено
нарушението, съобразно установените в закона (чл. 42, т. 4 от ЗАНН) изисквания.
Това са обстоятелства, което е следвало да се установят още при съставяне на
акта и с оглед пълното описание на нарушението е следвало да бъдат посочени в
него. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53 ал. 2 ЗАНН, според която наказателното постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението и на неговото авторство. Като не е отразил правилно и в пълнота
обстоятелствата по нарушението и дата му на извършване, актосъставителят е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
накърняване правото на защита на дружеството – жалбоподател, доколкото е било лишено
от възможността да се разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършено,
и да се защитава пълноценно по него.
От
друга страна непосочването на датата, на която е извършено нарушението, е
достатъчно основание за цялостна отмяна на атакуваното НП, тъй като не може да
се провери, в хода на съдебното производство дали е било допустимо ангажиране
на административно наказателната отговорност на нарушителя. Това принуждава
съда по пътя на тълкуването и чрез използване на вероятности да приеме за
установен факт на извършване на нарушение, който не е доказан по безспорен и
категоричен начин, което, както настоящият състав възприе е недопустимо в
административно наказателното производство.
Допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила са се пренесли и в обжалваното
наказателно постановление, в което отново не е отразена в пълнота фактическата
обстановка по нарушението и датата на неговото извършване. Това от своя страна
води и до извод за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде отменено
и на друго самостоятелно основание затова, а именно поради изтекла, към момента на произнасяне на съда и на абсолютна
погасителна давност за преследване на нарушителя, за извършеното нарушение.
Действително, в разпоредбите на ЗАНН, липсва изричен текст, уреждащ
погасяване на административно наказателното преследване поради изтичане на
абсолютна давност. В чл. 34 от ЗАНН са предвидени срокове, задължаващи
административно наказващите органи да съставят своевременно актове и
наказателни постановления при констатирани нарушения.
В нормата на чл. 82 от ЗАНН е визирана единствено давността за изпълнение
на наложеното наказание, при влязло в сила НП. Липсва изрично регламентиране по
въпроса за прилагане института на абсолютната давност за периода от извършване
или установяване на нарушението до влизане в сила на НП. В чл. 34, ал. 1 б. „в”
от ЗАНН е посочено, че не се образува административно-наказателно производство,
а образуваното се прекратява, когато това е предвидено в друг закон. В
специалния такъв закон – Закона за енергетиката, въпросът също не е уреден.
В разпоредбите на чл.11 от ЗАНН се осъществява препращане, за тези
неуредени въпроси, към нормите на НК и в частност по отношение на въпросите за
вината, обстоятелствата изключващи отговорността и т.н., и доколкото в този
закон не се предвижда друго, а за такава хипотеза (при своевременно съставен акт
и наказателно постановление, спрямо който по различни причини е изтекъл
продължителен период от време без НП да е влязло в сила) - изрична уредба няма.
Предвид изложеното, съдът приема, че в конкретния случай следва да се
приложат разпоредбите на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
(изм., приложима, в редакцията на закона към датата на извършване на деянието
01.01.2011 год.), съгласно които наказателното преследване се изключва с изтичане
на абсолютна давност от четири години и шест месеца, при предвидено наказание
глоба. Към настоящият момент (произнасянето на решението) тази давност е
изтекла.
При така констатираните допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на липсата на основни предпоставки за налагане на административно –
наказателната отговорност обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съдът намира за неоснователно направеното от
жалбоподателя искане със жалбата за присъждане на разноски по делото, доколкото
същите подлежат на възстановяване по предвидения за това
специален ред.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 369 от 17.12.2014 год., издадено от
Председателя на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „Енерго-Про
Мрежи” АД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Тауърс-Е”, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, за извършено нарушение на чл.3.5.2 от Лицензия №
Л-138-07/13.08.2004 год. и на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за
енергетиката, е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева – като НЕЗОКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното със жалбата от „Енерго-Про Мрежи” АД искане
за заплащане на направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: