Решение по дело №3455/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1535
Дата: 4 ноември 2010 г. (в сила от 30 ноември 2010 г.)
Съдия: Яни Георгиев Гайдурлиев
Дело: 20102120203455
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1778                                        02.11.2010г.                      град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,        наказателно отделение, І-ви състав

На двадесети октомври                                                      година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:

 

Секретар: Женя Мамулова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НАХ дело № 3455 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от, срещу наказателно постановление №21519-О-0008415/05.10.2009 г. на директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на търговеца, тогава „Корпорация Алфа БГ” ЕООД с ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че същото е незаконосъобразно - издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон, и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание пред настоящия съд не се яви представител на дружеството - жалбоподател. Съдът разгледа делото при условията на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

Процесуалният представител на ответната страна - ТД на НАП – гр.Бургас оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Представят административнонаказателната преписка. Не ангажират нови доказателства.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

След направена справка в информационната система на ТД на НАП гр.Бургас на регистрираните по ЗДДС лица и на подадените от тях справки-декларации по ЗДДС, както на хартиен, така и на магнитен носител, за данъчен период м.май 2009г., Д.С.П. - инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Бургас, констатирала, че „  ” ЕООД с ЕИК не е подало в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справка-декларация по ЗДДС и информацията от отчетните регистри, включително и на магнитен носител за данъчен период м. май 2009г. До задълженото лице е била изпратена покана изх. №54/26.06.2009г. за явяване в ТД на НАП гр.Бургас за подаване на справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.май 2009г. и за съставяне на АУАН за констатираното нарушение (л. 7). Поканата е била върната като неполучена от задълженото лице.

Предвид на това, на 17.08.2009г. Д.П. съставила Акт за установяване на административно нарушение №0008415 срещу „” ЕООД с ЕИК, за това, че като задължено лице не е подало в законоустановения срок, посочен в чл. 125, ал. 5 от ЗДДС - до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, справка – декларация по ЗДДС и информацията от отчетните регистри, включително и на магнитен носител за данъчен период м. май 2009г. Така констатираните обстоятелства са били квалифицирани от актосъставителя като нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. В акта е отбелязано, че същият е съставен при условията и по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН (л. 5). Така съставеният при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН АУАН е бил връчен на упълномощено от управителя на „” ЕООД лице на 04.09.2009г., като в акта е отразена възможността на нарушителя да направи писмени възражения по акта в 3-дневен срок от подписването му, което жалбоподателят не е сторил.

Впоследствие, въз основа на цитирания АУАН, било издадено и атакуваното в настоящото производство НП №21519-О-0008415/05.10.2009 г. на директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на търговеца, тогава „  ” ЕООД с ЕИК, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

При служебно извършена справка в търговския регистър съдът констатира, че след издаване на обжалваното НП №21519-О-0008415/05.10.2009г., „  ” ЕООД с ЕИК ********* е променило правната форма и фирмата на дружеството от „  ” ЕООД с ЕИК  на ” ООД с ЕИК

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля М.С.Д. (свидетел по акта), както и от приложените по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Изложените в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП са неоснователни.

Твърди се, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Възражението е неоснователно. Видно от събраните по делото доказателства, оспореният акт е бил съставен в отсъствие на нарушителя или на негов представител. Установява се обаче, че на адреса на управление на „  ” ЕООД с ЕИК  е било изпратено съобщение от длъжностно лице в ТД на НАП гр. Бургас, което съобщение е било върнато като неполучено. Предвид на това съдът приема, че в случая са били налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Така съставеният при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН АУАН е бил връчен на упълномощено лице на 04.09.2009г., като в акта е отразена възможността на нарушителя да направи писмени възражения по акта в 3-дневен срок от подписването му, което жалбоподателят не е сторил. Обстоятелството, че АУАН е бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя, съдът не възприема като съществено процесуално нарушение, предвид наличие на предпоставките за това. Жалбоподателят е бил поканен да се яви за съставяне на АУАН и не го е сторил в определения му срок. Все пак процесуалните му права са били гарантирани и от процесуалното право на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, от което жалбоподателят е отказал да се възползва. Самата разпоредба на чл. 52, ал. 2 ЗАНН отдава изключително значение на предявяването на акта, което ако не е било извършено, наказващият орган е задължен да го върне веднага на актосъставителя. В конкретния случай обаче това задължение също е било надлежно изпълнено.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.

Санкционната норма на чл. 179 от ЗДДС предвижда, че регистрирано по този закон лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124, декларацията по чл. 157, ал. 2 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

По делото не се спори относно обстоятелството, че към релевантния за делото период дружеството - жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС. Като такъв, независимо от обстоятелството дали развива или не активна дейност търговецът е бил задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца следващ отчетния, както справка – декларация по ЗДДС за данъчен период месец май 2009г., така и информация от отчетните регистри. Неподаването на справка – декларация по ЗДДС в предвидените срокове се санкционира на основание чл. 179 от ЗДДС. В случая правилно е определена нарушената законова разпоредба. Именно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 ЗДДС е тази, която определя срокът, в който следва да се подадат справките – декларации по ЗДДС. След като безспорно лицето е било регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава както справките – декларации, така и информацията от отчетните регистри в сроковете по чл. 125, ал. 5 на ЗДДС, без значение дали е осъществявало фактическа дейност или не. Със своето бездействие лицето е извършило вмененото му административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Наложената имуществена санкция по чл. 179 от ЗДДС е в минималния предвиден в закона размер за това нарушение. Съдът счита, че при определянето й наказващият орган е съобразил обществената опасност на деянието и тежестта на нарушението. Административното наказание е справедливо. Същото е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав счита, че фактическите обстоятелства, установени в настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, особено, като се има предвид обстоятелството, че търговецът не е подал справки-декларации по ЗДДС в предвидените срокове и за други данъчни периоди.

Обобщавайки изложеното съдът прие, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21519-О-0008415/05.10.2009 г. на директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179 от ЗДДС, на „  ” ЕООД с ЕИК  , понастоящем „  ” ООД с ЕИК, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева