Р Е Ш Н И Е
Гр. Лом , 19 януари 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд, трети граждански състав, на 08 декември две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
При секретаря Румяна Димитрова, като разгледа
докладваното от съдиятаАлександрова гражданско дело №1770 по описа
за 2019 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Предявен е установителен иск от БНП Париба
Пърсънъл Файненс , клон България, с ЕИК *****със седалище и адрес на управление
гр.София ж.к. Младост 4,бизнес парк София сгр.14 представлявано от Д.Д. –
Заместник управител,чрез юрк. Ц.Х.С. срещу
С.К.Т. с ЕГН **********, и се твърди,
че с договор за потребителски заем номер PLUS 11862841 от 23.11.2015 година, ищеца бил отпуснал паричен
кредит в размер на 20000.00 лева на
ответника. Сумата, предмет на цитирания договор
била предоставена директно на търговеца, съгласно чл.1 от договора, с
което БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД бил изпълнил задължението си по него. С
превеждането на сумата по посочения договор, фактическият състав по реалната
сделка бил изпълнен. Въз основа на чл.1
от същия, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 96 равни месечни вноски, всяка от по 314.16 лева, които
вноски съставлявали изплащане на главницата по заема , ведно с добавка с
оскъпяването й. Твърди се, че длъжникът С.Т. била преустановил плащането на вноските по кредита на втората
непогасена вноска, като към тази дата
били погасени 2 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането
на БНП Париба Пърсънъл Файненс било предсрочно изискуемо в пълен размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората
непогасена вноска, кредитополучателя не изпълнил задължението си. Претендират и
лихви.
Ищецът е изложил обстоятелства, че бил подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,във вр. с което
било образувано ч.гр.д. 172/2019г., и била издадена Заповед за изпълнение, но
длъжника не бил намерен, което породило правния интерес от настоящото
производство.
Във връзка с изложените
обстоятелства, се моли съда да приеме за установено, че ответникът
дължи на ищеца главница в размер на 16552.30 лева, 6067.22 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договора, 1583,37 лв. лихва за забава за периода
5.2.2018-14.01.2019, ведно със законната лихва върху дължимите суми от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане, както и съдебни разноски по заповедното
производство в размер на 534.06 лева от които - 484.06 лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв.
Претендират и сторените разноски в настоящото
производство.
В едномесечният
срок за отговор е постъпил писмен отговор от адвокат Н.А. назначен за особен
представител на ответника в който
оспорва твърденията на ищеца,че ответника е получил исковата сума, с
изчерпателна обосновка.
Заявява се от страна на особения представител на
ответника, че не признава предявените искове нито по основание нито по размер.
Оспорва и твърденията в ИМ, че ответника е получил сума по Договора, както и
факта за ненадлежно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост.
В проведеното съдебно заседание страните
поддържат становищата.
Съдът, като се
запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на
производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д.№172/19 по описа на ЛРС,се установява,че ищцовото дружество
е подало заявление на 31.01.2019 година и е била издадена Заповед за изпълнение
от 12.02.2019г., с разпореждане, длъжникът да заплати на кредитора сумата от 16552.30,71
лв. главница, 6067.22 лв. възнаградителна
лихва, както и мораторна лихва –1583.37,27 лв.,ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателно изплащане на
главницата, както и разноски по заповедното производство – 534.06 лв. общо.Заповедта
била връчена при условията на чл.47 ГПК, поради ненамирането на ответника и по
указания на съда заявителя внесъл искова молба, по която е образувано
настоящето производство.
Между
страните по делото не се спори, а и видно от Договор за потребителски паричен
кредит PLUS -11862841 от 05.01.2018г. ищцовото дружество предоставило на ответника
сумата от 20 000 лв. срещу задължението
му за погасяването му в срок от 96 месечни погасителни вноски всяка в размер на
314.16 лв. с падежна дата 20 – то число на месеца. Годишния лихвен процент на
разходите бил в размер на 11.78%, а лихвения процент – 10.89%, като общата
стойност на плащанията е в размер на 3 447.70 лв. На клиента-ответник били връчени и общи
условия към договора, подписани на всяка страница от него, удостоверявайки че е
запознат със съдържанието. Видно от покана от 22.05.2018г. лицето е уведомено,
че кредита е обявен за предсрочно изискуем, поради неплащането на повече от две
погасителни вноски, като е посочен общия размер на задължението и същото по
пера. Липсват доказателства уведомлението да е връчено на длъжника.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от
съда, като пълно, обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че
сумата от 20000 лв. е приведена по сметката на лицето и е усвоена от
кредитополучател. Общия размер на постъпилите по кредита суми били 3447.70 лв.
От заключението на в.л. дължимите суми са както следва – 16552.49 лв.
главница, 1581.66 лв. законнА лихва и 1101.24
лв.- възнаградителна лихва . Така изготвената и неоспорена от страните
експертиза, съдът намира, че е изготвена компетентно и безпристрастно.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 172/2019
г. по описа на ЛРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била връчена по реда на чл.47 ал.7
от ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Уведомлението
на длъжника, че кредитора прави кредита предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта
за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но
променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието,
от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо
чрез предявяване на осъдителен иск. В
този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид
горното исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими за
разглеждане в настоящето производство.
На осн. чл. 47 ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал.1-5 с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва
да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение №
148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по
гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че
банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
горепосоченото изявление на длъжника , вкл. и чрез нотариална покана.
По
същество:
За основателност на претенциите, в тежест на ищеца е да
установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит от посочената дата, по който ответникът е усвоил предоставена сума ;
наличието на валидни уговорки за начисляване на възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, както и техния размер; уведомяване на ответника
за настъпване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението по чл.
417 ГПК.
В тежест на ответника е
да установи, че посочените в отговора клаузи са неравноправни; че възнаградителна лихва е в по-висок размер
от законната лихва и, че са налице предпоставки за намаляването й, като докаже
реалните вреди на ищеца от забавата.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита
претенциите за неоснователни, по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: между страните е бил сключен процесният
договор за кредит, сумата по който е била усвоена .
Съдът приема тези обстоятелства за
доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени
доказателства – договор за кредит, погасителен план, заключение на ССЕ, което
се кредитира изцяло като компетентно и ясно изготвено.
От друга страна за да се
уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в
претендирания размер – наличието на сключен договор за потребителски паричен заем, по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че
е настъпила предсрочна изискуемост на сумата и докаже конкретния размер на
дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в
договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на
претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право в т.ч. и възраженията си за плащане и липса на надлежно уведомяване за
настъпила предсрочна изискуемост.
На първо място следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за настъпила предсрочна изискуемост по договора за паричен заем.
Между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България са
възникнали правоотношения по договор за паричен заем по чл. 9 и
сл. ЗПК. Съгласно чл. 9,
ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане
По отношение на възражението за липса на доказателства за
предсрочна изискуемост на вземанията, предмет на настоящото производство, съдът
счита същото за основателно.
С оглед задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, фактическият състав, пораждащ възможността
кредитора да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен
в полза на длъжника срок налага позоваване на две предпоставки: обективен факт,
уговорен като основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало
до длъжника.
В настоящия казус, както и в т. 12 от заявлението заявителят се
позовава единствено на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на
основание клаузи от договора, предвиждаща автоматично отнасяне в просрочие на
кредита при невнасяне на минималната погасителна вноска в период от два
последователни месеца. Доколкото установителният иск по чл. 422 ГПК има за
предмет установяване само на притезанието, за което е издадено вече
изпълнително основание, извън предмета му остават всички други правопораждащи
факти, освен посочените в заявлението. В този смисъл и обстоятелствената част
на допустимия установителен иск се свежда само до първия елемент от фактическия
състав за пораждане на вземането. Ако относимите към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. По делото липсват доказателства,
установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната изискуемост
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като липсват и твърдения в тази насока, тъй като ищецът неправилно счита,
че е налице автоматично настъпване на предсрочната изискуемост.
Производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се развива съобразно
фактическото и правно основание, заявено в заповедното производство с
депозиране на заявлението. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита
кредита за предсрочно изискуем, направено в един последващ момент – било с
връчване на призовка за доброволно изпълнение, било с връчване на препис от
исковата молба, или по друг начин, в момент последващ подаване на заявлението,
или в хода на исковото производство биха имали за последица настъпване на
предсрочната изискуемост към този момент, но не и към момента на заявеното
право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед. Това от
своя страна би довело до промяна на основанието за възникване и съществуване на
паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е недопустимо, съгласно
разрешението дадено в т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г., т.д. № 4/2013 г., ОСГТК,
ВКС. Действително в рамките на производството по чл. 410 ГПК не е налице
изискване за доказване на предсрочната изискуемост като предпоставка за
уважаване на искането. При подадено възражение от страна на длъжника и
инициирано производство по чл. 422 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
обстоятелството, че преди образуване на заповедното производство кредиторът е
упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, изразено в Решение №
123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, съгласно което началният момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, като позоваването на предсрочна изискуемост в депозираното в съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за цялото
непогасено вземане, не би могло да означава, че е надлежно съобщено на
длъжника, нито, че е налице покана за плащане.
Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка,
а финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, даденото в цитираното ТР
разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на
длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се
прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по
договор за банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по
отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични
задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да са основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови
институции/ и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание
заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от
задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем,
защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо
банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и
на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори, сключени с
небанкови финансови институции, биха били поставено в по-неблагоприятно
положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита,
че и при вземания по договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на
определен брой вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това
волеизявление трябва да е достигнало до длъжника. Срокът за изпълнение на
задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради
което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и
изявление на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява
задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може
да събере вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
Още
повече, че в случая е от значение основанието, на което е претендирано
вземането от ответника, доколкото се иска установяване на дължимост на
суми, вследствие на обявена преди
подаване на заявлението, като се сочи конкретна дата на последното плащане.
Именно поради тази причина е от значение и основанието, на което се претендира
вземането с оглед и начина на погасяване на сумите по кредита, предвид
извършвани от ответника плащания.
Следва да се посочи, че исковете следва да
се отхвърлят и на друго основание, а именно: недействителност на сключения
договор за заем.
Между
ответника и ищеца са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото доказателства се
установява, че по – голяма част от императивно определеното съдържание на
договора е налице.
Договорът
за потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема, ГПР на заема и годишното оскъпяване на заема. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР ,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина / бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита /
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва.
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават
неизвестни и на практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги
кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се
явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като
такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни
последици.
Претенцията за установяване на заявеното вземане за изискуема главница, независимо дали на основание предсрочна
изискуемост или на настъпил падеж,
следва да се отхвърли в цялост.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, но такива в
случая не се установява да са направени.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. – клон България,
ЕИК *****против С.К.Т. с ЕГН **********,
чрез назначеният особен представител адв.Н.А. искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 16 552,30лв
/шестнадесет хиляди петстотин петдесет и два лева и тридесет стотинки/-
главница, възнаградителна лихва в размер на 6 067,22лв /шест хиляди и шестдесет
и седем лева и двадесет и две стотинки/ за периода от 05.01.2018г. до
05.12.2023г., мораторна лихва в размер на 1 583,37лв /хиляда петстотин
осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ за периода 05.02.2018г. до
14.01.2019г., ведно с лихва върху главницата, считано от 31.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски , за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 172 по описа за
2019 г. на ЛРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: