РЕШЕНИЕ
№ 462
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20223110202463 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от
Р. В. Г., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №267 от 03.06.2022 г.,
издадено от зам. кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, на
въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като издадено в нарушение на материалния
закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което,
моли, същото да бъде отменено. Твърди, че автомобила на въззивника е бил паркиран на
допълнително уширение (джоб) на пътното платно, обслужващо бивша, нефункционираща
спирка на градския транспорт и явяващо се трета, неактивна лента на пътното платно в
съответния участък, при което се автомобилът се е намирал встрани от треакторията на
движение на превозните средства по други двете активни ленти от платното и по никакъв
начин не е създавал пречка за движещите се превозни средства. Твърди също, че в АУАН и
в НП не е посочено, по какъв начин и с какво конкретно, паркираният от въззивника
автомобил е създавал опасност или е пречел за движението. Претендира присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната
1
фактическа обстановка:
На 05.05.2022 г. около 13.45 ч. свид. Й. Й. – служител при Общинска полиция към
ОД МВР Варна, установил паркирани автомобили, сред които и л. а. „Ауди“, рег.*
собственост на А. К. Г., в уширение за нефункционираща (бивша) спирка на бул.
„Сливница“ срещу бл.95, находящо се в участъка непосредствено от кръстовището с ул.
„Дрин“ и ул. „Пирин“, към кръстовището с ул. „Бенковски“, посока ул. „Бенковски“, при
което свид. Й. Й. съставил спрямо регистрирания собственик А. Г. глоба с фиш
№********** от 05.05.2022 г., в който отразил, че на 05.05.2022 г. в 13.45 ч. в гр. Варна,
бул. „Сливница“ №95, л. а. „Ауди“ рег.№* е паркиран на място, където създава пречки за
движението, представляващо извършено нарушение по чл.98, л.1, т.1 ЗДвП и поставил
уведомление по чл.186, ал.3 ЗДвП на предното стъкло на автомобила.
На 11.05.2022 г. собственикът А. Г. подал срещу съставения фиш за глоба
възражение рег.№ЗК22000952ВН, в което изтъкнал, че автомобила не е бил неправилно
паркиран, както и че лицето, управлявало и паркирало автомобила е въззивникът Р. Г..
На 27.05.2022 г. спрямо въззивника Р. Г. бил съставен АУАН №300, въз основа на
издадения фиш №********** от 05.05.2022 г. и възражение рег.№ЗК22000952ВН от
11.05.2022 г., за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП за това, че на 05.05.2022 г. около 13.45 ч.
в гр. Варна, на бул. „Сливница“ №95, е паркирал л. а. „Ауди“, рег.*, на място, където
създава пречки за движението.
На 03.06.2022 г., въз основа на съставения АУАН 10.11.2011 г. било издадено и
оспореното НП №267, срещу въззивника, с което наказващият орган възприел изцяло
фактическите и правни констатации по АУАН и наложил предвиденото в чл.183, ал.2, т.1
ЗДвП административно наказание "глоба" в установения фиксиран размер 20.00 лв.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по
категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите Й. Й. и С. П., така и от
приобщените документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №267
от 03.06.2022 г., АУАН №300 от 27.05.2022 г., разписка от Р. Г., известие за доставяне, глоба
с фиш от 05.05.2022 г., уведомление от 15.05.2022 г., възражение рег.№ЗК22000952ВН от
11.05.2022 г., докладна записка от мл. инсп. Й. Й., справка относно глоба с фиш серия ОВ
№********** от 05.05.2022 г., заповед №4129 от 05.11.2018 г., заповед №0506 от 07.02.2020
г., а също и от представените документи писмо №ПН022000344ВН от 12.10.2022 г., ведно с
генерален план за организация на движението в съответния район към 05.05.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда
за разглеждане.
Относно компетентният орган:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на
Община Варна, съобразно Заповед №0506 от 07.02.2020 г.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
При съставяне на процесните АУАН и НП са допуснати идентични съществени
нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в неясно и непълно
описание на нарушението. Това е така, защото реално, описанието на твърдяното нарушение
във всеки от двата акта се свежда единствено до възпроизвеждане частта от текста на
императивната разпоредба по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, сочеща забрана за паркиране на място,
където превозното средство създава пречка за движението на останалите ППС, без да са
отразени каквито и да е фактически данни за това, къде спрямо мястото за движение на
останалите ППС е паркиран автомобила и по какъв начин той препятства тяхното движение.
Така констатираната липса на индивидуализация на нарушението чрез посочване на
съставомерни факти в НП съгласно изискването по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН е довела до
нарушаване на правото на защита на санкционираното лице поради невъзможност да се
защитава срещу непълни и неясни фактически твърдения. Поради това, установеното
процесуално нарушение е от категорията на съществените и представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспореното НП. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – Варна по този вид дела - Решение №1140 от 09.08.2021 г. к.а.н.д.
№938/2021 г., Решение №1057 от 22.07.2021 г. по к.а.н.д. №815/2021 г., Решение №598 от
10.05.2021 г. по к.а.н.д. №450/2021 г., Решение №298 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. №155/2021
г. и мн. др.
При така изтъкнатите съображения, като издадено в нарушение на разпоредбата на
чл.53, ал.2, вр. ал.1 ЗАНН, процесното НП подлежи на отмяна поради съществено
нарушение на процесуалните правила.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените доказателства сочат категорично, че процесния автомобил е бил
паркиран плътно в дясно на пътното платно, в участък, представляващ уширение за
автобусна спирка на бул. „Сливница“, в отсечката между кръстовищата с ул. „Дрин“ и ул.
„Бенковски“, посока ул. „Бенковски“, явяващ се трета, неактивна лента на пътното платно,
която лента е с дължина само до средата на отсечката между улиците „Дрин“ и „Раковски“,
след което платното се състои само от двете активни ленти. Поради това, съответното
уширение се ползва само в началната си част от извършващите завой надясно от ул. „Дрин“
към бул. „Сливница“ превозни средства, където те се престрояват в двете активни ленти.
При тази констатация, паркиран в уширението автомобил би могъл действително да
представлява пречка за движението на превозните средства, само ако е спрян в началния
участък от уширението, след който движение напред е реално невъзможно и затова,
паркиран там автомобил не може да препятства движението на други превозни средства. В
този смисъл, при наличие на ясна и конкретна установеност, че процесния л. а. „Ауди“, рег.
№*, е бил паркиран в тази част от уширението на бул. „Сливница“, ползвана от превозните
3
средства, завиващи от ул. „Дрин“ надясно към бул. „Сливница“, за престрояване в двете
активни ленти, би могло да се направи и извод за осъщественост на нарушение по чл.98,
ал.1, т.1 ЗДвП. Но направеното в АУАН и в НП описание не сочи каквито и да е данни за
конкретното местоположение на паркирания автомобил в тази приблизително 60-метрова
отсечка от началото до края на уличното уширение, а и от приобщените доказателства,
данни в тази насока не могат да се извлекат. При това, в своите показания възприелият
ситуацията свид. Й. Й., който всъщност е съставил и фиш за глоба за твърдяното нарушение,
изрично изтъква, че не е сигурен, конкретно процесния автомобил да е пречел на
движението, като от неговите изявления става ясно, че в участъка е имало и други
паркирани и санкционирани автомобили, защото проверката била разпоредена по сигнал.
При тази доказателствена съвкупност, твърдяното нарушение се явява недоказано, поради
което оспореното НП подлежи на отмяна и поради материалноправна незаконосъобразност.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед
отправеното искане с представен списък на разноски и договор за правна защита и
съдействие, удостоверяващ плащане на договорената цена, в полза на въззивника следва да
се присъди обезщетение за сторени разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания
размер 300.00 лв, който не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №267 от 03.06.2022 г., издадено от зам.
кмет на Община Варна, с което за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, на Р. В. Г., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ в размер 20.00 лв, на
основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Г., ЕГН **********, сумата 300.00
лв, представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение на адвокат, на основание
чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4