Решение по дело №1187/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 847
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20203110201187
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№847/18.6.2020г.

Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  първи юни                                                        Година две хиляди и  двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов   

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1187  по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на    Ц.Й.Й. – ЕГН  **********  против Наказателно Постановление    19-0819-006683/ 28.11.2019г. на Началника на група в  сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,   с което  й е наложено   административно наказание  "Глоба" в размер  на  300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП. 

           В жалбата  декларативно се оспорва фактическата обстановка и се навеждат доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че описаните в акта факти са неясни и неточни, че наказващият орган не е направил проверка по чл.52 ал.4 от ЗАНН, че при определяне на размера на наказанието не са били взети предвид изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН и др.   Поради това се иска   отмяна на постановлението  като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. 

            В съдебно заседание , въз.Й.,  редовно призована, не се  явява , представлява се от   надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв.Д.  отново моли за отмяна на постановлението поради липса на субективната страна на нарушението, доколкото въз.  Й. не е знаела за прекратената регистрация и не е била уведомявана за прекратяването на договора за застраховка .

              Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.Постъпили са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, както и че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.  .

               След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

             На 13.08.2019г. около 07,36ч. въз. Й.  управлявала собственият си л.а. „ Опел Корса“ с рег. № В 35 82 РА, като се движела в гр.Варна, по бул.“ Ян Хунияди“ в  посока  изхода на града  .За превозното имало сключен договор  за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ , но поради неплащане на една от вноските, той бил прекратен и  считано от 24.07.2019г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена.По същото време, на този пътен участък, на кръстовището между „Ян Хунияди“ и  бул.“ Цар Освободител“, имало въведено в експлоатация АТСС.Било направено заснемане на автомобила на въз.Й., при обработка на което и след справка се установило, че превозното средство е с прекратена регистрация. Поради това материалите били изпратени във ВРП, където била образувана съответната преписка.При проведеното разследване се установило, че автомобилът, управляван от въз.   Й. е нейна собственост и   действително е бил със служебно прекратена регистрация поради  липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. До  нея било изпратено уведомление за това, но без обратна разписка, като липсвали доказателства за това, че го е получила.    Поради това й било прието  ,  че деянието  й не е съставомерно  от субективна страна, тъй като нямало никакви данни  тя да е знаела, че то е с прекратена регистрация. С оглед на това бил постановен отказ да се образува досъдебно производство, а материалите били изпратени в КАТ-Варна за сведение и преценка.  

          Въз основа на постановлението на ВРП и събраните доказателства, на 03.11.2019г. св.К.Д.-.мл. автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна съставил против   въз. Й.   акт за установяване на нарушение, в който действията й били квалифицирани като нарушение  по чл.140 ал.1 от ЗДП .  При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.

           Въз основа на съставения акт   било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. Й. на 13.08.2019г. в 07.36ч. е управлявала МПС с прекратена регистрация от 24.07.2019г.  Нарушението отново било квалифицирано като такова по    чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз.     Й.  на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП   било наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. 

          В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан К. Д.-актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи, че нарушението на въз.Й. е било заснето с АТСС и че в последствие, след произнасяне от страна на ВРП, срещу нея е бил съставен акт .

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,  събраните в хода на съдебното производство   писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

          Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление №  19-0819-006683/ 28.11.2019г е издадено от компетентен орган - от Началника на група в  сектор „ПП“  при  ОД-МВР-Варна, съгласно заповед № - 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивницата нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й да разбере в какво е обвинена и срещу какво да се защитава. Описанието на нарушенията и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика. Не са налице твърдените в жалбата процесуални нарушения, доколкото при съставяне на акта не са били направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.

          От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото  по безспорен и категоричен начин е установено,  че въз.    Й.  е управлявала автомобил, който е бил с прекратена регистрация.Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на акта и на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. От съдържанието на постановлението на ВРП обаче е видно още, че не са били събрани доказателства за това, че въз.Й. е била уведомена за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията от 24.07.2019г. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице  уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма  на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

         В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз.Й.  умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.По делото не се събраха доказателства за това, че въз.Й. виновно е управлявала служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели. В този смисъл съдът намира за неоснователни  възраженията в тази насока в писмените бележки на процесуалния представител на наказващия орган. Въз.Й.  не е   санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“,   за да се изследва  обстоятелството дали е знаела или не, че няма сключен такъв договор, като фактите по делото сочат липса на знание и за това обстоятелство. Тя е санкционирана , за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила  като последица от липса на валидна застраховка  съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в  чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.

          Поради изложеното до тук съдът намира, че  постановлението   следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Като взе предвид изхода на делото и като съобрази, че от страна на процесуалнтият представител на въз. Й. не е направено искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в тази посока.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

           ОТМЕНЯ    Наказателно Постановление    19-0819-006683/ 28.11.2019г. на Началника на група в  сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна,   с което на Ц.Й.Й. е наложено   административно наказание  "Глоба" в размер  на  300 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца   на основание чл.175 ал.3 пр.1  от ЗДП.    

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .

            След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: