№ 372
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500304 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 340 от 31.12.2024 г., постановено по гр.д. № 75/2024 г. по
описа на РС – Елин Пелин, постановено при участието на трето лице помагач
на страната на ответника, Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена на
основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД да заплати на застрахователна
компания „Бул инс“ АД, сумата от 283,34 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № .............., с включени ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на
исковата молба – 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 100,00 лева – разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Агенция
„Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД обратен иск за
заплащане на сумата от 283,34 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с оплаквания за
неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице безспорни
доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП. В тази връзка се твърди, че не били представени и
актуалните към датата на настъпване на ПТП Общи условия за застраховка на
сухопътни превозни средства (СПС) без релсови превозни средства
„Автокаско“, като представените са бланкетни и не съдържали основни
1
реквизити, поради което недоказано останало обстоятелството дали е налице
покрит застрахователен риск. Според жалбоподателя представеният по делото
Протокол за ПТП № ....... от ........... г. следвало да се изключи от
доказателствения материал. Същият бил непълен, неточен и противоречив,
като не е съставен от служители на КАТ, съответно местопроизшествието не е
посветено на място от служители на МВР, а евентуалното произшествие не
било извършено в присъствието на актосъставителя, както и липсвало
снимков материал на твърдяното препятствие. Протоколът за ПТП не бил
подписан от страна на ответника, като възпроизвеждал единствено
твърденията на водача, който е заинтересован от изхода на делото, с оглед
обезщетяването на собственика за вредите по застрахования автомобил. Също
така не бил посочен размерът на евентуалното препятствието, следователно
не се установявали физическите му характеристики. Неправилно
първоинтанционният съд възприел липсата на противоправно поведение от
страна на водача. В тази връзка се поддържа, че водачът е допринесъл за
настъпилите вреди, тъй като се движил с несъобразена скорост по пътното
платно. Основателността на иска се изключвала и поради липсата на
доказателства, че вредите не са резултат на негови умишлени действия. На
следващо място според жалбоподателя не е доказана причинно-следствената
връзка, както и механизмът на ПТП, а приетата експертиза не следвало да се
кредитира. Изложени са във въззивната жалба и подробни доводи във връзка с
предявения обратен иск. С тези аргументи по същество е отправено искане за
отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново въззивно
решение, с което искът, предявен срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ да
бъде отхвърлен и да бъде осъдено трето лице помагач – „Автомагистрали“
ЕАД. Алтернативно е поискано произнасяне при съпричиняване на вредите
(по чл. 51 и чл. 55 ЗЗД).
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от ищеца и от
третото лице помагач в първоинстанционното производство, с които
въззивната жалба се оспорва.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и
допустимо. Същото е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК,
насатоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича
претендираното право, както и формулираният петитум, дават основание на
съда да приеме, че в настоящия случай реализирането на отговорността на
ответника се иска във връзка с твърдяното противоправно бездействие,
свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.
Това обосновава изводът, че правната квалификация на осъдителната
претенция е по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и
2
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при
условията на обратно пълно доказване.
В разглеждания случай по делото е налице валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Автокаско“,
сключено между дружеството ищец и трето за спора лице – И. Х. Т., с обект
лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № .............., и със срок на застрахователно
покритие от 06.03.2021 г. до 05.03.2022 година. Така сключеният договор, под
формата на застрахователна полица № .............., е действителен и съдържа
всички необходими задължителни реквизити. По силата на този договор
застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в полицата
застрахователна сума, имуществените вреди, които би претърпял
застрахования, в качеството му на собственик на лек автомобил.
Не е спорно между страните и обстоятелството, че във връзка с
настъпило на 22.11.2021 г. застрахователно събитие, застрахователното
дружество е изплатило обезщетение в размер на 258,34 лева по банкова сметка
на застрахованото лице.
Видно от регресна покана с изх. № 00266/14.02.2022 г. ищцовото
застрахователното дружество поканило ответника да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение, ведно с дължимите ликвидацинни разходи или
сума в общ размер от 283,34 лева.
С оглед възраженията, изложени във въззивната жлаба, в настоящото
производство спорни се явяват въпросите свързани с механизма на
процесното ПТП, наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното произшествие и настъпилите вреди, както и налице ли е покрит
застрахователен риск, който е следвало да бъде обезщетен.
Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника, че изготвеният
протокол за ПТП следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
Видно е, че същият е съставен на датата на събитието от младши
автоконтрольор, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален
удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното
лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си
наблюдения. В настоящия случай в протокола е описан твърдяния в исковата
молба механизъм и претендираните вреди.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля И. Т., както и заключението на съдебно автотехническата
експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява,
както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата
молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето
заключение, което настоящият състав възприема като обективно и
компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите са настъпили в
причинно-следствена връзка с описаното в исковата молба ПТП, поради което
3
и възражението на ответника, че не са доказани механизмът и причинната
връзка е неоснователно. Освен това, следва да се посочи и обстоятелството, че
по делото няма никакви данни - преки или косвени, които да сочат на вероятен
друг механизъм на увреждане на процесния автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит по полицата риск. В
настоящия случай застраховката е сключена с покритие по клауза "Хит
Каско". Съгласно уредбата на тази клауза застрахователят покрива щети,
причинени на застрахованото МПС, вследствие пожар или експлозия,
възникнали по време на експлоатация; природни бедствия; авария на
промишлени или битови водопроводи идр. Инсталации; злоуишлени действия
на трети лица; кражда, грабеж или умишлен палеж; както и при
пътнотранспортни произшествия. Съгласно дефиницията, дадена в
представените Общи условия ПТП е събитие, при което МПС се сблъсква или
удря с друго МПС или с други подвижни или неподвижни предмети, животни
или хора. Следователно ударът на процесното МПС с изхвърчалия метален
предмет, при движение на автомагистрала, представлява покрит
застрахователен риск.
С настъпването на застрахователното събитие за застрахователя е
възникнало задължение за заплащане на застрахователно обезщетение. Както
се посочи по-горе, обезщетение в размер на 258,34 лева е заплатено на
увреденото лице от застрахователя - ищец, с оглед на което и на основание чл.
410, ал. 1 КЗ е последният е встъпил в правата на увредения срещу
делинквента – ответник. Предвид това средствата за обезщетяване на вредите
по автомобила, заплатени от застрахователя, следва да бъдат възстановени в
пълен размер от ответника по делото.
В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице стойността
на вредите по автомобила по средни пазарни цени възлизат на 258,34 лева, в
какъвто размер, редом с дължимите ликвидационни разноски от 25,00 лева,
предявеният иск следва да бъде уважен. Сумата се следва на
застрахователното дружество, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба - 18. 10. 2023 г. - до окончателното й заплащане.
По делото недоказано остана и възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на
ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този
факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на за
неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото не се
ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове извод,
че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез
неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. На първо място, в случая се касае до метален предмет, изпаднал
4
на магистралата, който не представлява предвидимо препятствие по
цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на
движение на процесния автомобил, поради което е изключен извод за
несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя. Не се
доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да е бил в състояние
да спре преди препятсвието или да го заобиколи.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че липсвали
доказателства водачът да е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника, че в настоящия
случай отговорността следва да бъде понесена от „Автомагистрали“ ЕАД.
Действително между двете дружества е налице сключен Договор за
обществена поръчка № РД-37-9 от 04.09.2019 г., но от него не може да се
установи, че Агенция „Пътна инфраструктура“ изрично е възложила на
„Автомагистрали“ ЕАД в процесния момент да извършва ремонтни или други
дейности в процесния участък от магистрала „Хемус“.
Предвид, че изводите на въззивния съд съвпадат с тези на районния,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала присъждане на разноски в
настоящото производство в размер на 480,00 лева (с ДДС), представляващи
адвокатско възнаграждение, но доколкото пред въззивния съд не е представен
нито сключеният договор, нито доказателства за заплащане на посочената
сума, настоящият въззивен състав намира, че разноски в тежест на въззивника
не следва да се присъждат.
Така мотивиран Софийски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 340 от 31.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 75/2024 г. по описа на РС – Елин Пелин.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач –
„Автомагистрали“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6