Р Е Ш Е Н И Е №
240
гр. Нови пазар, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови пазар в публичното заседание на 18.06.2019
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия П. Николова
гражданско дело № 1715 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е образувано по искова молба, съдържаща три искове с правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване дължимостта на вземанията за главница, договорна лихва и лихва за забава, за които съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 40 от ГПК. При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за заплащане на същите суми на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковата молба е подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Н.Т.С., с пълномощник по делото юрисконсулт И.С., срещу И.К.Д. с ЕГН **********, с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 1325 по описа на НПРС за 2018 г. Вземането на дружеството касаело неплатени главница от 5604,49 лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г. между длъжника и „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като дружество е прехвърлило вземането на настоящия заявител; 608,89 лева – договорна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 20.04.2018 г.; 269,57 лева – лихва за забава от 14.09.2019 г. до 01.10.2018 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. При условията на евентуалност ищецът моли съда да осъди ответникът да заплати същите тези суми като приеме, че с връчване на препис от исковата молба, ответникът е бил уведомен за настъпилата на 17.12.2018 г. предсрочна изискуемост на вземанията. Иска се заплащане на разноските в производството.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по
съществото на делото се излагат твърдения, за основателност на исковете.
Ответникът
И.К.Д. не е намерен на постоянния си и настоящ адрес, както и по
месторабота. Затова и на основание чл. 47, ал.6 от ГПК е назначен особен
представител – адв. М. М. ***, с който предявените искове са намерени за допустими,
но неоснователни, предвид липсата на доказателства за твърдените от ищеца
задължения.
В хода
по същество особения представител отново счита, че по делото са не събрани
достатъчно доказателства, че ответникът е бил редовно уведомен за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, поради което моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Като
съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа и правна страна следното:
На ***г. между „Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника И.К.Д. е сключен договор за паричен кредит № ***.
По силата на договора „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на кредитодател е предоставил
на ответника, в качеството на кредитополучател, сумата от 5000 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които бил отпуснат кредита били уредени от Договор и Общите условия към него. Освен
връщане на главницата по договора за кредит, кредитополучателят се задължил и
да плати възнаградителна лихва в размер на 16,50 %, 350 лв. комисионна за
разглеждане на кредита и 60,48 лв. застрахователна премия. Така общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 8400,78 лв. Съгласно
договора ответникът се задължил да върне кредита на 60 равни месечни вноски
всяка от 140,01 лв. без последната, която била изравнителна и била в размер на
140,19 лв., като първата вноска трябвало да бъде направена на 14.08.2017 г., а
падежът на последната вноска бил на 14.07.2022 г.
С подписването на Договора за кредит ответникът
бил уведомен подробно за всички клаузи от договора и ги подписал.
Видно от изготвената по делото ССчЕ през
целия период на договора ответникът е заплатил изцяло само първата вноска на
14.08.2017 г. На 14.09.2017 г. е постъпило плащане в размер на 4,74 лв. – част
от втората вноска. Вземането по договора е било обявено за предсрочно изискуемо
от кредитодателя.
На 20.04.2018
г. между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството на продавач, и ищцовата страна „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, в
качеството на купувач, е сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания, ведно с приложение № 1 от същата дата, сключен на основание чл.
2.1. от Рамков договор з апродажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.12.2016 г. С този договор страните са
уговорили, че продавачът ще прехвърли на купувача станали ликвидни и изискуеми
в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях. Страните са изразили воля да прехвърлят нови вземания при спазване условията
на договора на месечна база. Уговорили са следващите вземания да се
индивидуализират от страните с ново Приложение № 1 със съответната дата. В т.4.2.
от договора е предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията,
купувачът придобива всички права върху тях и има право да получава плащания,
извършени от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне,
включително постъпили в резултат на предприето принудително
изпълнение. Съгласно т.4.9 от рамковия договор страните са се уговорили, че
цесионерът ще бъде изрично упълномощен да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия.
Рамковият договор е
представен по делото в заверено копие, ведно с индивидуалния договор и
Приложение №1 – Д-1800101-1 от 20.04.2016 г. От последното се установява,ч е
вземането на „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД срещу ответникът И.К.Д.
е било прехвърлено на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Представено е и потвърждение за сключена
цесия от „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
На 20.04.2018 г. от
страна на „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез представителя му, е дадено пълномощно на ищцовото дружество да
уведоми от името на „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на договори за кредит, които дружеството е
цедирало. До ответника е било изпратено уведомително писмо от страна на ищеца,
с уведомление за извършената цесия, което е било получено ответника на 21.05.2018
г. В уведомителното писмо е посочен размерът на задължението – 6273,58 лв., с
което по същество ответникът е бил уведомен и за обявяването на договора за
предсрочно изискуем.
Тук следва да се отбележи, че доколкото
кредиторът „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е небанкова кредитна
институция, за тях не се прилага разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС. Това означава, че освен ако не са
уговорили това изрично в договора, кредиторът не дължи уведомяване на длъжника,
когато обявява договора за предсрочно изискуем. Ако е уговорено автоматично
настъпване на такава, тя настъпва автоматично с изтичането на уговорения срок.
В случая обаче страните са уговорили, че кредиторът може да обяви договора за
предсрочно изискуем, за което уведомява длъжника. Това е сторено с
уведомяването за извършената цесия на 21.05.2018 г.
На 02.10.2018 г.
ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирала в РС – Нови пазар заявление по
чл. 410 от ГПК за вземанията към ответника, въз основа на което е било
образувано ч.гр.д. № 1325/2018 г. по описа на съда. Съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение № 795/04.10.2018 г., с която е разпоредил
ответникът да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД претендираните вземания на основание
договора за кредит и извършената цесия.
Гореописаните факти съдът приема за
установени безспорно от представените по делото и посочени по-горе
доказателства. На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че се
налагат следните правни изводи: На първо място по делото е установен с
категоричност фактът на сключения между ответника и „Уни Кредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД договор за паричен кредит.
Доказан е безспорно и размерът на предоставения кредит, договорената печалба на
дружеството и размерът на погасителната вноска. Безспорен е и фактът, че
ответникът е получил сумата на кредита. Същите се установяват и от заключението
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Относно сключения договор за цесия: Безспорен
е фактът на сключения рамков договор за цесия. Видно е, че изготвеното
Приложение № 1 от 20.04.2018 г., подписано от страните по рамковия договор включва
задълженията на ответника. Изпълнено е и условието по рамковия договор за
извършване на писмено потвърждение от страна на продавача. С това следва да се
приеме, че е налице валидно сключен договор за цесия между „Уни Кредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ищцовата
страна и по отношение на вземането към ответника.
Относно уведомяването на ответника за
извършената цесия: Видно е от доказателствата по делото, че изпратеното до
ответника писмено уведомление е получено от него, с което той се счита уведомен
за извършената цесия. В случая уведомлението е изпратено от ищцовата страна,
като пълномощник на продавача на вземането, но това не съставлява пречка, тъй
като предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
предявената искова молба е основателна и доказана, поради което следва да се
уважи.
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски. С оглед решението по т. 12
от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от
ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното.
Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася
с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по
отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от
мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Направените в настоящото производство
разноски възлизат на: 194,52 лв. – внесена държавна такса, 654 лв. – заплатен
депозит за възнаграждение на особен представител, 350 лв. – депозит за ССчЕ.
Също така в полза на ищцовата страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Също така в заповедното са направени следните
разноски: 129,66 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изводите за цялостна основателност на претенцията, то целия размер на
разноските, направени, както в исковото, така и в заповедното производство,
следва да се поемат от ответника. Общия размер на тези разноски възлиза на 1728,18
лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.К.Д. с ЕГН **********, с
пост. адрес: ***, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Н.Т.С., сумата от 5604,49 лв. – главница по
договор за потребителски паричен кредит № *** от ***г. между длъжника и „Уни
Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, като дружество е прехвърлило вземането на
настоящия заявител; 608,89 лева – договорна лихва за периода от 14.09.2017 г.
до 20.04.2018 г.; 269,57 лева – лихва за забава от 14.09.2019 г. до 01.10.2018
г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане № 795/04.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 1325/2018 г. по описа на НПРС.
ОСЪЖДА И.К.Д.
с ЕГН **********, с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Н.Т.С., с пълномощник по делото
юрисконсулт А.А.сумата от 1728,18 лв. (хиляда седемстотин двадесет и осем лева
и осемнадесет стотинки), представляващи направени разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова