Р
Е Ш Е
Н И Е № 3
Гр.С., 23.01.2024 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав,в
открито съдебно заседание,проведено на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА Т.
при
секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1076/2020 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Ф. Д. Т. ,ЕГН:**********,*** е
предявил срещу ответниците Ю.Б.АД-гр.С.,ул.“О.П.“ № 260 ,Д. Ф.Т., ЕГН:**********
и Т.М. –П.-Т., обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
и по чл.ЕГН:**********,*** установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК-за признаване за установено по отношение на ответниците ,че ищецът е
собственик но недвижими имоти –жилище ,апартамент с идентификатор №
03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б.И.,община
С.;за признаване за установено по отношение на ответниците ,че собствените на
ищеца недвижими имоти –жилище апартамент с идентификатор № 03441.2.509.1.2 и
гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б.И.,община С., придобити
от него с покупко-продажба,обективирана в нотариален акт № № 23,том 3А, рег.№
4465, дело № 396/2009 год. на нотариус Б.М.,не
са съществували фактически и в правния мир към момента на сключване на
договорната ипотека ,обективирана в нотариален акт № 188,том 4А,рег.№ 6279,
дело № 748/2005 год. на нотариус Б. М.;за
признаване за установено по отношение на ответниците, че сключената договорна
ипотека с нотариален акт № № 188,том
4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005 год. на
нотариус Б.М.не се разпростира и няма действие по отношение на собствените на
ищеца недвижими имоти жилище ,апартамент с идентификатор № 03441.2.509.1.2 и
гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б. И., община С. и иск
по чл.170 от ЗЗД ,вр.чл.26,ал.1 от ЗЗД –за прогласяване частична нищожност на
сключената с нотариален акт № № 188,том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005
год. на нотариус Б.М.договорна ипотека
по отношение на следните недвижими имоти: жилище ,апартамент с идентификатор №
03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б.И.,община
С., поради невъзможен предмет.Претендира разноски по делото.
В исковата молба и уточняваща ищецът Ф.
Д. Т. сочи ,че с договор № 72 от
17.10.1988 година ,сключен между М. П. /бащата на третия ответник –Т.П.-Т./и
ОбНС-С. , на М. П. е учредено право на строеж върху държавна земя ,въз основа
на което да построи едноетажна масивна вилна сграда ,с площ от 60 кв.м. в УПИ с
площ от 390 кв.м.,образуващ парцел първи ,пр.№ 360,кв.35 по плана на с.Б.И..Отстъпено
е право на строеж върху цялата площ та поземления имот от 390 кв..,което право
е реализирано в периода 1989-1990 год.,като е построена едноетажна масивна
вилна страда с разгърната застроена площ от 60 кв.м.,съобразно издадените
строителни книжа –архитектурен проект № 109/27.04.1989 год. и строително
разрешение № 176/27.04.1989 год.
Сочи се ,че
на 05.11.1993 год. с нотариален акт № 88, 5, дело № 2623/1993 год. по описа на
държавния нотариус към РС-С. ,М. П. и Я. П. ,като съпрузи ,са прехвърлили на Т.М.П.-Т.
правото на собственост върху едноетажна масивна вилна сграда със застроена площ
от 60 кв.м,построена върху държавна земя ,представляваща УПИ с площ от 390
св.м.,образуващ парцел 1 ,пл.№ 360,кв.35 по плана на с.Б.И.,без обаче изрично
упоменаване относно прехвърляне на правото на строеж върху земята срещу
задължение за гледане и издръжка докато са живи.
Сочи се ,че с оглед обстоятелството ,че
към датата на изповядване на нотариалната сделка Т.М.П.-Т. е била сключила
граждански брак с Д. Ф.Т.,то имотът е придобит в режим на СИО.Поддържа се ,че
след изграждане на постройката ,доколкото правото на строеж се е трансформирало
в право на собственост върху построеното ,всички права отстъпени на М. П.
съгласно Договор № 72 от 17.10.1988 год. са се прехвърлили на приобретателя по договора.Сочи
се ,че след изграждане на постройката, правото на строеж върху терена се е
погасила поради осъществяването му и се е трансформирало в право на собственост
върху постройката.
С договор за продажба на общински недвижим имот от
17.01.2005 год. ,вписан на 23.07.2005 год. в Служба по вписвания при РС-С.,
Община С. е продала на М.П.П.УПИ с площ от 390 кв.м.,образуващ парцел 1,пл.№
360,кв.35 по плана на с.Б.И.,който е идентичен с имота ,върху който е построена
сградата, предмет на прехвърлителната сделка от 1993 год.
Сочи се ,че след придобиване на правото
на собственост върху земята ,М. П. като собственик на поземления имот ,с
нотариален акт за покупко-продажба № 66,том 5А,рег.№ 6389,дело № 832/02.11.2006
год. на нотариус Б.М.с район на действие
РС-С. е продал този поземлен имот на дъщеря си –ответницата Т.М.П. –Т. по време на брака ѝ с ответника Д. Ф.Т. ,след
което те двамата като приобретатели на поземления имот са предприели
строителство и са построили и надстроили съществуващата и изградена през
1989-1990 година едноетажна вилна сграда с площ от 60 кв.Твърди се ,че след това ново строителство започнало
в края на 2006 год. и завършило през 2007 година ,са възникнали два нови
самостоятелни обекта ,заснети като такива през 2008 година със заповед №
РД-18-55/01.04.2008 год.от АГКК-Софийска област след окончателното им
изграждане през 2007 година , а именно:апартамент с идентификатор №
03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3.
Сочи се ,че със Заповед № РД-16-24/20.06.2006 год. на
Изпълнителния директор на АГКК-Софийска област е открита процедура по заснемане
и изработка на кадастрална карта на с.Б.И..Със Заповед № РД—18-55/01.04.2008
год. на ИД на АГКК-Софийска област кадастралната карта на с.Б.И.е одобрена и е
влязла в законна сила.Сочи се ,че с оглед надстрояването и пристрояването ,при
заснемането на сградата ,отделните части от нея /старата част ,построена през
1989 година и новите надстройка и пристройка ,изградени и завършени през 2006
г-2007 год./,са заснети като няколко отделни обекта с отделни идентификатори
,като са обособени няколко самостоятелни обекта в сградата –апартамент на първи
етаж с идентификатор № 03441.2.509.1.1,с площ от 60 кв.м./старата част
построена през 1989г./ и построените през 2006-2007 год. апартамент на две нива
с идентификатор № 03441.2.509.1.2,с площ от 120 кв.м. и гараж с идентификатор №
03441.2.509.1.3,с площ от 41 кв.м.
Сочи се в исковата молба ,че преди
пристрояването и надстрояването на едноетажната жилищна /вилна/сграда с площ от
60 кв.м.,с нотариален акт № 188, том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/25.11.2005 год.
на нотариус Б.М.,ответниците Д. Ф.Т. и Т.М.П. –Т. ,са учредили договорна
ипотека върху собствения им недвижим имот –масивна вилна сграда със застроена
площ от 60 кв.м.,ведно с правото на строеж ,построена върху УПИ с площ от 390
кв.м.,идентичен с парцел 1-първи ,пл.№ 360,кв.35 по плана на с.Б.И..Поддържа се
,че ипотекираното право на строеж вече е било погасено по давност поради
осъществяването му и не е могло да бъде предмет на ипотеката.
Сочи се ,че апартаментът
с идентификатор № 03441.2.509.1.1 с площ от 60 кв.м. е идентичен както с
масивната вилна сграда с площ от 60 кв.м.,описана в нотариален акт № 88,т.5,дело
№ 2623/05.11.1993 год. по описа на
държавния нотариус при РС-С. ,така и с масивната вилна сграда с площ от 60
кв.м.,описана в нотариален акт № 188,том 4А,рег.№ 6279,дело № 748/25.11.2005
год. на нотариус Б.М.,с който е учредена ипотеката върху нея.
Ищецът твърди ,че към 25.11.2005
год./дата на сключване на договорната ипотека /новопостроените пристройка и
надстройка, обособени като самостоятелен обект –жилище апартамент ,с
идентификатор № 03441.2.509.1.2, с площ от 120 кв.м. и гараж с идентификатор №
03441.2.509.1.3,с площ от 41 кв.м. не са съществували ,респ.не са били и не са
могли да бъдат предмет на договора за ипотека и ипотечното право не се
разпростира върху тях, тъй като не са съществували както фактически ,така и в правния
мир.
Сочи се ,че с нотариален акт № 140, том 1А,рег.№
2220,дело № 130/2009 год. на нотариус Б.М.,ответниците Д. Ф. Т. и Т.М.П.-Т. са
продали на ищеца Ф. Д. Т. УПИ с идентификатор
№ 03441.2.509 с площ по скица 405 кв.м., а по нотариален акт с площ от 390
кв.м.,който поземлен имот е идентичен с парцел 1-първи ,пл.№ 360,кв.35 по
предходния кадастрален план на с.Б.И.,без построената жилищна сграда с
идентификатор № 03441.2.509.1.Сочи се ,че гаражът с идентификатор №
03441.2.509.1.3,като обект ,построен върху описания по-горе парцел по силата на
чл.92 от ЗС също преминава в собственост на ищеца.
С нотариален акт № 23,том 3А,рег.№
4465,дело № 396/2009 год. на нотариус Б.М.,ответниците Д. Ф.Т. и Т.М.П.-Т. ,са
продали на ищеца Ф. Д. Т. следния недвижим имот ,представляващ самостоятелен
обект в сграда –жилище ,апартамент на две нива ,със застроена площ от 120
кв.м.,с идентификатор № 03441.2.509.1.2.
Сочи се ,че с искова молба от
07.07.2010 год. ,вписана в Служба по вписванията при РС-С.,М.П.П.е предявил иск
с правно основание чл.87,ал.3 от ЗЗД
срещу Д. Ф.Т. и Т.М.П. –Т. за разваляне на договора за гледане и
издръжка ,сключен с нотариален акт № 88,то м5,дело № 2623/1993 год. С решение №
109/17.06.2011 год. по гр.дело № 669/2010 год.
по описа на РС-С.,съдът е уважил иска на М. П. и е развалил договора за
издръжка и гледане по отношение на ½ идеална част от сградата ,такава
каквато е съществувала към момента на сключването му ,т.е само по отношение на
самостоятелния обект с идентификатор № 03441.2.509.1.1,с площ от 60 кв.м.Решението
е влязло в сила и е вписано на 15.07.2011 год.
Сочи се ,че с уведомление изх.№ 07045 и
07047/31.10.2011 год. по изпълнително дело № 20117930400173, ЧСИ Н. Д. е
съобщила на ответниците Д. Ф.Т. и Т.М.П.-Т. ,че насочва изпълнение върху
собствения им недвижим имот в с.Б.И..Поддържа се ,че в уведомлението некоректно
е посочено,че целият имот ,върху когото е насочено принудителното изпълнение е
собственост на праводателите на ищеца.Сочи се ,че едва с уведомление от
19.05.2012 год. по изпълнително дело № 20117930400173, ЧСИ Н.Д.е уведомила
ищеца Ф. Д. Т.,че е насрочена нова публична продан за периода от 02.06.2012
год. до 02.07.2012 год. върху имотите ,собственост на ищеца.
Сочи се ,че с искова молба ,предявена
от Д. Ф.Т. и Т.М.П. –Т. ,по като е било образувано гр.д.№ 930/2012 год. по
описа на РС-С. ,на основание чл.170,вр.чл.26,ал.1 от ЗЗД е поискано прогласяване на нищожността на
договора за ипотека ,посочен по-горе.С решение № 138 от 23.06.2015 год.
постановено по гр.дело № 930/2012 год. така предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен.Решението е обжалвано пред Софийски окръжен съд, който с решение
от 11.04.2016 год. ,постановено по в.гр.дело № 1007/2015 год. е потвърдил
решението на РС-С..
В срока за отговор на исковата молба по
чл.131 от ГПК ответникът Ю.Б.АД чрез
пълномощника си адв.П.П.е изразила становище за недопустимост и за неоснователност
на предявените искове и е изложила подробни съображения за това.Ответниците Д. Ф.Т.
и Т.М.П. –Т. са изразили становище за допустимост и основателност на предявените искове.
С.ският районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са три обективно съединени установителни
искове по чл.124 ,ал.1 от ГПК и иск по чл.170 от ЗЗД ,вр.чл.26,ал.1 от ЗЗД.
Предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците ,че ищецът е собственик на недвижими имоти –жилище, апартамент с
идентификатор № 03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор №
03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б.И.,община С. на твърдяното от него основание
–прехвърлителна сделка,обективирана в нотариален акт № 23,том 3А,рег.№
4465,дело № 396/2009 год. на нотариус Б.М.с район на действие РС-С. ,с
който ответниците Д. Ф.Т. и Т.М.П.-Т.
,са продали на ищеца Ф. Д. Т. недвижим имот ,представляващ самостоятелен обект
в сграда –жилище ,апартамент на две нива ,със застроена площ от 60 кв.м.,с
идентификатор № 03441.2.509.1.2. и по
силата на приращение на осн.чл.92 от ЗС е недопустим.За ищеца липсва правен
интерес от предявяването му, от търсената защита.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК, всеки
може да предяви иск ,за да установи съществуването или несъсществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, т.е.
наличието на правен интерес е условие за допустимост на иска.
Правният интерес от предявяване на иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК е положителна процесуална
предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи
служебно.Преценката за наличието на правен интерес се обуславя от естеството и
съдържанието на възникналия между страните правен спор- вида на действията, чрез
които ответниците оспорват конкретно субективно материално право на ищеца.Само
в случай, че се оспорва претендирано от ищеца право на собственост, само тогава
същият има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за
собственост, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо съществуването на
неговото право.
Правният интерес от
търсената защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим
имот е налице ,когато ответникът оспорва претендирано от ищеца право, когато
съществува правен спор между ищеца и ответника. Наличието на правен интерес се
преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата
молба.Преди всичко правният интерес от решаване на правния спор винаги
произтича от конкретните обстоятелства ,в които спорът се изразява и чрез които
всеки от спорещите твърди ,че се засяга правната му сфера.
В настоящия случай в исковата молба не
се съдържат твърдения как и по какъв начин ответниците оспорват правото на
собственост на ищеца върху процесните недвижими имоти,описани по-горе.Тримата
ответници не оспорват правото на собственост на ищеца,
претендирайки, че са собственици на процесните имоти.Именно като собственици
ответниците Д. Т. и Т.П.-Т. са прехвърлили на ищеца Ф. Д. Т. собствеността
върху процесните имоти с посочените по-горе нотариални актове.
Ответникът „Ю. Б.“АД е ипотекарен
кредитор ,а ищецът е придобил процесните имоти четири години след вписване на
ипотеката.Противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот
се определят от поредността на вписванията.В случая ипотеката е вписана преди
придобиваната сделка и приобретателят ищец няма правен интерес от положителен
установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК.Както посочи по-горе в мотивите си
съдът собствеността на ищеца върху процесните имоти ,предмет на принудително
изпълнение ,не се оспорва.Ищецът се позовава на права ,придобити от него през
2009 година, след вписване на ипотеката ,извършено през 2005 година в полза на
банката кредитор.Ищецът няма правен интерес от положителния установителен иск
по чл.124,ал.1 от ГПК ,тъй като правото на ответника Ю.Б.АД да събере вземането
си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от
учредената ипотека върху имота преди придобиването на собствеността му от
ищеца.
По изложените съображения за недопустимост на
предявения положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
По предявения отрицателен установителен
иск по чл.124,ал.4 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответниците ,че собствените на ищеца недвижими имоти –жилище апартамент с
идентификатор № 03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,находящи
се в с.Б.И.,община С.,придобити от него с покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № № 23,том 3А,рег.№ 4465, дело № 396/2009 год. на нотариус Б.М.,не са съществували
фактически и в правния мир към момента на сключване на договорната ипотека
,обективирана в нотариален акт № 188,том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005
год. на нотариус Б. М.
Очертаният от ищеца
предмет на делото чрез изложените фактически твърдения и направеното искане, е
за установяване на факти– несъществуването фактически и в правния мир на
прцесните имоти към момента на сключване
на договорната ипотека.
Процесуалният
закон допуска установителни искове за факти само по изключение и то
в изрично предвидени от закона случаи, като сочи фактите, които могат да се
установяват с установителни искове.Такива факти са посочени в чл.124, ал.4,
изр.1 ГПК, както и в чл.124, ал.5 ГПК.Установителни искове за други факти
,които законът не е въздигнал изрично са недопустими.Други искове за факти,
допустими според българското законодателство, са напр. исковете за произход,
предвидени в СК, искът за установяване на трудов стаж по Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ето
защо, установителни искове за факти, за които законът не е посочил изрично, че
могат да бъдат предмет на установителни искове за факти, са недопустими.Когато
даден факт е релевантен за гражданско правоотношение, той може да бъде
установен по повод на делото относно това правоотношение. (В т. см. „Българско
гражданско процесуално право“, проф. д – р Ж. С. и др., осмо издание, стр. 201
– 203).
В
българското законодателство не е предвидено изрично, че е допустим
установителен иск за установяване на факта,че процесните имоти ,собствени на
ищеца не са съществували фактически и в
правния мир към момента на сключване на договорната ипотека ,обективирана в
нотариален акт № 188,том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005 год. на нотариус Б.М..
С
оглед изложеното по – горе, съдът приема, че недопустимо е по реда на
установителния иск по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК от гражданския съд да се
установява,че собствените на ищеца недвижими имоти –жилище
апартамент с идентификатор № 03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,находящи
се в с.Б.И.,община С., придобити от него с покупко-продажба, обективирана в
нотариален акт № № 23,том 3А,рег.№ 4465, дело № 396/2009 год. на нотариус Б.М.,не са съществували
фактически и в правния мир към момента на сключване на договорната ипотека,
обективирана в нотариален акт № 188,том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005
год. на нотариус Б.М..
По изложените съображения за недопустимост на
предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.4,изр. ГПК от ГПК производството по делото в тази му част следва да
бъде прекратено.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че сключената договорна ипотека с
нотариален акт № № 188,том 4А, рег.№
6279, дело № 748/2005 год. на нотариус Б.М.не
се разпростира и няма действие по отношение на собствените на ищеца недвижими
имоти жилище ,апартамент с идентификатор № 03441.2.509.1.2 и гараж с
идентификатор № 03441.2.509.1.3, находящи се в с.Б.И., община С..
Предявеният
иск е допустим,но разгледан по същество е неоснователен.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че по силата на типов
договор за отстъпено право на строеж върху държавно място М. П./баща/ на
ответницата Т.М.П. –Т. , е построил масивна вилна сграда с площ от 60 кв.м
,находяща се в с.Б.И..Установи се ,че на
05.11.1993 година М. П. е прехвърлил на ответницата Т.П. –Т. правото на
собственост върху масивна вилна сграда ,построена от него върху държавно място
и с оглед обстоятелството ,че към датата на изповядване на нотариалната сделка Т.М.П.-Т.
е била сключила граждански брак с ответника Д. Ф.Т.,то имотът е придобит в
режим на СИО.Установи се ,че с нотариален акт № 188, том 4А,рег.№ 6279, дело №
748/25.11.2005 год. на нотариус Б.М.,ответниците Д. Ф.Т. и Т.М.П. –Т. са
учредили договорна ипотека върху собствения им недвижим имот –масивна вилна
сграда със застроена площ от 60 кв.м.,ведно с правото на строеж ,построена
върху УПИ с площ от 390 кв.м.,идентичен с парцел 1-първи ,пл.№ 360,кв.35 по
плана на с.Б.И.за обезпечаване на чужд дълг.
Установи се ,че М. П. като собственик
на поземления имот ,с нотариален акт за покупко-продажба № 66,том 5А,рег.№
6389,дело № 832/02.11.2006 год. на
нотариус Б.М.с район на действие РС-С. е продал на ответницата УПИ с площ от
390 кв.м.,идентичен с парцел 1-първи ,пл.№ 360,кв.35 по плана на с.Б.И.по време
на брака ѝ с ответника Д. Ф.Т. ,след което те двамата като приобретатели
на поземления имот са предприели строителство,което е започнало през 2006 год.
и е приключило през 2007 год. ,и са надстроили и пристроили съществуващата и
изградена през 1989-1990 година едноетажна вилна сграда с площ от 60 кв.В
резултат на предприетите строителни дейности са възникнали два нови
самостоятелни обекта ,заснети като такива през 2008 година със заповед №
РД-18-55/01.04.2008 год.от АГКК-Софийска област -апартамент с идентификатор №
03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3.Така с оглед на
извършеното надстрояване и пристрояване ,при заснемането на сградата/масивна
вилна сграда с площ от 60 кв.м./отделните части от нея са заснети като няколко
отделни обекта с отделни идентификатори ,като са обособени няколко самостоятелни
обекта в сградата–апартамент на първи етаж с идентификатор № 03441.2.509.1.1,с
площ от 60 кв.м./старата част построена през 1989г.-1990/ и построените през
2006-2007 год. апартамент на две нива с идентификатор № 03441.2.509.1.2,с площ
от 120 кв.м. и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,с площ от 41 кв.м.Ответниците
Т.М.П. –Т. и Д. Ф.Т. са станали собственици на надстроените и пристроени
описани по-горе самостоятелни обекта.
Установи се ,че през 2009 год. чрез прехвърлителна
сделка, обективирана в нотариален акт № 140, том 1А,рег.№ 2220,дело № 130/2009
год. на нотариус Б.М.,ответниците Д. Ф. Трефонов и Т.М.П.-Т. са продали на
ищеца Ф. Д. Т. УПИ с идентификатор №
03441.2.509 с площ по скица 405 кв.м., а по нотариален акт с площ от 390
кв.м.,който поземлен имот е идентичен с парцел 1-първи ,пл.№ 360,кв.35 по
предходния кадастрален план на с.Б.И.,без построената жилищна сграда с
идентификатор № 03441.2.509.1. и същата година с
нотариален акт № 23, том 3А,рег.№ 4465,дело № 396/2009 год. на нотариус Б.М.,ответниците
Д. Ф.Т. и Т.М.П.-Т. ,са продали на ищеца Ф. Д. Т. собственият им недвижим имот
,представляващ самостоятелен обект в сграда –жилище ,апартамент на две нива
,със застроена площ от 120 кв.м.,с идентификатор № 03441.2.509.1.2. Гаражът с
идентификатор № 03441.2.509.1.3, като обект ,построен върху описания по-горе парцел
по силата на чл.92 от ЗС също преминал в собственост на ищеца Ф. Д. Т..
Неоснователно е твърдението на ищеца ,че
след изграждане на масивната вилна сграда от Марин Пецански в периода 1989-1990
година, правото на строеж върху терена се е погасило поради осъществяването му
и че ипотекираното право на строеж към момента на учредяване на договорната
ипотека на 25.11.2005 година вече е било погасено и не е могло да бъде предмет
на ипотеката.
Действително в нотариалния акт № 88,
том.5, дело № 2623/1993 год. по описа на държавния нотариус към РС-С. не е
посочено изрично,че ответниците придобиват и правото на строеж в съответствие с
което е била изградената ипотекираната по-късно сграда.Правото на строеж обаче
дава възможност на неговия титуляр не само
построи сграда в чужд имот ,но и да стане неин собственик и да я държи в
чужд имот.След като сградата е построена ,правото на строеж загубва своята
самостоятелност и макар да не съвпада с правото на собственост върху сградата
,може да бъде предмет на разпореждане само заедно с правото на
собственост.Следва да се отбележи ,че разпоредителни действия с правото на
строеж може да се извършват самостоятелно само до построяването на сградата в
груб строеж .След този момент правото на строеж съществува в латентен вид и
може да се прехвърля и обременява само заедно със собствеността върху сградата или
обособен обект от нея.След изграждането ѝ сградата не би могла да бъде
предмет на разпоредителна сделка отделно от правото на строеж ,тъй като законът
не предвижда възможност суперфициарят да прехвърли правото на собственост върху
сградата ,запазвайки си правото на строеж върху терена.С построяването на
сградата правото на строеж не се погасява ,което означава ,че ако постройката
или част от нея погине ,притежателят на правото на строеж може да го реализира
отново ,защото законът не допуска сградата да принадлежи на едно лице ,а
правото да бъде построена нова сграда на друго лице.
От изложеното по-горе съдът прави
извод,че макар разпоредителната сделка за сградата да не съдържа изрично
посочване на правото на строеж, то следва да се счита включено в нейния
предмет.С договора от 1993 година ответниците Т.М.П. –Т. и Д. Ф.Т. са придобили
не само правото на собственост върху масивната вилна сграда с площ от 60
кв.м.,но и правото на строеж върху поземления имот върху ,в който е построена
–УПИ с площ от 390 кв.м.,идентичен с парцел 1-първи ,пл.№ 360 в кв.35 по
регулационния план на с.Б.И..
Изричното отразяване на правото на
строеж в договора за учредяване на ипотека от 25.11.2005 година само пояснява
обективния факт ,че след упражняване на правото на строеж то следва съдбата на
правото на собственост върху сградата и дава определени правомощия на
суперфициаря.
Няма съмнение, че договорна ипотека може
да бъде учредена само при валидно изразено съгласие на страните и произвежда
действие с вписването й, чрез подреждане на нотариалния акт в ипотечната книга,
според чл.15,ал.1 от Правилника за вписвания.Предмет на ипотеката може да
бъде реално обособен имот – земя, сграда, отделен самостоятелен обект или
идеална част от него, вкл. ограничено вещно право /напр. право на строеж/.Правото
на строеж може да се ипотекира с неговото учредяване, както и по-късно, като ипотеката обхваща не само имота в
състоянието, в което се намира при учредяването й, но се разпростира и върху
всички последващи подобрения, предвидени в обема на застрояване на имота, които
не могат да бъдат отделени.Сградата и
правото на строеж ,въз основа на което е изградена тя представляват единен
обект на разпореждане.От нотариален акт №
188, том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/25.11.2005 год. на нотариус Б.М.за
учредяване на договорна ипотека е видно,че предмет на ипотеката е масивна вилна
сграда със застроена площ от 60 кв.м. ,ведно с правото на строеж върху УПИ с
площ от 390 кв.м.,идентичен с парцел 1-първи ,пл.№ 360,кв.35 по плана на с.Б.И..Както беше посочено по-горе след упражняване на
правото на строеж то следва съдбата на правото на собственост върху сградата.
Така договорната ипотека ,в чиито обхват е и правото
на строеж върху урегулирания поземлен имот обхваща и новопостроените обекти /самостоятелен обект –втори етаж на две нива и гараж/ ,в реализация на
притежаваното към 2005 година от ответниците Т.М. П.-Т. и Д. Ф.Т. право на
строеж ,тъй като актът за учредяването му не съдържа ограничения на неговия
обем.
По изложените съображения може да се
направи извод ,че ипотечното право се разпростира и върху новопостроените
обекти,след учредяването на договорната ипотека на 25.112005 год. Ипотеката обхваща
цялата сграда ,тъй като е ипотекирана собствена на учредителите –ипотекарни
длъжници сграда с право на строеж и всичко построено към датата на учредяване
на ипотеката се обхваща от нея, а построеното след ипотеката се обхваща от нея
,защото е построено след като правото на строеж е ипотекирано.
Изложените до
тук съображения обосновават неоснователност на предявения от ищеца отрицателен
установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответниците, че сключената договорна
ипотека с нотариален акт № № 188,том 4А,
рег.№ 6279, дело № 748/2005 год. на
нотариус Б.М.не се разпростира и няма действие по отношение на собствените на
ищеца недвижими имоти жилище ,апартамент с идентификатор № 03441.2.509.1.2 и
гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3, находящи се в с.Б.И., община С. и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска
по чл.170 от ЗЗД ,вр.чл.26,ал.1 от ЗЗД –за прогласяване частична нищожност на
сключената с нотариален акт № № 188,том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005
год. на нотариус Б.М.договорна ипотека
по отношение на следните недвижими имоти: жилище ,апартамент с идентификатор №
03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б.И.,община
С., поради невъзможен предмет.
Учредяването на ипотеката е недействително при наличие
на някои от посочените в чл.170 от ЗЗД основания. Договорните ипотеки
могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл.26 от ЗЗД.
Съдебната практика непротиворечиво
приема, че основанието за нищожност на договора невъзможен предмет/ липса на
предмет/ предполага начална фактическа или правна невъзможност да се изпълни
договора, поради липса на обекта на правоотношението.За да е налице нищожност поради невъзможен предмет, следва последният да
не е съществувал към момента на сключването на сделката и да няма възможност
същият да възникне в последствие.Ищецът
твърди, че към 25.11.2005 год./дата на сключване на договорната ипотека
/новопостроените пристройка и надстройка, обособени като самостоятелен обект
–жилище апартамент ,с идентификатор № 03441.2.509.1.2, на две нива с площ от
120 кв.м. и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,с площ от 41 кв.м. не са
съществували ,респ.не са били и не са могли да бъдат предмет на договора за
ипотека.
По изложените вече
съображения се установи ,че договорната
ипотека ,в чиито обхват е и правото на строеж върху урегулирания поземлен имот
обхваща и новопостроените обекти /самостоятелен
обект –втори етаж на две нива и гараж/
,в реализация на притежаваното към 2005 година от ответниците Т.М. П.-Т. и Д. Ф.Т.
право на строеж ,тъй като актът за учредяването му не съдържа ограничения на
неговия обем.Ипотеката обхваща цялата сграда, тъй като е ипотекирана собствена
на учредителите –ипотекарни длъжници сграда с право на строеж и всичко
построено към датата на учредяване на ипотеката се обхваща от нея, а
построеното след ипотеката се обхваща от нея ,защото е построено след като правото
на строеж е ипотекирано,поради което искът е неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По разноските.
С оглед изхода на делото на ответника Ю.Б.АД
на основание чл.78,ал.3 от ГПК се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение.Същият претендира разноски в размер на 3 523.00 лева с ДДС.
Пълномощникът на ищеца адв.Теофанов е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Искането е
основателно.
Съгласно трайна съдебна практика на ВКС, заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат се определя дали е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, като се базира и на преценка
за активността на процесуалния представител на страната по делото и при направено възражение от насрещната страна
в срок, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не
по-малко от минимално определения размер съгласно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съдът намира, че в настоящия случай не е без основание уговарянето и
заплащането на адвокатско възнаграждение за защита по настоящото гражданско
дело, но така уговореното адвокатското възнаграждение се явява прекомерно.В конкретния случай делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност,макар и производството да не е приключило в едно
съдебно заседание поради отлагането му за събиране на заявените от страните
доказателства ,а в хода на процеса не са настъпили никакви усложнения, в който смисъл са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението.Настоящото дело не разкрива особена фактическа и правна сложност в сравнение с други такива дела от същия вид.
От значение е търсеният
материален интерес, който при обективно кумулативно съединение на искове, се
определя върху цената на всеки от исковете, по отделно, а не в сбор. Съгласно
чл. 68 от ГПК цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За
защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени
искове. Съгласно чл. 2, ал.5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатските възнаграждения за осъществяване на
процесуално представителство по граждански дела се определя съгласно цената на
всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. Съгласно чл. 7, ал. 2
от посочената наредба, определянето на адвокатското възнаграждение става
съобразно материалния интерес, но тълкувани, разпоредбите на чл. 7, ал.2 във
вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и като се вземе предвид вида на съединяване на исковете, следва, че под
материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, законодателят е имал предвид цената на
всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор.
Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба
№ 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,съобразно
материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на
всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално
възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се
събират при определяне на отговорността за разноски.В настоящия случай,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, не се определя от сбора на
цената на исковете ,а съобразно цената на всеки от защитаваните интереси по
обективно съединените искове.Всеки от трите установителни искове е с цена
5 691,80 лева и стойността на възнаграждението по всеки от трите иска е
469,18 лева, определено съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата.Относно четвъртия
иск, който е неоценям ,стойността на възнаграждението се определя съгласно
чл.7,ал.1,т.4 или 1000 лева.Общо стойността на минималните възнаграждения е 2889,04
лева с ДДС Тъй като делото не е с правна
и фактическа сложност, поради което не следва да се заплаща в пълен размер
уговореното адвокатското възнаграждение, а същото следва да се намали.
Изчислено при спазване на
посочените правила, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 2889,04
лева с ДДС, което съответства
напълно на сложността на спора. Ето защо искането е основателно и следва да се
уважи, като адвокатското възнаграждение
се редуцира до сумата от 2889,04 лева с ДДС.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,ал.3 и
ал.4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден д заплати на ответника Ю.Б.АД
направените по делото разноски в размер на 2889,04 лева лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Д.
Т., ЕГН:**********,*** срещу ответниците Ю.Б.АД-гр.С.,ул.“О.П.“ № 260 ,Д. Ф.Т.,
ЕГН:********** и Т.М. –П.-Т. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК-за
признаване за установено по отношение на Ю.Б.АД-гр.С.,ул.“О.П.“ № 260 ,Д. Ф.Т.,
ЕГН:********** и Т.М. –П.-Т., че сключената договорна ипотека с нотариален акт
№ № 188,том 4А, рег.№ 6279, дело №
748/2005 год. на нотариус Б.М.не се
разпростира и няма действие по отношение на собствените на ищеца Ф. Д. Т.
недвижими имоти жилище –апартамент с идентификатор № 03441.2.509.1.2, на две
нива с площ от 120 кв.м. и гараж с идентификатор № 03441.2.509.1.3,с площ от 41
кв.м. находящи се в с.Б.И., община С..
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Д. Т., ЕГН:**********,***
срещу ответниците Ю.Б.АД-гр.С.,ул. “О.П.“ № 260 ,Д. Ф.Т., ЕГН:********** и Т.М.
–П.-Т. иск с правно основание чл. 170 от ЗЗД ,вр.чл.26,ал.1 от ЗЗД –за
прогласяване частична нищожност на сключената с
нотариален акт № № 188,том
4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005 год. на
нотариус Б.М.договорна ипотека по отношение на следните недвижими имоти:жилище апартамент
с идентификатор № 03441.2.509.1.2, на две нива с площ от 120 кв.м. и гараж с
идентификатор № 03441.2.509.1.3,с площ от 41 кв.м., ,находящи се в с.Б.И.,община
С., поради невъзможен предмет.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.дело № 1076/2020 год. по описа на РС-С. по предявения от Ф. Д. Т., ЕГН:**********,***
срещу ответниците Ю.Б.АД-гр.С.,ул.“О.П.“ № 260 ,Д. Ф.Т., ЕГН:********** и Т.М.
–П.-Т. иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК -за признаване за установено
по отношение на ответниците ,че ищецът е собственик но недвижими имоти –жилище
,апартамент с идентификатор № 03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор №
03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б.И.,община С. поради недопустимост на иска.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1076/2020 год.
по описа на РС-С. по предявения от Ф. Д. Т., ЕГН:**********,*** срещу
ответниците Ю.Б.АД-гр.С.,ул.“О.П.“ № 260 ,Д. Ф.Т., ЕГН:********** и Т.М. –П.-Т.
иск по чл.124,ал.1 от ГПК -за признаване за установено по отношение на
ответниците ,че собствените на ищеца недвижими имоти –жилище апартамент с
идентификатор № 03441.2.509.1.2 и гараж с идентификатор №
03441.2.509.1.3,находящи се в с.Б.И.,община С., придобити от него с
покупко-продажба,обективирана в нотариален акт № № 23,том 3А, рег.№ 4465, дело
№ 396/2009 год. на нотариус Б.М.,не са
съществували фактически и в правния мир към момента на сключване на договорната
ипотека ,обективирана в нотариален акт № 188,том 4А,рег.№ 6279, дело № 748/2005
год. на нотариус Б.М.;
ОСЪЖДА
Ф. Д. Т., ЕГН:**********,*** да заплати
на Ю.Б.АД-гр.С.,ул.“О.П.“ № 260 направените по делото разноски в размер на
2889,04 лева с
ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: