Решение по дело №1034/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 558                                               03.01.2020 г.                                 гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На  четвърти декември                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

секретар   Галя Мавродинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1034 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 от ГПК.

                Депозирана е искова молба от “Е.ОН-България Продажби”АД срещу В.Ж.И., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване  дължимостта на сумите 198,74 лв. за консумирана ел. енергия по фактури, издадени  периода 07.04.2016 г. – 11.07.2016  г. и 47,35 лв. обезщетение за забава ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението и направените разноски в заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи,   че ел.енергията е използвана в обект с адрес гр.Р., ж.к.“***“, бл.***, вх.***, ап.***, че ответницата е клиент на ищеца във връзка с продажбата на ел. енергия на този адрес, както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.

Исковата молба и доказателствата към нея са връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният му особен представител при условията на чл.47, ал.6 от ГПК счита иска за недопустим. Сочи, че няма доказателства ответницата да е страна по правоотношение за доставка на ел. енергия в имота с адрес гр.Р., ж.к.***, бл.***, вх.***, ап.***, както и че същата има друг постоянен и настоящ адрес. Счита, че е следвало на ответницата да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение преди да бъде образувано заповедно производство. Сочи неравноправност на разпоредбата на чл.4, ал.1 от ОУПЕЕ, тъй като налага допълнителна тежест на собственика на имота. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.

                След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:            Видно от представените по делото фактури  за процесния период  от 26.02.2016 г. до 26.06.2016 г. по партида с титуляр ищеца е начислено задължение за заплащане на ел. енергия в размер на 198,74 лв. Тази ел. енрегия е за обект с аб.№ ********** с адрес  гр.Р., ж.к.***, бл.***, вх.***, ап.***.

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№276/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумата 198,74 лв. за ползвана ел. енергия, като в случая е  посочен периода на издаването на фактурите – 07.04.2016 г. – 11.07.2016 г., както и за 47,35  лв. обезщетение за забава  и за законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане и за  25 лв. разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

            По делото са представени съответно фактурите с №**********/07.04.2016 г.,  №**********/ /12.04.2016 г., №**********/08.06.2016 г. , №********** /10.05.2016 г., фактура №**********/12.05.2016 г., №**********/13.06.2016 г. и №**********/11.07.2016 г., в които са отразени конкретните показания за изразходваната ел. енергия. Тези показания са отразени и в справка за потреблението през последните 18 месеца.

            По делото не са представени документи за право на собственост на ответника по отношение на имота, за който се отнася аб.№ **********.

            Ответницата В.Ж.И. е подала заявление №2681482/10.02.2014 г. за снабдяване и разпределение на електрическа енергия на съществуващ обект с кл.№********** и аб.№ ********** на адрес град Р., ж.к.***, бл.***, вх.***, ап.***.  В заявлението ищцата е посочила, че е запозната с общите условия на договорите за продажба на ел. енергия и че е физически ползвател на имота.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: 

Предявените установителни искове  за сумите 198,74  лв. и 47,35 лв.  са допустими, тъй като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.

Разгледан по същество, искът за заплащане на сумата 198,74 лв. се явява основателен и доказан. Подаденото заявление за снабдяване на имота и декларираното в него ползване на този имот е достатъчно основание за извод, че ответникът се явява ползвател на имота, респ.  за него е възникнало задължението да заплаща ползваната в имота ел. енергия. Това състояние на ползване на имота от ответника продължава до момента, в който самият той уведоми ищеца, че е отпаднало основанието за ползване и поиска спиране на ел. захранването.

Показанията за изразходваната ел. енергия, отразени във фактурите, не са оспорвани от процесуалния представител на ответника, поради което съдът приема, че потреблението е правилно отразено. Същите са и в рамките на една нормална месечна консумация. Цената на изразходваната за процесния период ел. енергия е установена с решение на ДКЕВР.

            С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава, тъй като задължението за заплащане на ел. енергия е срочно такова и след изтичане на срока за изпълнение на осн. чл.86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава.

                Възражението на особеният представител на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията е неоснователно. Действително предмет на делото са периодични плащания и погасителната давност по отношение на тях е регламентирана от чл.111, б“в“ Закона за задълженията и договорите като тригодишна. В случая обаче заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 06.02.2019 г.  и в съответствие с чл.422, ал.1 от ГПК исковете се считат предявени от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока за предявяване на установителния иск по чл.415, ал.2 от ГПК, както е в настоящия случай. На 06.02.2019 г. не е изтекъл тригодишния срок за нито едно от вземанията /първата фактура е издадена на 07.04.2016 г. със срок за плащане 10.05.2016 г./, а на тази дата погасителната давност е прекъсната на осн.чл.116, б“б“ от ЗЗД и същата е спряла по време на процеса на осн. чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД.

            По отношение на възражението за неравноправност на клаузата на чл.4, ал.1 от ОУПЕЕ, същото е неотносимо към делото. Действително тази разпоредба изисква нотариално заверено писмено съгласие на ползвателя, за да бъде клиент на ищцовото дружество, но на практика личното подаване на заявление по съответния образец се явява достатъчно за сключване на договор с този ползвател.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 225 лв. /от които 75 лв. платена д.т. и 150 лв. депозит за особен представител/, както и разноските в размер на 25 лв. по ч.гр.д.№276/2019 г. по описа на РС Разград. На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в настоящото дело и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№276/2019 г.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ж.И., ЕГН ********** ***, че същата дължи на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия  сумата 198,74  лв. /сто деветдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/  за потребена ел. енергия по фактури издадени в  периода 07.04.2016 г. – 11.07.2016 г.,  ведно със законната лихва от 05.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и 47,35 лв. /четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/ обезщетение за забава до 17.01.2019 г., за които е издадена заповед №553/07.02.2019 г. по ч.гр.д.№276/2019 г. по описа на РС Разград.

ОСЪЖДА В.Ж.И., ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия сумата 225  лв.  /двеста двадесет и пет лева/ за направените по гр.д.№1034/2019 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. / сто лева /, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева / разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№276/2019 г. по описа на РС Разград.

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д. №276/2019 г.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: