Р Е Ш
Е Н И Е
№ 804, гр. Пловдив, 23.04..2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 21.03.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при
секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1300/2019г. по описа
на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 18-1030-011155 от 03.01.2019г. на Началник
група, с-р „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на С.С.Д., ЕГН **********,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание
Наредба № Із–2539 на МВР е постановено да му се отнемат общо 12 /дванадесет/
контролни точки.
С.С.Д.
обжалва цитираното по-горе наказателно постановление, като моли съда да го
отмени изцяло.
Редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си
представител адв. Л., който
поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна – Сектор „ПП" при ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в
предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателното постановление е
издадено против С.С.Д. за това, че на 15.08.2018г. в 21:33 часа в гр. Пловдив
на ул. „Кукленско шосе“ № 3, посока бул. „Санкт Петербург” като водач на лек
автомобил „БМВ 320 И” с рег.№ ****се движил със скорост от 117 км/ч. при ограничение
на скоростта от 50 км/ч. за населено място. В НП е посочено, че се е отчел
толеранс от минус 3% /процента/ в полза на водача и като наказуема скорост е
приета такава от 113 км/ч. Посочено е, че нарушението е било установено със СПУКС – АТСС-АRH-CAMS1 с № 11743са в снимка № 0079207. За горните
констатации бил съставен АУАН с бланков № 857654 от 04.12.2018г. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Вследствие съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление, с което според АНО водачът е
нарушил нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е превишил разрешената
максимална скорост от 50 км/ч. за населено
място и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба от 800 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
В хода на съдебното производство в
качеството на свидетел бе разпитан актосъставителят А.Г.П., който заявява, че
макар и да не си спомня за случая, потвърждава авторството на АУАН и поддържа
констатациите в него. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и
достоверни, съответстващи на събраните по делото писмени доказателства.
При така изложената по делото
фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав счита, че по делото са
налице безспорни и категорични доказателства за извършено от жалбоподателя
административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от
Категория В за населеното място е 50 км/ч. Според
обстоятелствата, изложени в НП, скоростта, с която се е движило управляваното
МПС е била 113 км/ч. при ограничение от 50 км/ч., като се твърди, че
нарушението е заснето със СПУКС – АТСС-АRH-CAMS1 с № 11743са. Приложеното копие
от снимков материал № 0079207 от дата 15.08.2018г. показва засечена скорост от
117 км.ч. на движение на МПС с рег.№ ****. Съгласно техническите параметри на
процесния уред за измерване на скоростта /изрично отразени в регистъра на БИМ,
който е публичен и общодостъпен на интернет страницата на БИМ/, максимално
допустимата грешка при измерване на скорост е
+/- 3 км.ч. при измерване на скорост от 20 до 100 км/ч., а над 100 км.ч.
- +/-3%. Именно възможната грешка при отчитане на скоростта е коректно зачетена
от АНО в НП, като е извадена най-голямата максимално допустима грешка като
гаранция за правилното измерване на скоростта, т.е. в полза на водача. В тази
връзка за съда с оглед на наличните безспорни доказателства – показанията на
св. П. – неоспорени от страна по делото и неопровергани от останалите
доказателства, редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно
чл.189, ал.2 от ЗДвП, снимков материал, справка за техническата годност на
измервателното устройство и справка за нарушител/водач – все доказателства,
които по никакъв начин не си противоречат и не внасят съмнение в достоверността
им, извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е категорично и
безспорно доказано. Следва да се отбележи, че на никой етап от развитието на
административното производство, включително и в съдебната фаза пред настоящата
инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства насочени към
опровергаване на обстоятелствата на нарушението, изложено в атакуваното
наказателно постановление.
Действително
още към датата на извършване на нарушението – 15.08.2018г. контролните органи
са разполагали с данни за извършеното нарушение, но не и с данни за извършителя
на същото. Едва на 04.12.2018г. с подписване на декларацията по реда на чл.188 от ЗДвП от страна на Д., е бил установен и водачът на автомобилът на посочената
дата в лицето на жалбоподателя. Ето защо, съдът намира, че е спазен и срокът по
чл. 34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН от страна на контролните органи.
Правилно в
случая е бил съставен акт, а не електронен фиш, тъй като съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП ел. фиш се издава тогава, когато
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява
моторно, каквото в случая е налице като по тежко наказание предвид високата
скорост.
Коректно е
квалифицирано нарушението и е приложена правилната санкционна норма, според
която за превишаване на максимално допустимата скорост в населено място водачът
се наказва с глоба от 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50
км/ч глобата се увеличава с 50 лв., като правилно в случая нейния размер се
равнява на 800 лв.
Що се отнася
до броя на отнетите контролни точки по Наредба № Із – 2539 на МВР за пълнота
следва да се отбележи, че съгласно чл.3 от цитираната наредба контролни точки
се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а съгласно
ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в
наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на
оставащите контролни точки. Следователно отнемането на съответния брой точки
настъпва по силата на закона – чл. 157 от ЗДвП, а частта от НП в която е
направено отбелязване на конкретния брой отнети точки, по характер е
констативен административен акт, чието предназначение е официално да констатира
съществуването на факти, които имат правно значение за възникването,
изменението, погасяването или прекратяването на субективни права или
задължения. Съгласно чл. 25, ал.2 от Наредбата броят на отнетите,
възстановените и оставащите контролни точки за всеки водач на МПС се водят на
отчет от отдел/сектор "Пътна полиция" при СДВР/ОДМВР по местоотчет на
водача и се отразяват в автоматизираната информационна система. Следователно,
след като отчетът на отнетите точки се води въз основа на отбелязване в НП, то
последното в тази си частта има удостоверителна функция.
При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното постановление са
спазени формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяната им. Двата акта са съставени от
оправомощени длъжностни лица /приложено по преписката копие от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на
министъра на вътрешните работи/, съдържат изискуемите от закона реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено.
Предвид това
и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от
изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-1030-011155 от 03.01.2019г. на Началник група, с-р „Пътна
полиция” при ОД на МВР Пловдив, с което на С.С.Д., ЕГН **********, на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із–2539
на МВР е постановено да му се отнемат общо 12 /дванадесет/ контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
М.Г.