№ 17
гр. Ловеч, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИ. ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244300600064 по описа за 2024 годИ.
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 25/15.12.2023 г. по НОХД № 211 по описа за 2023 г., РС-
Тетевен е признал подсъдимия Д. Г. Д. , с ЕГН **********q за виновен в
това, че на дата 24.04.2022 годИ., около 23.30 часа, в гр. Тетевен, Ловешка
област, на площад „Първи ноември“ в съучастие като съизвършител с М. И.
М. от гр. Тетевен, Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с обществения ред и морал и с
установените правила за поведение и при незачитане на личната
неприкосновеност, умишлено причинил средна телесна повреда на И. Х. Х. от
гр. София, изразяваща се в счупване на челюст /травматично счупване на
лявата зигоматъчна кост, функционално свързана с горната челюст/ и средна
телесна повреда изразяваща се в постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота-след сътресение на мозъка от лека степен /аноксично
увреждане на главния мозък с данни за сънливост, обърканост, невъзможна
походка/, както и умишлено причинил лека телесна повреда на О. Ш. О. от гр.
София, изразяваща се във временно и неопасно разстройство на здравето
1
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.
131, ал. 1, т. 12, предложение 1 във връзка с чл. 129, ал.2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 54 от НК и е
осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание на Д. Г. Д. от 3 /три/ години лишаване от свобода за
срок от 5 /пет/ години.
Съдът е признал подсъдимия М. И. М., с ЕГН **********, за виновен в
това, че на дата 24.04.2022 годИ., около 23.30 часа, в гр.Тетевен, Ловешка
област, на площад „Първи ноември“, в съучастие като съизвършител с Д. Г. Д.
от гр. Тетевен, Ловешка област, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с обществения ред и морал и с
установените правила за поведение и при незачитане на личната
неприкосновеност, умишлено причинил средна телесна повреда на И. Х. Х. от
гр. София, изразяваща се в счупване на челюст /травматично счупване на
лявата зигоматъчна кост, функционално свързана с горната челюст/ и средна
телесна повреда изразяваща се в постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота-след сътресение на мозъка от лека степен /аноксично
увреждане на главния мозък с данни за сънливост, обърканост, невъзможна
походка/, както и умишлено причинил лека телесна повреда на О. Ш. О. от гр.
София, изразяваща се във временно и неопасно разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.
131, ал. 1, т. 12 предложение 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във
връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 54 от НК и е
осъдил на 3 /три/ години лишаване от свобода.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание на М. И. М. от 3 /три/ години лишаване от свобода за
срок от 5 /пет/ години.
Съдът е осъдил подсъдимите Д. Г. Д. и М. И. М. да заплатят солидарно
на И. Х. Х. от гр. София сумата от 15 000. 00 /петнадесет хиляди/ лева за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
24.04.2022 годИ. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 200. 00
/две хиляди и двеста/ лева, представляваща разноски по делото.
Съдът е осъдил подсъдимите Д. Г. Д. и М. И. М. да заплатят солидарно
2
на О. Ш. О. от гр. София сумата от 7 000. 00 /седем хиляди/ лева за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
24.04.2022 годИ. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2 200. 00
/две хиляди и двеста/ лева, представляваща разноски по делото.
Съдът е осъдил подсъдимите Д. Г. Д. и М. И. М. да заплатят по сметка
на Районен съд гр.Тетевен сумата от 880.00 /осемстотин и осемдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове, сумата от 10. 00 /десет/ лева за служебно издаване на изпълнителни
листа, както и сумата от 248. 98 /двеста четиридесет и осем лева и 98 ст./ лева,
разноски по делото, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 1 010. 20
/хиляда и десет лева и 20 ст./ лева, разноски по делото.
Пред тази инстанция е постъпила въззивна жалба от Д. Г. Д. и М. И. М.,
в която излагат, че по делото не е установено по безспорен начин
извършването на вменените деяния, както и че телесните увреждания по
отношение на частните обвинители и граждански ищци са причинени именно
от тях. Сочат, че не са налице безспорни доказателства, от които да се
направи обоснован извод, че двамата подсъдими са нанесли телесните
увреждания по отношение на пострадалите, като неправилно е прието от
първоинстанционния съд това обстоятелство за доказано, тъй като са
кредитирани свидетелски показания, които не дават конкретна информация за
личността на извършителите. Посочват, че от показанията на И.Н. се
установява, че четири момчета са нанасяли побой на двамата пострадали, а от
показанията на самите пострадали се твърди, че само двамата подсъдими са
ги удряли, които противоречиви показания считат, че не разкрит обективната
истИ. и неправилно са кредитирани. Позовават се на приетата по делото
видео-техническа експертиза, която по никакъв начин не е установила
самоличността на извършителите, като не може да се направи и лицево
разпознаване на лицата в обхвата на камерите, като се наблюдават различни
групи. Навеждат аргумент, че тези обстоятелства не са съобразени от
първоинстанционния съд, което е довело до постановяване на неправилна
присъда.
Във въззивната жалба е направено алтернативно искане, в случай че се
приеме, че двамата въззивници са извършили деянията, определените
наказания са несъразмерно тежки в сравнение с деянията, за които всеки един
3
от тях е признат за виновен, като първоинстанционният съд неправилно и
незаконосъобразно е уважил и предявените граждански искове в пълен
размер без да е доказана основателността им. Твърди се, че PC Тетевен не е
съобразил личността на всеки един от двамата подсъдими, добрите
характеристични данни за всеки един от тях, младата им възраст, липсата на
предходни противообществени прояви до момента и е следвало
първоинстанционният съд да им наложи наказание в минимален размер
лишаване от свобода, чието изпълнение да отложи с тригодишен изпитателен
срок.
Застъпват тезата, че определените обезщетения са завишени и първата
инстанция не е съобразила при постановяването им продължителността на
възстановяване на пострадалите, липсата на усложнения и на вредни
последици за здравето им.
В съдебно заседание представителят на ОП-Ловеч даде становище да
бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата
инстанция.
В съдебно заседание адв. Н., повреник на частните обвинители и
граждански ищци, моли да бъде постановено решение, с което да се потвърди
присъдата на първата инстанция. Счита, че обвинителната теза, както е
посочена в обвинителния акт, се доказва чрез гласни доказателствени
средства, съдебно-медицинската експертиза, подробната първична
медицинска документация от лечението и на двамата пострадали,
протоколите за разпознаване, извършени от пострадалите по реда на НПК в
Първо РПУ - София, от обажданията в телефонна система 112 и от наличната
видео-техническа експертиза. Посочва, че действително тя не дава 100 %
лицева идентификация, поради лошото качество на записа, но в нея има
достатъчно информация, относно случилото се, която във висока степен
потвърждава обвинителната теза. Приема, че липсват само направени
самопризнания от двамата подсъдими.
Адв. Н. посочва, че действително двамата подсъдими са неосъждани и
с добри характеристични данни, но извършеното от деяние се характеризира
с огромна степен на агресия, жестокост и показва, както обществена опасност
на двамата, така и грубо незачитане човешката личност и нейната
неприкосновеност. Приема, че наказанието е правилно определено и с
4
прилагане на условното осъждане по чл. 66 от НК ще се постигнат целите на
генералната и специална превенция.
Счита, че правилно са уважени в пълен размер гражданските искове,
като са съобразени причинените вреди на пострадалите и периода на
възстановяването им.
Моли им да се присъдят направените разноски пред тази инстанция.
О. Ш. О. И И. Х. Х. поддържат становището на адв. Н..
Процесуалният представител на въззивниците - адв. М. - моли да бъде
изменена присъда в частта за размера на наказанията и определените
обезщетения, като бъдат намалени.
Счита, че при определяне размер на наказанията следва да се прецени
обществената опасност на самото деяние и личността на въззивниците, тъй
като първата инстанция при определянето на наказанията на всеки от тях не е
съобразила добрите им характеристични данни, млада възраст и липсват
предходни противообществени прояви. Застъпва тезата, че наказание в
минимален размер ще изпълни целите на закона, определени в чл. 36 от НК.
Адв. М. приема, че неоснователно са уважени изцяло гражданските
искове, като първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и е определил обезщетения, които счита за несправедливи, с оглед
претърпените от всеки един от пострадалите неимуществени вреди,
продължителност на възстановяване на пострадалите и липсата на
усложнения.
Въззивниците поддържат становището на адв. М. и в последната си
дума изразяват критично отношение към извършеното.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 24.04.2022 год. вечерта О. Ш. О., И. Х. Х., Н. Х.а /съпруга на И.
Х., с дъщеря им И./, Р. В.Н. и неговия син П. били в заведението „При
Шалмата“ в гр.Тетевен. По-късно при тях отишли тяхна позната С. с дъщеря
си И..
Около 23. 00 часа се чули писъци на децата, които играели пред
заведението. В заведението влезли три кучета, едното, от които порода „Кане
Корсо", черно с верига на врата. След него влязъл и един мъж, който хванал
5
кучето за веригата и го извел от заведението. И. Х., О. О. и Н. излезли от
пицарията, за да видят какво се случва с децата. Те видели мъж, за когото те
решили, че е собственика на кучето, да го дърпа за веригата на врата и да го
бие, като питал дали някой ще се осмели да извика полиция. След това
мъжът, кучето и неговите приятели, около пет човека, се отдалечили от
заведението. Двама от тях тръгнали към моста на полицията, а останалите в
посока автогарата в града, по улица „И. Вазов“.
Компанията на Х. и О. влезли отново в заведението и малко след
това си тръгнали. Те решили да изпратят С. с дъщеря и И.. Свидетелят Р. Н. и
неговия син П. не тръгнали с групата, а се прибрали отделно. Докато вървели,
компанията на св. Х. и О. видели няколко момчета да тичат и да викат „Къде
го бе, къде го“. След това, близо до магазИ. на М.К. те забелязали и групата
младежи с въпросното черно куче, порода „Кане Корсо“, които идвали от
посока моста на автогарата.
Те насъскали тяхното куче, срещу едно бездомно куче, с думите
„Арес, дръж“, при което жените и децата от компанията на Х. и О. се
разбягали настрана, тъй като бездомното куче се опитвало да се скрие между
тях. Три момчета от групата застанали срещу О. и на крачка от Х.. Единият
бил по-пълен и бил момчето, което водело кучето „Кане Корсо“, другият бил
по-висок, атлетичен, а третият по-дребен, с очила и чуплива коса. Пълното
момче, агресивно попитало Х.: „Вие ли разбихте носа на нашия приятел“. Х.
отговорил, че не ги познава и не знае за какво става въпрос. Тогава пълното
момче, казало, че не може да не са били те, тъй като ги били видели в
заведението „При Шамлата“, след което нанесъл удар с дясната си ръка в
лицето на Х., в ляво, в областта на носа. Х. залитнал назад, опитал се за
попита „Защо“, но получил още един удар в областта на главата. Включило се
и по-високото и атлетично момче, а именно подсъдимият М. и пострадалият
Х. паднал по гръб на земята. Пострадалият се опитвал да се предпази от
ударите на пълното момче /подсъдимия Д./, усещал силна болка в главата и
загубил съзнание. Събудили го виковете на С., която викала „Пазете човека,
да не го бутне колата“. Х. лежал на земята, изпитвал силна болка в областта
на главата и лявото рамо и не можел да се движи.
След репликата от пълното момче /подсъдимия Д./, че двамата мъже
са разбили носа на неговия приятел, тъй като ги били видели в „Шалмата“, О.
6
получил удар от него отзад, в лявата част на главата. От удара, той се озовал
на средата на улицата, срещу подсъдимия М., който му нанесъл удари с ръце
по главата. О. бил удрян от всички страни по главата. Той приклекнал, за да
се предпази, но ударите продължили. Той питал „Защо се биете“, но отговор
не получил, вместо това боят продължил. В един момент той получил много
силен удар в лявото слепоочие, след което загубил съзнание. Когато дошъл в
съзнание, О. видял, че е облегнат на дувара на една къща, а приятелят му И.
Х. лежал настрана, напречно на улицата, целият в кръв.
На мястото на инцидента дошли служители на полицията и линейка.
Двамата пострадали били откарани в болницата.
На следващия ден О. О. бил откаран в гр.София и постъпил на
лечение във ВМА за три дни. След изписването от болницата О. е бил
двадесет дни в болничен.
Пострадалият И. Х. Х. е транспортиран в МБАЛ гр. Ловеч, където е
лекуван два дни. На 27.04.2022 год. Х. е преместен в болница „Св. А.“ гр.
София и е изписан на 30.04.2022 год.
От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно медицинската
експертиза на л. 80-81 се установява, че в следствие на нанесените удари на
пострадалия О., била причинена контузия на главата, изразяваща се в
множество кръвонасядания по цялата глава и данни за сътресение на мозъка,
без категорична загуба на съзнание и без обективна положителна
неврологична симптоматика-налице е лека степен на сътресение на мозъка-
временно и неопасно разстройство на здравето, което е лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, изразяваща се във временно и неопасно
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Вещото
лице е приело, че установените изменения са от травматично естество,
дължат се на множество удари с твърд тъп предмет и отговарят да са
получени по начин, съобщен от пострадалия.
От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно медицинската
експертиза на л. 83-85 от досъдебното производство се установява, че в
следствие на нанесените удари на пострадалия И. Х. е било причинено
травматично счупване на носните кости, разкъсно-контузна рана на горната
уста, кръвонасядания на клепачите на двете очи, субконюктивален
кръвоизлив на ляво око, което му е причинило временно и неопасно
7
разстройство на здравето, а също така му е причинено и травматично
счупване на лявата зигоматъчна кост, която функционално е свързана с
горната челюст-данни за счупване на горната челюст, повреда, причинила на
Х. трайно затруднение на отхапването и дъвченето. Състоянието, в което е
бил след побоя-след сътресението на мозъка от лека степен /аноксично
увреждане на главния мозък с данни за сънливост, обърканост, невъзможна
походка/ е причинило на Х. постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице е приело, че от тези увреждания се очаква упорито
главоболие, особено при физически и умствени усилия, което следва да
отзвучи при правилен режим за лечение за около шест месеца.
От заключението на изготвената по делото аудио-техническа
експертиза на 1 брой диск от Дирекция „Национална система 112“ се
установява, че на 24.04.2022 годИ. в интервала от време от 23.30.39 часа до
23.39.56 часа четири пъти са подавани сигнали на тел.112 за възникналия
побой. Първият сигнал е бил подаден от свидетелката Н. Х.а и е с
продължителност 1 минута и 04 секунди. Вторият е с неустановен подател и е
47 секунди. Третият сигнал е бил подаден от И.Н. и е с продължителност 1
минута и 8 секунди. Четвъртият сигнал също е от неустановен подател и е с
продължителност 43 секунди. В тези сигнали се съобщава за извършен
побой, като в два от тях се подчертава, че един от извършителите е с куче.
По делото е бил изискан запис от система за видео-наблюдение,
заснемаща района на гр.Тетевен на кръстовище площад „Първи ноември“ и
улица „В. Петров“ за времето от 23. 10 часа до 23. 50 часа на 24.04.2022
годИ.. От заключението на видео-техническата експертиза се установяват
действия на лица от мъжки пол в гр.Тетевен, на кръстовището на площад
„Първи ноември““ и улица „В. Петров“. Установено е, че лицата се движат по
пътното платно с тъмно на цвят куче. Лицата пресичат пътното платно и се
отправят към група лица, които са на отсрещния тротоар. Две лица от тази
група влизат във физическа саморазправа с лица от другата група, като ги
повалят на земята и им нанасят удари. След това лицата от групата с кучето
си тръгват от мястото.
Тази инстанция споделя така установената фактическа обстановка от
РС-Тетевен.
Жалбата е неоснователна.
8
Правилен и обоснован е извода на съда, че Д. Г. Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение 1 във връзка с чл. 129, ал.2 във връзка с ал. 1
във връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 24.04.2022
год., около 23.30 часа, в гр. Тетевен, Ловешка област, на площад „Първи
ноември“ в съучастие като съизвършител с М. И. М. от гр. Тетевен, Ловешка
област, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, по хулигански подбуди - грубо
несъобразяване с обществения ред и морал и с установените правила за
поведение и при незачитане на личната неприкосновеност, умишлено
причинил средна телесна повреда на И. Х. Х. от гр. София, изразяваща се в
счупване на челюст /травматично счупване на лявата зигоматъчна кост,
функционално свързана с горната челюст/ и средна телесна повреда
изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота-след
сътресение на мозъка от лека степен /аноксично увреждане на главния мозък
с данни за сънливост, обърканост, невъзможна походка/, както и умишлено
причинил лека телесна повреда на О. Ш. О. от гр. София, изразяваща се във
временно и неопасно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение 1
във връзка с чл. 129, ал.2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 130, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 54 от НК
Съдът приема, че М. И. М. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12
предложение 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.
130, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 24.04.2022 годИ., около
23.30 часа, в гр.Тетевен, Ловешка област, на площад „Първи ноември“, в
съучастие като съизвършител с Д. Г. Д. от гр. Тетевен, Ловешка област, чрез
нанасяне на удари с ръце и крака, по хулигански подбуди - грубо
несъобразяване с обществения ред и морал и с установените правила за
поведение и при незачитане на личната неприкосновеност, умишлено
причинил средна телесна повреда на И. Х. Х. от гр. София, изразяваща се в
счупване на челюст /травматично счупване на лявата зигоматъчна кост,
функционално свързана с горната челюст/ и средна телесна повреда
изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота-след
сътресение на мозъка от лека степен /аноксично увреждане на главния мозък
с данни за сънливост, обърканост, невъзможна походка/, както и умишлено
9
причинил лека телесна повреда на О. Ш. О. от гр. София, изразяваща се във
временно и неопасно разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 предложение 1
във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 130, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 54 от НК.
Деянието е осъществено от двамата въззивници чрез действие, като
на посочената дата и място, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, по
хулигански подбуди - грубо несъобразяване с обществения ред и морал и с
установените правила за поведение и при незачитане на личната
неприкосновеност, умишлено причинили средна телесна повреда на И. Х. Х.
от гр. София, изразяваща се в счупване на челюст /травматично счупване на
лявата зигоматъчна кост, функционално свързана с горната челюст/ и средна
телесна повреда изразяваща се в постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота-след сътресение на мозъка от лека степен /аноксично
увреждане на главния мозък с данни за сънливост, обърканост, невъзможна
походка/, както и умишлено причинили лека телесна повреда на О. Ш. О. от
гр. София, изразяваща се във временно и неопасно разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
От заключението на вещото д-р М. Г. по съдебно медицинската
експертиза на л. 80-81 се установяват причинените увреждания на О.,
механизма на причиняването им и времето за възстановяване. Налице е лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно медицинската
експертиза на л. 83-85 от досъдебното производство се установяват
причинените увреждания на Х., механизма на причиняването им и времето за
възстановяване. Налице са две средни телесни повреди по смисъла на чл. 129,
ал. 1 НК.
Деянието е квалифицирано като престъпление по чл. чл. 131, ал. 1,
т. 12 предложение 1 НК, тъй като е осъществено от въззивниците по
хулигански подбуди. Налице е грубо несъобразяване с обществения ред и
морал и с установените правила за поведение от въззивниците и незачитане
на личната неприкосновеност на пострадалите.
Деянието квалифицирано чл. 131, ал. 1, т. 12 предложение 1 във
връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 130, ал. 1 във връзка с
10
чл. 20, ал. 2 от НК за двамата въззивници, тъй като е извършено в съучастие
помежду им като съизвършители.
От субективна страна деянието е извършено от въззивниците
виновно при пряк умисъл, като са съзнавали обществено опасния характер на
деянието, предвиждали са неговите обществено опасни последици и са
искали тяхното настъпване.
Въззивната инстанция, както и първата, приема, че обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин така, както изисква НПК.
По делото е установено, че лицето с пълно телосложение, късо
подстриган, което е било облечено с черна тениска с червена правоъгълна
емблема отпред, черни панталони и бели маратонки е Д. Г. Д.. Установено е,
че лицето с нормално телосложение, с къса черна коса, което е било облечено
с черни панталони, оранжева тениска и черни маратонки е М. И. М.. В
съдебно заседание пред първата инстанция пострадалите са били
категорични, че Д. и М. са им нанесли побой и са им причинили
уврежданията.
На досъдебното производство е извършено разпознаване, но Д. и М.
са отказали писмено в декларации да участват в него. Било е извършено
разпознаване по снимки и пострадалите Х. и О. са разпознали Д. Д. като
собственик на черното куче порода „Кане Корсо“ и като човека нанесъл им
първите удари, а М. М. човек, който им е нанасял удари и е участвал в побоя.
Доказано е, че въззивниците са били в компанията на свидетелите
С.Н.Н., Р. А.Б., М.М.М., С.С.М., Ц.П.З. и вечерта са били в дома на М.С.С. в
гр. Тетевен, от където избягало кучето.
Тази инстанция, както и първата, дава вяра на показанията на
пострадалите тъй като са последователни, ясни и непротиворечиви. Съдът
дава вяра на показанията на св. Н. И. Х.а, която е пряк очевидец на началото
на побоя и на състоянието на двамата пострадали след побоя. Следва да бъдат
кредитирани и приобщените показанията на св. И.Й.Н. дадени пред органа на
досъдебното производство, която също е пряк очевидец на деянието на
въззивниците. Съдът дава вяра и на показанията на св. Ц.П.Р. и Х. И. Х.
/полицейски служители/, които са пристигнали на мястото на инцидента.
Показанията на пострадалите съответства на изброените гласни
доказателства, на писмените доказателства и на заключението на вещото лице
11
д-р М. Г. по съдебно медицинската експертиза на л. 80-81, заключението на
вещото лице д-р М. Г. по съдебно медицинската експертиза на л. 83-85 от
досъдебното производство, заключението на изготвената по делото аудио-
техническа експертиза на 1 брой диск от Дирекция „Национална система
112“, заключението на видео-техническата експертиза.
Обясненията на въззивниците, в които отричат да са нанасяли удари
на пострадалите, са средство за защита и не следва да бъдат кредитирани, тъй
като противоречат на посочените в предходния абзац гласни, писмени
доказателства и експертизи.
Тази инстанция приема, че правилно е определен вида и размера на
наказанията на въззивниците. В НК за престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12
предложение 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл.
130, ал. 1 НК е предвидено наказание от две до осем години лишаване от
свобода. Първата инстанция е наложила на въззивниците наказание от по три
години лишаване от свобода, при превес на смекчаващи вИ.та обстоятелства.
Съдът е отчел като отекчаващи вИ.та обстоятелства - високата степен на
обществена опасност на деянието, с оглед начИ. на извършването му, с оглед
на упражнената агресия срещу пострадалите лица във висока и изключително
опасна за здравето и живота им. Като смекчаващи вИ.та обстоятелства са
съобразни - чистото им съдебно мИ.ло и измИ.лия период от време от
извършване на деянието до налагане на наказание.
Адв М. излага пред тази инстанция, че не са съобразени като
смекчавщи вИ.та обстоятелства при определяне на размера на наказанията на
въззивниците - добрите характеристични данни за всеки един от тях, младата
им възраст и липсата на противообществени прояви. Тази инстанция приема,
че следва да се ценят като смекчаващи вИ.та обстоятелства младата възраст
на въззивниците, факта, че работят и изразеното от критично отношение в
последната им дума пред съда. Липсата на противообществени прояви не
следва да се цени като смекчаващо вИ.та обстоятелство, тъй като съдът е
съобразил чистото им съдебно мИ.ло като смекчаващо вИ.та обстоятелство.
Въззивната инстанция приема, че не е налице основание за намаляване на
размера на наказанията на въззивниците. За да направи този извод, съдът
съобрази отчетените от първата инстанция отекчаващо обстоятелство и
всички смекчаващи вИ.та обстоятелства, посочени от РС-Тетевен и от този
12
състав. Наказанията на въззивниците са определени при преобладаващи
смекчаващи вИ.та обстоятелства и не следва да бъдат намалявани.
В съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил
изпълнението на наложените наказания на въззивниците от по 3 /три/ години
лишаване от свобода за изпитателен срок от 5 /пет/ години. Налице са
условията за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК – въззивниците са
неосъждани, наложените им наказания са в размер на три години лишаване от
свобода и целите на наказанието могат да бъдат постигнати без реалното му
изтърпяване.
Настоящата инстанция приема, че така наложените наказания са
справедливи и ще изпълнят целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК.
Съдът е осъдил подсъдимите Д. Г. Д. и М. И. М. да заплатят солидарно
на И. Х. Х. от гр. София сумата от 15 000. 00 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 24.04.2022 годИ. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 2 200. 00 /две хиляди и двеста/ лева, разноски по делото.
Осъществен е състава на непозволното увреждане от въззивниците, като
между виновното им и противоправно деяние и настъпилия съставомерен
резултат е налице пряка причинна връзка. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил причинените
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, времето за
възстановяване, практиката на съдилищата и справедливостта. Не е налице
основание за изменение на присъдата в тази й част.
Съдът е осъдил подсъдимите Д. Г. Д. и М. И. М. да заплатят солидарно
на О. Ш. О. от гр. София сумата от 7 000. 00 /седем хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 24.04.2022 годИ. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 2 200. 00 /две хиляди и двеста/ лева, разноски по делото.
Осъществен е състава на непозволеното увреждане от въззивниците, като
между виновното им и противоправно деяние и настъпилия съставомерен
резултат е налице пряка причинна връзка. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът е съобразил причинените
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, времето за
възстановяване, практиката на съдилищата и справедливостта. Не е налице
13
основание за изменение на присъдата в тази й част.
Съдът е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Д. Г. Д. и М. И. М. да
заплатят по сметка на Районен съд гр. Тетевен сумата от 880.00 /осемстотин и
осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважените размери на
гражданските искове, сумата от 10. 00 /десет/ лева за служебно издаване на
изпълнителни листа, както и сумата от 248. 98 /двеста четиридесет и осем
лева и 98 ст./ лева, представляваща разноски по делото, а по сметка на ОД на
МВР гр.Ловеч сумата от 1 010. 20 /хиляда и десет лева и 20 ст./ лева,
представляваща разноски по делото.
Въззивната инстанция приема, че не са налице основания са изменение
или отмяна на присъдата.
Ловешкият окръжен съд намира, че следва да се потвърди изцяло
присъда № 25/15.12.2023 г. по НОХД № 211 по описа за 2023 г. на РС-
Тетевен.
При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Д. Г.
Д. и М. И. М. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно сума в размер на
по 1 500. 00 лева на И. Х. Х. и О. Ш. О., двамата от гр. София,
представляваща разноски за процесуален представител пред настоящата
инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА изцяло присъда № 25/15.12.2023 г. по НОХД № 211 по описа за 2023 г.
на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. и М. И. М. да заплатят солидарно сума в размер на 1 500. 00 лева на
И. Х. Х. от гр. София, представляваща разноски за процесуален представител пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Д. Г. Д. и М. И. М. да заплатят солидарно сума в размер на 1 500. 00 лева на
О. Ш. О. от гр. София, представляваща разноски за процесуален представител пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15