Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23
гр. Габрово, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесети декември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела Килифарева, като разгледа
докладваното от съдията С. Миланези в.
гр. д. № 362 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 309/07.08.2019 г., постановено по гр. д. № 867/2019
г. по описа на Районен съд Габрово, е отхвърлен предявения от Ж.В.Д. срещу „Енерго - Про Продажби" АД иск, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 591,
44 лева, начислена въз основа на констативен протокол № 1601453/09.04.2019 г., представляваща
цена на доставена, но неотчетена електрическа енергия за периода 01.02.2019 г. - 09.04.2019 г.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от Ж.В.Д.,
чрез адв. Х. Б., в която се твърди, че същото е неправилно поради допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и необоснованост. Правилно съдът е приел, че към момента на извършване на
проверката на електромера и извършената корекция ПИКЕЕ са отменени, но
неправилно е мотивирал съдебният си акт с едно вътрешно противоречиво решение
на ВКС, в което освен всичко друго било доказано неотчетеното количество ел.
енергия. В настоящия случай точното количество на потребенета енергия не е
доказано. Освен това съдът е обосновал решението си изцяло на издадените от
ответника документи, които са частни по смисъла на чл. 180 във вр. с чл. 178 от ГПК, обективиращи изгодни за тях факти. Същите не са подписани от страната и не
могат да служат за доказване на обективираните в тях констатации. Моли да се
отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се уважи предявения
от ищeц иск, както и да им се присъдят разноските за двете инстанции.
В постъпилия отговор от ответната
страна се оспорва въззивната жалба, по подробно изложени аргументи. Моли да се
потвърди обжалваното решение и да им се присъдят разноските за въззивната
инстанция.
В съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата, а процесуалният представител на
ответното дружество я оспорва. И двете страни претендират разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с отрицателен установителен иск от Ж.В.Д. срещу „Енерго - Про
Продажби" АД, с който е поискано да се признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника сумата в размер на
591, 44 лева, начислена
въз основа на констативен протокол № 1601453/09.04.2019
г., представляваща цена на доставена, но неотчетена електрическа енергия
за периода 01.02.2019 г. - 09.04.2019
г.
Ответното дружество, в подадения
отговор на исковата молба, оспорва
предявения иск, като твърди, че ищецът се е задължил да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения или поврежда средство за търговско измерване,
знак, пломба или друго контролно приспособление. При извършена проверка на
техническото средство за измерване на електрическа енергия, за което бил
съставен констативен протокол, била констатирана "видима намеса в схемата
на електромера". Въз основа на констативния протокол и ОУ за продажба на
ел. енергия дружеството е извършило корекция и завишило потреблението на ел.
енергия на абоната, поради неизмерването му за периода от 01.02.2019 г. до
09.04.2019 г., като периода на корекцията е в размките на 90 дни, считано от
датата на констатиране на неточното измерване. На това основание е съставена и
процесната фактура. Възможност за едностранно коригиране на количеството ел.
енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържала в самия ЗЕ, както
и от Общите условия на дружеството.
За да отхвърли предявения иск,
първоинстанционният съд е приел, че няма спор между страните за съществуването
на договор за продажба на ел. енергия между тях при Общи условия. Ищецът не е
приложил предвидения 30 - дневен срок, съгласно чл. 98а, ал. 5 от ЗЕ, поради
което в отношенията между тях се прилагат същите. Дружеството е основало
правото си на вземане въз основа на едностранна корекция на задълженията на
ищеца за минал период съгласно именно тези Общи условия. След влизане в сила на
чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ са приети ПИКЕЕ, в които е
била уредена регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметка на
потребителя, поради което следвало да се приложат разпоредбите на чл. 48 до 51 от
ПИКЕЕ, които са действали за исковия период от 21.12.2016 г. до 20.03.2017 г. и
са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97 от 2018 г. Дори
да било налице непълнота на тези разпоредби, тя следвало да бъде запълнена при
прилагане правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Ако в ОУ в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ
не е предвиден ред за уведомяване на клиента за извършване на корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителя да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията, но не е основание да се отрече
дължимостта на сума, установена по съдебен ред. Неоснователни били доводите на
ищеца, че ПИКЕЕ бил отменен и липсвала процедура, въз основа на която да се
извърши корекция на сметка. Тази непълнота следвало да се запълни при прилагане
на чл. 183 от ЗЗД, като приложение намерят разпоредбите на ЗЕ и ОУ. В полза на
дружеството било възникнало правото да коригира задължението на потребителя и
периодът на корекцията бил в рамките на 90 дни считано от датата на
констатиране на неточното измерване, като стойността на неотчетената енергия е
математически вярно изчислена. Прието е, че правото на ответника е установено
като възникнало и по отношение на обема му е приложим и чл. 162 от ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че
същите са обвързани от договор за присъединяване към електроразпределителната
мрежа за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Габрово,
ул. „П. П." № *, ап. *, с клиентски № ***** и абонатен № ******, като по партидата на потребителя,
за периода 01.02.2019 г. до 09.04.2019 г., е начислена сумата 591, 44
лв. - корекция въз основа на констативен протокол № 1601453, отразена във фактура № ********** от 16.04.2019
г.
От представения по делото
констативен протокол № ********** от 09.04.2019 г., съставен от служители на "Енерго- Про
Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели, се установява, че при
извършената проверка е установено, че СТИ е извън класа си на точност и след
отстраняване на клемния блок е установено монтиран шунт между входящия и
изходящия проводник. В протокола е отразено, че схемата на свързване на
електромера е възстановена.
С писма с изх. № 52193_КП1601453_1/15.04.2019
г. и изх. № 52193_КП1601453_2/16.04.2019
г. жалбоподателят е уведомен за извършената корекция на сметка въз основа на
горепосочения констативен протокл и издадената на това основание фактура на
стойност 591, 44 лв. с опредлен срок за плащане 02.05.2019 г.
По делото е прието заключение на
СТЕ, в което вещото лице сочи, че при установеното в констативен протокол
състояние на процесния електромер не е възможно да бъде измерено пълното
потребено от ищеца – абонат количество електроенергия за периода от 01.02.2019
г. до 09.04.2019 г. Установената грешка при измерването е - 67, 41 кВТч.
Начислената енергия е възможно да бъде консумирана. Същата е остойностена по
утвърдените цени на електроенергията за период от 68 дни съгласно предписанията
на ПИКЕЕ за битови клиенти съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1Б. В съдебно заседание
уточнява, че електромера е СМАРТ и може да се провери датата на манипулиране,
като същият предава на ЕРП, че има някакво въздействие върху него, но
товарографик да записва няма. Измерената грешка при проверката може да варира в
зависимост от изменение на температурните условия, като зависи и от
натоварването на тока, който протича върху стойността на грешката. Отбелязва,
че грешката не може да е постоянна и варира от външни фактори.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Разгледана по същество предявената жалба е основателна.
Предявеният
пред първоинстанционния съд отрицателен установителен иск е с предмет установяване със сила на
пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сума в размер на 591, 44
лв. и
съответстващото на това задължение вземане на ответното дружество. Твърдението
за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за
неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен
факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевираното
твърдение от страната, която се позовава на него. В тежест на дружеството е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, положителните факти, които
опровергават твърдението за несъществуване на задължението, а именно
съществуване на търговско отношение между страните, приложена корекция в
съответствие с нормативните правила при констатирано неотчитане от СТИ на
преминаващата през същото електрическа енергия възлизаща на претендираната
стойност 591, 44 лв. и факта, че коригиращата сума е определена
математически вярно.
Настоящият състав
намира, че макар да е
съществува търговско отношение между страните, констатирано неотчитане на
преминала ел. енергия и в Общите условия на дружеството да е предвиден ред за
уведомяване на клиентите за извършена корекция, то не е налице втората
кумулативна предпоставка за извършването
й, а именно липсва нормативно основание
за същата, тъй като относимите към конкретния случай норми на ПИКЕЕ, са изцяло
отменени, както към момента на извършване на проверката и съответно на
корекцията.
Към датата
на извършване на процесната проверка 09.04.2019 г. разпоредбите на ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени изцяло - с решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) и с
решение №2315 на ВАС от 21.02.2018г., обн.ДВ. Бр.97 от 23.11.2018г.,в сила от
23.11.2018г. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. Следователно проверката на процесния обект на 09.04.2019 г. е
извършена след отмяната на ПИКЕЕ. Липсата на нормативна уредба, която да регламентира реда за
извършване на едностранна корекция на сметката, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото. С
оглед действието занапред на решенията на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито
жалбоподателят, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към
датата на проверката е липсвал ред за извършването й. Цитираното от районния
съд решение на ВКС е изолирана практика, която не е задължителна. Освен това от
това решение е видно, че част от нормите на ПИКЕЕ са действали към момента на
извършване на проверката, поради което е прието, че е имало ред за това.
Константна е практиката на Върховния
съд, че ответното дружество няма право да извършва
едностранна корекция на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се
единствено на приети и одобрени Общи условия. /в т. см. решение № 165 от
19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 104 от
5.07.2010 г. по гр. д. № 885/2009 г. на ВКС, ІІ Т. О., решение № 26/04.04.2011
г. по т. д. № 427/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О., и решение № 189 от 11.04.2011 г. по
т. д. № 39/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. С
решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. е отречена и възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи,
съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия,
предвид неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП.
Прието е, че при липса на предвидена в действащото законодателство възможност
за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа
енергия и сметките за минал период не съществува законно основание такава
санкция да се уговаря в Общите условия.
Доколкото към момента на
проверката КЕВР не е приела нови Правила на мястото на отменените норми, то
следва да се приеме, че е липсвал приложим материален закон, в съответствие с
който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, което прави безпредметно обсъждането на въпроса
дали при проверката действително е установено, че средството за търговско
измерване не измерва потребената електрическа енергия.
На следващо място, дори
да се приеме, че следва да се приложи нормата на чл. 183 от ЗЗД, то дружеството
следва да докаже точното количество и
точния периода, през който е доставена и потребена еленергия на потребителя,
която не е отчетена и не е заплатена от същия. Посоченото от вещото лице
количество на служебно начислената ел. енергия съответства на справка за
корекция изготвена от дружеството, в която не е посочено правното основание на
която същата е изчислена. Доколкото, с оглед гореизложеното по отношение на
ПИКЕЕ (отм.), липсва законово основание за извършване на корекционна процедура,
то следва да се установи друго основание, на което дружеството е извършило
завишаване на потреблението. Както установява вещото лице, действително
начислената енергия може да бъде консумирана от потребителя, но видно от
дадените обяснения в съдебно заседание, установената грешка в измерването - 67
не е постоянна величина, като същата може да се влияе от външни фактори. Въпреки
че електромерът е от типа СМАРТ не е имало запис на товарографика на
преминалата ел. енергия през СТИ при дружеството. От изложеното следва, че не е
доказано, че на потребителя е доставено именно претендираното количество ел.
енергия, която неправилно не е отчетена от СТИ. Освен изложеното, не е доказано
по делото и конкретния период 68 дни, за който се претендира, че потребителят
чрез намеса в схемата на свързване на СТИ, е въздействал върху точността на
измерване и именно за този период следва да се начисли претендираното
количество ел. енергия. Незаконосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че след като срокът
на начисляване на ел. енергия за 68 дни влиза в рамките на корекцията от 90
дни, то същият правилно е определен от дружеството. Видно от дадените обяснения на вещото лице
електромерът е от типа СМАРТ и дружеството е имало възможност да установи
точната дата, на която е започнало въздействието върху него, но такива
доказателства за претендирания период от страна на дружеството не се представят
по делото. Освен това видно от заключението на вещото лице стойността на ел.
енергията е математически вярно сметната при прилагане на чл. 48, ал. 1,, т.1Б
от ПИКЕЕ, но както се посочи по - горе същите са изцяло отменени към момента на
проверката, поради което за да бъде приложено правилото на чл. 183 от ЗЗД,
следва да се установи и че цената, която се дължи за доставената стока е определена съгласно
уговореното между страните, т.е. изчислена е по съответните тарифи, разпредени
по часови зони. Не може да се сподели приетото от първоинстанционния съд, че
било доказано възникналото, по отношение на обема му, право на дружеството да
начисли служебно ел. енергия на абоната.
От гореизложеното
следва, че постановено решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, като се постанови друго, с което да се уважи предявения
отрицателен установителен иск от ищеца.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят претендираните разноски по делото за двете инстанции,
които са в общ размер на 656 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 309/07.08.2019 г. постановено от Районен съд
Габрово по гр. д. № 867/2019 г., като
неправилно и незаконосъобразно, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск от Ж.В.Д., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, с
адрес: гр. Варна, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав
Варненчик № 258, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 591.44
лева (петстотин деветдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки),
начислена въз основа на констативен протокол № 1601453/09.04.2019 г., представляваща цена на доставена, но
неотчетена електрическа енергия за периода 01.02.2019 г. - 09.04.2019 г..
ОСЪЖДА "Енерго-Про Енергийни Услуги" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс-Г, представлявано заедно от всеки двама от Б.М.К., П.С.С. и Я.М.Д.,
ДА ЗАПЛАТИ НА Ж.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, направените разноски за двете инстанции в
общ размер на 656 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: