Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 257 13.07.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 264 по описа за 2023г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 27, ал. 5 във връзка
с ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във
връзка с чл.166, ал. 2 от ДОПК /Данъчно – осигурителен процесуален кодекс/.
Образувано е по жалба от ЕТ „Мирад – М.М.“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. ***, подадена чрез пълномощника
му адв.Я.Т., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПВД/ №
01-6500/1471#12 от 23.03.2023 г, издаден от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие", с който спрямо ЕТ „Мирад – М.М.“ е
установено публично държавно вземане в размер на 7 823.51лв. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на АУПВД като постановен при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят не оспорва, че по подадени от него заявления за подпомагане са
били изплатени посочените в оспорения АУПДВ суми по мярка 11“Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от ПРСР 2014-2020г. за
кампании 2015, 2016 и 2017г. в общ размер на 78 235.13г. , както и че с
влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-220г с изх.№ 01-6500/ 1471 от 02.23.2022г. Твърди
обаче, че не било налице соченото в обжалвания акт основание за установяване на
публично държавно вземане. В тази връзка излага доводи, че съвестно е
изпълнявал поетия петгодишен ангажимент от 2015г до 2019г. вкл., а през 2020г.
е поел нов ангажимент, а не е удължил с една година срока на поетия през 2015г.
такъв, както неправилно било прието от ДФЗ-РА. Като отделно и достатъчно
основание за отмяна на оспорения АУПДВ сочи неспазването на императивното
изискване по чл.59, ал.2, т. 4 от АПК за излагане на мотиви. Направено е искане
оспореният акт да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен и да бъдат
присъдени разноските по делото.
Ответникът – Заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд "Земеделие", не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. По делото е представено писмено становище от процесуалния му
представител - юрисконсулт В., с което оспорва жалбата като неоснователна. С
подробно изложени доводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ моли жалбата
да бъде отхвърлена и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Стара Загора, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не съществува спор между страните, а
и се установява от представените с административната преписка документи, че
жалбоподателят в настоящото производство – ЕТ „Мирад – М.М.“, е регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 180655 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие пo м. 11 "Биологично
земеделие" от ПPCP 2014-2020 г. с направление "Биологично
растениевъдство" през кампания 2015 /видно от уведомително писмо №
02-240-2600/ 380 от 24.02.2016г – л.57-58 от делото/. По заявленията на ЕТ "Мирад-М.М.“ са
били изплатени следните суми: през първата година от ангажимента -
26 183.94лв. за кампания 2015г.; през втората година – 25 867.25лв.
за кампания 2016г и през третата година – 26 183.94 за кампания 2017г. За
четвъртата и петата година от поетия ангажимент, е отказано извършване на
оторизация и изплащане на финансово
подпомагане за кампания 2018г. и кампания 2019г.
На 02.03.2022г.
Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е издал Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 с изх.№
01-6500/ 1471 от 02.03.2022г., с който на основание чл. 15, ал.3, т.1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015г. ДФЗ-РА прекратява поетия от ИТ „Мирад-М.М.“
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“. Като съображения за
прекратяване на биологичния ангажимент се сочи установеното при извършени
административни проверки обстоятелство, че процентът на припокриване на площта
от пресичане на заявените през текущата година парцели спрямо одобрените
/референтните/ парцели за участие по направление „Биологично растениевъдство“ е
73.01%. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.17, ал.1 от
Наредба № 4/ 24.02.2015г., съгласно която дейностите по направление „Биологично
растениевъдство“ се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на
земеделското стопанство в периода на многогодишния ангажимент, а според чл.17,
ал.2 от същата наредба, одобрената площ за извършване на дейности по това
направление може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година поне
90% от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има
поет ангажимент.
Актът за прекратяване на
агроекологичния ангажимент е бил обжалван от ЕТ“Мирад-М.М.“ пред
Административен съд – Стара Загора, като с решение № 338/ 02.08.2022г.,
постановено по адм.дело № 293/ 2022г. по опис ана Старозагорския
административен съд, оспорването е отхвърлено като неоснователно /л.86-88 по
делото/. Посоченото решение не е било обжалвано пред ВАС и е влязло в сила на
20.08.2022г.
С писмо изх. № 01-6500/1471#9 от 25.11.2022г. /л.22/ жалбоподателят е
бил уведомен, на основание чл.26, ал.1 от АПК, че ДФЗ открива производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Посочено е, че производството се открива въз
основа влезлия в сила административен акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. с изх.№
01-6500/ 1471 от 02.03.2022г. и влязлото
в сила съдебно решение № 338 от 02.08.2022г. по адм.дело № 295/ 2022г. на
Административен съд – Стара Загора.
Върху
уведомителното писмо е направено ръкописно отбелязване, че е връчено на
06.12.2022г. Жалбоподателят не оспорва, че е получил уведомителното писмо на
посочената дата, видно от изрично направеното от него изявление в този смисъл в
подаденото писмено възражение с вх.№ 01-6500/1471#11 от 20.12.2022г. /л.19 и сл. по делото/.
Във възражението си ЗП основно
излага доводи за неправилно прекратяване на биологичния ангажимент, като твърди,
че неправилно подаденото от него заявление през 2020г. е било преценено като
такова за продължаване на ангажимента, а не за поемане на изцяло нов 5-годишен
ангажимент. Счита, че е възможно по реда на поправка на явна фактическа грешка
административният орган да измени влезлия в сила административен акт за
прекратяване на биологичния ангажимент, като постанови решение за прекратяване
на био-ангажимента единствено за кампания 2020г., без връщане на 10% от
полученото за приключилия през 2019г. петгодишен ангажимент.
С
оспорения по делото Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/
1471#12 от 23.03.2023г по отношение на ЕТ „Мирад-М.М.“ е определено публично
държавно вземане в размер на 7 823.51лв., представляващо изплатена субсидия
по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2015, 2016, 2017, 2018
и 2019 във връзка с подадени от ЗП заявления за подпомагане с УИН
24/080715/92120, УИН 24/280616/96788, УИН 24/100717/03413, УИН 24/080618/08426
и УИН24/140619/14423. От правна страна
органът се е позовал на чл.18, ал.3, т.1 и ал.4, б.”а”, и чл.8, ал.1 от Наредба
№ 7 от 24.02.2015г., чл.59 ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл.165 и чл.166 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, и чл.20а, ал.1 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. От фактическа страна административният орган е приел, че
доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11“Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г с изх.№ 01-6500/1471#12 от 02.03.2022г е бил прекратен поетия
ангажимент на ЕТ „Мирад-М.М.“, съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3, т.1 от
Наредба № 4/ 24.02.2015г. се следва възстановяване на получената финансова
помощ по съответното направление, съобразно разпоредбата на ал.4. В случая по
заявленията на ЕТ „Мирад –М.М.“ са били изплатени суми по мярка 11“Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“, както следва: през
първата година от ангажимента – 26183.94лв. за кампания 2015г; през втората
година от ангажимента – 25867.25лв. за кампания 2016г.; през третата година от
ангажимента - 26183.94лв. за кампания
2017г, а през четвъртата и петата година /за кампания 2018г. и за кампания
2019г/ нямало изплатено финансово подпомагане. В съответствие с чл.15, ал.4,
т.2, б.“г“ от Наредба № 4/ 24.02.2015г. ЕТ „Мирад-М.М.“ следвало да възстанови
10% от изплатеното финансово подпомагане
- 78235.13лв., което се равнява на 7823.51лв. В акта са изложени и
съображения относно неоснователността на подадените от ЕТ „Мирад – М.М.“
възражения и искане за прекратяване на образуваното административно
производство по издаване на АУПДВ.
Оспореният
АУПДВ е бил връчен на жалбоподателя на 05.04.2023г., видно от направеното
отбелязване върху него с положен подпис на М.М. /л.15 по делото/.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Оспорването, като направено от легитимирано
лице с правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване на публично
държавно вземане изх. № 01-6500/ 1471#12 от 23.03.2023г.; в законово
установения срок по чл.149, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
По силата на чл.166, ал.2 от ДОПК,
ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното
вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане,
който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя
от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на Европейския съюз. По силата на чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията
на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен договор
или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. В чл. 20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП е
регламентирано, че Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие”, е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява.
По
силата на чл.27, ал.3 и ал. 5 и чл.20а от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК,
в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е да определя
органът от ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по
всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика по чл. 1 от Наредба № 5/ 2009г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
Съответно съгласно чл.20а, ал.3 от ЗПЗП и чл. 11, ал.2 от Устройствения
правилник на Държавен фонд "Земеделие" Изпълнителният директор на
фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на
ЕС или от националното законодателство, на заместник изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
03-РД/ 3088 от 22.08.2022г., с която /по т.3 и т.4 от заповедта/,
Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” В.И.К. правомощията да издава и
подписва Актове за установяване на публични държавни вземания, както и да
издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, по
всички схеми и мерки по директните плащания, за които реда за подаване на
заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5/ 27.02.2009г.
за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания, в т.ч. плащания по мярка 11
"Биологично земеделие" /чл.1, т.28 от Наредба № 5/ 27.02.2009г./. В
случая оспореният АУПДВ е подписан от зам.изпълнителния директор на ДФЗ – Д.Г.,
в условията на заместване на зам.изпълнителния директор Владислава Казакова,
съгласно Заповед № 03-РД/ 1087 от 01.03.2023г. на изпълнителния директор на
ДФЗ. Следователно обжалваният акт е
издаден от материално компетентен орган /Заместник Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие”/, при упражняване и в рамките на надлежно определените му със
Заповед № 03-РД/ 1087 от 01.03.2023г и Заповед № 03-РД/ 3088 от 22.08.2022г. на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” правомощия.
Обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 1471#12 от
23.03.2023г. е постановен в изискуемата писмена форма. Посочено е правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици. От фактическа
страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството, че ЕТ“Мирад-М.М.“ е
регистриран в ИСАК; одобрен е за участие по мярка 11 "Биологично земеделие”
от ПРСР 2014-2020г.; по поетия агроекологичен ангажимент по мярка 11 на
земеделския стопанин е била изплатена сума за подпомагане през първите три
години от поетия ангажимент, в общ размер на размер на 78235.13лв., но доколкото с влязъл в сила Акт за прекратяване
на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-6500/1471 от 02.03.2022 г. ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция е прекратил биологичния ангажимент на ЕТ
„Мирад-М.М.“, в съответствие с чл. 15,
ал.4, т.2, б.“г“ от Наредба № 4/ 24.02.2015г.
ЗП следва да възстанови 10% от получената финансова помощ. Административният орган се е позовал и на
писмо изх. № 01-6500/1471#11 от 25.11.2022г., с което е бил уведомил кандидата за
откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, с посочване на
фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице
основания за издаване на АУПДВ. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16
от 31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че са спазени
изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от фактически и
правни основания. Фактическите констатации, обосноваващи наличието на
нормативно регламентираната материалноправна предпоставка по чл.15, ал.3, т.2,
б.“г“ от Наредба № 4/ 24.02.2015г. за определената за възстановяване от
земеделския производител финансова помощ, са обективирани и могат да бъдат
изведени както от Уведомително писмо изх. № 01-6500/1471#11 от 25.11.2022г. за откриване на административно
производство, така и от влезлия в сила Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020г. с изх.№ 01-6500/ 1471
от 02.03.2022г, на който акт, като обуславящ възстановяването на получената
финансова помощ, се е позовал административният орган при издаване на АУПДВ.
Ето защо съдът приема че е спазено изискването по чл.59, ал.2, т.4, предл.
първо от АПК за излагане на фактическите основания за обективираното в Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 1471#12 от 23.03.2023г.
волеизявление.
Съдът
намира, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения
на административнопроидзводствени правила, които да обосновават неговата
отмяна. Спазени са изискванията на чл. чл.26, чл.28 и чл.34 АПК за уведомяване
на адресата за започване на административното производство и предоставяне на
възможност за участие в него.
Оспореният
административен акт е в съответствие и с материалния закон.
С
разпоредбата на чл.
27, ал. 3 от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция
да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и
надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, които съгласно чл.
162, ал. 2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
В
чл.15, ал.3, т.1 от Наредба № 4/ 24.02.2015г. е регламентирано, че Държавен
фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема
действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното
направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са
изпълнили изискванията на чл.
17, ал. 2 от наредбата /одобрената площ за извършване на дейности по
направление "биологично растениевъдство" да не бъде намалявана с
повече от 10%, като поне 90 % от площта по направлението се припокрива
географски с площта, за която има поет ангажимент/.
Фактите,
релевантни за проверка на материалната законосъобразност на процесния АУПДВ и
посочени като мотиви в него, се свеждат до извършването на плащане в полза на
земеделски производител на основание оторизирано подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие“ и до прекратяване на биологичния ангажимент
следствие от влязъл в сила административен акт.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието и на двете релевантни
материалноправни предпоставки. От страна на жалбоподателя не се оспорва, че
посочените в обжалвания акт суми за извършено плащане за кампания 2015г, 2016 и
2017г са получени от него, поради което съдът приема за безспорно
обстоятелството, че ЕТ „Мирад-М.М.“ е получил финансово подпомагане по мярка
11„Биологично земеделие” от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020г., в общ размер на 78 235.13лв.
Налице
е и втората материалноправна предпоставка, необходима при условията на
кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови
получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно
многогодишният ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ да е бил
прекратен. По делото е представен Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11“Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 за кампания 2020г. с изх.№ 01-6500/ 1471 от 02.03.2022г,
който е бил обжалван пред съд и е влязъл в сила на 20.08.2022г. Наведените от
жалбоподателя доводи за неправилно прекратяване на биологичния ангажимент са
ирелевантни за законосъобразността на процесния АУПДВ. С факта на влизане в сила на административния
акт по прекратяването на ангажимента по мярка 11 „Биологично земеделие“, по
който е реализирано плащане за първите три години от ангажимента /2015, 2016 и
2017г/, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен
да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за земеделския
производител възниква задължението за възстановяване на получената до момента финансова
помощ. В този смисъл не може да бъде споделено наведеното от жалбоподателя
оплакване, че процесния акт се явява преждевременно издаден доколкото били
налице висящи съдебни производства относно отказа да се оторизират суми за
кампания 2018г и кампания 2019г.
С оспорения АУПДВ правилно е определен и
размера на вземането спрямо ЕТ „Мирад – М.М.“, съгласно чл. 15, ал. 4, т.2,
б.г“ от Наредба № 4/ 24.02.2015г., а именно поради прекратяване на поетият
многогодишен ангажимент след петата година, по причина неспазени изискванията
на чл. 17, ал. 2 от Наредбата – 10% от
получената до момента финансова помощ, или 7823.51лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/1471#12 от 23.035.2023г., издаден от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София, е законосъобразен
- издаден е от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановен е
в съответствие с материалноправните
разпоредби на които се основава и при спазване на административно-производствените
правила. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на разноски за възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „Мирад – М.М.“, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Я.Т.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/1471#12 от
23.03.2023 г, издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", като неоснователна.
ОСЪЖДА
ЕТ „Мирад – М.М.“, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: