Решение по дело №708/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, депозирана от адв. В. А., като пълномощник на Г. Д. Н., срещу Решение № 30/26.02.2025 г., постановено по АНД № 552/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли.

Касаторът твърди, че решението на съда е неправилно. На първо място, наказателното постановление било издадено в нарушение на ЗАНН, чийто чл. 10 предвиждал, че административно наказание може да бъде наложено само в изрично предвидените от закона случаи. Посоченият като правно основание чл. 183 от ЗДвП не предвиждал санкция за „допускане“ на административно нарушение. Такава хипотеза била уредена в чл. 187 от същия закон, който обаче не бил посочен като правно основание. Освен това тази разпоредба се отнасяла до специфични организационни субекти, към които жалбоподателят не принадлежал. На второ място, постановлението било незаконосъобразно и поради наличието на съществено противоречие между описателната му част и правната квалификация. В описателната част било посочено нарушение, състоящо се в „допускане на управление“, докато наложеното наказание било за „управление на електрическо превозно средство“. По делото било безспорно установено, че жалбоподателят не бил управлявал процесното превозно средство. На трето място, съдебното решение било постановено в противоречие със закона, тъй като съдът се позовал на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, който не бил посочен като правно основание в наказателното постановление. С това съдът неправомерно допълнил волята на административнонаказващия орган, което било недопустимо съгласно установената съдебна практика. С оглед на гореизложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Харманли, както и да отмени Наказателно постановление № 24-0271-000600/22.07.2024 г., като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща процесуален представител. От последния по делото е постъпила молба, с която поддържа подадената жалба и моли за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник Група в Областна дирекция на МВР – Хасково, Районно управление – Харманли не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Хасково предлага решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 24-0271-000600 от 22.07.2024 г., издадено от Началник Група в ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на Г. Д. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], *** за нарушение на чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 27.06.2024 г. в 23:07 часа, в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица], жалбоподателят Н. допуснал лице, ненавършило изискваната от чл. 80а, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата възраст, да управлява индивидуално електрическо превозно средство по пътната мрежа, предназначена за движение с максимално разрешена скорост до 50 км/ч., а именно сина му – Д. Г. Д., [ЕГН]. Въз основа на така установеното, на същата дата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 938322 от инспектор П. Д. при РУ – Харманли, за нарушение на чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя в деня на съставянето му, като същият подписал документа без да изложи възражения. Впоследствие, административно наказващият орган – временно изпълняващ длъжността началник група в ОД на МВР – Хасково, РУ – Харманли, издал обжалваното наказателно постановление, с което възприел за установена фактическата обстановка, изложена в акта, както и квалифицираното с него нарушение. В наказателното постановление нарушението било описано по идентичен начин, включително и относимите към него обстоятелства. Въз основа на изложеното, органът приел за нарушен чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 от същия закон наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

Съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и че съдържат всички задължителни реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като били спазени и сроковете по чл. 34 от същия закон. Не са констатирани съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Посочил е, че чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП предвижда, че минималната възраст за управление на индивидуално електрическо превозно средство по пътища и улици с максимално разрешена скорост до 50 км/ч е 16 години. За това нарушение санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП предвиждала наказание глоба от 50 лева. Посочено е, че съгласно § 6, т. 18б от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, за индивидуално електрическо превозно средство се приема превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост над 6 км/ч., с определени технически характеристики, като не се включвали инвалидните колички. Съдът приел, че в конкретния случай жалбоподателят следвало да носи отговорност съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, според който, за нарушения, извършени от малолетни, отговаряли техните родители, ако съзнателно допуснали извършването им. Не било оспорено, че водачът на индивидуалното електрическо превозно средство – Д. Г. Д., [ЕГН] – бил син на жалбоподателя и към датата на нарушението бил малолетен. От събраните по делото доказателства било безспорно установено, че на посочената дата и място жалбоподателят допуснал малолетния си син да управлява индивидуално електрическо превозно средство по пътища с разрешена скорост до 50 км/ч. Несъмнено било, че детето не било достигнало минималната възраст, определена в закона – 16 години. Съдът приел, че родителят съзнателно допуснал нарушението, като не осигурил надзор в късен час (23:07 ч.), когато детето се намирало навън с електрическо превозно средство. Липсвали твърдения или доказателства, че жалбоподателят не бил наясно с обстоятелствата около поведението на сина си, включително и факта, че минималната възраст за управление на такова превозно средство дори по велосипедна инфраструктура е 14 години. С оглед на това съдът е приел, че жалбоподателят, като родител, съзнателно допуснал реализирането на състава на нарушението по чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и следвало да носи отговорност съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. За извършеното нарушение жалбоподателят бил законосъобразно наказан с предвидената в чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП глоба от 50 лева. От субективна страна, административното нарушение било извършено виновно, при условията на евентуален умисъл – жалбоподателят съзнавал възможността за нарушението, предвиждал последиците и допускал тяхното настъпване, съгласно чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 11, ал. 2 от Наказателния кодекс.

Така постановеното решение е неправилно.

Районният съд е изложил фактическата обстановка по делото и е приел наличието на административно нарушение, извършено от малолетно лице, за което жалбоподателят като негов родител следва да носи отговорност по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. Съдът обаче не е съобразил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати както съществени нарушения на материалния закон, така и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съображенията за това са следните:

На първо място, по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателна отговорност носят пълнолетните лица, които са извършили административно нарушение. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба отговорност носят и непълнолетните, навършили 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на нарушението. По отношение на малолетните лица (лица под 14 години) административнонаказателната отговорност се реализира по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, който предвижда, че за нарушенията, извършени от малолетни, отговарят техните родители или лица, които ги заместват, само ако съзнателно са допуснали извършването им.

В конкретния случай не се спори, че водачът на индивидуалното електрическо превозно средство – Д. Г. Д. – е бил на 11 години и че е син на жалбоподателя. Следователно при установяване на административно нарушение, извършено от малолетно лице, административнонаказващият орган е следвало да докаже наличието на „съзнателно“ допускане на това нарушение от страна на родителя.

Постановление № 10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 години и поставените под пълно запрещение административни нарушения, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. Това означава, че за ангажиране на отговорността на родителя е необходимо да са налице доказателства, от които да се направи извод, че последният е знаел за извършването на нарушението и въпреки това умишлено е допуснал то да бъде осъществено. В случая липсват данни, които да установяват наличието на умисъл у жалбоподателя. По делото няма доказателства, които да сочат, че жалбоподателят е знаел за поведението на малолетния си син, нито че е бил наясно с обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не са ангажирани доказателства относно знанието или волята на родителя да допусне нарушението. Липсата на подобни доказателства прави изводите на районния съд относно субективната страна на нарушението необосновани и противоречащи на материалния закон.

На второ място, районният съд не е съобразил, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление са изложени фактически данни или обстоятелства, които да установяват елементите на „съзнателно допускане“ по смисъла на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН. Както вече бе посочено, за да бъде обосновано наличието на „съзнателно допускане“ на извършване на административно нарушение от малолетно лице, следва да бъдат изложени конкретни факти, които указват знание на родителя и волята му да допусне или да не предотврати административното нарушение. Липсата на подобни данни представлява съществено процесуално нарушение, което засяга правото на защита на жалбоподателя. Освен това възможността за съдебен контрол предполага детайлно и пълно описание на всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Описанието на нарушението, доказателствата, които го потвърждават, както и правната квалификация, не могат да се извеждат по пътя на формалната или правна логика, а следва да се основават на конкретни твърдения, които да позволят индивидуализация на отговорността. Съответно непълнотата на фактите не само накърнява правото на защита на жалбоподателя, но и препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, поради което представлява основание за отмяна на наказателното постановление.

Отделно от това, при налагане на санкция на родител за нарушение, извършено от малолетно лице, административнонаказващият орган е длъжен да посочи изрично правната норма на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН в наказателното постановление. Тази разпоредба има специален характер и представлява основание за реализиране на административнонаказателната отговорност на родителите. В случая обаче в обжалваното наказателно постановление липсва позоваване на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Така изложеното не е било съобразено от Районен съд – Харманли при постановяване на обжалваното решение. Поради това последното следва да бъде изцяло отменено, а заедно с него да бъде отменено и наказателното постановление, издадено в хода на административнонаказателното производство.

По разноските:

По делото са представени доказателства (Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2024 г. – л. 4 от АНД № 552/2024 г. и Договор за правна защита и съдействие от 03.03.2025 г. – л. 4 от настоящото дело) за заплащане на адвокатски възнаграждения в размер на 400 лв. за производството пред РС – Харманли и 400 лв. за настоящото производство. Ето защо на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер общо на 800 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 30/26.02.2025 г., постановено по АНД № 552/2024 г. по описа на Районен съд – Харманли и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0271-000600 от 22.07.2024 г. на Началник Група в ОДМВР - Хасково, РУ - Харманли, с което на Г. Д. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], *** за нарушение на чл. 80а, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 4, т. 13 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково да заплати на Г. Д. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], *** сумата от 800 лева (осемстотин лева), представляващи направени в съдебното производство разноски.

Решението е окончателно.