Р Е Ш Е Н И Е
№ 2028/ 16.11.2023 г.
гр.Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова адм. дело № 644 по описа на съда за 2022
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.
Образувано е по жалба на И.С.С., ЕГН **********,***, против
Ревизионен акт № Р-16001621003109-091-001/22.11.2021 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Пловдив, и потвърден с Решение № 69 от 15.02.2022 г.
на и. д. директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Дирекция
ОДОП/ – Пловдив при ЦУ на НАП /, упълномощен със Заповед № 780/20.12.2021 г. на
изпълнителния директор на НАП – София, в частта за допълнително установени
задължения за: - годишен и авансов данък по ЗДДС на ЕТ за 2015 г. в размер на
2 386.57 лв. и лихви 1 345.25 лв.; за 2016 г. в размер на
1 727.88 лв. и лихви – 799.21 лв.; за 2017 г. в размер на 1 592.14
лв. и лихви – 575.87 лв., за 2018 г. в размер на 474.50 лв. и лихви – 123.51
лв. и за 2019 г. в размер на 951.55 лв. и лихви – 134.81 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за 2015 г. - лихви в размер на 9.02 лв., за 2017 г. в размер на 25.50
лв. и лихви – 9.22 лв.; за данък върху добавената стойност за периода
01.02.2016 г. – 31.10.2016 г. в размер на 4 515.10 лв. и лихви –
2 468.80 лв.; вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 2 744.66 лв. и
лихви – 1 548.53 лв., за 2016 г. в размер на 1 987.15 лв. и лихви –
966.29 лв., за 2017 г. в размер на 2 001.14 лв. и лихви – 779.45 лв., за
2018 г. в размер на 905.76 лв. и лихви – 301.99 лв.и за 2019 г. - в размер на
1 300.36 лв. и лихви – 257.19 лв.; вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 513.81
лв. и лихви – 866.99 лв., за 2016 г. в размер на 1 040.37 лв. и лихви –
495.08 лв., за 2017 г. в размер на 939.22 лв. и лихви - 354.77 лв., за 2018 г.
в размер на 244.80 лв. и лихви – 79.77 лв. и за 2019 г. в размер на 434.10 лв.
и лихви – 79.32 лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 1 072.12
лв. и лихви – 604.89 лв., за 2016 г. в размер на 776.23 лв. и лихви – 377.47
лв., за 2017 г. в размер на 725.01 лв. и лихви – 282.39 лв., за 2018 г. в
размер на 306.00 лв. и лихви – 102.02 лв. и за 2019 г. в размер на 439.31 лв. и
лихви. 86.90, или общо – 40 751.93 лв. (главница 28 103.19 лв. и
лихви 12 648.74 лв.).
В жалбата се твърди неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
ревизионното производство. Сочи се, че направените от инспекторите констатации
и изводи в РА са формирани без органите по приходите да изяснят напълно
фактическата обстановка и без да се постараят да анализират доказателства от
съществено значение за правилното и законосъобразно определяне на данъчните и
осигурителните задължения на жалбоподателя. Изразява несъгласие с предприетите
от ревизиращия екип действия, насочени към установяване на реализираните от С.
доходи през проверяваните години и съответно към определяне размерите на
вменените задължения за данъци и осигуровки.
Основно се оспорва начинът, по който инспекторите са определили процента
на надценката, с която е продавал предметите и вещите, като в този смисъл
отбелязва, че органите по приходите не са взели предвид разпоредбата на чл.122,
ал.1, т.12 от ДОПК, като излага подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна
на оспорения акт. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И.И.,
който поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените по делото
писмени бележки. Претендира разноски по делото.
Ответният административен орган, чрез процесуалния си
представител юриск. П.-Ш., е на становище за неоснователност на жалбата, поради
което моли съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени в представената по
делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив приема жалбата за
допустима, като подадена от заинтересована страна, пряко засегната от
ревизионния акт, с който за нея се установяват нови публични задължения, в
преклузивния 14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия в
йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено
задължително оспорване по административен ред.
Началото на ревизионното производство е сложено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621003109-020-001/31.05.2021 г. /л.3300,
т.12/, издадена от П. Д.С., началник сектор и е с обхват: - годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2019 г.; данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2019 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2019 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2015 – 31.12.2019 г. и УПФ – за самоосигуряващи се лица за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2019 г., като е определен срок за приключване на
ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Последното е
сторено на 08.06.2022 г. по електронен път (л3303, т.12). Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16001621003109-020-002/04.08.2021 г. (л.1371, т.5),
издадена от същия орган по приходите, е разширен обхватът на ревизията по
отношение на задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2016
г. до 31.10.2016 г. и е определен срок за приключване – до 08.09.2021 г., като
същата е връчена по електронен път на 16.08.2021 г. (л.1374, т.5). Със ЗИЗВР №
Р-16001621003109-020-003/07.09.2021 г. (л.139, т.1) на същия орган по
приходите, срокът на ревизионното производство е продължен до 08.10.2021 г.,
като и тази заповед е връчена по електронен път на 07.09.2021 г. (л.142, т.1).
В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/
№ Р-16001621003109-092-001/22.10.2021 г. (л.68, т.1), срещу който, в срока по
чл.117, ал.5 от ДОПК няма данни да е депозирано възражение. Въз основа на
съставения ревизионен доклад е издаден обжалваният в настоящото производство
Ревизионен акт № Р-16001621003109-091-001/22.11.2021 г. (л.52, т.1).
С оглед делегирането на правомощия за възлагане на
ревизии по делото са приложени: Заповед № РД-09-849/10.05.2021 г. (л.5, т.1),
Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л.6, т.1), Заповед № РД-09-2433/16.12.2019
г. (л.10, т.1) и Заповед № РД-09-1530/30.09.2020 г. (л.14, т.1), всички
издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив.
Съдът приема, че процесното ревизионно производство е
възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на
предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в
изискваната от закона форма и от компетентните органи на приходната администрация,
в съответствие с нормата на чл.119, ал.2 във връзка чл.118, ал.2 и чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК. Не се констатират съществени нарушения на процесуалните правила,
тъй като ревизионното производство е образувано и съответно ревизионният доклад
и ревизионният акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това
органи по приходите. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съставени в
предвидената за това форма. От представените по делото доказателства се
установява, че ЗВР и ЗИЗВР на ЗВР, ревизионният доклад и ревизионният акт са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронните документи. Отделно от това, всички протоколи от извършени
насрещни проверки и искания за представяне на доказателства и писмени обяснения
от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват годни
доказателствени средства, което налага извода за спазване на принципите за
обективно, служебно и добросъвестно установяване на фактите и обстоятелствата
от страна на приходната администрация, които са от значение за установяване
задълженията за данъци на дружеството.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Дори
и да се констатира, че са налице нарушения на производствените правила при
извършване на ревизията, то това обстоятелство, само по себе си, не обуславя
незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в
настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да
разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на административното
и съдебно производство доказателства, действайки вместо органа по приходите,
като провери наличието на всички материалноправни предпоставки за определяне на
задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗОВ. Предвид на това, дори и при констатиране на
процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по отношение
на установените по делото факти и да определи конкретния размер на данъчните
задължения.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Относно облагане по реда на чл.122 от ДОПК.
За ревизирания период 01.01.2015 г. – 31.12.2019 г. И.С.С.
е местно физическо лице за Република България. В качеството си на местно
физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ И.С. е данъчно задължено лице
за доходи, получени през данъчната година от източници в страната и в чужбина.
На основание чл.8, ал.1 от с. з., при наличие на облагаеми доходи едновременно
от два или повече източника, данъчната основа за общия годишен доход
представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник
на доход.
През ревизирания период ЗЛ няма регистрация като
едноличен търговец /ЕТ/ и няма
регистрация по ЗДДС. Представляващ и управляващ е на „Шулолф имоти“ ЕООД и
едноличен собственик на капитала на „С. Аксес“ ЕООД. За периода 2015 – 2019 г. И.С.
има подадени декларации по чл.50 от ЗДДФЛ с попълнено приложение № 4 – „Доходи
от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права имущество“.
Ревизията по
ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО обхваща периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., а по ЗДДС –
от 01.03.2016 г. до 31.10.2016 г. и се извършва по реда на чл.122 от ДОПК, тъй
като органите по приходите са установили наличие на обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК/ - налице са данни за укрити приходи или доходи.
С Протокол № 1671967/09.06.2021 г. (л.2298, т.9) е
присъединен Протокол № П-16001620184454-073-001/29.04.2021 г. (л.2300, т.9) от
извършена проверка на лицето, ведно със събраните доказателства към него. С
Протокол № 1671971/13.07.2021 г. (л.1599, т.6) е документирана проверка в
интернет и информационните масиви /ИМ/ на НАП за фирми,
притежаващи/стопанисващи антикварни магазини на територията на район Пловдив.
В хода на ревизията и предхождащата проверка за
установяване на факти и обстоятелства във връзка с получени парични средства от
наложени платежи и парични преводи от ЗЛ за периода 2015 – 2019 г., са събрани
и анализирани доказателства от органите по приходите, вследствие на което е
установено, че през периода 2015 – 2019 г. И.С. и осъществявал търговска
дейност по покупко-продажба на стоки /антикварни предмети/ чрез куриерска фирма
„Еконт експрес“ ООД, от която са реализирани продажби и получени
доходи/приходи, както и са извършвани продажби на стоки на територията на
страната и чужбина чрез „Български пощи“ ЕАД. Установено е, че сумите от
чуждестранните клиенти са получавани чрез паричните оператори Пейпал и Адиен, и
са отразени по банковите сметки на лицето. Установени са неотчетени приходи от
продажби на стоки за ревизирания период в общ размер на 186 75028 лв.
В хода на ревизията са изготвени ИПДПОЗЛ № Р-16001621003109-040-001/08.06.2021 г. и №
Р-16001621003109-040-002/30.06.20201 г. до И.С. Изискани са документи, писмени
обяснения и справки за получени от ЗЛ суми от наложен платеж и пощенски парични
преводи от куриерски дружества и „Български пощи“ ЕАД за периода 01.01.2015 г.
– 31.12.2019 г.; от чие име и за чия сметка да получавани сумите от наложен
платеж и пощенски парични преводи; извършвал ли е търговска дейност чрез
електронен магазин, сайтове за обяви и други; начин на заплащане на стоките;
откъде са закупувани продаваните стоки – документи за закупени стоки;
документи, доказващи произход на паричните средства в размер на 40 000
лв., посочени като налични към 01.01.2015 г; във връзка с отдаваните имоти под
наем е изискано да се представят договори за наем на павилион (временен обект)
и на помещение, находящо се на адрес: гр. Пловдив, ул. „Пенчо Славейков“ № 31;
документи за получен наем за периода от 01.01.2015 – 01.12.2019 г.
В
отговор с вх. № Рев.1125/22.06.2021 г.(л.1817, т.7) и с вх. № 1343/14.07.2021
г.(л.1612, т.6) И.С. е представил писмени обяснения, в които заявява, че няма
документи за закупените предмети и че същите са предмети втора употреба, а не
антикварни, както и че част от тях е получавал от роднини. Обяснява, че
разполага само с разписки, касаещи заплатените такси за куриерски услуги, и че
при продажбата на вещите е ползвал различна надценка, която варира между 20 и
25%, и много рядко – 30%. По отношение на получения заем е приложил договор от
01.08.2016 г. и анекс към него от 02.01.2017 г. с наемател „РА – ЕЛК“ ЕООД,
като пояснява, че получените доходи от двата обекта са декларирани.
На ЗЛ е
връчено трето ИПДПОЗЛ № Р-16001621003109-040-003/15.07.2021 г., с което са
изискани документи за получен наем през 2017 г. от „***** груп – 84“ ЕООД и
удържан данък от дружеството, както и обяснения как е определен изплатеният от
„***** груп – 84“ ЕООД доход от наем.
Получен
е отговор с вх. № Рев. 1535/03.08.2021 г. с представен договор за наем от
01.04.2017 г. и обяснение, че наемателят е издал служебна бележка само за част
от изплатения от него наем, а част от наема е изплатен по сметка на сина му С. И.С.,
поради което е пропуснал да декларира в пълен размер изплатения доход по този
договор за наем.
В хода
на проверката са изпратени ИПДСПОТЛ до трите мобилни оператора /“БТК“ ЕАД, „А1
България“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД/ за установяване чии мобилни услуги през
периода 01.01.2015 г. – 31.08.2019 г. е ползвало ЗЛ. Получени са отговори и от
трите дружества в определения срок, при което е установено, че И.С. е бил
клиент на „А1 България“ ЕАД.
Във
връзка с твърденията на лицето за изпращани стоки чрез куриерски дружества, са
изпратени ИПДСОТЛ до „Еконт експрес“ ООД и „Български пощи“ ЕАД.
В
отговор, от „Еконт експрес“ ООД са представени писмени обяснения с вх. №
Рев.1132/22.06.2021 г. (л.1853, т.7) и диск с копия на документи, съдържащи
данни и информация за всички получени наложени платежи от И.С. за периода
01.01.2015г. – 31.12.2019г.; информация за всички получени парични преводи от
проверяваното лице; снимки на документи, доказващи изплащането в брой на
наложени платежи и парични преводи и изплатените по банков път суми. Няма
договорености между „Еконт експрес“ ООД и С.. Съгласно представените писмени
обяснения от „Еконт експрес“ ООД наложени платежи се изплащат на лицето,
посочено като получател, срещу представен от получателя документ за самоличност
и собственоръчен подпис или електронен подпис.
От
„Български пощи“ ЕАД е получен отговор с вх. № Рев.1176/28.06.2021 г. (л.1758,
т.7), ведно с приложения.
При
анализ на предоставената информация от „Еконт експрес“ ООД и от „Български
пощи“ ЕАД, органите по приходите са констатирали, че проверяваното лице И.С.С.
е използвало куриерското дружество и „Български пощи“ ЕАД за множество доставки
на стоки /антикварни предмети/ до различни физически лица на територията на
страната и извън страната. Доставките са осъществявани за периода м.01.2015 г.
– м.12.2019 г. и са заплащани от получателите с наложен платеж, пощенски
парични или банкови преводи. При анализа е установено, че подател на пратките е
РЛ – И.С..; получател на сумите по наложения платеж, пощенските парични и
банкови преводи е И.С., което е формирало извод, че И.С. е изпращал пратки чрез
куриерска фирма „Еконт експрес“ ООД и „Български пощи“ ЕАД и е получавал
парични средства от тази търговска дейност. Във файл с наименование „Снимки ZIP файл“ са записани копия на документи, удостоверяващи
изплащането на наложен платеж и парични преводи. Записани са два вида документи
– разписки за получени преводи и разходни касови ордери. Съгласно представеното
от „Еконт експрес“ ООД описание на куриерските и пощенските услуги при колетни
пратки, сумата от наложения платеж се изплаща с РКО, а при пощенски колет,
сумата от наложения платеж се изплаща с пощенски паричен превод. Данни за
извършените продажби и изплатените на И.С. суми се съдържат в справки –
получени наложени платежи и получени парични преводи.
Във
файла с наименование: Получени наложени платежи“ от „Еконт експрес“ ООД е
предоставена информация за всички получени наложени платежи с подател на
пратките И.С.. Общият размер на получените от лицето суми от наложени платежи,
парични и банкови преводи е установен: За 2015 г. – 49 893.67 лв.; За 2016
г. – 47 371.63 лв.; За 2017 г. – 41 035.40 лв.; За 2018 г. –
26 693.36 лв.; За 2019 г. – 21 756.22 лв. В резултат на посоченото са
определени недекларирани от И.С.С. приходи/доходи в общ размер на
186 750.-28 лв. Органите по приходите са формирали извод, че РЛ не е
декларирало получени приходи/доходи от продажби на стоки /антикварни предмети/
чрез куриерска ф. „Еконт експрес“ ООД и „Български пощи“ ЕАД за периоди от
м.01.2015 г. до м.12.2019 г. в подадените за периода ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Прието
е, че за ревизираните периоди са налице обстоятелствата по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи или доходи.
На РЛ са
връчени уведомления по чл.17 (л.1364, т.5) и по чл.124 ал.1 от ДОПК (л.1360, т.5),
в които е посочено, че данъчната основа за облагане с ДДС и с годишен данък по
ЗДДФЛ за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. На
лицето е връчено и искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице, с което е изискано представянето на декларация за имущественото
състояние по чл.124, ал.3 от ДОПК. Извършен е анализ на посочените в чл.122,
ал.2 от ДОПК точки, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.8., т.10, т.12 и т.16
от ДОПК. При определяне на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК са взети
предвид стойността на укритите приходи, определени въз основа на получените от
РЛ суми чрез наложен платеж, парични и банкови преводи от „Еконт експрес“ ООД и
от „Български пощи“ ЕАД, в резултата на което са установени задълженията по
ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗОВ.
I.
По Закона за данък върху доходите на физически лица.
1. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.
На основание чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, ако физическо лице
е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като ЕТ, доходите от
стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска
дейност като ЕТ и се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Предвид събраните доказателства и изложеното в РД е установено, че лицето е
извършвало дейност редовно, по занятие, а не, еднократно и инцидентно, свързана
с покупко-продажба на стоки. В този смисъл ревизиращите органи са приели, че
облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ.
С оглед
гореизложеното, от извършваната дейност като търговец за ревизирания период са
установени укрити приходи, както следва: - 2015 г. – 49 893.67 лв.; 2016 г. – 47 371.63 лв.;
2017 г. – 41 035.40 лв.; 2018 г. – 26 693.36 лв. и 2019 г. – 21 756.22 лв. Тъй
като лицето не е представило документи за закупените стоки за търговската му
дейност, то органите по приходите са анализирали данни от други лица,
извършващи същата дейност и са определили среден процент на надценка за всяка
от ревизираните години. В РД и в РА се посочва, че при определяне на данъчната
основа за облагане за посочената търговска дейност определят и разходите за
същата, като платени такси за куриерски услуги. Посочва се, че облагаемият
доход от стопанска дейност като ЕТ се формира по реда на ЗПКО, като не се
включва счетоводният финансов резултат, който се облага с патентен данък по
реда на ЗМДТ.
В
случая, годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ е
определена по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, като така установеният облагаем
доход е намален със сумите за ЗОВ. Върху така определената данъчна основа е
изчислен дължимият данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периодите от 2015 до 2019 г
с прилежащите лихви.
Във връзка с установяване на облагаемия доход, от
страна на жалбоподателя са поискани основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи, за изготвянето на които вещото лице е използвало всички приложени
по делото документи, както и търговски тетрадки; книги за разходи; ГДД;
счетоводни справки; протоколи и други документи, представени при проверката.
На основната експертиза са поставени следните задачи:
след проверка в счетоводствата на ЕТ „М.Ц.“ ЕИК ********, ЕТ „***** - М. Н.“
ЕИК *****, ЕТ „Трими - Е.М.“ ЕИК ******, а при необходимост и в ТД на НАП - гр.
Пловдив, да се отговори на следните въпроси: 1. С какъв среден годишен процент
надцценка е продавал стоките си /антикварни предмети, стари употребявани
движими вещи/ всеки един от изброените по-горе търговци през 2015 г., 2016 г.,
2017 г., 2018 г. и 2019 г.? При отговор на този въпрос вещото лице да вземе
предвид само онези сделки със стоки, при които от датата на покупката на
стоката от търговеца до датата на продажбата на същата стока от него, са
изтекли не повече от 12 месеца; 2. По
какъв начин са били отразявани в отчетната стойност на търгуваните от
горепосочените фирми стоки / антикварни предмети и стари употребявани движими
вещи / разходите, които лицата се е налагало да правят в някои случаи за
реставрация на определени предмети и вещи? Взети ли са предвид тези разходи при
определяне на реализираната печалба след продажбата на такива предмети и вещи?
Има ли съставени документи, установяващи направените разходи за реставрация?
Експертизата е дала подробен отговор в т.1 от
констативно-съобразителната част на заключението с какъв среден годишен процент
надценка е продавал стоките си /антикварни предмети, стари употребявани движими
вещи/ всеки един от проверените търговци през 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018
г. и 2019 г. Там където отчетността на съответния търговец позволява
експертизата е посочила и надценката при сделки със стоки, при които от датата
на покупката на стоката от търговеца до датата на продажбата на същата стока от
него, са изтекли не повече от 12 месеца. При проверката при тримата търговци
експертизата е установила, че не са осчетоводени разходи за реставрация на
стоки. Няма отразени в отчетната стойност на търгуваните от горепосочените
фирми стоки /антикварни предмети и стари употребявани движими вещи/ разходи,
които лицата се е налагало да правят за реставрация. В т.З от
констативно-съобразителната част на заключението вещото лице е посочило какъв е
обемът на реализираните продажби от всеки един от изброените търговци през
всяка една от посочените години - брой извършени продажби и размер на
реализирания оборот.
В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че
най-добрата отчетност от тримата е на ЕТ „**** – М. Н.“, защото жената си води
на тетрадки нещата, но всяко нещо, което
е купила е вписано с датата на закупуване, със стойността на закупуване и
когато това нещо е продадено, тя отново записва на коя дата е купено и може да
се направи действително съпоставка кое е закупеното нещо, което е продадено.
Надценката не отразява разходите за реставрация на предметите, няма такива
включени в отчетна стойност на стоките. При установяване, че стоката е закупена
в рамките на една календарна година, а е
продадена в друга календарна година, в рамките на тези 12 месеца надценката е
определена към датата на продажбата. Към
момента на продажбата се изписва отчетната стойност на продадената стока като разход срещу
прихода и тогава се определя надценката.
Така на база на това заключение, вещото лице е
изчислило и задълженията на И.С. по ЗДДФЛ, съобразявайки поставените задачи,
които са:
1. В какъв размер е средният аритметичен процент
надценка, е който ЕТ „***** - М. Н.”, и ЕТ „М.Ц.”, са продавали стоките си
/антикварни предмети, стари употребявани движими вещи/ през 2015 г., 2016 г.,
2017 г., 2018 г. и 2019 г., като за база вещото лице ползва установеният от
органите по приходите по време на ревизията процент на надценката при
извършваните продажби от всеки от посочените търговци;
2. Като вземе предвид получения при отговора на въпрос
№ 1 среден аритметичен процент надценка, реализирания от жалбоподателя оборот,
отчетната стойност на неотчетените стоки, както и направените от него разходи,
установени от органите по приходите в ревизионния акт, вещото лице да определи
облагаемия доход на И.С.С. за всяка от ревизираните години.
3. Съобразявайки
получените резултати при отговора на въпрос № 2, вещото лице да изчисли
окончателния размер на осигурителния доход на И.С.С., както и годишната данъчна
основа на лицето за всяка от ревизираните години през периода 2015 г. - 2019 г.
4. За всяка
от ревизираните години вещото лице да изчисли размерите на дължимия от
жалбоподателя данък по чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, размерите на дължимите от същия
осигурителни вноски /за ДОО, за 30 и за ДЗПО - УПФ/, както и размерите на
съответните лихви, изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.
Експертът е посочил, че общата годишна данъчна основа
по чл.17 от ЗДДФЛ няма да се промени съобразно заключението, съответно -
определеният данък ще остане в размера по РА. Уточнило е също така, че данъкът
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен, ведно с лихвите към него по т.2 от
констативно-съобразителната част на експертизата
Въз основа
на направените изчисления и при съобразяване с установеното от вещото лице при
проверката при тримата търговци, експертизата е установила, че не са
осчетоводени разходи за реставрация на стоки, както и че няма отразени в
отчетната стойност на търгуваните от горепосочените фирми стоки /антикварни
предмети и стари употребявани движими вещи/ разходи, които лицата се е налагало
да правят за реставрация. По т.2 от ССчЕ вещото лице е преизчислило облагаемия
доход на С. с изчисления процент надценка по т.1 от заключението (средно
аритметичен процент надценка от ЕТ „***** – М. Н.“ и от ЕТ „ М.Ц.“), при което
задълженията на И.С. по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ стават, както следва: 2015 г. – в
размер на 1 275.20 лв. и лихви 719.15 лв.; за 2016 г. – в размер на
1 273.34 лв. и лихви – 588.97 лв.; за 2017 г. – в размер на 891.55 лв. и
лихви – 322.22 лв.; за 2018 г. – 0.00 лв. и лихви 0.00 лв. и за 2019 г. – в
размер на 481.64 лв. и лихви в размер на 68.24 лв.
2. Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.
За 2017 г. от С. е подадена ГДД по чл.50 с вх. №
40020263/20.04.2018 г., с която в Приложение № 4 е деклариран доход от наем на
недвижимо имущество в размер на 1 346.66 лв. От събраните в хода на
ревизията документи, органите по приходите установяват, че полученият доход от
наем през 2017 г. е в размер на 1 630.00 лв., платен от „**** груп - 84“
ЕООД – 550.00 лв., и от „РА – ЕЛК“ ЕООД – 1080.00 лв. Определена е годишна
данъчна основа за доходи от наем по чл.32 от ЗДДФЛ в размер на 1 467.00
лв. В РД е посочено, че на основание чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, върху общата годишна
данъчна основа се дължи данък в размер на 146.70 лв. Внесен данък, подлежащ на
приспадане – 121.20 лв. Дължим данък за довнасяне – 25.50 и прилежащи лихви.
II.
По Закона за данък върху добавената стойност.
За ревизирания период от 01.03.2016 г. до 31.10.2016
г. вкл., И.С.С. не е бил регистрирано по ЗДДС лице. На база на събраните
доказателства за получени преводи по банкови сметки в „ЦКБ“ АД и „ДСК“ АД, от
куриерското дружество „Еконт експрес“ ООД и
„Български пощи“ ЕАД, органите по приходите са констатирали, че от
лицето са извършвани доставки по смисъла на ЗДДС – продажба на антикварни
предмети чрез интернет сайтове: ETSY.com, OLX.bg, bazar.bg, auction.bg и Фейсбук, с място на изпълнение на територията на
страната, които формират общ облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.
Ревизиращият
екип е констатирал, че И.С. отговаря на изискванията за задължителна
регистрация с достигнал облагаем оборот към 31.01.2016 г. в размер на
59 845.86 лв. (таблица на стр.69-71 от РД), като в месечните облагаеми
обороти са включени укритите приходи от продажби на стоки чрез пратки с наложен
платеж, пощенски парични преводи и банкови плащания.
Предвид
установения облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, лицето е
следвало да подаде заявление за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС в 14-дневен
срок най-късно до 15.02.2016 г., тъй като 14.02.2016 г. е почивен ден, но не го
е направило. Констатирано е, че към 31.01.2016 г. оборотът е под задължителния
минимум и са отпаднали основанията за регистрация на ревизираното лице.
На основание чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС за
определяне на данъчните задължения на лицето, в случая, когато е било длъжник,
но не е подало заявление за регистрация в срок, е прието, че лицето дължи данък
за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания
и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е станал
изискуем от получателя за период от изтичане на срока, в който е следвало да
бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за
регистрация.
РЛ е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да
действа като такова, т. е. да начислява косвен данък при извършване на
облагаеми доставки за периодите от 01.03.2016 г. до 31.10.2016 г., като за него
е приложима разпоредбата на чл.102, ал.3, т.2 от ЗДДС за определяне на
данъчните му задължения. Дължимият данък не е начислен от И.С., с което са
нарушени разпоредбите на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Данъчната основа на
извършените от него облагаеми доставки е определена от органите по приходите по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като са взели предвид, че дейността на С. е
продажба на разнородни стоки, за които лицето твърди, че са антикварни
предмети, без да е представило доказателства за това твърдение, органите по
приходите са приложили нормата на чл.67, ал.2 от ЗДДС и са приели, че данъкът
се смята за включен в договорената цена.
С РА е
установен дължим ДДС за извършените облагаеми доставки от И.С.С. за периода от
01.03.2016 г. до 31.10.2016 г. в общ размер на 4 515.10 лв. и е определена
прилежаща лихва за дължимия данък в размер на 2 468.80 лв., съгласно
чл.175 от ДОПК.
III.
По КСО и ЗЗО.
Ревизията за установяване задълженията на
жалбоподателя за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, в качеството му на
самоосигуряващо се лице, обхваща периода 01.01.2015 – 31.12.2019 г. В хода на
ревизията е установено, че И.С. е представляващ и управител на „Шулоф имоти“
ЕООД, с ЕИК ****, като не са установени данни за получени доходи в качеството
му на управител. РЛ е едноличен собственик на капитала и управител на „С.
Аксес“ ЕООД, с ЕИК *****, основано на 26.01.2021 г. и вписано в ТР на
юридическите лица с нестопанска цел, като е констатирано, че в регистъра
липсват данни за регистрация на лицето като едноличен търговец. За ревизирания период И.С. няма подадена
декларация по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица
/НООСЛБГРЧМЛ/, в която да е декларирано упражняване на трудова дейност като
самоосигуряващо се лице. От извършена проверка в ИС на НАП, органите по
приходите са установили, че за И.С. няма подадени уведомления по чл.62 от КТ за
сключени трудови договори. Установено е, че през ревизирания период за лицето
няма подадени данни за осигуряване на основание чл.4, ал.1 или ал.3, т.1, 2, 4
от КСО и чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО. Лицето
е подало декларация обр.7 с вх. № 164811401059758/08.04.2014 г. с данни за
възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания
осигурителен доход по реда на чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО от 15.03.2014 г. до
28.02.2021 г. Дължимите здравноосигурителни вноски са внесени със закъснения. И.С.
е подал данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015, 2016, 2017, 2018 и 2019
г. Декларирал е единствено приходи от наем или друго възмездно предоставяне на
права или имущество в Приложение № 4. Не е декларирал доходи, подлежащи на
годишно изравняване.
В
ревизионното производство, въз основа на събраните доказателства и извършения
анализ, органите по приходите са приели, че И.С. е упражнявал търговска
дейност: извършвал е онлайн търговия на стоки, които не са инцидентни сделки, а
са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи /доходи/ за период от
2015 до 2019 г. В тази връзка е цитирана нормата на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ е
прието, че се касае до сделки, осъществявани в рамките на извършваната дейност
по занятие от физическото лице. Ревизиращият екип е констатирал обстоятелства
по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК – установени са данни за укрити приходи или
доходи. На основание чл.124, ал.1 от ДОПК на ЗЛ е връчено уведомление, с което
е известено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителните
осигурителни вноски за процесните ревизирани пет години, ще бъде определен по
реда на чл.124а от ДОПК, във връзка с чл.122 – чл.124 от ДОПК. След извършен
анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, органите по приходите са
определили облагаемия доход от дейност като едноличен търговец за ревизираните
години, а от там и на осигурителния доход на жалбоподателя, както следва: за
2015 г. – в размер на 21 442.64 лв.; за 2016 г. – в размер на
15 524.58 лв.; 2017 г. – в размер на 14 500.31 лв.; 2018 – в размер
на 4 864.67 лв. и за 2019 г. 8 876.22 лв.
На
основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1,
т.2 от ЗЗО са определени авансови и окончателни вноски за задължения за ДОО,
ДЗПО – УПФ и ЗО, както и прилежащи лихви.
За да
потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип,
изложил е подробно нормативната уредба, регулираща всеки един вид финансови
отношения, предмет на оспорения административен акт. Въз основа на извършен
анализ на събраните доказателства в административното производство, горестоящият
в йерархията орган е приел, че ревизиращият екип законосъобразно е установил
наличието на предпоставките по чл.122 от ДОППК за облагане с ДДС за периодите
от 01.03.2016 г. – 31.10.2016 г., задълженията по ЗДДФЛ за периода 2015 – 2019
г. и тези по КСО и ЗЗО, като е процедирал правилно.
В
съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата: М.В.А., Е.З.М. и Д. И. М.,
а в съдебно заседание на 19.10.2022 г. - М.В.Ц. и П. Д.Б..
От
показанията на Е.М. се установява, че фирмата ЕТ „Трими - Е.М.“*** - антикварен
магазин. Продават антикварни и други стоки. Друго лице движи дейността на
фирмата и за това не може да даде точни отговори на зададените въпроси. Купуват
разни чинии с антикварна стойност. Синът й работи във фирмата - назначен за
служител в нея. Не знае на какви цени купува и продава тези стоки.
От
показанията на свид. А. се установява, че фирмата й е ЕТ „Е**** - М. Н.“ - антикварен магазин. Намира се в гр. Пловдив,
„Старият град“. Помещението е нейна собственост. Антиквариатът е за стари и
старинни вещи, всичко което може да се предложи, но с някаква стойност.
Свидетелят уточнява, че не е ясно изобщо колко продажби могат да бъдат
извършени. Може една седмица нищо да не се продаде, може за един ден път пет
неща да се продадат. Купуването на стоки не е било всеки ден. Купуват с
декларации от продавача, че стоката е негова. Има документ декларация – образец,
в която се вписва цената, на която е закупена стоката. Първо се описва стоката
и после се вписва цената, на която се купува. Продавачът продава стоката на магазина, като попълва
декларацията, която е и документът, който остава при тях и се завежда в книга,
в която се пише продажбената цена. На тази декларация се полага подпис и печат
на фирмата. Продавачът също се подписва. Когато се продава съответна стока, се
издава касова бележка. Не се отразява точно стоката в касовата бележка, защото
те са по групи. Имало книга с опис на стоките и когато се продаде стоката, се
отразява цената и на каква цена е продадена. Имало и стока, която е купена от
пазари, която също се вписва на каква стойност са я придобили. Отразява се дата
и на каква цена се продава. Има надценка 200 - 300 %, но в нея са включени
много разходи. Ако е купена стока за сто лева и е продадена за двеста лева –
надценката е 100% . В процентите се включват и разходите за реставрация.
Надценката на стоката е различна. Ако стоката е закупена отдалече, включват се
транспортни разходи, после - пари за реставрация. Нямало предмет без
реставрация или някакъв ремонт. А. твърди, че е купувала допълнително части -
например за часовник. Допуска, че през 2016 г. надценката е по-висока, защото е
имала друг вид предмети. При различните предмети надценката била различна.
Посочва също, че има предмети, които стоят с години, както и че преди една
година е продала неща, което е купила през 2000 година. Твърди, че отчита
разходите тогава, когато продаде предметите. Тези проценти е направила, когато
е декларирала предметите, като е взела покупна цена, взела е и продажбената
цена на самите предмети, които е продала по години, защото така са им поискали
справката - по години предметите. Посочва, че в тази справка е записана дата на
продажбата на предмета, но не е записана датата на покупката, като сочи, че при
нея всичко е вързано, но тук в случая не е сметнала за необходимо да го напише.
Не е писала целия списък с предметите, които е продала. Не са й искали списък,
искали й извадка. Това било списък само на част от нещата, които е продала.
От
показанията на свид. М. се установява, че не познава жалбоподателя. Служител е
в ЕТ „**** - Е.М.“*** - на трудов договор. Фирмата е на майка му. Търгува с
антикварни предмети, които изкупува от клиенти. Само той работи в магазина.
Посочва, че всички предмети, които са
над дадена възраст - над 50 год., са антикварни стоки. Работи и с предмети,
които са на пет години. Покупко-продажбата става чрез него и клиента, като се
предоставя приемо-предавателен протокол, който се изготвя в два екземпляра, за клиента
и за него. В този протокол се вписва фирмата, датата на изкупуване от лицето,
имената му, без ЕГН, адрес и какво е закупено от него с цената и с подпис от
двете страни. Когато се продава дадена стока и се иска фактура, се издава
фактура и касова бележка от касов апарат. На касовата бележка пише само
антикварни предмети. На края на месеца, когато си изкарва бон за месечния отчет, има тетрадка, в която се записва дата
и какво е продадено и на края на месеца, като изкара месечния отчет, това,
което е записано в тетрадката, съответства на касовата бележка. Тази
документация е прошнурована и подпечатана. Уточнява, че процентът на надценката
на антикварните предмети е различна. Има предмети, които не са в добро
състояние и затова е различна и надценката – може да бъде 10%, 100% до 200%.
Няма нещо, което да продава на 500% надценка, това го определя пазарът и дори
да иска, няма кой да го купи. Когато се реставрира даден антикварен предмет,
надценката е висока, защото се влага труд и пари за реставратора. Продава само антикварни предмети. От 11
години се занимава с антикварство, като продава и употребявани вещи – часовници,
монети след 1800 г., детски играчки, стъклария и т.н.
От
показанията на свид. М.Ц. се установява, че има фирма – ЕТ, с предмет на
дейност - всякакъв вид търговия. Обектът, който има, е антикварен магазин, като
се занимава само с това. Посочва, че магазинът е от 2000 г., намира се на ул.
„Съборна“№ 12А, в Стария град.
Помещението е под наем. Най-общо продава антикварни предмети; книги;
етнография; картички; книги и всякакви хартиени изделия. С тези вещи се
снабдявала, като ги купува от хора на място, които идват в магазина, понякога
ги купува от сайтове в интернет и от чужбина. Вещите, които купува, преди да ги
продаде, понякога се налага да ги реставрира, тъй като са стари и не са готови за продан.Разходите,
които прави за реставрация, не се включват в отчетната стойност на тези вещи,
минават си за нейна сметка. Купува вещите с
приемателна бележка и после ги продава с касова бележка. Завежда ги в
тетрадка, която вече е електронна. Твърди, че цените на стоките, които са от
2008 г., не са променяни. Надценката я определя според информацията на пазара,
как вървят нещата, определя я спрямо вещта. В справката, която НАП са й
поискали, е записан процентът надценка, която в справката я е определила, като
е сметнала сумарно какво е купила и какво е продала и по този начин се е
формирала стойността - процентът, който е дала в извлечението към НАП. В
магазина освен антикварни предмети, други не продавала.
От
показанията на свид. Б. се установява, че той е
изготвил обяснителна записка на л.1369, и я подписал. Посочва, че в таблицата е отразено, че през 2016 г. е купил
вещи на стойност 828 лева – сумата отразява само средствата, отделени за
закупуването. Следващата графа отразява стойността на предмети, които е продал
през тази календарна година. 5334 лева е
сумата, за която е продал вещите през
календарната 2016 г. Колона № 3 отразявала продажната печалба, колона № 4 - брутната, а колона № 5 -
процентът печалба. В таблицата е представил стойността на печалбата на
предметите, които е продал. Отбелязва, че тези предмети са закупени в различни
години - 2010 г., 2008 г., а стойността на тези предмети всяка година се
променя, някои падат надолу, други се качват нагоре. Уточнява, че отразените
вещи, които са в първа графа, са стойностите на закупените вещи през годините,
но като са продадени през съответната календарна година, е сложил като стойност
в първата колона. Във втората колона са
само тези вещи, които са продадени и е сложил като стойност на продажната
стойност на база на всички вещи през годината. В третата колона е печалбата от
тези вещи, които са продадени през тази година съотнесено към стойността на
вещите от първата колона, в четвъртата колона е процентът печалба, съобразен
със стоките, закупени някога, продадени в съответната календарна година. При
закупуване и продаване на вещите се съставяло покупна разписка и там се отразяват
данните на лицето, приемателна бележка с данните на лицето, от което ги купува,
и опис на документите. Пише, че на лицето за негови предмети, веднага му
изплаща сумата. Има години, когато закупува предмети 10 пъти в годината, а има
и години за 30-40 пъти. Посочва също така, че реставрацията на предметите в
повечето случаи сам си я извършвал. Този магазин го имал от доста години, през 2023 г. ставали 30 години,
като това е второто му място на работа.
В хода
на съдебното производство към делото са приобщени: - приложените към жалбата
доказателства и писмени доказателства, представени от ответника с молба вх. №
15100/12.07.2023 г.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
По
основателността на жалбата в частта за извършената ревизия по реда на чл.122 от ДОПК:
Предмет на
настоящия спор са определените задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г., годишен и авансов данък за периода
2015 – 2019 г., ДДС за периода 01.03.2016 г. – 31.10.2016 г. и ЗОВ за периода
2015 – 2019 г.
В хода на ревизията е установено,че жалбоподателят И.С.
е местно лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и като такова следва да се облага,
както за доходите си, получени от източници в страната, така и за доходите,
получени от чужбина. За ревизирания период ЗЛ има подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с попълнени приложения № 4 – Доходи от наем или друго възмездно
предоставяне за ползване на права или имущество“. За ревизирания период И.С.
няма регистрация като едноличен търговец, както и такава по реда на ЗДДС и и
извършва търговска дейност – покупка и
продажба на стоки /антикварни предмети/, чрез куриерска ф. „Еконт експрес“ ООД
и „Български пощи“ ЕАД, от която са реализирани продажби и получени доходи чрез
парични оператори Пейпал и Адиен, които са отразени по банковите сметки на
лицето.
В тази връзка следва да се посочи, че с отговор вх. №
Рев.1866/21.09.2021 г. (л.132, т.1) С. сам предоставя оригинални квитанции от
„Български пощи“ ЕАД за заплатени от него такси за куриерски услуги, както и
сочи, че ще предостави и такива, от „Еконт експрес“ ООД за извършени от него
покупки. Т. е. безспорно се установява, че лицето е извършвало редовно
покупко-продажба на стоки /антикварни предмети/, при което е реализирал
доходи/приходи, които не е декларирал в подадените от него ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Отделно от това, през 2017 г. И.С. е получил доход от
отдаване под наем на помещение на „**** груп“ ЕООД, който не е декларирал в
пълен размер, като последното обстоятелство е изрично потвърдено от РЛ.
С цел изясняване на всички факти и обстоятелства от
значение за определянето на данъчните задължения на жалбоподателя са извършени
редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД.
Извършен е анализ на всички доходи с установен произход и всички разходи,
реализирани от ревизираното лице, а също така и проверка на семейното му
положение, банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други източници,
подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени
и отпуснати заеми. Направена е съпоставка между средствата, с които лицето е
разполагало по години и извършените разходи, в т.ч. обичайните разходи за
издръжка на база статистически данни на Националния статистически институт
(НСИ). Въз основа на този анализ, органът по приходите е формирал извод, че
разходите на задълженото лице през данъчните 2015 г. – 2019 г. не превишават
доходите му, т.е. не са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК
Органите по приходите са определили данъчната основа
по реда на чл.122, ал.4 от ДОПК във връзка с установени обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.2 от ДОПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя относно реда на извършване на ревизията по особения ред на
данъчния кодекс, тъй като съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите
може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена
от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата по т.1
– 16. В случая органът по приходите е установил и доказал обстоятелствата по
т.2, поради което прилагането на особения ред на облагане по чл.122 от ДОПК е
законосъобразно и основателно. В хода на делото са събрани убедителни
доказателства за това, че са налице данни за укрити приходи
Особеният ред за извършване на ревизия по чл.122 и сл.
от ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде
определена по реда на материалния данъчен закон. В случая липсват необходимите
доказателства, които в пълен обем да свидетелстват за документирането на
независимата икономическа дейност на жалбоподателя и нейното осчетоводяване. От
друга страна, от събраните в хода на административното производство доказателства
е видно, че И.С. през целия ревизиран период е осъществявал търговската дейност
по покупко-продажба на стоки /антикварни предмети/, получавал е пари чрез
наложен платеж, чрез парични и банкови преводи, за 2017 г. не е декларирал
доход от наем, правил е плащания за покупки на стоки и е покривал разходите си
за живот. Същевременно, от лицето не са представени документи, доказващи
произхода на стоките, предмет на покупко-продажбите, както и стойностите, на
които са закупувани, респ. продавани, като сочи само слаганата от него
надценка, която варира между 20 и 30%, като в същото време не е декларирал
никакви доходи от тази дейност.
Във връзка с твърдението на С. в жалбата до настоящата
инстанция, че не се касае до покупко-продажба на антикварни предмети,
необходимо е да се посочи, че в отговор на отправено ИПДОПЗЛ с вх. №
РД-20-15/12.03.2021 г. (л.2309, т.9) С. посочва: „…във фейсбук има групи, в които участват хора с интереси в областта на
антикварните предмети. Това са общности на хора, които обичат историята и са
цените на старинните предмети. Между тези хора се създават контакти, разменят
се, купуват се и се продават различни предмети. Аз имам интереси в тази област
от дълги години – една част от притежаваните от мен вещи съм получавал от
роднини /родителите ми, бабите и дядовците ми и др./, друга част съм получавал
от мои познати, които знаят за интереса ми към тези предмети, а някои от
предметите съм купувал от най-различни места и от най-различни хора.Лично аз
съм подготвял пратките, които съм изпращал, и, съответно, получавал изпращаните
ми пратки с тези предмети. Изпращам съм и пратки до хора от различни държави –
както европейски държави, така и до САЩ. …През периода от 01.01.2014 г. до
30.10.2020 г. извършваната от мен дейност е свързана с моето хоби от детските
години – антикварните предмети. … Когато харесам нещо, към което имам интерес и
цената е приемлива, аз правя опит за го закупя.“; в отговор с вх. № Рев.1125/22.06.2021 г. С. отново
твърди, че: „…Вече имах възможност да дам обяснения пред органите по приходите,
че през периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., а и преди това, извършваната
от мен дейност е свързана с моето хоби от детските години – антикварните
предмети. Продавам подобни предмети – войнишки предмети, каски, стари телефони
и други стари неща…“.
Горното налага извод, че И.С. през ревизирания период
действително е извършвал търговска дейност – покупко-продажба на антикварни
предмети, като от същата не е декларирал доходи. В потвърждение на горното са и
писмените обяснения на С. от 12.03.2021 г. (л.2308, т.9), в които посочва, че: Получаваните от мен суми по банковите сметки
с наредител ADYEN BV са от продавани от мен стари инструменти в интернет
сайта ETSY.COM. Сумите са пристигали в месеците, когато съм реализирал продажби.“.
В подкрепа на този извод са и представените документи
от „Еконт експрес“ ООД и „Български пощи“ ЕАД, като същите представляват годни
доказателствени средства. Така представените от „Еконт експрес“ ООД документи
представляват електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги
при електронни транзакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива №
1999/93/ЕО. Според определението на електронен документ в чл.3, т.35 от
регламента, това е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма,
по-специално, текстови или звуков, визуален или аудиозвизуален запис. Това е
така, защото автор на електронното изявление съгласно чл.4 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги е физическо лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител. Що се отнася до
представените разписки за парични преводи от „Български пощи“ ЕАД, то същите
представлява официални документи, издадени от длъжностни лица, които
съответстват на представените лично от С. системни бонове.
Прави впечатление, че, впоследствие, след като от
страна на приходната администрация са предприети действия за установяване на
антикварни магазини и събиране на оферти от такива търговци, в обясненията на И.С.
се излагат твърдения за противното – че не се касае до антикварни предмети, а
само до стари и втора употреба вещи – обяснения от С. с вх. №
Рев.1343/14.07.2021 г., в които той уточнява, че под „антикварни предмети“ е
имал предвид „стари употребявани движими вещи“, която е и защитната му теза в
жалбата до настоящата инстанция. Доказателства в тази насока обаче не се
представят нито в хода на ревизионното производство, нито в административното,
както и в настоящото съдебно такова.
В този случай, в резултат от проявлението на някой от
фактите, визирани в чл.122 ал.1 от ДОПК, е налице противоправно развитие на
данъчното правоотношение. Същността на особеното ревизионно производство е да
се установят и анализират относимите към ревизирания субект
обстоятелства-критерии, за да се установи възможната пълнота от данни, които се
доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при
нормално развитие на правоотношението.
На следващо място следва да се посочи, че ревизията по
чл.122 ДОПК се извършва при наличие на някое от обстоятелствата, визирани в
ал.1, като същите не се намират в отношение на кумулативност, а на
алтернативност, което означава, че наличието само на едно от тях е достатъчно
основание за прилагането им. Механизмът и редът, който следва да се спазва от
страна на ревизиращия орган при ревизии от този род, е регламентиран по
императивен начин в чл.122, ал.2 и чл.124, ал.1 от ДОПК, като целта на
законодателя е да се постигне обективност и достоверност при определяне на
задълженията на данъчните субекти. Безспорно в ревизионното производство по
реда на чл.122 ДОПК е задължително да се даде възможност на ревизираното лице
да докаже всички източници на своите средства, включително и тези, които не са
декларирани от него. Установяване наличието на допълнителни средства за
финансиране, вън от подлежащите на деклариране облагаеми доходи по смисъла на
ЗДДФЛ, също е задължение на органа по приходите по смисъла на визираното в чл.3,
ал.1 от ДОПК основно начало за обективност.
В конкретния случай е налице хипотезата, визирана в
нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването
на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от ДОПК фактическите констатации в
него се смятат за верни до доказване на противното. В случая безспорно са установени обстоятелствата, визирани в
разпоредбата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК и следователно тежестта за насрещно
доказване пада изцяло върху ревизираното лице. За да опровергае констатациите,
съдържащи се в РА, не е достатъчно ревизираното лице да докаже, че направените
фактическите констатации са неверни, а да ангажира доказателства в обратен
смисъл.
От ангажираните в съдебното производство доказателства
обаче не може да се направи обоснован извод за твърдените обстоятелства от
жалбоподателя. Съдът намира, че данъчната основа правилно е определена по реда
на чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на
процедурата по чл.124 от ДОПК – в хода на ревизионното производство на
жалбоподателя е изпратено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, като съдът не
споделя възраженията на жалбоподателя относно нарушения при връчването на
последното уведомление.
По основателността на жалбата в частта за годишен и
авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ.
Независима икономическа дейност е и всяка дейност,
осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. Органите по приходите са формирали извод, че осъществяваните
от С. покупко-продажби на стоки – антикварни предмети, е търговска по смисъла
на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма,
предвиден за ЕТ. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва от
това дали реализира на практика печалба от тази си дейност /това следва и от
директното тълкуване на нормата на чл.1 ал.1 от ТЗ/, а от това, дали
извършваната от него дейност по естеството си е търговска.
В конкретния случай, според съда, правилно органът по
приходите е приел, че се касае за доходи от стопанска дейност като едноличен
търговец и приложими са разпоредбите на глава V раздел ІІ от ЗДДФЛ, предвид на
възприетото, че, в случая осъществената от С. дейност по покупко-продажба на
стоки, попада в обхвата на чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ, т. е. касае се за осъществена
от лицето търговска дейност. Подлежащият на облагане доход и данъчната основа е
следвало да бъдат определени именно по реда на чл.28, ал.2 във връзка с чл.26 и
следв. от ЗДДФЛ. Това е така и в
случаите, когато физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец –
аргумент от чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ. От
значение е самата дейност - да може да бъде квалифицирана като търговска, а
случаят е именно такава дейност – покупко-продажби на стоки, което доказва, че
се касае за търговска дейност, насочена към реализиране на печалба.
Съгласно
чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен
търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия
резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване
на едноличния търговец от търговския регистър. Съответно данъчната основа се
определя по реда на чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ.
Материално-правното
основание за облагане на доходи от продажба на стоки, която може да бъде
определена като търговска дейност, е нормата на чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, която
гласи: "Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска
дейност по чл.29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се
умножи по данъчна ставка 15 на сто. ".
В
конкретния казус това означава, че правилно е прието наличието на облагаем
доход по смисъла на чл.28 от ЗДДФЛ, данъчната основа за който се формира по
реда на чл.26 от ЗДДФЛ, участваща при формирането на общата данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ.
Всъщност, при конкретно възприетото от съда /а и от
самите органи по приходите, като се съобрази РА в частта за годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ/, в случая, С. е реализирал облагаемият доход, от
стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския
закон, но не е регистрирано като едноличен търговец /във връзка с тази си
дейност/, по смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ, резултатът от която, за нуждите
на данъчното облагане подлежи на определяне по реда на чл.26 от ЗДДФЛ, респ.,
данъчната основа – по реда на чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ, но който доход подлежи на
облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Правилни са
изводите на органите на приходната администрация относно дължимостта на ДДФЛ за
процесните години, но с оглед установеното от двете съдебно-счетоводни
експертизи /ССчЕ/, приети без възражения от страните, така установените
задължения за ДДФЛ следва да бъдат изменени, съобразно констатациите на вещото
лице, тъй като органите по приходите не са взели предвид всички фактори. По т.2
от ССчЕ вещото лице е преизчислило облагаемия доход на С. с изчисления процент
надценка по т.1 от заключението (средно аритметичен процент надценка от ЕТ „*****
– М. Н.“ и от ЕТ „М.Ц.“ – поради добре водена счетоводна отчетност, от която може да
се установи движението на закупените и продадени стоки), при което задълженията
на И.С. по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ стават както следва: 2015 г. – в размер на 1
275.20 лв. и лихви 719.15 лв.; за 2016 г. – в размер на 1 273.34 лв. и лихви –
588.97 лв.; за 2017 г. – в размер на 891.55 лв. и лихви – 322.22 лв.; за 2018
г. – 0.00 лв. и лихви 0.00 лв. и за 2019 г. – в размер на 481.64 лв. и лихви в
размер на 68.24 лв.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като коректни и безпристрастни, но същите
не променят по никакъв начин изводите на приходната администрация.
Горното
налага извода, че в тази част РА, като неправилен и незаконосъобразен следва да
бъде изменен, съобразно изложеното по-горе.
По
основателността на жалбата в частта за данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ.
Приемайки,
че жалбоподателят е местно физическо лице във връзка със събраните
доказателства, следва извод за законосъобразност на РА в тази му част. В
подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г. И.С. е декларирал наем от недвижимо
имущество в размер на 1 346.66 лв., а в хода на ревизията е установено, че
лицето е получило доход от наем в размер на 1 630 лв., платени от „****
груп – 84“ ЕООД – 550.00 лв. и от „РА-ЕЛК“ ЕООД – 1 080.00 лв. Самото РЛ е
заявило в хода на ревизионното производство, че не е декларирало целия размер
на получения от „**** груп- 84“ ЕООД наем по договор за наем от 2017 г. Получените наеми от „**** груп – 84“ ООД в
размер на 1 630.00 лв. и от „РА-ЕЛК“ ЕООД не е деклариран от С.. Съгласно
чл.8, ал.6, т.5 от ЗДДФЛ, от източник в Република България са и доходите,
начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от
място на стопанска дейност или определена база в Република България, и доходи
от наем или друго предоставяне за ползване на движимо или недвижимо
имущество.
Съгласно чл.32 от ЗДДФЛ годишната
данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно
предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият
доход по чл.31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които
лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл.40,
ал.5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл.31 се
включва при годишното изравняване на осигурителния доход.
Съответно, основателно е прието, че годишната
данъчна основа за доходи от наем по следва да се определи съобразно чл.32 от ЗДДФЛ, при което правилно е определена и годишната данъчна основа за доходи от
наем в размер на 1 467.00 лв. И.С., като местно физическо лице по смисъла
на чл.4 ал.1 от ЗДДФЛ,
на основание чл.6 и чл.8 от с. з. е задължено лице за
облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от
чужбина. В съответствие с чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ,
за ревизираната 2017 г. облагаемият доход и данъчната основа законосъобразно са
определени за източник на доход поотделно, в съответствие с разпоредбите на
закона /общата годишна основа по чл.17 ЗДДФЛ
е сумата от годишните данъчни основи на всички останали доходи/, които са
получени от жалбоподателя.
По
основателността на жалбата в частта по ЗДДС.
По отношение на така определените задължения по ЗДДС,
от страна на жалбоподателя, не се излагат никакви конкретни възражения, нито са
предявени доказателствени искания, но предвид факта, че с жалбата се иска
отмяна на РА изцяло, съдът дължи произнасяне и в тази част.
Съгласно
разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко
данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и
извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл.12 от ЗДДС, като чл.3,
ал.1 от с. з. сочи, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Съгласно
чл.96, ал.1 от ЗДДС, (действаща разпоредба, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.), всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през
който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този
закон, като ал.2 на същия текст указва, как се формира облагаемият оборот. По
силата на чл.102, ал.1 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не
е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той
го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са
налице, но при специалната регистрация по ЗДДС по инициатива на органа по
приходите с акта по чл.102, ал.1 от ЗДДС, в тежест на приходната администрация
е да докаже предпоставките по чл.96, ал.1 от с. з., а именно, че РЛ извършва
независима икономическа дейност, доставките са в резултат на упражняването на
тази дейност, са облагаеми с ДДС и достигането на облагаемия оборот по смисъла
на чл.96, ал.1 от ЗДДС в размер на 50 000 лева и повече, през последните
12 месеца преди текущия.
В
настоящия случай, въз основа на събраните по делото доказателства – банкови
извлечения, електронни изявления от „Еконт експерс“ ООД и разписки и платежни
документи за парични преводи от „Български пощи“ ЕАД, безспорно се установи, че
през процесния период 01.03.2016 г. – 31.10.2016 г. И.С., към 31.01.2016 г. е
имал реализиран оборот от продажби на стоки /антикварни предмети/ в размер на
59 845.86 лв., като в тези месечни обороти са включени и укритите приходи
от продажба на стоки чрез пратки с наложен платеж, пощенски парични преводи и
банкови плащания.
Посочи
се подробно, по-горе в настоящото изложение - в мотивната част относно
законосъобразността за извършване на ревизията по особения ред на ДОПК, че
представените доказателства от куриерската ф. „Еконт експрес“ ООД и „Български
пощи“ ЕАД, са годни такива, същите не са оспорени от жалбоподателя, още повече,
че самият той е представил оригинални квитанции за извършените от него пратки
от „Български пощи“ ЕАД.
В нарушение
разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, И.С. не е подал заявление за регистрация в
14-дневния срок – до 15.02.2016 г., поради което и правилно органите по
приходите, с РА са определили задължения за дължим ДДС за извършените от С.
облагаеми доставки за периода 01.03.2016 г. – 31.10.2016 г. в общ размер
4 515.10 лв. и на основание чл.175 и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ са определили
прилежащи лихви в размер на 468.80 лв.
По основателността на жалбата в частта по КСО и ЗЗО.
Съгласно чл.124а от ДОПК "Установяване на
задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи",
разпоредбите на чл.122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски.
При тълкуването на закона в тази част от ВАС и
приемането на чл.124а от ДОПК за процесуално правно норма, респ., за
приложимостта на този ред за определяне на основата за изчисляване на дължимите
осигурителни плащания и за периоди отпреди влизането й в сила, съдът приема, че
осигурителният доход, върху който жалбоподателят дължи ЗОВ за ревизирания
период, правилно е определен по реда на чл.124а от ДОПК. В случая размерът на
задължителните осигурителни вноски следва да бъде определен съгласно
приложимите за случая разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за
самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. Тези лица определят окончателния размер на осигурителния си
доход на основание разпоредбите на чл.6, ал.8 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
В случая, при определяне на окончателния размер на
осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на жалбоподателя е взето
предвид обстоятелството, че ЗЛ не е подавало данни с декларации обр. 1 и обр. 6
и че вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО не са правени. Задълженията на С., в
качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни вноски за ДОО,
ДЗПО-УПФ и ЗО са определени по реда на чл.6, ал.8 и ал.9 от КСО и чл.40, ал.1,
т.2 от ЗЗО, съобразно действащите за периода размери на вноските. Взет е
предвид максималният месечен размер на осигурителния доход на самоосигуряващото
се лице, съгласно ЗБДОО за съответните години и укритите доходи за същите тези
години.
По отношение на допълнително установените задължения
за внасяне на задължителни осигурителни вноски следва да се констатира, че
жалбоподателят не е опровергал нормативно установената материална
доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124,
ал.2 от ДОПК. Органите на приходната администрация, установиха по безсъмнен
начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието
си да определят допълнителни задължения за осигурителни вноски по реда на
чл.124а от ДОПК, и констатациите им са обосновани със събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни
изводи са съответни на материалния закон. Размерът на така определените
задължения за осигурителни вноски следва да бъде коригиран в съответствие с
установените размери по ССчЕ, предвид констатациите в частта по ЗДДФЛ. В този
случай, дължимите от лицето ЗОВ и прилежащите им лихви, които се дължат на
основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, ще бъдат следните: вноски за ДОО – 2015 г. в размер на 1 466.54 лв. и лихви – 828.50 лв., 2016
г. в размер на 1 464.40 лв. и лихви – 724.91 лв., 2017 г. – 1 171.47
лв. и лихви – 497.07 лв. и 2019 г. – в размер на 994.56 лв. и лихви – 213.87
лв.; вноски за ДЗПО – 2015 г. – в размер на 527.87 лв. и
лихви – 323.63 лв., 2016 г. – в размер на 572.03 лв. и лихви – 283.17 лв., 2018
г. – в размер на 424.45 лв. и лихви – 173.56 лв. и 2019 г. – в размер на 336.00
лв. и лихви – 72.26 лв. и вноски за ЗО
– 2015 г. – в размер на 714.99 лв. и лихви – 416.92 лв., 2016 г. – в размер на
713.65 лв. и лихви 344.16 лв., 2017 г. – в размер на 458.32 лв. и лихви –
180.71 лв. и 2019 г. – в размер на 268.80 лв. и лихви – 55.90 лв.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за частично
основателна, поради което, в тази част следва да бъде уважена, а РА, като
неправилен и незаконосъобразен – отменен.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните
за присъждане на разноски по делото съдът намира, че такива се следват на всяка
едно от страните, съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата. Така същите
се констатираха в размер на 1 130.18 (хиляда сто и тридесет и 0.18) лева за
жалбоподателя и в размер на 2 236.22 ( две хиляди двеста тридесет и шест и
0.22) лв. за ответника.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XVI състав,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001621003109-091-001/22.11.2021 г., издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 69 от 15.02.2022 г. на и. д.
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“–Пловдив при ЦУ
на НАП, в частта за допълнително установени задължения, както следва: за
годишен и авансов данък по ЗДДС на ЕТ за
2015 г. - от 2 386.57 лв. на
1 275.20 лв. и лихви – от 1 345.25 лв. на 719.15 лв.; за 2016 г.
- от 1 727.88 лв. на 1 273.34
лв. и лихви – от 799.21 лв. на
588.97 лв.; за 2017 г. - от 1 592.14 лв. на 891.55 лв. и лихви – от 575.87 лв. на 322.22 лв.; за 2018 г. - от 474.50 лв. на 0.00 лв. и лихви – от 123.51 лв. на 0.00 лв. и за 2019 г.
– от 951.55 лв. на 481.64 лв. и
лихви – от 134.81 лв. на 68.24 лв.; вноски
за ДОО за 2015 г. – от 2 744.66
лв. на 1466.54 лв. и лихви – от 1 548.53
лв. на 828.50 лв., за 2016г. – от 1 987.15
лв. на 1 464.40 лв. и лихви – от
966.29 лв. на 724.91 лв., за 2017 г. –
от 2 001.14 лв. на 1 171.47 лв. и лихви – от 779.45
лв. на 497.07 лв. и за 2019 г. – от 1 300.36
лв. на 994.56 лв. и лихви – от 257.19
лв. на 213.87 лв.; вноски за ЗО за 2015 г. от 1 513.81 лв. на 714.99 лв. и лихви – от 866.99 лв. на 416.92 лв., за 2016 г. – от 1 040.37 лв. на 713.65 лв. и лихви – от 495.08 лв. на 344.16 лв., за 2017 г.
– от 939.22 лв. на 458.32 лв. и
лихви – от 354.77 лв. на 180.71 лв. и за
2019 г. – от 434.10 лв. на 268.80
лв. и лихви – от 79.70 лв. на 55.90
лв.; за вноски за ДЗПО – УПФ за 2015
г. – от 1 072.12 лв. на 572.87 лв.
и лихви – от 604.89 лв. на 323.63 лв.,
за 2016 г. – от 776.23 лв. на 572.03
лв. и лихви – от 377.47 лв. на
283.17 лв., за 2017 г. – от 725.01
лв. на 424.45 лв. и лихви – от 282.39
лв. на 173.56 лв. и за 2019 г. – от 439.31
лв. на 336.00 лв. и лихви - от 86.90
на 72.26 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на И.С.С., ЕГН **********,***, против Ревизионен акт №
Р-16001621003109-091-001/22.11.2021 г., издаден от орган по приходите при ТД на
НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 69 от 15.02.2022 г. на и. д. директор на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта за допълнително установени задължения за: данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015 г. - лихви в размер на 9.02 лв., за 2017 г. в
размер на 25.50 лв. и лихви – 9.22 лв.; за данък върху добавената стойност за
периода 01.02.2016 г. – 31.10.2016 г. в размер на 4 515.10 лв. и лихви –
2 468.80 лв.; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 905.76 лв. и лихви –
301.99 лв.; вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 244.80 лв. и лихви – 79.77 лв.
и вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 306.00 лв. и лихви – 102.02 лв.
ОСЪЖДА И.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на Национална агенция по приходите – София
сумата от 2 236.22 ( две хиляди двеста тридесет и шест и 0.22) лв.,
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на И.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 1 130.18 (хиляда сто и
тридесет и 0.18) лв., разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: /п/