Р
Е Ш Е
Н И Е
260405/17.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 07.10.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния
съдия НАХД № 2819 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Трансфер ТВ" ЕООД, депозирана срещу наказателно
постановление №03-011312/26.06.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с
което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция"
в размер на 1800 лева, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ и
чл.85, ал.1 вр. чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, за
нарушение на чл.30, ал.3 т.4 вр. чл.31 ал.2 от Наредбата за условията и реда за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа.
В жалбата се излагат твърдения за
незаконосъобразност и неправилност на НП, и за неговото издаване при допуснати
съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон, и
необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивната
страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който
подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от ю.к.Ошавкова, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През
м.6.2019г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св.И., извършили проверка на
дружеството „Т.Т.“ ООД. Повод за проверката бил сигнал получен Н.Нешев. В
сигнала е било посочено въззивното дружество, като такова извършващо
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, като не се спазва
българското законодателство. Свид.И. извършила проверка на дейността въззивното
дружество по посредничество по наемане на работа на български граждани в
германия. При проверка на сключения с лицето Николай Ризов договор било
установено, че в индивидуалния трудов договор на лицето със „Транслогистик
Барбютел Гмбх & Ко.Кг“ Германия, не съдържал данни за задължението
на работодателят да сключи за своя сметка застраховка покриваща рисковете
заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или
намаляване на трудоспособността на наетото на работа лице преди заминаването му
от Република България, действаща на територията на съответната държава за срока
на сключения индивидуален договор за наемане, както и за времето на пътуване.
При проверката бил представен на проверяващите договор на лицето Ризов за започване на
работа и германския работодател, в който не били посочени изискванията на чл.30, ал.3 т. 4
от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа.
При
извършена справка в публичния регистър на Агенция по заетостта се установи, че
предприятието въззивното дружество, осигуряващо посредническа дейност по
наемане на работа, има регистрация в Агенция по заетостта за осъществяване на
тази дейност.
При
тези констатации, на св.И. съставила срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение, в който посочила, че дружеството «Т.Т. ООД е предоставило
посреднически услуги по наемане на работа за лицето Ризов, като сключения
договор с работодател, не съдържал данни за задължението на работодателят
да сключи за своя сметка застраховка покриваща рисковете заболяване, злополука,
смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или намаляване на
трудоспособността на наетото на работа лице преди заминаването му от Република
България, действаща на територията на съответната държава за срока на сключения
индивидуален договор за наемане, както и за времето на пътуване.
Нарушението е извършено на 31.01.2019 год. в
гр.Варна, в офиса на дружеството, когато е бил сключен и трудовия договор с
посредничеството на въззивното дружество.
Актът за
установяване на административно нарушение бил съставен, надлежно предявен и връчен на упълномощено от
представляващия дружеството лице. В графата за възражения не били вписани. Възражения не постъпили в
срокът по чл.44 от ЗАНН.
Административно
наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и
правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от
вида имуществена санкция в размер на 5000 лева.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, копие на работен договора и др.които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло
показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.И..
Съдът изцяло
кредитира писмените материали по делото, не оспорени от страните и приобщени
към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна,
в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на
чл.75 и чл.85 от ЗНЗ и чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед,
АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното АУАН и НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42
от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН– относно описание на нарушението .
Няма спор между страните, че въззивникът притежава Удостоверение за
регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за Р България, за предоставяне на
посреднически услуги, като информиране и/или консултиране на търсещите работа
лица и на работодателите; насочване към обучение на възрастни; насочване и
подпомагане за започване на работа, включително в друго населено място в
страната или в други държави.
По делото също така не е
спорно, че именно въззивното дружество е посредничело сключване на трудов
договор между работника Ризов и „Транслогистик Барбютел Гмбх & Ко.Кг“
Германия.
В сключения трудов договор с работника обаче не е предвидена каквато и да било
застраховка на работника покриваща рискове от настъпили увреждания при работа.
В АУАН и в НП са описано именно
такива действия.
Нарушението следва да се счита довършено в момента на извършване на
действията по сключване на трудовия договор.
Настоящият състав не споделя
доводите на въззивното дружество за незадължителност сключените трудови
договори с германския работодател да съдържат задължение за сключване на
застраховка, поради това, че отношенията между немския работодател и наетото от
него физически лице – български гражданин се определят съобразно приложимото
немско трудово законодателство. Това обаче не отменя изискването на чл.30, ал.3
т. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по
наемане на работа, доколкото договора се сключва с български гражданин на
територията на страната.
Настоящият съдебен състав счита, че след като индивидуалният
договор за наемане на работа, предоставен от посредника на търсещите работа
лица и "Транслогистик Барбютел Монтаже ГмбХ & Ко. КГ", Германия,
не съдържа данни за задължението на
работодателя да сключи за своя сметка застраховка, покриваща рискове
заболяване, злополука, смърт, хоспитализация, медицински разходи, загуба или
намаляване на работоспособността на наетото на работа лице преди заминаването
му от Република България, действаща на територията на съответната чужда
държава, за срока на сключения индивидуален договор за наемане, както и за
времето на пътуване е било нарушено изискването на чл.
32, ал. 2 във връзка с чл.
30, ал. 3, т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа /ДВ, бр. 49, 2003 г./.
Предвид
горното и с оглед императивното изискване чл.
32, ал. 2 във връзка с чл.
30, ал. 3, т.4 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа
дейност по наемане на работа, законосъобразно с издаденото наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на
въззивника.
Предвид
изложените съображения касационният състав намира изводите в оспореното
решение, касаещи допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за противоречащи на закона. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него наказателно постановление, съдържат всички законово изискуеми реквизити. В
необходимата степен на конкретизация са описани нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено, а също и доказателствата, които го потвърждават.
Не
са налице основания и за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като извършеното
от въз.дружество административно нарушение по нищо не се различава от
обикновените нарушения от същия вид. Обстоятелствата, че от нарушението няма
настъпили вредни последици, както и че по отношение на него няма влезли в сила
наказателни постановления, не са в състояние да квалифицират случая като
маловажен по смисъла на цитираната разпоредба. Процесното нарушение е от
категорията на т. нар. „формални“ нарушения, при които вредните последици
/обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното
деяние. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, не може да
обоснове извод за маловажност на същото. Ако се приеме обратното, то всяко
първо нарушение би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това
е целта на обективирания в чл.28 от ЗАНН институт. С оглед на изложеното и
отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения – защита на
правата и интересите на търсещите работа лица, се налага извод, че процесният
случай не следва да бъде квалифициран като маловажен.
Съгласно
чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ на физически и/или юридически лица, извършващи
посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на
дейността, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500
лева. С процесното наказателно постановление размерът на санкцията е определен
на 1800,00 лева. Съдът намира, че АНО неправилно е наложил административното наказание в
размер, различен от минималния поради отсъствие на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съотв. поради отсъствие на данни за имущественото състояние на
юридическото лице.
С оглед на
горното, съдът счита че НП следва да бъде изменено, като административното
наказание се наложи в минималния, предвиден в закона размер.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 100 лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-011312/26.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на „Т.Т." ООД, ЕИК
********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в
размер на 1800 лева, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ и
чл.85, ал.1 вр. чл.81, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” на 1 000 / хиляда / лева.
ОСЪЖДА „Т.Т." ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ИА „Главна
инспекция по труда“ сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ
при РС- Варна: