№ 1046
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З.М.
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204265 по описа за 2021
година
Производството е образувано по повод жалба от К. СТ. Г. ЕГН ********** чрез адв.
С.И. от БАК против наказателно постановление № 21-0769-002070/25.06.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение
на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е наложено наказание глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
С жалбата се иска отмяна на НП без да се сочат конкретни съображения.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. И. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на
разноски. Не било доказано по безспорен начин, че не бил изпълнил предписанието за
химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Депозирано е писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна, прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
По фактите съдът намира, че на 16.05.2021г. свидетелят Хр. В. Хр. бил изпратен от
дежурната част около 18;00 часа да окаже съдействие на своите колеги св. Х.Я. и св. И.Р.,
които спрели за проверка водач на МПС Шерволет Авео с рег № *** в гр. Бургас, местност
„Капче” в посока Горно Езерово, който установили като К. СТ. Г.. Свидетелят Х.Х. отишъл
на мястото, където установил спреният за проверка водач на МПС лек автомобил Шерволет
Авео с рег № *** собственост на *** с ЕИК *** - К. СТ. Г.. На място водачът се съгласил и
бил изпробван за употреба на алкохол, но след това му било разяснено, че следва да даде
проба и за наркотични вещества и техни аналози, при което последният отказал. В 18:40
часа на 16.05.2021г. К.Г. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARLB 0021 като му бил издаден талон за
медицинско изследване № 0069607 със 7 бр. холограмни стикера. Свидетелят Х. разяснил на
1
К. Г. времето, което има, за да отиде до СЦУМБАЛ Бургас да даде кръв за анализ. Липсват
ангажирани доказателства К.Г. да е посетил в указания в талона срок Спешен център на
УМБАЛ Бургас.
Видно от изискания по делото протокол *********-10000 техническото средство
Drugtest 5000 с идент. № ARLB-0021 е годен като проверката е с дата 13.01.2021г. и има
срок на валидност 12 месеца. Съгласно протокол л. 45 Х.Х. е преминал курс на обучение за
работа с техническото средство.
АУАН е бил съставен на място от св. Х. за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и е бил
връчен на К.Г., който не е вписал възражения.
АНО е възприел описаните фактически обстоятелства, като е приел, че жалбоподателят
е нарушил чл. 174, ал. 3 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП с НП от
25.06.2021г. му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание намира, че АУАН и
НП са издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган съгласно Заповед 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма и при формално
спазване на реквизитите, предвидени в чл. 57 ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити
съгласно нормата на чл. 42 ЗАНН.
Съдът не намира да са налице съществени нарушения при издаването на АУАН и
ангажиране на отговорността на Г.. Не се събраха доказателства, от които би могъл да се
направи извод, че техническото средство не е било годно или че не е било налично, за да се
извърши тест като свидетелят, който е бил изпратен от дежурната част е разполагал с
необходимата компетентност да извърши пробата на място. На жалбоподателя са били
разяснени последиците от недаването на проба или на кръв за анализ и по собствена воля е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Показанията
на тримата свидетели са еднопосочни и в съвкупност установяват фактическата обстановка
по делото като съдът им се доверява.
Съдът намира, че от събраните доказателства не е оборена доказателствената сила на
акта съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, чрез представяне на съответни доказателства пред
административнонаказващия орган или съда, при което следва да се приеме, че фактите са
такива, каквито са описани в акта за установяване на административно нарушение.
Съгласно чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
В случая правната норма предписва дължимото от субекта поведение и съдържа в себе
си санкцията за неизпълнение на задължението. В настоящата хипотеза не е спорно, че
жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС. Административното
2
нарушение е описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество, както с техническо
средство, така и посредством медицинско изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира състав на административно
нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се
осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да бъде
извършен тест – неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а
втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено
в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава
медицинското здравно заведение). Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ да бъде тестван или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Съдът намира, че независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване (осъществени едновременно в конкретната хипотеза), се осъществява едно и
също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (така Решение № 635 от 12.06.2020 г. по к.
адм. н. д. № 870 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас ; Решение № 346
от 04.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 89 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Бургас) и затова правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Начинът на установяване на употреба на наркотични вещества от водачите на МПС е
регламентиран в Наредба № 1/19.07.2017г. /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г./ като е предвидено, че се установява с тест или с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
В конкретния случай е безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да бъде
тестван с тест и му е издаден талон за медицинско изследване, който той получил лично,
разяснено му е в какъв срок и къде трябва да се яви, за да даде кръв за анализ като по делото
не се ангажират доказателства да се е явил в СЦУМБАЛ Бургас и да е дал кръв за анализ.
Предвид изложеното правилно административнонаказателната отговорност е ангажирана по
чл.174, ал.3 , пр.2 от ЗДвП.
Законодателят не отчита причините, поради които водачът е отказал да бъде
извършен тест за употреба на наркотични вещества като следва да се отчита значимостта на
обществените отношения, които се защитават и само за пълнота ще се посочи, че не може да
се приеме, че се касае за хипотезата на маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.
В случая липсва възможност за преценка за предвиденото наказание като законът
определя, че на нарушителя се налага наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв., в
който размер е и наложеното на жалбоподателя наказание, поради което като правилно и
законосъобразно в тази част НП следва да се потвърди.
По тези съображения, НП следва да се потвърди изцяло. С оглед изхода на спора право
на разноски има само АНО, който не претендира заплащане на такива и не му се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-002070/25.06.2021г. на
Началник Група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на К. СТ. Г. ЕГН
********** за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, предл. 2 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4