Присъда по дело №249/2015 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 111
Дата: 23 юни 2015 г. (в сила от 15 октомври 2015 г.)
Съдия: Златка Ташева Илиева Петкова
Дело: 20155530200249
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 февруари 2015 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

                                       23.06.2015 год.                     град Стара Загора

 

В     И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                 ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН състав

На 23 юни                                                                             2015 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател:    ЗЛАТКА ИЛИЕВА 

                                                                                                                                            

Секретар: С.И.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ИЛИЕВА

н.ч.х.дело 249 по описа за 2015 година.

 

П   Р   И  С   Ъ   Д   И   :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А. КОНСТАНТИНОВ П. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН за това, че в периода 12.12.2013г. – 19.05.2014г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление е приписал престъпление и разгласил позорно обстоятелство по отношение на И.И.К., ЕГН ********** – престъпление по чл.147 ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.78 А от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание – ГЛОБА в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.

 

                        ОСЪЖДА подсъдимия А. КОНСТАНТИНОВ П. с посочена самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ на И.И.К. с посочена самоличност и ЕГН, направените по делото разноски в размер на 215 лева /двеста и петнадесет лева/.

 

Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Старозагорски окръжен съд.                                                            

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НЧХ ДЕЛО № 249/2015г. ПО ОПИСА НА  СтРС.

 

Обвинението е против подсъдимия А. К. П. за това, че в периода 12.12.2013 г. – 19.05.2014 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление е приписал престъпление и разгласил  позорно обстоятелство по отношение на И.И.К. - престъпление по чл.147, ал.1,  вр. чл.26, ал.1 от НК .

 

В съдебно заседание пострадалата поддържа предявеното с коригираната тъжба /вх. №4239/23.02.2015г. л.9-12/ обвинение. Твърди, че подсъдимият П. е извършил престъпление, като е разпространил клеветническите твърдения последователно пред свидетелите М.С. и В.М..  Сочи, че същият и е приписал извършване на престъпление по смисъла на чл.194 и 206 от НК,  както и че е  непочтена личност и е уволнявана неколкократно от различни работодатели, поради обстоятелството, че е начитана за различни суми.

 

Тъжителката счита, че с това си поведение подсъдимият  е извършил престъпление по смисъла на закона, поради което моли последният да бъде признат за виновен и наказан.

 

Подсъдимият редовно призован, не се явява. Не дава обяснения. 

 

Защитата оспорва обвинението. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

 

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

 

Страните живеят в град Стара Загора. Тъжителката през периода на месец септември до началото на месец декември работила като продавач -консултант в магазин стопанисван от Надежда Ангелова в качеството и на ЕТ „Алекс – Надежда Ангелова”. Последната живеела на семейни начала с подсъдимия А.П.. Повод за прекратяване на трудовото правоотношение била констатирана липса на парични средства от касата на магазина.

 

На 12.12.2013 г. подсъдимият П. се срещнал по негово настояване в бистро „Лас Вегас” със свидетеля М.С.  /живущ на семейни начала с тъжителката/ . По време на срещата съшият заявил, че И.К. му е откраднала сумата от 600 лева. Обяснил му, че тъжителката не е съвестен човек, както и че е освобождавана от работа от „Булгартабак” и магазин „Карфур” за кражба на пари и стоки.  Няколко дни по- късно инициирал среща и с прекия ръководител на свидетеля С. – свидетеля Й. Й., като го посетил по месторабота в затвора в град Стара Загора. Същият настоявал пред Й. да повлияе на свидетеля С. да съдейства за връщане на отнетите парични средства. Свидетелят Й. отказал с мотив, че проблемът не касае трудовата дейност на С..

Няколко месеца по-късно, на 19.05.2014 г. подсъдимият посетил бистро „Пегас”. По време на разговора му с свидетеля В.М. – управител на посоченото заведение, се осведомил за това, вярно ли е че тъжителката възнамерява да започне там работа като готвач. Макар свидетелят М. да обяснил, че просто я въвежда в работата по молба на нейния баща и негов колега, подсъдимият П. отново решил да разкаже какъв човек според него е тъжителката. Обяснил, че същата е сменила няколко работодатели поради начитане за пари. Казал също, че и на него му е откраднала пари – 600 лева от магазина.

 

За изясняване на делото от фактическа и правна страна бяха разпитани свидетелите М.С., М.Н., В.М. и Й. Й..

 

Видно от показанията на св. М.С., същият  поддържа интимни отношения с тъжителката И.К. от средата на 2013 г. Познава и подсъдимия в качеството му на неин работодател. Свидетелят сочи, че след освобождаването на К. от работа, подсъдимият А.П. настоял за лична среща с него. По време на разговора му заявил, че К. му дължи пари, които е присвоила от магазина, където работила. Обяснил му, че е осъждана, тъй като е откраднала от Булгартабак 1000 лева, както и че изгонена от магазин „Карфур” за кражба на вафла. Опитал се също да го убеди да преустанови връзката си с нея тъй като може да му навреди. Свидетелят сочи още, че от свидетеля Й. – негов пряк началник, знае че подсъдимият е ходил по местоработата му и се опитал да занимае ръководството с поведението и личността на тъжителката.

 

В показанията си свидетелката М.Н. - приятелка на тъжителката, сочи, че подсъдимият непосредствено преди съдебното заседание се опитал да и въздейства и да я убеди да не свидетелства. Подобен натиск П. упражнил не само непосредствено върху Н., но и чрез неин съсед, както и чрез съпруга и. В личен разговор със свидетелката подсъдимият отново нарекъл тъжителката „крадла” и „лъжкиня”.

 

Свидетелят В.М. дава уклончиви показания пред съда. По време на разпита преднамерено избягва точните отговори на поставените от съда и страните въпроси. Признава, че познава подсъдимия П. като клиент на бистро Пегас както и че е разговарял с него по адрес на И.К.. Сочи още, че П. се интересувал дали е добър работник и как се правя с работата. Подсъдимият споменал пред М., че К. е работила в магазин Карфур както и за „някаква кражба”. П. споделил също пред свидетеля, че тъжителката му е откраднала цигари от магазина.   

 

След съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля М.С.. Същите, макар и депозирани от емоционално свързан с тъжителката човек, са последователни и непротиворечиви. Посоченото от свидетеля С. косвено се потвърждава от показанията на свидетелката Н. и свидетеля Й.. Последният потвърди посоченото в тъжбата и заявеното от свидетеля С. а именно, че П. е упрекнал тъжителката К. в присвояване на имущество в магазина в който работила, и стопанисван от подсъдимия, както и че се е опитал  да убеди свидетеля Й. да упражни служебно влияние за възстановяване на служебната сума.

 

Описаното в тъжбата по отношение на разпространените клеветнически твърдения на 19.05.2014 г. в бистро „Пегас” пред свидетеля М. се потвърждава от показанията на свидетеля С., свидетелката Н. и от лаконичните такива на свидетеля М.. В тази връзка съдът съобрази, че последният не даде смислено обяснение пред съда поради какви обстоятелства в хода на предварителната проверка, разпоредена от Районна прокуратура Стара Загора /л.17 от Прокурорска преписка/ е посочил конкретни факти изнесени от подсъдимия по време на разговора помежду им по адрес на тъжителката, а няколко месеца по късно заявява, че трудно може да си спомни предмета на разговора.

 

За да бъде деянието съставомерно по обвинение за извършено престъпление клевета, се изисква позорните обстоятелства или твърденията, съдържащи приписване на престъпления, да бъдат изнесени като установени от самия деец или същият само привидно да се позовава на  други източници на информация, които в действителност не съществуват, за да придаде вид на собственото си твърдение, че представлява чуждо изказване, което той само представя пред трети лица. Съдът счита, че в процесния случай е  налице първата хипотеза, тъй като в  хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият е разпространявал информацията от първо лице. Същият не е демонстрирал посочените от него факти за противоправно поведение- кражба и присвояване на средства от страна на тъжителката, както и това, че не е съвестен работник, поради което неколкократно е освобождавана от работа при различни работодатели, да са получени като информация от конкретно трето лице.

 

В хода на съдебното следствие, подсъдимият П. не установи истинността на разпространените от него позорни обстоятелства или на приписаните престъпления. Тежестта да установи това е възложена изцяло върху него, съгласно изричната норма на чл. 147, ал.2 от Наказателния кодекс. Едва когато се докаже тази истинност, се изключва наказателната отговорност на дееца за клевета / в т. смисъл ТР № 12/71г./.

 

Подсъдимият не ангажира доказателства тъжителката К. да е извършила кражба от стопанисвания от него магазин или да е присвоявала средства. Не се установи също верността на твърдението, че К. е отстранявана неколкократно от работа при различни работодатели поради нарушаване на трудовата или финансова дисциплина. В тази връзка съдът съобрази представената по делото препоръка, изготвена от Ръководител отдел на хипермаркет „Карфур” в която се сочи, че по време на работата си в магазина К. е изпълнявала съвестно служебните си задължения.

 

Налице е невярно твърдение за съществуване на определен факт, свързан с личността на частния тъжител, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото, тъй като противоречи с обществената оценка на неговата личност и е укорим от гледна точка на съществуващия в обществото морал. Твърдението на подсъдимия е станало достояние на трети лица – близки на тъжителката, евентуални работодатели и други.

 

 

 

 

 

Престъплението е формално и е довършено от момента, в който друго лице възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия. То е обществено опасно, поради обективната си годност да застраши репутацията и доброто име на пострадалия, обекти на защита, независимо дали такъв резултат в конкретния случай е настъпил.

 

П. е съзнавал, че разпространява позорни и неверни твърдения по отношение на тъжителката, както и че приписва извършването на престъпление. Деецът е съзнавал и че твърдяното от него е от естество да накърнят доброто и име в обществото, че те стават достояние на трети лица и е целял това. Подсъдимият е разбирал , че това ще се отрази негативно върху нейното емоционално състояние и се е стремял към това. Умисълът за клевета, се изключва само тогава, когато съществува обоснована на обективни факти, увереност в истинността на позорните обстоятелства и приписаните престъпления. Такава в хода на съдебното следствие не се установи.

 

Поради изложеното, съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият А.П. в периода 12.12.2013 г. – 19.05.2014 г. град Стара Загора в условията на продължавано престъпление пред различни лица / свидетелите С. и М./ е приписал престъпление и разгласил позорни обстоятелства по отношение на И.К. – престъпление по чл. 147, ал.1, вр с чл.26, ал.1 от НК.

 

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕТО

 

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата принципа в наказателно правната система – принципа на законоустановеност и принципа  на индивидуализация на наказанието.

 

Съгласно първият принцип, в специалния текст на закона се предвижда наказание глоба от 3 000 до 7 000 лева и обществено порицание.

 

Съгласно втория принцип – за индивидуализация на наказанието, съдът обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимата мотивите и за извършване на престъплението, както всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

 

Съдът намира, че обществената опасност на деянието е сравнително висока, тъй като се засягат обществени отношения, свързани с неприкосновеността на доброто име на човека и с положителната обществена оценка  за личността. Правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово, прокламирано в Българската Конституция има известни граници. Съгласно разпоредбата на чл.39 ал.2 от Конституцията, това право не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго. Подсъдимият е злоупотребил с това свое право, с което е накърнил неотмени права и законни интереси на друг гражданин на републиката, какъвто е тъжителката.

 

Видно от приложената по делото справка  за съдимост, подсъдимият е неосъждан /реабилитиран по право/. От деянието не са причинени преки имуществени вреди на пострадалата. Ето защо, съдът прие, че са налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 78 А от НК, като подсъдимият бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание.

 

При определяне размера на наложената глоба, съдът съобрази като смекчаващо отговорността обстоятелства чистото съдебно минало  на подсъдимия.

 

В хода на съдебното следствие не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства необхванати от квалификацията на престъпление, както и в резултат на деянието да са настъпили допълнителни вреди за пострадалата. В тази връзка съдът съобрази това, че по делото не се събраха доказателства в подкрепа на твърдението в тъжбата, че именно в резултат на престъпното поведение на подсъдимия К. е останала трайно без работа.

 

Като съобрази изложеното, съдът наложи административно наказание на подсъдимия П. при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно глоба в размер на 1200 лева.

 

На основание чл.189 от НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски от частната тъжителка.

 

ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

 

Причини – незачитане правата на личността и злоупотреба с правото на мнение.

 

Условия – недостатъчните правни и материални гаранции за упражняване и спазване на основните права на човека.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата.

      

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :