Решение по дело №1442/2011 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 12.10.2011 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на единадесети октомври,  две хиляди и единадесета година, в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: Д.Г., като разгледа докладваното от съдията НАХД №  1442 по описа за 2011 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление №4631/11/13.06.2011 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., са наложени на М.С.В., ЕГН ********** *** Търново, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, и на основание Наредба №І-1959 на МВР са й отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за това, че на 31.10.2010 год., в 13.46 часа на път 1 клас №4, км.65+700, като водач на МПС ЛЕК с рег. №ВТ9837ВА, при обстоятелства: ПП – 1-4 км. 65+700 посока София - Варна управлява л.а. ВТ9837ВА със скорост 105 км.ч. при въведено с ПЗ В26 ограничение 60 км.ч. Превишението от 45 км.ч. е констатирано със система за контрол на скоростта SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, с което извършила

1. Движение със скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява сигнализирани с пътен знак, с което виновно нарушила чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката В., която го обжалва в срок, и излага, че нарушението е било извършено на 30.10.2010 год., а й било връчено на 05.05.2011 год. Излага, че счита, че биха могли да й бъдат наложени новите разпоредби на закона.  

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява. Преди с.з. е депозирала писмена молба, в която е посочила, че не може да се яви в с.з., и че моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Моли съда да отмени НП в частта относно наложеното наказание като приложи по благоприятния закон.

Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Н., В.С.В. и Г.А.Г.,  съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 26.04.2011год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №4631 /бл. №321847/ от св. Г.А.Г., в присъствието на св. С.Л.Н. и св. В.С.В., срещу М.С.В., ЕГН ********** *** Търново, за това, че на 31.10.2010 год., в 13.46.44 часа на първокласен път 1-4, км.65+700, с посока на движение  София - Варна управлява л.а. Фиат Пунто с рег. № ВТ9837ВА, собственост на Радослав Конов Пенков ЕГН ********** *** със скорост 105 км.ч. при въведено с ПЗ В26 ограничение на скоростта от 60 км.ч. Превишението от 45 км.ч. е констатирано със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, и регистрирано в измервателен протокол №2313/2011 год. със снимков материал №00022 и показан на водача, с което нарушила чл.21, ал.2 във вр. с чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, снимка №00022, 1 бр. призовка/покана, к.т. - 3121966. В акта в графа „Възражения” не е  вписано възражение. АУАН е подписан от нарушителката на 05.05.2011 год., когато й е бил връчен и препис от последния. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. В., св. Г. и св. Н., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити след обработването и разглеждането на снимков материал №00022 регистриран в измервателен протокол №2313/2011г. констатиран със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че жалбоподателката се е движила с превишена скорост от 105 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. В подкрепа на показанията на тримата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по  делото – снимков материал №00022 регистриран в измервателен протокол №2313/2011г., справка от централната база на КАТ на л.а. с рег. № ВТ9837ВА, 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., писмо с изх. №504/15.06.2010г. на Сименс ЕООД, Протокол за проверка №14 – ПД /10.12.2009 год. на ГД „МИУ”, схема за контрол на скоростта с техн. средство с Вх. №26723/17.06.2011 год. Настоящата инстанция  намира, че жалбоподателката е осъществила състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

От обективна страна последният като водач на МПС по смисъла на &6, т.11  от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 105 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км.ч.

От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателката като правоспособен водач на л.а., е била длъжна да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движила в участък от пътя за който е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В.26, не е следвало да надвишава 60 км.ч. Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите В., Н. и Г. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство -  система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., писмо с изх. №504/15.06.2010г. на Сименс ЕООД, Протокол за проверка №14 – ПД /10.12.2009 год. на ГД „МИУ”, схема за контрол на скоростта с техн. средство с Вх. №26723/17.06.2011 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство. В тази връзка е и приложения по делото снимков материал, видно от който именно л.а. управляван от жалбоподателката на процесната дата е бил заснет с превишена скорост. Обстоятелството, че на процесната дата именно жалбоподателката, а не друго лице е управлявало процесния автомобил се установява и от приетите и вложени като доказателства по делото 2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че собственикът на л.а. и жалбоподателката са декларирали, че на процесната дата именно жалбоподателката е управлявала с превишена скорост от 105 км.ч. Цитираните по горе декларации, както в хода на административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не бяха оспорени от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последните обстоятелства отговарят на истината. При определяне на превишението съдът намира, че административно наказващия орган правилно е взел предвид отклонението от 3%, което дава системата за контрол на пътя използвана в случая и правилно е дал  толеранс, като жалбоподателката правилно е санкциониран за скорост от 105 км.ч.  С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателката.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за   нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Наказващия орган e наложил на жалбоподателката административни наказания  по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, които са били в рамките на предвидените в ЗДвП за извършеното нарушение. В ДВ брой №10 от 01.02.2011 год. обаче е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с който в т.5 на чл.182, ал.2 от ЗДвП цифрата „150” е заменена с „200”, а думите „и 2 месеца лишаване от право да управлява МПС” се заличават. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН “Ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по благоприятна за нарушителят”. С оглед на това, съдът намира, че НП следва да бъде отменено, в частта, в която на жалбоподателката е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, както и в частта в която на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, тъй като за това нарушение вече съгласно действащата нормативна уредба не се отнемат контролни точки. Съдът намира, че в случая не следва да се увеличава размера на наложената глоба, с оглед забраната да се утежнява положението на жалбоподателката при условие, че производството е инициирано по нейна жалба.

При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство, който е 3 месеца. Съгласно, чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност  2 бр. декларации по чл.188 от ЗДвП, се установява, че собственикът на л.а. и жалбоподателката са попълнили тези декларации съответно на 04.04.2011год. и на 05.04.2011 год., като обстоятелството, че именно жалбоподателката, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало известно на актосъставителят едва на 05.04.2011 год.  Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 26.04.2011г. е спазен от актосъставителят. Видно е от приложената по делото призовка, жалбаподателката е била поканена за съставянето на АУАН /призовката й е била връчена на 05.04.2011 год./ и след като не  се е явила правилно акта е бил съставен в нейно отсъствие, като е спазена процедурата по връчването му.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени в частта, в която на жалбоподателката е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца” и на основание Наредба №І-1959 на МВР са й отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП,  и се потвърди в частта, в която на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 150.00 лева.              

При този изход на процеса  въпроса за разноските  не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4631/11/13.06.2011 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., ЧАСТТА в която са наложени на М.С.В., ЕГН ********** *** Търново на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, наказание „лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца”, и на основание Наредба №І-1959 на МВР са  й отнети общо 10 контролни точки по чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4631/11/13.06.2011 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., ЧАСТТА в която са наложени на М.С.В., ЕГН ********** *** Търново на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, наказание „Глоба в размер на 150.00 лева” за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на ЗВАС, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: