№ 248
гр. София , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Мария Малоселска
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100508485 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на ЮЛ. АТ. Т., М. АТ. Т. и И.Л. Т., длъжници по обединените за
съвместно събиране изп.д. № 20198510400967 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ,
и изп.д. № 20208510401210 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу
постановление за разноски от 26.05.2021 г., с което съдебният изпълнител приел за събиране
възнаграждение за процесуално представителство на взискателя по изпълнителните дела в
размер на 5 000 лв., и срещу отказ на ЧСИ, обективиран в съобщение изх. №
32233/01.06.2021 г. да намали приетото за събиране адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателите поддържат, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не
администрирал подадената от тях жалба вх. № 52338/31.05.2021 г. срещу постановлението за
разноски от 26.05.2021 г., вместо което с изпратеното съобщение отказал да намали
адвокатското възнаграждение. Размерът на възнаграждението от 5 000 лв. бил прекомерен и
необоснован. Не било извършено реално процесуално представителство, единствените
извършени от адвоката действия били подаване на общо формулирани бланкови молби за
приложение на изпълнителни способи. Взискателят изрично бил овластил ЧСИ с
правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, вкл. като определя начина и способа на изпълнението,
поради което подаването на подобни еднотипни молби не можело да се окачестви като
процесуално представителство. Претендираното адвокатско възнаграждение не отговаряло
на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното производство.
Позовават се на решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С9-427/2016 и С-
428/23016 г., съгласно което съдът не е задължен да се съобразява с ограниченията,
1
наложени относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт
на адвокатско сдружение (в случая с Наредба на ВАС) и забраната съдът да определя
възнаграждение под минимума, определен с такъв акт. Уговореното в случая адвокатско
възнаграждение не можело да преследва никаква легитимна цел, същото било напълно
неадекватно както на обема извършени действия от адвоката, така и на фактическата и
правна сложност на изпълнителното производство. Освен това претендираните разноски
били заявени и приети години след образуването на изпълнителните производства, което
също сочело, че се търси не действителна защита правата на взискателя, респ. легитимна
цел. Сумата от 5 000 лв. не била съобразена дори с Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Поради това се иска отмяна на атакуваните актове
на съдебния изпълнител.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – „О.-Ф“ ООД, ЕИК *******, не е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност
на жалбата.
Жалбата в частта й срещу постановлението от 26.05.2021 г. е процесуално недопустима.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК се намира в част І на ГПК – „Общи правила“, поради което
важи както за исковия, така и за изпълнителния процес. В изпълнителния процес съдебният
изпълнител е компетентен по искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се
произнесе по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен,
като неговият акт ще подлежи на съдебен контрол чрез обжалване пред съда по реда на чл.
435, ал. 2 ГПК (в този смисъл определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г., V
ГО, определение № 170/25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г., ІV ГО, определение №
170/25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г., ІV ГО и др.). Поради това законосъобразно след
постъпване на жалба вх. № 52338/31.05.2021 г. срещу постановлението за разноски от
26.05.2021 г., в която се съдържа искане на длъжниците за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя, ЧСИ се е произнесъл по исканото намаляване.
След това произнасяне за длъжниците не е налице правен интерес да обжалват
постановлението за разноски, такъв е налице по отношение на отказа на ЧСИ да намали
възнаграждението.
Жалбата в частта й срещу отказа на ЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 32233/01.06.2021
г. е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани лица
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по
изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в допустимата й част е основателна.
Изп.д. № 20198510400967 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е било образувано
по молба от 12.06.2019 г. на „О.-Ф“ ООД, ЕИК *******, чрез пълномощник адв. М.М., въз
2
основа на изпълнителен лист от 07.06.2019 г., издаден по гр.д. № 14912/2015 г. на СГС, І-3
състав, съгласно който ЮЛ. АТ. Т., М. АТ. Т. и И.Л. Т. са осъдени да заплатят на взискателя
по равно сумата от общо 1 700 лв. – разноски за първата инстанция, и сумата 3 834.40 лв. –
разноски за втората инстанция.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е претендирано и адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 500 лв. С молбата за образуване
взискателят е извършил възлагане на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ. По изпълнителното дело е
приложено пълномощно от 29.05.2019 г., с което взискателят упълномощил адв. М. да
подаде молба за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 14912/2015 г. на СГС, І-3 състав,
както и да образува изпълнителни дела за събиране на присъдените суми. Представен е и
договор за правна защита и съдействие от 2019 г. (л. 93 от това дело), съгласно който е
уговорено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на
500 лв., платимо в брой, като договорът удостоверява плащането на сумата преди
подписването му. Единственото извършено от адвоката действие по това дело е посочване с
молба от 07.08.2019 г. (л. 89) на банкова сметка, по която да бъдат преведени събраните
суми за взискателя. В поканите за доброволно изпълнение до длъжниците не е посочено
адвокатското възнаграждение.
С протокол от 08.06.2020 г. ЧСИ П. присъединил изп.д. № 20208510400872 към изп.д. №
20198510400967 (препис от изп.д. № 20208510400872 не е приложен).
С протокол от 22.07.2020 г. ЧСИ П. присъединил изп.д. № 20208510401210 към
изпълнителни дела № 20208510400872 и № 20198510400967.
Видно от приложения препис, изп.д. № 20208510401210 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
на КЧСИ, е образувано за продължаване на изпълнението по изп.д. № 20188580400001 по
описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ, като делото е предадено на ЧСИ М. П. на
21.07.2020 г.
Изп.д. № 20188580400001 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ, е било образувано
по молба от 19.10.2017 г. на „О.-Ф“ ООД, ЕИК *******, чрез управителя му Д.Б., въз основа
на изпълнителен лист от 25.09.2009 г., издаден по гр.д. № 409/2008 г. на САС, съгласно
който И.Л. Т. и М. АТ. Т. са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата 20 351.33
лв., ведно със законната лихва от 03.11.2003 г. до окончателното плащане; ЮЛ. АТ. Т. и М.
АТ. Т. са осъдени да заплатят солидарно на взискателя сумата 20 351.33 лв., ведно със
законната лихва от 03.11.2003 г. до окончателното плащане, и М. АТ. Т. е осъдена да
заплати на взискателя сумата 20 351.33 лв., ведно със законната лихва от 03.11.2003 г. до
окончателното плащане. Общо дължимата главница по изпълнителния лист възлиза на
61 053.99 лв. Съгласно отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, в периода
20.07.2011 г. – 28.07.2016 г. на взискателя е преведена сумата от общо 68 653.55 лв.
С молбата за образуване не са претендирани разноски по изпълнителното дело, вкл. за
3
адвокатско възнаграждение. По делото няма представено пълномощно на адвокат, молби в
хода на делото са подавани от управителя на взискателя. Единственото действие по това
дело, извършено от адв. М. (без данни за представителна власт) е подаване на молба от
13.07.2021 г. до ЧСИ Д. за прехвърляне на изп.д. № 20098580400499, преобразувано в изп.д.
№ 20188580400001 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ, за продължаване от ЧСИ М.
П..
След постъпване на делото при ЧСИ П., същият е поискал от ЧСИ Д. информация относно
отбелязванията на гърба на изпълнителния лист за извършени плащания. Съгласно
получената информация (л. 118 – 119 от изп.д. № 20208510401210), общо преведените суми
на взискателя в посочения по-горе период са в размер на 68 853.55 лв., като не е посочено
какво е погасено с тази сума – разноски, лихви, главници.
Видно от изпратените от ЧСИ П. до длъжниците уведомления за прехвърлено дело (л. 125 –
127), в тях е посочена като дължима от всеки от тримата длъжници главница в размер на
20 351.33 лв. и законна лихва към 05.08.2020 г. в размер на 17 909.81 лв. Същата главница е
посочена и в издаденото на длъжника от ЧСИ П. удостоверение за размера на дълга му (л.
141), и законна лихва в размер на 18 379.02 лв. за периода 03.11.2003 г. – 27.10.2020 г.
По продълженото изпълнителното дело също няма представено пълномощно на адв. М.. На
л. 142 се намира само договор за правна защита и съдействие без дата, представен неясно от
кого и кога, с предмет образуване на изпълнително дело срещу Ю.Т., М.Т. и Ив. Т., без
посочване на номер на изпълнителното дело, като в горния десен ъгъл е изписано (неясно от
кого) „1210/20“. Уговорено е възнаграждение в размер на 5 000 лв., платимо в брой, като е
удостоверено и плащането на тази сума.
С постановление от 26.05.2021 г. ЧСИ П. приел за събиране по изп.д. № 20198510400967 и
изп.д. № 20208510401210 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв.
съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. М..
Постановлението е съобщено на длъжниците на 27.05.2021 г. и на 26.05.2021 г., които на
31.05.2021 г. са депозирали жалба вх. № 52338, с която са искали намаляване на
възнаграждението като прекомерно.
С обжалвания отказ от 01.06.2021 г. съдебният изпълнител отказал да намали
възнаграждението по изп.д. № 20208510401210 „поради липса на основание“.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. С
4
чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в относимата й за спора редакция) за защита по изпълнително дело е
предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на
изпълнително дело е 200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания допълнително възнаграждение се определя съобразно материалния интерес.
По общите правила на ГПК, които важат както за исковото, така и за изпълнителното
производство, разноски се присъждат, респ. се събират от съдебния изпълнител, само ако са
претендирани.
В случая адв. М. е бил надлежно упълномощен да представлява взискателя само по изп.д. №
20198510400967 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, във връзка със сумите по
изпълнителния лист от 07.06.2019 г. Претендираното по това дело адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. е заплатено, но същото не е предмет на
постановлението за разноски от 26.05.2021 г., нито на обжалвания отказ за намаляване на
възнаграждението от 5 000 лв., което ЧСИ е приел да се дължи по двете дела въз основа на
договора за правна защита и съдействие на л. 142 от изп.д. № 20208510401210.
По делото обаче се установи, че адв. М. не е бил упълномощен от взискателя да го
представлява по изп.д. № 20208510401210, не е извършвал процесуални действия по
същото, а взискателят при образуване на делото пред ЧСИ У. Д. или след прехвърлянето му
за продължаване от ЧСИ П. не е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение.
Такава претенция не може да се приеме че съставлява появата по делото на договор за
правна защита и съдействие на л. 142, представен неясно от кого, и от който не може да се
направи извод във връзка с образуване на кое изпълнително дело е уговорено
възнаграждението от 5 000 лв. Такъв извод не следва от дописването в горния десен ъгъл на
договора.
Ето защо към датата на обжалвания отказ – 01.06.2021 г., длъжниците не дължат на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Следва да се посочи, че дори адвокатът да беше надлежно упълномощен, и претенция за
събиране на възнаграждението да беше надлежно заявена от взискателя, съдът не би могъл
да определи дали възнаграждението е прекомерно, тъй като съдебният изпълнител
незаконосъобразно е определил размера на дълга на всеки от длъжниците, без да съобрази
извършените частични погасявания по изп.д. № 20188580400001 по описа на ЧСИ У. Д., рег.
№ 858 на КЧСИ в общ размер 68 853.55 лв., нито е изискал от ЧСИ Д. допълнителна
информация с преведената на взискателя сума какви задължения са погасени за разноски,
лихви и главници.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 56941/09.06.2021 г. на ЮЛ. АТ. Т., М. АТ. Т.
и И.Л. Т. в частта й срещу постановление за разноски от 26.05.2021 г., с което съдебният
изпълнител приел за събиране по изп.д. № 20198510400967 по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 на КЧСИ, и изп.д. № 20208510401210 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя в размер на
5 000 лв., като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на ЮЛ. АТ. Т., М. АТ. Т. и И.Л. Т. отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, обективиран в съобщение изх. № 32233/01.06.2021 г. по изп.д. № 20198510400967 и
изп.д. № 20208510401210 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, да намали размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
взискателя по изп.д. № 20208510401210, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото към 01.06.2021 г. от длъжниците ЮЛ. АТ. Т., М. АТ. Т. и И.Л. Т.,
на взискателя „О.-Ф“ ООД, ЕИК *******, адвокатско възнаграждение по изп.д. №
20208510401210 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, както следва: от 5 000 лв. на
00.00 лв. (нула лева).
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6