Мотиви към Присъда № 6/11.01.2018г.
по НОХД № 2457/2017г. по описа
на ПОС.
Спрямо подсъдимият
Т.Я.И.
е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК, за това, че на 11.11.2016г. в с.Г., обл.П.,
при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил, марка
“Фолксваген“, модел „Голф” с per. № **е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.1 от Закона за движението по
пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”; чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата -
„При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч. - за пътно
превозно средство категория „В” - 50 км/ч. в населено място”, при което по
непредпазливост е причинил смъртта на П.З.П., ЕГН **********.
За
съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен граждански иск.
Пострадалите
З.П.П. и И.Г.Т., като родители на
починалия П.З.П.,
а пострадалата И.Д.С. като фактическа съжителка на починалия са конституирани в
качеството на частни обвинители в наказателния процес.
В
съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна
страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда, като
счита, че на подсъдимият Т.Я.И. следва да бъде наложено наказание при условията
на чл.58а от НК, предвид направеното признание от негова страна на фактите по
обвинителния акт. Изразява становище, че е налице баланс между смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства и в този смисъл предлага
да бъде определено наказание лишаване от свобода около средния размер,
предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на
определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от 5 години съгласно
чл.66 от НК. Изразява се становище, че предвид чистото съдебно минало на подс. И. не е наложително за поправянето му да изтърпи
наказанието „лишаване от свобода” ефективно. Намира, че следва да се наложи и
предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „лишаване от право да
управлява МПС”, което предлага да е в размер, равен на определеното наказание
“лишаване от свобода“. Според прокурора следва приобщеният като веществено
доказателство лек автомобил „Фолксваген“ да бъде върнат на собственика му.
Частните
обвинители П., Т. и С. чрез двамата си повереници – адв. Н.Б. и адв. Ф.С., изразяват
становище за доказаност на обвинението от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Същите изцяло се присъединяват
към становището на прокурора.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Н.П. не оспорва
фактическата обстановка и правна квалификация възприета от
обвинението. Изразява се становище, че при
индивидуализация на наказанието на подсъдимия следва да бъдат отчетени добрите
характеристични данни за подс. И., младата му възраст, чистото му съдебно
минало и признанието на вината. С оглед на това, пледира на подсъдимия И. да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК в размер близък
до минималния, предвиден от закона, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Адв. П.
счита, че целите както на личната, така и на генералната превенция биха се
постигнали с налагането на условно наказание на подзащитния
й. Защитникът изразява становище, че срокът на кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от правоуправление” следва да е съобразен с
обстоятелството, че спрямо подсъдимия няма влезли в сила наказателни
постановления.
Подсъдимият
Т.И. признава всички факти и
обстоятелства, изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява
съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си, като в
последната си дума моли за справедливо наказание.
Съдът, въз основа на доказателствата,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Т.Я.И. е роден
на ***г***, жител ***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, неосъждан, ЕГН **********. Същият е правоспособен водач на МПС, като е придобил
категориите В, М, АМ, В1 и притежава свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено на 24.09.2013 г. Подс. И. е ползвател на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ **, собственост на Н. Д.Д..
На 11.11.2016г.
вечерта пострадалият П.З.П. се намирал в къщата на родителите си в с.П., обл.С.З.. Около 19ч.30м. на същата дата пред къщата
пристигнал с лек автомобил неговият приятел св.С.И.. Пострадалият П.П. се качил в автомобила на св.С.И. ***. В центъра на
селото се били събрали младежи, между които и подс.Т.И.,
който бил пристигнал там с управлявания от него лек автомобил „Фолксваген Голф“
с рег.№ **. Пострадалият П. и подс. И. разговаряли и
решили да отидат до магазин в селото с автомобила на последния. Подс. И. се качил на мястото на водача, а пострадалият П. –
на предната дясна седалка. Около 20ч. подс. И. привел
в движение лекия автомобил „Фолксваген Голф с per. № **по
улиците на с.Г., като извел автомобила на ул. „Х.Б.“, движейки се в посока от
север на юг. Пътят бил равен, прав участък, с настилка от асфалт. Времето било
тъмно, с нормална видимост за това време на денонощието, без валежи.
Независимо, че максимално разрешената скорост на движение в населено място е 50
км/ч., подс. И. управлявал автомобила със скорост 101
км/ч. В един момент, поради високата скорост на движение, подс.
И. загубил контрол над управлението на автомобила, който занесъл със задната си
част надясно по посока на движението, след което автомобила напуснал платното
за движение и се възкачил странично на уличния тротоар.Там последвал тежък удар
на дясната странична част на автомобила в крайпътно дърво. След това
автомобилът се завъртял обратно по посока на движението си и се установил на
място върху уличното платно. От удара дясната странична част на автомобила
получила тежки деформации, а тялото на пострадалият П. изскочило навън, като
краката му останали затиснати между предна дясна седалка и таблото на
автомобила. При произшествието на пострадалия П. били причинени множество тежки
травматични увреждания, от които починал. Подс.И. не
получил тежки травми и успял сам да излезе от купето на автомобила, като седнал
на пейка на тротоара.
Младежите в центъра на селото
през цялото време чували шума от движението на автомобила на подс.И., който бил характерен и силен, след което чули и
шума от удара в дървото. Св.С.И. от мобилния си телефон се опитал да се свърже
с пострадалия П. и след като не успял, тръгнал с автомобила си да провери какво е станало.
След няколко минути пристигнал на местопроизшествието, където вече се намирал
живеещия на същата улица св.Г.С.. Последният се намирал в двора на къщата си
когато чул шума от катастрофата. Излязъл на улицата и видял, че напречно на
пътя има катастрофирал автомобил, който бил буквално смачкан, а от дясната
страна разцепен. Видял пострадалия, който лежал на асфалта по гръб, а краката
му били затиснати под таблото на автомобила. Доближил се до пострадалия и
потърсил дали има пулс, но не усетил такъв. Вдигнал му едната ръка, но тя
паднала, видял че от дясното му ухо и от устата тече кръв, след което тръгнал
да търси помощ.
На местопроизшествието
пристигнали екипи на полицията и спешната медицинска помощ. Св. Т. В.- автоконтрольор при РУ на МВР гр. Първомай, отишъл до
стоящия на пейката подсъдим и поискал от него документи за самоличност, при
което последният му представил личната си карта. Св.В.попитал подс. И. какво се е случило, но не получил отговор, тъй
като водача на автомобила бил в стресово състояние. От медицинския екип
уведомили св.В., че пострадалият пътник е починал. Подс.И.
бил откаран във Филиала за спешна медицинска помощ – П., където от него била
взета кръвна проба за установяване употреба на алкохол. Разследващ полицай от
РУ на МВР-Първомай извършил оглед на местопроизшествието, след което трупът на
П.П. бил откаран за аутопсия в УМБАЛ” Св.Георги”-
Пловдив. От трупа на починалия П. също била взета кръв за установяване употреба
на алкохол.
Видно от назначената химическа
експертиза /л.59 от д.п./, в кръвната проба на починалия пострадал П. не е
била установена концентрация на алкохол.
Видно от назначената химическа
експертиза /л.63 от д.п./, в кръвната проба на подс.
И. не е била установена концентрация на алкохол.
Видно от назначената
съдебно-медицинска експертиза /л.37-41 от д.п./, при
произшествието на П.П. са били причинени:
- пълно прекъсване на
гръбначния стълб на ниво атлантоокципиталната става с
пълно прекъсване между продълговатия и гръбначния мозък, счупване на основата
на черепа, частично разкъсани и кръвонаседнати хилуси на двата бели дроба, 1300 мл. кръв в гръдния кош, кръвонасядане на меките тъкани в областта на средостението, счупване на девет ребра в дясната гръдна
половина, разкъсване на диафрагмата, разкъсване на черния дроб и пролабирането му в гръдния кош, 400 мл. кръв в коремната
кухина, счупване на таза.
Смъртта на П.П. се дължи на съчетаната черепно-мозъчна травма /с
парализа на важни за живота мозъчни центрове в резултат на пълното прекъсване
на гръбначния стълб на ниво атлантоокципиталната
става с пълно прекъсване между продълговатия и гръбначния мозък /и
гръдно-коремно травма/ с общо 1700 мл.кръвозагуба в гръдния кош и корема,
довели до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Описаните увреждания
добре отговарят да са получени при пътно-транспортно произшествие и са в пряка
причинна връзка с настъпилата смърт.
От заключението на назначената автотехническа експертиза /л.46-55 от д.п./ се установява, че непосредствено преди загубата на управление от
водача му скоростта на движение на лекия автомобил “Фолксваген Голф” е била 101
км/ч., при която скорост водачът не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието. Имал е такава възможност при скорост по-малка от 78 км/ч.
Основна причина за ПТП според експерта е загубата на контрол от водача върху
автомобила, довело до напускане па пътното платно надясно по посока на
движението му.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по несъмнен и категоричен начин от
показанията на всички разпитани в хода на досъдебното производство свидетели: Г.П.С./л.32 от д.п./, П.И. К./л.31 от д.п./, Т. В.В./л.35
от д.п./, С.П.И. /л.102 от д.п./, К.И. Т./л.103 от д.п./, З.П.П. /л.33 от д.п./, И.Г.Т. /л.34 от д.п./, И.Д.С./л.104 от
д.п./ , от обясненията на подс. Т.И. /л.7 от д.п./, от приложените писмени доказателства – протоколи за оглед на местопроизшествие /л.8-9 и л.23-24 от д.п./,
фотоалбуми /на л.10-22 и л.25-30 от д.п./, справка АИС-КАТ /л.80 от д.п./, разписка
/л.81 от д.п./, документи на автомобила /л.82-94 от д.п./, удостоверение за наследници /л.77 от д.п./, ,
справка за нарушител /л. 79 от д.п./, справка за съдимост /л.65 от д.п./, характеристична
справка /л.66 от д.п./, както и от изготвените експертизи.
Съдът кредитира с доверие изготвените съдебномедицинска,
автотехническа и двете химически експертизи, тъй като
са обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в съответните
области. И четирите експертизи не са оспорени от страните, компетентно
са изготвени и съдът ги кредитира.
Направеното
от подс. Т.И. признание
на фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното производство
доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетеля С.И., който е възприел потеглянето на управлявания от подс. Т.И. автомобил, като на предната дясна седалка се е
возил св. П.. Същият е възприел звука от удара на автомобила в дърво при ПТП,
както и е посетил мястото на произшествието няколко минути след катастрофата. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Г.С.и П.К., които са се намирали в близост
до мястото на ПТП и първи са го посетили. Техните показания са еднопосочни и
взаимно допълващи се. От същите се установява, че водачът на автомобила – подс. Т.И. е излязъл от него и е изчакал органите на
полицията, като е бил с леки наранявания и стресиран, а пострадалият П. е лежал
безжизнен на асфалта, а краката му са били притиснати от предната дясна седалка
до таблото на автомобила. Тези двама свидетели са се опитали да окажат първа
помощ на пострадалия П., но са установили, че същият не дава признаци на живот.
Няколко минути по-късно на местопроизшествието е пристигнал полицейският
служител – свид. Т. В., който запазил
местопроизшествието, установил самоличността на подсъдимия и пострадалия. След
разговор с екипа на ЦСМП – гр. Първомай, свид. В.разбрал,
че пострадалият П.П. е починал. Тъй като подс. Т.И. се оплакал от болки в гърдите, корема и главата,
бил транспортиран от медицинския екип до болнично заведение, където му била
взета и кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта. Показанията на свидетелите
К., С., П., Т., В., И. и Т.относно мястото и времето на катастрофата, посоката
на движение на автомобила, удара в дърво на предната дясна и странична част,
положението на тялото на пострадалия и обстоятелството, че автомобила е бил
управляван от подс. И. са еднопосочни и кореспондират
на заключението на автотехническата експертиза, на
извършените два огледа на местопроизшествие и изготвените два фотоалбума.
Показанията
на свидетелката И.С., макар да не дават сведения за конкретния инцидент, също
следва да бъдат кредитирани, доколкото от същите се установява, че тя е
съжителствала на семейни начала с починалия пострадал П.П.
Настоящия
състав намира, че от обективна
страна е установено наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и допуснатите
от подс. И.
две нарушения
на правилата за движение. Безспорно
установено е, че същият на инкриминираната
дата, при движението си с управлявания л.а. “Фолксваген
Голф“ се е движил с двойно над разрешената скорост в
населено място – със 101км/ч при ограничение от 50км/ч., като в този момент е
загубил контрол на посоката на движение на автомобила, напуснал е пътното
платно надясно и е настъпил страничен удар на автомобила в крайпътно дърво. Подс.
И.
не е съобразил
скоростта си с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, управлявайки с превишена скорост /която винаги се явява
и несъобразена/, като това нарушение в съчетание
с другото – загуба на контрол върху посоката на движение на автомобила /чл.20,
ал. 1 от ЗДвП/ е довело до настъпването на удара между автомобила и крайпътното
дърво, в резултат на който пострадалият П.П. е
починал. Съгласно заключението на АТЕ /л.53, т. 3 от д.п./ водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди да
се удари в дървото, а такава би имал при скорост по-малка от 78км/ч. Тоест,
движейки се с превишена скорост от 101км/ч подс. И.
сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП.
Ето
защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена описаната по-горе
фактическа обстановка и не намира
съществени противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават
направените изводи относно фактите. Подсъдимия Т.И. в съдебното производство
изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе
фактическа обстановка.
При
така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че подс. Т.Я.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението предвидено и наказуемо по чл.343 ал.1 б. „в“ вр.
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 11.11.2016г. в с.Г., обл.П., при управляване на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка “Фолксваген“, модел „ Голф” с per. №
**е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20 ал.1 от Закона за
движението по пътищата - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”; чл.21 ал.1 от Закона за
движението по пътищата - „При избиране на скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч. - за пътно превозно средство категория „В” - 50 км/ч. в
населено място”, при което по непредпазливост е причинил смъртта на П.З.П., ЕГН
**********.
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост, при форма на вината небрежност /т.нар. несъзнавана
непредпазливост/. Подсъдимият И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед конкретните условия на видимост и пътната обстановка, е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение на наказанието:
За
извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил
наказание “лишаване от свобода” от две до шест години. В случая, с оглед
норма на чл.373, ал.2 от НПК, определянето на наказанието съобразно
разпоредбата на чл.58а от НК се явява задължително.
Определяйки
наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от НПК, съдът се съобрази
с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се
от степента на обществена опасност
на деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността
на подс. Т.И. обстоятелства, като чистото му съдебно минало, младата му възраст
трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, определящи се от липсата на данни за други
противообществени прояви, съдействието
му
в хода на разследването и в цялото производство, както и изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината – небрежност,
която обуславя по-леко наказание в
сравнение с непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност.
Настоящият
състав отчита
като отегчаващо отговорността обстоятелство нарушаването на две различни правила на
ЗДвП, както и обстоятелството, че подс. И. е превишил двойно разрешената скорост за движение в населено място,
движейки се със 101км/ч при ограничение от 50км/ч. Съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство, че вследствие на деянието е настъпила смъртта на изключително
млад човек – на 17г., който е бил единствен син на свидетелите З.П. и И.Т.. Така,
отчетените по отношение на вината
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че
за постигане целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и
за поправяне на подсъдимия И., следва да се
определи наказание при лек превес на смекчаващите обстоятелства, под средния размер,
предвиден в закона, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ. Това наказание предвид характера на настоящото
производство и с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл.
54 от НК, следва да бъде намалено
с една трета, или наказанието, което се налага
на подс.Т.И.
и което последният следва
да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс.
Т.И. наказание от ДВЕ ГОДИНИ „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието. Безспорно, в
случая са настъпили тежки съставомерни последици по
отношение на пострадалия, но тези обстоятелства са отчетени от законодателя при
определяне границите на наказанието „лишаване от свобода“. При определяне на
неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението
на виновния, в случая – на подс. И. и данните за
личността му. Съдът намира, че в случая освен нарушението на чл. 20, ал.1 и чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, подсъдимият не е допуснал да бъдат реализирани другите,
по-тежки квалификации, които да определят по-висока степен на обществена
опасност на самия деец. Напротив, същият до момента на пътния инцидент, е имал
добро поведение и изключително добри характеристични данни. Освен това, както в
досъдебното, така и в съдебното производство, подс. И.
е оказал необходимото съдействие на разследващите органи. Ето защо, предвид
отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс. И., съдът е на становище, че наложеното му след
редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказание от две години лишаване от свобода, с
подходящия изпитателен срок от четири години, в пълна степен ще изиграе поправително
и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ТРИ ГОДИНИ. Настоящата инстанция отчете обстоятелството,
че подс. И. е извършил две нарушения на ЗДвП при ПТП,
като превишението на скоростта е било двойно над разрешената – управлявал е със
101км/ч при разрешена скорост до 50 км/ч. Наред с това в периода 2015г. –
2016г. подс. И. е бил санкциониран 5 пъти с фишове за
нарушения на ЗДвП. По тази причина съдът
наложи на подс. И. по-висок размер на наказанието
лишаване от право да управлява МПС.
Няма данни свидетелството за правоуправление на
подсъдимия И. да е било отнемано по административен ред, поради което не са
налице основанията за приспадане по реда на чл. 59, ал. 4 от НК.
Съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като прие, че лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***, както и 1бр. алуминиево парче от
джанта с размери 6,8см на 2,5см, намиращи се на съхранение в РУ на МВР – гр. Първомай,
след влизане на присъдата в сила следва да се върнат на собственика им Н. Д.Д.
Подсъдимият
Т.И.
беше осъден да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на държавата, по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на досъдебното производство в размер на 455,92 лева, представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :