№ 3163
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110163503 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Т.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***, чрез адв. В.
Д., против „СФК-Т.“ ООД, с ЕИК: ***, с която се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 3984,90 лева,
представляваща заплатена без основание от ищеца на ответника сума по
банков паричен превод с уникален регистрационен № *** от 18.09.2024 г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 28.10.2024 г. до
датата на окончателното плащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.09.2024 г. „Т.Т.“ ЕООД е
осъществило вследствие на техническа грешка банков превод с уникален
регистрационен № *** от банкова сметка на ищцовото дружество с IBAN:
BG42**1***, като наредител, към банкова сметка на ответника с IBAN:
*************, като получател, на сума в размер 3984.90 лв. Като основание
на превода било посочено номера на фактури № ****, които обаче нямали
никакво отношение към „СФК-Т.“ ООД. Около месец след извършване на
превода, счетоводителят на ищцовото дружество е узнал за допуснатата
грешка при извършване на превода и уведомил представител на ответното
дружество „Т.Т.“ ЕООД. Така в началото на м. октомври 2024 г. били
проведени разговори между представители на ищцовото и ответното
дружества, а на 09.10.2024 г. ответното дружество е получило покана от ищеца
за възстановяване на сумата, но получената сума така и не била възстановена.
Поради това намира, че заплатените с банков превод с рег.№ *** от 18.09.2024
г. суми са недължими и се явяват платени без основание.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
Молят за назначаване на съдебно-икономическа експертиза.
Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:
преводно нареждане № ***/18.09.2024г. за сума в размер на 3984.90 лв. и
1
молба/покана от 08.10.2024г. ведно с обратна разписка за доставяне №
***/09.10.2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника по
делото „СФК-Т.“ ООД, чрез упълномощен процесуален представител – адв.
Д.Ц., е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който искът се оспорва
като неоснователен и недоказан.
Ответникът твърди, че процесният банков превод от 18.09.2024 г. не е
резултат на извършена техническа грешка. Поддържа, че плащането на сумата
по процесния превод е осъществена за погасяване на чужд дълг. Уточнява, че
посочените в преводното нареждане фактури № *** г., № *** г., *** г., *** г. и
*** г., издадени от „СФК-Т.“ ООД са за доставени на трето лице –
дружеството „В.“ ЕООД стоки.
Посочва обаче, че към датата на издаване на тези фактури „Т.Т.“ ЕООД и
„В.“ ЕООД са с един и същ едноличен собственик на капитала и управител –
лицето Т.Н.Х., предвид на което твърди, че двете дружества са свързани лица
по смисъла на ТЗ.
Предвид наложени запори на банкови сметки и затруднено финансово
положение на „В.“ ЕООД, обаче „Т.Т.“ ЕООД и СФК-Т. ООД се договорили
дължимите суми по фактури № *** г.; *** г.; *** г.; *** г.; *** г., описани в
процесното преводно нареждане, да бъдат платени от „Т.Т.“ ЕООД, с оглед
възможността „В.“ ЕООД да продължи да купува от СФК-Т. ООД стоки с
отложено плащане.
Посочва, че във „Вайбър“ кореспонденция между двете дружества В.Х.,
пълномощник на „Т.Т.“ ЕООД е изпратил банково извлечение на А.Й.,
служител на „СФК-Т.“ ООД, с което изрично е потвърдила пред ответното
дружество, че с процесното преводно нареждане погасява задължението на
„В.“ ЕООД по процесните фактури съгласно договорката между страните.
Излага, че към датата на извършване на превода, Т.Х. е заличена като
съдружник и управител на „Т.Т.“ ЕООД, но същата е продължила да управлява
посоченото дружество чрез нейния съпруг В.Х. като пълномощник на „Т.Т.“
ЕООД.
Оспорва твърденията на ищеца, че процесният банков превод е
осъществен вследствие на техническа грешка, тъй като в процесния превод е
направено подробно изписване на номерата на процесните фактури, точно
посочена е и сумата на задълженията по процесните фактури и е взето
предвид и частичното плащане по фактура № *** г. Уточнява, че между
ищцовото и ответното дружество няма предходни търговски отношения,
поради което банковата сметка е изписана целенасочено за извършване на
превода.
Моли съдът да отхвърли така предявения иск. Претендира присъждане
на разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
Моли съдът да не допуска съдебно-икономическа експертиза, поискана
от ищеца, доколкото съответните обстоятелства не се оспорвали.
Моли за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставени от
2
него въпроси.
Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане за
установяване на договорката между двете дружества „Т.Т.“ ЕООД да заплати
дължимите от „В.“ ЕООД суми на „СФК-Т.“ ООД.
Ответникът представя към отговора следните писмени доказателства:
извлечение от кореспонденция във „Вайбър“ между А.Й. – служител на СФК-
Т. ООД и В.Х. – пълномощник на „Т.Т.“ ЕООД; Фактура № *** г.; Фактура №
*** г.; Фактура № *** г.; Фактура № ***г. и Фактура № *** г.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Следва да бъдат приети приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства.
Доколкото между страните не е спорно извършването на процесния
банков превод, датата на осъществяването му и сумата, която е заплатена,
съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ищеца за
допускане на съдебно-икономическа експертиза.
Искането на ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с
оглед наведените в отговора на исковата молба фактически твърдения, се
явява относимо, допустимо и необходимо, поради което следва да се допусне,
като следва да се допусне и още един служебно поставен от съда въпрос –
дали процесните фактури са осчетоводени от купувача „В.“ ЕООД.
Искането на ответника за допускане на свидетели за установяване на
договорките между двете дружества следва да се уважат, като на ответника
следва да бъде допуснат само един свидетел при режим на довеждане, а
допускането на втория свидетел следва да се отложи.
Искането на ищеца за извършване на служебна справка в НБД
„Наслеение“ за установяване на брачна връзка между Т.Х. и В.Х. следва да се
остави без уважение, тъй като служебна справка се прави само за изпълнение
на служебните задължения на съдебната власт, не и за доказване на
обстоятелства от страните. При искане за издаване на съдебно удостоверение
и заплащане на държавна такса в размер на 5 лв. за извършване на посочената
справка, съдът ще издаде такова.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустим и
редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с
оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл.
140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът твърди, че е извършил банков превод №*** от
18.09.2024 г. на сумата от 3984,90 лв. от банкова сметка на „Т.Т.“ ЕООД с
IBAN: ***, като наредител, към банкова сметка на „СФК-Т.“ ООД с IBAN:
3
*************, като получател, като посочва, че сумите са заплатени без
правно основание поради допусната техническа грешка при извършване на
превода.
- правна квалификация – предявен е осъдителен иск с правно
основание по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – между страните е безспорно, че на 18.09.2024 г. от банкова
сметка на „Т.Т.“ ЕООД към банкова сметка на „СФК-Т.“ ООД е извършен
банков превод №*** от 18.09.2024 г. на сумата от 3984,90 лв.
Спорно между страните е дали извършеният банков превод е техническа
грешка или заплащане на чужди задължения от страна на ищцовото
дружество, както и дали е налице правно основание за заплащане на
процесните суми.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на суми,
получени без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже
факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже
основание за получаването или за задържане на полученото.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА ПО ДЕЛОТО приложените документи към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените в т. 2 от доказателствените искания към ОИМ
обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
експертиза, доколкото съответно обстоятелство е безспорно между страните.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на поставените от ответника задачи, както и на следния въпрос,
поставен служебно от съда: отразени ли са Фактура № *** г.; Фактура № ***
г.; Фактура № *** г.; Фактура № *** г.; Фактура № *** г. в дневниците за
покупки и в оборотните ведомости на „В.“ ЕООД.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 400 лева, вносим от
ответното дружество.
УКАЗВА на ответника да внесе така определения депозит по
депозитна сметка на СРС в тридневен срок от получаване на съобщението с
препис от настоящото определение и да представи доказателства за това,
КАТО ГО ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай поведението му може
да бъде ценено при условията на чл. 161 от ГПК и съдът може да приеме за
доказани обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред
доказването.
4
УКАЗВА на ответника и на третото неучастващо по делото лице
„В.“ ЕООД да предоставят пълен достъп на вещото лице до счетоводните си
книги, КАТО ПРЕДУПРЕЖДАВА ОТВЕТНИКА, че при непредоставяне на
достъп до неговите счетоводни книги поведението му може да бъде ценено
при условията на чл. 161 от ГПК и съдът ще прецени отказа на ответника по
същество, с оглед всички обстоятелства по делото, като съдът може да приеме
за доказани обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред
доказването.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на вещото лице при поискване служебно съдебно
удостоверение, за достъп до счетоводните книги на „В.“ ЕООД.
НАЗНАВА за вещо лице Д.Б.В., която да бъде призована след внасяне
на определения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде представено в
срок не по-късно от една седмица преди датата на насроченото по делото
заседание.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от
11.20 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице след
внасяне на депозита.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и вещото лице препис от настоящото
определение за насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а
на ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6