Решение по дело №15438/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260170
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20161100515438
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2016 г.

Съдържание на акта

                                                             

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София,  24. 01.2023 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на седми декември

през две хиляди двадесет и втора година

в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: В.И.

                                               Мл.с-я       Д. АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря   Юлиана Шулева

и прокурора                                                                сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 15438 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

         С решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 18963 по описа за 2015 г. СРС, Трето ГО, 88-ми състав е отхвърлил предявените от М.А.П. срещу етажните собственици на жилищната сграда, находяща се на адрес: гр.София, ул.“*****, искове по чл.48, ал.7 ЗУЕС- за възстановяване на средствата, изразходени от ищцата за необходим ремонт на общите части- поставяне на хидроизолация „И.“ на покрив-тераса и реновиране на два броя воронки, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД- за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода от 18.07.2013 г. до 05.04.2015 г. в размер на 419,56 лв.

         В тежест на ищцата са възложени разноските в производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба, подадена от М.А.П., ищец пред СРС, починала в течение на процеса и заместена от наследниците й по закон -В.С.П. - син на първоначалната ищца и
Л.С.П.- дъщеря, конституирани по реда на чл.227 ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното от СРС решение, както и за допуснати процесуални нарушения. Сочи, че с доклада по делото СРС дал правна квалификация на така предявения иск по чл.6, ал.1,т.9 от ЗУЕС, а с обжалваното решение бил отхвърлил исковете като дал правна квалификация по чл.48, ал.7 ЗУЕС.Сочи, че решението било взаимно противоречиво. Счита, че в полза на ищцата е налице право на иск да иска възстановяване на разходите за така извършения от нея неотложен ремонт на общите части, както и, че така предявения иск е доказан поради което и основателен. Неправилно СРС бил приел, че по отношение на процесния ремонт не било проведено ОС; нямало законова забрана този въпрос да бъде разгледан като допълнителна точка в хода на вече свикано ОС. В този смисъл били показанията на свидетеля П., които СРС бил кредитирал, но не съобразил тяхното съдържание. Сочи, че показанията на свидетеля П. се потвърждавали и от представената по делото нот.покана. Счита, че дори свидетелката Ч. да не била разбрала за такова ОС, това не означавало, че такова не е проведено. Липсата на протокол на ОС, който да обективира отказа да бъде платено на ищцата, не означавало, че такова ОС не е проведено. Наред с това дори да не било свикано такова ОС, ищцата имала право на иск за възстановяване на сторените от нея разходи. Сочи, че ищцата била отправила изрична покана за възстановяване на тези разходи. По делото по безспорен начин било доказано, че ищцата е извършила разходите, че същите касаят общите части на сградата. Сочи, че по делото не бил предявен насрещен иск във връзка с дължими от ищцата на ЕС, суми.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго с което претенцията на ищцата да бъде уважена. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че правилната правна квалификация на иска е чл.48, ал.7 ЗУЕС, каквато и била дадена от СРС. Безспорно по делото било, че се касае до сграда етажна собственост /ЕС/ и затова приложим бил ЗУЕС. Счита, че по отношение на ищцата не било възникнало право да иска възстановяване на сторените от нея разходи за ремонт на покрива. Сочи, че свидетелят бил син на ищцата и бил заинтересован от изхода на спора, а освен това показанията му противоречали на останалите събрани по делото доказателства. Счита, че ищцата не била доказала необходимостта от извършване на ремонта, както и че плащанията са извършени с лични средства на ищцата; представените разписки били оспорени. Освен това вещото лице било посочило в експертизата си, че ремонта е извършен некачествено и в отклонение от договора. Твърди се, че при извършване на ремонта не била спазена процедурата, тъй като собствениците не били уведомени за това. Последното се установявало от показанията на свидетелката Ч.. Правилни били изводите на СРС за липсата на редовно проведена процедура по свикване на ОС. Това също се установило от показанията на свидетелката Ч.. Счита, че в случая не била изчерпана процедурата по чл.48, ал.5 и ал.6 ЗУЕС, за да бъде предявена претенция по чл.48, ал.7 ЗУЕС. Следвало да се има предвид и, че ОС може да се свика служебно от Кмета на общината. Счита, че в случая съдът не може да замести волята на собствениците като утвърди извършените разходи. Наред с това по делото липсвали протоколи на ОС, които да утвърждават необходимостта от ремонт. Претендират се разноски.

         По допустимостта на въззивната жалба:

         За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 31. 08.2016 г. чрез пълномощника си адв.Л..

         Въззивната жалба е подадена на 14.09.2016 г.

         Същата е срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол; налице е правен интерес от обжалване.

         Доколкото претенциите на първоначалната ищца са били отхвърлени, то съдът приема, че е налице правен интерес от обжалване.   Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

По допустимостта на съдебното решение:

Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато порокът се състои в нередовност на исковата молба, която е била поправена след дадения за това срок постановеното решение не е недопустимо, тъй като са отстранени пречките за постановяване на допустимо решение, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 41 ОТ 02.02.2012 Г. ПО ГР. Д. № 1540/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

С определение № 26394 от 12.10.2017 г. въззивната инстанция е дала правна квалификация на иска по чл.48, ал.7 ЗУЕС.

Следва да отбележим, че в първото по делото публично съдебно заседание, състояло се на 24.11.2015 г. СРС е извършил поправка в доклада по чл.140 ГПК като е определил правна квалификация по чл.48, ал.7 ЗУЕС, виж л.149 по делото пред СРС.

Наред с това трайна е съдебната практика, че погрешно дадената правна квалификация от по-долната инстанция не влияе на допустимостта на решението.

Ето защо настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора:

         За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, ремонт и реконструкция на общи части се извършва по решение на общото събрание на ЕС, като в ал. 6 била предвидена възможността за всеки етажен собственик да извърши такъв със собствени средства, материали и труд, в случай, че е необходим и без предхождащо решение на общото събрание, при взимане впоследствие на такова за възстановяване на сторените от него разходи. В текста на ал. 7 от същата разпоредба била предвидена възможността за насочване претенцията на правоимащия етажен собственик по исков ред, в случай че такова решение не бъде взето.

В настоящия случай, от представения по делото договор за извършване на хидроизолация, се установявало, че такова е било възложено на трето за процеса лице по отношение на процесния обект – част от сградата при договорено възнаграждение от 2400 лв., като от представените по делото и неоспорени разписки се установявало, че бил изплатен целият размер на договорената сума. Съдът е приел за установен факта на извършването на хидроизолация на процесния обект и въз основа на установеното от приетото и неоспорено от страните заключение по СТЕ, в което се сочело, че е била положена такава по вид и характеристики според възложеното по договора. Действително, от съдържанието на договора било видно, че страна по същия, в качеството на поръчващ, е друго лице, което се установило, че е син на ищцата. Въпреки това, и доколкото по делото не се спорело относно възлагането на поръчката от ищцата, като не били и събрани доказателства за опровергаване на тези твърдения, съдът е приел този факт за установен, като правата и задълженията във връзка с това, възникнали за ищцата и третото неучастващо по делото лице, били част от друго правоотношение, което не било предмет на разглеждане в настоящото производство. Поради това, СРС е приел, че ремонт на процесния покрив-тераса е бил извършен със средства на ищцата, като бил възложен и приет от нея.

От приетото и неоспорено заключение по СТЕ се установило, обаче, че извършеното по договора за изработка, какъвто представлявал договора за поставяне на хидроизолация, не било в съответствие с възложеното при описание на работата в предмета на договора. Установило се, че не била положена цветна хидроизолационна мембрана, не били монтирани воронки, поставени били два вместо три пласта хидроизолационна паста, което било в отклонение от поетата работа и което съответно се отразило на качеството на изпълнението на същата. От заключението на вещото лице се установило категорично, че работата била некачествено изпълнена и в несъответствие с договореното и гарантирано от изпълнителя. Поради това, впоследствие се появили видимите недостатъци, изразяващи се в нарушаване целостта на хидроизолационната настилка, което от своя страна водело до невъзможност да служи според предназначението и да осигури съответната защита. С оглед това несъответствие между възложеното и изработеното, стойността на положената хидроизолация според вещото лице възлизала в размер на 1680 лв., вместо първоначално договорения и заплатен от ищцата размер от 2400 лв.

Съгласно предвиденото в чл. 12, ал. 5 ЗУЕС, общото събрание на ЕС можело да бъде свикано по изключение от общия ред и от всеки собственик или ползвател на обект в сградата при неотложни случаи. В случая от показанията св. П. се установявало, че същият е сезирал управителя на ЕС за свикване на общо събрание за взимане на решение за извършване на ремонт на терасата, като такова било проведено, без да е било взето конкретно решение. Действително от доказателствата по делото не се установила датата, мястото и действията при проведеното общо събрание, но от значение за основателността на предявения главен иск бил установеният факт, че такова било свикано по инициатива на етажния собственик – ищцата, от чието име действал нейния син. Въпреки това, не се установявало свикването на общо събрание на ЕС за взимане на решение за възстановяване на изразходваните от етажния собственик средства за извършване на ремонта. Съдът е приел, че същият е от характера на неотложните случаи, предвидени в чл. 12, ал. 5 ЗУЕС, доколкото се установило състоянието на апартамента под тераса към момента на ремонта /св. П./, както и опитите за провеждане на процедурата по взимане на решение на общото събрание на ЕС за предприемане на необходимите действия в тази насока, които се оказали безуспешни. По делото не се излагали твърдения, а и от доказателствата в тяхната съвкупност не се установявало да е била проведена редовна процедура по свикване и провеждане на общо събрание с дневен ред – възстановяване на средствата за ремонта на общите части. В чл. 13, ал. 1 ЗУЕС изрично било предвидено, че общо събрание може да бъде свикано само с нарочна писмена покана, която да бъде подписана от лицето, иницииращо същото, която бъде поставена на видно и достъпно място на входа на сградата. По делото не се твърдяло, а и не се установявало това да е било сторено от ищцата. Поради това, съдът е приел, че не са били спазени изискванията на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС, а именно свикване на общо събрание на ЕС, на което да не е било взето решение за плащане на разходите на извършилия ремонта. При това положение за ищцата не било възникнало и правото да иска възстановяването им по съдебен ред чрез предявяване на иск.

Предвид характера на мораторната лихва като санкционна последица, поради неизпълнение, и доколкото главният иск се явявал неоснователен, неоснователен се явявал и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава, поради което, като такива следвало да бъдат отхвърлени.

         Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Задължението на етажните собственици да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, са посочени в т. 9-10 на чл. 6 ЗУЕС.

Съответно при неизпълнение на решението на общото събрание на собствениците, легитимирани да предявят иск за събиране на вземане срещу неизпълнилия задължението си собственик са останалите етажните собственици чрез управителния съвет (управителя) на етажната собственост - така според чл. 23, ал. 4 ЗУЕС.

В конкретния случай от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че през м.08.2010 г. поради непрекъснати течове в апартамента й, находящ се под общата на ЕС, тераса, поради неотложност извършила хидроизолация с „И.“ като били реновирани и две воронки. За целта бил сключен договор с „Е.Х.“ ЕООД на 17.08.2010 г. Договорът бил сключен от сина й по нейно възлагане. Стойността на така извършения неотложен ремонт възлизала на сумата в размер на 2 400 лв. Ищцата заплатила сумата на два транша по 1200 лв. за което представя разписки. Твърди, че след извършването на ремонта течовете в апартамента й спрели. След извършване на ремонта поискала от УС на ЕС да й възстанови заплатените разходи като въпроса бил поставян многократно на ОС на ЕС. УС на ЕС й отказал като посочил, че въпросната тераса не е обща част, както и, че ОС не било взело решение за извършване на неотложния ремонт и за цената на която бил извършен. Въпреки настояването на ищцата въпросът за възстановяване на разходите й не бил представен от УС на ЕС за обсъждане на ОС. Не било взето предвид, че в случая се касае до неотложен ремонт. Счита, че договорената цена е възможно най-ниската. А от представения нот.акт за собственост се установявало, че общата тераса е покрив на нейния апартамент. Ищцата отправила нот.покана до УС на ЕС за заплащане на направените от нея разходи по ремонта на покрива. Независимо от това, че нот.покана станала известна на УС на ЕС и етажните собственици, сумите не й били заплатени. Твърди,че на 05.03.2014 г. отново отправила искане за възстановяване на направените от нея разходи по ремонта. Въпреки установеното от УС на ЕС, че въпросната тераса представлява обща част, както и, че предприетия от ищцата ремонт представлява неотложен такъв, заплащане на сумите не било извършено. Наред с това до момента на предявяване на иска – 06.04.2015 г. не било взето решение на ОС за възстановяване на претендираните от ищцата суми. Счита, че задължението на ответниците произтича от нормата на чл.41 ЗУЕС.

С отговора по исковата молба в срока по чл.131 ГПК претенцията на ищцата е оспорена като недоказана, тъй като не се установявало, че разходите са направени лично от ищцата. Освен това договора за извършване на ремонт бил сключен от трето за спора лице като ирелевантно било, че ищцата е негова майка. Това било и неотносимо, защото липсвали издадени от извършителя на строежа счетоводни документи- фактура и касова бележка. Освен това липсвали доказателства ответниците да са били поканени. Ищцата не била спазила и реда за свикване на ОС, както и реда за избор на фирма-строител като били необходими поне три оферти. Твърди се, че събранието било свикано в нарушение на чл.13, ал.1 ЗУЕС. Освен това към договора за извършване на хидроизолация не бил представен и опис на строителните материали, както и количества и цените на необходимите материали и труд; липсвал приемо-предавателен протокол, удостоверяващ извършената работа и приемане на ремонтната работа вкл. и гаранция за извършения ремонт на покрива. Твърди се, че представените с исковата молба доказателства били неотносими по спора, вкл. представените от ищцата разписки за плащане. Наред с това ищцата имала задължения в размер на 295 лв. към ЕС. Възражение за прихващане, обаче, не е било направено.

Следователно, с отговора по исковата молба не е оспорено, че е извършен ремонт на обща част, нито, че така извършения ремонт е неотложен. Не са направени и доводи за некачествен ремонт.

Преклудирането на процесуалните права на ответника настъпва с изтичане на срока за отговор, арг. от чл. 133 ГПК.

Това е така защото, съгласно чл. 133 ГПК когато в установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи възможността да упражни тези права по-късно.

Следователно, всички нововъведени с отговора по въззивната жалба доводи не подлежат на разглеждане в настоящето производство като преклудирани.

Във връзка с направените оспорвания в отговора на исковата молба и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че решенията на ОС подлежат на съдебен контрол по законосъобразност по реда на чл.40, ал.1 ЗУЕС. Нито една от страните по спора не твърди да е предявила иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС.

Инцидентният съдебен контрол на решение на ОС е недопустим, тъй като това би представлявало заобикаляне на закона и би внесло нестабилност в отношенията между етажните собственици /в този смисъл Решение № 6880/13.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 911/2014 г. по описа на СГС, Решение № 1511/07.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2818/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3067/05.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13273/2016 г. по описа на СГС и др./.

Наред с това от ищцата се сочи, че ОС не е било свикано поради което не може да проверяваме спазване на процедура по свикване на несъстояло се ОС.

Освен това за ЕС не е налице правен интерес да твърди незаконосъобразност на собствените си решения.

Етажна собственост възниква, когато етажи или части от етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника, принадлежат на отделни собственици - държавата, общините и други юридически или физически лица. Дяловете на отделните съсобственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяването на етажната собственост.

При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване.

Ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части се извършва само по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението или на съвместно общо събрание по реда на чл. 18 ЗУЕС (чл. 48, ал. 1 и 4 ЗУЕС). В определени случаи за извършване на необходим или неотложен ремонт на общи части на сградата може:

-да се направят разходи от собственик за негова сметка (чл. 48, ал. 6 ЗУЕС);

Определението "Неотложен ремонт" се съдържа в § 1, т. 9 от ЗУЕС. Съгласно посочената разпоредба става въпрос за дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.

Според разпоредбите на чл. 48, ал. 6 и 7 от ЗУЕС, приложими към конкретните отношения, всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали и/ или труд необходим ремонт на общи части на сградата без разрешение на общото събрание, разходите за които му се дължат от останалите етажни собственици, като или му се възстановяват с решение на общото събрание, или се прихващат от дължимите от него вноски за управление и поддържане на общите части. Претенцията на ищцата се основава на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, предвид обстоятелството, че няма взето решение на общото събрание за възстановяване на разходите за извършения ремонт и нито един от ответниците не е заплатил припадаща му се част в размер на исковата сума.

По делото не се спори, а и от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че  на 17.08.2010 г. е бил сключен договор за извършване на хидроизолация с възложител В.П. и изпълнител „Е.Х.“ ЕООД /л.15 по делото пред СРС/.

Установява се от данните по делото- удостоверение за раждане, представено още с исковата молба, л.17, така и заявеното от П. в публичното съдебно заседание, състояло се на 26.04.2016 г., виж л.165 по делото пред СРС, че подписалият договора от 17.08.2010 г. е син на ищцата. При разпита си свидетеля П. е потвърдил изложеното от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба, че при сключването на договора е действал от името на майка си и за нейна сметка, виж л.166 по делото пред СРС.

В показанията си свидетелят П. сочи, че е уведомил УС на ЕС за необходимостта от ремонт, както и за извършвания такъв. При осъществяването на ремонта е използван за достъп апартамента на М.М., който в исковото производство се е легитимирал като домоуправител на ЕС, виж заявеното от свидетеля на л.165 от делото пред СРС. В показанията си свидетеля П. сочи „Всичките ми излизания са били през жилището на М. като предварително съм говорил с него и той /М.М./ ме е допускал, никога не съм имал проблеми с достъпа“. Работниците на фирмата извършила хидроизолацията също са били допускани. През цялото време никой не се е противопоставял на това, дори М. е бил в течение на опитите на свидетеля да преустанови теча.

Настоящата инстанция приема, че показанията на свидетеля П. като базирани на лични и непосредствени възприятия следва да бъдат ценени.

Действително, пред настоящата инстанция П. беше конституиран на основание чл.227 ГПК като ищец, но към момента на даване на показанията не е била индиция за неговата заинтересованост по смисъла на чл.172 ГПК.

Наред с това съдът констатира, че не е налице противоречие на съдържанието им с останалите събрани от първата съдебна инстанция по делото, доказателства.

Що се касае до показанията на свидетелката Ч., то същите не могат да бъдат ценени поради факта, че същата е ответник по делото още от първата съдебна инстанция и като такъв е очевидно заинтересована от изхода на спора, арг.от чл.172 ГПК. Наред с това показанията й касаят въпроса дали ищцата е присъствала на ОС на ЕС, което е факт, неотносим към изхода на спора. Следва да отбележим и, че „свидетелката“ изразява негативното си отношение към първоначалната ищца като в показанията си говори за същата като „тази жена“, т.е. личи неуважителното й отношение.

Договорът за СМР съдържа клауза за „гаранция“ на извършения ремонт- виж чл.1 от същия. Посочена е и единичната цена за кв.м. Самият договор съдържа необходимите реквизити, които го индивидуализират. Обстоятелството, че в него не е посочен № на личните документи на подписалия го П., не прави договора недействителен.

Представените с исковата молба разписки за плащане са „оспорени“ с отговора по исковата молба като неотносими, тъй като не доказвали наличие на плащане от страна на ищцата.

Следва да добавим, че при положение, че крайният потребител е физическо лице, не е необходимо издаване на данъчна фактура.

Представените с отговора по исковата молба уведомителни писма до етажните собственици касаят извършен ремонт на покрива от западната част, виж л.50 по делото пред СРС. Същият е във връзка с взето решение на ОС на ЕС от 19.06.2013 г., виж протокола на л.55, касаещ вземане на решение за ремонт на западната и източната част на покрива на два етапа, а от документа за собственост на ищцата /първоначална и сега на наследниците й/ се установява, че нейния апартамент № 15 се намира в северната част. Това се потвърждава и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза.

Пак от горното заключение, л.154 по делото пред СРС, се установява, че е направен ремонт на терасата на кота 9,7 в северната част на сградата над трети етаж над процесния ап.15, собственост на ищцата, сега на наследниците й по закон. Извършването на ремонта е констатирано от самото вещо лице след извършен оглед на място /заключението е депозирано на 15.02.2016 г./.

Видно от отразеното в съдебния протокол, отразяващ процесуалните действия на съда и страните при изслушване на вещото лице,л.160, заключението на СТЕ не е било оспорено.

Относно качеството на извършения ремонт:

Действително, вещото лице е констатирало, че посочените в договора като „бонуси“ воронки и цветна защитна мембрана не са положени. Констатирано е, че самата паста „И.“ е нанесена грубо, не е загладена и създава предпоставки за задържане на водата на определени места, където през зимата замръзва и руши изолацията. Според вещото лице направената изолация И. е в отклонение на договора и в отклонение от предписанията на фирма „И.“, а именно, не са реализирани предвидените в договора „бонуси“. Освен това изолацията е с дебелина около 2-3 см, което говори, че са положени най-много два пласта вместо три пласта както е договорено и вместо четири пласта каквито са указанията на фирма „И.“. Изолацията е положена върху неравна основа и по нея са откроени фугите на намиращите се под нея мозаечни плочи. На места има отлепвания, откъснати парчета и пукнатини.

Според вещото лице при така извършения ремонт следва да се направи отбив от цената в размер на 30 % или реалната стойност на извършения ремонт би следвало да бъде на стойност 1680 лв. при договорена и заплатена цена от ищцата на стойност от 2 400 лв.

Видно от отговор № 6, л.157, обаче, констатираните от вещото лице увреждания в ап. на ищцата не са причинени от положената изолация на терасата. Наред с това вещото лице е констатирало, че „Изолацията си е изкарала пет години съгласно гаранцията на договора.Изпълнила си е ролята“, виж заявеното от вещото лице при изслушването му в о.с.з., л.160 по делото пред СРС. При изслушването си вещото лице сочи, че е възможно да са положени три пласта изолация, но с три пъти по-малка дебелина. Бонусите според вещото лице не се отразяват на цената, но направения от него отбив е във връзка с констатираното от него некачествено изпълнение.

Въззивната инстанция приема, че в случая е налице приемане на извършената работа чрез конклудентни действия /виж в този смисъл Решение № 250/11.01.2011 по т. д. № 535/10 на ВКС, ІІ т. о., Решение 048/31.03.2011 о т. д. № 822/10 на ВКС, ТК, ІІ т. о. И др./.

В задължителната практика на ВКС обективирана в решение постановено по реда на чл. 290 ГПК: Р № 157/08.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 на ІІ т. о. се застъпва становището, че недостатъците в изпълнената работа не погасяват задължението на възложителя за заплащане на договореното възнаграждение, а пораждат за него правата по чл. 265 ЗЗД ал. 1 ЗЗД: да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице и да иска намаляване на възнаграждението или по ал. 2: да развали на договора, когато недостатъците на извършената работа са толкова съществени, че същата е станала негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.

Искове срещу строителя могат да водят собствениците на отделните обекти в сградата. И това е така, тъй като се касае за материални права, а не за процесуално представителство или процесуална легитимация - виж Определение № 508 от 16.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2791/2015 г., IV г. о., ГК и Определение № 201 от 19.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 264/2019 г., ІІ т. о., ТК. Липсват данни по делото такива да са били предявени.

Следва да добавим, че това твърдение е въведено от адв.В., процесуален представител на ответниците едва с представената  от нея писмена защита.

При това положение настоящата инстанция намира, че за цена на извършения ремонт следва да бъде приета такава в размер на 2 400 лв.

Относно стойността на ремонта, договорен и заплатен от ищцата,  за пълнота на изложението ще посочим, че от приемо-предавателния протокол от 27.08.2013 г. се установява, че по отношение на извършения ремонт на западната част, същият възлиза на 5 358 лв. за разлика от този на процесната северна част, където възлиза на 2 400 лв., виж л.54 по делото пред СРС.

Относно конкретните задължения на ответниците:

Безспорно от доказателствата по делото е установено, че страните са собственици на обекти в сграда, етажна собственост, поради което за тях съществува задължение да участват съобразно притежаваните от тях ид.части в стойността на извършените разходи свързани с общите части на сградата, каквато част по своето естество представлява покривът /арг. от чл. 38 от ЗС/.

От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-техническа експертиза, л.158, се установява, че процесния покрив-тераса, където е извършен ремонт по възлагане на ищцата, представлява обща част на сградата.

Когато в документите за собственост не е посочено кой от етажните собственици каква част от общите части притежава тя може да бъде установена в исковото производство чрез допустимите за това доказателства.

В заключението на вещото лице арх.Г. е установено какви идеални части от общите части на сградата принадлежат към всеки един от самостоятелните обекти, намиращи се в сградата.

Противно на соченото от процесуалния представител на ответниците, определянето на идеалните части е допустимо в исковото производство, дори съдебната практика на ВКС в периода, когато постановените по реда на ЗУЕС въззивни решения подлежаха на касационен контрол, приемаше, че това дори е задължително.

Следователно, неоснователен се явява довода, че съдът не може да замести волята на ОС на ЕС.

Действително, процесуалния представител на ответниците адв.В. оспори заключението като твърди, че идеалните части са несъответни на събраните по делото писмени доказателства, но следва да посочим, че ответната страна в продължение на 6 години не представи доказателства за установяване на тези обстоятелства, респ. такива, оборващи изложеното в заключението на вещото лице Г..

Ще отчетем и факта, че независимо от издадените на вещото лице арх.Г. съдебни удостоверения, ответниците не представиха необходимите му писмени доказателства за изясняване на въпроса в пълен обем като непрекъснато възпрепятстваха изясняването на спора от фактическа и правна страна. Ответниците не само не представяха доказателства, а и се противопоставяха на събирането на такива. При това положение е приложимо правилото на чл.161 ГПК. А дори и да не е приложимо, то при приложение на чл.162 ГПК, съдът е в правомощията си да определи конкретния размер на задълженията на всеки един от ответниците. Нещо повече, от заключенията на вещите лица – арх.Г. и К. се установи, че разликата дори при липсата на доказателства, е в стотинки.

Разноските за ремонт на покрива имат характер на необходими и като такива същите са определени в решение № 85/24.02014 година, постановено по гр. д. № 1157/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 356/22.06.2010 година, постановено по гр. д. № 496/2010 година, решение № 520/22.06.2010 година, постановено по гр. д. № 496/2010 година и решение № 238/19.08.2013 година, постановено по гр. д. № 1012/2012 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Затова същите могат да бъдат извършени от един от етажните собственици и се дължат от останалите, без за това да е необходима решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост. Такова решение е необходимо само по отношение на полезните разноски и наличието или липсата му е от значение за начина уреждане на отношенията между етажните собственици. Поради това са неоснователно възраженията на ответниците, че не дължат суми за извършения ремонт, тъй като не е било взето решение на Общото събрание за извършването му. Освен това сумите се дължатнезависимо от това  дали извършения ремонт е в съответствие със законовите разпоредби. Фактите, въз основа на които възниква задължението на етажните собственици са заплащане на извършените от един от тях разноски, са посочени в разпоредбата на чл. 41 от ЗС, като обстоятелството дали извършения ремонт е законен или незаконен не е сред тях, виж в този смисъл решение № 315/25.10.2012 година, постановено по гр. д. № 1189/2011 година и решение № 308/30.10.2012 година, постановено по гр. д. № 271/2012 година, двете по описа на ВКС, ГК, І г. о..

Или при съобразяване на двете съдебни експертизи, допуснати, изслушани и приети  от въззивната инстанция, задълженията на ответниците – етажни собственици са както следва:

С.Б.С. и М.Д.Ч. /собственици на ап.1/ - 80,88 лв. Ишците претендират сума в размер на 78,48 лв. виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 78,48 лв.;

Ф.Г.Н., ап.2 – 50,88 лв. Ишците претендират сума в размер на 50,58 лв., виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 50,58 лв.,

т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Б.Р.И., ап.3- 76,80 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

И.В.З., ап.4-43,20 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Н.Д.П., ап.5-73,44 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

С.И.С., ап.6 - 80,88 лв. Ишците претендират сума в размер на 78,48 лв. виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 78,48 лв.;

Б.К.И., ап.7- 50,88 лв. Ишците претендират сума в размер на 50,58 лв., виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 50,58 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Р.Х.Т., К.А.Т. и А.К.Т. - ап.8 – 76,80 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Г.А.М., ап.9- 43,20 лв. + подземен гараж № 7 - 12 лв.= 55,20 лв. Ишците претендират сума в размер на 56,40 лв.,виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което претенцията над сумата от 55,20 лв. до пълния предявен размер от 56,40 лв. като неоснователна ще бъде отхвърлена.

А.В.С., ап.10 – 73,44 лв. и подземен гараж № 9- 12 лв. = 85,44 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

С.А.Г., ап.№ 11 – 81,84 лв. и надземен гараж № 3- 15,12 лв. = 96,96 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

По отношение на А.2. ООД, посочен от ищците като ответник в качеството му на собственик на ап.12, настоящата инстанция констатира, че носител на „голата“ собственик на ап.12 е Д. В.Д., която не е конституирана като ответник по делото, виж определението от 17.18.2018 г. Д. В.Д. е придобила собствеността върху този ап.още на 30.06.1998 г., виж л. 168 от въззивното производство, чрез дарение от родителите си – В.Д.и А.Д. , които са запазили правото на ползване върху прехвърления жилищен имот. Последните пък са придобили собствеността върху ап.12 по силата на нот.акт от 23.12.1997 г. от прехвърлителя А.2. ООД, виж л.170 от въззивното производство.

Наред с това съдът констатира след служебно извършена справка в Търговски регистър, че ЮЛ е с прекратена търговска дейност, както и е заличен като търговец. При заличаване на дружеството от търговския регистър то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Затова и производството по отношение на А.2. ООД ще бъде прекратено.

В.В.И., ап.13- 77,76 лв. , т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Т.И.П., ап.14-43,20 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Е.И.П. и В.П.П., ап.№ 16-81,84 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

С.Т.И. и Н.М.И., ап.17 – 51,12 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

М.П.М. и И.В.М., ап.18-100,32 лв. и надземен гараж № 2 - 16,80 лв.=117,12 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

М.С. П.-Р., ап.19 -80,88 лв.
Ишците претендират сума в размер на 78,48 лв. виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 78,48 лв.;

Н.Н.Н., ап.20 – 50,88 лв. Ишците претендират сума в размер на 50,58 лв., виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 50,58 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

С.В.С., ап.21 – 88,08 лв. и надземен гараж № 5- 16,08 лв. = 104,16 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

М.Е.Б., ап.22 – 80,88 лв. и подземен гараж № 3-13,20 лв.= 94,08 лв. Ишците претендират сума в размер на 91,68 лв., виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 91,68 лв.;

 Р.И.П. и М.П.З., ап.23– 50,88 лв. Ишците претендират сума в размер на 50,58 лв., виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 50,58 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Е.И.В., ап.24- 88,08 лв. и надземен гараж № 1-12,72 лв.= 100,80 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;
         С.Е.К., ап.25 – 118,56 лв. и подземен гараж № 10 -15,36 лв. = 133,92 лв. , т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

М.М.К., ап.26 – 111,84 лв. и подземен гараж № 12 -16,56 лв.= 128,40 лв. , т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

П.К.Ц., ап.27 -100,80 лв.и подземен гараж № 11 – 16,08 лв. = 116,88 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Д.М.М. и Л.К.Д., офис № 1- 22,08 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

 Д.М.М. и Л.К.Д., офис № 2-20,88 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

В.П.П., магазин № 1 и магазин № 4- 55,56 лв. Ишците претендират сума в размер на 52,56 лв., виж молбата-уточнение на исковата молба от 05.05.2021 г., поради което при спазване на диспозитивното начало съдът ще присъди сумата в размер на 52,56 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Т.Х.М., магазин № 2- 30 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

Л.М.Л., магазин № 3- 31,44 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

И.С.И., надземен гараж № 4-16,08 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

 И.А.Б., надземен гараж №6-16,08 лв. ,т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

По отношение на А.2. ООД като собственик на подземен гараж № 1- виж казаното по-горе.

Д.С.Г. и М.А.Б., подземен гараж № 2-12,72 лв. ,т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

СТОЛИЧНА ОБЩИНА, подземен гараж № 4-14,16 лв.,т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

По отношение на А.2. ООД като собственик наподземен гараж № 5- виж казаното по-горе.

В.В.Р. подземен гараж № 6-13,20 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер;

И.А.И. и С.Ж.И., подземен гараж № 8- 19,20 лв., т.е. претенцията е основателна в пълен размер.

Като съдът приема варианта за идеалните части за апартаментите изчислени чрез усреднени идеални части за мазетата към тях /л.5 от заключението на вещото лице К./.

Главниците ще следва да бъдат присъдени ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното им плащане.

В частта в която въззивната инстанция приема, че претенциите на ищците са доказани по основание и размер обжалваното решение като неправилно ще бъде отменено и вместо това ще бъде постановено друго с което ответниците ще бъдат осъдени да заплатят на ищцата, съответстващите им на идеалните части от общите части на сградата, суми. В останалата част обжалваното решение като правилно ще следва да бъде потвърдено.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Мораторната лихва се претендира от момента за който се твърди, че е връчена нот.покана – 18.07.2013 г. до датата на предявяване на исковата молба – 06.04.2015 г.

Относно връчването на нот.покана:

Първоначалната ищца сочи, че нот.покана е връчена при условията на чл.47 ГПК. Видно от съставената разписка, виж л.18-20 по делото,  поканата е с адресат М.С.-П.-Р. в качеството й на управител на ЕС. Разписката е съставена на 13.06.2013 г. Видно от представения с отговора по исковата молба протокол от 07.08.2011 г. на ОС на ЕС, л.35 по делото пред СРС, г-жа М.С. е била избрана за домоуправител на ЕС на същата дата. Госпожа С. е била домоуправител на ЕС до 03.06.2015 г., когато е бил избран г-н М.М., виж протокола от същата дата, представен с отговора по исковата молба.

В разписката, обаче, връчителят е отразил дословно следното: „на адреса има звънци  с № на апартамента.По пощенските кутии има имена, но нейното го няма!“.

Връчването е осъществено преди изменението на ГПК в бр. 86 на ДВ от 2017 г. Към този момент, действащата и задължителна съдебна практика на ВКС беше наложила, при тълкуването на чл. 47, ал. 1 от ГПК, периодът, през който адресатът-ответник не може да бъде намерен на посочения адрес, да е в рамките на един месец, като това се удостовери с поне две посещения на адреса. При залепване на уведомление освен това, връчителят събираше и данни от съседи или домоуправител, за това дали лицето изобщо пребивава на адреса. Самото залепване трябваше да е на входната врата, а ако до нея няма достъп - на външната врата, а ако има пощенска кутия уведомление се пуска и в нея. Затова, за да е редовно връчването по този ред, на първо място трябваше да е установен период от поне месец, в който връчителят да е посетил адреса. В процесния случай този период изобщо не е спазен и само на това основание връчването е нередовно, Наред с това се касае до връчване на ЕС при което връчителят е можел да връчи нот.покана на който и да е от собствениците на обекти в сградата.

Настоящата инстанция приема, че в случая е необходима покана до ответниците, за да бъдат поставени същите в забава.

След като по делото не е доказано това обстоятелство, то претенцията за мораторна лихва е неоснователна, а обжалваното решение в тази му част като правилно макар и с други мотиви,         ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора разноските следва да бъдат разпределени, както следва:

На ищците разноски се следват за частта в която претенциите им бяха приети от настоящата инстанция за основателни или такива в размер на 662,71 лв.

На ответниците разноски се следват за частта в която претенциите бяха приети от настоящата инстанция за неоснователни или такива в размер на 76,27 лв.

Или обжалваното решение ще бъде отменено в частта за разноските за сумата над 76,27 лв.

Пред въззивната инстанция:

При този изход на спора на въззивниците разноски се следват в размер на  1333,90 лв.

Въззиваемите също претендират разноски и такива са сторени като разноски ще бъдат присъдени в размер на 76,27 лв.

 

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 18963 по описа за 2015 г. СРС, Трето ГО, 88-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от М.А.П., починала на 31.07.2021 г. и заместена по реда на чл.227 ГПК от наследниците си по закон – В.С.П. и Л.С.П., искове по чл.48, ал.7 ЗУЕС- за възстановяване на средствата, изразходени от първоначалната ищца за необходим ремонт на общите части - поставяне на хидроизолация „И.“ на покрив-тераса и реновиране на два броя воронки

И вместо това

                                         ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА етажните собственици на жилищната сграда, находяща се на адрес: гр.София, ул.“*****, ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.П., ЕГН********** и Л.С.П., ЕГН **********, по предявените искове по чл.48, ал.7 ЗУЕС- за възстановяване на средствата, изразходени от първоначалната ищца за необходим ремонт на общите части - поставяне на хидроизолация „И.“ на покрив-тераса и реновиране на два броя воронки, по договор за извършване на хидроизолация, сключен на 17.08.2010 г., както следва:

С.Б.С., ЕГН ********** и М.Д.Ч., ЕГН ********** /собственици на ап.1/ - сумата в размер на 78,48 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Ф.Г.Н., ЕГН **********, ап.2 –сумата в размер на 50,58 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Б.Р.И., ЕГН **********, ап.3- сумата в размер на 76,80 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

И.В.З., ап.4- сумата в размер на 43,20 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Н.Д.П., ЕГН **********, ап.5- сумата в размер на 73,44 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

С.И.С., ап.6 - сумата в размер на 78,48 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Б.К.И., ЕГН **********, ап.7- сумата в размер на 50,58 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Р.Х.Т., ЕГН **********, К.А.Т., ЕГН ********** и А.К.Т., ЕГН  ********** - ап.8 – сумата в размер на 76,80 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Г.А.М., ЕГН **********, ап.9- сумата в размер на 55,20 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

като ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 18963 по описа за 2015 г. СРС, Трето ГО, 88-ми състав, в частта за над сумата от 55,20 лв. до пълния предявен размер от 56,40 лв.;

А.В.С., ЕГН **********, ап.10 сумата в размер на 85,44 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

С.А.Г., ЕГН **********,  ап.№ 11 – сумата в размер на 96,96 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

В.В.И., ЕГН **********, ап.13- сумата в размер на 77,76 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Т.И.П., ЕГН **********,  ап.14- сумата в размер на 43,20 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Е.И.П., ЕГН ********** и В.П.П.,ЕГН **********,  ап.№ 16- сумата в размер на 81,84 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

С.Т.И., ЕГН ********** и наследниците по закон на Н.М.И., ЕГН **********- С.Т.И., ЕГН **********, М.Н.И., ЕГН ********** и А.Н.К., ЕГН **********,  ап.17 – сумата в размер на 51,12 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

М.П.М., ЕГН********** и И.В.М., ЕГН **********, ап.18- сумата в размер на 117,12 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

М.С. П.-Р., ЕГН **********, ап.19 - сумата в размер на 78,48 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Н.Н.Н.,ЕГН **********, ап.20сумата в размер на 50,58 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

С.В.С.,ЕГН **********, ап.21 - сумата в размер на 104,16 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

М.Е.Б.,ЕГН **********, ап.22сумата в размер на 91,68 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

 Р.И.П.,ЕГН ********** и М.П.З.,ЕГН **********, ап.23–сумата в размер на 50,58 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното им плащане;

Е.И.В., ап.24- сумата в размер на 100,80 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното им плащане;        

С.Е.К., ап.25сумата в размер на 133,92 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

М.М.К., ЕГН **********, ап.26 сумата в размер на 128,40 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

П.К.Ц., ЕГН **********, ап.27 -сумата в размер на 116,88 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Д.М.М., ЕГН ********** и Л.К.Д., офис № 1- сумата в размер на 22,08 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

 Д.М.М., ЕГН **********  и Л.К.Д., офис № 2- сумата в размер на 20,88 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

В.П.П., ЕГН **********, магазин № 1 и магазин № 4- сумата в размер на 52,56 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Т.Х.М., ЕГН **********, магазин № 2- сумата в размер на 30 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Л.М.Л.,ЕГН **********, магазин № 3- сумата в размер на 31,44 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

И.С.И.,ЕГН **********, надземен гараж № 4- сумата в размер на 16,08 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното им плащане;

 И.А.Б.,ЕГН **********, надземен гараж №6- сумата в размер на 16,08 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

Д.С.Г., ЕГН ********** и М.А.Б., ЕГН **********, подземен гараж № 2- сумата в размер на 12,72 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

СТОЛИЧНА ОБЩИНА, гр. София, ул. “*****, подземен гараж № 4- сумата в размер на 14,16 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

В.В.Р., ЕГН **********, подземен гараж № 6- сумата в размер на 13,20 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане;

И.А.И., ЕГН ********** и С.Ж.И., ЕГН **********,  подземен гараж № 8- сумата в размер на 19,20 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -06.04.2015 г. до окончателното плащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 18963 по описа за 2015 г. СРС, Трето ГО, 88-ми състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от М.А.П., починала на 31.07.2021 г. и заместена по реда на чл.227 ГПК от наследниците си по закон – В.С.П. и Л.С.П., искове по чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта за разноските за сумата от 76,27 лв.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на А.2. ООД, ЕИК *********, на основание чл.27 ГПК.

 

ОТМЕНЯ решение от 19.08.2016 г. по гр.д.№ 18963 по описа за 2015 г. СРС, Трето ГО, 88-ми състав, в частта за разноските за сумата над 76,27 лв.

 

ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, М.Д.Ч., ЕГН **********, Ф.Г.Н., ЕГН **********, Б.Р.И., ЕГН **********, И.В.З., Н.Д.П., ЕГН **********,С.И.С., Б.К.И., ЕГН **********, Р.Х.Т., ЕГН **********, К.А.Т., ЕГН **********, А.К.Т., ЕГН  **********, Г.А.М., ЕГН **********, А.В.С., ЕГН **********, С.А.Г., ЕГН **********, В.В.И., ЕГН **********, Т.И.П., ЕГН **********, Е.И.П., ЕГН ********** и В.П.П.,ЕГН **********,  С.Т.И., ЕГН ********** и наследниците по закон на Н.М.И., ЕГН **********- С.Т.И., ЕГН **********, М.Н.И., ЕГН ********** и А.Н.К., ЕГН **********,  М.П.М., ЕГН********** и И.В.М., ЕГН **********, М.С. П.-Р., ЕГН **********, Н.Н.Н.,ЕГН **********, С.В.С.,ЕГН **********, М.Е.Б.,ЕГН **********, Р.И.П.,ЕГН ********** и М.П.З.,ЕГН **********, Е.И.В., С.Е.К., М.М.К., ЕГН **********, П.К.Ц., ЕГН **********, Д.М.М., ЕГН **********, Л.К.Д., Т.Х.М., ЕГН **********, Л.М.Л.,ЕГН **********, И.С.И.,ЕГН **********, И.А.Б.,ЕГН **********, Д.С.Г., ЕГН **********, М.А.Б., ЕГН **********,***, В.В.Р., ЕГН **********, И.А.И., ЕГН ********** и С.Ж.И., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** а-адв. А.В., да заплатят на В.С.П., ЕГН********** и Л.С.П., ЕГН **********,  сумата в размер на 662,71 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.

 

ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, М.Д.Ч., ЕГН **********, Ф.Г.Н., ЕГН **********, Б.Р.И., ЕГН **********, И.В.З., Н.Д.П., ЕГН **********,С.И.С., Б.К.И., ЕГН **********, Р.Х.Т., ЕГН **********, К.А.Т., ЕГН **********, А.К.Т., ЕГН  **********, Г.А.М., ЕГН **********, А.В.С., ЕГН **********, С.А.Г., ЕГН **********, В.В.И., ЕГН **********, Т.И.П., ЕГН **********, Е.И.П., ЕГН ********** и В.П.П.,ЕГН **********,  С.Т.И., ЕГН ********** и наследниците по закон на Н.М.И., ЕГН **********- С.Т.И., ЕГН **********, М.Н.И., ЕГН ********** и А.Н.К., ЕГН **********,  М.П.М., ЕГН********** и И.В.М., ЕГН **********, М.С. П.-Р., ЕГН **********, Н.Н.Н.,ЕГН **********, С.В.С.,ЕГН **********, М.Е.Б.,ЕГН **********, Р.И.П.,ЕГН ********** и М.П.З.,ЕГН **********, Е.И.В., С.Е.К., М.М.К., ЕГН **********, П.К.Ц., ЕГН **********, Д.М.М., ЕГН **********, Л.К.Д., Т.Х.М., ЕГН **********, Л.М.Л.,ЕГН **********, И.С.И.,ЕГН **********, И.А.Б.,ЕГН **********, Д.С.Г., ЕГН **********, М.А.Б., ЕГН **********,***, В.В.Р., ЕГН **********, И.А.И., ЕГН ********** и С.Ж.И., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** а-адв. А.В., да заплатят на В.С.П., ЕГН********** и Л.С.П., ЕГН **********,  сумата в размер на 1333,90 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН********** и Л.С.П., ЕГН **********, да заплатят на С.Б.С., ЕГН **********, М.Д.Ч., ЕГН **********, Ф.Г.Н., ЕГН **********, Б.Р.И., ЕГН **********, И.В.З., Н.Д.П., ЕГН **********,С.И.С., Б.К.И., ЕГН **********, Р.Х.Т., ЕГН **********, К.А.Т., ЕГН **********, А.К.Т., ЕГН  **********, Г.А.М., ЕГН **********, А.В.С., ЕГН **********, С.А.Г., ЕГН **********, В.В.И., ЕГН **********, Т.И.П., ЕГН **********, Е.И.П., ЕГН ********** и В.П.П.,ЕГН **********,  С.Т.И., ЕГН ********** и наследниците по закон на Н.М.И., ЕГН **********- С.Т.И., ЕГН **********, М.Н.И., ЕГН ********** и А.Н.К., ЕГН **********,  М.П.М., ЕГН********** и И.В.М., ЕГН **********, М.С. П.-Р., ЕГН **********, Н.Н.Н.,ЕГН **********, С.В.С.,ЕГН **********, М.Е.Б.,ЕГН **********, Р.И.П.,ЕГН ********** и М.П.З.,ЕГН **********, Е.И.В., С.Е.К., М.М.К., ЕГН **********, П.К.Ц., ЕГН **********, Д.М.М., ЕГН **********, Л.К.Д., Т.Х.М., ЕГН **********, Л.М.Л.,ЕГН **********, И.С.И.,ЕГН **********, И.А.Б.,ЕГН **********, Д.С.Г., ЕГН **********, М.А.Б., ЕГН **********,***, В.В.Р., ЕГН **********, И.А.И., ЕГН ********** и С.Ж.И., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: *** а-адв. А.В.,  сумата в размер на 76,27 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                         2.