РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 22.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №4836 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по
чл.242, чл.262, чл.224, чл.226, ал.2 и по чл.350, ал.1 КТ.
В
исковата молба, коригирана с допълнителна молба-уточнение вх. №33748 от
23.08.2016г., ищецът П.М.Н.
твърди, че от края на 2010г. работел в ответното дружество, като изработвал по
поръчка на клиенти различни детайли на металорежещи машини. Работел не по малко
от 8 часа дневно, понякога и през нощта при спешна заявка. Не разполага с
документи, установяващи трудовото правоотношение, тъй като с управителя на
дружеството Д Б от 2002г. живеели на семейни начала. От четири години на живеят
заедно, отношенията им през последната година, година и половина се влошавали и
управителката Б спряла да му изплаща трудово възнаграждение. През месец март
2016г. му заявила, че е прекратила трудовото правоотношение, без да му
представи каквито и да било документи. В хода на конфликта установил, че е бил
осигуряван на 4-часов работен ден и че е ползвал платен и неплатен отпуск, което
е невярно. Поискал да му бъдат предадени закупените изцяло с негови средства
металорежещи машини, да му се изплатят трудовите възнаграждения, считано от
месец юли 2015г. и да му се предадат документите, отнасящи се до трудовото
правоотношение, но му било отказано. Вредите от незаконното задържане на трудовата му книжка
се състоят в това, че не може да започне работа, не може да се регистрира в БТ
и да получава съответните обезщетения. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумите 1800 лв неплатено трудово възнаграждение по 200 лв месечно за периода от
месец юли 2015г. до месец февруари 2016г., 1800
лв възнаграждение за положен извънреден труд (не по-малко от 4 часа дневно) за
периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г., 100 лв обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от месец юли 2015г. до месец
февруари 2016г. и обезщетение по чл.226, ал.2 във вр. с ал.3 КТ за вреди поради незаконно задържане на
трудовата му книжка от работодателя в размер на брутното му месечно възнаграждение,
считано от деня на прекратяване на трудовото правоотношение до деня на
предаване на трудовата книжка,
заедно със законната лихва върху сумите от предявяване на исковете до
окончателното им изплащане, както и на основание чл.350, ал.1 КТ да му предаде трудовата книжка и
всички документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение (заповед,
УП и др.). Претендира и разноските по делото.
Ответникът “Маестро-ДП”
ЕООД - гр. Русе, представляван от управителя Д Б С, чрез процесуалния си представител
е подал писмено становище, в което заявява, че искът за неплатено трудово
възнаграждение е частично основателен до размер на сумата 1040.76 лв за
8-месечния исков период, искът за неплатено обезщетение за отпуск е основателен
за сумата 100 лв. Възразява срещу исковете по чл.262 КТ и по чл.226, ал.2 КТ, като заявява, че ищецът не е полагал извънреден труд и че е отказал да
получи трудовата си книжка, поради което моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни, с присъждане на разноски.
С определение в съдебно заседание на 17.01.2017г. на
основание чл.214 във вр. с чл.232 ГПК съдът е допуснал изменение на иска по чл.242 КТ за трудово възнаграждение за периода
от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г. чрез намаляване размера му
от 1800 лв на 1575.12 лв и е прекратил производството по този иск за сумата 224.88 лв поради оттеглянето
му в тази част. Допуснал е изменение на исковете за обезщетение за положен
извънреден труд по чл.262 КТ и за обезщетение за неизползван платен отпуск за
периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г. чрез увеличението им,
съответно от 1800 лв на 2362.81 лв и от 100 лв на 121.21 лв, както и на иска по
чл.226, ал.2 КТ, който да се счита в общ размер 1647.26 лв брутно трудово
възнаграждение за периода от 1.03.2016г. до 18.10.2016г. или по 217.56 лв
месечно (вж. протокола от с.з. на 17.01.2017г.).
По
делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложено е ч. гр. дело
№4239/2016г. на Русенски районен съд, разпитани са свидетели и е прието заключение
на икономическа експертиза.
За да се произнасе, съдът взе предвид следното:
От заключението на икономическата експертиза, потвърдено
устно от вещото лице в с.з. на 1.12.2016г., се установява, че ищецът е бил
назначен с трудов договор №1/1.11.2010г. на длъжността “оператор металорежещи
машини” в ответното дружество на 4-часов работен ден с основно месечно трудово
възнаграждение 120 лв и допълнително възнаграждение за продължителна работа 0.6
%, платимо до 30-то число на следващия месец. С допълнително споразумение към
трудовия договор, считано от 1.01.2015г., основното му трудово възнаграждение е
уговорено на 190 лв за 4-часов работен ден, а с допълнително споразумение към
трудовия договор, считано от 1.01.2016
г., основното му възнаграждение също за 4-часов работен ден е уговорено на 210
лв. Платеният годишен отпуск е 20 работни дни.
Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ - по взаимно
съгласие на страните, считано от 1.03.2016г., със Заповед №1/1.03.2016г., която
не е обжалвана от ищеца. Няма данни същият да е отправил писмено искане до
работодателя за предоставяне на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение - чл.128а, ал.1 КТ (вж. приложеното на л.30 писмо изх.
№16192546/25.05.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. Русе).
Във връзка с оспорването на същата заповед от процесуалния представител на
ищеца в съдебно заседание на 1.12.2016г. не са поискани, нито представени,
доказателства в негова подкрепа.
От заключението на икономическата експертиза се установява въз
основа на приложените по делото писмени доказателства и след извършена документална
проверка от вещото лице в счетоводството на “Маестро-ДП” ЕООД и на личното трудово досие на
ищеца, че в разплащателните ведомостите за заплати за периода от месец юли
2015г. до месец февруари 2016г., включително, на ищеца е начислено трудово
възнаграждение на база уговореното с трудовия договор и допълнителните
споразумения за работно време 4 часа и според действително отработените дни в
месеца. След приспадане на законоустановените удръжки, в т.ч. дължимия данък по
ЗОДФЛ, нетната сума на трудовото възнаграждение възлиза общо на 1040.76 лв,
която е начислена, но не е изплатена на ищеца. При извършената документална проверка
вещото лице е установило, че за месец ноември 2015г. на ищеца не е начислено
възнаграждение поради ползван 21 работни дни неплатен отпуск, а през месец
декември 2015г. му е начислено възнаграждение за 12 работни дни (87.57 лв)
поради ползван 9 дни неплатен отпуск. Установено е от експертизата, че за
ползването на посочените 21 работни дни през месец ноември и 9 дни през месец
декември 2015г. в счетоводството на ответника няма писмена молба до
работодателя, подписана от ищеца, с искане да ползва такъв - чл.160, ал.1 КТ.
Поради това вещото лице е изчислило размера на трудовото възнаграждение за
времето на ползване на неплатен отпуск без писмена молба, при което нетната
сума на трудовото възнаграждение за исковия период възлиза общо на 1264.72 лв,
която не е изплатена на ищеца.
От заключението на експертизата се установява, че през
исковия период ищецът не е подавал молба за ползване на платен годишен отпуск. За
периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г., вкл., той има право общо на
13 работни дни платен годишен отпуск, дължимото обезщетение за които в брутен
размер е 134.68 лв, а в нетен размер 121.21 лв. На ищеца не е начислявано и не
е изплащано обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.
Относно
претенцията за заплащане на извънреден труд за периода от месец юли 2015г. до
месец февруари 2016г. и във връзка с извършената документална проверка, вещото
лице заключава, че в счетоводството на ответника въобще липсват документи за
отчитане на физическото присъствие на съответния работник/служител в границите
на установеното за него работно време (“присъствен труд“ - вж. устното заключение), както
и документи за отчитане на извънреден труд.
Както
бе установено, ищецът по трудов договор е бил назначен за работа с намалено
работно време - 4 часа работа през деня.
От
показанията на свидетелите В.П.В. и М.И. М е видно, че ищецът е работел по осем
часа дневно. Според свидетеля В., работното му време е било с нормална
продължителност, винаги е бил по цял ден на работа: “П. работеше през
деня с редовно работно време от 8.00-9.00 часа до 17.00-18.00 часа
непрекъснато“. Свидетелят Минев установява, че ищецът е извършвал стругарски
дейности, работел е на всички машини в работилницата на ответното дружество,
която се е помещавала в сградата на завод ЗИТА. Изработвал е конструктивни и
др. детайли, резервни части, извършвал ремонтни работи, свързани с металообработване,
винаги е бил в работилницата - сутрин, обед, вечер. Показанията на свидетелите
се основават на личните и непосредствените им впечатления, не са оспорени, нито
са опровергани с противни доказателства, поради което съдът ги намира
достоверни.
При
тези данни съдът приема, че ищецът в исковия период е полагал труд извън
установеното за него работно време - по четири часа допълнително в работните
дни. Това е ставало със знанието и без противопоставянето на работодателя -
липсват противни данни, напротив, посочените по-горе свидетели установяват, че
се познават и са виждали в работилницата управителя на дружеството Д Б, с която
ищецът живеел на семейни начала.
Според
експертизата за
работа в работни дни с по четири часа извънреден труд с увеличена часова ставка
50 % за периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г. ищецът е положил
общо 676 часа извънреден труд, за които се полагат 2362.81 лв възнаграждение в
брутен размер или 1852.13 лв възнаграждение в нетен размер.
Съгласно
чл.350, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е
длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването и да я
предаде незабавно на работника или служителя.
В
случая трудовата книжка на ищеца не му е била върната на 1.03.2016г.- датата,
на която трудовото правоотношение е прекратено, нито в течение на процеса,
което е безспорно (вж. съдебния протокол от 26.01.2017г.). Непредаването на
трудовата книжка на работника/ищеца от страна на работодателя ангажира неговата
имуществена отговорност за вреди по чл.226, ал.2 КТ. Законът презумира
настъпилите от незаконното задържане на трудовата книжка вреди, тъй като в
периода на задържането й работникът е възпрепятстван да постъпи на работа при
друг работодател, респ. да реализира трудов доход. В случая презумпцията по
чл.226, ал.2 КТ не е оборена, видно от приложената на л.64 справка за актуално
състояние на трудови договори на ищеца към 17.01.2017г., както и от издадения от
Национална агенция по приходите документ за здравноосигурителен статус,
удостоверяващ, че ищецът е с прекъснати здравноосигурителни права за периода
месец март - месец септември 2016г., което пък означава, че в периода от месец
март до месец август 2016г. ищецът не е реализирал социално осигурителен доход.
Възражението
на ответника, че непредаването на трудовата книжка на ищеца се дължи на отказа
му да я получи към момента на прекратяване на правоотношението (л.29) и поради
това тя се съхранява при него, е неоснователно. В случай като този
работодателят е бил длъжен да съобщи на ищеца с писмо с обратна разписка да се
яви, за да я получи лично - чл.6, ал.3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия
стаж (ДВ, бр.102 от 1993г.). Само тогава - от датата на поканата работодателят
няма да е в забава и задържането на книжката няма да е незаконно. По делото
няма данни работодателят да е изпълнил задължението си по чл.6, ал.3 НТКТС.
Следва
изводът, че е налице основание за присъждане в полза на ищеца на обезщетение по
чл.226, ал.2 КТ. Според заключението на икономическата експертиза за периода от
1.03.2016г. до месец
август 2016г., вкл., ищецът би получил брутно трудово възнаграждение от
ответника по 217.56 лв на месец на база последното му трудово възнаграждение -
месец февруари 2016г. или общо 1305.36 лв. Тази сума е изчислена за 6 месеца,
докато исковият период е от 1.03.2016г. до 18.10.2016г. или 7 месеца и 12 работни дни. При това положение
размерът на дължимото обезщетение възлиза на 1647.24 лв (217.56 : 21 р.д. = 10.36
лв х 12 р.д. + 217.56 лв х 7 месеца). Искът следва да се уважи в посочения
размер.
Заключението
на експертизата е прието от съда без възражения от страните.
При
така установеното от фактическа страна съдът приема, че ответникът дължи на ищеца
сумите: 1264.72 лв нетно трудово възнаграждение за периода от месец юли 2015г. до месец февруари
2016г., 121.21 лв обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от месец юли 2015г. до месец
февруари 2016г. в нетен размер, 2362.81 лв обезщетение за положен извънреден
труд по чл.262 КТ в брутен размер за периода от месец юли 2015г. до месец
февруари 2016г., 1647.24 лв обезщетение по чл.226, ал.2 КТ в брутен размер за
периода от 1.03.2016г. до 18.10.2016г. Исковете следва да бъдат
уважени в посочените размери, заедно със законната лихва върху всяка сума,
считано от предявяването им - 22.08.2016г. до окончателното изплащане. Искът за
заплащане на трудово възнаграждение следва да бъде отхвърлен за разликата от
1264.72 лв до 1575.12 лв.
Основателен
е и осъдителният иск за връщане на трудовата книжка на ищеца и всички документи, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение (заповед, УП и др.) по
чл.350, ал.1 КТ, като правна последица от неизпълнение на задълженията на
работодателя. Същият
следва да бъде уважен съобразно предявения петитум в молбата-уточнение вх.
№33748/23.08.2016г.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 1200 лв заплатено адвокатско
възнаграждение по делото и 440 лв (40 + 400) разноски в обезпечителното
производство, съгласно т.5 от Тълк. реш. №6/6.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г.,
ОСГТК, ВКС, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, държавната такса по производството
в размер на 265.84 лв (215.84 + 50) следва да се заплати от ответника, както и 180
лв възнаграждение за вещо лице.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Маестро-ДП” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе,
ул. “Трети март” №58, представлявано от управителя Д
Б С, ЕИК ********* да заплати на П.М.Н. ***, ЕГН **********, сумите 1264.72 лв нетно трудово възнаграждение за периода
от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г., 121.21 лв обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г. в нетен размер,
2362.81 лв обезщетение за положен извънреден труд по чл.262 КТ в брутен размер за
периода от месец юли 2015г. до месец февруари 2016г., 1647.24 лв обезщетение по
чл.226, ал.2 КТ в брутен размер за периода от 1.03.2016г. до 18.10.2016г.,
заедно със законната лихва върху сумите, считано от 22.08.2016г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на трудово възнаграждение
за разликата от 1264.72 лв до 1575.12 лв.
ОСЪЖДА “Маестро-ДП” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе,
ул. “Трети март” №58, представлявано от управителя Д
Б С, ЕИК ********* да предаде на основание чл.350, ал.1 КТ на П.М.Н. ***, ЕГН
********** трудовата му книжка и всички документи, свързани с прекратяване на трудовото правоотношение - заповед,
УП и др.
ОСЪЖДА “Маестро-ДП” ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Русе,
ул. “Трети март” №58, представлявано от управителя Д
Б С, ЕИК *********
да заплати на П.М.Н. ***, ЕГН **********, сумите 1200 лв разноски по делото и 440 лв разноски по ч. гр.
дело №4239/2016г. на Русенски районен съд, а по сметка на Русенски районен съд
да заплати 265.84 лв държавна такса по производството и 180 лв съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия: