РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Ямбол , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Х. Христова Иванова Гражданско
дело № 20202330102129 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 57,ал.2
от СК предявена от В. И. Д. против Г. Д. Д..
В исковата молба се посочва, че страните са бивши съпрузи, бракът между
които е прекратен с влязло в сила решение от 04.02.2019 год. По силата на същото
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Я. било предоставено на
ответника, без да е договорена безвъзмездност. Ищцата твърди, че не е имала свободен
достъп до имота, а същият се е ползвал лично от ответника и новата му съпруга.
Предвид изложеното иска ответникът да бъде осъден да и заплати наем месечен наем
за нейната ½ ид.ч. от жилището за периода от 05.02.2019 год. до датата на исковата
молба, както и да бъде определен наемът за собствената й ½ ид.ч. от жилището и
ответникът да бъде осъден да й заплаща месечен наем от по 100 лв. от датата на
завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства прекратяващи правото на
ползване, както и законна лихва върху сумите от датата на исковата молба.
В депозирания отговор ответникът оспорва иска. Твърди, че не е уговорено
възмездно ползване на имота, както и че ищцата сама е пожелала да напусне жилището
и никога не е лишавана от достъп до същото. Вещите й още се намирали в хола на
жилището, поради което и ответникът ползвал само кухнята. Твърди, че до него не е
отправено писмено искане за заплащане на наем. За претенцията узнал при получаване
на исковата молба.
Предявява насрещна претенция срещу ищцата за заплащане на сумата от 2245,
55 лв. , ½ част от изплатените единствено от ответника погасителни вноски по договор
за банков кредит от 22.03.2005 год. , в това число такси и застраховки, за периода от
влизане в сила на бракоразводното решение до датата на предявяване на НИМ, в едно
със законната лихва до изплащане на вземането. Твърди, че посоченият кредит е
1
използван за закупуване на жилището, както и че вноските е заплащал единствено и
само той, въпреки, че с ищцата са солидарни длъжници.
В депозирания отговор по НИМ ответницата по него изразява становище за
неоснователността му. Твърди, че преди развода тя е работила, за да покриват вноските
по кредита и , за да осигури нормален живот на семейството. След прекратяване на
брака страните се уговорили, останалите вноски и такси да бъдат заплащани от
съпругът. Освен това вноските били погасявани с пари на съпругата, защото тя му
давала постоянно спечелените от нея средства. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа ищцата и процесуалния й
представител.
Ответникът – лично и чрез процесуалния си представител оспорва иска и
поддържа насрещната искова молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен по
взаимно съгласие с влязло в сила решение от 04.02.2019 год. на ЯРС. Със същото
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Я., *** е предоставено на
съпруга.
От приетата Справка № ****/27.08.2020 год. на АВп. е видно, че процесното
жилище е придобито възмездно от двамата съпрузи по време на брака им.
Към отговора на исковата молба е приложени копие от договор за банков кредит
№ ***/22.03.2005 год. – ипотечен, с кредитополучател Г.Д. и солидарен длъжник В.Д.,
за сумата от 16 000 лв. и посочена цел – рефинансиране на кредит от Банка ДСК. Приет
е и погасителен план към договор, видно от който същият е с кране падеж 25.06.2021
год.
Прието е копие от НА № ***/13.01.2004 год., видно от който Г. и В. Д.и са
придобили процесния недвижим имот по силата на покупко – продажба срещу
продажна цена в размер на 16 300 лв., 10 000 лв., от които ще бъдат изплатени чрез
заем от Банка ДСК, а останалите 6 300 лв., заплатени в брой.
Приети са още 23 бр. вноски бележки за заплатени по процесния кредит вноски
с наредител Г.Д., за периода 21.01.2019 – 23.12.2020 год.
Приета е и застрахователна полица по застраховка „Моят дом“, по която ищецът
по насрещния иск е заплатил сумата от 86, 09 лв. на 24.03.2020 год.
От Удостоверение Изх. №***/05.02.2021 год. на Уникредит Булбанк АД се
установява, че текущия дълг към 04.02.2021 год. по договор за кредит от 22.03.005 год.
е в размер на 1028,62 лв.
Прието е още Удостоверение от АСО, клон Ж., че В.Д. е регистрирана в
регистъра на социално и пенсионно осигурените лица към АСО.
Приети са и платежни нареждания, видно от които ищцата е превеждала на
ответника следните суми – 300 евро, на 23.02.2016 год., 350 евро на 21.03.2016 год.,
2
300 евро на 15.04.2016 год., 400 евро на 13.05.2016 год., 300 евро на 20.05.2016 год.,
350 евро на 14.06.2016 год., 350 евро на 21.07.2016 год., 330 евро на 20.08.2016 год.,
300 евро на 21.09.2016 год., 300 евро на 22.11.2016 год..
Представено е още копие от Договор за потребителски кредит от 14.08.2015
год., сключен между „Юробанк България“АД и ищцата В. И. Д., включително
погасителен план към него, както и вноски бележки за превеждани по посочения
кредит месени вноски от ищцата.
Във връзка с твърдението си за реализирани доходи ответникът е представил
заповед № ***/08.02.200 год., Разпореждане на ТП на НОИ от 28.04.2015 год. относно
размерът на пенсията си, ДС от 02.01.2020 год., квитанции за плащане по договор.
По делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която
след извършен оглед на процесния апартамент и анализ на актуални обяви за наеми на
имоти в района е дало заключение в два варианта относно средния месечен пазарен
наем за имота, а именно – 234 лв. – среден пазарен наем на предлаганите недвижими
имоти, с характеристики сходни на процесния и 163, 80 лв. – среден пазарен наем, ако
се вземе предвид състоянието на апартамента, а именно че се нуждае от основен
ремонт. Вещото лице е извършило справка и в банката –кредитор по договора, според
която е дало заключение за дължимите и погасени вноски по договора, както и за
размера на заплатените от Г.Д. вноски, включително е посочило, че не са се
установили данни В.Д. да е заплащала вноски по договора за кредит за периода
04.02.2019 – 02.02.2021 год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. П. – сестра на ищцата посочва, че през 2015 год. сестра й
заминала за С., като причината била да си изплатят кредитите, имали ипотечен кредит
и още няколко кредита, за заплащането на които сестра й изпращала пари. Имали
семейно жилище, на центъра , до Х.. Плащали го с ипотечен креди ти си го оправяли.
От 2015 год. ищцата не се била връщала в апартамента. Не била виждала и да има
ключ. Когато живеела а апартамента било изрядно, но не луксозно. Последно в
жилището свидетелката влизала през 2015 год., като описва състоянието му. От 2019
год. страните нямали финансови взаимоотношения.
Св. П. посочва, че в момента ответникът прекарва повечето време при майка си,
която здравословно не била добре. Жилището било на Б., като ответникът живеел само
в кухнята. Всичко било старо и вехто. Имало течове. Настоящата му съпруга живеела в
Г. и се прибирала за по 2-3 дни на 5-6 месеца. Знаел, че страните имали големи кредити
преди 4-5 години. Предимно ответникът ги плащал. Плащал кредитите и на децата им.
Работел и получавал и пенсия. Мисли, че от три години Г. е сключил друг брак.
Виждал е новата му жена, която като се приберяла обикновено си ходела в Д.. Отсядала
при него по 2-3 дни. Нямало място да се събират в апартамента и пиели кафе на
центъра.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 57,ал.2 СК и насрещен иск по
чл.127,ал.2 ЗЗД , вр. чл. 59,ал.1 от ЗЗД.
3
По иска с правно основание чл. 57,ал.2 от СК:
Когато съсобственият на страните имот е и семейно жилище, което с прекратяване
на брака е предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване, между него и
другия съсобственик възникват отношения, сходни на наемните, без да се дължи наем
за ползваната жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца. Така възприетото
тълкуване на чл. 107 СК от 1985 г. отм./ е и изрично регламентираното в чл. 57 от сега
действащия Семейния кодекс от 2009 г. Според цитираната разпоредба, по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56,
ал. 1, 2, 3 и 5, възниква наемно отношение, като всяка от страните може да поиска
съдът да определи размера на наема с решението за развод.
Следователно когато с решението си, съдът е предоставил ползването на
съпруга несобственик или е разпределил ползването на общата вещ, като го е
предоставил на единия от съсобствениците по реда на чл. 56 от СК, то между страните
възникват задължение за предоставяне на ползването и насрещно задължение за
заплащане на цената на ползването. Правомощието на съда да определи мерките
относно ползването на семейното жилище има същата правна природа като
правомощието на съда да разпредели ползването на съсобствена вещ - спорна
администрация. Разликата е единствено в предпоставките - съдът може да разпредели
ползването, когато вещта е съсобствена и са налице другите предпоставки на чл. 32, ал.
2 от ЗС, докато правомощието на съда по чл. 56 от СК съществува и когато няма
съсобственост (собственик е единият съпруг или трето лице). Искането за определяне
на цената на ползването (наема) е искане за пълно уреждане на отношенията по
постановените мерки. Законът не задължава съда да уреди наведнъж мерките относно
ползването на семейното жилище. Ако съдът е осъществил правомощията си по тези
мерки, предоставяйки ползването страната, която има материални права върху
жилището, може допълнително да поиска определянето на цената на ползването (която
е в размер на наема).
В настоящия случай, видно от изричното изявление на процесуалния
представител на ищцата в исковата молба е направено искане за определяне на наем
считано от 05.02.2019 год. – дата посочена като такава на влизане в сила на решението
за развода и за в бъдеще, до настъпване на обстоятелства , прекратяващи правото на
ползване.
В процесния случай страните не спорят, че са бивши съпрузи, бракът между
които е прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 04.02.2019 год.От брака си
страните нямат родени ненавършили пълнолетие деца. Не се спори и, че със същото
съдебно решение ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга –
ответник в настоящото производство. С решението не е определен наем за това
ползване,нито е предвидено изрично безвъзмездно ползване. Според РЕШЕНИЕ №
199 ОТ 15.01.2018 Г. ПО ГР. Д. № 154/2017 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС - При
регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от
принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено
друго. Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично
безвъзмездност на ползването /като при заем за послужване/, би следвало да възникне
наемно правоотношение по аргумент от чл.57,ал.1 СК. Принципът за възмездност е в
интерес на ползващия жилището съпруг, тъй като ако ползването е безвъзмездно, то
може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя /чл. 249 ЗЗД/.
Основните възражения на ответника са за липса на покана за заплащане на наем,
че не ползва цялото жилище, а само кухнята, както и че не е препятствал достъпа на
ищцата до жилището.
Горните възражения съдът намира за неоснователни. Според трайната практика
4
на ВКС, така РЕШЕНИЕ № 133 ОТ 04.07.2013 Г. ПО ГР. Д. № 535/2012 Г., Г. К., ІV Г.
О. НА ВКС и др. - След влизане в сила на решението по бракоразводното дело, с което
единият от съпрузите е получил ползването на целия жилищен имот, притежаван в
съсобственост с другия съпруг, той дължи обезщетение за ползването на неговата
идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем, считано от
датата на влизане в сила на решението, като не е нужно да е ползвал фактически
вещта, нито ползването да е било за лични нужди, както и да му е отправяна покана по
смисъла на чл. 31, ал. 1 ЗС.
В процесния случай с предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се
ограничават правата на другия съсобственик - бившата съпруга В.Д., което е форма на
лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.
В периода, предмет на настоящия спор правото на ползване е предоставено със
съдебно решение на ответника и той дължи обезщетение за ползването му на другия
съсобственик. Не се твърди, нито се доказва наличие на обстоятелство, което да е
прекратило преди това ползването към датата на приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция, предоставено с решението по бракоразводното дело. Ето
защо, без значение е дали ответникът реално се е възползвал от предоставените му
права в пълен обем. Решението на съда по чл. 50 СК задължава страните да се
съобразят с него, поради което е безсмислено отправяне на покана по чл. 31,ал.2 ЗС.
По отношение размера на претенцията, съдът счита, че следва да вземе предвид
заключението на вещото лице по ССЕ, в неговия вариант втори, в който експертът е
дал заключение относно стойността на средния пазарен наем, като са съобразени
местоположението на имота, инфраструктурата, транспортния достъп, неговите
размери, статут, предназначение. Използван е сравнителния /пазарен/ метод и метод
на посредственото сравнение и след проведено подробно сравнително изследване с
имоти сходни на процесния като характеристики, при което са отчетени
индивидуалните характеристики на процесния имот , неговото състояние, като е
отчетено, че нито един от предлаганите на пазара имоти не е в състоянието, в което е
процесния в резултат , на което е извършено коригиране със съответния коефициент,
съобразено с отличителни характеристики на имотите. Според този вариант на
заключението размерът на месечния наем за процесния имот е 163, 80 лв., като ½ от
месечния наем е в размер на 81, 90 лв., до който размер и съда счита претенцията за
основателна и доказана. Наемното правоотношение влиза в сила от датата на
постановяване на съдебното решение , но тъй като претенцията е с начална дата
05.02.2019 год., то от този момент ответникът следва да бъде осъден да заплаща
наемно възнаграждение на бившата си съпруга, с падеж до 25 число на месеца, за
който се дължи до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване.Тук съдът намира за необходимо да посочи, че въпреки, че в исковата
молба претенцията е заявена като такава за период от 05.02.2019 год. до датата на
исковата молба и за в бъдеще, същата следва да бъде присъдена с общ диспозитив,
включително не следва да бъде постановяван отхвърлителен такъв, така РЕШЕНИЕ №
123 ОТ 04.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 526/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
По насрещен иск с правно основание чл.127,ал.2 ЗЗД , вр. чл. 59,ал.1 от
ЗЗД:
Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2 от СК, съпрузите отговарят
солидарно по смисъла на чл. 127 от ЗЗД за задълженията, поети от двамата или от
единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството"
се разбират общите потребности на членовете на семейството, задоволяването на
които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. След прекратяване на брака с развод (или след фактическата раздяла),
5
имуществената общност също е прекратена, налице е разделност на задълженията и
изпълнението на общото задължение от единия след прекратяване на брака между
бившите съпрузи също е в режим на разделност. Поради това когато един от
солидарните длъжници (бивш съпруг) удовлетвори кредитора след прекратяване на
брака, (респективно след фактическата раздяла на страните), той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие.
За да бъде уважен регресния иск по чл.127, ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен
длъжник, срещу другият солидарен длъжник, законодателят поставя условието да е
платено в повече от дължимото от този длъжник, т.е. да е изпълнено нещо в повече от
неговата част, от което обстоятелство се ползва другия длъжник. В този случай
солидарният съдлъжник ще дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е
платено за погасяването на дълга такъв, какъвто е бил в момента на погасяването (в
този смисъл Решение № 211 от 23.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 177/11 г. на IV ГО;
Решение № 293 от 19.11.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3267/2013 г., III ГО, ГК).
В процесния случай , както беше посочено няма спор между страните, че са
бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с влязло на 04.02.2019 год. решение,
както и че по време на брака е сключен Договор за банков кредит № ***/22.03.2005
год. Няма спор и, че сумата по договора за кредит е усвоена за семейни нужди,
финансирана в покупката на жилище. Респективно страните не спорят, че са солидарно
задължени по договора за кредит. В случая установената в чл.127, ал.1 от ЗЗД
презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните
длъжници не е оборена, доколкото такива твърдения не са били наведени от никоя от
страните, поради което съдът приема, че те дължат по равно. Безспорно е, а и от
представеното Удостоверение изх. № ***/05.02.2021 год. се установява, че към дата
04.02.2021 год. – ищецът по насрещния иск Г.Д. е клиент на „Уникредит Булбанк“ АД
и обслужва по банкова сметка ипотечния кредит от 22.03.2005 год. в размер на 16 000
лв., като дължимата сума до окончателното погасяване на кредита е в размер на 1024,
55 лв.
Ответницата по насрещния иск е оспорила същия с твърдението, че страните
имали уговорка след прекратяване на брака съпругът да покрие оставащите по кредита
вноски, т.к. по време на брака и работата на ответницата в чужбина последната му
изпраща редовно суми значително по-големи от дължимата от нея вноска по кредита.
Доказателства за такава уговорка между страните не са представени. Липсват каквито и
да е доказателства през периода за който ответницата е представила доказателства да
е изпращала суми на ищеца, а именно 2016 год., страните да са били във фактическа
раздяла, посочените средства да са били нейни лични и да са били предназначени за
погасяване на ипотечния кредит след прекратяване на брака им през 2019 год. С оглед
необорената презумпция на чл.127,ал.1 от ЗЗД , ответницата на основание чл. 127.ал.2
ЗЗД дължи на ищеца половината от платена от него на банката - кредитор сума от 4
405 лева , за периода от влизане в сила на решението за развод 04.02.2019 год. до
датата на насрещната искова молба за погасяването му, или сумата от 2 202, 50 лева,
както и законна лихва от датата на насрещната искова молба – 02.02.2021 год. Съдът
счита, че ответницата не следва да отговаря по така предявената претенция за сумата
от 86, 09 лв. – застрахователна премия, т.к. ищецът е претендирал суми по иска
заплатени за погасяване на договора за банков кредит, в това число такси и
застраховки, а от неоспорената ССЕ безспорно се установява, че кредитополучателя не
6
дължи суми и застрахователни премии към банката, а процесния имот е застрахован
при трето лице. Ето защо претенцията над сумата от 2202, 50 лв. до пълния си
предявен размер от 2245, 55 лв. следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК ищцата има право на
сторените в производството разноски в размер на 680 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса. На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК
ищецът по насрещния иск също има право на разноски. Т.к. в представения договор за
правна защита и съдействие не е посочено каква част от заплатения адвокатски
хонорар е за представителство по главния иск и по предявения насрещен иск, съдът
приема, че е платено по равно или по 350 лв. за иск. Ето защо в полза на страната
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 583, 51 лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение, депозит за вещо лице и държавна такса и като се вземе предвид
частичното отхвърляне на претенцията. Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като релевирано несвоевременно, едва с писмената
защита по делото не следва да бъде разглеждано.
Предвид характера на предявения иск по чл. 57, ал.2 от СК според съдебната
практика първоначална държавна такса по заявена такава претенция не се дължи.
Същата се определя с решението на съда съгласно определяне на дължимата наемна
цена, на която е осъден ползващия жилището съпруг. С оглед на изложеното съдът
определя окончателна държавна такса по този иск в размер на 117, 94 лв./чл.69,ал.1,т.7
ГПК/, от които при образуване на делото ищцата е внесла 30 лв., ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЯРС и държавна такса в размер на 87,94
лв.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплаща на В. И. Д., ЕГН **********
месечен наем в размер на 81,90 лв. за ползване на семейното жилище , находящо се в
гр. Я., *** , с падеж до 25 - то число на месеца, считано от 05.02.2019 г., до настъпване
на основание за изменение или прекратяването му, със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА В. И. Д., ЕГН ********** да заплати на Г. Д. Д., ЕГН **********
сумата в размер на 2202, 50 лева -, представляваща припадащата и се част от
погасяван от Г. Д. Д. за периода 04.02.2019 – 02.02.2021 год. договор за ипотечен
кредит , сключен с „Уникредит Булбанк“АД на 22.03.2005 год., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на исковата молба – 02.02.2021 г. до
окончателното изплащане, като претенцията за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 2245, 55 лв., като неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплати
на В. И. Д., ЕГН ********** сумата от 680 лв. – разноски за настоящата инстанция.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК В. И. Д., ЕГН ********** да заплати
на Г. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 583, 51 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Ямбол сумата
от 87,94 лв. – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8