№ 67
гр. Кюстендил, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500598 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№12001/08.11.2024 г. от И. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №10, срещу Решение №523/21.10.2024 г.
на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д. №1640/2023 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първонистанционен съдебен акт РС-Дупница е отхвърлил като
неоснователен, предявения от И. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. Дупница, ул.
„***“ № 10, срещу Г. И. Г., с адрес: с. ***, ул. „***“ № 12, общ. Бобошево, обл.
Кюстендил, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответника да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост върху 1/2 идеална част от Поземлен имот № 242 /двеста
четиридесет и втори/ в квартал 12 /дванадесети/ по плана на село ***, община
Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед №
РД-07- 13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м. /хиляда сто и пет квадратни метра/, при
граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В. Б., като
премахне незаконно построените в имота каменни зидове и монтираните върху тях
дървени греди, и възстанови за негова сметка имота във вида, в който се е намирал
преди извършените неоснователни действия; премахне всички строителни материали,
земни маси и почисти всички отпадъци от имота на ищеца, образували се в резултат на
неоснователните и незаконосъобразни действия. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, И. В. Б. да заплати на Г. И. Г. сумата от 1475.00 (хиляда четиристотин
седемдесет и пет) лева, представляваща сторените от ответника разноски в
производството за адвокатско възнаграждение и депозит за възнаграждение на вещото
1
лице по назначената СТЕ.
Решението се обжалва изцяло, като се релевират доводи за неговата
неправилност, произтичаща от необосноваността му и постановяването му при
противоречие с материалния закон и събраните в производството доказателства.
Порочността на обжалваното решение се свърза с допуснати от съда
процесуални нарушения, като се твърди, че той не е обсъдил с необходимата
задълбоченост и прецизност събраните писмени и гласни доказателства, както и
направените от ищеца – въззивник в настоящото производство, възражения.
Като процесуално нарушение се сочи и необоснованото, според въззивника,
отхвърляне на заявеното искане за назначаване на допълнителна съдебно – техническа
експертиза с оглед установяване на обстоятелството дали процесния навес е
новопостроен върху съществуваща каменна ограда между собствените му имоти.
На следващо място се сочи и допуснато от съда материално–правно нарушение,
произтичащо от направени незаконосъобразни изводи. На този плоскост се пояснява,
че от събраните писмени и гласни доказателства по категоричен начин се
установявало, че въззивникът е собственик на Поземлен имот № 242 по плана на село
***, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994г.
и Заповед № РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м., и че ответникът – въззиваем,
с неоснователните си и противоправни действия, му пречи да ползва имота си и да
упражнява в пълен обем правата си на собственик. Позовава се на приетата в
производството съдебно-техническа експертиза, от която било установимо, че навесът,
построен в имота му, е сравнително нов и предприетите от ответника действия не са
по възстановяване на съществуващ навес. Последното обстоятелство се установявало и
от приложеното по делото Удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от 09.07.2010 г. и от
събраните в производството гласни доказателства на св. Г. и св. ***.
Въз основа на изложените съображения се поддържа искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният
иск. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Заявено е доказателствено искане за допускане на допълнителна съдебно –
техническа експертиза, като допустимостта на искането била обусловена от допуснати
от районния съд процесуални нарушения.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна – Г. И. Г., чрез процесуалният му представител адв. З. В., в който
са изложени са твърдения, че жалбата е неоснователна и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се съдебно – деловодни разноски за
въззивната инстанция.
Акцентира се на правилно установеното от районния съд обстоятелство, че
ответникът е придобил собствеността върху процесните стопански постройки и
съгласно нормата на чл.64 от ЗС има право да се ползва от земята, върху която са
построени, при което неговите действия не представлявали неправомерно въздействие
върху вещното право на ищеца.
Детайлно са изложени въведените и с отговора на исковата молба
правоизключващи възражения относно собствеността на ищеца.
Пояснява се, че с назначената и изслушана съдебно – техническа експертиза
безспорно се установявало, че собствените на ответника сгради, са от сграден фонд,
останал след прекратяването на ТКЗС, а не нововъзникнали такива. Неоспорените от
2
въззивника протоколи за разпределяне в дял на сградния фонд, извършено от
ликвидационния съвет на ТКЗС, категорично опровергавали доводите на въззивника и
установявали, че неговия имот е бил застроен и не е подлежал на възстановяване по
реда на чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ. Събраните в производството доказателства
безпротиворечиво установявали, че ответникът е собственик на едноетажна
животновъдна сграда - овчарник със застроена площ от 348 (триста четиридесет и осем
(квадратни метра, находяща се в УПИ VI1-182 (парцел седми, отреден за имот
планосномачен номер сто осемдесет и две) с площ от 720 (седемстотин и двадесет)
квадратни метра и УПИ УПИ VI11-182 (парцел осми, отреден за имот планоснимачен
номер сто осемдесет и две), с площ от 680 (шестстотин и осемдесет) квадратни метра,
двата попадащи в квартал 12 (дванадесети) по плана на село ***, община Бобошево,
област Кюстендил, които имоти били записани като Държавна собственост - стопански
двор на АПК. Описаните сгради категорично не били нови, тъй като били отразени и
заснети на регулационния план, одобрен със Заповед № РД-57, издадена на 11.04.1994
г., като вещото лице след извършените замервания на място установило, че
сигнатурата на сградите, които е видял и заснел на място, напълно съвпада със
сградите, нанесени на плана. Обстоятелството, че въззивникът се е снадил с
нотариален акт за собственост, не разколебавало извода на съда, че не е собственик на
терена.
Въз основа на изложеното се излага обобщаващият извод, че ищецът не е
доказал първата предпоставка за уважаване на иска, а именно, че е собственик на
процесния имот.
Неоснователността на иска произлизала и от установеното в процеса
обстоятелство, че въззиваемият, като собственик на сградите, има право да се ползва
от терена под тях. Сочените от въззивника „неоснователни действия“ не се свързвали с
изграждане на нова сграда, а ремонт на съществуващи такива.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивната жалба се поддържа
от подателя й и оспорва от насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от И. В. Б., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 10, против Г. И. Г., с адрес: с. ***, ул.
„***“ № 12, общ. Бобошево, обл. Кюстендил.
В исковата молба са били наведени доводи, че ищецът е собственик на 1/2
идеална част от Поземлен имот № 242 (двеста четиридесет и втори) в квартал 12
(дванадесети) по плана на село ***, община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със
Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед № РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м.
(хиляда сто и пет квадратни метра), при граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ
XII-184 на И. В. Б. и Г. В. Б.. За това бил съставен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот (констативен) №27, том ІІ, peг. № 2831, дело № 206 от 18.10.2011г. на
*** - нотариус с peг. №431 и район на действие Районен съд-Дупница (Акт №127, том
12, дело №1703/18.10.2011г. на СВП при Районен съд - Дупница и Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № 28, том ІІ, peг. № 2832, дело № 207 от
18.10.2011г. на *** - нотариус с peг. №431 и район на действие Районен съд - Дупница
(Акт №127, том 12, дело №1704/18.10.2011г. на СВП при Районен съд – Дупница).
В средата на месец януари 2023 г. установил, че ответникът е надградил каменен
3
зид, служещ за ограда от източната страна на описания по - горе недвижим имот и
изгражда нови каменни зидове до него.
Още същия месец съпругата на ищеца *** Б.а и дъщеря му *** В.а провели
среща в кметството на с. *** с ответника, като поискали той да прекрати
неоснователните си действия а в имота, както и да премахване изградените каменни
зидове. Въпреки това продължил със строителните дейности, като върху каменните
зидове монтирал и дървени греди.
Със заявление вх. №735 от 13.03.2023 г. ищецът сезирал Кмета на Община
Бобошево за извършваното незаконно строителство.
На 27.03.2023г. комисия, назначена със Заповед № РД-01-04-54/20.03.2023 г.,
извършила проверка на място в имота, на която присъствали и страните по делото.
Съгласно съставения от комисията констативен протокол №3 от 27.03.2023 г., в ПИ 242
в кв. 12 по регулационния план на с. ***, общ. Бобошево има изградени каменни
зидове с поставени върху тях дървени греди за направата на навес с размери около 8.20
м. на 6.00 м. На място ответникът бил предупреден устно от комисията да преустанови
строително-монтажните работи, но въпреки това продължил тези дейности.
При изложените обстоятелства е отправено искане да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да премахне незаконосъобразно
построените в имота му каменни зидове и монтираните върху тях дървени греди и да
възстанови за негова сметка имота във вида, в който се е намирал преди извършените
неоснователни действия; да премахне всички строителни материали, земни маси и
почисти всички отпадъци от имота на ищеца, образували се в резултат на
неоснователните и незаконосъобразни действия.
Претендират се и сторените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се
изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Оспорено е твърдението, че ищецът е собственик на парцели УПИ VІІ-182 и
УПИ VІІІ-182, като твърди, че въпросните парцели са собственост на държавата.
Твърди, също така, че е собственик на всички сгради, изградени както в УПИ
VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, така и в съседните УПИ ІХ-182 и УПИ Х-182. Сградите
представлявали овчарници, навеси и три стаи, като същите били дълготрайни активи
на бившето ТКЗС-село Усойка, които били разпределени в собственост на
правоимащите лица, а ответникът ги закупил от тях.
Сочи се, че ищецът заградил общо изброените парцели, като помежду им
нямало огради и в частност земята, върху която били застроени сградите, останали от
бившето ТКЗС, била държавна собственост, като същата не можело да се възстановява
като земеделска земя, защото е застроена.
Тъй като ответникът бил животновъд и гледал 180 овце, от пролетта на 2003 г.
завладял този овчарник, както и съседните нему и ги ползвал, като отглеждал повече
от 20 години овце там.
Твърди още, че с протокол от 27.03.1996г. по реда на чл. 27 от ЗСПЗЗ и чл. 52,
ал. 2 от ППЗСПЗЗ били разпределени дяловете, представляващи 100 % от
собствеността върху Овчарника - масивна сграда, построена на парцел VІІ-182 и VІІІ-
182, от парцеларния план на стопанския двор на село ***, бившето ТКЗС село Усойка,
като в протокола били посочени всички правоимащи лица.
Всеки един от правоимащите лица при разпределяне на имуществото, останало
4
при ликвидацията на ТКЗС село Усойка, получил талон, чиито номер бил описан в
протокола с посочена стойност. Ищецът изкупил от всеки един от правоимащите лица
по протокола талона му, установяващ правата му на дял от сградата, и изплатил на
всички правоимащи лица собствеността им от сградите по реда на §29 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ.
Извън обстоятелството, че изплатил стойността на сградите - овчарници,
представляващи дълготрайни материални активи на ТКЗС и останали след
ликвидацията му и предвид факта, че имотите, върху които са разположени сградите,
били застроени, то по силата на чл. 27 от ЗСПЗЗ земята, върху която са сградите, била
държавна собственост и с нея можел да се разпорежда Министърът на земеделието
или оправомощено от него лице.
Пак се сочи, че ответникът владее и ползва сградите близо 21 години, поради
което е станал собственик на същите на основание явно, несъмнено и неоспорено
давностно владение.
С атакуваното съдебно решение първостепенният съд е оставил без уважение
предявения иск.
За да постанови атакувания съдебен акт първостепенният съд е приел фактите
въз основа на събраните по делото доказателства, като установената фактическа
обстановка се споделя и от настоящата съдебна инстанция.
Вярно е, че от Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот(констативен) № 27, том II, рег. № 2831, дело № 206 от 18.10.2011г. на ***-
нотариус с район на действие Районен съд - Дупница, и Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № 28, том ІІ, peг. № 2832, дело № 207 от 18.10.2011г. на
*** - нотариус с peг. №431 и район на действие Районен съд - Дупница (Акт №127, том
12, дело №1704/18.10.2011г. на СВП при Районен съд – Дупница), се установява, че
ищецът е придобил собствеността върху 1/2 идеална част от Поземлен имот № 242
/двеста четиридесет и втори/ в квартал 12 /дванадесети/ по плана на село ***, община
Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994г. и Заповед №
РД-07-13/02.02.2011г., с площ от 1105 кв.м. /хиляда сто и пет квадратни метра/, при
граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В. Б..
Видно от приложената преписка по Заявление № 12085/02.06.1992 г., е било
издадено и Решение № БД-145/27.09.2010 г., по силата на което е признато и
възстановено правато на собственост на наследници на Г. ***Б. в стари реални
граници на нива от 1500 дка, шеста категория, находяща се в строителните граници на
с. ***, в стопански двор, имот № 182, парцел VІІ-182 и VІІІ-182, от план, изработен
1994, без посочени граници и съседи.
Според данните в приложения Констативен протокол №3 от 27.03.2023г.,
съставен от комисия, назначена със заповед № РД-01-04-54/20.03.2023г. на Кмета на
общ. Бобошево, в ПИ 242 в кв. 12 по регулационния план на с. ***, общ. Бобошево
има изградени каменни зидове с поставени върху тях дървени греди за направата на
навес с размери около 8.20 м. на 6.00 м.
С писмо изх. № 735(1)/18.04.2023 г. Общинска администрация Бобошево
уведомила страните по делото, че че във връзка с образуваната преписка по заявление
вх. №735/13.03.2023 г. от И. Б., комисия е извършила проверка на място на 27.03.2023
г., при която е установено, че в поземлен имот с пл. № 242 в кв. 12 по регулационния
план на с. ***, при която е установено, че в имота има кеменен зид от стопанска
постройка с височина около от 0,50м -1,80м. В югоизточната му част, която е с
5
височина около 1,30 м., са поставени дървени греди за направа на навес. Със
заявление, депозирано в деня на провеката, Г. Г. уведомил, че извършва текущ ремонт
на собствената си сграда – Овчарник и е приложил съответни документи за това. При
това е направена констатация, че е налице спор за материално право и страните са
насочени към съда за уреждане на спора.
Видно от Протокол от 27.03.1996г. и 16 броя декларации за изплатени суми, по
реда на чл. 27 от ЗСПЗЗ и чл. 52, ал. 2 от ППЗСПЗЗ са разпределени дяловете,
представляващи 100 % от собствеността върху Овчарник - сграда, построена на парцел
VІІ-182 и VІІІ-182, от парцеларния план на Стопанския двор-село ***, като в
протокола са посочени всички правоимащи лица, впоследствие всички дялове са
закупени от ответника.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 168, том
IV, рег. № 5843, дело № 730 от 08.12.2023г. на ***[1]- нотариус с район на действие
Районен съд – Дупница, ответникът е признат за собственик на Едноетажна
животновъдна сграда-овчарник, със застроена площ от 348 кв.м., находяща се в УПИ
VІІ-182, с площ от 720 кв.м. и УПИ VІІІ-182, с площ от 680 кв.м., двата попадащи в кв.
12 по плана на с. ***, общ. Бобошево, които имоти са записани като Държавна
собственост-двор на АПК, И. В. Б. и Г. В. Б., с улична и дворищна регулация,
утвърдени със Заповед № РД-57/11.04.1994г.
За изясняването на делото от фактическа страна е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, според заключението на която в северната част на
УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, попадащи в кв. 12 по плана на с. ***, общ. Бобошево,
има изграден навес, имащ за основа каменни зидове с височина над 1.2 метра, върху
които са прикрепени дървени греди, поддържащи ламаринен покрив. Територията на
стопанския двор е част от регулационния план на с. ***. С протокол от 15.02.1993 г. е
съставен опис на парцелите и сградите, находящи се на територията на стопанския
двор на с. ***. Процесната постройка е описана като овчарник, находящ се в парцели
VІІ-182 и VІІІ-182. С протокол от 27.03.1996 г. се разпределят дяловете на ТКЗС на
дълготрайни активи, в това число овчарник, находящ се в парцели VІІ-182 и VІІІ-182.
От резултатите от геодезическото заснемане е установена пълната идентичност
относно контура на навеса и полумасивната сграда, отразена в северозападната част на
парцели VІІ-182 и VІІІ-182, нанесена в регулационния план на кв. 12 на с. ***.
Събрани са и гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите ***
Г. Г., *** ***, *** и ***.
Пред въззивната инстанция е приет Договор № 110-02-01-3/13.11.2024 г., видно
от който в хода производството ответникът придобил земя – частна държавна
собственост, с площ от 670 кв.м., представляваща УПИ IX-182, кв. 12 по действащия
регулационен план на с. ***, представляващ застроена и нормативно определена
прилежаща площ към обект „***“ в стопански двор на бивше ТКЗС102-о.т.155 в
регулация, при граници и сведи: улица с ос.т., УПИ XVII-182, УПИ IX-182, УПИ XI-
183 от плана на с. ***, съгласно разписния лист, неразделна част от договора.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна
в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт.
6
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове,
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
Предявеният иск в случая е с правно основание чл. 109 от Закона за
собствеността вр. чл. 52 от ЗС – негаторен осъдителен иск за преустановяване на
съществуващо нарушение и възстановяване на положението отпреди нарушението и
по-конкретно, за премахване на незаконно построените в имота каменни зидове и
монтираните върху тях дървени греди и възстанови за негова сметка имота във вида, в
който се е намирал преди извършените неоснователни действия; премахне всички
строителни материали, земни маси и почисти всички отпадъци от имота на ищеца,
образували се в резултат на неоснователните и незаконосъобразни действия, пречещи
на ищеца да упражнява нормално правото на собственост по отношение на собствения
му недвижим имот.
За основателността на иск с посочената правна квалификация следва да са се
проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1) да е налице смутено право на собственост или ограничено
вещно право на ищеца; 2) действие или бездействие (поддържане на неправомерно
състояние) на ответника, за което няма основание и 3) причинна връзка между смутено
право на собственост или ограничено вещно право на ищеца и действието или
бездействието на ответника, за което няма основание.
В тежест на ищеца по този иск е да установи със средствата на ГПК при
условията на пълно и главно доказване наличието на всяка една от посочените
предпоставки.
В контекста на горното със задължителна за съдилищата сила в т.3 от ТР №
4/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието още, че за уважаването на предявения иск във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че
спрямо този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца
пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл.50 ЗС).
При така разпределената доказателствена тежест в хода на настоящото
производство са ангажирани доказателства, анализът на които сочи на извод, че
ищецът притежава правото на собственост върху 1/2 идеална част от Поземлен имот №
242 (двеста четиридесет и втори) в квартал 12 (дванадесети) по плана на село ***,
община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № РД-57/11.04.1994 г. и
Заповед № РД-07-13/02.02.2011 г., с площ от 1105 кв.м. (хиляда сто и пет квадратни
метра), при граници и съседи: улица с о.т. 102-155, УПИ XII-184 на И. В. Б. и Г. В. Б..
В т.см. са приобщените Нотариален акт за собственост върху недвижим имот
(констативен) № 27, том II, рег. № 2831, дело № 206 от 18.10.2011г. на ***-нотариус с
7
район на действие Районен съд - Дупница, и Нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 28, том ІІ, peг. № 2832, дело № 207 от 18.10.2011г. на *** - нотариус
с peг. №431 и район на действие Районен съд - Дупница (Акт №127, том 12, дело
№1704/18.10.2011г. на СВП при Районен съд – Дупница).
За несъстоятелено се възприема възражението на ответника, че ищецът не
собственик на УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, формиращи Поземлен имот № 242
(двеста четиридесет и втори) в квартал 12 (дванадесети) по плана на село ***, община
Бобошево, област Кюстендил, т.к. по силата на императивни правни норми тези
парцели били държавни, като застроени и неподлежащи на възтановяване.
При така формирания правен спор следва да се подчертае, че според
разясненията, дадени с вече цитираното Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по т.
д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, предмет на негаторния иск не е правото на
собственост на ищеца. Правото на собственост върху имота има значение за
основателността му, но остава извън предмета на делото - по него съдът се произнася
само в мотивите на решението като преюдициално правоотношение и по него не се
формира сила на присъдено нещо.
С оглед на тези задължителни указания по делото се установява от приобщената
към посочените документи за собственост скица на л. 8 от делото, че Поземлен имот
№ 242 в квартал 12 по плана на село ***, е с площ от 1105 кв.м., като е образуван от
парцел VІІ-182 с площ от 577 кв.м. и VІІІ-182 с площ от 528 кв.м.
Установява се още, че при съставянето на Нотариален акт № 27/2011 г. е било
представено Решение № БД145/27.09.2010 г., послужило при констатацията на
нотариуса, че посочените в акта страни притежават правато на собственост върху
имота, описан в него (процесния). Решението е приобщено по делото – на л. 138 от
първоинстанционното производство, като част от преписка вх. № 12085/02.06.1992 г. С
него на наследници на Г. *** Б. са възстановени в съществуващи (възстановими) стари
реални граници имоти, в т.ч. и нива от 1,105 дка в строителните гланици на с. ***, в
Стопански двор, емот № 182, парцел VІІ-182 и VІІІ-182 от плана, изработен 1994 г.,
като липсват отбелязани граници. Въпреки това следва да се обърне внимание на това,
че дали е била налице хипотезата на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, препятстваща
възстановяване на собствеността в стари реални граници на поземления имот № 242 в
квартал 12 по плана на село ***, в настоящия случай е без правно значение.
Възникналият спор в т.см. не може да бъде разрешен в хода на настоящото
производство. Правилно в т.см. първостепенният съд не е изследвал този въпрос,
въпреки поддържаното възражение с отговора на исковата молба, че ищецът не е
собственик на имота, доколкото той бил държавна собственост, доколкото като
застроен, не подлежал на възстановяване. Относно възможността да се извършва
косвен съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 от ГПК за законосъобразност, следва да се
вземат предвид разрешенията в съдебната практика, изразени в Решение №250 от
08.05.2014 г. по гр. д. №3215/2013 г. на ВКС, II г. о., Решение №451/2012 г. по гр. д.
№3/2012 г. на ВКС, IV г. о. Решение №227/25.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №3007/2015 г.,
I г. о. и мн. др., които приемат, че съдът е длъжен да обсъди възраженията срещу
реституцията по ЗСПЗЗ и да проведе инцидентен съдебен контрол за
законосъобразност на акта на реституция при спор за собственост, когато другата
страна заявява собствени права върху този имот, които не произтичат от земеделска
реституция. С Решение №56/11.02.2021 г. по гр. д.№3447/2019 г. на ІІ гр. о. на ВКС и в
светлината на ТР №9/2012 г. на ОСГК на ВКС също се приема, че с правоизключващо
възражение в т.см. може да се брани ответник по иск, основан на земеделска
8
реституция, който не е участвал в административното производство и който има свои
противопоставими вещни права. В случая конкретно искане с посочване на
административния акт, който се оспорва, не е било отправено, като ответникът не е
противопоставил и свои собственически права по отношение на поземления имот,
посочен като собствен на ищеца, макар и да сочи, че притежава сгради в него. Заради
което не се съзира порок на съдебното решението, в който смисъл въззивникът поставя
акцент както досежно доклада по чл. 146 от ГПК на въззивния съд, така и по
отношение пълнотата на мотивите на атакуваното решение.
Наред с това, установено от доказателствата по делото е, че ответникът е
признат за собственик на Едноетажна животновъдна сграда-овчарник, със застроена
площ от 348 кв.м., находяща се в УПИ VІІ-182, с площ от 720 кв.м. и УПИ VІІІ-182, с
площ от 680 кв.м., двата попадащи в кв. 12 по плана на с. ***, общ. Бобошево, които
имоти са записани като Държавна собственост-двор на АПК, И. В. Б. и Г. В. Б., с
улична и дворищна регулация, утвърдени със Заповед № РД-57/11.04.1994 г., съгласно
Нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен) № 168, том IV, рег. №
5843, дело № 730 от 08.12.2023 г. на *** - нотариус с район на действие Районен съд –
Дупница. Тази констатация на нотариуса не е оборена в настоящото производство и
макар наложения извод, че ищецът притежава прато на собственост върху имота,
посочен в исковата молба, следва да се приеме, че ответникът в качеството си на
собственик на сградите в УПИ VІІ-182 и УПИ VІІІ-182, разполага с правата по чл. 64
от ЗС. В този аспект разпоредбата на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ – ДВ, бр.45/1995 г. и чл.45,
ал.1 ППЗСПЗЗ – ДВ, бр.122/1997 г. предоставя на лицата, придобили собствеността
върху сгради и съоръжения от имуществото на организациите по пар. 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, правото да ползват безвъзмездно, съответно възмездно в редакцията след
изменението с ДВ бр. 98/1997 г. от деня на придобИ.ето на сградите и незастроената
част от земята около тях в нормативно определени размери, както и да придобият
собствеността върху нея и върху застроената част. Именно поради това ответникът,
като собственик на сграда от имуществото на бившето ТКЗС, има право на ползване
както върху сградите, така и върху необходимата нормативно определена прилежаща
площ.
При така установените права на страните по отношение на притежаваните от тях
имоти, следва да се изясни дали спрямо имота на ищеца ответникът е осъществил
неоснователно въздействие (действие или бездействие), респ. дали ако е извършено
създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл.50 ЗС).
В сочения аспект поо делето не е спорно, че в Едноетажна животновъдна
сграда-овчарник, със застроена площ от 348 кв.м., находяща се в УПИ VІІ-182, с площ
от 720 кв.м. и УПИ VІІІ-182, с площ от 680 кв.м., двата попадащи в кв. 12 по плана на
с. ***, общ. Бобошево, ответникът е реализирал надграждане на каменен зид, върху
който монтирал и дървени греди. На тази сграда ответникът направил ремонт, като
поправил част от покрива, която била увредена при възникнал пожар, без да променя
вида както на покрива, така и на сградата.
В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите *** и ***, според които ответникът се занимава с отглеждане
на овце от около двадесет-тридесет години, като в началото помагал на дядо си, а след
това наследил стопанството. Овцете отглеждали в бившия стопански двор на с. ***, в
старите сгради на ТКЗС. Свидетелят Лозанов описва три постройки и навес, като Г. Г.
не е строил същите, а само ги поддържал. Свидетелят Венкова дава показания, че
9
ответникът Г. закупил стопанските постройки на бившия стопанки двор на ТКЗС от
нейни роднини бивши членове. В последствие построил и навес, където да съхранява
храната за животните. С показанията им, доколкото и на са опровергани от другите
доказателства по делото, се установява, че ответникът ползва едноетажната
животновъдна сграда-овчарник, със застроена площ от 348 кв.м., находяща се в УПИ
VІІ-182, с площ от 720 кв.м. и УПИ VІІІ-182, с площ от 680 кв.м., двата попадащи в кв.
12 по плана на с. ***, която сграда и притежава.
Видно от приобщения Констативен протокол №3/27.03.2023 г., състевен от
комисия в състав председател – Г. *** – зам кмет на Община Бобшево, Ива И.а – гл.
спецеалист ИК и НС в ОбА Бобошево и *** – главен специалест ОС и Т в в ОбА
Бобошево, в поземлен имот № 242, кв. 12 по регулационния план на с. *** има
каменен зид в височина 0.50 см - 1.80 см в стопанска постройка, отразена на плана
като ПМС. В югоизточната част на зида са поставени греди за направа на навес с
размери около 8,20/6 м. При съставянето на този констативен протокол са присъствали
и страните по делото, като са подписали и протокола.
Според заключението на вещото лице инж. Д. *** в северната част на УПИ VІІ-
182 и УПИ VІІІ-182, попадащи в кв. 12 по плана на с. ***, общ. Бобошево, има
изграден навес, имащ за основа каменни зидове с височина над 1.2 метра, върху които
са прикрепени дървени греди, поддържащи ламаринен покрив. От резултатите от
геодезическото заснемане е установена пълната идентичност относно контура на
навеса и полумасивната сграда, отразена в северозападната част на парцели VІІ-182 и
VІІІ-182, нанесена в регулационния план на кв. 12 на с. ***.
Или за установено следва да се приеме, че отразените в исковата молба
действия на ответника, са извършени. С това обаче не може да се приеме, че те са
неоснователни, както и че с тях отвеникът пречи на ищеца да упражнява в пълнота и
изцяло правото си на собственост върху имота му.
Свидетелят *** Г. заявява, че в процесния имот, който е собственост на ищеца,
имало каменен зид, с височина около 80 см., върху който през миналата година
ответникът започнал да надгражда дървени греди и ламарина. Свидетелства и за
постройка, където се гледат овце, състояща се от две стаи, където ответникът се е
настанил и гледа овце от 2010-2011г.
Свидетелят *** също дава показания за зид, изграден в имота на ищеца, който
през миналата година ответникът започнал да надгражда.
Нито един от тях не дава представа дали и как с реализираното надграждане на
каменния зид и монтираните върху него греди, се пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственист.
Посочените свидетелски показания, анализирани в съвкупност с приетото
експертно заключение, както и приобщените писмени доказателства, не могат да
обсноват наличието на пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което да ограничава,
смущава или пречи на допустимото пълноценно използване на вещта, според
предназначението й от ищеца, по см. на ТР № 31/1984 от 06.02.1985 г. по гр. д. №
10/1984 г. на ОСГК.
С това се налага извод за неоснователност и на иска с правно основание чл. 109
от ЗС.
В допълнение и с оглед твърденията за допуснати процесуални нарушения
следва да се посочи още, че с изготвянето на нова експертиза, искане за което бе
10
поддържано и пред настоящата инстанция, се цели установяването на това дали
процесният навес е с новоизградени зидове и покривна конструкция, надграждащи
съществуващата ограда, разделяща имотите на страните. Този въпрос, както вече
отбелязал въззивния съд в определението си по чл. 267 от ГПК, е отдалечен от
същината на спора. Отново следва да се обърне внимание, че защитата в случая е
насочена срещу всяко неоснователно действие /бездействие/, а също и създадено и/или
поддържано състояние, което пречи на собственика да упражнява своето право според
предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право. Заради това и
правната значимост на въпроса дали процесният навес е с новоизградени зидове и
покривна конструкция, надграждащи съществуващата ограда, разделяща имотите на
страните, не се свързва с основателността на иска по чл. 109 от ЗС, още повече, че в
този смисъл са събрани и множество гласни писмени доказателствени средства.
Поради това не се съзират процесуални нарушения, допуснати от първостепенния съд,
които да изпълват хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Нещо повече, в самата въззивжа
жалба, анализирайки показанията на свидетелите Г. и ***, жалбоподателят намира за
доказано, че „…се касае за един нов стореж върху съществеваща каменна ограда..“.
Респ. установено е надграждане на съществуващ зид, съвпадащ с контура на сграда,
притежавана от ответника, което с оглед правилата на ЗУТ, не е неправомерно. Дори и
да се приеме, ча извършени подобни действия, наличието на незаконен строеж не е
достатъчно, за да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, т.к. от доказателствата по
делото не може да се установи, че строежът рефлектира върху упражняването на
правото на собственост на ищеца, нито дали препятства ползването на имота от ищеца.
Освен горното, досежно искането ответникът да бъде осъден да премахне
всички строителни материали, земни маси и почисти всички отпадъци от имота на
ищеца, образували се в резултат на неоснователните и незаконосъобразни действия,
изобщо не са ангажирани доказателства.
Изложеното обулавя необходимост исковата претенция да бъде оставена без
уважение.
Като е достигнал същия краен извод ДРС е постановил правилно и
законосъобразно решение, което не страда от пороците, визирани във въззивната жалба
и при условията на чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция не се налага ревизиране на
първоинстанционния акт в частта за разноските.
Неоснователността на въззивната жалба е основание по см. на чл. 78, ал. 3 от
ГПК да бъде ангажирана отговорността за разноски, които въззивникът следва да
заплати на въззиваемата страна. Заявено е искане в т.см., като са представени
доказателства за заплатено възнаграждение на един адвокат в размер на 2000 лв.
Поддържа се обаче общо възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за прокемронст на
платената сума. То се възприема за основателно в контекста на разпоредбата на чл. 36,
ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за адвокатурата, сочеща, че възнаграждението на адвоката е за
положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид
на това, с оглед епатапа на производството, правната и фактическата сложност на
делото, характера на производството, цената на защитавания материален интерес и
действително извършената работа, въззивният съд намира, че в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение
размер на 1200 лв. за осъществено процесуално представителство пред въззивната
11
инстанция.
По обжалваемостта:
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличието
на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните (арг. чл. 280, ал. 3 от ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №523/21.10.2024 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д. №1640 по описа на същия съд за 2023 г., като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА И. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №10, да
заплати на Г. И. Г., с адрес: с. ***, ул. „***“ № 12, сумата от 1200,00 лева (хиляда и
двеста лева и нула стотинки), представляваща сторени пред въззивната инстанция
деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в 1-месечен срок, считано от връчването на препис от него на
страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12