О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ /10.12.2020г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в закрито заседание на десети
декември
през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря
и с участието
на прокурора изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №760 по
описа за 2020г.
на Плевенски Окръжен съд и за да се произнесе,
съобрази следното:
Настоящото производство е
образувано на основание постъпила ИМ от Р.Я.П.,*** срещу Прокуратурата на РБ ,
като съгласно посоченото в самата ИМ е предявен иск по чл.45 във вр.чл.49 ЗЗД
срещу Прокуратурата на РБ,като се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 5 000 000лв./пет милиона лв./
С определение на ПОС
№260302 от 30.10.2020г. ИМ на Р.Я.П. е оставена без движение,като на ищеца са
дадени подробни указания за нередовностите,които следва да бъдат отстранени .
В указания от съда
едноседмичен срок от ищеца е депозирано изложение,с което се уточнява,че искът е по чл.45 във вр.чл.49 ЗЗД срещу
Прокуратурата на РБ,поради това,че ищецът е незаконосъобразно лишен от свобода
и от страна на ответника са налице действия и бездействия, произтичащи от нормата
на чл.5 ЗИНЗС.Уточнено е,че ищецът не е надлежал присъда,че е налице
умишлено,тенденциозно и незаконосъобразно лишаване от свобода ,че в резултат на
тези действия и бездействия на Прокуратурата ищецът е преживял неимуществени
вреди ,изразяващи се в стрес, нерви, безпокойство,несигурност,унижение,психическо
разстройство и дискомфорт.С друга молба-заявление ищецът е направил искане на
осн.чл.83 ал.2 ГПК да бъде освободен от внасяне на ДТ в размер на
200 000лв.
В ИМ се твърди,че ищецът е изтърпял наказание по влязла в сила
присъда на Разградски ОС през 2012г.,че от 01.06.2012г.вече 9 години
незаконосъобразно е лишен от свобода без присъда.Изложени са доводи,че не му е
оказвана адекватна медицинска помощ в периода 2018г.-2020г.,че в резултат на
действията на Прокуратурата е задържан незаконосъобразно.
От изисканата справка от
затвора гр.Белене се установява,че Р.Я.П. е постъпил в затвора в гр.Ловеч на
26.10.2006г.и на 14.11.2006г.е преведен в затвора Белене.Съгласно същата ищецът
изтърпява наказание “Доживотен затвор“,наложено му с присъда №5/22.02.2007г.по
НОХД №439/2006г.на Окръжен съд Разград,като наказанието е изтърпявал в
условията на специален режим от 18.01.2008г.,заменен със строг на 06.08. 2015г.,като
е започнал да изтърпява това наказание на 01.06.2012г.Видно от същата справка
,преди това наказание ищецът е изтърпявал друго наказание лишаване от свобода в
размер на 6 години ,по НОХД №203/2002г. на Районен съд Разград.
С оглед горепосочената
справка се установява,че към настоящия момент ищецът изтърпява най-тежкото
наказание“Доживотен затвор“в затвора Белене на основание присъда на Разградски
ОС по НОХД 439/2006г.,което обуславя извода,че присъдата е влязла в сила и е
приведена в изпълнение.От представените към ИМ писмени доказателства е видно,че
в тази връзка многократно ищецът е сезирал Окръжна прокуратура Плевен с искания
и жалби,че е незаконно задържан,като от страна на ОП Плевен са му изпращани писма,с които е уведомяван
,че твърденията му за неоснователно задържане не отговарят на действителното
положение и при извършената проверка не е установено присъдата на Разградски ОС
по НОХД №439/2006г.,въз основа на която изтърпява наказанието „доживотен
затвор“за престъпление по чл.116 НК да е отменена и разследването да е възобновено.
Не са отстранени нередовностите на ИМ и същата
на основание чл.129 ал.3 следва да бъде върната.Ищецът не е уточнил исковата си
молба и въпреки дадените указания не е представено по-подробно изложение на
обстоятелствата,на които основава претенцията си ,нито е конкретизирал искането си относно размера на обезщетението
за неимуществени вреди. Не се твърди да е налице някоя от хипотезите на чл.2
ал.1,т.1-7 ЗОДОВ ,а ищецът поддържа първоначално заявеното основание по чл.49 ЗЗД.В тази насока са дадени указания да се уточни в какво се изразяват
незаконосъобразните действия на Прокуратурата на РБ.Въпреки дадената от съда
възможност в указания срок ищецът не е отстранил нередовностите на ИМ и не
уточнил в какво се
изразяват незаконосъобразните действия на Прокуратурата.Не е
конкретизирано по кое наказателно дело и
прокурор от коя прокуратура е извършил неправомерни действия,нито в какъв
период са извършени тези действия,както и в какво се изразяват същите.Уточнено
е ,че не е налице изтърпяване на наказание над определения размер,което
обосновава извода,че не се претендират вреди по реда на чл.2,ал.1,т.6 от ЗОДОВ
във вр.с чл.5 ал.1 ЗИНЗС. В обстоятелствената част на ИМ и в уточняващата молба се твърди
единствено,че ищецът неправомерно и тенденциозно е лишен от свобода след
01.01.2012г. От тази дата,както вече бе посочено съгласно справката от затвора
Белене същият изтърпява наказанието „Доживотен затвор“наложено му с влязла в
сила присъда по НОХД №439/2006г.по описа на Разградски Окръжен съд.На ищеца е
указано,че в случай,че се претендира
обезщетение от липса или неадекватна медицинска грижа, ответник по иска следва
да е Главна Дирекция“Изпълнение на наказанията“,а не Прокуратурата.В тази
насока също не са отстранени нередовностите на ИМ и не е уточнено дали се
претендира такова обезщетение,какъв е неговия размер и кой е ответник по този
иск.
Освен,че не са отстранени
нередовностите по ИМ ,искът се явява и недопустим ,съгласно чл.130 ГПК.От една
страна е недопустимо чрез исково
производство срещу Прокуратурата на РБ ,гражданският съд да ревизира влязлата в
сила присъда на наказателния съд. На следващо място е недопустимо да се
претендират неимуществени вреди от Прокуратурата на РБ по реда на чл.49 ЗЗД за
вреди,произтичащи от това,че ищецът изтърпява
наказание “Доживотен затвор“, наложено му с влязла в сила присъда.Съгласно
чл.132 от Конституцията на РБ магистратите –съдии,прокурори и следователи имат функционален имунитет , като при осъществяване на съдебната власт не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове,
освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С оглед така въведения функционален имунитет не може да се търси гражданска
отговорност от Прокуратурата на РБ за действия ,свързани с повдигане на обвинение
срещу ищеца за престъпление по чл.116 НК и за действия,с които влязлата
в сила осъдителна присъда на ОС Разград по НОХД №439/2006г.е приведена в изпълнение,в резултат на което ищецът изтърпява наказанието“Доживотен
затвор“.Магистратите носят отговорност за действията си
извършени при осъществяване на функциите си и при постановяване актовете си ,само в случай на умишлено
престъпление от общ характер,каквито
твърдения не се излагат както в ИМ,така и в уточняващата молба.Функционалния имунитет не изключва гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД на Прокуратурата като правозащитен орган и като процесуален субституент на държавата ,но само в хипотезата на вреди, причинени от
незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица.В конкретната хипотеза не са въведени твърдения за
незаконни актове на Прокуратурата ,нито е уточнено в какво се изразяват
незаконните действия на Прокуратурата .
С оглед
изложеното исковата молба следва да бъде върната,а производството по делото
прекратено,поради недопустимост на исковата претенция и поради неотстраняване
на нередовностите в указания срок.
Поради нередовност и
недопустимост на исковата молба,съдът не следва да се произнася по искането за
освобождаване от ДТ по реда на чл.83 ал.2 ГПК.
Водим
от горното ,Окръжният съд
О П
Р Е Д Е Л И
:
ВРЪША на
основание чл.129 ал.3 ГПК и на осн.чл.130 ГПК исковата молба на Р.Я.П.,поради неотстраняване на
нередовностите в указания от съда срок и поради недопустимост на претенцията.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№760/2020г.по описа на ПОС.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Великотърновски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на ищеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :