Р.
окръжна прокуратура е обвинила П.С.И. в това, че:
1. На 31.08.2017г. в землището на гр. Б., обл. Р., местността
„Д.Л.“ умишлено умъртвил П.И. Ч., ЕГН: **********,***, като смъртта е настъпила
на 31.08.2017 г. в МБАЛ „Ю. В.“ в гр. Б., обл.Р.-
престъпление по чл.115 от НК.
2. На 31.08.2017г. в землището на гр. Б., обл.
Р. без да има надлежно разрешение, държал огнестрелно оръжие – 1 бр. еднозарядна, гладкоцевна ловна
пушка, калибър 16, фабрично произведена и боеприпаси- 4 ловни патрона, калибър
16- престъпление по чл.3** ал.1 пр.2 алт.1 и пр.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за двете престъпления,
като му бъде определено наказание за убийството с приложението на чл.55 от НК в
размер на пет години лишаване от
свобода, а за държането на оръжие, по реда на чл.54 от НК, в размер на четири
години лишаване от свобода. На осн.чл.23 от НК да му
бъде определено едно общо наказание в размер на 5 години лишаване от свобода,
което да бъде ефективно изтърпяно, като бъде приспаднат периода на
предварителното задържане и домашния арест. Веществените доказателства по
делото да бъдат отнети в полза на Държавата. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на твърденията и исканията.
Подсъдимият дава обяснения, твърди,
че се е защитавал от нападението на пострадалия и иска да бъде признат за
невинен. Защитата му пледира за изцяло оправдателна присъда, поради
недоказаност на двете обвинения. Счита, че е налице случайно деяние, по чл.15
от НК, във връзка със смъртта на пострадалия, а процесната
пушка не попада под разрешителния режим по ЗОБВВПИ. Алтернативно, предлага да
се приеме наличието на неизбежна отбрана по чл.12 ал.4 от НК за престъплението
по чл.115 от НК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията и
исканията.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.С.И. е роден през
1947г., живее в гр. Б., обл. Р., ул. „И. Д.“ № **.
Има завършено средно образование, женен е, не е осъждан, бивш военен, понастоящем
пенсионер. Той е със заболяване на сърцето, има поставен байпас, видно от
приложените Решение на ТЕЛК и епикризи в т.2 л.28-31
от ДП.
Пострадалият П.И.
Ч., роден през 1958г., живеел в гр.Б. с родителите си. Той бил осъждан шест
пъти, като през годините е изтърпявал ефективни наказания. Св.Е.Ч. е негова
майка, а св.Б.П.Ч. е негова дъщеря, която след развода на родителите си
останала да живее при майка си и понастоящем живеела в същия град, но в отделна
къща със семейството си. Ч. бил пълен, имал здравословни проблеми- диабетик с
два поставени стенда, във връзка с проблеми на сърцето.
Подсъдимият и
пострадалият не се познавали. Подсъдимият не познавал и св.Х.. Пострадалият Ч. и
св.Х.Х. били приятели и двамата са осъжадни.
С Разрешително №
57/20.06.2001г. на подсъдимия П.И. било разрешено да носи и притежава
огнестрелно оръжие – лично късоцевно оръжие. Това
разрешение било подновено на 18.09.2006 г. и на 18.09.2009 г. и било валидно до
18.09.2012 г. Към 18.09.2001 г. подсъдимият притежавал пистолет, система „ТТ“ (Тульский Токарев), образец
1933г., калибър 7,62 –мм с номер ВО1151. На 18.09.2012г. той прехвърлил този
пистолет на сина си Свилен П.С.. През 2017г. подсъдимият нямал издадено
разрешение да притежава и носи огнестрелно оръжие.
На неустановена
дата, подсъдимият придобил огнестрелно оръжие- едноцевна, еднозарядна,
гладкоцевна ловна пушка, с открит ударник (още
наричан курок, петле или чукче), калибър 16. Пушката
била фабрично произведена със странично отваряне на цевта. За тази пушка подсъдимият
нямал разрешение за съхраняване и ползване на гладкоцевно
оръжие. Тази пушка не била регистрирана в РУ – Б. към ОД на МВР - Р. или в
друго поделение на МВР. По неустановен начин подсъдимият се снабдил и с 4 ловни патрона, калибър 16.
Подсъдимият притежавал
и обработвал недвижим имот – лозе, находящо се в
землището на гр. Б., обл. Р., в местността „Д.Л.“.
През годините подсъдимият обработвал лозето си, но същото било често обирано от
различни лица, много пъти той не успявал да прибере продукцията си. Няколко
пъти подсъдимият заварвал и крадците в лозето си, имало е и случаи, при които
те го заплашвали. Той споделял за случилото се с близките си и с други лица, но
официално не е подавал жалби за кражбите. Това не го отказало да обработва
лозето си, което окопавал, пръскал, подрязвал и връзвал и през 2017г. Когато
гроздето започнало да зрее, той ежедневно наглеждал лозето си, в повечето
случаи сам, като до там се придвижвал с лекия си автомобил.
На 29.08.2017г. подсъдимият
посетил лозето си и установил, че в него
са влезли неизвестни лица, които са брали грозде. Тогава той решил да вземе в
личния си автомобил „ВАЗ 21053“ с рег. № Р 0640 РА посочената едноцевна, еднозарядна, гладкоцевна ловна
пушка, с открит ударник, калибър 16 за самозащита.
На 30.08.2017г.
пострадалият П. Ч. се свързал по телефон с приятеля си- св.Х.Т.Х.. При
проведения разговор Ч. помолил Х. да отиде на другия ден с него до някакви лозя
и да му помогнел на набере няколко чувалчета грозде. Двамата се разбрали на
следващия ден 31.08.2017г. в 14.00 ч. Ч. да вземе Х..
На 31.08.2017 г.
П. Ч. с лек автомобил „Опел Аскона“ с рег. № Р ****
РХ отишъл пред дома на св. Х.Х.,***, откъдето взел
последния. Ч. носел в автомобила две пластмасови кофи /черни на цвят/ и
найлонови чували /бели на цвят/, както и два ножа, с които да режат чупките
грозде. Свидетелят Х. взел със себе си две пластмасови кофи, с които щели да
берат гроздето, кофите били бели- едната квадратна, другата кръгла. По време на
пътуването Х. попитал Ч. къде се намирали лозята и колко пари ще трябва да
платят за гроздето. Ч. му отговорил, че лозята са изоставени и нищо нямало да
се плаща за гроздето. Така Ч. закарал св.Х. до местността „Д.Л.“ в землището на
гр. Б., обл. Р. и там той паркирал автомобил в едно
междуредие на лозето на подсъдимия. Двамата извадили от автомобила носените кофи: св.Х.- двете бели кофи, а Ч.- две черни
кофи, като в лекия автомобил останали приготвените чували за гроздето. Ч.
извадил и два ножа- единият с метална
ръкохватка с обща дължина 16 см, дължина на острието 9 см, заоблено в
областта на върха, другият- нож с дървена ръкохватка с обща дължина 15,8 см,
дължина на острието 5,8 см с режещ ръб от едната страна и с остър връх. Ч. дал
единия нож на Х. /ножът с металната ръкохватка/, а другият- с дървената
ръкохватка оставил при себе си. С тези ножове те смятали да режат грозде.
Двамата застанали от двете страни на един от редовете на лозето на подсъдимия и
започнали да берат грозде, като използвали посочените два ножа. П. Ч. бил
застанал от горната страна на реда, а св.Х. застанал на долната страна на реда.
Така двамата, берейки грозде, навлезли на около 30 метра навътре в лозето.
В този момент
пристигнал подсъдимият П.И. с личния си автомобил „ВАЗ 21053“ с рег. № Р 0640
РА. Приближавайки, още от колата си, видял паркирания до лозето автомобил,
възприел две мъжки фигури в междуредията. Той спрял и паркирал автомобила на
път с почвена настилка, който се намирал до лозето, вблизост
до лекия автомобил „Опел Аскона“ с рег. № Р **** РХ. Като
видели пристигането на подсъдимия, Ч. и Х. спрели да берат грозде, св.Х.
останал между редовете, а Ч. тръгнал към автомобила на подсъдимия, като носел в
двете си ръце двете кофи, пълни с грозде и ножът, с който режел чепките.
Подсъдимият,
след като паркирал автомобила си до лекия автомобил „Опел Аскона“
с рег. № Р **** РХ и забелязвайки в лозето си двамата непознати мъже, слязал от автомобила и видял, че към него идва един едър
мъж. Подсъдимият отправил към него думите: „Кой те прати ? Какво правите тука ?“
„Копали ли сте, пръска ли ли сте, че берете ?“ Мъжът
продължил да върви към подсъдимия, затова последният отворил багажника на
колата си и извадил от там незаконно притежаваната ловна пушка, описана по-горе.
Самата пушка била с предварително поставен патрон в цевта и с взведен ударник в бойно /ударно/ положение, приведена в
състояние за стрелба. За да се произведе изстрел с пушката е било необходимо
само да се натисне спусъка й.
С пушката в ръка
подсъдимият застанал с лице към идващия към него мъж. Ч. носел в ръцете си
двете кофи, с набрано грозде. До багажника на своята кола пострадалият оставил
двете кофи на земята. Тогава подсъдимият видял, че двете кофи са пълни до горе
с грозде, а пострадалият държи в дясната си ръка нож и продължава да се насочва
към него. В отговор на думите на подсъдимия Ч. казал: „Ти какво искаш сега?
Сега ще те убия?“ и продължил да върви към И.. Подсъдимият възприел поведението
на непознатия мъж като заканително и заплашително и насочил предната част на
цевта на пушката в областта на корема му. Разстоянието между двамата станало
такова, че пушката опряла в корема на пострадалия. Пострадалият хванал пушката
с лявата си ръка и в този момент подсъдимият
натиснал спусъка и произвел изстрел към тялото на пострадалия. Изстрелът бил
произведен от упор и попаднал в областта на корема на пострадалия. От това Ч.
извикал от болка и седнал на земята. Подсъдимият се уплашил от случилото се и
няколко пъти подканил пострадалия да се качи в колата, за да го откара в
болница. Думите на подсъдимия „Кой те прати ? Какво правите тука ?“, изстрела, охкането
на Ч. и няколкократното подканяне от страна на подсъдимия към пострадалия да се
качва в колата, били чути от св.Х., който през цялото време стоял клекнал между
лозите; не се е надигал, за да види какво се случва, не се е приближавал към мястото,
където били двамата мъже, не се е намесвал с думи или с действия.
Подсъдимият се
качил в колата си и седнал на шофьорското място. Пострадалият се качил в автомобила
на подсъдимия и седнал на предната дясна седалка. Подсъдимият транспортирал с
личния си автомобил „ВАЗ 21053“ с рег. № Р 0640 РА пострадалия Ч. до Филиала за
спешна медицинска помощ – Б.. Преди да потеглят от лозето подсъдимият прибрал в
багажника на автомобила си ловната пушка. В района на лозето, в близост до
автомобила на пострадалия, останала 1 брой празна гилза за гладкоцевно
огнестрелно оръжие.
След като чул,
че автомобилът е потеглил, св.Х. излязъл от лозето. Поставил в купето на
автомобила на пострадалия, който би оставен отключен, своите две кофи, в едната
от които бил и ножа, с който режел чепките. Прибрал двете кофи с грозде,
оставени от пострадалия до автомобила, вътре в купето, прибрал и ножа, който
ползвал пострадалия /впоследствие намерен между седалките на пода на автомобила/.
Опитал се да потегли с автомобила на пострадалия, но не успял и го оставил на
мястото, където бил паркиран по-рано, след което тръгнал пеша към дома си. Тъй
като пътят бил дълъг, спрял да си почине при работници, намиращи се в края на
града, където по-късно бил намерен от полицаите, пристигнала във връзка със
случилото се.
Пристигайки пред
Филиала за спешна медицинска помощ- Б., подсъдимият се обърнал за помощ към
служителя на този филиал- св. С.М.С. – шофьор на линейка, когото познавал. На
това място бил и дежурният лекар във филиала- д-р Б.Д., който указал на подсъдимия
да закара автомобила с пострадалия до входа на сградата на МБАЛ „Ю. В.“ – Б.. Подсъдимият,
св.С. и св.Д. свалили пострадалия, който бил отпуснат и не говорел, от автомобила,
поставили го на количка и го пренесли в Спешното отделение на болницата. В МБАЛ
„Ю. В.“- Б. в 15.38 ч. на 31.08.2017г., въпреки проведеното лечение и оказаната
медицинска помощ, П. Ч. починал.
Подсъдимият се
интересувал от състоянието на пострадалия и впоследствие разбирайки, че той е починал
лично се явил в сградата на РУ на МВР – Б., разказал какво се е случило и
доброволно предал на полицейските служители ловната пушка, с която произвел
изстрела и двата останали в него ловни патрона. Третият ловен патрон и празната
гилза били намерени в района на лозето, видно от отразеното в протокола за
оглед на местопроизшествие /т.1, л.22-31 от ДП/.
Съгласно
заключението на комплексната психиатрична- психологична експертиза /т.1,
л.117-131 от ДП/ подсъдимият П.И. не страда от психично заболяване и не е
лекуван в психиатрично заведение. Към момента на извършване на деянието -
31.08.2017г. той е разполагал с психична годност да разбира свойството и значението
на своите постъпки и е могъл да ръководи действията си. Бил е вменяем. Към настоящия момент също е вменяем.
Няма данни за патологично алкохолно опиване или друго моментно състояние,
изключващо вменяемостта по време на извършване на деянието. Вещите лица са
направили извода, че няма данни да се е намирал в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия и да е действал в състояние на
физиологичен афект към момента на извършване на деянието. С оглед на психичното
му състояние, към датата на деянието и към настоящия момент, И. е способен
правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Не боледува от психично заболяване и не се нуждае
от прилагане на принудителни медицински мерки по смисъла на чл. 89 НК.
Съгласно
заключението на химическата експертиза, в кръвната проба взета от починалия Ч.,
е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 0,48 промила.
Съгласно
заключението на съдебно-медицинска експертиза /т.1,л.110-111 от ДП/, П.И. Ч. е
имал следните увреждания:
– Сляпо
проникващо в коремната кухина, огнестрелно нараняване на предна коремна стена,
от изстрел от упор от многопроектилен (ловен)
боеприпас – разкъсвания на голямото було, черния дроб, стомах, тънки черва, опоръка на тънките черва, опоръка
на дебелото черво и предна коремна стена; Колекция от кръв примесена със
стомашно и чревно съдържимо – около 1000мл; Охлузвания, опушвания, зацапвания и
кръвонасядания на предна коремна стена.
- Аспирация на
кръв; оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
- Исхемична болест на сърцето – коронаросклероза,
цикатрикс от стар заден инфаркт на миокарда,
състояние след перкутанни коронарни интервенции, с
поставяне на стентове в лява и в дясна коронарни
артерии. Хипертрофия на сърцето. Състояние след стара апендектомия.
- Наличие на
етилов алкохол в кръвта с концентрация – 0,48 промила.
Вещото лице е
направило извод, че при тези данни причината за настъпване на смъртта следва да
се отдаде на хемодинамичен шок при остра кръвозагуба
и множествени увреждания на коремни органи от огнестрелно нараняване проникващо
в коремната кухина, т.е. смъртта на Ч. е в пряка–причинно-следствена връзка с
произведения изстрел с установеното огнестрелно нараняване. Установените
увреждания са резултат от един изстрел от упор от гладкоцевно
огнестрелно оръжие, в областта на предна коремна стена, с многопроектилен
/ловен/ боеприпас - със сачми с диаметър около 0,3см. Огнестрелното нараняване
е с вход в десния среден квадрант на предна коремна стена и раневи
канал с посока отдясно-наляво, леко отзад-напред и леко отдолу-нагоре,
преминаващ през предна коремна стена в дясно, голямото було, десния лоб на
черния дроб, опоръка на напречното дебело черво, опоръка на тънкочревна бримка,
стомаха и завършващ сляпо в предна коремна стена в ляво. От основният раневи канал се отделят допълнителни раневи
канали след увреждането на черния дроб, които преминават през стените на
тънките черва и опоръка на тънките черва и завършват
сляпо в опоръка на тънките черва и в предна коремна
стена в ляво. Трупната картина отговаря на смърт от първото денонощие.
Съгласно
заключението на съдебно-балистичната експертиза /т.1 л.96-100 от ДП/ ловната
пушка, предмет на изследване /с която подсъдимият е произвел изстрела/ е едноцевна,
еднозарядна, гладкоцевна
ловна пушка, с открит ударник (още наричан курок,
петле или чукче), калибър 16, фабрично произведена, представлява огнестрелно
оръжие. Тя е технически изправна и е годна да произвежда изстрели. Пушката е
фабрично произведена, вероятно френско-белгийски вариант със странично отваряне
на цевта, на оръжейна работилница от началото на 20 век. Трите боеприпаса за
ловната пушка - ловни патрони с калибър 16, с № 4/0, № 2/0, и с № 6, са годни
за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ, са боеприпаси за
огнестрелно /ловно/ оръжие. Изследваната 1 бр. стреляна гилза е 16 калибър и тя
е компонент от ловен патрон.
Съгласно заключението на СМЕ на веществени доказателства /т.1 л.103-105
от ДП/ са установени кръвната групова принадлежност на подсъдимия и на
пострадалия, наличието или липсата на установена човешка кръв по подробно
изследваните множество обекти, както и на кого от двамата принадлежи тя.
През месец май 2018г. в РП-Б. било образувано ДП № 484/2018 по описа на
БРП /ДП № 336-ДП-1157/2017 по описа на ОД МВР-Р./, за извършено престъпление, а
именно, за това, че на 31.08.2017г. в землището на гр.Б., местността „Д.Л.“,
чрез използване на МПС, е направен опит за отнемане на чужди движими вещи-бяло
грозде, от владението на П.С.И. ***, без неговото съгласие, с намерение противозаконно
да се присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца
причини- престъпление по чл.195 ал.1 т.4, вр.чл.194, вр. чл.18 ал.1 от НК. По това ДП е установено, че извършител
на престъплението е П.И. Ч., както и че същият е починал на 31.08.2017г.-
смъртен акт № 02.09.2017г. С Постановление от 14.06. 2018г. на Прокурор в РП-Б.
ДП е прекратено, поради смъртта на
извършителя /пострадалия по настоящето дело Ч./. Това ДП и постановлението на
БРП за прекратяването му са приложени по настоящето дело.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според писмените, гласните,
веществените доказателства и доказателствени
средства. Това са протоколът за оглед на местопроизшествието от 31.08.2017г.;
протоколът за оглед на веществено доказателство от 31.08.2017г.- л. а. „ВАЗ
21053“ с рег. № Р 0640 РА; протоколът за оглед на труп от 31.08.2017г.; протоколът
за оглед от 31.08.2017 г. на веществено доказателство „Опел Аскона“
с рег. № Р **** РХ; протоколите за доброволно предаване и разписки;
фотоалбумите към изготвените протоколи; протоколът за вземане на представителни
проби от 17.05.2016 г.; протоколите за вземане на кръвна проба и за вземане на
образци за сравнително изследване; препис-извлечение от Акт за смърт на П.И. Ч.;
удостоверение за наследници на Ч.; писмена справка на РУ на МВР -Б. за носене,
съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие, взривове и боеприпаси; писмени
справки от ДВИА- В. Търново, Оперативен архив на БА и Военно окръжие- Р.; справки
за притежавано разрешение за оръжие от подсъдимия; решение на ТЕЛК и епикризи на подсъдимия; характеристика на подсъдимия,
декларация за семейно и имотно състояние на същия; свидетелство за съдимост на
подсъдимия; свидетелства за съдимост на П. Ч. и на Х.Х..
Това са заключенията на съдебно-медицинската
експертиза на труп, комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
на подсъдимия, съдебно-балистичната експертиза, химическата експертиза, СМЕ на
веществени доказателства. Писмените доказателства приети в хода на съдебното
следствие, веществените доказателства по делото: еднозарядна,
ловна гладкоцевна пушка, калибър 16; 3 боеприпаса
(ловни патрони) за гладкоцевно ловно оръжие и една
гилза от ловен боеприпас за гладкоцевна пушка; дрехи на убития, два броя ножове, пластмасова
бутилка и други.
Това са показанията на
разпитаните свидетели: Н.П.Н., Х.Т.Х., М.Т.Н., С.М.С., д-р Б.Д.Д., д-р Е.Г.Т., Н.И.А., Е.И.Ч., Б.П.Ч., обясненията на подсъдимия.
Съдът давя вяра на показанията
на св.Х. и на обясненията на подсъдимия, в частите им, които кореспондират с
останалите доказателства, за което излага конкретните си съображения в мотивите
по-долу. На показанията на останалите свидетели- роднини на починалия и на
подсъдимия, лекари и друг персонал от лечебното заведение, в което е приет
пострадалия, полицейски служители, съдът дава вяра, като обективни и
непротиворечиви. Всеки един от тези свидетели пресъздава преките си впечатления
от събития, станали преди и след деянията, което допълва цялостната картина на
случилото се. Единствено относно мястото в лекия автомобил, на което е бил
седнал пострадалия, съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия /че това е било
на предната дясна седалка/, а не на тази част от показанията на св.С.Д., тъй
като именно подсъдимият е качил пострадалия в л.а.е и го е превозил до
болницата, поради което най-добре знае къде е бил той, а и относно това обстоятелство
подсъдимият няма никаква причина да твърди неистина. Освен това обясненията на
подсъдимия в тази им част се подкрепят и от показанията на св.С., който също
сочи, че пострадалият е бил на предната седалка до шофьора.
По делото няма спор относно
самоличността на пострадалия и подсъдимия, времето и мястото на случилото се, факта,
че изстрелът е произведен с гореописаната пушка и от подсъдимия, вида и начина
на получаване на телесните увреждания на пострадалия, откарването на Ч. до
болничното заведение в гр.Б., момента и причината за настъпването на смъртта на
Ч.. Няма спор и относно собственика на процесното
лозе, причината, поради която пострадалия и св.Х. са се намирали в него, превозните
средства, с които пострадалият и св.Х. от една страна и подсъдимият от друга са
дошли до лозето и времето когато е станало това и начина, по който тримата мъже
са напуснали лозето. Няма спор и относно здравословното състояние на подсъдимия
и на пострадалия, както и за съдебното минало на подсъдимия, на Ч. на св.Х.. В
тази насока са писмените и гласни доказателства, заключенията на неоспорените
по делото експертизи между които няма никакво противоречие. Съдът споделя заключенията
на съдебно-медицинската експертиза, на съдебно-психиатричната и психологична
експертиза, на химическата, на съдебно-балистичната експертиза и на СМЕ на
веществени доказателства, като ги намира за компетентни, категорични, непротиворечиви
и обосновани. Всички писмени и гласни доказателства кореспондират помежду си и
с обясненията на подсъдимия, относно горепосочените факти, поради което съдът
ги кредитира с доверие, досежно установяване на тези
обстоятелства.
Съдът приема за безспорно установено, че лозето на подсъдимия не е било
изоставено, а обработвано и поддържано. В тази насока дава вяра на обясненията
на подсъдимия и показанията на св.М.Н., като обективни, последователни и
логични. Те се подкрепят и от показанията на св.Х. в частта им, че между
редовете е нямало трева. В тази насока е отразеното в протоколите за оглед и фотоалбумите
към тях, от които е видно, че в четирите кофи е набрано бяло грозде в количество
и вид, които не сочат да е такова от изоставени и диви лозя. В тази насока,
съдът съобрази и отразеното във фотоалбума в т.1, л.25 от ДП, че лозето е с
циментови колове, което също сочи на обработване и поддържане на същото.
Аргумент в тази насока е и факта, че подсъдимият е обикалял лозето си почети
ежедневно, отишъл е до него и в деня на инцидента, което едва ли би правил по
отношение на изоставени лозя. С оглед изложеното съдът не кредитира с доверие
показанията на св.Х., в частта им, че са
брали грозде в изоставени лозя, като ги намира за опит свидетелят да омаловажи
своето противоправно поведение.
Относно останалите обстоятелства: кои са ползваните от пострадалия кофи;
кой нож е ползвал той, за да реже чепките; държал ли е нож в ръката си или не, когато
е вървял към подсъдимия; отправял ли е към подсъдимия закани; хващал и дърпал
ли е пушката на подсъдимия или не, по делото са събрани противоречиви доказателства,
като за част от тези обстоятелства единствените доказателства се съдържат в
обясненията на подсъдимия.
За да прецени на кои доказателства да даде вяра, за тези спорни обстоятелства, съдът изхожда от
обективните данни, установени в протоколите за оглед и фотоалбумите към тях, от
заключенията на експертите, които се базират на обективни находки и дава вяра
на гласните доказателства, които кореспондират с тях. Съдът извърши и внимателен анализ на показанията на
св.Х. и на обясненията на подсъдимия, всеки един от които е заинтересован от
изхода на делото. Свидетелят, като приятел на пострадалия и съпричастен към
извършената кражба на грозде, а подсъдимият като лице, чиито обяснения имат, характера
както на доказателствено средство по делото, така и
на средство за защита. Относно тези спорни обстоятелства, съдът съобрази и
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, доколкото те възпроизвеждат
казаното им от подсъдимия след случилото се. Това са показанията на св.Н.П.Н. /пред когото се е явил подсъдимия да
съобщи за деянието/ и св.М.Т.Н. /родственик на подсъдимия, която го е откарала
в полицията, възприела е неговото състояние и на която по-късно той е казал за
случилото се/. Останалите гласни доказателства не допринасят съществено за
изясняване на посочените спорни обстоятелства. В тази насока съдът съобрази и
отразеното в постановлението от 14.06.2018 на РП-Б. по приложеното ДП № 484/18
по описа на РП-Б..
Съдът приема за установено, че няма пряк очевидец на момента, в който е
произведен изстрела от страна на подсъдимия. В тази насока са обясненията на
подсъдимия, който сочи, че са били само двамата с Ч. един срещу друг и друг мъж
не е излязъл от лозето, въпреки че е възприел, че там има и втори човек. В тази
насока са и показанията на св.Х.Х., който е
категоричен, че въпреки че се е намирал в лозето, не е излизал от редовете, не
е видял подсъдимия, само е възприел идването на неговия автомобил и слизането
от колата. Не се е приближавал към двамата мъже, дори не се е надигнал, а
напротив скрил се е и е приклекнал, поради което не е видял случилото се, а
само е чувал думите на подсъдимия, чул е изстрел, последвалото охкане на Ч., което
още повече го е мотивирало да не се показва. Чак след като чул потеглянето на автомобила
е излязъл от редовете и отишъл до колата на пострадалия. Съдът дава вяра на
показанията на св.Х. в тази им част, като ги отчита за обективни, логични, житейски
правдиви и тъй като кореспондират с всички останали доказателства по делото,
кореспондират и с обясненията на подсъдимия в тази насока. С оглед изложеното
съдът приема за безспорно, че няма очевидци на случилото се между подсъдимия и
пострадалия до автомобилите и на момента, в който е произведен изстрелът. Предвид
изложеното относно поведението на подсъдимия и пострадалия, непосредствено
преди изстрела, съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия, доколкото
кореспондират със заключенията на СМЕ на трупа на пострадалия и на балистичната
експертиза.
Съдът приема за установено, че двете кофи донесени и ползвани от св.Х.,
в които той е брал гроздето са бели, едната от които е квадратна, тъй като в
тази насока са показанията на самия св.Х., който изрично ги описва и посочва,
при предявения му от съда фотоалбум, като допълва, че ножът, с който той е брал
гроздето го е оставил именно в една от своите кофи. Показанията на св.Х. в тази
насока напълно кореспондират с отразеното в огледните
протоколи и фотоалбумите към тях, от които е видно, че двете бели кофи са
намерени в автомобила на Ч., като в квадратната кофа върху набраното грозде е
установен единият нож- този с металната ръкохватка /т.1 л.22-31 от ДП и т.1
л.46-48 от ДП/. С оглед на това съдът приема за установено, че ножът, който св.Х.
е ползвал е именно този с металната дръжка. Предвид изложеното, съдът дава вяра
на показанията на св.Х. в тази им част. Въпреки, че свидетелят не може да
посочи какви са били кофите на пострадалия и ножът на Ч. и къде точно ги е
оставил в автомобила, той е категоричен, че те са били оставени до автомобила и
той ги е прибрал вътре, с оглед на което съдът приема за установено, че
пострадалият е ползвал другите две кофи, пълни с грозде и другият нож, които са
установени при извършените огледи и фотоалбумите към тях- на
местопроизшествието /т.1 л.22-31 от ДП/ и на л.а.на Ч. /т.1 л.46-48 от ДП/. От протоколите и фотоалбумите към тях е видно,
че другите две кофи са черни на цвят, а другият нож е с дървена дръжка и е
намерен на пода на автомобила, между седалките /т.1 л.29 и л.48 от ДП/. С оглед
на това съдът приема за категорично установено, че кофите, ползвани от
пострадалия са именно двете черни кофи, а ножът, с който той е брал гроздето е
именно ножът с дървената дръжка. Предвид факта, че ножът не е установен в някоя
от тези две кофи, а на пода на автомобила се налага извода, че този нож не е
бил оставен от пострадалия в някоя от носените от него кофи. Доколкото подсъдимият
е категоричен, че Ч. е оставил две кофи на земята до автомобила си, а св.Х.- че
е прибрал кофите с грозде на Ч. в автомобила, се налага извода, че подсъдимият
е брал грозде именно в двете черни кофи и с ножът с дървена дръжка, който е приложен
като веществено доказателство по делото. С оглед изложеното, съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимия, в частта им относно вида на кофите, носени от
пострадалия- че пострадалият е носил две кофи, четвъртити бели /л.119 от делото/,
тъй като в тази им част противоречат на показанията на св.Х. и на безспорно
установеното при извършените огледи, че само едната от четирите кофи е била
четвъртита, а всички останали са кръгли.
Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия за развилите се събития в момента преди изстрела, тъй като това са
единствените гласни доказателства в тази насока и ги кредитира с доверие, като
обективни, последователни, непротиворечиви и доколкото кореспондират със
заключението на експерта изготвил СМЕ на трупа. Предвид това, съдът приема за
безспорно установено, че изстрелът е произведен
от упор, т.е. с допряно дуло на пушката в корема на пострадалия, тъй като в
тази насока заключението на експерта е категорично и напълно обосновано, с
оглед обективните находки по тялото на починалия. В тази насока са и показанията
на свидетелите С., Д. и Т.- приели пострадалия и провеждали съответните
медицински процедури по отношение на него, които съдът кредитира с доверие. Относно
това обстоятелство, съдът не дава вяра на показанията на св.Х.- че изстрелът е
произведен през ширината на автомобила. Освен, че св.Х. не е видял този момент,
неговите показания, в тази им част противоречат на обективните находки,
установени в СМЕ на трупа и допълненията направени от експерта в съдебно
заседание.
Съдът приема, че пострадалият е оставил двете носени кофи, до
автомобила си, след което е продължил към подсъдимия, като е държал в дясната
си ръка нож- ножът, с който преди това е брал грозде. Освен, че подсъдимият
изнася тези обстоятелства, както на досъдебното производство, така и пред съда,
те са напълно логични. Те кореспондират и с показанията на св.Х., че след това
е прибрал двете кофи с грозде на Ч. от земята и ги е сложил в автомобила на
последния. Този факт се потвърждава и от установеното при извършените огледи, при
които двете кофи са намерени именно в неговия автомобил.
Досежно държания от пострадалия нож в дясната
му ръка и изречените заплахи по отношение на подсъдимия: „Ти какво искаш
сега?“, „Сега ще те убия?“, съдът кредитира с доверие обясненията на
подсъдимия. Освен, че подсъдимият изнася тези обстоятелства, както на
досъдебното производство /т.2, л.55 от ДП/, така и пред съда /л.119-120 от
делото/, те кореспондират с част от останалите доказателства, както и с
житейската логика. На първо място безспорно Ч. е излязъл от редовете на лозето с
кофи и нож, тъй като преди това е рязал чепките грозде с такъв. На второ място
ножът му не е намерен в някоя от неговите кофи /двете черни кофи в автомобила/,
а на пода в купето на л.а. Доколкото св.Х. твърди, че не знае къде е бил ножът
на пострадалия- когато е излязъл от редовете и когато е прибрал кофите му в
л.а., а този нож е установен вътре в купето на автомобила, но не в кофите, а на
пода между седалките, се налага извода, че именно Х. е прибрал освен кофите и
ножът на пострадалия. Това е така, тъй като няма никакви данни, друго лице да е
прибирало вещи в л.а., нито има данни пострадалият да е отварял вратите на своя
автомобил, преди да бъде прострелян. Такива действия на Ч. не се сочат от
подсъдимия, св.Х. не твърди да е чул отваряне на врати на л.а. преди изстрела,
а и предвид бързо развилите се събития е крайно нелогично пострадалият да е
оставил ножа си в автомобила, а кофите извън него. С оглед показанията на св.Х.,
който е прибрал всички кофи- своите и тези на Ч., смятайки да потегли с автомобила
от лозето и да се прибере в града, логично и житейски правдиво е той да е
прибрал всички вещи, включително и ножовете- своя и този на пострадалия в автомобила,
където са и намерени впоследствие. Предвид факта, че на практика и Х. върши
кражба, въпреки че по отношение на него е нямало такова обвинените по
приложеното ДП на РП-Б., неговата уплаха от случилото се в лозето и последващото му поведение, при което въпреки, че е имал в
себе си мобилен телефон /в каквато насока са неговите показания/ не е
сигнализирал на тел.112 или на други лица за случилото се, нито е споменал за това
на работниците, при които впоследствие е установен от органите на полицията,
мотивират съда да подхожда особено внимателно и критично към неговите показания,
включително и в частта им, относно прибирането на ножа на пострадалия. С оглед
на това съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия в тази насока. Те се
подкрепят и от показанията на св.М.Н., която пресъздава казаното й от
подсъдимия за случилото се- че мъжът тръгнал да го напада с нож. Както и от
показанията на полицейския служител св.Н., който пресъздава казаното му от
подсъдимия- че някакъв човек го нападнал и за да се защити е произвел изстрел.
Предвид отдалеченото място, на което се е намирал св.Х., спрямо мястото на което
са били подсъдимия и пострадалия и това, че той е чул част от изречените от
подсъдимия думи, е напълно възможно и съвсем логично пострадалият да е отправил
заплахи по отношение на подсъдимия, които да са казани по-тихо и които св.Х. да
не е чул.
Съдът приема за установено, че пострадалият е тръгнал към подсъдимия с
ножа в дясната си ръка, тъй като в такава насока са неговите обяснения и
предвид липсата на доказателства за противното. Приема, че именно това
поведение на пострадалия и отправените от него заканителни думи са накарали
подсъдимият да насочи пушката към пострадалия и да я опре в корема му. Приема
за установено, че пострадалият е хванал със свободната си лява ръка пушката в нейната
предна част, тъй като в тази насока са обясненията на подсъдимия и липсват
каквито и да е доказателства, които да ги опровергават. Освен това напълно
логично и житейски правдиво е подобно поведение от страна на пострадалия-
когато към тялото ти е насочено оръжие, да хванеш същото, като защитна реакция.
В същото време съдът намира, че пострадалият не е дръпнал пушката до степен да
измести нейното положение спрямо коремната област на Ч., тъй като е безспорно
установено, от заключението на СМЕ на трупа, че изстрелът не е навлязъл в
тялото под някакъв ъгъл, а от упор при допряно положение на цевта до корема на
пострадалия, при което е останало специфично обгаряне на дрехата и кожата на
пострадалия от нагорещеното дуло на оръжието. С оглед изложеното, съдът
кредитира с доверие, като обективни и достоверни обясненията на подсъдимия, с
изключение на частта им, че Ч. е дръпнал пушката и именно поради това тя е
гръмнала. Щом дулото на пушката не е изместено до степен да е на разстояние от
тялото на пострадалия или под някакъв ъгъл спрямо него /заключението на СМЕ на
трупа/, то не може да се приеме, че именно това дърпане е причината за произведения
изстрел. По-скоро в създалата се цялостна ситуация, при която значително
по-млад мъж, видимо по-едър и здрав, с нож в ръка и хващайки пушката с другата,
макар и без да я дърпа настрани и отправяйки заплашителни думи по адрес на
подсъдимия, е предизвикала у подсъдимия уплаха, смущение, необходимост от активна
защита спрямо нападателя и именно по тази причина П.И. е натиснал спусъка на
пушката си, вследствие на което е последвал изстрела, а по-късно е настъпила и смъртта
на пострадалия Ч.. За този изстрел, преценен от подсъдимия като изненадващ и за
самия него, е способствала спецификата на оръжието и факта, че то е било предварително
заредено.
Относно процесната пушка,
съдът дава вяра изцяло на заключението на вещото лице, изготвило съдебно-балистичната
експертиза /т.1, л.95-101 от ДП/. Касае се за едноцевна, еднозарядна,
гладкоцевна ловна пушка, с открит ударник /още
наричан курок, петле или чукче/, калибър 16, фабрично
произведена, която представлява
огнестрелно оръжие. Тя е технически изправна и е годна да произвежда изстрели.
Пушката е фабрично произведена, вероятно френско-белгийски вариант със
странично отваряне на цевта, на оръжейна работилница от началото на 20 век.
Трите боеприпаса за ловната пушка - ловни патрони с калибър 16, с № 4/0, № 2/0,
и с № 6, са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 ЗОБВВПИ, са боеприпаси за огнестрелно /ловно/ оръжие. Изстреляната гилза е същият
калибър и е компонент от ловен патрон. От допълненията дадени в съдебно
заседание се уточнява, че по пушката има извършвани ремонти /посочени в
експертизата/, тя няма отразени на нея марка, модел и фабричен номер, поради което
не може да се посочи с точност кога е произведена. В същото време експертът е
категоричен, че изследваната пушка може да е модел от преди 1900 година, но е
произведена в началото на 20 век. Тя не е толкова стара, че да стреля с димен
барут, стреля с ловни патрони, 16-ти калибър. С оглед изложеното съдът дава
вяра на заключението на експертизата, а не на обясненията на подсъдимия и
намира, че се касае за оръжие, по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ и боеприпаси
по чл.7 ал.1 от същия закон. Съдът намира, че не са налице изключенията предвидени
в чл.4 ал.2 по т.1-т.4 от закона, за което ще изложи конкретните си мотиви
по-долу.
Анализът на писмените и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност,
налага по безспорен начин следните правни
изводи:
Подсъдимият
П.С.И. е осъществил състава на престъплението по чл.119, вр.чл.12 ал.4 от НК, тъй като на 31.08.2017г. в землището на гр.Б., обл. Р.,
местността „Д.Л.“, при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради
уплаха и смущение, умъртвил П.И. Ч., ЕГН: ********** ***, като смъртта е
настъпила на 31.08.2017г. в МБАЛ „Ю. В.“ гр.Б., обл.Р..
От обективна страна е налице непосредствено, противоправно нападение от страна на пострадалия Ч. срещу
подсъдимия; както и предприети защитни действия от подсъдимия срещу нападателя.
Настъпил е и съставомерния обществено-опасен
резултат- смъртта на нападателя /пострадалия Ч./. Деянието е довършено,
тъй като подсъдимият е въздействал върху организма на Ч.,
като го е прострелял, вследствие на което е настъпила неговата смърт. Налице е
пряка причинно-следствена връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия
резултат-смъртта на пострадалия. Деянието е извършено при неизбежна отбрана,
като са превишени нейните предели.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия виновно, но той се е намирал
в състояние на уплаха и смущение, които са ограничили в значителна степен
възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова свое
поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не
я преминава. С оглед на това вината му е толкова незначителна, че не е
обществено оправдано да му се налага наказание.
Налице е
нападение, което е извършено от Ч.
с действие- насочва се срещу подсъдимия с нож в ръката и изрича думите-„Сега ще
те убия“.
Нападението е непосредствено и противоправно, с оглед съдебната практика в тази насока,
като в случая е налице реална опасност от увреждане живота и здравето на
подсъдимия.
Неизбежната отбрана е допустима, когато е налице
непосредствено и противоправно нападение, но
разбирането, че такова нападение е налице само при започване на изпълнителното
деяние от страна на пострадалия, т.е. едва при непосредственото започване на
увреждането, прави защитата в някои случаи неефикасна, а понякога и невъзможна.
Ето защо практиката е приела, че нападението е непосредствено не само когато
реално е започнало самото увреждане, т.е. с активни действия, изразяващи се в
нахвърляне, връхлитане и други, но и когато е създадена реална опасност от
увреждане на защитими от закона интереси или права на гражданите /т.4 от ППВС №
12/1973г.; Решение № 270/79 на І. нак.отделение на
ВКС; Реш. № 123/18 на ВКС ІІІ нак.отделение
и др./. В контекста на горното поведението на нападателя може да се раздели на
три отделни фази: създаване на непосредствена опасност от нападение; започвало
нападение, което поставя в опасност определени обществени отношения;
въздействие върху обекта на нападението, при което е започнало реалното негово
увреждане.
В конкретния случай доказателствата по делото сочат,
че е била налице опасност и то напълно реална и непосредствена, при която Ч. да
нападне и увреди здравето и живота на подсъдимия. Това е така, тъй като той се
е насочил към подсъдимия с нож в ръка, което сочи на намерението му да го
нападне с действия и да го нарани. Това поведение на пострадалия е съпроводено
с гласно афиширане на това негово намерение- с отправените думи по адрес на
подсъдимия „ще те убия“. То е било предхождано от явно посегателство над собствеността
на подсъдимия- обиране плодовете на неговия труд в лозето. Безспорно нападател
е Ч. и именно той е пострадалият от защитата на подсъдимия /а не трето лице
различно от нападателя/. Нападателят е значително по-млад и по-едър от подсъдимия,
той е непознат за подсъдимия, поради което И. няма как да знае какви са
неговите намерения, още повече че подсъдимият е възрастен, болен, знае, че в
лозето има поне още един човек, когото е възприел като силует, наоколо няма хора,
които евентуално биха му се притекли на помощ, а той няма в себе си мобилен
телефон, за да потърси такава. Предвид малкото разстояние между двамата, което
очевидно е можело бързо да бъде преодоляно от пострадалия, подсъдимият е бил
принуден да предприеме бързи активни действия за своята защита.
Налице е защитно
деяние на подсъдимия, тъй като по естеството си неговото поведение е насочено
единствено към пресичане на противоправното нападение,
чрез увреждане само на нападателя Ч.. Опасността е била възприета от подсъдимия
и преценена като реално осъществима, при това положение за подсъдимия е
възникнала реална необходимост да се защити. Трайната съдебна практика е
наложила разбирането, че нападнатият има право на активна защита, т.е. може, но
не е длъжен по закон, да се отклони от
защита чрез бягство, укриване, търсене на помощ и др. В конкретния случай
подсъдимият е избрал да прояви активна защита, като е допрял дулото на пушката
в корема на пострадалия, като е произвел изстрел със същата в тялото на
пострадалия. Вследствие на тази активна защита е настъпил обществено-опасния резултат- смъртта на Ч.. Предвид
обстановката и динамиката на развитие на ситуацията, съдът приема, че използването
на огнестрелно оръжие при насочен срещу подсъдимия нож, представлява защитно действие,
а не премислено, целенасочено и хладнокръвно убийство, както приема прокурорът.
Подсъдимият не е очаквал нападението, не се е подготвил предварително за такова
и не е извършил убийство, което следва да бъде квалифицирано по чл.115 от НК. Аргумент
в тази насока е и последващото поведение на подсъдимия,
който качва в лекия си автомобил лицето, което до преди малко е искало да го
убие и го откарва в болнично заведение за оказване на медицинска помощ.
Налице е превишаване
пределите на неизбежната отбрана, тъй като пострадалият е тръгнал с нож към
подсъдимия, а последният се е защитавал с огнестрелно оръжие, поради което не
са еднакви средството за нападение и за защита. Освен това подсъдимият е
прострелял Ч. с ловен боеприпас, който е с много проектили;
прострелял го е в жизнено важна област на тялото- в корема и то от упор, при
което целият сноп съчми е влязъл в тялото на
пострадалия, при което е ноторно известно, че се
нанасят изключително тежки наранявания на множество органи и почети сигурно се
стига до летален изход.
Доколкото целта на неизбежната отбрана е все
пак да преустанови и отблъсне противоправното
нападение, произвеждането на посочения изстрел с ловна пушка в корема на
пострадалия от упор, прави несъответствието между нападението и защитата явно
изразено. За отблъскване на нападението не се е налагало причиняване на
увреждане на нападателя, което да го лиши от живот. Подсъдимият е можело да
стреля във въздуха, да простреля нападателя в друга част на тялото или от
разстояние, с които действия би спрял приближаването на Ч. и преустановил
опасността той да го нападне с ножа.
В настоящия случай превишаването пределите на
неизбежната отбрана се дължи на уплаха и
смущение, изпитани от подсъдимия. По време на произвеждането на изстрела,
подсъдимият се е намирал под въздействието на уплаха и смущение и затова именно
е превишил пределите на неизбежната отбрана.
Съгласно установената съдебна практика,
уплахата и смущението представляват такова психическо състояние, при което е
намалена значително способността на дееца да възприема и оценява правилно
обстановката и да избира адекватно поведение, т.е. да се защити в рамките на
неизбежната отбрана. Уплахата е силно и непреодолимо, внезапно появило се
чувство на страх, израз на вродения у човека инстинкт за самосъхранение, което
нападението предизвиква у нападнатия. Смущението, от своя страна, следва да се
определи като неправилно възприемане от отбраняващия се на някой от елементите
на нападението или на обстановката, в която то се осъществява. Това неправилно
възприемане се дължи на внезапността на нападението и
на факта, че отбраняващият се няма време сравнително спокойно да възприеме
цялостната обстановка.
В случая нападението над подсъдимия е било
изненадващо и напълно неочаквано за него. Той не е знаел, че идващия към него
мъж носи нож, че е склонен към насилие и агресия, тъй като не го е познавал. От
свидетелството за съдимост на пострадалия е видно, че той е многократно
осъждан, включително и за причинени телесни повреди и закана с убийство, което е
аргумент в подкрепа на неговия агресивен характер по принцип и на неговото
агресивно поведение на инкриминираната дата по отношение на подсъдимия. В
подкрепа на това е и факта, че в кръвта на пострадалия е открито наличието на
етилов алкохол, с концентрация 0,48 промила, което сочи на лека форма на
алкохолно опиване. Предвид разстоянието между двамата, времето за реакция на
подсъдимия не е било достатъчно, за да може той да възприеме правилно всички
елементи от случващото се. Той е насочил пушката към идващия към него мъж, без
да може да вземе адекватни за ситуацията решения, като е смятал по този начин
да го държи на разстояние от себе си. Последвалото хващането на дулото на
пушката от страна на пострадалия допълнително е уплашило подсъдимия и той е натиснал
спусъка на пушката и така възпроизвел изстрел. На следващо място произведеният
изстрел в тялото на пострадалия е само един, което също е аргумент в подкрепа
на това, че действията на подсъдимия са извършени в състояние на уплаха и
смущение, а не са спокойно премислени такива с цел на всяка цена да убие
крадеца или да го простреля многократно.
В
контекста на изложеното и с оглед на това, че лозето на подсъдимия е било
многократно обирано, като няколко пъти той е заварвал там и извършителите,
които са го заплашвали; това, че на инкриминираната дата подсъдимият е възприел
там поне двама души; идването към него на един от тях, значително по-млад и
доста по-едър; липсата на други хора наоколо, които биха му се притекли на
помощ; възрастта на подсъдимия и здравословното му състояние, с оглед на които
той се е страхувал, че дори едно порязване с нож би могло да е фатално за него;
както и бързото развитие на ситуацията, мотивират съда да приеме, че са налице
именно уплаха и смущение.
Настоящият състав намира, че уплахата и смущението
не се припокриват с физиологичния афект. Комплексната съдебно психиатрична и
психологична експертиза приема, че подсъдимият не се е намирал в състояние на
афект. В същото време експертите сочат, че при насочена агресия към подсъдимия
е нормално и естествено да се акумулира напрежение, да възникне емоционална
възбуда /л.13 от експертизата на ДП/. В съдебно заседание допълват, че подсъдимият
е бил уплашен, защото е възрастен, а
срещу него са двама по-млади мъже, страхувал се е за живота си и
насочвайки пушката е направил опит да се защити, което е заявил пред експертите,
а те намират тези негови обяснения за напълно искрени и достоверни /л.112-113
от делото/. Тези аргументи на експертите съответстват на установеното от тях
при изследването на подсъдимия, че той е с ниско ниво на агресивност и
раздразнителност /л.8 от експертизата на ДП/, което е още един аргумент за
съда, че този иначе спокоен и уравновесен човек не би проявил агресия и не би
нападнал друг човек, ако не се е налагало да се защитава и ако не е изпаднал в
състояние на уплаха и смущение в една екстремна ситуация, в която трябва да
защити своя живот. Този извод се подкрепя от съвкупния анализ на останалите
събрани по делото доказателства, от бързото развитие на събитията; от заявеното
от подсъдимия, че и той не е разбрал как е произвел изстрела, което е аргумент
в полза на неговото състояние в този екстремен момент. В тази насока е и последващото поведение на подсъдимия, който вече осъзнал
какво се е случило е тръгнал да спасява пострадалия, без да се замисля за
последствията- как в това състояние ще шофира лекия автомобил, дали пострадалият
няма да се саморазправя с него в колата, дали няма да излезе другия човек от
редовете на лозето и други.
Съдът намира, че не може да намери приложение
разпоредбата на чл.118 от НК и престъплението
не е извършено от подсъдимия в състояние на афект. Не е налице, нито юридическия
критерий, нито медицинския такъв, за да намери приложение посочения текст. Това
е така, с оглед заключението на СППЕ, която не намира основания за наличието на
физиологичен афект в поведението на подсъдимия. Анализът на доказателствата не
сочи убийството да е извършено в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано
от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета, или с друго противозаконно
действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици
за подсъдимия или за негови близки. Те не позволяват да се направи извода, че
намерението за убийството и самото убийство са станали в силно раздразнено състояние,
предизвикано от пострадалия, по горепосочения и изискуем от закона начин. На
първо място не е налице такова поведение от страна на пострадалия, тъй като с
оглед изложеното по-горе не е налице започнало нападение, нито отправени тежка
обида или клевета. Не могат да се преценят като такива държания нож в ръката на
пострадалия и отправените думи- „ще те убия“. На второ място няма доказателства
подсъдимият да се е намирал в такова душевно състояние, на бурна нервна
реакция, възникнала след поведението на пострадалия, при което подсъдимият да
не е в състояние да ръководи разумно действията си, а те да се ръководят предимно
от чувствата, които са го овладели. В тази насока съдът кредитира с доверие
заключението на комплексната експертиза, която не намира данни, подсъдимият да
се е намирал в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия и
да е действал в състояние на физиологичен афект към момента на извършване на деянието
/т.5 от заключението на СППЕ/.
Съдът намира, че не е налице случайно деяние
по смисъла на чл.15 от НК, поради което
възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. Престъплението е
извършено от подсъдимия виновно. Предвид своята възраст, образование, житейски
опит и в конкретната ситуация подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено-опасните последици от действията си. С оглед
изложените по-горе съображения не може да се приеме, че пушката е произвела
изстрел случайно- вследствие дърпането й от пострадалия и без подсъдимият да натисне спусъка. В тази
насока е заключението на вещото лице изготвило съдебно-балистичната експертиза,
че за да се произведе изстрел с процесната пушка,
следва да се дръпне ударника в крайно задно положение, след което да се натисне
спусъка. В тази насока е и заключението на СМЕ на трупа, от която се
установява, че изстрелът е произведен от упор, т.е. при допряно дуло на пушката
в тялото на пострадалия, а не под някакъв ъгъл на дулото спрямо тялото на Ч.
или от разстояние, което би било логично, ако е имало дърпане на пушката от
страна на Ч.. Аргумент в тази насока е и факта, че подсъдимият е бивш военен,
боравил е с оръжие, притежавал е пистолет, видно от приложените по делото доказателства,
поради което е бил наясно как се борави с оръжие, в това число и с процесната ловна пушка.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде
признат за виновен за извършеното престъпление по чл.119, вр.чл.12
ал.4 от НК и признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение- за
извършено престъпление по чл.115 от НК.
Подсъдимият П.С.И.
е осъществил състава на престъплението по чл. 3**, ал. 1, пр. 2, от НК, тъй като на 31.08.2017г. в землището на гр. Б., обл.
Р., без да има надлежно разрешение, държал огнестрелно оръжие – 1 бр. еднозарядна, гладкоцевна ловна
пушка, калибър 16, фабрично произведена и боеприпаси – 4 ловни патрона, калибър
16.
Престъплението е довършено, тъй като на
посочената дата подсъдимият е държал описаната пушка и описаните 4 броя боеприпаси.
Касае се за общо 4 боеприпаса, тъй като три от тях са налични и изследвани от
експертизата, а четвъртият е изстрелян. За него в експертизата е посочено, че е
изследвана 1 брой изстреляна гилза, която е компонент от ловен патрон от същия
калибър. Тази пушка и четирите боеприпаса във всеки един момент са били във владението
на подсъдимия и той е имал възможност да ги използва или да се разпореди с тях,
в каквато насока са неговите обяснения. Съгласно последните подсъдимият е
закупил оръжието преди години, поради което е държал същото значително време
преди 31.08.2017г., но за такъв период липсва обвинение.
Касае се пушка,
която е огнестрелно оръжие, по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗОБВВПИ и за боеприпаси,
които са такива по смисъла на чл.7 ал.1 от същия закон.
Пушката е
едноцевна, еднозарядна, гладкоцевна
ловна пушка, с открит ударник /още наричан курок,
петле или чукче/, калибър 16, фабрично произведена, която представлява
огнестрелно оръжие, съгласно съдебно-балистичната експертиза. Тя е технически
изправна и е годна да произвежда изстрели. В случая това е безспорно, тъй като
с пушката е произведен изстрел, който е причинил смъртта на пострадалия.
Пушката е фабрично произведена, вероятно френско-белгийски вариант със
странично отваряне на цевта, на оръжейна работилница от началото на 20 век.
Трите изследвани боеприпаса за ловната пушка - ловни патрони с калибър 16, с №
4/0, № 2/0, и с № 6, са годни за употреба по предназначение и съгласно чл.7,
ал.1 ЗОБВВПИ, са боеприпаси за огнестрелно /ловно/ оръжие. Въпреки, че е
възможно изследваната пушка да е модел от преди 1900 година, предвид липсата на
модел и номер изписани върху нея, с оглед заключението на експертизата, тя е
произведена в началото на 20 век. Тя не е толкова стара, че да стреля с димен
барут, стреля с ловни патрони, 16-ти калибър.
Не са налице
изключенията предвидени в чл.4 ал.2 по т.1-т.4 от ЗОБВВПИ, тъй като: Пушката не
е трайно негодна /т.1/. Не е сигнално оръжие и такова за другите посочени в т.2
на текста цели. Не са налице кумулативно предвидените изисквания на т.3, тъй
като пушката не е произведена преди 01.01.1900г. /с
оглед заключението на експертизата/ и не е преднозарядна;
с разделно зареждане; за боеприпаси с димен барут и необлечен оловен куршум.
Дори да се приеме, че е била произведена преди 01.01.1900г.,
само това не е достатъчно, за да се приеме, че не се касае за огнестрелно оръжие,
тъй като не е налице никоя от останалите предпоставки по т.3 от текста,
посочени по-горе. Не е предназначена да стреля с бездимен барут /т.4/. Не е газово
или сигнално оръжие /ал.5 на чл.4/.
С оглед
изложеното безспорно пушката и ловните патрони са годно огнестрелно оръжие и
боеприпаси по смисъла на „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия“, което е установено от балистичната експертиза. Няма
спор, че за притежаването им е необходимо надлежно разрешение от съответните
органи, както и че подсъдимият не е притежавал такова и пушката не е била
регистрирана в РУ-Б. към ОД МВР-Р. или друго поделение на МВР. В тази насока са
освен обясненията на подсъдимия и писмените доказателства по делото.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението с пряк
умисъл. Съзнавал е обществената-опасност на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и искал настъпването им. Като бивш военен, лице, което
е боравило и притежавало огнестрелно оръжие, подсъдимият много добре е знаел,
че притежаваната от него пушка е огнестрелно оръжие, а ловните патрони са
боеприпаси. Знаел е, че притежаването им без съответно разрешение е забранено,
много добре е знаел какъв е редът за притежаване, регистрация и носене на
огнестрелно оръжие. Той е знаел, че не притежава такова разрешително, но
въпреки това е закупил, държал същите продължително време /с оглед неговите
обяснения години наред/, а ден преди инкриминираното деяние е заредил пушката и
носил същата със себе си в лекия автомобил. Така подсъдимият е искал и целял
именно това- да притежава и държи огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, с
цел самозащита и без да има разрешение за това.
С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен за
престъплението по чл.3** от НК.
Предвид
изложеното на подсъдимия следва да бъде определено съответно наказание.
За
престъпление по чл.119, вр.чл.12 ал.4 от НК, законодателят приема, че има
извършено престъпление, но вината на извършителя е толкова незначителна, че не е обществено оправдано да му се налага наказание.
С оглед на това и предвид изложеното по-горе съдът признава подсъдимият за
виновен, но не му налага наказание за това престъпление. Предвид това, съдът не
обсъжда наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
относно това престъпление.
За
престъплението по чл.3** ал.1 от НК.
При
индивидуализация на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът
взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства:
чистото му съдебно минало; направените признания и оказаното пълно и активно
съдействие от началото на разследването и във всички етапи на наказателното
производство; напредналата възраст на подсъдимия; влошеното му здравословно
състояние.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази: обстоятелството, че
оръжието и боеприпасите са съхранявани от подсъдимия в един продължителен
период от време преди 31.08.2017г., въпреки липсата на такова обвинение; това,
че с процесното оръжие е извършено убийство, което
сочи на по-висока обществена опасност на конкретното деяние, свързано с
държането на оръжието и боеприпасите.
С
оглед изложеното не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
нито някое от посочените такива се явява изключително, по смисъла на закона,
поради което не са налице предпоставките на чл.55 от НК. Наказанието за това
престъпление следва да бъде определено по реда на чл.54 от НК, в рамките на
предвиденото в текста /от 2 до 8 години лишаване от свобода/.
Съдът
отмери наказанието при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
към минимума на предвиденото в текста, а именно две години лишаване от свобода.
Въпреки наличието на посочените отегчаващи отговорността обстоятелства,
тежестта на смекчаващите такива е значителна и обществената опасност на подсъдимия
е ниска, което не налага определяне на наказание в по-висок размер. Освен това
първото от посочените отегчаващи отговорността обстоятелства е установено само
и единствено благодарение на съдействието, оказано от подсъдимия и дадените от
него обяснения.
Така
определеното наказание, по вид и размер, съответства на посочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и тяхната тежест, на обществената
опасност на деянието и тази на дееца. Въпреки, че с оръжието е извършено
убийство, в случая съдът отчита ширещата се престъпност, агресия, ежедневни
посегателства над имота и здравето на гражданите и честото бездействие на
органите на полицията за защита на техните права и живот, при които особено
възрастните хора в малките населени места се чувстват незащитени от държавата и
принудени да търсят начини сами да опазват имота, продукцията на своя труд,
здравето си и да се справят с ежедневните посегателства над тях.
Налице
са всички законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът намира,
че така определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият
е на 70 години, пенсионер, с множество здравословни проблеми, в това число и с
байпас на сърцето, случилото се е инцидент в живота му, поради което целите на
наказанието ще се постигнат и с приложението на института на условното осъждане.
Мотивиран така, съдът отлага изтърпяването на определеното наказание от две
години лишаване от свобода за минималния предвиден в закона изпитателен срок от
три години. С така определеното наказание, по вид и размер и с отлагане изтърпяването
му за минималния изпитателен срок, ще се постигнат целите на генералната и лична
превенция.
Веществените
доказателства
по делото следва да бъдат отнети, както следва:
На
основание чл.53 ал.2 б.“а“ от НК, следва да се
отнеме в полза на Държавата средството, с което е извършено престъплението: 1 бр.еднозарядна, гладкоцевна ловна
пушка, калибър 16, фабрично произведена и боеприпаси- 3 броя ловни патрони,
калибър 16- веществени доказателства по делото, намиращи се на съхранение в РУ
на МВР-Б..
На
основание чл.53 от НК, следва да се отнеме в полза на Държавата: 1 бр. гилза за
боеприпас за гладкоцевно ловно оръжие, калибър 16-
веществено доказателство по делото, на съхранение в НИК-София. Същата е
изстреляна гилза и вещ без стойност, поради което следва да се унищожи, след влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.53 от НК, следва да бъдат отнети
в полза на Държавата и всички останали веществени доказателства, приложени по
делото, а именно: Бежова тениска с къси ръкави, на зелени райета с яка и цип
отпред; сиво-зелен панталон; Черни обувки с отвори и закопчалка с лепенка;
Сравнителен материал - кръв от П.И. Ч. и кръв от П.С.И.; Марлен
тампон, тапа и съчми; Тъмносива разрязана по дължина
и ширина тениска с къси ръкави; Тъмносин анцуг с къси отрязани крачоли; Бели
слипове, имащи етикет с надпис: „UNICOVER SCHISSER“; Марлен
компрес с размери 5 х 5 cm, зацапан с червеникаво-кафеникаво петно; Червена
плюшена завеса с размери 186 х 101 cm; Празна пластмасова бутилка с вместимост
3 l, имаща зелена капачка, червена ръкохватка и етикет с надпис: „Derbi apple“; обтривка - дървена
клечка с навит в единия й край бял конец, зацапан в червеникаво-кафеникаво. Нож
с метална ръкохватка с обща дължина 16 см, дължина на острието 9 см, заоблено в
областта на върха. Нож с дървена ръкохватка с обща дължина 15,8 см, дължина на
острието 5,8 см с режещ ръб от едната страна и с остър връх. Тъй като същите са
вещи без стойност, следва да бъдат унищожени след влизането на присъдата в
сила.
С
оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски,
а именно: 1666,06 лв.в полза на ОД на МВР-Р.-разноски на досъдебното производство
и 472 лева по сметката на РОС-съдебни разноски.
Приетият
по делото за съвместно разглеждане в разпоредителното заседание, граждански иск
за обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, който е
предявен от наследницата на пострадалия, е оттеглен в съдебно заседание и
определението на съда за прекратяване на производството по този иск е влязло в
сила, поради което съдът не дължи произнасяне по него. По делото са налице доказателства
за направени от Б.П.Ч. разноски за представлявалия я повереник
в лицето на адв.З.П. от РАК, но с оглед прекратяването
на производството по гражданския иск, съдът не присъжда такива.
Мотивиран
така,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: