Р Е Ш Е Н И Е
№ 260039
Гр.Оряхово,24.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският
районен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря
Г.Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 261 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
предявен от К.Е.М., с ЕГН ********** ***, чрез адв.Х.А.З.-САК иск по чл.45 ЗЗД против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец,
бул.“Джеимс Баучер“ № 87, представлявано от С.с.п. и К.д.к. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6 365.00
лв./шест хиляди триста шестдесет и пет лева и нула ст./, от които сумата от
6 000 лв. представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 24.10.2018 г. ПТП, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, законна лихва за забава в размер на 365.00
лв., считано от 04.12.2019 г. /датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция/.
Претендират
се и направените по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В срока за отговор по
чл.131 ГПК, от пълномощника на ответника адв. М.Г., е постъпил писмен такъв. В
отговора се оспорва изцяло иска по основание и размер, като се оспорва и
претенцията за заплащане на лихва.
За установяване на
изложеното в ИМ и отговора, са
допуснати съдебно автотехническа и
медицинска експертизи.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се
твърди, че на 24.10.2018 г. около 22.30 часа, на път II-1 км 111.800, лек
автомобил марка „Хонда CRV“ с рег. № ВР 8720 СВ, управляван от Александър
Петьов П., движейки се с посока от гр. Мизия към гр. Оряхово, с несъобразена с
пътните условия скорост, навлиза в дясна крива и на излизане се удря в ляво по
посока на движението в отводнителна канавка. В резултат на удара, возещият се в
колата пътник на предна дясна седалка – ищецът К.Е.М. получава силен удар в
главата и множество контузно-разкъсни и охлузни рани в областта на главата и
тялото. Сочи се, че ищецът е ползвал
обезопасителен колан, което е предотвратило настъпването на допълнителни
увреждания, като получените наранявания напълно отговарят на механизма на ПТП.
Произшествието е
посетено от служители на „Пътна полиция“ на РУ Оряхово при ОД на МВР Враца,
издаден е КП с рег. № 309р-12806/25.10.2018 г. На виновния водач е съставен
АУАН с № 447444/2018 г. за това, че на 24.10.2018 г. около 22.30 часа, по път 2-15,
при км.111.8, управлявайки собственият си лек автомобил „Хонда CRV“ с рег. № ВР
8720 СВ, при движение с несъобразена скорост с пътните условия „мокра пътна
настилка и при излизане от дясна крива, се удря в одводнителна канавка в ляво
по посока на движението. Водача е изпробван
за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с номер 0024 с открицателни
показания 0.00 промила. Твърди, че причината за настъпване на процесното ПТП и
вредните обществено опасни последици от него била виновното нарушение на
правилата за движение по пътищата от страна на водача Александър Петьов П.,
който при движение с несъобразена скорост с пътните условия „мокра пътна
настилка и при излизане от дясна крива, се удря в одводнителна канавка в ляво
по посока на движението. В конкретната ситуация за водача са били налице
определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за безопасно движение
по пътищата. Счита, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието
на водача Александър Петьов П. и настъпилите обществено опасни последици -
причинените му телесни увреждания.
Водачът Алаксандър П. управлявал
л.а. „ Хонда CRV“ с рег. № ВР 8720 СВ, имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника, със з.п. BG/02/118000638635 в ЗД „Бул Инс“ АД, със
срок на валидност една година, считано от 27.02.2018 г. до 26.02.2019 г., която
била валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие – 24.10.2018
г. По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на
застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на
трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2018 г.
Ищецът, съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ, предявил претенцията си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗД „Бул Инс” АД, като представил всички
документи, с които разполагал. По случая била заведена преписка, по която
застрахователят не се произнесъл в законоустановения срок, поради което счита,
че за него са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗД „Бул Инс”
АД за причинените му имуществени и неимуществени вреди.
Твърди, че в резултат на
процесното ПТП получил следните травматични увреждания:Контузия на главата и
множество разкъсни и охлузни рани.
Непосредствено след
претърпяното ПТП на 24.10.2018 г. на ищеца била оказана първа помощ от спрели
след инцидента водачи, след което същият е транспортиран от екип на ФСМП със
силни болки в главата и множество разкъсни и охлузни рани в спешното отделение
на МБАЛ гр. Козлодуй. При извършените прегледи, консултации и рентгенографии,
на ищеца е поставена диагноза: контузия на главата; разкъсни рани в областта на
лява и дясна теменна част на главата с размери 7 см и 8 см.; охлузна рана в
задната част на дясното рамо по задната мишична линия, с размери 4/1.5 см.;
охлузване на гърба на ниво 2-3 гръден прешлен с размери 8/3 см; охлузна рана в
поясната област с размери 3 см.; кръвонасядане по левия хълбок с размери 4/5
см. И кръвонасядане в областта на задната част на лявата подбедрица с размери
3.5 см. в диаметър. На ищеца било
предложено да бъде хоспитализиран с цел лечение и наблюдение, но той отказал
хоспитализацията и на същата дата след обработка на множеството
разкъсно-контузни и охлузни рани, е освободен от болничното заведение, с
назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на
лечението в домашни условия, при спазване на терапевтична схема.
На 04.11.2018 г. ищецът
бил прегледан от специалист съдебен лекар, за което му било издадено
съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 74/2018 г. При прегледа били
констатирани:теменно в ляво от срединната линия, в окосмената част на главата
рана с неравни и добре прилепени ръбове и стени, хирургично обработена,
прихваната с 5/пет/ прекъснати шева, с дължина 7 см и леко кос ход; отпред и
отляво-назад и надясно, с оформени твърди червеникаво-кафеникави корички. В
дясно от срединната линия теменно, в окосмената част на главата рана с неравни
и добре прилепнали ръбове и стени, хирургично зашита с 5 /пет/ прекъснати,
напречни на раната шева, с дължина на раната 7.5-8 см, с леко кос ход; отпред и
отдясно-назад и наляво, с наличие на надигнати, лющещи се кафеникави корички.
По задна повърхност на дясна раменна става, по задна мишнична линия има
лентовидно червено-белезникаво, седефено повърхностно охлузване с лющеши се
овални кафеникави корички с ход:отгоре и отляво-надолу и наляво, с размери
4/1.5 см. На гърба, на нива 2-3 гръден прешлен, по гръбначно-прешлената линия,
надясно и надолу има широко, с вретеновидна форма бледо розово-седефено на цвят
охлузване с единични надигнати и лющеши се кафеникави корички, с размери 8 см
дължина и 3 см в най-широката централна час. В дясно по паравертебрална линия,
на ниво 1-ви поясен прешлен, има лентовидно с кос ход: отгоре и отляво-надолу и
надясно бледо розово на цвят охлузване с олющване на повърхностния кожен слой-3
см. В ляво хълбочно, на ниво 3-ти поясен прешлен, в областта на гърба, тазовия
гребен има жълто-зеленикаво, с неправилна форма кръвонасядане – 4/5 см. По
задна повърхност на лява подбедрица, в средна трета има овално бледо
жълтеникаво кръвонасядане – 3.5 см в диаметър.
Ищецът твърди, че в
резултат на увреждането, получено от настъпилото на 24.10.2018 г. ПТП, търпи
силни болки и много страдания. Възстановяването от полученото при процесното
ПТП увреждане продължавало и към настоящия момент, не се чувствал добре
физически и емоционално, което го довело до остра стресова реакция, изразена с
тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като
къзм момента той изпитва силен страх да напуска жилището си сам, да управлява и
да се вози в МПС, което се отразява в нормалното общуване с неговите близки,
приятели и всички хора.
Вследствие на инцидента
получил силно главоболие, гадене, повръщане, сънливост и проблеми с
равновесието при движение. Вследствие на травмите трябвало дълго време да
спазва режим на покой, да не се натоварва, имал ограничени движения и
оплаквания за болки. Наложило се известен период от време да разчита на
близките си за задоволяване на елементарни жизнени потребности в ежедневието.
Ищецът твърди, че преди процесното ПТП бил здрав и работоспособен мъж, но
вследствие на инцидента за дълго време бил лишен от обичайния си начин на
живот, бил лишен от динамика, от контакти с приятелите, дълго време изпитвал
неудобства и не се чувствал добре. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на
травмите, не бил възстановен, продължавал да изпитва болки в увредените места и
редица неудобства в ежедневието си, оздравителния процес продължавал и към
настоящия момент. Имал нарушение на съня, бил напрегнат, не бил в състояние да
се натоварва психически и физически. Освен болките изживял и силен стрес при
процесния пътен инцидент, който щял да остане за цял живот в съзнанието му.
Счита, че причинените му
неудобства, болки и страдания следвало да бъдат компенсирани. Безспорно било,
че неимуществените вреди имали по-голямо значение и съответно следвало да бъдат
оценявани по-високо. Паричното обезщетение, не можело да замести накърнените
морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до
известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар
и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни
увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да репарира в
относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства
и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.
Искането на ищеца до
съда е да постанови решение, с което да приеме, че предявеният граждански иск е
основателен и доказан по размер, и да осъди ответника ЗД „Бул Инс” АД да
заплати на ищеца К.Е.М. обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените
телесни увреждания при процесното ПТП в размер на 6 000 лв., лихва за забава в
размер на 365.00 лв, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.12.2019
г. - датата на на предявяване на писмената застрахователна претенция, до
окончателното изплащане. Претендира за разноските по делото.
В срока за отговор по
чл.131 ГПК, от пълномощника на ответника адв. М.Г., е постъпил писмен такъв. В
отговора се оспорва изцяло иска по основание и размер, като се оспорва и
претенцията за заплащане на лихва. В отговора се оспорва да е причинен деликт
от страна на водача на л.а. „Хонда CRV“ с рег. № ВР 8720 СВ- Александър П..
Оспорва се и механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на
ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения
по случая КП за ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в
частта „обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото няма данни длъжностното лице
да е възприело лично настъпването на инцидента. Сочи се също, че без да е
установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение,
не подлежи на приложена презумцията за вина по чл.45 ал.2 ЗЗД.
В отговора се сочи, че
от представените по делото медицински документи от спешна медицинска помощ,
назначено рентгенологично изследване и медицинско удостоверение се касае само
за леки телесни повреди-рани и охлузвания по главата и крайниците, а исканата
сума в размер на 6 000 лв. за травмите, описани в медицинската
документация и ИМ, е прекомерно висок и не отговаря на икономическата
конюнктура в страната и принципите, заложени в чл. 53 ЗЗД и ППВС № 4/68 г.
В отговора се прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, той е бил
без поставен предпазен колан. Сочи се, че той е можел да избегне или ограничи
травмите, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.
По отношение на
претенцията за лихва: ответника счита, че същата е изцяло неоснователна. Не са
представени доказателства ищецът да е заявил претенция по реда на чл. 380 КЗ, с
представена към нея банкова сметка. ***.чл.498 ал.3, вр.ал.1 КЗ, абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432 ал.1 КЗ от увреденото
лице е отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503
ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, на което
кореспондира задължението на застрахователя по чл. 496 ал.1 КЗ да се произнесе
по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано
от предявяването и.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца заявява, че
поддържа изцяло предявения иск и изложените доводи.
В съдебно заседание за отвентника не се явява
представител.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235,
ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от материалите по
приложната административно наказателна преписка № 309р-12806/25.10.2018 г.във
връзка със съставения АУАН се установява, че на Александър Петьов П. от
гр.Оряхово, е съставен Акт № 447444 за установяване на административно наруение
за това, че на 24.10.2018 г., около 22.30 часа, по тъп2-15 при км.111.8,
управлявайки собственият си лек автомобил Хонда ЦРв с рег. № ВР8772 СВ, при
движение с несъобразена скорост с пътните условия-мокра пътна настилка и при
излизане от дясна крива, се удря в отводнителна канавка в ляво по посока на
движението. Водача е изпрабван за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер 7510 с
№ 8024 с отрицателни показания0.00 промила, с което е нарушил състава на чл.20
ал.2 от Закона за движение по пътищата.
На виновния водач е
издадено НП № 18-0309-000389/19.11.2018 г., с което му е наложено наказание
Глоба в размер на 200.00 лв. на осн.чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Не е спорно по делото,
че по време на гореописаното ПТП в управлявания от Александър Петьов П.
автомобил, на предна дясна седалка, се е возил
ищецът по делото. Този факт е установим и от представения Протокол за
ПТП с пострадали лица от 25.10.2018 г., в който като пострадало лице е посочен К.Е.М.-ищеца
по делото, както и от данните по приложените материали по приложената преписка.
Нанесените на ищеца
телесни увреждания в следствие ПТП – то се установяват от събраните писмени
доказателства – фиш от център за спешна медицинска помощ, където е била оказана
първа помощ на ищеца, рентгенологично изследване от 25.10.2018 г, съдебно
медицинско удостоверение № 74/2018 г., в което е отразено, че ищеца е получил
разкъсно контузни рани на главата, кръвонасядания и охлузвания по тялото и
долен крайник, от показанията на свидетелката Мариела Цветанова Цекова – майка
на ищеца, която сочи, че когото видяла синът си, целият бил в кръв по лицето,
имал подутини, по ръцете и краката имал охлузвания. Сочи, че първите дни
главата го болява много, три месеца си стоял в къщи, като по този начин изгубил
работата си, тъй като не можел да работи, не се чувствал добре, виело му се
свят. Сочи, че докато си бил в къщи, не излизал, тъй като му се виел свят.
Говорел на сън. Възстановил се напълно след около 3 месеца.Тези показания съдът кредитира като еднопосочни и взаимно
допълващи се, съответни на писмените доказателства и на заключението на
назначените по делото съдебно-медицинска и съдебно автотехническа експертизи.
Съгласно заключението на
съдебно-медецинската експертиза, неоспорена от страните, която съдът кредитира
като пълно, ясно и добросъвестно изготвена, ищецът е получил разкъсно контузни
рани в окосмената част на главата, охлузвания и кръвонасядане в областта на
тялото и кръвонасядане на лява подбедрица, с оздравителен период от порядъка на
2-3 седмици. Вещото лице сочи, че е налице причинно следствена връзка между
претърпяното ПТП и получените от ищеца травми. По механизъм, уврежданията
отговарят да бъдат получини от удари с/или върху твърди тъпи предмети и могат
да бъдат получени в условията на ПТП-травма в купето на лек автомобил. Вещото
лице сочи, че имайки предвид механизма на ПТП, дори при употреба на
обезопасителен колан, не биха могли да бъдат избегнати или ограничени
получените травматични увреждания.
От заключението на
назначената съдебро-автотехническа експертиза, неоспорена от страните се
установява, че вследствие на удара на автомобила, върху водача и пътника се
появяват инерционни сили, с направление от ляво на дясно срямо надлъжната ос на
автомобила и пътуващия на предна дясна седалка пътник получава отразените в СМЕ
наравания. Като причина за настъплване на ПТП-то вещото лице сочи, че е
загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил от страна на водача,
без данни за странична намеса.Характеристиката на пътя, пътните условия, скоростта на движение на лекия автомобил не
са съзавали предпоставки за реализиране на ПТП. Водача е следвало да следи
треакторията на пътя и без неправомерни въздействия върху волана му за
управление е следвало да да следи тази треактория-движение в полагащата му се
лента, при определената скорост и тогава ПТП не би настъпило. В експертизата се
сочи също, че пътника К.Е.М., седящ на предна дясна седалка, е бил с поставен
предпазен колан.В конкретния случай предвид механизма на ПТП, ударния процес е
при страничен удар в дясната страна на лекия автомобил, в зоната на дясна
страница в неподвижно дърво. Инерционната сила дестваща върху тялото на
пострадалия М., седящ на предна дясна седалка в инициалния момент на удара в дървото е била с направление в посока от
ляво на дясно спрямо остта на автомобила, почти перпендикулярно на нея, което е
довело стремеж на тялото – торса, главата, долната част на долните крайници и
горните крайници са се придвижили надясно в посока срещуположна на ударния
импулс, т.е в посока вътрешната дясна част на купето , при което главата и
дясната част на тялото са влезли в съприкосновение с нея, в следствие на което М.
е получил нараняванията описани в СМЕ. Тъй като няма данни за изместване на
тялото на пострадиалия от местоседено му на предна дясна седалка, удар на
тялото в арматурно табло или изпадане извън автомобила, вещото лице заключава,
че същият в момента на ПТП е бил с предпазен колан.Вещото лице сочи също, че
при конретния механизъм на ПТП с ударен импулс почти перпендикулярно на оста на
автомобилът, колана почти изключва предназначението си.
По делото не е спорно
между страните, че към датата на настъпване на ПТП – то 24.10.2018г. по
отношение на управлявания от Александър
Петьов Петков л.а. „ Хонда CRV“ с рег. №
ВР 8720 СВ, е действал валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключена със застрахователна полица № BG/02/118000638635, със срок на действие
от 27.02.2018 г. до 26.02.2019 г.
Страните, макар да не
представят доказателства за разменената между тях кореспонденция, (видно от
изявленията им в исковата молба и отговора), не спорят и относно това, че
ищецът е отправил претенция за заплащане на причинените вследствие на ПТП – то
вреди към застрахователя /ответник по делото/. Няма спор, че застрахователят не
се е произнесъл по претенцията на ищеца.
При така установеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разрешенията, дадени
в ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако
подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са
задължителни за гражданския съд.Следователно в гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите,
които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в
сила присъда, респ. споразумение или решение.
Следователно в случая
със задължителна за настоящия съдебен състав сила е установено виновното и
противоправно поведение на водача, който при управление на лек автомобил, марка
„Хонда CRV“ с рег. № ВР 8720 СВ, нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП („водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интенивност на движение и други обстоятелства,
за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението -
ПТП”) и е причинил процесното ПТП на 24.10.2018
г. Доколкото издаденото НП не касае ищеца и не обхваща претърпените от него
вреди, в следствие процесното ПТП, тъй като видно от материалите по приложената
преписка е прието, че на същия са причинени множество леки телесни повреди, то
тези факти подлежат на общо доказване в настоящия съдебен процес. Съдът приема,
че от събраните писмени и гласни доказателства и от заключенията на СМЕ и САТЕ
се доказва по безспорен начин, че в управлявания от виновния водач автомобил се
е возил и ищецът, на предна дясна седалка и че в резултат на ПТП – то на същия
е причинена телесна увреда – разкъсно контузни рани в окосмената част на
главата, охлузвания и кръвонасядане в областта на тялото и кръвонасядане на
лява подбедрица.
Неоснователно е
възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка между увредата
на ищеца и ПТП – то, което се опровергава от
заключението на вещото лице по СМЕ, според което същата отговаря да е
причинена в следствие процесното ПТП. В
този смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети като
писмени доказателства по делото и в изслушаните свидетелски показания.
Неоснователно е и
възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, тъй като твърдението му за липса на обезопасителен колан не намира
опора в нито едно от събраните доказателства по делото, напротив категорично се
опровергава от изготвената по делото СМЕ и САТЕ .
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка
с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява
доказан по своето основание. По делото се установи също така, че ищецът е
изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви претенцията си пред
застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що касае размерът на
иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от
обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид,
характер и времетраене / разкъсно контузни рани в окосмената част на главата,
охлузвания и кръвонасядане в областта на тялото и кръвонасядане на лява
подбедрица, според заключението на СМЕ, което кореспондира и със свидетелките
показания по делото/, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в
аналогични случаи, съдът приема, че следва да уважи изцяло предявения иск за
сумата от 6000 лева за обезщетение за причинените му неимуществени вред. Съдът
не възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният размер
е завишен с оглед обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид
при преценката на размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид преживените от ищеца
болки и страдания вследствие телесната увреда и установеното по делото
усложнение, настъпило при К. Емелов М., което е довело до това същият да
изпитва по – силни по интензитет и времетраене болки в сравнение с обикновено
търпените такива при такава травма, което е препятствало и полагането на труд
от ищеца.
При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху
обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди се дължат съгласно правилото
на чл.497, ал. 1 КЗ, а не съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ, на която се позовава ищецът и която
разпоредба се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл. 497,
ал.1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законна
лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок (както е в случая, защото съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ
застрахователят няма право да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията след като му е представен протокол за ПТП), считано от по – ранната
дата: изтичане на 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106,
ал.3 КЗ или от изтичането на 3 месечен срок по чл. 496, ал.1 КЗ. С оглед
установеното по делото, че на 04.12.2019 г. ищецът е отправил искане до
ответника да определи и изплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, то съдът намира, че следва на основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ да присъди законната лихва от 22.12.2019г. (изтичане на 15 работни дни от
дата 04.12.2019г.), като следва да бъде отхвърлено като неоснователно искането
на ищеца законната лихва да бъде присъдена от 04.12.2019г.
Предвид гореизложеното,
съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие
ПТП от 24.10.2018г., лихва за забава в размер на 335.00 лв., считано от 22.12.2019
г.- изтичане на 15 работни дни от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат. Видно от
представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на
ищеца, на основание чл. 38 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 и чл.7 ал.8 от Наредба № 1/2004 г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Х.А.З.- САК, сумата от 730 лева за
адвокатско възнаграждение ( в този смисъл Определение № 35 от 26.01.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 4646/2008 г., Определение № 148 от 13.06.2013 г. на ВКС по т.
д. № 1139/2011 г., и мн. др.).
Ищецът също така е бил
освободен от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗД „Бул
инс”АД следва да заплати по сметка на РС – Оряхово в полза на Държавата по
Бюджета на съдебната власт сумата от 253.40 лева – дължима държавна такса върху
уважения размер на предявеният иск, както и сумата от 250.00 лева – платени от
бюджета на съда за възнаграждение за вещите лица изготвили СМЕ и САТЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец,
бул.“Джеимс Баучер“ № 87, представлявано от С.с.п. и К.д.к., ДА ЗАПЛАТИ на К.Е.М.,
с ЕГН ********** ***, обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинените му на 24.10.2018 г. неимуществени вреди, вследствие ПТП,
настъпило по тъп 2-15, при км.111.8, причинено от Александър Петьов П.,
управлявайки лек автомобил марка „Хонда CRV“ с рег. № ВР 8720 СВ, по отношение
на който автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
застраховател „БУЛ ИНС”АД, а именно: сумата общо в размер на 6 335.00 лв./шест хиляди триста тридесет
и пет лева и нула ст./, от които сумата от 6 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 24.10.2018 г. ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно
със законна лихва за забава в размер на 335.00 лв., считано от 22.12.2019 г. / изтичане на 15
работни дни от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция/,
като отхвърля претенцията за лихва за забава над уважения размер за сумата от 635.00
лева до предявения размер от 665.00 лева.
На основание чл. 38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с п.а., ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Х.А.З.-САК, сумата от 730 лева
/ седемстотин и тридесет лева и нула стотинки/ - за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Оряхово държавна такса за разглеждане на делото в
размер на 253.40 лева /двеста и петдесет
и три лева и четиридесет стотинки/, като и както направените по делото разноски в размер на 250.00
лв. /двеста и петдесет лева и нула ст./, за изготвените експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: