РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Плевен, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април две
хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева
изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 204 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 214 от ЗМВР.
Административното дело е образувано по жалба на М.П.В.,*** срещу заповед № Л-662/17.02.2022 г. на гл.
директор на ГДИН гр. София в частта относно временно отстраняване от длъжност и
изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие .
В жалбата се претендира отмяна на заповедта в т. 3 относно временно
отстраняване от работа, тъй като не е обоснована, тъй като не са изложени
доводи относно обстоятелството по какъв начин може да бъде затруднено разкриване
на обективната истина, тъй като издадените документи се намират в
дисциплинарно-наказващия орган. Моли за отмяна на т. 3 от заповедта, да бъдат
присъдени разноски.
Представен е писмен отговор по жалбата от ответника, в
който се оспорва жалбата и се излагат доводи относно законосъобразност на
заповедта в оспорената част. Налице е образувано дисциплинарно производството
и основание да се приеме, че с оглед
служебното положение на оспорващата и
характера на работата, може да се затрудни разкриване на обективната истина.
Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
В съдебно заседание оспорващата – М.П.В.,*** се явява, като поддържа жалбата , иска да се
отмени заповедта и да бъде изплатено възнаграждение за временното й
отстраняване, да бъдат присъдени разноски
В съдебно заседание ответникът – гл. директор на ГДИН
гр. София се представлява от юрк Б., която намира заповедта в оспорената й част
за законосъобразна, мотивирана, а жалбата за неоснователна, тъй като
отстраняването от длъжност е превантивна мярка, за да се гарантира обективно
извършване на проверка. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
В докладна записка на главен счетоводител до началника
на Затвора Плевен от 09.02.2022 г. на л. 18 по делото е посочено, че след
извършена проверка на документи относно изплащане на възнаграждения за положен
труд от лишени от свобода е констатирано, че са изплатени повече от дължимите
им суми за периода от 01.05.2020 г. – 31.12.2021 г. като за периода от
01.04.2022 г. до 30.11.2021 г.- касиер М.В.
е описала по-големи суми.
Със заповед № 364 от 10.02.2022 г. на началник на
Затвора Плевен е назначена комисия, която да извърши проверка по изложеното в
докладна записка.
Изготвена е справка от комисията на л. 22 по делото, в
която се посочва, че е налице изплащане на сумата от 3596,96 лева за периода от
01.05.2020 г. – 31.12.2021 г..
Със заповед № Л-440/17.02.2022 година на началник на
Затвора Плевен - л. 14 по делото, е
наредено комисия да извърши инвентаризация на паричните средства и опише документи,
съхранявани в касата на Затвора Плевен, които МОЛ М.В. предава на МОЛ В.Х..
С докладна записа на началник на Затвора Плевен до
главен директор на ГДИН от 17.02.2022 г.
– л. 17 по делото, се прави предложение за образуване на дисциплинарно
производство спрямо мл. инсп. В. – технически сътрудник II ра степен и да бъде временно отстранена от длъжност поради факта, че
служебното й положение ще затрудни разкриване на обективната истина.
На л. 11 по делото е приложена заповед от 02.04.2020
г. на началник на Затвора Плевен, с
която се възлага на В. да изпълнява задълженията на технически сътрудник
„касиер“ в сектор „ФЛКР“ при Затвора Плевен
и същата е връчена на лицето на 03.04.2020 г..
На 17.02.2022 г. е издадена заповед № Л-662/17.02.2022
г. на гл. директор на ГДИН гр. София , като
по т. 1 е образувано дисциплинарно производство спрямо В., в т. 2 е
определен дисциплинарно-разследващ орган, а в т. 3 е разпоредено временно отстраняване
от длъжност и изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие .
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата, предмет на това производство, е подадена в
срока, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваната заповед в оспорената част относно временно
отстраняване от длъжност на лицето и изземване на служебна карта, личен знак и
служебно оръжие е издадена в предвидената от закона писмена форма и от
компетентен за това административен орган предвид
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 и чл. 13, ал. 2 от ЗИНЗС вр. чл.
207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно Гл. Директор на ГДИН.
При издаване на
заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните
административни актове по чл. 59 от АПК
– посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни
основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за
нейното обжалване.
Видно от съдържанието на административния акт, той
съдържа подробни мотиви и описание на фактически основания за прилагане на
разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С посочената разпоредба е
прието, че държавен служител в МВР респ.
в ГДИН може да бъде временно отстранен от длъжност, с писмена заповед, когато
срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на
обективната истина. Със заповедта на първо място е наредено да се образува
дисциплинарното производство и на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено отстраняването на
оспорващата от заеманата длъжност.
В случая е безспорно налице първата предпоставка –
образувано дисциплинарно производство на осн. чл. 207, ал.
1, т. 2 ЗМВР за извършено от държавния служител тежко нарушение на
служебната дисциплина – чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗВМР – превишаване на власт или
използване на служебното положение за лична облага, за което се предвижда
дисциплинарно наказание "уволнение". За да е налице втората
предпоставка следва да е обективно налице възможност служителят с оглед
заеманото служебно положение да може да влияе върху разкриването на обективната
истина в хода на дисциплинарното производство.
Дисциплинарно-наказващият орган приема, че служебното й
положение ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като заеманата от
служителката длъжност й предоставя достъп счетоводни документи, парични
средства и други документи, в които В. може да извърши корекции, поправки и по този
начин да се затрудни установяване на фактическата обстановка при извършване на
дисциплинарното нарушение. В този смисъл възражението, че документите се
намират в главен счетоводител е неоснователно, тъй като ежедневната й работа е
свързана със завеждане на приходни и разходни документи, следене на касови
наличности, изготвяне на ведомости и други.
Съдът намира, че правилно и законосъобразно е
постановено временно отстраняване от длъжност на държавния служител, тъй като
същата с оглед достъп до документи и парични средства разполага с възможност да
унищожи или да укрие служебна информация – съответни документи и актове,
свързани с предмета на доказване в дисциплинарното производство. Предвид това е
налице реална възможност служителката да затрудни дисциплинарното разследване и
да попречи за разкриването на обективната истина.
Отстраняването от длъжност е временна, превантивна
мярка и нейна основна цел е да се препятства възможността служителят,
продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде пречки за обективното,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по образувано срещу него
дисциплинарно производство, като към датата на издаване на процесната заповед,
дисциплинарно-наказващият орган е преценил, че следва да бъде временно отстранена,
с оглед протичане на разследването без съмнение за въздействие.
Принудителната административна мярка е израз на
административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай,
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. При прилагането на принудителната мярка във всички случаи, трябва да бъде
спазен установеният в чл. 6 от АПК,
принцип на "съразмерност", според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона. Принципът за
съразмерност е спазен, като засягането
на правата и законните интереси на оспорващата чрез издаване на заповед за
временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е
да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното
производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в
по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване
на дисциплинарното производство. Налагането на мярката не изисква, вменените на
лицето нарушения на служебната дисциплина да са еднозначно установени, посредством
събирането на всички релевантни по отношение на тях доказателства и това не е
възможно да бъде сторено в момента, в който се слага началото на
дисциплинарното производство. Това производство се слага в ход, именно с оглед
възможността снабдените със съответните правомощия лица да извършат
необходимите процедурни действия и да съберат относимите към решаването на
въпроса за дисциплинарната отговорност доказателства, а налагането на мярката
"временно отстраняване от длъжност" създава необходимата гаранция, че
процедурата по събиране на доказателствата ще бъде проведена при точно спазване
на нормативно установената за това рамка и обективната истина по казуса ще бъде
установено единствено по реда и със средствата, предвидени в закона. Мярката
"временно отстраняване от длъжност" засяга в твърде съществена степен
правата и законните интереси на лицето, спрямо което се прилага, но същата, с
оглед законодателни промени , не се налага за продължителен период от
време - съгласно чл. 214, ал. 3 ( от 07.07.2020 г.) от ЗМВР, срокът
за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два месеца, като по дисциплинарни
производства с фактическа и правна сложност органът, образувал дисциплинарното
производство, може еднократно да удължи този срок с още един месец.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че заповедта в
оспорената част е издадена от компетентен орган, в установената от закона
форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и противоречие с материално-правни
разпоредби, поради което следва да бъде отхвърлено оспорването.
В хода по същество В. направи искане за изплащане на
възнагражденията за периода на отстраняване, но съдът намира, че това не е
предмет на делото, тъй като такова искане не е обективирано в жалбата и не
следва да се произнася.
С оглед изход на делото и искане на пълномощник на
ответника за присъждане на разноски и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ съдът намира, че М.П.В.,*** следва да заплати на ГДИН, гр. София разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал. 2,
пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба М.П.В.,*** срещу заповед № Л-662/17.02.2022 г. на гл.
директор на ГДИН гр. София в частта относно временно отстраняване от длъжност и
изземване на служебна карта, личен знак и служебно оръжие .
Осъжда М.П.В.,***
да
заплати на ГДИН, гр. София разноски в
размер на 200 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
. ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/