№ 35
гр. Ямбол, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Ж. П. И.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20242300500002 по описа за 2024 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на РБ
чрез М.К. – прокурор при ЯРП против решение № 590/23.11.2023 г., постановено по гр.д.№
2017/2023 г. по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да
заплати на В. Я. В., ЕГН ********** на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 3000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1600 лв. - обезщетение за
имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 309 ал.1 от
НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 23/20 год. на РС – Елхово,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 06.06.2023 г. и разноските по
делото съразмерно с уважената част от иска.
Иска се отмяна на този акт в обжалваната част и отхвърляне на предявения иск
изцяло.
Счита се, че съдът е постановил неправилен акт, тъй като не са били ангажирани
доказателства, че е било предявено незаконно обвинение на В. Я. В., както и не е бил
доказан размера на исковете за търпени неимуществени и имуществени вреди, които са
завишени и несъответстващи на принципите на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика в
подобни случаи. Липсват доказателства органи на Прокуратурата на Р България да са
извършвали други действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното
1
производство. Не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца, че се е чувствал
негативно, както в личен, така и в професионален план. Неимуществените вреди, които е
претърпял не се свързват и с накърняване на личните му чест и достойнство, страх и
унижение, социална изолация и презрение в очите на хората. Размерът на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е завишен, като същият не отговаря на твърдените
вреди, на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика по аналогични
случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.
В законоустановения срок ищецът по делото, сега въззиваема страна В. Я. В.
представляван от адв.Д. Д., АК Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и счита
същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде потвърдено и му се присъдят направените
разноски. Безспорно е по делото и установено по несъмнен начин е, че на 22.11.2019 г.
ищецът В. В. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 309 ал. 1 от НК, като му
е взета и мярка за неотклонение „подписка“ по ДП № 48/2019 г. по описа на РУ-Елхово,
както и че с влезли в сила присъда от 05.10.2022 г. по НОХД № 23/20 г. на ЕРС и решение
№ 52/06.06.2023 г. постановено по ВНОХД № 70/2023 г. на ЯОС е бил признат за невиновен
и оправдан по така повдигнатото му и поддържано от страна на прокуратурата обвинение.
Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.
Съдът е обсъдил събраните доказателства, въз основа на което е постановил и своя акт.
В съдебно заседание представителят на въззивника – Ж. И. прокурор в ЯОП
поддържа въззивната жалба като добавя, че районният съд не е отчел обстоятелството, че
съдът е отложил едно от заседанията, за да назначи повторна единична графологична
експертиза при наличието на изготвена вече такава в досъдебното производство, при което
се е стигнало до назначаване на тройна експертиза поради противоречие в заключенията, т.е.
тези действия на съда са довели до удължаване на процеса. Прокуратурата е положила
максимални усилия да приключи бързо производството, в което събраните доказателства са
сочели единствено, че следва да бъде внесен обвинителен акт и не е налице тенденциозност
от страна на прокуратурата. Присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 3000 лв. се счита прекомерно висок предвид ниския интензитет на страданията на ищеца,
той не е бил известен в обществото, обвинението срещу него е било за престъпление с
предвидено леко наказание и по отношение на него е взета най-леката мярка „подписка“. По
отношение на имуществените вреди се приема, че същите са безспорни.
Въззиваемият В., редовно призован не се явява, а се представлява в съдебно
заседание от пълномощника си адв.Д., който поддържа възраженията по въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
2
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Пред районния съд В. Я. В. е предявил против Прокуратурата на Република България
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, с която разпоредба се предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Безспорно е, че въззивникът в
настоящото производство е легитимирана страна ответник по иска, тъй като прокуратурата
е повдигнала и поддържала обвинение против въззиваемия, за което той е бил оправдан.
Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез заплащане на
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ. Именно предвид
обективния характер на отговорността въззивният съд преценя за неоснователни
възраженията на прокуратурата за това, че не е налице тенденциозност при повдигане на
обвинението против В., както и съдебният процес е удължен с назначаване на експертизи от
съда, а не поради действия на прокуратурата.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е взел под внимание и е
преценил всички относими фактически обстоятелства – привличане на В. като обвиняем на
22.11.2019 г., повдигнато против него обвинение за извършено престъпление от общ
характер по чл.309 ал.1 НК, образувано НОХД № 23/2020 г. по описа на ЕРС, по което е
оправдан с присъда № 260006/05.10.2022 г., която след протест на РП – Ямбол, ТП – Елхово
е потвърдена от ЯОС с решение № 52/06.06.2023 г. по ВНОХД № 70/2023 г.
Определеният размер 3000 лв. на обезщетението на В. за претърпени от него
неимуществени вреди, въззивният съд намира за съобразен с принципа за справедливост на
обезщетяването, съгласно чл.52 от ЗЗД. Както и районният съд е приел според постоянната
практика на ВКС по идентични казуси, поначало при незаконно повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно
отражение върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане,
без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание,
независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото обезщетение
за неимуществени вреди. Независимо от това в първата инстанция са събрани гласни
доказателства в лицето на разпитания свидетел и брат на ищеца Юлиян В., според когото
3
докато не бъде оправдан от съда, брат му е преживял негативни емоции – отрицателни
настроения у роднините им, които ги наричали крадци, хората отказвали да сключват с тях
договори за обработване на земята /тъй като братята били земеделци/ и други, както и че
тези настроения продължили и след приключване на наказателното дело макар и с
оправдателен резултат.
Първоинстанционният съд е отчел, че продължителността на наказателното
преследване е в разумен срок от около три години и половина - период от първоначалното
повдигане на обвинение 22.11.2019 г. до оправдаването 06.06.2023 г.; че наложената мярка
за неотклонение е била най-леката „подписка“, а повдигнато обвинение е за престъпление, за
което законът предвижда наказание – лишаване от свобода до две години. Взето е предвид
обстоятелството, че в съдебното производство отлаганията на заседанията са били основно
по искане на ищеца и неговите защитници. Възражението на прокуратурата относно
удължената продължителност на съдебния процес поради назначаването на две експертизи
от съда, освен както се посочи по-горе е неоснователно предвид обективната отговорност на
прокуратурата, но и следва да се има предвид, че именно тези действия в съдебната фаза са
довели до установяване на обективната истина и за невиновност на В..
Въззивният съд намира, че след като първата инстанция е извършила преценка на
относимите към настоящия случай обстоятелства и това, че по делото не е установено
претърпените от ищеца неудобства да са по-големи от обичайните, е определен справедлив
размер от 3000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди.
Относно обжалваната част от решението за присъденото обезщетение за
имуществени вреди в размер от 1600 лв., в съдебна зала бе заявено от представителя на
прокуратурата, че това обезщетение безспорно е дължимо и правилно определено.
Въззивният съд също приема, че обезщетението за имуществени вреди в присъдения размер
е дължимо предвид установеното представляване на В. в наказателното производство от
адвокат, на когото е заплатено адвокатско възнаграждение в размер 1600 лв. за две
инстанции.
Предвид изложеното и като е достигнал до същите изводи, районният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, а въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
направените пред настоящата инстанция разноски в размер 700 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 590/23.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 2017/2023 г.
по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът е осъдил Прокуратурата на Република
България, гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да заплати на В. Я. В., ЕГН ********** на основание
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, както и
4
сумата от 1600 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение
за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№ 23/20 год. на РС – Елхово, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
06.06.2023 г. и разноските по делото съразмерно с уважената част от иска.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.“Витоша“ № 2 да
заплати на В. Я. В., ЕГН ********** на основание чл.81 вр.чл.78 ал.3 от ГПК направените
пред въззивния съд разноски в размер 700 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5