№ 21478
гр. София, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Борис К. Динев
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Гражданско дело №
20221110120523 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск с правно осн. чл. 40 от ЗУЕС по
молба на Е. Д. Д., ЕГН , чрез адвокат Р. Р. от САК сл.н. със съдебен адрес за
призоваване на съобщения: гр. София, п.к. , ул. № , ет., за допускане на обезпечение на
иска против Етажна Собственост на самостоятелни обекти в сградата на адрес: гр.
София, кв., ул. „Г. М.“ № чрез [ фирма ] ЕООД с ЕИК . с управител А. Р. Л., с адрес: ж-
к , ул. № ет. за прогласяване за незаконосъобразно решение от ОС на етажна
собственост 01.12.2020 г.
Ищецът счита, че решението е незаконосъобразно, тъй като е нарушена
процедурата по свикване на общото събрание, както и по оповестяване протокола от
ОС.
Твърди, че общото събрание е проведено в нарушение на закона и самото
решение противоречи на материалния закон. Излага аргументи, че покана за свикване
на общо събрание не е била поставяне на видно и общодостъпно място и за него не е
имало действителна възможност да се запознае със съдържанието на евентуалната
покана. Твърди, че протокола е в противоречие на правните изисквания, защото не
посочва кои собственици са присъствали на общото събрание, както и че не е
председателствано от етажен собственик, което противоречало на чл. 16 ал. 2 и чл. 19
ал. 5 ЗУЕС. Липсва начинът, по който са гласували лицата, както и не ставало ясно как
е гласувал всеки етажен собственик. Счита, че решението е неясно формулирано, което
възпрепятствало етажните собственици добросъвестно да изпълняват задълженията си.
Отсъствало задължително приложение към решението, а именно „присъствен лист“,
защото не е бил подписан.
Противопоставя се на решението като твърди, че противоречи на императивната
норма на чл. 19 ал. 5, а разпределението на разходите било недопустимо и в
противоречие на чл. 51 ал.1 ЗУЕС.
Претендира разноски по делото.
Ответникът, редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срок пo чл.
1
131 по ГПК като оспорва иска.
Счита, че предявената искова молба е нередовна, тъй като не е спазен
законоустановения срок по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС. Твърди, че твърдението на ищеца, че
узнал за процесното ОС на етажните собственици, респ. за протокола, на 15.03.2022 г.
– датата, на която му е връчена искова молба, с която ЕС е потърсила своите вземания
след като той е възразил на издадената заповед за изпълнение. Като най-късна дата,
която може да се счете за начало на броене на срока по чл. 40 ал. 2 ЗУЕС, сочи
31.01.2022 г., датата на Разпореждане № 9575 по гр.д. 64945/2021 г. СРС по описа на 48
с-в във връзка със заповедното производство.
Ответникът твърди, че ОС е свикано редовно, като поканите са били поставени
на обичайните места – във входа на сградата и на таблото в подземния паркинг, което
било видно за ищеца по пътя му за дома му. Били поставяни покани дори и върху
стъклата на паркираните в близост на ЕС автомобили. Оспорва твърденията на ищеца
относно пороците в провеждането на ОС на ЕТ и съдържанието на протокола.
Прави възражение срещу особеното искане на ищеца за спиране на
изпълнението на атакуваните с исковата молба решение на ОС на ЕТ по което вече има
произнасяне по делото без да има нови искания във връзка с това произнасяне.
Възразява срещу претендираното от страна на ищеца адвокатско
възнаграждение ако същото е в размер по-голям от минималните размери, съгласно
Наредба за минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа
иска.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
иска.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на предявения иск:
В отговора на исковата молба ответниците са възразили, че предявеният иск е
недопустим, доколкото ищецът не е спазил преклузивния 30-дневен срок, съгласно чл.
40, ал. 2 ЗУЕС.
Според чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В последната разпоредба е предвидено, че
председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За
поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет
(управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата,
часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на
общото събрание, заверен с надпис „Вярно с оригинала“, и приложенията към него се
предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13,
ал. 2 ЗУЕС се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в
случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната,
на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на
съобщението. Следователно и при тази редакция преклузивният 30-дневен срок за
предявяване на иска по чл. 40 ЗУЕС започва да тече от датата, на която е съставен
протоколът за поставяне на съобщението за изготвяне на протокола.
В настоящия случай по делото не са представени доказателства за поставяне на
съобщение за взетите на процесното ОС решения, нито са представени доказателства
на ищеца да е връчено копие от протокола за взетите на 01.12.2020 г. решения или
2
същият да е посочил електронна поща или адрес в страната по смисъла на чл. 13, ал. 2
ЗУЕС, на който да бъде уведомен, поради което следва да се приеме, че не е спазен
предвиденият в чл. 16 ал. 7 ЗУЕС ред, т. е. не е проведено надлежно съобщаване на
взетите решения.
В приложеното копие от заповедно производство вх. № 87260/12.11.2021 г. по
описа на СРС претенцията се основава на решение на ОС на ЕС от 01.12.2020 г.,
поради което заявлението не може да се направи извода, че в рамките на заповедното
производство ищецът е бил уведомен за оспореното по настоящето дело ОС на
етажната собственост в рамките на заповедното производство.
Съгласно трайната съдебна практика в случай, че оповестяването на протокола е
било ненадлежно, независимо от причините за това, срокът за обжалване започва да
тече от момента на действителното узнаване, че протоколът е изготвен, тъй като от
този момент всеки заинтересован собственик може да поиска копие от него, поради
което и настоящият съдебен състав намира, че искът заведен в срок.
По основателността на предявения иск:
По иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС ищецът следва да докаже, че е
собственик на самостоятелен обект в сградата на етажната собственост, както и че
решенията, чиято отмяна се иска, са били взети. В тежест на ответната страна е да
докаже по делото, че при вземането на посочените в исковата молба решения на
общото събрание на етажните собственици са спазени изискванията за свикване,
провеждане на общото събрание и разгласяване на приетите решения, както и че е бил
налице необходимият кворум и мнозинство за вземане на решенията.
Между страните не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелен обект
„приземно ателие“ в сграда в режим на ЕС (видно от Справка № 471902/14.04.2022 г.
от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – гр. София), както и че на
01.12.2020 г. общото събрание на етажните собственици в етажната собственост,
находяща се в гр. София, ул. „Г. М.“ № е взело решенията, чиято отмяна се иска в
настоящото производство, за което по делото е приет Протокол от проведено общо
събрание на етажна собственост от 01.12.2020 г., ведно с присъствен лист от общо
събрание на собственици в сграда, находяща се в гр. София, ул. „Г. М.“ №, проведено
на 01.12.2020 г.
Съгласно трайно установената съдебна практика, когато се касае за проверка за
законосъобразността на решенията на общото събрание на етажна собственост по реда
на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за
допуснати нарушения с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването,
провеждането и вземането на решения от общото събрание, като във всички случаи
тези нарушения трябва да са конкретно посочени. В този смисъл решение № 37 от
20.04.2016 г. по гр. д. № 4432/2015 г. по описа на ВКС, І г. о.. В настоящия случай на
първо място е оспорена процедурата по свикване на общото събрание. Ищецът оспорва
да е бил надлежно информиран за провеждането му, тъй като не е известно дали е
съставена покана за свикване на общото събрание, а дори такава да е била съставена,
оспорва тя да е била поставена на видно и общодостъпно място. Съгласно чл. 13, ал. 1
ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват
общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не
по[1]късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват
върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия
ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа
след поставянето й. В чл. 13, ал. 3 ЗУЕС се дава възможност на собственици, които не
ползват имота си или отсъстват за повече от един месец да бъдат уведомявани по
телефона при спазване на определена процедура за отразяване на уведомяването или
по електронна поща.
3
От приетата като доказателство на л. 70 от делото покана за свикване на
заседание на ОС на ЕС се установява, че действително такава е била изготвена.
За връчването на същата на л. 74 от делото е прието като доказателство протокол
за поставяне на покана по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУСС.
Самият протокол е подписан само собственика К. А., като в протокола е
посочено, че бил изготвен в присъствието на Д. И. и С. А.. В протокола е посочено че
сградата е на административен адрес ул. Г. М. . От значение е датата и мястото на
поставяне на поканата. Отразено е, че е поставена на 23.11.2020 г. 21:00 часа, както и
че е поставена на „информационно табло“ . Описанието на мястото на поставяне не е
достатъчно конктретно и от него не може да се направи категоричен извод за
уведомяване на всички етажни собственици предвид възраженията на ищеца, че
обектът му е със самостоятелен вход.
По делото са допуснати двама свидетели на ответника, но същите не са
разпитани в открито съдебно заседание, тъй като ответникът се е отказал от техните
показания.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че етажните собственици не са били
надлежно уведомени за свикването на ОС на ЕС на 01.12.2020 г., което води до извод
за неспазване на изискването на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС и се приравнява на липсата на
покана.
Предвид на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е спазена
процедурата за свикване на заседанието на Общото събрание на етажната собственост.
Нормите на чл. 12 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС са императивни и нарушаването им има
за последица незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС.
Ето защо искът следва да бъде уважен, без да се обсъждат останалите доводи на
ищеца за нарушения при провеждането на общото събрание и относно материалната
незаконосъобразност на взетите решения.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. Ищецът е
представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил разноски в размер на 1080
лв., от които 1000 лв. - адвокатско възнаграждение и 80 лв. - държавни такси в
исковото производство.
Ответникът е възразил срещу претендираното адвокатско възнаграждение, като
счита, че то е прекомерно. Исковата молба е заведена на 14.04.2022 г., а адвокатското
възнаграждение е заплатено от ищеца на 25.07.2022 г. по банков път. Съдът приема, че
възнаграждението е уговорено преди изплащането му и приложима за определяне на
размера му е редакцията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към този момент - изм. и доп.,
бр. 68 от 31.07.2020 г., според която минималното възнаграждение за неоценяеми
искове е 600 лв. Съдът приема, че възнаграждението следва да се определи към
момента на уговарянето му, а последващото сключване на споразумението не може да
обуслови определяне на възнаграждение в завишен размер предвид изменението на
Наредбата. С оглед фактическата и правната сложност на делото, извършените в
същото процесуални действия, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено
до сумата от 650 лв. В полза на ищеца се дължат и разноските за държавна такса в
исковото производство в размер на 80 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявения от Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.
4
София, ул. № , ет. срещу етажните собственици на сграда в режим на ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, кв., ул. „Г. М.“ №, иск с правно основание
чл. 40, ал. 1 ЗУЕС решенията, взети на общото събрание на етажните собственици,
проведено на 01.12.2020 г., като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК етажните собственици на сграда в
режим на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ, находяща се в гр. София, кв., ул. „Г. М.“ № да
заплатят на Е. Д. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. № , ет.,
разноски по делото в общ размер на 730 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5