РЕШЕНИЕ
№ 921
гр. Бургас, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120107807 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Н. Ж. С. с ЕГН
********** от гр. Бургас, ж.к. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** –
адвокат Л. К., против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД – гр.
Бургас с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. *****,
представляван от изпълнителния си директор ****. Предявен е иск за отмяна
на дисциплинарно наказание „****“, наложено на ищеца със заповед № РД-
09-533/ 05.07.2023г. на изпълнителния директор на ответното дружество.
Обстоятелства, на които ищецът основава иска си :
Счита, че наложеното наказание е неправилно и незаконосъобразно, а
заповедта е издадена не по предвидените в закона ред и срокове. Твърди, че
не му е била дадена възможност да се защити срещу наказанието, а самата
заповед му е била връчена едва на 05.12.2023г., като не е спазен чл. 195, ал. 2
от КТ – работодателят е следвало да връчи заповедта лично при работника
или му я изпрати с препоръчано писмо с обратна разписка. Оспорва верността
на удостоверяването с подписи на свидетели, че ищецът е отказал да получи
заповедта за наказанието на 03.08.2023г.
Оспорва извършването на описаното в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ – изскубал е тревата,
която е пред неговата работилница, но не е косил с тримера за трева паркинга
1
за тежкотоварните автомобили; не е имал такова задължение съобразно
длъжностната си характеристика; имал е здравословна причина да откаже
изпълнението; не е получил законно нареждане от прекия си ръководител, а
от друго лице, което не му е ръководител съобразно длъжностната
характеристика. Счита, че наказанието е наложено самоцелно, като не е
изпълнено и изискването на чл. 189, ал, 1 от КТ при определяне и налагане на
наказание да се вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при крито е извършено и поведението на работника. Сочи и нарушение на
изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят е отказал
изслушването на работника.
Позовава се на нормата на чл. 195, ал. 3 от КТ, която постановява, че
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника и тъй като заповедта е му е връчена едва на
05.12.2023г., счита, че не е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на
наказанието - не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението, който е
изтекъл на 15.07.2023г.
Сочи неспазване и на законовото изискване за мотивиране на
заповедта с посочване на фактическите основания за издаването й.
Ответникът в срока по чл.131 ал.1 от ГПК представя писмен отговор,
с който оспорва иска. Оспорва допустимостта на иска, като твърди, че същият
е предявен след изтичането на преклузивния срок по чл.358, ал.1, т.1 от КТ –
един месец след връчването на заповедта. Твърди, че заповедта е връчена на
03.08.2023г., поради което исковата молба от 22.12.2023г. е подадена след
законоустановения срок, изтекъл на 03.09.2023г.
Оспорва иска и по същество. Поддържа законосъобразност на
наложеното наказание. Сочи, че ищецът е отказал да получи заповедта, като е
отказвал да получи и други пратени му от работодателя писма. Счита, че с
писмените обяснения на работника е спазено изискването на чл.195, ал.1 от
КТ и в пълна степен е гарантирано правото му на защита. Твърди, че
заповедта е мотивирана, като в нея ясно е посочено извършеното нарушение,
наказанието и законните текстове, въз основа на които то се налага. Оспорва
фактическите и правните възражения на ищеца.
Страните ангажират доказателства. Претендират и присъждане на
направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда /КТ/.
Не се спори по делото и се установява от представения трудов договор
от 18.09.1995г., че страните са били обвързани от безсрочно трудово
правоотношение, по силата на което ищецът Н. С. работи в ответното
дружество на длъжността „****“ в структурно и териториално звено „****“.
2
Със заповед № РД-09-533/ 05.07.2023г. на изпълнителния директор на
ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „****“
за допуснато на 15.05.2023г. грубо нарушение на трудовата дисциплина по
чл.188, алл.1, т.3 от КТ – неизпълнение на възложената работа и по чл.187,
ал.1, т.7 от КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Не
е спорно също, че заповедта е издадена въз основа на рапорт на ръководителя
на звеното на ищеца до изпълнителния директор на дружеството от
16.05.2023г. След постановяването на заповедта ищецът е ползвал платен
годишен отпуск в периода 10. – 14.07.2023г.
Съществен спорен факт по делото е датата на връчване на тази заповед
на ищеца. Върху заповедта за налагане на наказанието с подписите на трима
свидетели е направено писмено удостоверяване, че работникът е отказал да я
получи, датирано на 03.08.2023г. На 09.11.2023г. ищецът е отправил до
изпълнителния директор на ответното дружество молба да му бъде връчена
заповедта за дисциплинарно наказание. Ищецът твърди, че въз основа на това
искане е получил заповедта на 05.12.2023г.
Показания относно удостоверения отказ на ищеца да получи
дисциплинарната заповед на удостоверената дата 03.08.2023г. са изслушани
от лицата, които с подписите си са удостоверили този отказ – свидетелите Г.
К. /на длъжност „****“/, Г. Н. /****/ и Г. Ч. /на длъжност „****“/. От
показанията на свидетеля К. се установява, че той е бил натоварен да връчи
заповедта, но не е предприел действия по връчването, тъй като свидетелят се
опасявал от агресивно поведение на работника. Въз основа на предходен
отказ на ищеца да подпише искането за представяне на обяснения свидетелят
К. приел, че ищецът няма да подпише и заповедта. Поради това и предвид
нежеланието си да се конфронтира с ищеца свидетелят К. поканил
свидетелите Г. Н. и Г. Ч. да положат подписи като свидетели на отказ.
Кореспондиращи са показанията на свидетелите Н. и Ч., които също
установяват пред съда, че не са присъствали на опит за връчване на заповедта
на ищеца, респективно на негов отказ да я получи.
При така събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът
не проведе съобразно указаната му доказателствена тежест пълно и главно
доказване на факта на надлежно връчване на процесната заповед за налагане
на дисциплинарно наказание, респективно на верността на удостоверяването,
че на 03.08.2023г. ищецът е отказал да получи заповедта за изпълнение.
Напротив, въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че
на посочената дата не е извършвано връчване на ищеца, съответно той не е
изразил отказ да получи заповедта. Въз основа на гласните доказателства на
свидетеля К. съдът приема, че ищецът е узнал за заповедта по-късно, но
датата на узнаване не е установена доказателствено.
При така установените факти се налага изводът, че по отношение
процесното дисциплинарно наказание не е спазен срокът по чл.194, ал.1 от
КТ. Законовата норма определя срок за налагане на дисциплинарните
3
наказания - не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението.
Релевантният момент на налагане на дисциплинарното наказание е
императивно определен от закона в нормата на чл.195, ал.3 от КТ -
дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване,
когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Съдебната
практика безпротиворечиво приема, че именно този е момент към който
следва да се прецени спазването на срока по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на
дисциплинарното наказание /напр. решение № 175/ 24.06.2013г. по гр. д. №
1259/ 2012г., III г. о. и определение № 815/ 12.11.2019г. по гр. д. № 2963/ 2019
г., IV г. о. на ГК на ВКС/. Поради това съдът приема, че въз основа на рапорта
на свидетеля К. работодателят на ищеца е узнал за извършеното
дисциплинарно нарушение на 16.05.2023г., поради което срокът по чл.194,
ал.1 вр. ал.3 от КТ за налагане на наказанието, респективно за връчването на
заповедта, е изтекъл на 22.07.2023г. – два месеца от узнаването плюс времето
на разрешения платен годишен отпуск на ищеца от 5 работни дни, през който
период съгласно чл.194, ал.3 от КТ не тече срокът по чл.194, ал.1 от КТ. Тъй
като процесната дисциплинарна заповед безспорно не е била връчена на
ищеца до посочената дата – 22.07.2023г. се налага изводът, че срокът по
чл.194, ал.1 от КТ не е спазен. Този порок е достатъчен да мотивира извод за
незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.
Установеният от нормата на чл.358, ал.1, т.1 от КТ едномесечен срок
за предявяване на иска за отмяна на дисциплинарното наказание „****“ е
давностен. Поради това неспазването му не е процесуална пречка за правото
на иск на ищеца и възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск е неоснователно. По съществото на това възражение съдът
приема, че на основание чл.358, ал.2, т.1 от КТ давностният срок за
предявяване на иска по ал.1, т.1 тече от деня, в който на работника или
служителя е била връчена съответната заповед. Тъй като по делото не се
установи надлежно връчване на дисциплинарната заповед на ищеца, за начало
на срока следва да се приеме посочената от ищеца дата на получаване на
заповедта – 05.12.2023г. Поради това към датата на предявяване на иска –
22.12.2023г. едномесечният срок по чл.358, ал.1, т.1 от КТ не е изтекъл и
възражението на ответника за изтекла давност е неоснователно.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на изхода от спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените по делото съдебни разноски, които съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 965 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати и
дължимата за производството държавна такса, която на основание чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
4
съдът определя в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „****“, наложено на Н. Ж. С. с
ЕГН ********** със заповед № РД-09-533/ 05.07.2023г. на изпълнителния
директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – гр. Бургас.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. *****, представляван
от изпълнителния си директор ****, да заплати на Н. Ж. С. с ЕГН
********** от гр. Бургас, ж.к. ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** –
адвокат Л. К., сумата от 965 лв. за направените съдебни разноски.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. *****, представляван
от изпълнителния си директор ****, да заплати по сметка на Районен съд -
Бургас дължимата държавна такса в размер на 80 лв.
УКАЗВА на страните, че имат възможност в 7-дневен срок от влизане
в сила на настоящето решение да заплатят доброволно по сметка на РС-
Бургас дължимите държавни такси, като в противен случай ще дължат и
държавна такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист – на
основание чл.111 от Правилника за администрацията в съдилищата във
връзка с чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5