№ 204
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20211001001179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – въззивно
обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Г. М. А., ЕГН **********,
чрез адв. П. срещу решение № 261353 от 29.09.2021г., по т.д. № 1296/2020г.,
по описа на Софийски градски съд, т.о., VI – 12 състав, с което са отхвърлени
предявените искове срещу ответника - „Кимпекс енерджи“ АД/в
несъстоятелност/, ЕИК ********* за установяване съществуването на
следните неприети вземания: сумата от 947 005,63 лева – представляваща
продажна цена по договор за цесия от 02.12.2014г., сключен между ответника
и Ф. М., сумата от 1 894 011,25 лева, представляващи имуществени вреди на
неизправната страна по договора - „Кимпекс енерджи“ АД, който не положил
дължимата грижа да събере и охрани вземането, предмет на договора за
цесия, както и за сумата от 1 894 011,25 лева, представляващо неоснователно
обогатяване в полза на „Кипмекс енерджи“ АД, с която сума намаляло
неговото вземане към „КТБ“ АД, в резултат на договора за цесия и е осъден
ищецът да заплати държавна такса в размер на 47 350,27 лева.
Въззивникът/ищецът – Г. М. А. счита, че обжалваното решение е
1
незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че в процесната хипотеза
приложение следвало да намери разпоредбата на чл. 632, ал. 3 ТЗ, която била
категорична и недвусмислена, относно началният момент на срока за
предявяване на вземането във възобновено производство по несъстоятелност.
Според него, нямало спор в съдебната практика, че независимо от момента на
спиране на производството по несъстоятелност, от вписването на решението
за неговото възобновяване, започвал да тече нов срок за предявяване на
вземанията по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Счита, за погрешна аналогията на съда,
досежно обосноваване на изводи за изтичането на срока по исковете
предявени от синдика при спряно производство по несъстоятелност, които
били присъщи за друга хипотеза. На следващо място твърди, че нито ТЗ, нито
съдът по несъстоятелността изрично са указали такъв начин за броене на
срока, поради което следвало да се приложи по благоприятната и единствено
съществуваща разпоредба на чл. 632, ал. 3 ТЗ. Счита, че в този смисъл е и
историческо-правният анализ на разпоредбата на чл. 632 ТЗ. Твърди, че имало
множество съдебната практика, според която нямало спор, че независимо от
момента на спиране на производството по несъстоятелност, от вписването на
решението за неговото възобновяване, започвал да тече нов срок за
предявяване на вземанията по чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Моли въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявеният главен, респективно евентуалните искове. Претендира разноски.
Въззиваемият/ответникът - „Кимпекс енерджи“ АД/в несъстоятелност/
не е подал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание и не е изразил
становище по въззивната жалба.
Постоянният синдик на „Кимпекс енерджи“ АД/в несъстоятелност/, е
представил в срок писмен отговор на въззивната жалба. Излага подробни
доводи по всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат
разгледани по същество при обсъждане доводите във въззивната жалба. Моли
въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
обжалваното решение. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо
на въззивно обжалване решение на градския съд, в законоустановения срок и
е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
2
обстановка по делото и страните не спорят, че с решение № 705 от
15.04.2019г., по т.д. № 2862/2017г. по описа на СГС, е открито производство
по несъстоятелност на „Кимпекс енерджи“ АД, което е обявено в Търговския
регистър на 15.04.2019г. С определение от 11.07.2019г., съдът по
несъстоятелността е спрял производството по делото, на основание чл. 632,
ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ. С решение от 21.08.2019г. ответното дружество е обявено в
несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието. С
решение от 24.09.2019г., вписано в ТР на 25.09.2019г., е възобновено
производството по несъстоятелност. С молба от 03.12.2019г., ищецът е
предявил в производството по несъстоятелност процесните вземания:
947 005,63 лв. – представляваща продажна цена по договор за цесия от
02.12.2014г. 2. В условията на евентуалност, претендира съществуването на
други две вземания, които моли да бъдат включени в списъка с приети
вземания, които помежду си предявява в условията на алтернативност, а
именно: 2.1. вземане в размер на 1 894 011,25 лв., представляващи
имуществени вреди на неизправната страна по договора с „Кимпекс енерджи“
АД или 2.2. вземане в размер на 1 894 011,25 лв., представляващо
неоснователно обогатяване на същото дружеството, с която сума намаляло
неговото вземане към „КТБ“ АД в резултат на договора за цесия и
следващото го прихващане. Списъкът на неприети вземания е обявен в ТР на
03.02.2020г. Ищецът е подал в срок възражение на 06.02.2020г. Съдът по
несъстоятелността е ставил без уважение възражението на ищеца, с
определение № 3176 от 30.06.2020г., което е обявено в ТР на 01.07.2020г.
Исковете са предявени от кредитора на 15.07.2020г., в преклузивния 14-
дневен срок, от обявяването на определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
За да отхвърли предявените искове по чл. 694, ал. 2, т. 3 ТЗ,
първоинстанционният съд е приел, че при постановено решение по чл.
630 ТЗ и последващо спиране на производството по несъстоятелност по реда
на на чл.632, ал.5 от ТЗ, за периода до спирането може да е изтекъл част или
целия срок за предявяване на вземанията. В този случай с възобновяване на
производството не започвал да тече нов срок, тъй като това би означавало
неговото възстановяване. Изтеклият преклузивен срок спирал да тече за
периода на спирането на производството по несъстоятелност и продължавал
действието си от вписване на решението по чл. 632, ал. 3 ТЗ. По тези
съображения счел, че срокът за предявяване на процесните вземания е
3
изтекъл на 28.09.2019г. Вземанията на ищеца били предявени на 02.12.2019 г.,
което било след изтичане на сроковете по чл. 685, ал.1 ТЗ и чл.688, ал.1 ТЗ и
в съответствие с нормата на чл. 739, ал.1 ТЗ били погасени.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
от правна страна, следното:
Обжалваното решение е недопустимо, тъй като ищецът е предявил
процесните вземания след изтичането на 3-месечния преклузивен срок по чл.
685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ.
Съгласно правната доктрина и трайно установената съдебна практика,
сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, са установени от закона
преклузивни срокове за предявяване на вземането от кредитори в
производството по несъстоятелност. Според настоящия съдебен състав, в
хипотезата на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, приложение по аналогия следва
да намерят правните доводи и съображения, относно срокът за предявяване на
исковете в производството по несъстоятелност, съгласно тълкувателно
решение № 2 от 13.07.2020г. по тълкувателно дело № 2/2018г. на ОСТК на
ВКС. Веднъж започнал да тече, срокът за предявяване на вземанията в
производството по универсално принудително изпълнение не може да бъде
прекъсван и спиран. Последващото спиране на производството по
несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ не е пречка за предявяване на
вземането, поради вече започналият и продължаващ да тече преклузивен срок
за неговото предявяване.
По аргумент от мотивите на т. 2 от цитираното ТР, единствено в
хипотезата на едновременно откриването и спиране на производството по
несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, срокът за предявяване на
вземането е по чл. 632, ал. 3 ТЗ и започва да тече от вписването в ТР на
решението за възобновяване на производството. В случаите на постановяване
на първоначалното решението за откриване на производството по
несъстоятелност по реда на чл. 630, ал. 1 ТЗ или по чл. 630, ал. 2 ТЗ и
неговото последващо спиране по реда на чл. 632, ал. 5 ТЗ, тримесечният срок
за предявяване на вземането вече е започнал да тече. Ето защо, при
многократно спиране и възобновяване на производството, не започва да тече
нов тримесечен срок по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, считано от обявяване
на всяко решение за възобновяване на производството по несъстоятелност.
4
Не намира опора в закона и правната логика, кредиторите да имат по-голям
от тримесечния срок и повече от един начален момент за течение на този
срок. Още повече, че този срок дори може и да е изтекъл, но въпреки това
кредиторите отново да имат право да предявят вземанията си в срок.
Както вече беше посочено, сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ,
са установени от закона преклузивни срокове за предявяване на вземането в
производството по несъстоятелност и чл. 61, ал. 1 ГПК не намира
приложение. Дори и тази норма да намираше приложение в процесната
хипотеза, предявените от кредитора вземания са подадени след изтичането на
преклузивния тримесечен срок, който е изтекъл на 28.09.2019г.
В решение № 44 от 25.05.2017г., по т.д. № 407/2016г. по описа на ВКС, I
т.о е прието: „Процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск
по чл.694 ал.1 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика
по реда и в срока по чл. 685 ал.1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по
отношение на него; да има депозирано в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ
възражение срещу приемането или отказа за приемане на вземането; по повод
това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл.692 от ТЗ;
да е спазен срокът по чл.694 ал.1 от ТЗ. Тъй като за допустимостта на иска
съдът следи служебно, при предявен иск по чл.694 ал.1 от ТЗ сезираният съд
е длъжен да извърши самостоятелна проверка за наличие на посочените
предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е обвързан от
становището на съда по несъстоятелност относно това дали вземането е
предявено в производството по несъстоятелност в срока по чл.685 от ТЗ.“
Наличието на специалните положителни процесуални предпоставки за
надлежно упражняване на правото на иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 6 ТЗ,
са предмет на производството по допустимостта на предявените искове.
Липсата, на която и да е от тези предпоставки води до недопустимост на
предявените искове. Тези задължителни предпоставки следва да са налице от
образуването до приключването на исковото производство. При констатирана
недопустимостта на предявените искове, съдът се произнася с разпореждане
за връщане на исковата молба. В производството по обжалване на това
разпореждане ще се осъществи институционален контрол за
законосъобразността на неговото прекратяване, т. нар. процес относно
процеса.
5
На основание чл. 694, ал. 7, изр. второ и трето ТЗ, при предявяване на иска
не се внася предварително държавна такса и ако бъде отхвърлен, разноските са за
сметка на ищеца. Законодателят не е определил отговорността за разноски в
случаите на прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на
иска или неизпълнение в срок на дадени указания от съда. Отхвърлянето на иска е
приравнено по правни последици на сезирането на съда с недопустим иск. По
аналогичен начин е разрешен въпроса за дължимостта на държавна такса за
прекратено производство по иск с правно основание чл. 694 от ТЗ в
практиката на ВКС – Определение № 22/25.01.2013г., постановено по т.д.№
119/2012г. по описа на ВКС, I т.о. Още повече, че точният смисъл на закона и
общият му разум изключва възможността, недопустимостта на иска да има за
правна последица освобождаване от задължение за плащана на държавна
такса. Няма как ищецът по недопустим иск да не дължи държавна такса, а
ищецът по неоснователен иск да дължи такава.
По изложените съображения, в тежест на ищеца следва да се възложи
дължимата държавна такса за въззивното обжалване, която е в общ размер на
23 675,14 лева.
С оглед изхода на правния спор е неоснователно искането на
въззивника за присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
Възиваемият и синдикът не претендират разноски, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне за тях.
Мотивиран така, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 261353 от 29.09.2021г., по т.д. № 1296/2020г., по
описа на Софийски градски съд, т.о., VI – 12 състав, с което са отхвърлени
исковете на Г. М. А., ЕГН ********** срещу „Кимпекс енерджи“ АД/в
несъстоятелност/, ЕИК ********* за установяване съществуването на
следните неприети вземания: сумата от 947 005,63 лева – представляваща
продажна цена по договор за цесия от 02.12.2014г., сключен между ответника
и Ф. М., сумата от 1 894 011,25 лева, представляваща имуществени вреди на
неизправната страна по договора - „Кимпекс енерджи“ АД, който не положил
дължимата грижа да събере и охрани вземането, предмет на договора за
цесия, както и за сумата от 1 894 011,25 лева, представляващо неоснователно
6
обогатяване в полза на „Кипмекс енердж“ АД, с която сума намаляло
неговото вземане към „КТБ“ АД в резултат на договора за цесия и
следващото го прихващане.
ВРЪЩА исковата молба на Г. М. А., ЕГН ********** срещу „Кимпекс
енерджи“ АД/в несъстоятелност/, ЕИК ********* и прекратява
производството по делото.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Апелативен съд град София сумата от 23 675,14 лева, представляваща
държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7