ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10313
Варна, 25.09.2025 г.
Административният съд - Варна - IX състав, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИН БОРИСОВ |
Като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20257050701525 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във връзка с §8 от ПЗР на АПК.
Образувано е по жалба на С. П. И., [ЕГН], чрез адв. В. М. – ВАК, против мълчалив отказ на кмета на Община [област] за извършване на административна услуга по заявление № АУ048051ВН/20.05.2025г. - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка на имот с [идентификатор].
Жалбоподателят навежда подробни доводи за незаконосъобразност на мълчаливия отказ и претендира присъждане на сторените по делото разноски.
С депозирана молба № 15313/24.09.2025г. жалбоподателят и процесуалният му представител заявяват, че по подаденото заявление № АУ048051ВН/20.05.2025г. - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка на имот с [идентификатор], е издадено удостоверение рег.№ АУ048051ВН_005ВН/27.08.2025г. и е заверена подадената молба – декларация, т.е. административната услуга е извършена. С оглед на това заявяват, че не поддържат подадената жалба и считат, че производството следва да бъде прекратено.
Съдът, позовавайки се на приложените към делото писмени доказателства, намира, че са налице основания за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по настоящето дело, поради следните съображения:
Заверката на молба - декларация, че имотът, посочен от заявителя в същата не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК, са индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, респективно - на съдебен контрол за законосъобразност.
В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация - административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК.
Процесната услуга е заявена на 20.05.2025г. Указаният на жалбоподателя срок от 30 дни за извършване на услугата, предвиден и в приетата Наредба на ОбС [област] за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община [област], и потвърден от самия жалбоподател е бил до 19.06.2025г.
Впоследствие, на 27.08.2025г. е издадено удостоверение рег.№ АУ048051ВН_005ВН. Т.е. административната услуга е извършена значителен период след датата на изтичане на срока за предоставянето й, включително и след депозиране на процесната жалба на 30.06.2025г. Действието по извършване на услугата изпълнява хипотезата на чл. 156, ал. 1 от АПК - оттегляне на оспорен акт – издаване на мълчаливо отказания акт, за който е образувано производството по настоящето дело. В разпоредбата на чл. 156 АПК са уредени възможности за административния орган да оттегли обжалвания административен акт, който е издал, или да издаде акта, който е отказал. Целта на това процесуално действие е да бъде приключен спора, образуван по жалба срещу този акт. След постигането на тази процесуална и материална цел за жалбоподателя, потвърдено и от самия него, ефектът от обжалването на акта е настъпил. Настъпва правно състояние, равнозначно на отмяната на отказа, поради което жалбоподателят няма правен интерес от оспорване, а жалбата се явява без предмет
Поради обстоятелството, че оттеглянето на оспореният акт е направено преди провеждане и приключване на първото по делото открито съдебно заседание, по аргумента на противното от чл.156, ал. 2 от АПК, не е необходимо съгласието на оспорващия, при все, че същият заявява желание за прекратяване на производството.
С оглед изхода на спора, и предвид разпоредбата на чл.143, ал.2 АПК, отчитайки релевантното обстоятелство, че ответникът с бездействието си е станал причина за завеждане на делото, изрично направеното искане от жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно. По делото са представени доказателства за заплатена ДТ в размер на 10 лева, както и Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2025г. с уговорено предоставяне на безплатна помощ в условията на чл. 38, ал. 1, т.3 от ЗА. Предвид задължителните постановки на решение по дело С-438/2022г. на СЕС, и при отчитане на правната и фактическа сложност на делото, процесуална активност на пълномощника на жалбоподателя и липсата на проведени открити заседания, съдът намира, че на адв. В. М. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лева.
Предвид изложеното, и на основание чл.159, т. 3 от АПК, жалбата следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. П. И., [ЕГН], чрез адв. В. М. – ВАК, против мълчалив отказ на кмета на Община [област] за извършване на административна услуга по заявление № АУ048051ВН/20.05.2025г. - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка на имот с [идентификатор].
ОСЪЖДА Община [област] да заплати на С. П. И., [ЕГН], сумата от 10 /десет/ лева - платена държавна такса.
ОСЪЖДА Община [област] да заплати на адв. В. С. М. – ВАК сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1525/2025г. по описа на Административен съд – [област].
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |