Определение по дело №1653/2016 на Районен съд - Плевен

                                 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр.Плевен, 1.02.2017г.

                                                        

Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански състав, в закрито заседание на   1.02.  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№  1653  по описа за 2016г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

 

По реда на чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ по делото  е предоставена правна помощ на *** - страна по гражданско дело, за която е установено, че не разполага със средства за заплащане на възнаграждение за адвокат за процесуално представителство, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 2 от Закона за правната помощ и чл. 94 ГПК тази правна помощ, предоставена под формата на процесуално представителство, е безплатна - лицата, на които е предоставена правната помощ не дължат възстановяване на изразходваните от държавата средства, освен в изрично предвидените случаи. За разлика от наказателното производство в гражданския процес страната, на която е предоставена правната помощ, следва да заплати определеното възнаграждение на назначения служебен защитник само в хипотезата на чл.97 ГПК /при лишаване от предоставената правна помощ/, но не и в случай, че предявеният от нея иск бъде отхвърлен. Предвидената в чл. 78, ал. 7 ГПК отговорност касае само задължението за заплащане на разноските, направени от противната страна в спора, но не и разноските за предоставената правна помощ. Заплатеното от Националното бюро за правна помощ адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само когато претенцията на лицето, получило правната помощ, е уважена, като адресат на задължението е насрещната страна по спора, която е изгубила делото. При предоставена правна помощ за процесуално представителство по граждански дела, когато изходът на производството е неблагоприятен за лицето, получило правната помощ, за последното не съществува задължение за възстановяване на направените разноски на Националното бюро за правна помощ. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС /определение № 671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5715/2015 г. на Трето ГО на ВКС; определение № 99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. № 730/2016 г. на Първо ГО на ВКС; определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2020/2016 г. на Второ ГО на ВКС; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2039/2016 г. на Второ ГО на ВКС/.

Поради тези съображения следва да се приеме, че искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от гореизложеното, съдът

                            

                                       ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноските за възнаграждението на адвокат И.А.-Давидова, осъществила процесуалното представителство на  *** по настоящето дело под формата на предоставена правна помощ.

Определението може да се обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.

                                               

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: