РЕШЕНИЕ
№ 1924
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение № 20020734 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 77504/2018 г. по
описа на СРС - ГО, 171 състав, съдът е признал за установено на основание
чл. 51 вр. чл. 6, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗУЕС, че М. В. Г.. с ЕГН **********, гр.
София, кв. „*******“, блок №*********1, следва да заплати на Етажните
собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******“, блок №
*******, чрез управителя на етажната собственост Г.С., сумата от 535,00 лв.,
представляваща вноски за ремонт, обновяване, управление и поддръжка на
етажната собственост, начислени за период от 01.09.2015 г. до 06.10.2017
г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление на
осн. чл. 410 от ГПК - 23.07.2018 г., до окончателното плащане на сумата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 03.08.2018 г. по ч. гр. д. № 48109/2018 г. по описа на СРС, 171
състав.
1
Със същото решение М. В. Г. с ЕГН **********, гр. София, кв.
„*******“, блок № *******, e осъдена да заплати на Етажните собственици на
сграда, находяща се гр. София, кв. „*******“, блок № *******, чрез
управителя на етажната собственост Г.С., на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от
ГПК, сумата от 454,64 лв., представляваща разноски за производството пред
СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът М. ВЛ. ГР.,
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност и необоснованост. С молба от 31.05.2022 г. въззивницата е
представила писмени доказателства, приети от въззивния съд, като в молбата
се навежда, че ищецът е образувал друго гражданско дело срещу нея, а
именно гр. д. № 48436/2020 г., по описа на СРС - ГО, 28 състав, което дело
има частично идентичен предмет с този по настоящото дело. По настоящото
дело се претендира сумата от 535.57 лв. за вноски за ремонт, обновяване,
управление и поддръжка на етажната собственост на сградата, начислени за
периода от 01.09.2015 г. до 06.10.2017 г., а по гр. д. № 48436/2020 г. по описа
на СРС - ГО, 28 състав се претендира сумата от 1091.52 лв., за вноски за
ремонт на покрив за период 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., както и за
обновяване, управление и поддръжка на етажната собственост на сградата,
начислени за периода от 01.08.2017 г. до 30.06.2020 г. Въззивницата твърди,
че е заплатила в цялост сумите предмет на гр. д. № 48436/2020 г., по описа на
СРС – ГО, 28 състав и моли предявените искове по настоящото дело да бъдат
отхвърлени за идентичните по двете дела суми и период, а именно: за
ремонт на покрив сумата за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., за
обновяване, управление и поддръжка на етажната собственост на
сградата, сумите за периода от 01.08.2017 г. до 31.10.2017 г., т.е. за три
месеца. Освен това в молбата от 31.05.2022 г. въззивницата излага
съображения в подкрепа на становището, че искът следва да бъде
отхвърлен в цялост и моли съдът да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна - Етажните собственици на сграда, находяща се в
гр. София, кв. „*******“, блок *******, апарт. № 91, чрез управителя на
етажната собственост “О.В.” ООД, оспорва въззивната жалба по
съображения, изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал.1 от ГПК писмен
отговор. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на IV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на IV г.о.; №
2
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на IV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на IV г.о.) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваните му части, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение,
поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗЕУС.
Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС предвижда, че етажните собственици
са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите
части на сградата. За уважаването на предявения иск ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните
предпоставки на предявената претенция, а именно: обстоятелството, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим
на етажна собственост, както и размера на притежаваните от него идеални
части от общите части на сградата; наличието на взети от общото събрание на
етажните собственици решения, определящи размера на дължимите
ежемесечни такси за ползването и управлението на общите части на
процесната сграда.
Законосъобразен е изводът на СРС, че ответникът М. ВЛ. ГР. е
собственик на обект в сграда в режим на ЕС – апратамент № 91, находящ се в
3
гр. София, кв. „*******“, блок *******., за който факт страните не спорят.
По делото е представен протокол от проведено на 06.10.2017 г. Общо
събрание на етажната собственост, находяща се в гр. София, кв. „*******“,
блок № *******, от който се установява, че на посочената дата е било взето
решение на Общото събрание на собствениците в етажната собственост, че
конкретно собственикът на апарт. № 91 - М. ВЛ. ГР. - дължи на етажната
собственост сума в размер на 535,57 лева, представляваща вноски за ремонт,
обновяване, управление и поддръжка на етажната собственост, начислени за
период от 01.07.2017 г. до 31.10.2017 г., което се удостоверява с представен
протокол за извършен ремонт на покрива, присъствен списък, офертно
предложение и договор с изпълнителя и платежни нареждания за платения
ремонт.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав приема, че е налице
валидно взето решение на ОбС на ЕС, от което ответникът е обвързан, тъй
като е влязло в сила.
В ЗУЕС е уреден специален ред и е предвиден преклузивен срок, в
който етажният собственик може да потърси от съда защита като предяви иск
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС и да поиска отмяна на незаконосъобразните решения на
ОС на ЕС. Оспорването на взетите решения от ОС на ЕС от ответника в
настоящото производство под формата на възражение е недопустимо, тъй
като по този начин се цели да бъде заобиколен специалният ред за
оспорването им. Целта на искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, за чието предявяване е
предвиден преклузивен срок, е да стимулира етажният собственик активно да
участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга страна
цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат
функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен
собственик. Ирелевантно е дали ответникът е бил надлежно уведомен за
взетите решения, тъй като този факт е относим единство към преценката за
спазването на едномесечния преклузивен срок за предявяването на иска за
оспорване взетите решение на ОС на ЕС. При липсата на позитивно съдебно
решение по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е
компетентен да прецени тяхната законосъобразност /и то само по въведените
с исковата молба пороци/, взетите решения на ОС се стабилизират и следва да
бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен контрол, какъвто
4
ответникът цели да бъде осъществен в настоящото производство. В този
смисъл изводите на първоинстанционният съд са правилни и
законосъобразни.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
24.06.2020 г. между етажните собственици на сграда с административен
адрес: гр. София, ж.к. „*******“, блок № ********* (възложител) и „О.В.“
ООД, ЕИК:******* (изпълнител) е сключен Договор за поддръжка и
управление на общите части на етажна собственост, находяща се в град
София „*******“, блок № **** вх. *, състояща се от 24 самостоятелни
обекта, с който „О.В.“ ООД се е задължило срещу възнаграждение да
поддържа сградата, както и да провежда организационно, техническо и
административно управление на имота. Съгласно чл. 12, ал. 2 от договора,
възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя месечна такса за
покриване разходите за управлението и извънредни такси за поддръжка и
ремонт на общите части, като разходите за поддръжка над 200 лева
задължително се гласуват на общо събрание на собствениците.
Претендираните с исковата молба суми, уточнени съобразно
уточнителните молби, са както следва: 147 лв. - задължение за поддръжка на
входа за периода от 01.09.2015 г. до 31.06.2017 г., начислено на основание
взето решение с Протокол на ОС на ЕС от 30.01.2015 г. /че се дължи такса 7
/седем/ лева на месец/; 292 лв. - сума за ремонт на покрива в сградата на ЕС
на основание решение взето под т. 1 в Протокол на ОС на ЕС от 27.10.2016 г.
за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г.; 8 лв. - сума за фонд ремонт към
ЕС за периода от 01.07.2017 г. до 31.10.2017 г., начислена на основание взето
решение с Потокол на ОС на ЕС от 30.06.2017 г.; 60 лева - сума за такса
обитател към ЕС за периода от 01.07.2017 г. до 31.10.2017 г., начислена на
основание решение на ОС на ЕС взето с Потокол от 30.06.2017 г.; 20 лв. -
сума за такса управление на ЕС за периода от 01.07.2017 г. до 31.10.2017 г.,
начислена на основание взето решение на ОС на ЕС с Протокол от 30.06.2017
г. Дължимостта на посочените суми се установява от представените по делото
писмени доказателства, в частност от цитираните по-горе протоколни
решения на ОС на ЕС. Общият сбор на дължимите от ответника суми възлиза
на сумата от 535,57 лева.
С молба от 31.05.2022 г. въззивницата е представила писмени
5
доказателства - протоколно решение на СРС, ГО, 28 състав от 30.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 48436/2020 г., влязло в законна сила на 15.06.2021
г., вносна бележка от 09.02.2021г. за платена по сметка на ,,О.В.“ ЕООД сума
в размер на 1 116.52 лв. по посоченото по-горе гражданско дело, както и
вносна бележка от 27.05.2022 г. за платена по сметка на „О.В.“ ЕООД сума в
размер на 13 лв. по настоящото дело, които са приети като писмени
доказателства от въззивния съд. От протоколно решение на СРС, ГО, 28
състав от 30.05.2021 г., постановено по гр. дело № 48436 от 2020 г. се
установява, че поради извършено в хода на делото плащане от М. ВЛ. ГР. са
отхвърлени предявените срещу нея искове с правно осн. чл. 415 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ гр. София, ж.к.
„*********** представлявана от „О.В.“ ООД за признаване за установено, че
М.Г. дължи на ЕС неплатени вноски за ремонт, поддръжка и управление на
етажната собственост разпределени както следва:
- вноска за „Фонд ремонт към /ЕС/“ в общ размер на 70.00 лева. Сумата
представлява начислени тридесет и пет месечни вноски по 5,00 лева всяка за
периода от 01.08.2017 г. до 30.06.2020 г.;
- вноска за „Такса обитател в /ЕС/“ в общ размер на 510.00 лева. Сумата
представлява начислени тридесет и четири месечни вноски по 15,00 лева на
месец за периода от 01.08.2017 г. до 30.06.2020 г. Към посочената сума не е
начислена вноската за м.02.2018 г.;
- вноска за „Такса обитател в /ЕС/“ в общ размер на 10.00 лева. Сумата
е начислена за периода от 01.02.2018 г. до 28.02.2018 г.;
- вноска за „Такса управление на /ЕС/“ в общ размер на 115.00 лева.
Сумата представлява начислени двадесет и три месечни месечни вноски по
5,00 лева на месец за периода от 01.08.2017 г. до 30.06.2019 г.;
- вноска за „Такса управление на /ЕС/“ в общ размер на 72.00 лева.
Сумата представлява начислени дванадесет месечни вноски по 6,00 лева
всяка за периода от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г.:
- вноска за „Доставка и монтаж на GSM - Комуникатора в асансьора на
/ЕС/“ в общ размер на 8.57 лева, начислена за периода от 01.10.2017 г. до
31.10.2017 г.;
- вноска за „ВиК ремонт в /ЕС/ - цирколационна помпа“ в общ размер
на 13.95 лева. начислена за периода от 01.08.2019 г. до 31.08.2019 г.
6
- вноска за „Ремонт на покрива на /ЕС/“ в общ размер на 292.00 лева,
начислена за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г. , за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 29.07.2020 г. по гр. д. № 32010/2020 г. по
описа на СРС - 28 състав.
От протоколно решение на СРС, ГО, 28 състав от 30.05.2021 г.,
постановено по гр. дело № 48436/2020г., влязло в законна сила на 15.06.2021
г. е видно, че има частично припокриване на предмета му с този по
настоящото дело, досежно следните вземания на ЕС:
- сумата от 292 лв. за ремонт на покрива в сградата на ЕС за периода от
01.07.2017 г. до 31.07.2017 г., е предмет и на двете дела и е платена от М. ВЛ.
ГР. с вносна бележка от 09.02.2021 г., поради което искът предявен по
настоящото дело за същата сума и период следва да бъде отхвърлен изцяло.
- претенцията за фонд „Ремонт“ към ЕС за периода от 01.07.2017 г. до
31.10.2017 г. съвпада частично с претенцията по гр. дело № 48436/2020 г. на
СРС за месеците 08, 09 и 10 на 2017 г., които са платени от М. ВЛ. ГР. с
вносна бележка от 09.02.2021 г. или искът по настоящото дело е основателен
за сумата от 2 лева за м. 07.2017 г. и следва да бъде отхвърлен за горницата
до предявения размер от 8 лв. и за периода 01.08.2017 г. - 31.10.2017 г.
- претенцията за такса „Обитател“ към ЕС за периода от 01.07.2017 г. до
31.10.2017 г. съвпада частично с претенцията по гр. дело № 48436/2020 г. на
СРС за месеците 08, 09 и 10 на 2017 г., които са платени от М. ВЛ. ГР. с
вносна бележка от 09.02.2021 г. или искът по настоящото дело е основателен
за сумата от 15 лева за м. 07.2017 г. и следва да бъде отхвърлен за горницата
до предявения размер от 60 лв. и за периода 01.08.2017 г. - 31.10.2017 г.
- претенцията за такса управление на ЕС за периода от 01.07.2017 г. до
31.10.2017 г. съвпада частично с претенцията по гр. дело № 48436/2020 г. на
СРС за месеците 08, 09 и 10 на 2017 г., които са платени от М. ВЛ. ГР. с
вносна бележка от 09.02.2021 г. или искът по настоящото дело е основателен
за сумата от 5 лева за м. 07.2017 г. и следва да бъде отхвърлен за горницата
до предявения размер от 20 лв. и за периода 01.08.2017 г. - 31.10.2017 г.
- претендираната с исковата молба по настоящото дело сума в размер
147 лв. - задължение за поддръжка на входа за периода от 01.09.2015 г. до
31.06.2017 г., начислено на основание взето решение с Протокол на ОС на ЕС
от 30.01.2015 г., по 7 /седем/ лева на месец, не е била предмет на гр. дело №
7
48436 от 2020 г. по описа на СРС и не са ангажирани доказателства за
плащането й, съответно искът е изцяло основателен за сумата от 147 лева.
При това положение предявеният на основание чл. 51 вр. чл. 6, ал. 1, т.9
и т. 10 ЗУЕС вр. чл.415, ал.1 вр, чл. 422, ал.1 от ГПК иск е основателен общо
за сумата от 169 лева, но с оглед на извършеното частично плащане по
настоящото дело с вносна бележка от 27.05.2022 г. за платена по сметка на
„О.В.“ ЕООД сума в размер на 13 лв., то същото следва да се приспадне от
сумата от 169 лева и предявеният иска да бъде уважен общо за сумата от 156
лева и отхвърлен за горницата над сумата от 156 лева до пълния предявен и
уважен от СРС размер от 535,00 лв.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната
инстанция е длъжна да отмени частично обжалваното решение в ЧАСТТА, в
която е уважен предявеният на основание чл. 51 вр. чл. 6, ал. 1, т.9 и т. 10
ЗУЕС вр. чл.415, ал.1 вр. чл. 422, ал.1 от ГПК иск за сумата над 156 лева до
пълния предявен размер от 535,00 лв. и да отхвърли иска за сумата над 156
лева до пълния предявен размер от 535,00 лв., поради извършено в хода на
делото плащане.
Предвид изхода на делото и като съобрази обстоятелството, че
частичните плащания са извършени в хода на производството, т.е.
ответницата е дала повод за завеждане на делото, настоящият съдебен състав
счита, че същата следва да заплати сторените от Етажната собственост
разноски по делото. В случая се претендира юрисконсултско възнаграждение,
което следва да се определи в размер на 100 лева, съответно М. ВЛ. ГР.
следва да бъде осъдена да й ги заплати.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20020734 от 22.01.2021 г. по гр. д. № 77504/2018
г. по описа на СРС - ГО, 171 състав в частта, в която е уважен предявеният на
основание чл. 51 вр. чл. 6, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗУЕС вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422,
ал. 1 от ГПК иск за сумата над 156 лева до пълния предявен размер от 535,00
лв. и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажните
8
собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв. „*******“, блок *******,
чрез управителя на етажната собственост Г.С., против М. ВЛ. ГР. с ЕГН
**********, гр. София, кв. „*******“, блок № , на основание чл. 51 вр. чл. 6,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС вр. чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, иск за
сумата над 156 лева до пълния предявен размер от 535,00 лв., представляваща
вноски за ремонт, обновяване, управление и поддръжка на етажната
собственост, начислени за период от 01.09.2015 г. до 06.10.2017 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявление на осн. чл. 410 от
ГПК - 23.07.2018 г., до окончателното плащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
03.08.2018 г. по ч. гр. д. № 48109/2018 г. по описа на СРС, 171 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА М. ВЛ. ГР. с ЕГН **********, гр. София, кв. „*******“,
блок № да заплати на Етажните собственици на сграда, находяща се в гр.
София, кв. „*******“, блок *******, чрез управителя на етажната собственост
Г.С., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 100 лева - разноски пред
СГС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9