Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 11.03.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
гражданско дело № 1478 по описа за 2017 година,
намира следното
Производството е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Предявен иск от В.И.Д. ЕГН ********** *** против Прокуратурата на
Република България за заплащане на сумата от 8 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, за периода от 18.05.2015 г. до 14.11.2016 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 18.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът с постановление на прокурор при
Районна прокуратура –Ихтиман на 18.05.2015 г. по пр. пр. № 122/2014 г. е
привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал.
3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК и му е била взета мярка за неотклонение
«подписка». Впоследствие с присъда № 50/10.05.2016 г. по НОХД № 479/2015 г. на
Районен съд – Ихтиман, потвърдена с решение от 14.11.2016 г. по ВНОХД №
627/2016 г. на СОС, ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан в
извършване на престъплението. Сочи се, че в резултат на незаконното обвинение
ищецът е бил лишен от конституционни права – на свободно придвижване, общуване,
нарушено му е било правото на лично достойнство и е бил злепоставен пред
обществото.
В срока по чл. 131 ГПК
представителят на Прокуратура на Република България оспорва иска по
основание и размер. Сочи се, че оправдателната присъда сама по себе си не води
до извода, че ищецът е претърпял вреди от незаконното обвинение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от
фактическа страна:
От приложеното към делото НОХД № 479/2015 г. на Районен съд –
Ихтиман се установява, че с присъда № 50 от 10.05.2016 г., потвърдена с решение
от 14.11.2016 г. по ВНОХД № 627/2016 г. на Софийския окръжен съд В.И.Д. ЕГН **********
е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.2 вр. с ал. 1 НК.
От материалите по досъдебното производство № 38/2014 по описа на
ОДМВР-София се установява, че при повдигането на обвинението на В.И.Д. на 20.05.2015
г., на същия е взета мярка за неотклонение “подписка“ и на същата дата му е
проведен разпит, а на 28.05.2015 г. му е предявено разследването, като той не е взел
участие в други процесуално-следствени действия в хода на ДП.
При постановяването на присъдата по НОХД № 479/2015 г. на РС Ихтиман
на 10.05.2016 г., с нарочно определение по чл. 309 НПК, е отменена взетата в
хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“ спрямо ищеца.
В показанията си св. Б. Д.а – майка на ищеца, твърди, че след като Д.
бил обвинен в извършване на престъплението, същия се претиснил, станал
агресивен, започнал често да се кара с близките си. Влошило се и здравословното
му състояние – боляла го глава и очите, заради което се наложило да взема
аналгин и аспирин. В хода на наказателното производство ищецът работел в
шивашки цех, като по същото време го направили
бригадир.
От показанията на съпругата на ищеца - св. Х. Д., се установява, че
Д. станал избухлив, агресивен, неспокоен. Стоял повече вкъщи, притеснявал се,
тъй като полицейските органи веднъж седмично го търсели в дома му. Бил уплашен
от това, че са му взели отпечатъци и се страхувал да не го изгонят от работа.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
За да възникне отговорността на държавата за вреди, причинени от
незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е необходимо да са налице две условия – да е
повдигнато обвинение на лице за извършване на престъпление и лицето да е
оправдано поради това, че деянието не е престъпление. Това означава, че предпоставките
за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение
имат обективен характер и не зависят от нечие виновно поведение.
Според установената задължителна съдебна практика на Върховния
касационен съд /ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11/, държавата отговаря за
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като
обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди
В случая в хода на настоящото производство несъмнено се установи,
че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършването на тежко умишлено
престъпление, а именно такова по чл. по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.2 вр. с ал. 1 НК - закана с убийство, отправена спрямо длъжностно лице /служител на
Общинското горско предприятие – Ихтиман/, като впоследствие е бил изцяло
оправдан по това обвинение. Установено е и, че от момента на привличането му
като обвиняем до оправдаването му ищецът е бил с мярка за неотклонение
„подписка“.
От тези факти съдът прави извода, че са налице обективните
предпоставки за възникване на отговорността на държавата за незаконно
обвинение.
Във всички случаи, когато е имало незаконно обвинение,
наказателното производство се е отразило негативно на психиката и личния живот
на ищеца, като самият факт на незаконното обвинение причинява вреди,
рефлектиращи върху честта и достойнството му. Това е така защото през периода
на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявания.
Размерът на обезщетението за тези вреди се определя по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, субсидиарно приложим в
настоящото производство на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, като по смисъла на
посочената разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий,
обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка
от съда при определяне размера на обезщетението.
От значение за размера на обезщетението са тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броят и продължителността на извършените с
негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало
ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. Освен това размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
В случая от събраните по делото гласни доказателства не можа да се
установи особен интензитет на претърпените негативни преживявания у ищеца след
незаконното обвинение. Д. е бил привлечен като обвиняем на 20.05.2015 г. и е
оправдан след малко повече от година – на 14.11.2016 г.. За периода от 20.05.2015
г. до 10.05.2016 г. ищецът е бил е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
Видно е, че периодът, през който е продължило наказателното преследване спрямо него
е максимално кратък и процесуалните действия са осъществявани своевременно,
т.е. наказателното производство е протекло в разумен срок. Обвинението е за
тежко умишлено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, за
което обаче не е предвиден минимум на наказанието, т.е. изначално е било
възможно на Д. да не бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което също
не обосновава значителен размер на следващото се обезщетение. Взетата мярка за
процесуална принуда е най-леката, предвидена в НПК, като същата в минимална
степен е засегнала правото на свободно придвижване на ищеца, доколкото неговото
задължение се е свеждало единствено до забрана за напускане на местоживеенето
си без разрешение на съответния орган в съответствие с чл. 60, ал. 1 НПК. Не бе
установено ищецът да е заемал особено значимо обществено положение, така че в
съществена степен да е била засегната неговата чест и достойнство. Няма и данни
незаконното обвинение да е повлияло негативно на професионалната му реализация.
Не се установява и пряка причинно – следствена връзка между обвинението и
соченото от свидетелите влошено здравословно
състояние. При това, болките в областта на главата и очите на ищеца, могат
да бъдат признаци на заболяване, от каквото не бе установено щецът да е
страдал, но сами по себе си, като
субективни изживявания не са от естество
налагащо извод за съществени физически страдания и негативни психически изживявания.
Съобразявайки изложеното по - горе,
съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение е този от 1 000 лева,
като за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
По отношение претенцията за присъждане на основание чл. 86 ЗЗД на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на
увреждането съдът намира следното:
Ищецът претендира обезщетение за забава от момента на повдигане на
обвинението. Правото на обезщетение за вреди от незаконно обвинение възниква от
момента на влизане в сила на акта, с който лицето е оправдано. Това е така,
защото това е моментът, в който обезщетението става изискуемо - в който е
признато за установено по предвидения в закона ред, че съответното действие на
държавния орган е неправомерно или неправилно. /В този смисъл - ТР № 3/2004 г.,
т.4/ Ето защо, законната лихва върху главницата, следва да бъде присъдена считано от 14.11.2016 г. – датата на влизане
в сила на решението по ВНОХД № 627/2016 г. на СОС, с което е потвърдена
оправдателната присъда по НОХД № 479/2015 г. на РС Ихтиман спрямо ищеца.
По разноските
Съобразно изхода на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде възложено заплащането на ищеца на сумата от 126,25 лева - разноски по делото, съответни на уважената част от иска,
включващи дължимата държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното по - горе, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Д. ЕГН **********
*** сумата 1000,00 (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 14.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до първоначално предявения размер от 8 000,00 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Д.
ЕГН ********** *** сумата от 126,25 лв. (сто двадесет и шест лева и двадесет и
пет стотинки), разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ