Решение по дело №1478/2017 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 42
Дата: 11 март 2019 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Павлета Василева Добрева
Дело: 20171840101478
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е 

                                                         11.03.2019 година                                 град Ихтиман

                                    

                                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                         6 състав на

Седемнадесети юли                                                             две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Надя Борисова

 прокурор .................................

като разгледа докладваното от съдиятата

гражданско дело                                                    № 1478                     по описа за 2017 година,

намира следното

            Производството е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Предявен иск от В.И.Д. ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за периода от 18.05.2015 г. до 14.11.2016 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът с постановление на прокурор при Районна прокуратура –Ихтиман на 18.05.2015 г. по пр. пр. № 122/2014 г. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 НК и му е била взета мярка за неотклонение «подписка». Впоследствие с присъда № 50/10.05.2016 г. по НОХД № 479/2015 г. на Районен съд – Ихтиман, потвърдена с решение от 14.11.2016 г. по ВНОХД № 627/2016 г. на СОС, ищецът бил признат за невиновен  по повдигнатото му обвинение и оправдан в извършване на престъплението. Сочи се, че в резултат на незаконното обвинение ищецът е бил лишен от конституционни права – на свободно придвижване, общуване, нарушено му е било правото на лично достойнство и е бил злепоставен пред обществото.

В срока по чл. 131 ГПК  представителят на Прокуратура на Република България оспорва иска по основание и размер. Сочи се, че оправдателната присъда сама по себе си не води до извода, че ищецът е претърпял вреди от незаконното обвинение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2  ГПК, приема следното от фактическа страна:

От приложеното към делото НОХД № 479/2015 г. на Районен съд – Ихтиман се установява, че с присъда № 50 от 10.05.2016 г., потвърдена с решение от 14.11.2016 г. по ВНОХД № 627/2016 г. на Софийския окръжен съд В.И.Д. ЕГН ********** е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.2 вр. с ал. 1 НК.

От материалите по досъдебното производство № 38/2014 по описа на ОДМВР-София се установява, че при повдигането на обвинението на В.И.Д. на 20.05.2015 г., на същия е взета мярка за неотклонение “подписка“ и на същата дата му е проведен разпит, а на 28.05.2015 г. му е  предявено разследването, като той не е взел участие в други процесуално-следствени действия в хода на ДП.

При постановяването на присъдата по НОХД № 479/2015 г. на РС Ихтиман на 10.05.2016 г., с нарочно определение по чл. 309 НПК, е отменена взетата в хода на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка“ спрямо ищеца.

В показанията си св. Б. Д.а – майка на ищеца, твърди, че след като Д. бил обвинен в извършване на престъплението, същия се претиснил, станал агресивен, започнал често да се кара с близките си. Влошило се и здравословното му състояние – боляла го глава и очите, заради което се наложило да взема аналгин и аспирин. В хода на наказателното производство ищецът работел в шивашки цех, като по същото време го направили  бригадир.

От показанията на съпругата на ищеца - св. Х. Д., се установява, че Д. станал избухлив, агресивен, неспокоен. Стоял повече вкъщи, притеснявал се, тъй като полицейските органи веднъж седмично го търсели в дома му. Бил уплашен от това, че са му взели отпечатъци и се страхувал да не го изгонят от работа.

            С оглед установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

За да възникне отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконно обвинение по смисъла на чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ  е необходимо да са налице две условия – да е повдигнато обвинение на лице за извършване на престъпление и лицето да е оправдано поради това, че деянието не е престъпление. Това означава, че предпоставките за възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконно обвинение имат обективен характер и не зависят от нечие виновно поведение.

Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд /ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК, т. 11/, държавата отговаря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди

В случая в хода на настоящото производство несъмнено се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато обвинение за извършването на тежко умишлено престъпление, а именно такова по чл. по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.2 вр. с ал. 1 НК - закана с убийство, отправена спрямо длъжностно лице /служител на Общинското горско предприятие – Ихтиман/, като впоследствие е бил изцяло оправдан по това обвинение. Установено е и, че от момента на привличането му като обвиняем до оправдаването му ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“.

От тези факти съдът прави извода, че са налице обективните предпоставки за възникване на отговорността на държавата за незаконно обвинение.

Във всички случаи, когато е имало незаконно обвинение, наказателното производство се е отразило негативно на психиката и личния живот на ищеца, като самият факт на незаконното обвинение причинява вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му. Това е така защото през периода на наказателното преследване ищецът е имал отрицателни изживявания.

Размерът на обезщетението за тези вреди се определя по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, субсидиарно приложим в настоящото производство на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, като по смисъла на посочената разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на обезщетението.

От значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др. Освен това размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.

В случая от събраните по делото гласни доказателства не можа да се установи особен интензитет на претърпените негативни преживявания у ищеца след незаконното обвинение. Д. е бил привлечен като обвиняем на 20.05.2015 г. и е оправдан след малко повече от година – на 14.11.2016 г.. За периода от 20.05.2015 г. до 10.05.2016 г. ищецът е бил е бил с мярка за неотклонение „подписка“. Видно е, че периодът, през който е продължило наказателното преследване спрямо него е максимално кратък и процесуалните действия са осъществявани своевременно, т.е. наказателното производство е протекло в разумен срок. Обвинението е за тежко умишлено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което обаче не е предвиден минимум на наказанието, т.е. изначално е било възможно на Д. да не бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което също не обосновава значителен размер на следващото се обезщетение. Взетата мярка за процесуална принуда е най-леката, предвидена в НПК, като същата в минимална степен е засегнала правото на свободно придвижване на ищеца, доколкото неговото задължение се е свеждало единствено до забрана за напускане на местоживеенето си без разрешение на съответния орган в съответствие с чл. 60, ал. 1 НПК. Не бе установено ищецът да е заемал особено значимо обществено положение, така че в съществена степен да е била засегната неговата чест и достойнство. Няма и данни незаконното обвинение да е повлияло негативно на професионалната му реализация. Не се установява и пряка причинно – следствена връзка между обвинението и соченото от свидетелите влошено здравословно  състояние. При това, болките в областта на главата и очите на ищеца, могат да бъдат признаци на заболяване, от каквото не бе установено щецът да е страдал,  но сами по себе си, като субективни изживявания не са от естество  налагащо извод за съществени физически страдания и негативни психически изживявания.

Съобразявайки изложеното по - горе,  съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение е този от 1 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 8 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

По отношение претенцията за присъждане на основание чл. 86 ЗЗД на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на увреждането съдът намира следното:

Ищецът претендира обезщетение за забава от момента на повдигане на обвинението. Правото на обезщетение за вреди от незаконно обвинение възниква от момента на влизане в сила на акта, с който лицето е оправдано. Това е така, защото това е моментът, в който обезщетението става изискуемо - в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че съответното действие на държавния орган е неправомерно или неправилно. /В този смисъл - ТР № 3/2004 г., т.4/ Ето защо, законната лихва върху главницата, следва да бъде присъдена  считано от 14.11.2016 г. – датата на влизане в сила на решението по ВНОХД № 627/2016 г. на СОС, с което е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 479/2015 г. на РС Ихтиман  спрямо ищеца.

По разноските

Съобразно изхода на спора, на ответника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде възложено заплащането на ищеца на сумата от 126,25 лева - разноски по делото, съответни на уважената част от иска, включващи дължимата държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното по - горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Д. ЕГН ********** *** сумата 1000,00 (хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.11.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от 8 000,00 лева.

            ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от 126,25 лв. (сто двадесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), разноски по делото.  

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ