Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито съдебно заседание при закрити врата на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1912 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят - Изпълнителна агенция
„Г.и.по т.“, твърди, че ответникът - „Е.“ ЕООД, е търговец, който през месец
май 2018 г. е имал наети на трудови договори 13 броя работници. Посочва, че за
ответника са възникнали парични задължения да заплати на всеки от 13 – те
работника уговореното в сключения с него трудов договор възнаграждение за месец
май 2018 г., които задължения той не е изпълнил нито на падежа, нито към
20.07.2018 г., когато от контролните органи на Изпълнителна агенция „Г.и.по т.“
е извършена проверка, нито в срока за изпълнение на указанията, дадени с
протокола, в който са отразени резултатите от така извършената проверка, нито
към настоящия момент, т.е. неизпълнението е продължило повече от два месеца.
Общият размер на възникналите за ответника и неплатени парични задължения за
заплащане на трудови възнаграждения на всички наети работници за месец май 2018
г. възлиза на сумата от 22 070, 15 лв. С оглед на тези факти молителят счита,
че е налице хипотезата на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и ответното дружество е
неплатежоспособен търговец. Предвид изложеното, иска от съда да обяви
неплатежоспособността на „Е.“ ЕООД и да открие производство по несъстоятелност
по отношение на него.
Ответникът по молбата по чл. 625 ТЗ - „Е.“ ЕООД, заявява, че е неплатежоспособен търговец и по отношение на него
трябва да бъде открито производство по несъстоятелност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
При тълкуване на разпоредбата на чл. 625 ТЗ, в която е посочено кои лица са легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност, във връзката и с нормата на чл. 608, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ТЗ, в която са изброени задълженията, неизпълнението на които определят търговеца като неплатежоспособен, се налага изводът, че материално-правно легитимирани да поискат откриване на производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество са следните лица: 1) лице, което има качеството на кредитор, притежаващ парично вземане срещу длъжника от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, т.е. такова, което е породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ѝ, 2) Националната агенция за приходите /НАП/, когато е налице изискуемо публичноправно задължение на длъжника към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, 3) НАП, когато е налице изискуемо задължение по частно държавно вземане на длъжника към държавата, както и 4) Изпълнителна агенция „Г.и.по т.“, когато е налице изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Установяването при условията на пълно и главно доказване в процеса на фактите, че молителят съответно лицето, конституирано в производството по ред на чл. 629, ал. 4 ТЗ, имат качеството на кредитор, който е титуляр на вземане от вида на посочените в чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, или че длъжникът има публичноправно задължение към държавата или общините или частноправно задължение към държавата, в случаите, в които молител е НАП, или че длъжникът има изискуеми трудови възнаграждение към поне 1/3 от работниците, с които е в трудови правоотношения тогава, когато молител е Изпълнителна агенция „Г.и.по т.“, е поставено в доказателствена тежест на молителя и то е задължителна предпоставка, която трябва да е налице, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец по подадена молба по чл. 625 ТЗ.
Наред с посочената предпоставка, за да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на едно търговско дружество, следва да бъде доказано и настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
С оглед на изложеното, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в тежест на ответника „Е.“ ЕООД са възникнали задължения за изплащане на трудови възнаграждение към най-малко една трета от лицата, с които той е в трудовоправни отношения, които са посочени в молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от Изпълнителна агенция „Г.и.по т.“, за разглеждане на която е образувано настоящото производство, като такива, легитимиращи този правен субект като такъв, който може да поиска по отношение на ответника да бъде открито производство по несъстоятелност.
По делото е представена ведомост за заплати за месец май 2018 г., която е издадена и подписана от представител на ответното дружеството „Е.“ ЕООД. В този документ е отразено, че през посочения месец този търговец, в качеството му на работодател, е бил обвързан от правоотношения, възникнали от сключени трудови договори с 14 физически лица, както и че за него са възникнали задължения да заплати на тези лица трудови възнаграждения, които са в общ размер от 24 060, 47 лв. Ведомостта за заплати представлява частен свидетелстващ документ, като фактите, които удостоверява относно възникването на задължения за заплащане на трудови възнаграждения в определен размер, са неизгодни в настоящия процес за неговия издател, който е ответното дружество и е длъжник на тези парични задължения. С оглед на това и този документ има материална доказателствена сила срещу „Е.“ ЕООД за удостоверените в него факти, която съдът трябва да зачете и да приеме за доказано от него, че те са настъпили така, както е посочено в документа. Това означава, че от представената ведомост се доказва както това, че през месец май 2018 г. ответникът е бил обвързан от трудови правоотношения с посочените в документа работници, както и това, че за него са възникнали задължения за заплащане на трудови възнаграждения към всеки един от тях в отразения в документа размер.
В производството не се представени трудовите договори, които са сключени между „Е.“ ЕООД и работниците и въз основа на които са възникнали процесните задължения за трудови възнаграждения, поради което и няма как да се направи извод за това дали страните по тях са уговорили срок, в който тези задължения трябва да бъдат изпълнени от работодателя. Ето защо и за да се произнесе кога са станали изискуеми задълженията за заплащане на трудови възнаграждения за месец май 2018 г., съдът трябва да приложи разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ, съгласно която трудовото възнаграждение е дължимо ежемесечно, т.е. до края на месеца, за който се начислява. Следователно падежът на задълженията на „Е.“ ЕООД за заплащане на дължимото на работниците трудово възнаграждение за месец май 2018 г. настъпва на 31.05.2018 г. и те са изискуеми считано от 01.06.2018 г.
По делото не се твърди от ответника и не се представят доказателства той да е изпълнил което и да е от възникналите в негова тежест задължения за заплащане на трудови възнаграждения и на 14-те работника, с които е бил в съществуващи за този период трудови правоотношения, нито на падежа, нито към момента, който е 11 месеца след датата на настъпване на падежа. Това означава, че той е в забава изпълнението на тези задължения за време от повече от два месеца. С оглед на това и предвид факта, че се доказа, че забавените задължения за трудови възнаграждения за месец май 2018 г. на „Е.“ ЕООД са към всички негови работници за този период, т.е. към повече от една трета от тях, то трябва да се приеме, че в производството се доказа, че в тежест на това дружество са възникнали задължения от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и Изпълнителна агенция „Г.и.по т.“ е лице, което е легитимирано да поиска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника, а възможността за изпълнение на тези задължения от последния е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе дали „Е.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, което заявеното от молителя е основание за откриване на производство по несъстоятелност.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно вземане, или изискуемо задължение на търговеца за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите му, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Изложеното означава, че в случая съдът трябва да извърши преценка за това дали ответното дружество притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да заплати както възникналите в негова тежест задължения за заплащане на трудови възнаграждения към поне една трета от работниците си, а също така и всички други свои краткосрочни, съответно текущи задължения. За да бъде направен извод за това, следва да бъде съобразена, от една страна, презумпцията, предвидена в чл. 608, ал. 3 ТЗ и от друга страна, събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото счетоводни документи, сред които и годишни финансови отчети на ответника, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено и съдържащо пълен анализ на проверената счетоводна документация.
В тази връзка съдът съобразява първо уредената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. В посочената норма е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен тогава, когато е спрял плащанията. При тълкуване на разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ във връзка с тази на чл. 608, ал. 1 ТЗ, съдържаща легалното определение на понятието неплатежоспособност, следва да се заключи, че под спиране на плащанията трябва да се разбира не спиране на изпълнението от длъжника на всякакви негови парични задължения, а само на тези негови задължения, които са от категорията на изчерпателно изброените такива в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Доколкото по делото се доказа, че длъжникът „Е.“ ЕООД не е изпълнил на падежа и в продължение на над два месеца след това свои задължения за заплащане на трудови възнаграждения към над една трета от наетите от него работници, т.е. такива имащи характер на задължения в чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ, то следва да се приеме, че в случая е налице спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 ТЗ от този субект, като това състояние съществува от момента, в който са изтекли два месеца, считано от момента на настъпване на изискуемостта на задълженията, т.е. от 01.08.2018 г.
Ето защо в случая е приложима презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ и въз основа на нея трябва да се заключи, че „Е.“ ЕООД е неплатежоспособен търговец.
Оборването на въведената с чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция за неплатежоспособност, която е приложима в настоящия случай, е поставено в доказателствена
тежест на ответника, който следва да установи, че неговото
финансово-икономическо състояние, определено на база икономически и финансови
показатели, сред които основен е коефициентът за обща ликвидност, е такова,
което му дава обективна възможност да погасява своите краткосрочни задължения
към кредиторите с наличните краткотрайни активи.
За
установяване на финансово-икономическото състояние на ответника „Е.“ ЕООД и за
определяне на база на него на това дали той е в състояние да посреща своите
краткосрочни задължения чрез притежаваните от него краткотрайни активи е
допусната съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е
работило върху годишните финансови отчети на дружеството към 31.12.2016 г. и
към 31.12.2017 г., които са представени пред НАП.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към края на първия отчетен период, за който в производството са събрани изгответни счетоводни документи, който е 31.12.2016 г. „Е.“ ЕООД не е притежавал никакви краткотрайни активи. Вещото лице е констатирало, че към тази дата молителят е имал краткосрочни задължения, които са в размер на 1 000 лв. По делото няма представени доказателства, от които да е видно, че ответникът е притежавал и други краткотрайни активи, които не са надлежно осчетоводени, или че в негова тежест са възникнали и други краткосрочни задължения, които да не са осчетоводени, като това не е установено и от вещото лице, изследвало финансово-икономическото състояние на дружество. Ето защо и при изследване на способността на молителя да погасява своите задължения към края на 2016 г. трябва да се вземат предвид балансовите стойности, на които възлизат активите и пасивите му.
След като „Е.“ ЕООД е имало възникнали в негова тежест краткосрочните задължения към 31.12.2016 г. в размер на 1 000 лв. като същевременно е нямало абсолютно никакви краткотрайни активи, с които да ги погаси, то това дружество е било във влошено финансово-икономическо състояние, което се отразява и в показателя за обща ликвидност към тази дата, който е със стойност, която е по-ниска от референтната такава от 1 – със стойност 0.
От заключението на изготвената СИЕ се установява, че през 2017 г. ответното дружество е извършвало дейност, от която е реализирало приходи и е придобило краткотрайни активи. Балансовата стойност на всички краткотрайни активи, които то е притежавало към 31.12.2017 г., възлиза на сумата от 243 000 лв., които са само парични средства.
Вещото лице, изготвило СИЕ, е констатирало, че съгласно записванията във годишния финансовия отчет на „Е.“ ЕООД към 31.12.2017 г., който е представен пред НАП, това дружество е имало възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в размер на 25 000 лв. Същевременно експертът е извършил проверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2017 г., който е обявен в търговския регистър и е установил, че е налице разминаване на данните в двата отчета, като в този обявен в регистъра, стойността на краткосрочните задължения към 31.12.2017 г. е в по-голям размер – възлиза на сумата от 55 000 лв. Съдът счита, че при изследване на финансово-икономическото състояние на дружеството към 31.12.2017 г. следва да бъде взета предвид тази стойност на краткосрочните задължения, която е по-неблагоприятна за ответника, а именно посочената в по-голям размер в обявения в търговския регистър годишен финансов отчет, тъй като този субект сам е отразил в тези счетоводни документи, че в негова тежест са възникнали задължения в размер над този, деклариран пред данъчните органи. По делото не са представени доказателства, че към края на 2017 г. в тежест на „Е.“ ЕООД са възникнали и са станали изискуеми и други задължения към кредитори, които да не са осчетоводени.
При съпоставяне на балансовата стойност на краткосрочните задължение на ответника към 31.12.2017 г., посочена в годишния финансов отчет, обявен в търговския регистър, която е от 55 000 лв. със стойността на краткотрайните активи, притежавани от този търговец към същия момент, която е 243 000 лв., се установява, че последната е по-голяма. Следователно към 31.12.2017 г. молителят е притежавал достатъчно ликвидно имущество, с което да покрие възникналите в негова тежест краткосрочни съответно текущи задължения към всички свои кредитори. Това се е отразило и в стойността на показателя за обща ликвидност, който е много над референтната такава от 1, а именно възлиза на 4, 4182. Това означава, че към този момент „Е.“ ЕООД не е в състояние на неплатежоспособност, като трудностите, които е изпитвало през предходния отчетен период са преодолени и финансово-икономическото му състояние се е подобрило, като е изключително стабилно.
Констатациите на вещото лице относно наличните краткотрайни активи на „Е.“ ЕООД и стойността на показателите за ликвидност, обаче, обхващат период, който е около година и половина преди края на устните състезания пред настоящата инстанция, към който момент съдът трябва да установи способността на ответника да погасява своите краткосрочни задължения, за да заключи дали той е неплатежоспособен търговец или не. С оглед на това съдът счита, че фактите, които са установени от заключението на съдебно-икономическата експертиза към 31.12.2017 г. не отразяват актуалното финансово-икономическо състояние на длъжника. Те не отразяват и финансовото състояние на дружеството към момента, в който се доказа, че приложение намира установената в закона презумпция за наличието на състояние на неплатежоспособност на ответника по чл. 608, ал. 3 ТЗ, който е към 01.06.2018 г., поради което и те не могат да я оборят. От „Е.“ ЕООД няма представени никакви други доказателства, от които да е видно, че към 01.06.2018 г. този търговец притежава активи, с които да погасява своите задължения към кредиторите и с които да се оборва въведеното в закона предположение.
Предвид изложеното, следва да се заключи, че при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, която не е оборена от ответника, в производството е установено, че последният е неплатежоспособен търговец.
Освен горното, съдът счита, че по делото следва да се приложат и неблагоприятните последици, предвидени в чл. 161 ГПК спрямо ответното дружество, което създава пречки за събиране на допуснати от съда доказателства, и да се приеме за доказано обстоятелството, че към 31.12.2018 г., както и към момента то вече не е притежавало краткотрайните активи, които е имало към 31.12.2017 г. съгласно съставените към тази дата счетоводни документи. В случая се установява, че вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза не е успяло да направи проверка на годишния финансов отчет на ответника към 31.12.2018 г., тъй като такъв не му е предоставен от тази страна, въпреки положените от него усилия да осъществи контакт с негови представители. На вещото лице не са представени и изготвени от ответника счетоводни документи, от които да се установи какво е финансовото му състояние към момента на извършване на експертизата и към момента на приключване на устните състезания по делото, т.е. към 17.04.2018 г. Ответникът изрично е задължен от съда да представи всички съставени от него годишни финансови отчети за периода от 2015 г. до 2018 г., както и повторно е задължен от съда с определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 13.03.2019 г., да представи всички налични счетоводни документи, от които може да се установи финансово-икономическото му състояние през 2018 г. и към момента. Всички тези документи са били необходими на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, за да даде заключение по поставените задачи. Ответникът не е изпълнил това свое процесуално задължение съгласно изрично постановените актове на съда, с което си поведение той е създал пречки за изготвяне на СИЕ, която да установи финансово-икономическото му състояние към 31.12.2018 г., както и към момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, както и да установи следното конкретно обстоятелство, а именно дали този търговец притежава към тези дати краткотрайни активи, включително парични средства, които да са достатъчни за погасяване на неговите краткосрочни задължения. Ето защо съдът следва да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказани следните факти, за установяване на които ответникът е създал пречки в процеса на събиране на доказателства: 1) че към 31.12.2018 г. „Е.“ ЕООД вече не притежава краткотрайните активи, които е имало към 31.12.2017 г., от който момент е последният представен по делото финансов отчет, както и 2) че този търговец не притежава такива активи и към датата на изготвяне на заключенията на допуснатата по делото СИЕ и към датата на приключване на устните състезания.
По делото няма събрани доказателства и за това какъв е размера на задълженията на ответника към 31.12.2018 г. и към датата на приключване на устните състезания по делото. Съдът приема, че към тези дати те са в размер от най-малко на 79 060, 47 лв., която сума представлява сбора от стойността на възникналите в тежест на „Е.“ ЕООД краткосрочни задължения към 31.12.2017 г. съгласно обявения в търговския регистър последен годишен финансов отчет, която е 55 000 лв., които не се твърди и не се представят доказателства да са платени нито на падежа, нито през следващата отчетна година, нито към настоящия момент, и стойността на възникналите в тежест на ответника задължения за заплащане на трудови възнаграждения на неговите работници за месец май 2018 г. в размер на 24 060, 47 лв., които са изискуеми считано от 01.06.2018 г. и имат характер на краткосрочни такива и които не се установява да са платени нито на падежа, нито към момента.
Следователно, по делото е установено, че към 31.12.2018 г. и към 17.04.2019 г. ответникът няма никакви краткотрайни активи, като същевременно към всяка от тези дати, той има възникнали и изискуеми парични задължения, които са в размер от поне 79 060, 47 лв. При съпоставяне на тези данни за стойността на активите и задълженията, следва да се заключи, че към всеки един от посочените моменти „Е.“ ЕООД не е притежавало достатъчно бързо ликвидни активи, с които да може да заплати своите краткосрочни съответно текущи задължения, което безспорно показва влошеното финансово - икономическо състояние на дружеството към този момент.
След като ответникът не притежава никакви краткотрайни активи, с които да погаси всички възникнали в негова тежест краткосрочни задължения в нито един момент в периода от 31.12.2018 г. и към 17.04.2019 г., то съдът намира, че именно това е причината той да не изпълнява последните, в които се включват и изискуемите такива, които има към молителя, тъй като е очевидно, че дори и да е имал воля да ги погаси, обективно не е притежавал средства да стори това. Ето защо и така установената невъзможност на „Е.“ ЕООД да изпълнява своите изискуеми задължения е обективно състояние, което стои извън неговата воля, като липсата на плащане не се дължи на съзнателното нежеланието на този субект да направи това.
Доколкото състоянието на неспособност на ответника да изпълни своите краткосрочни задължения продължава повече от една отчетна година, както и предвид установения от вещото лице, изготвило СИЕ, факт, че това търговско дружество от началото на 2018 г. не извършва дейност, то трябва да се приеме, че липсват основания да се счита, че съществува каквато и да е вероятност то да преодолее състоянието на неспособност да изпълни своите краткосрочни задължения и през настоящата финансова година. Това означава, че посоченото състояние има характеристиките на трайно. Следователно, по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което и по отношение на „Е.“ ЕООД трябва да се открие производство по несъстоятелност на това основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника по молбата, следва да бъде определена и началната й дата.
В тази връзка, на първо място, съдът съобразява, че по въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособността в производство по несъстоятелност е създадена задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, в която е прието, че това е най-ранният момент на проявление на трайната обективна невъзможност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, която се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние. В постановените от ВКС решения се приема и това, че при определяне на началната дата на неплатежоспособността от значение е моментът, в който се установява, че длъжникът е преустановил изпълнението на свои изискуеми парични задължения към всички кредитори, а не към един отделен такъв. В този смисъл са следните решения на ВКС - Решение № 220/ 07.02.2018 г., постановено по т. д. № 758/2017 г. по описа на ВКС, І т.о., Решение № 202/ 10.01.2014 г., постановено по т. д. № 1453/2013 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Решение № 80/ 08.10.2015 г., постановено по т. д. № 1565/ 2014 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно, за да се определи началната дата на неплатежоспособността на „Е.“ ЕООД, следва да се установи кой е първият момент, в който са налице както значими по размер изискуеми задължения на това юридическо лице към неговите кредитори, така и влошено икономическо състояние на последното, изразяващо се в обективна невъзможност на неговото предприятие да поеме краткосрочните задължения с наличните краткотрайни активи, а също така и наличие на причинна връзка между тези две обстоятелства, т.е. спиране на плащанията към всички кредитори да е в резултат на обективната невъзможност на длъжника да стори това.
Както беше посочено, по делото се установи, че към 01.06.2018 г. ответникът „Е.“ ЕООД е имал изискуеми парични задължения за заплащане на трудови възнаграждения към над една трета от наетите от него работници, които са в общ размер от 24 060, 47 лв. Тези задължения са на значителна стойност, поради което и възможността на търговеца да ги погаси е определяща за извода за цялостното му финансово състояние и съответно за това дали той може да посреща всички свои краткосрочни задължения.
Същевременно, в производството при прилагане на презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ се доказа, че към 01.08.2018 г. ответникът вече освен, че е имал изискуеми задължения, не е притежавал и достатъчно краткотрайни активи, с които да ги погаси и с оглед на това е неплатежоспособен търговец. В производството не са представени доказателства, от които да се определи по - ранен момент между 31.12.2017 г., към която дата показателите за ликвидност са над референтните стойности, и 01.08.2018 г., към която дата се счита, че търговецът „Е.“ ЕООД е неплатежоспособен при прилагане на законовата презумпция, в който момент да е сигурно, че дружеството не е притежавало достатъчно краткотрайни активи за заплащане на изискуемите си парични задължения към молителя и другите свои кредитори. Ето защо и 01.08.2018 г. следва да се приеме за най-ранния момент, към който по делото се установява със сигурност, че ответникът има както изискуеми задължения към кредитори, така и не притежава краткотрайни активи, с които да погаси всички свои краткосрочни задължения, т.е. е във влошено финансово състояние, поради което и тази дата следва да бъде определена като начална на неплатежоспособността на това дружество.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че ответникът е неплатежоспособен търговец и по отношение на него са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на това основание. Решението, което съдът ще постанови трябва да има съдържанието, определено в чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно да бъде обявена неплатежоспособността на „Е.“ ЕООД, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност по отношение на това дружество, да се назначи временен синдик, както и да се определи датата на първото събрание на кредиторите.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на молителя е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на делото от Изпълнителна агенция „Г.и.по т.“ в общ размер от 1 150 лв., от които 250 лв. – държавна такса за подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, и 900 лв. – депозити за възнаграждение на вещите лица по допуснатите СИЕ.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** 8.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността 01.08.2018 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на „Е.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:*** 8.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Е.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** 8, Е.Г.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, като определя месечно възнаграждение в размер на 500 лева.
ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на синдика в длъжност – в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок синдикът следва да представи и писмена декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 656, ал. 2 вр. чл. 655 ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 ТЗ.
СВИКВА първо събрание на кредиторите на „Е.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** 8, което ще се проведе на 05.06.2019 г. от 10:00 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 ТЗ, а именно: 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл. 668, т. 2 ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и предлагане на съда назначаването му; 3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 621 ТЗ „Е.“ ЕООД, с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:*** 8, да заплати на Изпълнителна
агенция „Г.и.по т.“, с адрес: гр. София, бул. ******, сума в размер
на 1 150 лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото, които ще се съберат от
масата на несъстоятелността.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението
да се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по
реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
СЪДИЯ: