Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………….
Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Четвърти граждански състав
На
тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
Секретар
Тонка Тенева
като
разгледа докладваното от съдията Пенева
гражданско дело номер 52 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове
с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Д.Х.П. твърди, че на 28.05.2007 г. между него и „УниКредит Булбанк“ АД
бил сключен Договор за банков кредит № 1338, по който банката като кредитор
предоставила на кредитополучателя ипотечен кредит за покупка на къща в размер
на 157 500 /сто петдесет и седем хиляди и петстотин/ евро, при условия и цени,
уговорени в договора и Условия по кредити на физически лица - ипотечни кредити
/Приложение № 3 от общите условия на банката/. С договора кредитополучателя се
задължил при уговорените условия да усвои, ползва и върне кредита ведно с
начислените върху него лихви и комисионни съгласно двустранно подписан
погасителен план и с краен срок за погасяване - 25.01.2030г.
Съгласно
уговореното в т.4 от договора, годишният лихвен процент за съответният период
на олихвяване бил в размер на 6,65 /шест цяло и шестдесет и пет на сто/ и се
формирал от базисен лихвен процент в размер на 3,859 /три цяло осемстотин
петдесет и девет на сто към момента на подписване на договора/ и надбавка в
размер на 2,791 /две цяло седемстотин деветдесет и един пункта/.
Съгласно
т.10.2 от Условия по кредити на физически лица - ипотечни кредити „Дължимите
лихви се начислявали на база на приложимия за съответния период на олихвяване
базисен лихвен процент и установена в договора за кредит надбавка, определени в
зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока
на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността
на кредитоискателя и произтичащият от нея кредитен риск. Съгласно т.10.3 „За
базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилагал
утвърдения от Управителния съвет на банката, съответно от оторизирани от него
да го определят органи и/или служители на банката лихвен процент за кредити в
съответната валута както следвало: т. 10.3.2 За кредити в евро - едномесечен EURIBOR - равен на индекса
закръглен до третият десетичен знак, публикуван на страница *EURIBOR=* на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско
време два работни дни преди първият работен ден от всеки месец, и се прилагал
от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ първия работен ден на
следващият месец включително. Съгласно т.10.5 при кредити, изплащани чрез анюитетни
вноски /еднакви всеки месец/ годишния лихвен процент за съответния лихвен
период се фиксирал в размер към датата на договора за кредит и оставал такъв да
нарастване на лихвения индекс с +/- 1.00% , съответно до поредна аналогична
промяна спрямо предходно извършената.
Според
подписаните към договора „Условия за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г.,
т.11.1.3 „При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец
включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната
погасителна вноска/ годишния лихвен процент по кредита за съответния лихвен
период от лихвения план се фиксирал в размера по т.4.1.а и не можел да се
променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването
му най - малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят дал съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения
лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен съгласно предходната
точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е било
необходимо сключване на допълнително споразумение между страните, при
нарастване на базисния лихвен процент с повече от един пункт от размера,
определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера
му, формиран след промяна по реда на настоящата точка. Кредиторът уведомил
кредитополучателя за извършената промяна в едноседмичен срок на адреса за
кореспонденция посочен в искането за отпускане на кредит и/или по реда,
установен в Условията по кредити на физически лица.
Според
погасителният план кредитополучателят следвал да заплаща на 25-то число на
всеки месец сумата от 1 126,06 евро, като било указано каква част от тази сума
била за главница и каква част лихва. Всяка година било предвидено и заплащането
на комисионна за управление в размер на 1 на сто за първата година и по 0,20 на
сто за следващите.
Към
настоящият момент се заплащали редовно дължимите според банката главници и
лихви, като още от самото начало месечната вноска била увеличена от 1 126,06
евро на 1 143,11 евро до март 2009г., за април, май и юни 2009г. са удържани по
1 089,17 евро, от юли 2009 г. до юни 2015 г. се начислявали и заплащали по 1
216,62 евро на месец, а след това от юли 2015г. до настоящия момента се
начислявали и заплащали между 1 123,11евро до 1 127,09 евро на месец.
Ищецът твърди още, че като кредитополучател не
бил уведомяван за промените в лихвата и не били подписвани допълнителни
споразумения към договора за кредит относно изменение на дължимото.
Според уговореното в т.4 от договора годишният лихвен процент за
съответният период на олихвяване се формирал от „Базисен лихвен процент” който към подписване на договора бил 3,859 на сто и „Надбавка” в размер на 2,791 пункта. Така
годишният лихвен процент към момента на подписване на договора бил 6,65 на сто.
Подписаните
към договора „Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г.” представляват
отделен стандартизиран документ по образец на кредитора. В тях са
регламентирани условията по всички кредити, предоставяни от банката. Според т.
11.1.3 „При кредити, издължавани чрез анюитетни вноски /еднакви всеки месец
включващи главница и лихви към падежа на задължението за плащане на съответната
погасителна вноска/ годишния лихвен процент по кредита за съответния лихвен
период от лихвения план се фиксирал в размера по т.4.1.а и не можел да се
променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването
му най - малко с 1 /един/ пункт. Кредитополучателят дал съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения
лихвен период по лихвения план по т.4.1.а, определен съгласно предходната
точка, съответно размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо
сключване на допълнително споразумение между страните, при нарастване на
базисния лихвен процент с повече от един пункта от размера, определен от
кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от размера му, формиран
след промяна по реда на настоящата точка. Ищецът сочи, че счита тази клауза за
неравноправна, противоречаща на закона и добрите нрави, поради което била
нищожна и не пораждала правно действие. Въз
основа на т. 11.1.3 от условията, банката неправомерно увеличавала и
начислявала лихва по ползваният кредит, като вследствие въведеното
ограничително условие, въпреки промяната на EURIBOR
и драстичното му намаляване /включително
до отрицателни стойности от 2015 г. до сега/, не била намалила базисния лихвен
процент по кредита и по този начин се била обогатила неоснователно за сметка на
ищеца. Крайният срок за погасяване на кредита бил 2030 г. докогато с оглед
неравноправната клауза на т.11.1.3 от „Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 1338 от
28.05.2007г.” Ищеца бил длъжен да понася само увеличение на лихвата по кредита,
без да можел да се ползва от намаляването на EURIBOR,
на който се равнявал базисният лихвен
процент и който участвал при сформиране на дължимата по договора лихва. С уговореното бил въведен
плаващ лихвен процент по договора за кредит, при който олихвяването било
поставено в зависимост от промените в едномесечният
EURIBOR, представляващ обективен и необусловен от волята на страните
по кредитното правоотношение индекс. В противоречие с тези уговорки в т. 11.1.3
била предвидена възможност единствено за увеличение на лихвеният процент по
кредита в случаите, когато изменението било в полза на банката. В
т.11.1.3 била предвидена възможност
единствено за увеличаване на лихвеният процент по кредита, като по този начин
била установена неоправдана привилегия за „Уникредит Булбанк“ АД. Съгласно чл.143 от Закона за защита на потребителите
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, била всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водила
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В
случая с тази клауза била предоставена възможност единствено на търговеца -
кредитор да увеличава едностранно размера на лихвата при промяна на уговореният
индекс, без реципрочно да е била предвидена възможност за намаляване на
лихвата, когато стойността на уговореният индекс намалявала. Тази регламентация водила до значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по договора, доколкото икономически
по-слабата страна - кредитополучателя, следвала да понася риска от увеличаване
на променливият индекс и заплаща по-висока лихва, докато насрещната страна
банката - кредитор, не носила подобен риск и при обратно движение на този
индекс в посока намаляване и за кредитополучателя не била предвидена възможност
да се ползва от намаляване на лихвата.
Ищецът
счита, че освен общата хипотеза на чл.143 от ЗЗП за неравноправност на клаузата
на т.11.1.3 били осъществени и предпоставките на т.13 на чл.143 от ЗЗП,
доколкото при увеличаване на лихвата по кредита, представляваща цена на
предоставената банкова услуга, за кредитополучателя не съществувала възможност
да се откаже от договора. Предвидена била санкция за предсрочно погасяване на
кредита в т.12.4 от условията - дължала се неустойка. Съгл.чл.146 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договора били нищожни, освен ако били уговорени
индивидуално. Клаузата на т.11.1.3 била част от стандартни, изготвени
предварително условия на банката, върху чието съдържание кредитополучателят не
бил имал възможност да оказва влияние, както и всички други клиенти на банката.
В случая били приложими стандартизирани образци на условия, предварително
изготвени от банката които не били индивидуално уговорени.
Нищожните
клаузи не пораждали правно действие и не следвало да се прилагат. В случая
банката следвала да начислява дължима лихва съгласно уговореното в т.4 от
договора, сформирана от базисен лихвен процент /едномесечен EURIBOR/ плюс надбавка от 2,791
пункта. Така още от януари 2009г. дължимата лихва следвало да бъде намалена
според стойността на уговореният базисен лихвен процент с един пункт, а
впоследствие и до настоящия момента с още три пункта. Вместо това банката била
увеличила дължимата лихва, с решения на органите си, чрез увеличение на размера
на дължимата надбавка, за да компенсира намаляването на едномесечен EURIBOR, като било напълно неясно
как и на какво основание бил сформиран годишният лихвен процент /цената на
услугата на предоставеният кредит/, който банката продължавала да събира.
В
договора за кредит между страните, т.4.1.а. това било уговорено : ГЛП се
сформирала от базисен лихвен процент /БЛП/ равен на едномесечен EURIBOR + надбавка 2,791 пункта.
От 2015 г. до настоящия момент БЛП / едномесечен EURIBOR/
бил с отрицателни стойности, а не както е бил при
подписване на договора 3,859 на сто. Банката обаче събирала лихва около 7% въз
основа на решения на органите си, което било незаконосъобразно.
Ищецът
бил завел дело против банката, което било образувано като Т.Д.№ 1/2018г. на
СтОС, с решението по което, изменено с решение на ПлАС по Т.Д.№ 300/2019г., „УниКредит
Булбанк“ АД била осъдена да му заплати сумата от 21 025лв. представляваща
недължимо платена /надвзета/ сума под формата на възнаградителна лихва по
договора за ипотечен банков кредит № 1338/28.05.2007г. дължима за периода от
29.12.2012г. до 29.12.2017г., ведно със законна лихва върху нея до
окончателното й изплащане, мораторна лихва върху главницата за времето на
забавата, както и разноски по делата. Осъдителните решения / на СтОС по Т.Д.№
1/2018г. изменено от ПлАС по Т.Д.№ 300/2019г./ били влезли в сила и банката
заплатила дължимото.
В
същото време обаче, ответника продължил да начислява и събира лихви в увеличен
размер и към настоящия момент. От банката решили, че за периода след 27.12.2017
г. до 28.05.2020 г. били надвзели суми и съобразявайки се с постановените
съдебни решения възстановили по сметката на ищеца 123,31 евро. Тази сума обаче
била по-малка от това, което банката надвзема всеки месец и не съответствало на
надвзетото за периода след 29.12.2017 г. Поради това с покана вх.№
0451-05-001003/21.07.2020г. ищецът поискал банката да върне надвзетите под формата
на възнаградителна лихва суми за периода след 29.12.2017 г. ведно с лихвата от
датата на неправомерното им събиране, както и да актуализира дължимата лихва
съобразно уговореното в договора. Това не било направено.
Сочи,
че по договора за банков кредит № 1338/28.05.2007г. за периода от 30.12.2017 г.
до датата на подаване на исковата молба била неправомерно събрана под формата
на дължима лихва сумата от 7 635,28 евро, с левова равностойност 14 933,31лв.
Банката
дължала и лихва върху надвзетите суми, като покана за връщане на сумите
следвала да се счита направена още с изпращане на първата покана на 12.04.2017
г., а впоследствие и на 12.07.2020г. Считал, че банката дължала лихва за забава
върху всяка надвзета сума от датата на събирането й, за целият исков период от
30.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, в размер на 2 000лв.
Ищецът считал, че „Уникредит Булбанк”АД не
изпълнявала задължението си да формира дължимата по договора за кредит лихва
съгласно уговореното в т.4 от договора и била събрала недължими суми под
формата на лихва в размер на 7 635,28 евро, с левова равностойност 14 933,31лв.
за периода от 30.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
Искането
до съда е да постанови решение, с което след като приемете, че клаузата на т.
11.1.3 от договора за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г., сключен между
„Уникредит Булбанк”АД и Д.Х.П. била нищожна, да осъди „Уникредит Булбанк”АД да
заплати на Д.Х.П. – като ищец, сумата от 14 933,31лв., представляваща недължимо
платена /надвзета/ сума под формата на възнаградителна лихва по договора за
кредит между страните за периода от 30.12.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер
на законната върху главницата за периода от 30.12.2017г. до датата на подаване
на исковата молба в размер на 2 000лв. претендира за разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК пълномощниците адв. ЙС. и адв. С.Ш. на „УниКредит
Булбанк“ АД, са подали писмен отговор, с който заявяват, че искът е допустим, но неоснователен.
Не оспорват, че на 28.05.2007г. между страните бил сключен договор за ипотечен кредит № 1338.
Не оспорват, че
кредитът бил усвоен и погасяван през процесния
период.
Не оспорват, че
за периода 27.12.2017 г. - 28.05.2020 г. банката била
възстановила на ищеца 123.31 евро надвзета възнаградителна лихва.
Оспорват
качеството потребител по ЗЗП на кредитополучателя — ищец, защото:
С анекс от 26.01.2010 г. бил променен крайния срок за погасяване на кредита поради
предсрочно частично плащане. Едновременно с това страните били съгласували промяна на приложимите към договора общи
условия, като приели, че ще се прилагат тези по кредитите на лица,
осъществяващи стопанска дейност. Предназначението на сградата, за чиято покупка
бил отпуснат кредита, било променено. Този факт се доказвал и от начина, по който
тази сграда била отразена в АГКК. Тя била „вилна сграда, намираща се в поземлен имот с идентификатор
67800.8.870, стар № 8094, парцел IX местност „Буджака“, Община Созопол.
Сградата била „друг вид сграда за обитаване, брой етажи 3, брой
самостоятелни обекти 3.
Следователно цялата
аргументация на ищеца по Закона за защита на потребителите била неприложима в
отношенията между страните.
В т. 4.1а на процесния договор
страните били договорили процент на възнаградителната лихва от 6.65 на
сто. В Анекса лихвата не била променена, а в
искането за промяна ищецът изрично бил изразил
воля месечната вноска, която била резултат на
възнаградителната лихва, да не се променя. По този начин ищецът бил препотвърдил съгласието си с договорения размер на
лихвата.
Съгласието на ищеца с
договорения размер от 6.65 на сто се установила и от исковата му претенция
предявена по т.д. № 1 от 2018 по описа на ОС-Стара Загора и поддържано като
становище по възз. т. д. № 300/2019г. на Пловдивския апелативен съд. В този
процес ищецът бил търсил разликата между
действително платената лихва и дължимата при договорения процент от 6.65 на
сто. Търсените суми били присъдени. В мотивите
на първоинстанционния съд на стр. 10 от решението, изрично било посочено, че надвзетата сума била над лихвения процент от 6.65 на сто. По идентичен начин на
стр. 5 от въззивното решение, Пловдивския апелативен съд бил приел, че разликата над 6.65 на сто била значителна и накърнявала интересите
на ищеца. Въззивното решение коригирало
първоинстанционното поради допусната техническа грешка, а не по същество.
По повод молба на
ищеца от 21.07.2020г., в която ищецът се позовавал на постановените
съдебни решения, банката била отговорила, че
именно в изпълнение на тези решения възстановила 123.31 евро.
Новата теза на ищеца била,
че банката следвало да намалява договорената възнаградителна лихва в
съответствие с промените на индекса Юрибор. Поради това ищецът търси разликата
между действително платената лихва и тази, която би била изчислена като сбор от
индекса Юрибор плюс надбавка. Ищецът игнорира факта, че в текста на т. 4.1.а. било записано, че лихвата се формира от базов лихвен процент
плюс надбавка, в резултат на което се получавал
годишния лихвен процент. Базовият лихвен процент се определял от УС на банката и той бил
записан с цифра (3.859). Никъде в договора не била предвидена възможност за намаляване на договорения размер
на възнаградителната лихва. Допусната била
възможност само за увеличение.
Действителността/недействителността на тази клауза било без правно значение в настоящия процес, защото към
настоящия момент банката не била надвзела
възнаградителна лихва. Следователно за ищеца липсвал правен интерес да поддържа твърдението за недействителност
на т. 11.1.3. от Раздел II на договора (стр. 4 от исковата молба).
Възстановяването на надвзетите 123.31 евро през месец май 2020г. било резултат по-скоро на уточняване на изпълнението съобразно
съдебните решения.
Относно приложимостта
на договорената лихва през целия срок за изпълнение на договора има изобилна
съдебна практика.
С Решение № 115 по
т.д. № 939/2009г. ВКС бил приел, че при тълкуване волята на страните се
извеждала меродавната и изявената, а не
предполагаема воля на страните. Тълкуването целяло установяване на точния смисъл, в случаите когато били налице неясноти в уговорките, предмет на спор между
страните. В процесния случай, след отстраняване действието на недействителна
клауза в общи условия, въззивният съд бил
тълкувал договора в частта му за размера на договорената възнаградителна лихва.
С Определение № 758
по т.д. №1259/2018г. ВКС не бил допуснал касационно обжалване на решение, в
което въззивният съд бил приел, че липсва
съгласие и установен допустим начин за едностранна промяна на лихвата, от която
и да е от страните, а за изявено съгласие, че лихвения процент по т. 4.1.а е
минимален.
С Определение № 336
по т.д. №2887/2018г. ВКС не бил допуснал касационно обжалване, тъй като бил приел, че възприетия от въззивния съд първоначално
договорен лихвен процент бил приложен
правилно, защото нищожните клаузи се отнасяли
единствено до едностранното право на банката да променя лихвения процент.
С Решение № 146 по
т.д. № 2615/2016г. ВКС бил отменил решение на въззивен съд и бил дал указания при новото разглеждане на делото
възнаградителната лихва да се изчислявала
според първоначалния погасителен план без да се съобразяват едностранни
изменения и допълнителни споразумения за промяна на лихвата.
С Решение № 231 по
т.д. №875/2017г. ВКС бил отменил въззивно решение и след обявяване на
клауза за увеличение на лихвата за нищожна, бил
приел че получената от банката лихва в процент над първоначално уговорения бил платен недължимо.
С Определение №485 по
т.д. № 339/2018г. ВКС не бил допуснал касационно обжалване на решение, в
което въззивният съд бил приел, че договорът
действа без нищожната клауза, но тя не можела
да бъде заместена съобразно икономическия интерес на потребителя с уговорка, предвиждаща автоматично намаляване на лихвения
процент, съобразно изменението на Юрибор.
С решение №424 по
гр.д. № 1899/2015г. ВКС бил оставил в сила решение на СГС по гр.д. №
11169/2014г. СГС след направен подробен анализ на договора и след обявяване на
клаузи за едностранно увеличение за нищожни бил
приел, че първоначално договорената лихва била
фиксирана. Отбелязването на начина, по който тази лихва е формирана според СГС
има информативен характер. Според СГС уговарянето на точен лихвен
процент бил нормалния начин за договарянето на цената
на услугата и той не противоречал на закона,
нито бил неравноправен. Затова посочването на
Юрибор плюс надбавка имало информативен
характер.
С определение №179 по т.д. №60347/2016г. ВКС не
бил допуснал касационно обжалване на въззивно
решение, в което съдът бил приел, че с оглед липсата на постигната договореност лихвата да
подлежи на автоматично намаляване при намаляване на Юрибор, платеното до
размера, определен при подписване на договора не било платено без основание.
По гр.д.
№15893/2017г. на СГС съдът бил приел, че кредитополучателят нямал правен интерес от възражението за
неравноправност/недействителност на клауза, защото дори при уважаване на това
възражение годишния лихвен процент не следвал
да се намалява, защото не било предвидено в
договора. Обратното би довело до „допълване на договора“ от съда (стр.З от
решението).
В решение № 87/06.11.2019г. по т.д. № 848/2017г. на
ВКС било казано, че
,,посочването на лихвата, при която се сключва
договорът, представлява изпълнение на изискванията по чл. 58 ЗКИ и е в
съответствие с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските
взаимоотношения при запазване на тази клауза и премахване от договора на неравноправните
клаузи за изменение на лихвата, банката не може да променя едностранно базовия
лихвен процент и това е валидният, според определението в договора,
лихвообразуващ компонент .
С Решение № 92 от 09.09.2019г., ВКС бил приел, че нищожността на клауза за
едностранна промяна на лихвата „не обуславяла нищожност и на уговорката в същата клауза за заплащане от
кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с
точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и
договорна надбавка. В същото
решение ВКС приел,
че лихвата към датата на сключване на договора
указвала ясно и недвусмислено размера на дължимата
от кредитополучателите възнаградителна лихва, съставляваща цената за ползване
на предоставения им кредит.
Не
възразяват да се приемат приложените към исковата молба
писмени доказателства. Не възразяват срещу искането да се допусне експертиза. Молят съда на вещото лице
да се постави допълнителна задача: Да изчисли дължимата възнаградителна лихва
за периода 30.12.2017 г. - 30.12.2020г. при лихвен процент от 6.65 на сто. Да
сравни получения резултат с действително платената лихва и след като отчете
възстановените 123.31 евро, да посочи разликата, ако има такава. Молят съда да отхвърли
изцяло предявените искове и да им присъди направените разноски.
В първото по делото съдебно заседание се явява адв. Е.М. процесуален представител
на ищеца, за ответника се явяват адв. С. и адв. Ш., изслушана е
съдебно-икономическа експертиза, представени от ответната страна са общите
условия, при които „УниКредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица
осъществяващи стопанска дейност, както и заверено копие от банкова регулация от
04.11.2010г.
Във второто по делото заседание адв. М. е взела
становище по така представените от ответната страна Общи условия, същевременно
е допуснато увеличаване на размера на предявените
искове, както следва: иска за главницата следва да се счита предявен в размер
на 18407,51 лв за периода 30.12.2017г. до дата на подаване на искова молба, а иска
за мораторна лихва следва да се счита предявен за сумата 2929,60лв за същия
период.
Установява се по делото, че е налице Договор за банков
кредит №1338/28.05.2007г., по който ответника „УниКредит Булбанк“ АД е
кредитор, а ищеца Д.Х.П. е кредитополучател на сумата от 157 500.00 евро,
посочена е целта на кредита - за покупка на къща. Налице към договора са
условия по кредити на физически лица - Ипотечни кредити подписани от
кредитополучателя, погасителен план, условия за усвояване обслужване на кредита
и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №1338 от 28.05.2007г.
В условията по кредити на физически лица е регламентирано, че кредитополучателя заплаща във връзка със
сключения договор за кредит и ползването на кредита разходи вкл. лихви, такси,
комисионни, или други разходи. Дължимите лихви се начислявали на база приложимия за съответния период на
олихвяване базисен лихвен процент и установена в договора надбавка, като
базисен лихвен процент за съответния период на олихвяване се прилагал
утвърдения от Управителния съвет на банката съответно от оторизирани от него да
го определят органи и/или служители на Банката- лихвен процент за кредити в
съответната валута както следва: за кредити в евро-едномесечния EURIBOR равен на индекса закръглен до третия десетичен знак
публикуван на страница „EURIBOR=“ REUTERS в
11,00ч. централно европейско време, два работни дни преди първия работен ден от
всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца, до деня предхождащ
първия работен ден на следващия месец включително.
Приложено по делото е заявление от ищеца П. до
„УниКредит Булбанк“ АД като в същото е указано, че от м. 01.2009г. EURIBOR формиращ базовия лихвен процент трайно намалява
стигайки до отрицателни стойности. В нарушение на договора за банков кредит и
чл.10.3, 10.4 от условията за кредитиране на физически лица въпреки, че базовия
лихвен процент по договора формиран съгласно условията намалял, банката в
нарушение на договора продължила да начислява годишна лихва в размер на 6.65 %,
тъй като надбавката за редовен дълг било постоянна величина, то следвало
предвид, че базовия лихвен процент формиран на базата на месечния EURIBOR е
отрицателна величина годишната лихва формирана от двата компонента да е под
2,791%. Във връзка с така посоченото заявление от банката ответник до ищеца е
изпратено писмо, в което се сочи, че приложим по кредита е годишен лихвен
процент съставен от базисен лихвен процент и надбавка БЛП се определял въз
основа на конкретно посочен индекс едномесечен EURIBOR тоест референтния индекс се ползвал при определяне
стойността на БЛП, но БЛП не бил дефиниран като единствено равен на този индекс.
Налице по делото е изготвено заключение по съдебно
икономическа експертиза, видно от което е, че съгласно т.4.1.а от договора, годишния
лихвен процент се състои от два компонента 3,859 пункта –базисен лихвен процент
и 2,791 пункта надбавка: тоест 6,650 пункта общо. Лихвения процент определен от
банката по процесния договор за кредит през периода 30.12.2017г. до 02.09.2019г.
бил 6,717%, за периода от 02.09.2019г. до 25.09.2019г. бил 6,944, за периода от
25.09.2019г. до 28.05.2020г. бил 6,717%, за периода от 25.09.2020г. до 28.12.2020г.
бил 6,650%. Установено е според вещото лице, че има надвзети суми под формата
на лихва по договора за кредит за периода от 30.12.2017г. до датата на подаване
на исковата молба, а именно в размер на 9411,61евро
съответно 18407,51лв, а евентуално дължимата законна лихва върху надвзетите суми от датата, на която са
надвзети до подаване на исковата молба е общо 1497,88 евро съответно 2929,60лв.
От правна страна:
По делото не се спори относно факта, че между ищеца и
ответната страна е налице действащ и към момента договор за банков кредит
№1338/28.05.2007г., по силата на който ответната страна е предоставила на ищеца
сума в размер на 157500,00 евро с краен срок на погасяване според лихвен план -25.01.2030г.
В договора –т. 4.1.а, е записано, че ГЛП-годишния
лихвен процент е договорен в размер на 6,65% и се формира от базисен лихвен
процент в размер на 3,859 % и надбавка в размер на 2,791 пункта. Договора както и погасителния план, а така също и
условията по кредити на физически лица-ипотечни кредити са подписани от ищеца.
Съгласно т.10.2 от Условията по кредити на физически
лица приложими за ипотечните кредити дължимите лихви се начисляват на база на
приложимия за съответния период на олихвяване базисен лихвен процент и
установената в договора за кредит надбавка определени взависимост от стойността
на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока на кредита обезпеченията
и др. обстоятелства отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и
произтичащия от него кредитен риск. Съгласно т.10.5 от същите условия при
кредити изплащани чрез анюитетни вноски годишния лихвен процент за съответния
лихвен период се фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения
индекс с плюс /минус 1% съответно до поредна аналогична промяна спрямо
предходно извършената.
Съгл. т.11.1.3 от условия за усвояване обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №1338 от
28.05.2007г., при кредити издължавани чрез анюитетни вноски ГЛП по кредита за
съответния лихвен период от лихвения план се фиксира в размера по т.4.1а- т.е. 6,65%
и не може да се променя освен, когато пазарните условия водят до необходимост
от увеличаването му най- малко с 1 пункт. Кредитополучателя дава съгласието си
кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент за дадения
лихвен период по лихвения план по т.4.1а съгласно предходната точка съответно
да променя размера на анюитетната вноска без за това да е необходимо сключване
на допълнително споразумение между страните при нарастване на базисния лихвен
процент с повече от един пункта от размера определен от кредитора в деня на сключване
на договора, или от размера му формиран след промяна по реда на настоящата
точка- видно от твърдяното от ищеца е, че тази клауза е неравноправна.
По процесния договор ищеца е потребител, а банката
търговец. Според ЗЗП неравноправна клауза е тази, която не е индивидуално
определена, уговорена във вреда на потребителя не отговаряща на изискването за
добросъвестност, а също така и тези
уговорки, които водят до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, както и до несъответствие във възможността им да
упражняват своите права за защита по договора. Според настоящия договор е
предвидена възможността банката да увеличава
ГЛП - именно по този начин се накърнява принципа за добросъвестност, тъй
като е предвидена възможност за увеличаване, но не и за намаление на пазарния
индекс едномесечен EURIBOR тоест интересите на потребителя не са защитени.
Според вещото
лице дължимата от ищеца лихва по
договора за кредит- изчислена съобразно уговореното в т.4 от същия за периода
30.12.2017г. до дата на подаване на искова молба- 30.12.2020г. е 5236,89евро. Според
вещото лице, има надвзети суми под формата на лихва по договора за кредит за
периода от 30.12.2017г. до датата на подаване на исковата молба, а именно в размер на 9411,61евро съответно
18407,51лв, а евентуално дължимата законна лихва върху надвзетите суми от датата, на която са
надвзети до подаване на исковата молба е общо 1497,88 евро съответно 2929,60лв.
При тези изчисленията на вещото лице, обаче не са отчетени уговорките в т.4.1.а
от процесния договор, а именно че е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 6,65%, поради което съдът не възприема като относимо заключението в
тази му част.
Едновременно с това отново видно от заключението на
вещото лице, е че дължимата от ищеца възнаградителна лихва по договора за
кредит, но изчислена при лихвен процент
от 6,65-както е регламентирано в т.4.1.а от договора за периода 30.12.2017г.
-30.12.2020г. е 14 638,09 евро и има надвзети суми под формата на лихва по
договора за същия период в размер на 133,72 евро установени като разлика между
платената и дължимата възнаградителна
лихва по същия. Като се има предвид възстановената от банката сума в полза на
ищеца на 19.06.2020г.-123,31 евро надвзетата сума била в размер на 10,41 евро
или 20,36лв. Горепосоченото становище в заключението на вещото лице за
изчислената възнаградителна лихва по договора за кредит, при лихвен процент от
6,65 кореспондира и с регламентите по самия договор.
Клаузата по горепосочената т.11.1.3 от условия за
усвояване обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за
банков кредит №1338 от 28.05.2007г., е
неравноправна по смисъла на чл.143 т.12 от ЗЗП тъй като предоставянето на
услугата дава право на търговеца да увеличава цената без потребителя да има
право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с тази при сключването на договора.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да
прогласи нищожност на предвидената в условия за усвояване обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит №1338 от 28.05.2007г., клауза т.11.1.3 като в този случай дължимата
от ищеца лихва следва да се изчисли съгласно индивидуално определените му клаузи
на договора за кредит-т.4.1.а от същия, а именно при годишен лихвен процент
6,65 на сто.
Предвид гореизложеното ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 20,36 лв - надвзета възнаградителна
лихва по договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г. за период от
30.12.2017г. до 30.12.2020г. както и мораторна лихва върху тази сума в размер
на 6,20лв /служебно изчислена/ за периода от 30.12.2017г. до 30.12.2020г. като
отхвърля иска за недължимо платена възнаградителна лихва над присъдения размер
до пълния претендиран от 18407,51лв и отхвърля иска за мораторна лихва върху
главницата над присъдения размер до пълния претендиран до 2929,60лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора съдът следва да присъди на
страните направените по делото разноски , а именно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в размер на 3,24лв
съразмерно с уважената част от иска. На осн. чл.78 ал.3 ГПК на ответника се
дължат разноски в размер на 1176,53лв съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран
Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК ********* с адрес гр. София
район „Възраждане“ пл. „Света Неделя“ №7 да заплати на Д.Х.П. ЕГН: ********** с
адрес *** сумата от 20,36лв представляваща недължимо платена надвзета
възнаградителна лихва по договор за банков кредит № 1338 от 28.05.2007г. за
период от 30.12.2017г. до 30.12.2020г. както и сумата от 6,20лв представляваща
мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.12.2017г. до 30.12.2020г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за недължимо платена възнаградителна лихва над присъдения
размер до пълния претендиран от 18407,51лв, и ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва
върху главницата над присъдения размер до пълния претендиран до 2929,60лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК
********* с адрес гр. София район „Възраждане“ пл. „Света Неделя“ №7 да заплати
на Д.Х.П. ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 3,24 лв - деловодни разноски по
настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Д.Х.П. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД ЕИК ********* с адрес
гр. София район „Възраждане“ пл. „Света Неделя“ №7 сумата от 1176,53лв -
деловодни разноски по настоящото производство съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: