Р Е Ш Е Н И Е
№ / 10.11.2017
гр.Плевен 10.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
десети октомври
през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря Жени Стойчева и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело
№131 по описа за
2017г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е изпратено по подсъдност от СГС.С
определение на СГС,І-во гр.о.,18 състав от 06.04.2016г.е прекратено
производството по гр.д. №1313/2016г.по описа на СГС,І-18 състав и делото е
изпратено по подсъдност на Окръжен съд Плевен.Това определение на СГС е
потвърдено с определение на Софийски Апелативен съд №1122 от 16.01.2017г.по
ч.гр.д.№73/2017г. по описа на същия съд.Определението на САС не е обжалвано пред
ВКС и е влязло в сила.
Предявен е иск от П.В.С. ***/в момента
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора в гр.София/ срещу Б.Х. ***
за сумата 50 000лв.,претендирана на основание чл.45 от ЗЗД за претърпени
неимуществени и имуществени вреди.В ИМ ищецът
твърди ,че в резултат на дадените от ответника показания по ДП
№154/2009г.по описа на ОД на МВР Шумен,последният го е набедил в престъпление и
на ищеца е повдигнато обвинение по чл.330 ал.3 във вр.с ал.2,т.2 и т.4 във вр.с
ал.1 вр.с чл.20 ал.3 НК. Изложени са доводи,че в дадените от ответника
показания,последният е твърдял,че в периода от неустановена дата на м.април
2008 г.до 18.08.2008г. ищецът е дал поръчка за взривяване на лек автомобил с марка „***“,собственост на
адвокат П. И.Л. ,че поръчката е била изпълнена,но ответникът като свидетел не е
знаел кой е извършителят на престъпното деяние.Ищецът счита,че с така дадените
показания ответникът е дал основание на
Окръжна прокуратура Шумен да му повдигне обвинение. Твърди се,че впоследствие с
присъда №29 от 20.12.2012г.на Окръжен съд Шумен по НОХД №303/2011г. ищецът С. е
признат за невиновен за това, че през периода от неустановена дата на м.април
2008г.до 18.08.2008г. в гр.София и в гр.Велико Търново в съучастие като подбудител с Г.В.В. като подбудител и П. С.А. като помагач и неизвестен
извършител,умишлено склонил неизвестния
извършител умишлено да запали имущество
със значителна стойност –лек автомобил“***“ с ДК № ***,ползван от П. И.Л.
,като палежът е извършен на 18.08. 2008г.от неизвестен извършител в гр.Велико
Търново,от деянието са последвали значителни вреди в размер на 31 164лв.и палежът е извършен от лице
,действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група и е имало
опасност пожарът да се разпростре и върху др.имоти със значителна
стойност-престъпление по чл.330 ал.3 вр.с ал.2 т.2 и т.4 вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.3 НК,за което престъпление
е оправдан по така повдигнатото обвинение,
съгласно присъда на Апелативен
съд Варна от 27.02.2014г. по ВНОХД №194/2013г. и решение на ВКС на РБ №493 от
15.06.2015г.по нак.д. №1559/ 2014г.Ищецът твърди,че ответникът с лъжите си му е
причинил страдания и тежки психически увреждания,в това число и на семейството
му,че е бил задържан в ареста на гр.Шумен ,където е престоял 2 години,че в
резултат на това е развил хипертония,диабет ІІ степен ,агорафобия.Твърди се ,че
повдигнатите обвинения за тежко престъпление срещу ищеца са криминализирали неговото име в
обществото,което е довело до изключването му от постовете,които е заемал като
председател на Европейската федерация по сумо,председател на Българската
федерация по сумо,експерт в Народното събрание,че е опетнено името му в
обществото ,градено с години. В заключение ищецът моли съда да постанови
решение,с което ответникът Б.Х.Д. да бъде осъден да му заплати сумата по
иска/50 000лв./,законна лихва до изплащане на същата и направените разноски по
делото.
След изпращане на делото
по подсъдност на ПОС,с разпореждане на ПОС №382 от 24.02.2017г.ИМ е оставена
без движение,като на ищеца е указано да уточни размера на претендираните
имуществени вреди,в какво се изразяват, техния вид и характер ,както и да
уточни от общата сума в размер на
50 000лв. каква сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди
и каква сума като обезщетение за имуществени вреди,като се направи
разграничение по пера.Със същото разпореждане на ПОС на ищеца е указано да
уточни поддържа ли направеното с ИМ искане за предоставяне на правна помощ.В
дадения едноседмичен срок от ищеца е постъпила молба,с която е уточнено,че
същият няма претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди ,че претендираните вреди в настоящото производство са изцяло от
неимуществен характер.Със същата молба ищецът е заявил ,че не поддържа искането
си за предоставяне на правна помощ ,като е направил искане призовките и
съобщенията по делото да се изпращат на
съдебен адрес-адвокат В.Н. от АК Монтана,с посочен адрес ***.Ищецът П.С. чрез
своя пълномощник адвокат В.Н. от АК Монтана поддържа така предявения иск.В
съдебното заседание на 10.10.2017г.,на което бе даден ход по същество ищецът и
неговият пълномощник не се явиха.
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.Х.Д. ,приложен по
първоначално образуваното гр.д.№1313/2016г.по описа на СГС.В отговора
ответникът е направил възражение по чл.119 ал.3 ГПК за неподсъдност на делото
пред СГС,като са изложени съображения,че съгласно чл.105 ГПК искът следва да е
предявен пред съда в района на който е постоянния адрес на ответника,че
неговият постоянен адрес ***,което предполага искът да се предяви пред Окръжен
съд Плевен или съгласно чл.115 ГПК да се
предяви в Окръжен съд Шумен ,тъй като
искът за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по
местоизвършване на деянието.С отговора се оспорват твърденията в ИМ,че
ответникът е депозирал лъжи пред съда,с което на ищеца са причинени страдания и
тежки психически увреждания.Излагат се доводи,че в цитираните съдебни актове
показанията на ответника не са приети за недостоверни, напротив същите са
кредитирани с доверие,че не показанията на ответника са причина за постановените частични
оправдателни присъди спрямо ищеца,а непрецизната конструкция на повдигнатото на ищеца обвинение в тези части,че
дадените от ответника показания нямат характера на деликт. Ответникът излага
доводи,че ако ищецът счита,че показанията му са били недостоверни е следвало
вместо да предявява иск по чл.45 ЗЗД, да подаде сигнал срещу него за
престъпление по чл.290 ГНК в Окръжна прокуратура Шумен .Направено е искане за
прекратяване производството пред СГС и изпращането му по подсъдност на
съответния съд.С отговора е направено искане
ИМ,ведно с приложенията към нея да бъде изпратена на Шуменска Окръжна
прокуратура за проверка дали приписаното
на ответника поведение има характера на престъпление по чл.290 НК.В съдебното
заседание на 10.10.2017г.,на което бе даден ход по същество ответникът Б.Д.
чрез своя пълномощник адвокат К.Д. от ПАК моли съда да постанови решение,с
което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираната от адвокат Д. писмена
защита.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Окръжният съд като
прецени становищата на страните , представените по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.Ищецът П.С. претендира от ответника Б.Д. сумата от 50 000лв.като обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,с оглед уточнението на
ИМ,че няма претенция за имуществени вреди.Сумата се претендира в резултат на
непозволено увреждане –дадени от ответника показания по ДП №154/2009г. по описа
на ОД на МВР Шумен,въз основа на които ищецът твърди,че му е повдигнато
обвинение от Окръжна прокуратура Шумен за престъпление по чл.330 ал.3 във вр.с
ал.2,т.2 и т.4 във вр.с ал.1 и чл.20 ал.3 НК,по което впоследствие оправдан с
влязла в сила присъда.Върху сумата се
претендира законна лихва ,считано от датата на завеждане на ИМ/с оглед направеното
уточнение/ до
окончателното й изплащане.
От представените към ИМ и заверени от
пълномощника на ищеца писмени доказателства се установява,че ответникът Б.Д. на
05.01.2011г.е депозирал показания по ДП №154/2009г. по описа на ОД на МВР Шумен ,пред прокурор от ОП Шумен
,в които е посочил,че поръчката за нанесен побой на адвокат Л. и извършен палеж на автомобила
на адвокат П. Л. от гр.Велико Търново му е дадена от ищеца П.С. или “***“, като
е обяснил,че за изпълнение на тази
поръчка няколко пъти е ходил до гр.Велико Тръново ,където се е срещал с Р.Д. и
са описани извършените действия.Представен е и непълен препис от протокол за
очна ставка от 20.04.2011г.по същото ДП №154/2009г.по описа на ОД на МВР Шумен
,извършена между ответника Б.Д. като свидетел и Р.Д..
С изготвения
проекто-доклад,съгласно определение №329 от 20.03.2017г.съдът е изискал от
Окръжен съд Шумен заверен препис от
присъда №29 от 20.12.2012г.,ведно с мотивите на ШОС по НОХД №303/2011г. с
отбелязване кога е влязла в сила, както и постановените актове на въззивна и
касационна инстанция-присъда №1 от 27.02.2014г.по ВНОХД №194/2013г. на
Варненски Апелативен съд,ведно с мотивите към нея и решение на ВКС №493 от
15.06.2015г.по н.д. №1559/2014г.,както и заверен препис от протокол за разпит
на свидетеля Б.Х.Д. от 05.01.2011г.,намиращ се на стр.170-172 от ДП №154/2009г.
по описа на ОД на МВР Шумен.От ОС Шумен е постъпило писмо,че исканите документи не
могат да бъдат издадени,тъй като НОХД №303/2011г.по описа на ШОС се намира на производство във ВКС.
От представените и
заверени от пълномощника на ищеца преписи от
присъда №29 от 20.12.2012г.на Шуменски
Окръжен съд НОХД №303/2011г., мотиви към присъда на Варненски Апелативен
съд по ВНОХД №258/2013г.и решение на ВКС №493 от 15.06.2015г.по
н.д.№1559/2014г.,което съдът и служебно провери на сайта на ВКС се налага
извода,че ищецът П.В.С. е осъден с влязла в сила присъда за няколко престъпления , вкл.за престъпление по чл.321 ал.3,предл.1 и предл.2т.1 вр.ал.1 предл.1и предл.2 НК , затова,че в периода от
неустановена дата през 2007г.до 23.07.2010г.на територията на РБ
–гр.София,гр.Пловдив ,гр.Велико Търново, гр.Самоков, гр.Шумен , гр.Луковит и в
района на хижа „Вада“,Община Самоков е образувал и ръководил организирана
престъпна група –структурирано трайно сдружение
на повече от три лица ,съставено с цел
да върши съгласувано в страната престъпления,за които е предвидено
наказание лишаван от свобода повече от 3
години,като групата е въоръжена и е
създадена с користна цел.Налице е и влязла в сила присъда ,с която ищецът П.С. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл.330 ал.3 във вр.с ал.2,т.2 и т.4
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.3 НК ,затова,че през периода от неустановена дата на
м.април 2008г.до 18.08.2008г.в гр.София и в гр.Велико Търново в съучастие като
подбудител с др.лица като подбудител и помагач
умишлено склонил неизвестния
извършител да запали имущество със
значителна стойност –лек автомобил „***“,ползван от П.И.Л.,като палежа е
извършен на 18.08.2008г. от неизвестния извършител в гр.Велико Търново ,от
деянието са последвали значителни вреди
в размер на 32 164лв.и палежът е извършен от лице,действащо в
изпълнение на решение на организирана
престъпна група и е имало опасност пожарът да се разпростре и върху др.имоти
със значителна стойност.С решението на ВКС №493 от 15.06. 2015г. по
н.д№1559/2014г.е отменена присъда № 1 от 27.02.2014год. по ВНОХД № 194/2013год. на Варненски Апелативен съд, в частта, с която
присъда № 29 от 20.12.2012 на ШОС постановена по НОХД № 303/2011г., е изменена
в наказателно-осъдителната част,по отношение на подсъдимия П.С. по
пункт 2 от обвинението по чл.116, ал.1, т.7, т.9 и т.10, вр. чл.115, вр. чл.20,
ал.3 от НК с пострадал П. И. Л. и по пункт 3 от обвинението по чл.116, ал.1,
т.7, т.9 и т.10, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 от НК с пострадал Р. А. Р., както
и по определеното на подсъдимия на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко
наказание „Доживотен затвор“;както и в частта,в която са уважени гражданските искове.В
отменената част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Варненски Апелативен съд.От направеното от пълномощника на ищеца-адвокат В.Н.
уточнение в съд.заседание на 25.04.2017г.се установява,че понастоящем делото е
висящо пред ВКС,като е образувано н.к.д.№407/2017г.
От представената към ИМ служебна бележка от МП-ГД“Изпълнение на наказанията
„затвора гр.София се установява,че ищецът П.В.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 19 години, постъпил е в затвора на 19.05.2011г.,с начало на
наказанието 22.09.2010г.
По
делото са представени няколко докладни записки/л.30-37/от които се
установява,какви прегледи са извършвани на ищеца П.С. ,с оглед здравословните
му оплаквания по времето,когато същият е бил задържан в следствения арест . От
представената епикриза от клиниката по
интензивна терапия към ВМА се установява,че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 24.07.2010г.и е изписан на 26.07.2010г.,с диагноза:Инвазивна
диагностика на сърд.съдови
заболявания,състояние след СКАГ-МУСКУЛЕН БАНД LAD-Хемодинамично незначим,Есенциална хипертония,затлъстяване 3 ст.От
приложената епикриза от „Втора
многопрофилна болница за активно лечение –София „ЕАД е видно,че ищецът е бил на
лечение в болницата за периода от 05.08.2010г.до 09.08.2010г.,с окончателна
диагноза:Есенциална АХ и придружаващи заболявания :Зд новооткрит.Представена е
епикриза от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода-
вътрешно отделение ,съгласно която П.С. е постъпил на 26.07.2010г.и е изписан
на 03.08.2010г. с диагноза :Хипертония АРТгр І-ІІ.Нарушен глюкозен толеранс.ОбезитаСгрІІ.Дистония
Невровегетатива.Представена е и епикриза от МИ-МВР,в която е посочено,че П.С. е
бил на лечение на 24.07.2010г. с диагноза:ИБС НАП-в покой АХ ІІІст.Хипертонична
криза.
По делото са събрани и гласни доказателства.От
показанията на свидетелката Е.П./съпруга на ищеца/ се установява ,че преди
задържането на съпруга й,същият е бил здрав,спортист ,тренирал е сумо и освен спортни травми не е
имал здравословни проблеми.Свидетелката посочва,че след задържането съпругът й
е бил зле психически,започнал е да получава фобии,да има всякакви
страхове и здравословни
проблеми,свързани с кръвно, сърце,че е отключил диабет.Същата депозира
показания,че в момента съпругът й е в софийския затвор,че през последните 7
години се е натрупала огромна по обем медицинска документация,че в нейно
присъствие по време на съдебните заседания при разглеждане на нак.дело е имало
2-3 случая,единият от които в Шумен ,при които съпругът й е припадал , идвали
са линейки. Свидетелката П. посочва,че
през последните 2-3 години състоянието на съпруга й се променя, понякога е
изключително зле,в т.ч.и психически,има проблеми с кръвното и при такава
ситуация предпочита да не се вижда със
сина им,че на моменти състоянието му е горе-долу добре,като пие много лекарства
,че през последните години съпругът й често е получавал кризи,като му е
оказвана спешна медицинска помощ в софийския затвор.Същата посочва, че познава
ответника Б.Д.,който е работил при съпруга й,че от адвокатите на П. е
разбрала,че част от обвинението по наказателното дело се гради на показанията
на Б..
От показанията на свидетел Х.Х. се установява,че
познава ищеца от 2002г.,заедно са тренирали сумо,ищецът му е бил и треньор и са
работили заедно във федерацията.Свидетелят посочва,че през 2009г.ищецът е бил
избран за председател на Българската федерация по сумо,а през 2010г. и за
председател на Европейската федерация по сумо,че новината за задържането му е
била шок за всички,че дори от Япония са го питали какво се случва. Свидетелят
установява,че на проведен конгрес през 2011г. ищецът е освободен като
председател и на негово място е избран друг председател,че С. тежко е преживял това петно върху името
си,за него е бил голям стрес и срам, тъй като е градил кариера 20 години,че два
пъти е посетил ищеца в затвора и
последният е бил психически сринат,без увереност ,като се е притеснявал
от това,което хората говорят за него.
По делото бе назначена комплексна медицинска
експертиза за установяване здравословното състояние на ищеца за периода от
задържането му през 2010г.до днешна дата.В съдебното заседание на
10.10.2017г.съдът на основание чл.253 ГПК отмени определението за назначаване
на тази експертиза по съображения,изложени в мотивите на определението.
При
съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,съдът
приема,че не са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността
на ответника.Не са ангажирани доказателства ,че от страна на Б.Д. са
извършени виновни и противоправни
действия, т.е.не е налице първият елемент от фактическия състав на деликта. Дадените
от последния показания пред разследващите органи, респ.пред прокурор от ОП Шумен
по образуваното ДП №154/2009г.по описа на ОД на МВР Шумен , уличаващи ищеца в извършване на
престъпление,не могат да бъдат квалифицирани като виновни действия или
неправомерно поведение по смисъла на чл.45 ЗЗД.Достоверността на показанията на
всеки един свидетел се преценява от съда
съвкупно с останалите събрани по конкретното дело доказателства.Недоказани са
твърденията на ищеца,че в качеството си на свидетел по воденото ДП ответникът е
лъжесвидетелствал.За да се приеме с категоричност,че ответникът е дал лъжливи
или неистински показания,следва същият да е осъден с влязла в сила присъда за
престъплението лъжесвидетелстване по чл.290 НК,каквито данни по делото няма.Не
са ангажирани доказателства с дадените от ответника показания по воденото ДП
последният умишлено,знаейки,че ищецът е невинен,да го е набедил в извършване на
престъпление,да е злоупотребил с права или превратно да е упражнил права,т.е.не
е установен от субективна страна умисъла,
криминализиран в съставите на гл.VІІІ раздел ІІІ от НК/престъпления против правосъдието/,за да възникне
гражданската отговорност на ответника Д. в качеството му на свидетел за вреди от деликт.В този смисъл е и задължителната съдебна
практика,на която се позовава пълномощникът на ответника-определение на ВКС
№205 от 26.02.2010г. по гр.д.№7/2010г.,ІІІ г.о. Фактът,че ищецът П.С. с влязла
в сила присъда е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.330 ал.3 вр.с
ал.2т.2 и т.4 вр.с л.1 вр.чл.20 ал.3 от НК –дадена поръчка за взривяване на лек
автомобил,марка“***“,ползван от адвокат П.
Л.,не обуславя автоматично извода,че ответникът с дадените свидетелски
показания е набедил ищеца в извършване на престъпление. Набедяването само по
себе си също представлява престъпление против правосъдието по смисъла на чл.286
и следв.от НК,което може да бъде установено единствено с влязла в сила
осъдителна присъда,каквато не е налице
по отношение на ответника Б.Д..Отделен е
въпроса,че срещу ищеца са повдигнати обвинения за множество тежки
престъпления,в една част наказателното производство все още е висящо,но е
налице влязла в сила присъда,с която
същият е признат за виновен и осъден за тежко престъпление по чл.321 ал.3 НК-организиране и ръководене на организирана престъпна група,като в момента
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 19 години.
От представената по делото медицинска
документация и от показанията на свидетелите П. и Х.,които съдът кредитира,
действително се установява,че ищецът има множество заболявания,датиращи от
2010г.,когато същият е задържан под стража.Не се установи от събраните по делото
доказателства претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие влошеното
му здравословно състояние и
диагностицираните заболявания хипертония,диабет ІІ степен и др.описани в
епикризите, да са пряка и непосредствена последица от действията на ответника,свързани
с депозираните от последния свидетелски показания по ДП №154/2009г.по описа на
ОД на МВР Шумен. Не е установена каквато и да е причинна връзка между дадените
от ответника свидетелски показания и изключването на ищеца от постовете които е
заемал като председател на Европейската
федерация по сумо и на Българската федерация по сумо,като експерт в Народното
събрание и опетняване на името му в обществото.Тези негативни последици не се
дължат на виновните действия на ответника,а на факта,че срещу ищеца са
повдигнати обвинения за няколко тежки престъпления ,за част от които същият е
признат за виновен и осъден с влязлата в сила присъда.
С оглед изложеното,съдът приема,че не е осъществен
фактическият състав на чл.45 ЗЗД.Не се установиха виновни и противоправни
действия на ответника,които да са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат-претърпените от ищеца
неимуществени вреди.Искът на посоченото
основание за сумата 50 000лв.,претендирана като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е недоказан и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.Поради акцесорния характер на вземането за лихва,спрямо това за
главницата,неоснователна се явява и претенцията за присъждане на лихва от
датата на завеждане на ИМ.
При този изход на
процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 300 лв.за адвокатско възнаграждение.По представения договор за правна
защита е отразено,че размерът на адв.възнаграждение е изплатен изцяло в брой.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.В.С.,ЕГН **********, изтърпяващ наказание“Лишаване от свобода“ в
затвора в гр. София със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.Н. *** иск
с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Б.Х.Д.
,ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат К.Д. от
ПАК за сумата 50 000лв.,претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане-дадени от ответника показания по ДП №154/2009г. по описа на ОД на МВР Шумен,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва
върху сумата,считано от датата на завеждане
на ИМ -02.02.2016г.до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК П.В.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание“Лишаване от свобода“ в
затвора в гр.София със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.Н. *** ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Х.Д. ,ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат
К.Д. от ПАК деловодни разноски в размер на
300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: