Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.03.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На двадесет и
втори февруари две хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Антония
Пенчева
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 6511 по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 422 и чл. 415 от ГПК.
Образувано е
въз основа на искова молба подадена от „Е.” ЕООД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление ***, с която претендира да бъде прието за установено по
отношение на А.З.З., ЕГН:********** ***, че съществува вземането, присъдено с
издадена по ч.гр.д. № 1094/2017г. на ВРС заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК за сумите от: 12 000.00 лева /дванадесет хиляди лева/, представляваща
главница по чл.1.1. от Договор за заем от 13.04.2016 г., обезпечен с договорна
ипотека вх. Рег. № 7956/13.04.2016 г., дв. вх. рег. № 7294, акт № 97, там ІІІ,
дело № 4297, на Агенцията по вписвания, служба вписвания Варна, сумата от
1254.57 лева /хиляда двеста петдесет и четири лева и петдесет и седем
стотинки/, представляваща Лихва и TP - ГПР съгласно чл.2.2. б. „ж" ,
б."з" и б."м" върху главницата от 12 000.00 лева по договор
за заем от 13.04.2016 г. за периода от 13.07.2016 г. до 27.10.2016 г.; сумата
от 3120.00 лева /три хиляди сто и двадесет лева/, представляваща наказателна
лихва върху главницата от 12 000.00 лева
по договор за заем от 13.04.2016 г. за периода от 13.07.2016 г. до 27.10.2016
г.; сумата от 7200.00 лева /седем хиляди и двеста лева/, представляваща
договорна неустойка съгласно чл. 2.7.
върху главницата от 12 000.00 лева по договор за заем от 13.04.2016 г.,
сумата от 300.60 лева /триста лева и шестдесет стотинки/, представляваща
законна лихва по договора от 13.04.2016 г. върху главницата от 12 000 лв.,
за периода от 27.10.2016 г. до датата на депозиране на заявлението в съда –
25.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12 000 лв. по
договор за заем от 13.04.2016 г., считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща главница по чл.1.1. от
Договор за заем от 12.04.2016 г., обезпечен с договорна ипотека вх. рег. №
7956/13.04.2016 г., дв. вх. рег. № 7294, акт № 97, там ІІІ, дело № 4297, на
Агенцията по вписвания, служба вписвания Варна, сумата от 52.27 лева /петдесет
и два лева и двадесет и седем стотинки/, представляваща Лихва и TP - ГПР
съгласно чл.2.2. б. „ж" , б."з" и б."м" върху
главницата от 500 лв. по договор за заем от 12.04.2016 г. за периода от
13.07.2016 г. до 27.10.2016 г., сумата от 130.00 лева /сто и тридесет лева/,
представляваща наказателна лихва за забава върху главницата от 500 лв. по
договор за заем от 12.04.2016 г. за периода от 13.07.2016 г. до 27.10.2016 г.,
сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляваща договорна неустойка
съгласно чл. 2.7. върху главницата от 500 лв. по договор за заем от 12.04.2016
г., сумата от 12.53 лева /дванадесет лева и петдесет и три стотинки/,
представляваща законна лихва върху главницата от 500 лв., по договора от
12.04.2016 г., за периода от 27.10.2016 г. до датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
по договор за заем от 12.04.2016 г. върху главницата от 500.00 лв., считано от
датата на прекратяване на договора 27.10.2016 г. до датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
ведно със законната лихва върху главницата по договор за заем от 12.04.2016 г.
върху главницата от от 500.00 лв., считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се сочи, че между „Е." ЕООД и А.З.З. били сключени договори за заем от
12.04.2016г и от 13.04.2016г. По договор за заем от 13.04.2016г. дружеството
като заемодател предоставило на А.З.З. като заемополучател, заемна сума в
размер на 12 000.00лв., а с договора за заем сключен на 12.04.2016г. ищецът
предоставил на А.З.З. сумата от 500.00лв.
Заемната сума е предоставена за
срок от 60 месеца, при годишен лихвен процент 10% и TP (такси и разходи) 26%
или общо ГПР от 36 %. Сумата по договор от 12.04.2016г. е получена в брой срещу
разписка, а по договора от 133.04.2016г. е преведена
по сметки на "4финанс“ ЕООД сума в
размер на 1 300.00лв., НетКредит ООД -
713.25лв, София Комерс Кредит Груп АД - 500.00лв, Кредисимо АД - 445.74лв; Юробанк И Еф Джи
България АД - 495.00лв; „Фератум България" ЕООД - 800.00лв; Остатъкът от 7
746.01лв. - по банковата сметка на заемополучателя А.З.З. в банка „ЦКБ"
АД. Ответникът следвало да заплаща ежемесечно съгласно погасителен план към
договора само лихва и TP до 13-то число на месеца, като датата на първата
вноска е 13.05.2016г. Длъжникът заплатил само първите няколко от тях. Съгласно
чл.2.7. от договора за заем при забава в погасяването на дължимата вноска TP
и/или лихва с повече от 10 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане
става предсрочно изискуемо и заемодателят
има право да прекрати договора за заем, като иска предсрочно погасяване на
заемната сума. Договоритие за заем били прекратени едностранно от заемодателя,
поради неплащане на задължения от страна на заемополучателя на 27.10.2016г. С
нотариална покана рег.№10001, том 2 акт №161/28.10.2016г. на нотариус Ваня
Георгиева, била обявена предсрочна изискуемост на договорите за заем поради
неплащане на дължимите вноски по чл.2.2. б."и" за м.юли, м.август,
м.септември и м.октомври 2016г. в сроковете определени в чл.2.2. б"г"
и чл.2.7. от договорите.
Съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж" и б."з" от
договорите за заем страните са се
споразумели, че длъжникът ще връща заемната сума ведно с
фиксиран годишен лихвен процент по
заема 10%. и
годишен процент на такси и разходи свързани с обслужване, управление,
мониторинг на заема - Такса разходи (TP) в размер на 26%, които
се разпределят на равни месечни вноски и е дължим
ежемесечно. Общият годишен процент на разходите
по заема ГПР страните са договорили в текстовете на чл.2.2. б. „М" от
договора за заем в размер на 36%, вкл. включващ освен договорената лихва, и ТР.
Към датата на подаване на заявлението дължимите
лихва и TP наричани общо ГПР съгласно текстовете на чл.2.2. б. „ж"
и б. "з"и б „м" от договора
за заем от 13.04.2016г. са в размер на 1 254.57лв. за период 27.10.2016г. - 13.07.2016 /106 дни/
вкл. Лихва: 10% на годишна база х 106 дни - 348.49лв. (12000лв х 10% / 365дни х
106), TP: 26% на годишна база х 106 дни - 906.08лв. (12000лв х 26% /365дни х
106). По договора за заем от 12.04.2016г. са в размер на 52.27лв. за период
27.10.2016г. - 13.07.2016 /106 дни/, вкл.: Лихва: 10% на годишна база х 106 дни
- 4.52лв. (500лв х 10%/ 365дни х 106).
TP: 26% на годишна база х 106 дни - 37.75лв. (500лв х 26% /365дни х 106).
Съгласно текстовете на чл.2.6. и чл.2.8. от договорите страните са споразумели,
че при забава в погасяването на дължимата вноска ГПР и/или дължима лихва,
заемодателят ще начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% месечно върху заемната сума. Наказателната
лихва по договора от 13.04.2016г. е начислена върху забавени вноски за м.юли с
период на забава 13.07.2016 - 05.08.2016
- 460.00лв. (12000лв х 5% /З0дни
х 23 дни), за м.август - период 13.08.2016 - 27.10.2016 - 1 500.00лв. (12000 х
5% / З0дни х 75 дни), за м.септември - период
13.09.2016 - 27.10.2016 - 880.00лв. (12000лв х 5% / З0 дни
х 75 дни)„ за м.октомври за период 13.10.2016 - 27.10.2016 - 280.00лв. (12000лв
х 5% / 30 дни х 14 дни). Общо дължими към 27.10.2016г. - 3 120.00лв.
Наказателната лихва по договора за заем от 12.04.2016г. е начислена върху
забавени вноски за м.юли с период на забава 13.07.2016 - 05.08.2016 - 19.17лв.
(500лв х 5% / З0дни х 23 дни); за м.август с период
13.08.2016 - 27.10.2016 - 62.50лв. (500лв х 5% / З0дни
х 75 дни); за м.септември с период 13.09.2016 - 27.10.2016 - 36.67лв. (500лв х
5% / З0дни х 75 дни); за м.октомври с период 13.10.2016 -
27.10.2016 - 11.67лв. (500лв х 5% / З0дни
х 14 дни). Общо дължими към 27.10.2016г.
- 130.00лв. Съгласно текстовете на чл.2.7. от
договорите страните се споразумели, че при забава в погасяването на дължимата
вноска TP и/или дължима лихва с повече от 10 (десет) дни, след изтичане срока
за плащане определен в чл.2.2. б."и" от договорите, цялото вземане
става предсрочно изискуемо и заемодателят освен правата по чл.2.6. има право да
прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на заемната сума по договор,
ведно с неустойка в размер на 60% (шестдесет процента) от заемната сума, която
е в размер на 7 200.00лв. по договора от 13.04 и 300.00лв. по договора от
12.04.2016г. Законната лихва по договор
за заем от 13.04.2016г., върху главницата от 12 000.00лв от датата на
прекратяване на договора 27.10.2016г. до датата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК е в размер на 300.60лв. и по
договор за заем от 12.04.2016г., върху главницата от 500.00лв от датата на
прекратяване на договора 27.10.2016г. до датата на подаване на заявлението по
чл.417 ГПК е в размер на 12.53лв. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска. Сочи, че А.З.З. не е получавала нотариална покана, тъй като не пребивава на указания в поканата адрес, който е посетен на 28.10.2016г., на 14.11.2016г. и на 30.11.2016г., но без да е отбелязано в поканата по кое време на деня са направени посещенията. Счита, че договорите по форма и съдържание не отговарят на изискванията на глава Ill-та от ЗПК, поради което са недействителни. Твърди, че клаузите за неустойка по чл.2.7, чл.2.9 и чл. 2.10 от договорите са нищожни и поради противоречието с добрите нрави - чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради прекомерност и като противоречащи на на чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите. Уговорени са в размер на 60 % от цялата заемна сума, при забава в погасяването на дължимата главница с повече от 10 (десет) дни и при декларирани неверни данни, съгласно чл. 5.6. по декларация приложение №3 и независимо от всички други плащания по договора. Така уговорените неустойки излизат извън рамките на обичайните и присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и като такива водят единствено до неоснователно обогатяване на кредитора и несъразмерност на насрещните вземания/задължения на страните по сделката. Съгласно чл.ЗЗ, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В условията на евентуалност и ако претенцията за неустойки и наказателни лихви не бъдат отхвърлени, се моли на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД, съдът да намали техния размер. Твърди, че поради противоречието им със закона са недействителни клаузите за уговорена лихва и TP общо в размер на 36 % на годишна база по чл. 2.2., б. „м" и наказателната лихва за забава по чл. 2.6 и чл. 2.8 от договорите. Сочи, че с платежно нареждане от 05.05.2016 г. А.З. е заплатила на ищцовото дружество 750 лева - с основание вноска по договори за заем от 12.04.2016 година и от 13.04.2016 година, и с платежно нареждане от 05.08.2016 е заплатила сумата от 380 лева - с основание вноска по кредит. Плащането не е било отчететено от ищеца. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. № 1094/2017 г. на ВРС се
установява, че в полза на Е.” ЕООД ЕИК: ********* е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжник А.З.З.,
ЕГН **********.
От писмените доказателства - копия
от: нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 35, том 1, рег. № 2931, дело № 200 от
2016г., два броя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити; договор за
заем от 12.04.2016г. с погасителен план, разписка
от 12.04.2016г., справки за дължими наказателни лихви,
лихви и неустойки по договор за заем от 12.04.2016г. към
27.10.2016г.;
договор за заем от 13.04.2016г. с
погасителен план; преводни
нареждания от 13.04.2016 г. на стойност 800.00
лева, 495.00 лева,
445.74 лева, 500.00 лева, 713.25 лева, 1 300.00 лева,
7 746.01 лева;
справка
за дължими наказателни лихви, лихви и
неустойки по договор за заем от 13.04.2016г. към 25.01.2017г.;
нотариална покана; извлечение
по сметка за 05.05.2016г. и 05.08.2016г., се
установява, че: между
„Е." ЕООД като заемодател и А.З.З. като заемател били сключени два договора
за заем от 12.04.2016г и от 13.04.2016г.
По договора за заем сключен на 12.04.2016г. А.З.З.
получила сумата от 500.00лв. в брой срещу
разписка, а по
договора за заем от 13.04.2016г. били преведени 12
000.00лв., по сметки на "4финанс“
ЕООД сума в размер на 1 300.00лв., „НетКредит“
ООД - 713.25лв, „София Комерс Кредит Груп“
АД - 500.00лв, „Кредисимо“
АД - 445.74лв; „Юробанк И Еф Джи България“
АД - 495.00лв; „Фератум България" ЕООД - 800.00лв. и 7 746.01лв. - по банковата сметка на А.З.З. в
банка „ЦКБ" АД. Заемната сума е предоставена за срок от 60 месеца, при годишен лихвен
процент 10% и TP (такси и разходи) 26% или общо ГПР от 36 %. Ежемесечно
съгласно погасителен план към договоразаемателят следвало да внася само лихва и
TP до 13-то число на месеца, като датата на първата вноска е 13.05.2016г. Съгласно
чл. 2.7. от договора за заем при забава в
погасяването на дължимата вноска TP и/или лихва с повече от 10 дни, след
изтичане срока на плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора за
заем, като иска предсрочно погасяване на заемната сума. Съгласно текстовете на
чл.2.2. б. „ж" и б."з" от договорите за заем заемателят връща заемната сума ведно с
фиксиран годишен лихвен процент по
заема 10% и годишен процент на такси и разходи
свързани с обслужване, управление, мониторинг на заема - Такса разходи (TP) в
размер на 26%, които се разпределят
на равни месечни вноски и е дължим ежемесечно.
Общият годишен процент на разходите по заема ГПР страните са договорили в
текстовете на чл. 2.2. б.
„М" от договора за заем в размер на 36%, вкл. включващ освен договорената
лихва, и ТР. С нотариална покана рег. №10001, том 2,
акт №161/28.10.2016г. на нотариус Ваня Георгиева, договорите
били прекратени едностранно от заемодателя, поради неплащане на дължимите
вноски по чл. 2.2. б."и" за м.юли,
м.август, м.септември и м.октомври 2016г. в сроковете определени в чл.2.2.
б"г" и чл.2.7. от договорите и била
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение.
Поканат била връчена чрез залепване на уведомление на На 05.05.2016г. и
08.05.2016г. от сметка на името на А.З.З. по сметка на името на „Е." ЕООД били преведени съответно 750 лв. с посочено основание договори за заем от
12 и 13.04.2016г. и 380 лв. - вноска по кредит.
От заключението по приетата съдебно–счетоводна експертиза се установява, че
09.05. 2016г в ОББ АД са получени плащания по договорите за заем на погасителни
вноски за месеци 05. и 06. 2016 г. в размер на по 360 и 15 лв. и на 05.08.
2016г. плащане от 380 лв. Общият размер на дължимата лихва и ТР съобразно т.
2.2.б. „Ж“ и б. „З“ е 1306 лв. Общият размер на дължимата накзателна лихва
уговрена в т. 2.6 и т. 2.8 е 1800 лв. Дължимата неустойка по т 2.7 от
договорите е 7200 лв. и 300 лв. В счетоводството на „Експириан“ са заведени процесните заеми. Не са осчетоводени вземанията за лихви
и неустойки по процесните договори, като
очакван приход от търговия, съгласно счетоводните стандарти. Ако не са получени, пак трябва да се
осчетоводяват. Лихвите се изчисляват месечно. Върху
главницата 12 000.00 лева е начислявано няколко пъти една и съща лихва и
се припокриват периодите. Принципа на начисление е главницата по лихвения процент, делено
на дните в годината за 30 дни за месеца, а всъщност реално за един и същи месец три пъти е начислена
лихвата по чл. 2.6. Получените суми
в размер на 750 лева и 380 лв. са реално осчетоводени. Вещото лице не е извършило
справка в счетоводството на „Е.“ ЕООД, а е работила
с документите, които са й предоставили.
Въз основа на така
установените факти, Варненският
районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от
чл. 79. ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
Искът е допустим, тъй като е подаден
в срок вследствие на своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедното
производство и има за предмет вземанията посочени в заповедта по чл. 417
ГПК.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже
възникването на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочените материалноправни
норми, на които се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на
установено от ищеца наличие на валидна договорна връзка между страните по
силата на два договора за заем, по които е изправна страна; усвояване на сумите
по тях и възникнало задължение на ответника за връщането им; обявяване на
предсрочната изискуемост на процесните потребителски кредити по смисъла на чл. 60,
ал.2 от ЗКИ, вкл. получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем;
размера на заявените претенции за главница, лихви и неустойки /главница
върху която се изчислени, размер на лихвен процент, период/, респ. ответникът
носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата относно
липсата на валидно сключени договори за заем или своята изправност по тях, вкл. изпълнение на
задължението за връщане на заема или
погасяване на задължението му по друг правнорелевантен способ.
В случая ответникът не оспорва наличето на сключени от него договори за заем. Съдът намира, че процесните договори попадат в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като са сред изключенията посочени в чл. 4 от с.з., но за тях са приложими изрично изброените текстове на чл. 5, 6, чл. 9, ал. 3 и 4, чл. 10, 10а, чл. 11, ал. 1, т. 1 – 7, 9 – 20 и 22 – 27 и ал. 2, 3 и 4, чл. 14, 16, 17, 18, 25, чл. 32, ал. 1, 2, ал. 3, т. 1 и 2 и ал. 5 – 8, чл. 33, 33а и § 1 от допълнителните разпоредби - съобразно редакцията на чл. 4 ЗПК към датата на сключването му /обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014г./. Същевременно посоченият в ТР предмет на търговската дейност на заемодателя – юридическо лице по см. на чл. 9 ал. 4 от ЗПК е „отпускане на заеми”, а заемателят – физическо лице е потребител по см. на чл. 9 ал. 3 ЗПК, доколкото при сключването на договор за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност.
С отговора на исковата молба, ответникът е въвел възражение за липса на обявена по съответния ред предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора. С т. 18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост на вземане произтичащо от банков кредит представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. По делото не се спори относно липсата на плащане на дължимите вноски след третата по погасителен план, т.е по обективния факт на неплащането. По делото е установено, че кредиторът е изпратил до длъжника чрез нотариална покна съобщение съдържащо ясно и недвусмислено изявление за обявяване на предсрочна изискуемост. Съдът приема, че редовно е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в 37 - 49 от ГПК.
Съгласно чл. 63 ЗЗД
всяка от страните по едно гражданско правоотношение трябва за изпълнява
задълженията си точно и добросъвестно и да не пречи на другата страна да
изпълнява своите задължения. Когато едната от страните не пребивава на
посочения от нея (в договора) адрес и не е уведомила съконтрахента си за
актуалният си адрес, тя сама се е поставила в невъзможност да узнае за
волеизявленията на другата страна, направени по договора. Последиците на
неизпълнението на това договорно задължение попадат в хипотезата на чл. 95 от ЗЗД,
като върху неизправната страна преминава рискът от невъзможността й да узнае за
волеизявлението на другата страна - чл. 96 ЗЗД. Следователно, при установяване (както е в случая), че
едната от страните по договора не пребивава на посоченият от нея адрес,
принципно закона допуска да се приеме фикцията, че волеизявлението е достигнало
до нея. Според Решение по чл. 290 ГПК с № 40 от 17.06.2015
г. на ВКС по т. д. № 601/2014г., което препраща към Решение на Съда на ЕС по
дело С-327/10 от
17.11.11г., упражняването на правото на кредитора да обяви кредита
за предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като
в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е
положил усилия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата
грижа и добросъвестността. В този смисъл за надлежното уведомяване на длъжника,
съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в
зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай. В настоящия казус, адресът на връчване е посоченият в
договора за кредит, който съвпада са регистрираните постоянен и настоящ адреси
на ответника към датата на извършеното връчване, чрез
нотариална покана. При така изложените обстоятелства, ВРС счита, че
в конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да
обяви предсрочната изискуемост на кредита. Моментът на предсрочната изискуемост
на кредита следва да се определи към момента, в който волеизявлението на
банката следва да се счита за съобщено на длъжника - в случая на 14.12.2016 г.
Предвид
изложените доводи, съдът приема, че страните са били обвързани от валидно
договорно правоотношение, по което към датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК е обявена съобразно чл. 2.7 предсрочна изискуемост на цялото вземане
поради неизпълнение на заемателя да плати 4-та, 5-та и 6-та
вноска по погасителен план, повече от 10 дни след падежа им.
От ответника са въведени твърдения за противоречието на договора с императивни норми на ЗПК и ЗЗП, за съответствието с които, съдът следва да следи и служебно. В тази насока ВРС намира, че клаузите от договора, с който са уредени възнаграждението за заемодателя /договорна лихва/, ГПР и неустойката при неизпълнение на заемодателя да върне заетата сума противоречат на императивните норми на чл. 5 и чл. 11 ал.1, т. 9, т. 9а, т. 10 и т.11 от ЗПК. Съобразно специалната норма на чл. 22 ЗПК това противоречие не води до недействителност само на тези части от договора по реда на чл. 26 ал. 4 ЗЗД, а целия договор е недействителен. Нормата на чл. 23 ЗПК разпорежда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По делото не се спори, че заемателят е получил уговорената с договорите суми от 12500 лева, поради което искът в тази част следва да бъде уважен, като се приспаднат платените по договорите суми от 1150 лв. / по правилото на чл. 76 ал. 1 ЗЗД пропорционално по двата договора/,
а
в останалата част за лихви и неустойка - отхвърлен.
Предвид приетата дължимост на вземането за
главница и редовното уведомяване за обявената му предсрочна изискуемост, съдът
намира, че следва да се присъди и претендираното обезщететение за забава от
датата на изискуемостта /един ден след уведомяването на 14.12.2016г./ до
подаване на заявлението, което вземане изчислено от съда с програмен продукт
„Апис финанси“ е 30,33 лева по договора от 13.04.2016г. и 0,13 лева по договора
от 12.04.2016г.
Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за
присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според
представените доказателства в размер на 3442,80 лв.
за авансово внесената държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозите за ССчЕ, като съразмерно на уважената част от иска
стойността им е 1578,58 лв. Следва да му се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер 1800 лв., съразмерно
на уважената част от иска - 825,33 лв.
Респективно на ответника следва да се присъдят на
основание чл. 78 ал. 3 ГПК направените от него разноски, които са в размер на 1380
лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска – 747,25
лв.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл.
415 ГПК в
отношенията между страните „Е.” ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** и А.З.З., ЕГН ********** ***, че съществува вземането, присъдено
с издадена по ч.гр.д. № 1094/2017г. на ВРС заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК ДО РАЗМЕР НА СУМИТЕ
ОТ: 10917,50 /десет хиляди деветстотин и седемнадесет лева
и петдесет ст./ , представляваща
неплатената главница по чл.1.1. от Договор за заем от 13.04.2016 г., обезпечен
с договорна ипотека вх. Рег. № 7956/13.04.2016 г., дв. вх. рег. № 7294, акт №
97, там ІІІ, дело № 4297, на Агенцията по вписвания, служба вписвания Варна, ведно
със законната лихва върху главницата от 12 000 лв., считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението; 452,50 /четиристотин
петдесет и два лева и петдесет ст./, представляваща неплатена главница по
чл.1.1. от Договор за заем от 12.04.2016 г., обезпечен с договорна ипотека вх.
рег. № 7956/13.04.2016 г., дв. вх. рег. № 7294, акт № 97, там ІІІ, дело № 4297,
на Агенцията по вписвания, служба вписвания Варна, ведно със законната лихва
върху главницата от 500.00 лв., считано от датата на депозиране на заявлението
в съда – 25.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; 30,33 лева /тридесет лева и тридесет и три
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
по договора от 13.04.2016г. върху главницата от 10917,50 лв., за периода от 15.12.2016г.
до 24.01.2017г. вкл; 0,13 лева /тринадесет стотинки/, представляваща
законна лихва върху главницата от 452,50 лв., по договора от 12.04.2016г., за
периода от 15.12.2017г. до 24.01.2017г. вкл., КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА поради неоснователност за сумите
от: 1082,50 лв. – платена главница по Договор
за заем от 13.04.2016 г. 47,50 лв. -
платена главница по Договор за заем от 13.04.2016г. ; 1254.57 лева /хиляда
двеста петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
Лихва и TP - ГПР съгласно чл.2.2. б. „ж", б."з" и
б."м" върху главницата от 12 000.00 лева по договор за заем от
13.04.2016 г. за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г.; сумата от 3120.00
лева /три хиляди сто и двадесет лева/, представляваща наказателна лихва върху главницата от 12 000.00 лева по договор
за заем от 13.04.2016г. за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г.; сумата от
7200.00 лева /седем хиляди и двеста лева/, представляваща договорна неустойка
съгласно чл. 2.7. върху главницата от 12 000.00 лева по договор за заем от
13.04.2016 г., сумата от 52.27 лева /петдесет и два лева и двадесет и седем
стотинки/, представляваща Лихва и TP - ГПР съгласно чл.2.2. б. „ж" ,
б."з" и б."м" върху главницата от 500 лв. по договор за
заем от 12.04.2016г. за периода от 13.07.2016г. до 27.10.2016г., сумата от
130.00 лева /сто и тридесет лева/, представляваща наказателна лихва за забава
върху главницата от 500 лв. по договор за заем от 12.04.2016г. за периода от
13.07.2016г. до 27.10.2016г., сумата от 300.00 лева /триста лева/,
представляваща договорна неустойка съгласно чл. 2.7. върху главницата от 500
лв. по договор за заем от 12.04.2016г., и за разликите до 300.60 лева /триста
лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва по договора от 13.04.2016г. върху главницата от 12 000
лв., за периода от 27.10.2016г. до 14.12.2016г. вкл. и 12.53 лева /дванадесет
лева и петдесет и три стотинки/, представляваща законна лихва върху главницата
от 500 лв., по договора от 12.04.2016г., за периода от 27.10.2016г. до 14.12.2016г.
вкл
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК А.З.З.,
ЕГН ********** *** да заплати на „Е.” ЕООД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 1578,58 лева представляващи разноски по настоящото дело и сумата от 825,33 лева разноски по ч.гр.д. № 1094/2017
г. по описа на ВРС, съразмерно на уважената част от иска
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК „Е.”
ЕООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.З.З., ЕГН **********
*** сумата
от 747,25 лева представляващи разноски по настоящото дело, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: