Определение по дело №316/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ.

Ищецът "Р. к.", дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р. С., рег. № *, със седалище и адрес на управление апартамент № *, ет.*, С. е. в. х., ул. "Ф. Р.", В., М., С., представлявлявано от директора Д. С. Е., представлявана от пълномощника адв. Й. Т., сочи в исковата молба, че на 27.01.2015 г. в Търговския регистър било обявено Определение № 73 на Окръжен Съд - гр. Кърджали по гр.д. № 370/2012г. по чл. 692, ал. 4 от ТЗ, с което било оставено без уважение възражение на "Р. к.", дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., рег. № *, със седалище и адрес на управление Апартамент *, ет.*, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.", В., М., С., срещу прието вземане на Ф. Р. Г. (ФРГ) от длъжника в производството по несъстоятелност по т.д. № 370/2012 г. „О." АД в размер на 33 862 072.96 лева (тридесет и три милиона осемстотин шестдесет и две хиляди седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки). Сочи се, че в конкретния случай били налице всички предпоставки за предявяване на иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ от страна на „Р. к.", в качеството му на кредитор на „О." АД, имайки вземане от длъжника в производството по несъстоятелност в размер на 95 955.17 лв. (деветдесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и седемнадесет стотинки). Налице бил правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по отношение на предявеното и прието вземане, описано по-горе, тъй като увеличаването на размера на вземанията от длъжника в производството по несъстоятелност с голямо вземане, което било неоснователно и неподкрепено с доказателства, затруднявало удовлетворяването на всички кредитори със съществуващи, валидни и изискуеми вземания от длъжника, вкл. и ищеца. Счита, че вземането на ФРГ не съществува въобще или поне в размера, в който е било прието от синдика на „О." АД А. Г.. В Списъка на приетите от синдика А. Г. вземания по чл. 686, ал.1, т.1. от ТЗ, в производството по несъстоятелност на длъжника „О." АД, било прието в пълен размер предявеното вземане на Ф. Р. Г., действаща чрез пълномощника си "О. Х. Г." АГ, което било общ размер на 33 862 072.96 лева (тридесет и три милиона осемстотин шестдесет и две хиляди седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), за което предполагаемият кредитор твърдял, че се основава на Договор за кредит между Б. П. С. А., П. и „О." АД във връзка с Финансова кредитна гаранция с № DN 600603/МFА 900120, предполагаемо издадена и платена от ФРГ. Съгласно молбата за предявяване на вземания, подадена от Ф. Р. Г. чрез пълномощника си „О. Х. Г." АГ и процесуалните представители на последното адв. Катерина Краева и адв.Гергина Кьосева, немската държава се явявала гарант по финансова кредитна гаранция № DN 600603/МFА 900120 за задължението на „О." АД към Б. П. С. А., П. („Б. П.") съгласно Договор за кредит от 28.04.2008 г., по силата на който БНП П. е предоставило на „О." АД кредитна линия с максимален размер до 18 270 000 евро (осемнадесет милиона двеста и седемдесет хиляди евро). Поради неизпълнение на задълженията на „О." АД по горепосочения Договор за кредит, отговорността на ФРГ като гарант по финансовата гаранция била ангажирана, в следствие на което ФРГ трябвало да заплати гаранционно обезщетение в размер на 16 931 534.26 евро (шестнадесет милиона деветстотин тридесет и една хиляди петстотин тридесет и четири евро и двадесет и шест евроцента). Според молбата за предявяване ФРГ се суброгирала в правата на удовлетворения кредитор БНП П. срещу длъжника „О." АД до сумата на платеното обезщетение, което вземане било прието в този размер от синдика А. Г.. Твърди се, че вземане в посочения по-горе размер на ФРГ от „О." АД не съществува и неговото приемане в списъка на предявените и приети вземания по чл. 685, ал. 1 от ТЗ било неправомерно по следните причини:

Не се установявало безспорно наличието на нормативната основа и начина на функциониране на схемата за гарантиране на експортните кредити за германския износ, въз основа на която се твърди, че е отпусната гаранцията.

Оспорваното от ищеца вземане не съществувало поради неотстраним недостатък в представителната власт на „О. Х." АГ и нейното учредяване. От изложеното в молбата за предявяване на вземанията не ставало ясно защо и на какво правно основание немската държава можела да се представлява от едно конкретно търговско дружество. Не ставало ясно какви са изискванията по немското право за това, не се разбирало дали в това дружество не следва да има някакъв определен процент държавно участие, за да може същото да се явява легитимен представител на ФРГ. Дори упълномощаването да е било валидно и законосъобразно, нямало данни в конкретния случай за конкретните разпоредби на немското законодателство за реда и начина на представляване на ФРГ в гражданския оборот, каквито например имало в българското законодателство - чл.31 и чл.32 от ГПК. Не била посочена нито правна норма, нито бил приложен акт на компетентен орган, въз основа на който да става ясно защо точно Федералното министерство на икономиката и технологиите е представител на немската държава и въз основа на каква норма същото е учредило представителна власт на представителя на ФРГ „О. Х." АГ. Процесуалната легитимация в конкретния случай била незаконосъобразна не само по отношение на упълномощаването на „О. Х." АГ от страна на Федералното министерство на икономиката и технологиите и представителството на ФРГ, но и поради липсата на доказателства за източника и обема на представителната власт (например пълномощни) на всяко едно от следните физически лица: д-р Х., подпи±ал писмо до „Б. П.", с което Банката била уведомена за по-нататъшна кореспонденция да се обръща към „О. Х." АГ, а под името на същия стояло посочване „упълномощен служител" без основания за това; неизвестно лице, което поставило подписа си под текста на писмо, с което реално гаранционното споразумение се смятало сключено; поради липсата на представителна власт било спорно доколко въобще гаранционното споразумение било валидно сключено и съществуващо; д-р М. К., подписал писмо до адвокатско дружество „В. Т.", с което се потвърждавало, че ФРГ е възложила на „О. Х. Г." АГ управлението на схемата за гарантиране на експортните кредити за германския износ; Т. Б. и Й. П. Ф., действащи като представители на „О. Х. Г." АГ, упълномощили Адвокатско дружество "В. Т." и няколко физически лица, членуващи в това дружество адвокати; не били приложени доказателства откъде госпожа Б. и господин Ф. черпели своята представителна власт, за да упълномощят адвокатското дружество.

Оспорваното от ищеца вземане не съществувало, тъй като в молбата за предявяване на вземането, както и в приложената към същата документация, се посочвало, че основните въпроси относно отпускането на гаранциите се решавали на специализиран Междуведомствен комитет. Писмото на председателя на същия комитет относно идентичността на упълномощените представители на Федералното министерство на икономиката и технологиите, както и декларацията за предоставяне на гаранция по финансов кредит, не били достатъчни доказателства, че процедурата по вземане на решение от Междуведомствения комитет за поемане на отговорност като гарант била спазена. Протокол от събрание на този комитет по отношение на обезпечението на конкретния кредит не бил представен, което водело до основателно съмнение във валидността и законосъобразността на волеизявлението в приложеното писмо, с което се „приемало", че гаранционното споразумение било сключено.

Основният аргумент на ищеца за това, че вземане на ФРГ от „О." АД не съществува въобще или поне в приетия от синдика А. Г. размер е, че нямало настъпила суброгация от страна на ФРГ в правата на удовлетворения гарант Б. П., поради следните съображения:

Съгласно Раздел 2, чл.2.2. от Договора за кредит от 28.04.2008 г. по кредитната линия на „О." АД се предоставяла сумата от 1 100 000 евро (един милион и сто хиляди евро), представляваща 100% от застрахователната премия на „О. Х. К." АГ като пълномощник на ФРГ по отношение на конкретната експортната кредитна гаранция. Според приложените суифт съобщение и извадка от счетоводен софтуер „Б. П." изплатила на „О. Х. К." АГ сума в размер на 892 489 евро (осемстотин деветдесет и две хиляди четиристотин осемдесет и девет евро) като тази сума съгласно записаното основание за превод трябвало да представлява плащане на дължимата застрахователна премия на „О. Х.”. Видно от разликата в записаното в договора за кредит и размера на действително преведената сума, дължимата застрахователна премия по предполагаемата експортна гаранция от страна на ФРГ, действаща чрез пълномощника си О. Х. АГ, не била преведена изцяло. Същото се потвърждавало и от издадената от О. Х. АГ фактура. Към молбата за предявяване на вземането не били приложени други доказателства, според които да е имало и друго плащане за допълване на платената сума до пълния размер на дължимата застрахователна премия. Съгласно чл.18, ал.2 от Общи условия към Финансовата Кредитна Гаранция (ОУФКГ), ако дължимото възнаграждение за поемане на гаранцията не бъде платено в срок от 6 седмици от настъпване на неговата изискуемост (а този падеж бил 28.04.2008 г. - датата на влизане в сила на Договора за кредит съгласно Раздел 22 от същия), Ф. Р. Г. се освобождавала от отговорност за застрахователните събития, възникнали след падежа, но преди плащане на възнаграждението. В конкретния случай твърдяното застрахователното събитие настъпило през 2012 г., когато „О." АД не били изпълнили задължението си за плащане на вноски по кредита след покана от страна на кредитора „Б. П.". Шестмесечният срок за плащане на дължимото възнаграждение за поемане на гаранцията бил изтекъл към 05.06.2008 г. Посочената по-горе сума не съставлявала пълният размер на дължимото плащане и се явявала и закъсняло плащане, тъй като била преведена едва на 09.06.2008 г., т.е. след крайния срок за плащане на дължимата премия. Твърди се, че на основание чл.18, ал.2, б.„а" от ОУФКГ немската държаÔа чрез пълномощника си „О. Х." АГ се освободила от отговорността за настъпилото застрахователно събитие поради неизпълнение на задължението за заплащане на дължимата застрахователна премия в пълен размер в определения за това срок. Това означавало, че извършеното плащане от ФРГ към „Б. П." за застрахователно обезщетение било направено при пълната липса на правен интерес за това, тъй като ФРГ се освободила от отговорност като гарант за неизпълнението на задължението на „ОЦК" АД. Правният интерес като зависимост на имущественото състояние на третото лице от поведението на кредитора бил задължително необходима предпоставка от фактическия състав на суброгацията в правата на удовлетворения кредитор „Б. П.". Ако ФРГ не е имала правен интерес от изпълнението на чуждото задължение (това на „О." АД), то суброгационно право не било възникнало в полза на ФРГ и същото не следвало да бъде приемано и одобрявано от съда в производството по несъстоятелност по гр.д. № 370/2012 г. по описа на ОС – Кърджали.

Сочи се, че наличието на всяка една предпоставка от твърдяната суброгация трябвало да бъде доказана съгласно нормите на българското право (а именно - чл. 74 от ЗЗД), което означавало, че трябвало да бъде доказано наличието на изпълнение на чуждо задължение от трето лице и правен интерес за това. Отговорността на ФРГ в конкретния случай не могла да бъде ангажирана, тъй като застрахователното (гаранционното) събитие не било настъпило с характерните му минимално необходими белези, формулирани в чл.4, ал.4 от ОУФКГ. Съгласно посочената клауза гаранционното събитие настъпвало, когато гарантираното вземане не било изпълнено един месец след неговия падеж и получателят на гаранцията е предприел мерките, необходими съгласно правилата на обичайната за банките грижа за събиране на гарантираното вземане. Тази „обичайна грижа" не била дефинирана в ОУФКГ. Твърди се също, че поради липсата на дефиниция в общите условия и в договора за предоставяне на финансова гаранция, понятието трябвало да бъде изяснено на плоскостта на подобни понятия в българското право, а именно - грижата на добрия търговец (чл.302 от ТЗ). Дружеството „Б. П." в качеството си на търговец-банка не било положило всички необходими мерки за събиране на гарантираното вземане, за да може да бъде ангажирана субсидиарната отговорност на гаранта ФРГ чрез предполагаемия пълномощник на ФРГ. Отнасяйки се като добър търговец, банката следвало да предприеме и допълнителни действия извън простото изпращане на писмени уведомления с покана за плащане на дължимите суми до „О." АД, „С. К."АД и „И. х." АД - например изпращане на допълнителни уведомления с предупреждения за предприемане на действия по съдебен ред, предприемане на такива действия с цел снабдяване с изпълнителен титул чрез юрист от Банката или външен партньор - адвокат, както и евентуално образуване на изпълнително дело за просроченото вземане. Изпращането само на писмено уведомление за доброволно изпълнение на задълженията по предоставения кредит дори без даване на какъвто и да е допълнителен срок за изпълнение на задълженията със сигурност не изчерпвало „мерките, необходими съгласно правилата на обичайната за банките грижа за събиране на гарантираното вземане". Към нито едно от трите уведомления, изпратени от Банката до „О." АД и другите солидарни длъжници, не били приложени доказателства за действителното получаване на тези писма от „О." АД, „С. К." АД или „И. х." АД - обратни разписки от пощенска служба, куриерска фирма или аналогични известия за доставяне. Уведомленията не били изпратени чрез нотариус или друг държавен орган, снабден въз основа на нормативен акт с официални удостоверителни функции (например държавен или частен съдебен изпълнител). Банката не положила дължимата грижа уведомяването на длъжника да стане по начин, който може да бъде лесно доказан и удостоверен надлежно, каквото е например връчването чрез нотариална покана.

Твърди се, че тъй като Заемодателят „Б. П." не положил обичайната за банките грижа за събиране на гарантираното вземане, гаранционното събитие според чл.4, ал.4 от ОУФКГ не било настъпило и отговорността на ФРГ чрез пълномощника „О. Х." АГ за чуждото задължение на „О." АД не е могла да бъде ангажирана, тъй като задължително необходимите условия на чл.4 за обезщетяване на гарантираното вземане не били настъпили. Това означавало, че извършеното плащане от страна на ФРГ по гаранцията се явявало като направено без наличието на правен интерес, който не бил налице към момента на плащането на застрахователното обезщетение по гаранцията. Поради тази причина не била възникнала суброгация в правата на удовлетворения кредитор. Плащането от ФРГ било просто изпълнение на чуждо задължение, без последното да е основано на разпоредба на закон или договор и нямало как да съществува вземане въз основа на настъпила суброгация на ФРГ от длъжника „О." АД. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.694, ал.1 от ТЗ да признае за установено че вземането на Ф. Р. Г., действаща чрез пълномощника си "О. Х. Г." АГ - дружество, вписано в Търговски регистър на Районен съд Хамбург, по фирмен номер ТРБ 5160, със седалище и адрес на управление Ф. 254, * Х. към "О." АД, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б." № *, с ЕИК * представлявано от изпълнителния директор А. З. О., в размер на 33 862 072.96 лева (тридесет и три милиона осемстотин шестдесет и две хиляди седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), не съществува, съгласно изготвения от синдика списък на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ и обявен в Търговския регистър под № 20140129113339.

Ответникът Ф. Р. Г. е представил отговори на основание чл. чл.367, ал.1 и чл.373, ал.1 от ГПК, в които изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Недопустимостта се обосновава с липсата на представителна власт на процесуалния представител на ищцовото дружество. По същество се твърди, че схемата на германските гаранции за износа (експортни гаранции) съществува от 1949 г. и била позната като "П. от Х." и извличала правното си основание от Конституцията на ФРГ, Закона за федералния бюджет за съответната година и директивата относно предоставянето на гаранции за износ. Съгласно чл.115, ал.1 от Конституцията на ФРГ за предоставянето на заем и поемане на задължения за поръчителство, гаранции или други ангажименти, които могат да доведат до разходи през бъдещи финансови години, се изисквало разрешение съгласно федерален закон, определящ или допускащ изчисляването на свързаните с това суми. Такова разрешение произтичало от годишния закон за финансовия бюджет. През 2008 г. разрешението било дадено в раздел 3, параграф 1 от Закона за федералния бюджет за 2008 г., съгласно който Федералното министерство на икономиката било оправомощено да алокира бюджетни средства за поемане на поръчителски задължения, издаване на гаранции или предоставяне на обезпечения до размера на сумата от 117 000 000 000 евро във връзка с износ, който е от особен държавен интерес за Ф. Р. Г.. Съгласно чл. 86 от Конституцията, ФРГ имала право да издава директиви за собствените си административни органи, напр. за издаване на гаранции. Годишният финансов бюджет определял, че задълженията за поръчителство, гаранции или други ангажименти се поемали в съответствие с директивите, които се издавали от Федералното министерство на икономиката и технологиите, съгласувано с Федералното министерство на финансите, Федералното министерство на външните работи и Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие. Федералното министерство на икономиката и технологиите, съгласувано с Федералното министерство на финансите, Федералното министерство на външните работи и Федералното министерство за икономическо сътрудничество и развитие, издало подобна директива относно гаранциите за износа на 30 декември 1983 г., последно изменена на 22 февруари 2008 г.. Директивата, както и всички нейни изменения, били публикувани в германския „Федерален вестник" ("Bundesanzeiger") бр.42/29.02.1984 г., с изменения от 01.08.1990 г., бр.154/18.08.1990 г, от 22.01.1996 г., бр. 26 от 22.01.1996 г, от 31.01.2002 г., бр. 59/26.03.2002 г. и от 22.02.2008 г. Съгласно раздел 3.5 от Директивата управлението на гаранциите по износа се възлагало на консорциум, който се състоял от "О. Х." като водещ партньор и "П. К." (заедно наричани „Пълномощници"). Процедурата по вземането на решение за предоставяне на гаранции и изпълнението на решението протичала на два етапа (т.нар. "Zwei-Stufen-Theorie"). Компетентният федерален орган - Министерството на икономиката и технологиите, съгласувано с Министерството на финансите, Министерството на външните работи и Министерството за икономическо сътрудничество и развитие, вземал основното решение за издаване на гаранция. В последствие изпълнението на решението чрез пълномощниците имало за резултат договор по гражданското право (т.е. основната Финансова Кредитна Гаранция "ФКГ"). Б. П. (БНПП) кандидатствали за ФКГ, за да обезпечат заем, предоставÕн на заемополучателя „О." АД - гр. К. (068/01370). С писмо от 26.05.2008 г. Федералното министерство на икономиката и технологиите уведомило БНПП за взетото от междуведомствената комисия за експортни гаранции и обезпечение решение за предоставяне на експортна кредитна гаранция на БНПП. Това решение било законен и обвързващ административен акт съгласно германското право. Въз основа на Административния акт ФРГ чрез Пълномощниците си издала на 26.05.2008 г. ФКГ, която представлявала частен договор по германското гражданско право, съставна част от която били Общите условия за гаранции за експортно обвързани финансови кредити за бизнес клиенти от януари 2004 г. - ОУ ФКГ. Твърди се, че фактическият състав за издаване на ФКГ съгласно немското право бил осъществен, а именно взето било решение за издаване на гаранцията от компетентните за това органи и същата била издадена от упълномощените за това лица. Поради това ФКГ била валиден и правнообвързващ документ по отношение на ФРГ.

По отношение на представителството на ФРГ във връзка със схемата за гарантиране на експортните кредити се сочи, че в т. 6 от официалното правно становище, се потвърждавало, че на основание раздел 3.5. от Директивата управлението на експортните гаранции било възложено на консорциум, образуван от "О. Х." като водещ партньор и "П. К.", което се потвърждавало и от писмото от д-р М. К. от 17.12.2013 г. Правото на самостоятелно процесуално представителство на водещия партньор в консорциума било видно от приложение 6 към молбата за предявяване на вземания - пълномощно за процесуално представителство, подписано от представители на Министерството на икономиката и технологиите, в полза на "О. Х.", с което се предоставяло на дружеството правото да извършва всякакви процесуални действия във връзка с договорите за предоставяне на гаранции и обезпечения. Сочи се, че "О. Х." АГ било упълномощено от ФРГ да представлява самостоятелно германската държава по всички въпроси, свързани със Схемата за експортни гаранции.

Относно оспорената представителна власт на лицата, подписали част от представените документи се излагат съображения за представителната власт на д-р Х. Й. Х., който към 26.05.2008 г. бил началник на Отдел VC 2 в Министерството на икономиката и технологиите - отделът, който бил натоварен с насърчаването на износа и застраховане на кредитите за износа. В тази си функция той отговарял за решенията във връзка с дейността по кредитиране на износа и бил надлежно упълномощен. Финансовата Кредитна Гаранция била надлежно подписана от лица с представителна власт - г-н Я. В. А. и г-н К. Х. Б. (и двамата вписани в Търговския регистър като прокуристи) от името и за сметка на "О. Х." и г-н Т У и г-жа С Х (двамата вписани в Търговския регистър като прокуристи) от името и за сметка на "П К". Д-р М К бил приемник на д-р Х и поемал управлението на Отдел VC 2, считано от 01.01.2010 г. В тази си функция д-р М К разполагал с необходимата представителна власт да издаде писмото от 17.12.2013 г. Представителната власт на "О Х" по отношение на ФРГ се основавала на раздел 3.5. от Директивата и допълнително упълномощаване не било необходимо. Представени били доказателства относно представителната власт на г-жа Т Б и на г-н Й Ф, а именно удостоверение за право на подпис от 20.12.2013 г., подписано от г-н У Н и г-жа С Г - и двамата членове на Съвета на директорите с право да представляват Ойлер Хермес заедно към датата на подписване на удостоверението, както и извлечение от Търговския регистър. С това писмо г-н У. Н. и г-жа С. Г. потвърждавали, че г-жа Т. Б. и г-н Й. Ф. имат право да представляват О. Хе. във връзка с експортните кредитни гаранции.

В германското право не съществувало изискване, според което упълномощаването, предоставено от членове на съвета на директорите на дружество да бъде предмет на специални изисквания за форма или обявявания. Съгласно чл. 58 от Кодекса на международното частно право приложимото право по отношение на представителството на дружеството било германското право, като право на държавата по регистрация на О. Х.. В подкрепа на изложеното било писмо за потвърждаване на представителната власт и упълномощаване, подписано от д-р Х. Я. и г-н Х. М., действащи към датата на това писмо в качеството си на членове на съвета на директорите на "О. Х." А., с което се потвърждавали всички извършени от адв. К. и адв. К. правни и фактически действия по гр. д. № 370/2012 г. по описа на Окръжен съд - Кърджали и същите били упълномощени да представляват дружеството занапред.

Дължимата застрахователна премия съгласно Финансова Кредитна Гаранция била заплатена изцяло и в определения за това срок. Сумата на застрахователната премия, посочена в чл. 2.2. от Договора за кредит била само прогнозна сума. Това било видно от чл. 7.3. от Договора за кредит, където страните са се съгласили, че прогнозната сума, посочена в чл. 2.2. от Договора, автоматично се увеличава или намалява с действителната сума, необходима за осигуряване на плащането на 100 % от застрахователната премия. Уговорено било, че подобно изменение ще се отрази съответно в посока увеличение или намаление на максималната сума по кредита. Сумата по чл.2.2. била изрично увеличена с цел да се избегне необходимостта от взимане на допълнителни решения от БНПП, в случай че премията, включена във фактурата, издадена от "О. Х." АГ била по-висока от предвидената. Изчислението на окончателния размер на дължимата премия зависило от преценката на О. Х., а фактурата и гаранцията били изготвени след датата на сключване на Договора за кредит. Цялата дължима и заплатена премия била в размер на 892 489 евро. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ОУ ФКГ премията се дължала с връчването на ФКГ, освен ако не е уговорено нещо друго между страните. Уговорка в противен смисъл липсвала, ФКГ от 26.05.2008 г. била изпратена на БНПП с писмо от същата дата и би могла да бъде получена от банката най-рано на 26.05.2008 г.

Фактурата на Ойлер Хермес била издадена на 26.05.2008 г. и плащането било дължимо веднага за пълната сума от 892 489 евро. В съответствие с изискванията на чл. 18, ал. 1 от ОУ ФКГ сумата била заплатена на 09.06.2009 г., поради което 6-седмичният период, установен в чл. 18, ал. 2 от ОУ ФКГ, който започнал да тече от 26.05.2008 г. не е бил изтекъл. Премията, дължима съгласно ОУ ФКГ била заплатена изцяло и в определения за това срок и ФРГ не би могла да бъде освободена от отговорност на основание чл. 18, ал. 2 от ОУ ФКГ за застрахователните събития, възникнали след падежа, но преди плащане на възнаграждението. БНПП в качеството си на кредитор по Договора за кредит изпращала регулярни покани до длъжника "О." АД за всяка дължима вноска, като предприела всички необходими мерки и положила дължимата грижа за събиране на вземането си, които мерки изчерпвали "мерките, съгласно правилата на обичайната за банките грижа". БНПП изпратила покана на 27.09.2011 г., а на 11.05.2012 г. цялата сума по кредита станала изискуема, като в допълнение и Гарантът (съгласно дефиницията по Договора за кредит) бил информиран на 25.05.2012 г. за дължимите суми и поканен да плати, но същият не изпълнил задължението си. В този смисъл се сочи, че гаранционното събитие е възникнало на 26.06.2012 г. О. Х. потвърдило на БНПП от името на ФРГ в писмо от 13.12.2012 г.,че гаранционно събитие по смисъла на чл. 4, ал. 4 от ОУ ФКГ е настъпило, поради което обезщетението в размер от 16 931 534.26 евро било дължимо и следвало да се заплати до 20.12.2012 г. Плащането било извършено към БНПП на 21.12.2012 г. В цитираното писмо О. Х. допълнително се позовавало на настъпване на основанията за суброгация на ФРГ съгласно условията на ФКГ и ОУ ФКГ. Обезщетението било дължимо също и на основание откритото производство по несъстоятелност по отношение на „О.” АД, което представлявало самостоятелно гаранционно събитие по смисъла на чл.4, ал.3 от ОУ ФКГ.

Твърди се, че суброгацията била настъпила, както на основание чл.10 от ОУ ФКГ, така и съгласно общите разпоредби на приложимото германското право. Сочи се също, че предпоставките за настъпване на суброгация съгласно българското право също били налице, а именно: безспорно било доказано и не било оспорено от възразилия Кредитор признатото за дължимо и извършено плащане от страна на О. Х. като представител на ФРГ в полза на БНПП. Налице бил правен интерес за изпълнение от страна на О. Х. като представител на ФРГ, който произтичал от ФКГ и от ОУ ФКГ. В допълнителен отговор на исковата молба се сочи, че предпоставките за настъпилата суброгация следва да се преценяват по германското право. Алтернативно се твърди, че предпоставките за настъ´ване на суброгацията били налице и по българското право - чл.74 от ЗЗД. В съдебно заседание, представляван от процесуалните си представители поддържа становището си, изразено в отговорите на исковата молба. Представя писмено становище.

Ответникът "О." АД - гр.К. не е представил отговор на основание чл.367, ал.1 от ГПК и не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието вземане на Ф. Р. Г., действаща чрез пълномощника си "О. Х. Г." АГ - дружество, вписано в Търговски регистър на Районен съд Х., по фирмен номер ТРБ *, със седалище и адрес на управление „Г.” *, * Х., към "О." АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б." № *, ЕИК *, представлявано от изпълнителния директор А. З. О., в размер на 33 862 072.96 лева (тридесет и три милиона осемстотин шестдесет и две хиляди седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), съгласно изготвения от синдика списък на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, по гр.д № 370/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, обявен в Търговския регистър под № 20140129113339.

На 28.04.2008 г. бил подписан договор за кредит с купувач на HERMES между Акционерно дружество "О.-ц. к." АД ("О" АД), като Кредитополучател, и Б. П. С. А., П., като Организатор и Кредитодател, съгласно който Кредитодателят предоставил на Кредитополучателя кредитна линия до максимален размер от 18 270 000 евро. Този договор бил изменен съответно с Изменение № 1 и Поправка № 2, касаещи дадени поръчителства от "И. х." АД - гр.С. и "С. к." АД - гр.С.

С писмо от 26.05.2008 г. Федералното министерство на икономиката и технологиите уведомило Б. П. С. А., П., Клон Ф. на М., че в рамките на Междуведомствената комисия за експортни гаранции и обезпечение, Федералното министерство на икономиката и технологиите, с одобрение на Федералното министерство на финансите и съгласувано с Федералното министерство на външните работи и Федералното министерство на икономическото сътрудничество и развитие, взело решение, указано в приложеното писмо на "О. Х. К." АГ. Посочено е да бъде продължена по-нататъшната кореспонденция по този въпрос директно с "О. Х. К." АГ в качеството му на пълномощник на Ф. Р. Г. по управлението. С друго писмо от същата дата - 26.05.2008 г., "О. Х. К." АГ уведомило Б. П. С. А., П., Клон Франфуркт на Майн, че в рамките на Междуведомствената комисия Федералното министерство на икономиката и технологиите одобрила искането на банката, като договорът за гаранция се счита за сключен с получаването на настоящото писмо, а съдържанието му е видно от приложената декларация за предоставяне на гаранция по финансов кредит. Съгласно посочената декларация Ф. Р. Г., представлявана от Федералното министерство на икономиката и технологиите, от своя страна представлявано от "О. Х. К." АГ - гр.Х. и "П.К." А. В., Х., предоставя в полза на Б. П. С. А., П., Клон Ф. на М., ECEP - Export Finance, Г. *, * Ф., гаранция по финансов кредит в съответствие с актуалните действащи Общи условия за предоставяне на гаранции по обвързани финансови кредити (FKG) за посоченото в Раздел I вземане спрямо чуждестранния кредитополучател - "О. к." АД - гр.К. по договор за кредит от 28.04.2008 г. и сума на кредита 18 270 000 евро плюс 8 221 500 евро разходи по финансирането (лихвен процент: променлив).

Видно от представените съобщения за извършени преводи Б. П. С. А., П. превела на "О." Г. суми съгласно съставени фактури по договор за кредит за купувач от 28.08.2008 г., както и премия за "О. Х.".

С писмо от 11.05.2012 г. Б. П. С. А., П. уведомила "О. к." АД - гр.К., "С. К." АД - гр.С. и "И. х." АД - гр.С., че всички дължими суми, заедно с начислените лихви, такси и други суми по договор за кредит на купувача Х. от 28.05.2008 г., стават незабавно изискуеми и дължими, като предявяват иск за пълното и незабавно плащане на всички дължими суми на обща стойност 17 602 222.98 евро. За дължимостта на сумите било изпратено и друго писмо до "И. х." АД с дата 25.05.2012 г., както и писмо до "О. к." АД - гр.К. с дата 02.11.2011 г.

От представеното по делото като доказателство заверено копие от писмо с дата 13.12.2012 г. се установява, че "О. Х." е уведомило Б. П. С. А., П., че компетентните звена на Федералната република са взели решение относно искането за обезщетение с парична сума. Посочено е също, че на основание депозираните документи Федералната република признава този случай на икономическа гаранция съгласно §4, ал.4 от Общите условия за сделките с фирмени клиенти (AB KFG) относно падежиращите на 31.10.2011 г. вземания. С оглед искането наведнъж се обезщетява размера на сумата на още дължимата главница заедно с произтичащите разходи за финансиране към предвидения ден за изплащане на 20.12.2012 г. При условията на упражняване на право на избор от страна на Федералната република съгласно §5, ал.1 от Общите условия за сделките с фирмени клиенти са овластени да изплатят сума за обезщетение в размер на 16 931 534.26 евро, съгласно таблица на страница 2, като плащането ще бъде извършено на 20.12.2912 г. след получаване на приложената декларация за спогодба, подписана от БНП Париба. В отговор на това писмо Б. П. С. А., П. уведомило "О. Х." АГ, че изпращат подписана декларация за спогодба и молят плащането да бъде извършено по посочената банкова сметка. Приложено е и съобщение за изплатена по банков път сума в размер на 16 931 534.260 евро, както и банково извлечение за периода от 01.12.2012 г. до 31.12.2012 г.

По делото са представени пълномощно за процесуално представителство, издадено от Федерално министерство на икономиката и технологиите от април 2012 г., с което "О. Х. Г." АГ, в качеството си на главен пълномощник на ФРГ, е упълномощено да подава и да получава всякакви декларации, свързани с предоставянето на експортни гаранции и експортни обезпечения от името, по поръчение и за сметка на Федералната република; пълномощното му дава право да извършва всякакви процесуални действия, отнасящи се до правни спорове, свързани с договори за предоставяне на гаранции и обезпечения и по-специално право да получава документи, да назначава представители, включително О. Х. Ф., за представителни действия съгласно чл.79, §2, т.4 от Гражданскопроцесуалния кодекс, както и чл.174, §1 и чл.305, §4, изр. второ от Закона за несъстоятелността; да получава парични суми, включително разноски, подлежащи на възстановяване. С писмо от 17.12.2013 г. д-р М. К. - Председател на Междуведомствената комисия по гарантиране на експортните кредити, уведомил Адвокатско дружество "В. Т.", Б., гр.С., че ФРГ, представлявана от Федералното министерство на икономиката и технологиите, е възложила на "О. Х. Г." АГ, Х. и "П.К." А. В., Х., да управляват схемата за гарантиране на експортните кредити за германския износ. Посочено е също, че Федералното правителство като договорен партньор на Притежателя на полицата, се представлява от Федералното министерство икономиката и технологиите, което се представлява от "О. Х. Г." АГ и "П.К." А. В. (PwC), които действат като агенти с пълномощия от федералното правителство. "О. Х. Г." АГ и PwC са натоварени и упълномощени от Федералното правителство да издават и получават, от негово име и съгласно неговите указания, всички декларации, имащи отношение към подписването и изпълнението на Договор за гаранция, като водещият партньор е "О. Х.".

С писмо от 04.09.2015 г. д-р К. Х. - Ръководител Департамент VC2, Експортно финансиране, Експортно кредитно застраховане, посочва, че Федералното министерство на икономиката и енергетиката, в чиито правомощия попадат експортните гаранции (покритията Хермес), потвърждава валидността на Финансова кредитна гаранция с № DN 600063/MFA900120/България от 26 май 2008 г. (в редакцията Анекс № 1 от 02. август 2010 г., накратко "Финансова кредитна гаранция"). Посочва се, че ФКГ е издадена за обезпечаване задълженията на "ОЦК Оловно-цинков комплекс" АД - гр.Кърджали, съгласно договор за кредит на обща стойност 18 066 489 евро (съгласно анекс № 1), сключен между Б. П. С. А., П. и "О. О. к." АД - гр.К. на 28 април 2008 г. ФКГ е подписана от упълномощените представители на "О. Х. К." АГ (понастоящем опериращо под името фирма "О. Х." А.) и одиторската компания "П.К." А. въз основа на чл.3.5 от Директивата за поемане на гаранции от 30 декември 1983 г. и след издаването не е претърпяла промени. Федералното министерство на икономиката и енергетиката представлява Федералната република Германия в правни производства, свързани с покритията Хермес (експортни кредитни гаранции). Федералното министерство на икономиката и енергетиката е възложило на "О. Х." А. (правоприемник на "О. Х. Г." А.) самостоятелно да представлява Федералната република Германия в правни производства (включително съдебни производства), свързани с гаранциите по износа (покритията Хермес). Федералното министерство на икономиката и енергетиката потвърждава представителната власт на д-р Х.-Й. Х. относно правомощието му да подпише писмото от 26 май 2008 г. до Б. П. С. А., както и правомощията на д-р М. К. да подпише писмото от 17 декември 2013 г. до Адвокатско дружество В. т., С. Към настоящия момент двете лица са били служители на Федералното министерство на икономиката и енергетиката (тогава опериращо под името Федерално министерство на икономиката и технологиите).

Видно от представения списък на приетите от синдика вземания на кредитори на "О." АД - гр.К., изготвен на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ по гр.д. № 370 по описа за 2012 г. на Кърджалийския окръжен съд, Ф. Р. Г. е вписана като кредитор с прието вземане с общ размер 33 862 072.96 лв., от които 33 115 196.78 лв. главница, 723 766.43 лв. договорна лихва за забава от 22.12.12 г. до 28.11.13 г. и 23 109.75 лв. - разноски в производството по несъстоятелност, както и законна лихва върху главницата от 29.11.13 г. до окончателното ѝ изплащане.

"Р. к." - дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р. С., оспорило приетото от синдика вземане на Ф. Р. Г. с възражение вх. № 518/07.02.2014 г. на основание чл.690 от ТЗ. С определение № 73/27.01.2015 г., постановено от Кърджалийския окръжен съд по гр.д. № 370 по описа за 2012 г. на същия съд, е оставено без уважение възражението на кредитора "Р. к." - Р. С. срещу приетото от синдика вземане на Ф. Р. Г., действаща чрез пълномощника си "О. Х. Г." АГ - гр.Х., в размер на 33 862 072.96 лв.

В хода на производството по делото е била открита процедура по установяване съдържанието на чуждо право - немско и френско. На основание чл.43, ал.1 от КМПЧ е изискана информация от Министерството на правосъдието относно съдържанието на чуждо право, а именно Конституцията на Ф. Р. Г., Закон за федералния бюджет за 2008г., Директива относно гаранциите за износа от 30.12.1983 г., последно изменена на 22.02.2008 г., Общи условия на ФКГ, както и Френския Граждански кодекс. Изготвени са били заявки "за информация" съгласно чл.3, чл.4 и чл.14 от Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави от 07.06.1968 г., на езика на запитваната държава, относно съдържанието на чуждо право, а именно: Конституцията на Ф. Р. Г., Закон за федералния бюджет за 2008 г., Директива относно гаранциите за износа от 30.12.1983 г., последно изменена на 22.02.2008 г., Общи условия на ФКГ, както и Френския Граждански кодекс. Също така е дадена възможност на страните на основание чл.43, ал.2 от КМЧП да представят извлечения от официалните правителствени интернет сайтове относно релевантните за спора правни норми на чуждото право и да ги представят в превод на български език.

В изпълнение на процедурата по установяване на чуждото право са постъпили отговор от Министерството на правосъдието на Френската република, с което уведомяват съда, че исканите правни норми могат да бъдат намерени на официалния правителствен интернет сайт. Представени са в надлежен превод на български език и извлечения от съответните официални правителствени интернет сайтове относно съдържанието на немското и френско право, удостоверени с констативен протокол с дата 15.12.2015 г. на Е. Б. - Помощник нотариус по заместване на Нотариус В. М. с район на действие РС - София, с рег. № 074 на Нотариалната камара - София.

От писменото заключение на вещото лице Изабела Константинова Николова по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема, се установява, че на 28.04.2008 г. между "О." АД като кредитополучател и Б. П. като кредитодател е подписан Договор за кредит с купувач на Хермес. Целта на кредита е финансиране на договор от 26.06.2007 г. между "О." АД и "И." АД, от една страна и "О." ГмбХ - доставчик за доставка на оборудване и материали на пържилен цех, на стойност 20 020 000 евро. Договореното финансиране по Договора за кредит с купувач на Хермес е в размер до 85% от цената на договора, или до 17 170 000 евро плюс стойността на премия за гаранция "Х.". Обезпечение по кредита е гаранция, издадена от "О. Х. К." АГ, като представител на Ф. Р. Г., в полза на Кредитодателя - Б. П.. Договорената квота на покритие по гаранцията е 95%, т.е. Б. П. има самоучастие в размер на 5%. Усвояване на средствата от кредита става след изпълнение на редица предварителни условия, едно от които представяне на гаранцията от "Х." и заплащане на премията за нейното издаване. На база представения от "О." АД Дневник на сметка 152 /получени дългосрочни заеми/ за периода 01.01.2007 г. - 31.03.2010 г. на "О." АД, суифт съобщение за плащане на премия Хермес от 09.06.2008 г., платежни документи за усвояване на кредита - суифт съобщения от 09.06.2008 г. - 2бр., 08.08.2007 г., 14.11.2008 г., 12.12.2008 г., 22.03.2010 г., фактури, издадени от "О." ГмбХ до О. АД, усвояването на средствата по договор за кредит от 28.04.2008 г. е както следва:

на 09.06.2008 г. - 896 489.00 евро /премия Хермес/; на 09.06.2008 г. - 12 120 000.00 евро; на 08.08.2008 г. - 2 020 000.00 евро; на 14.11.2008 г. - 1 010 000.00 евро; на 12.12.2008 г. - 1 010 000.00 евро; на 22.03.2010 г. - 1 010 000.00 евро, или общ усвоен размер 18 066 489.00 евро.

Погасената сума преди подписване наИзменение №1 от 28.06.2010 г. към Договор закредит с купувач на Х. от 28.04.2008 г. е в размер на 1 218 320.64 евро; непогасената сума е в размер на 16 848 168.36 евро; договорен е погасителен план на 13 равни 6 месечни вноски в размер на 1 296 012.95 евро.

Задължението на "О." АД по договор за кредит от 28.04.2008 г. е в размер на 16 848 168.36 евро. и е осчетоводено като дългосрочен заем към Б. П. Във финансовите отчети на "О." АД - гр.К няма осчетоводени задължения към Ф. Р. Г.. Задължението на "О" АД по договор за кредит от 28.04.2008 г. в размер на 16 848 168.36 евро е осчетоводено при "О" АД като дългосрочен заем към БНП П.

Вещото лице посочва, че на база представено банково извлечение от 21.12.2012 г. на Б. П. и С. съобщение от 21.12.2012 г., може да бъде направено заключение, че на 21.12.2012 г. банковата сметка на "Б. Па.", дружество, регистрирано в Регистъра на търговските дружества в П. под номер SIREN 662 042 449, е заверена със сумата от 16 931 534.26 евро, с левова равностойност 33 115 202.65 лева. Наредител на сумата от 16 931 534.26 евро, с левова равностойност 33 115 202.65 лева е "О. Х. Г." АГ, което дружество е действало като пълномощник на Ф. Р. Г..

С оглед така установените данни по делото предявеният иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ е допустим, тъй като е предявен от кредитор в производството по несъстоятелността, който е направил възражение по чл.690, ал.1 от ТЗ, което е оставено без уважение. Искът е предявен в предвидения 7-дневен срок след обявяване в търговския регистър на определението на съда по несъстоятелността за одобряване списъка но чл.692, ал.4 от ТЗ. Разгледан по същество предявеният иск е неоснователен.

В исковата молба ищецът е релевирал основно три групи възражения, касаещи съществуването на вземането на ответника ФРГ, а именно: липсата на нормативни актове, регламентиращи, предоставянето на експортни кредитни гаранции; липсата на валидно взето решение от съответните органи на ФРГ и в тази връзка липса на представителна власт на пълномощника "Ойлер Хермес" АГ и служителите на това дружество; липса на основания за суброгиране в правата на удовлетворения кредитор. От събраните по делото доказателства не се установи основателността на тези възражения, респ. не бе доказано несъществуването на вземането на ответника ФРГ.

I.По отношение възраженията за липса на нормативни актове, регламентиращи, предоставянето на експортни кредитни гаранции:

В хода на производството по делото бе открита процедура по установяване съдържанието на чуждо право - немско и френско. На основание чл.43, ал.1 от КМПЧ бе изискана информация от Министерството на правосъдието относно съдържанието на чуждо право, а именно Конституцията на Ф. Р. Г., Закон за федералния бюджет за 2008г., Директива относно гаранциите за износа на 30.12.1983 г., последно изменена на 22.02.2008г., Общи условия на ФКГ, както и Френския Граждански кодекс. В изпълнение на процедурата по установяване на чуждото право са постъпили отговор от Министерството на правосъдието на Френската република, с което уведомяват съда, че исканите правни норми могат да бъдат намерени в официалния правителствен интернет сайт. Представени са в надлежен превод на български език и извлечения от съответните официални правителствени интернет сайтове относно съдържанието на немското и френско право, удостоверени с констативен протокол с дата 15.12.2015 г. на Е. Б. - Помощник нотариус по заместване на Нотариус В. М. с район на действие РС - София, с рег. № 074 на Нотариалната камара - София. Ето защо, релевантните за предмета на делото правни норми на чуждото право - немско и френско бяха установени по предвидения в чл.43 от КМПЧ.

Така, съгласно чл.115, ал.1 от Конституцията на ФРГ за вземане в заем на средства и поемане на поръчителски задължения, гаранции, или друг вид обезпечения, които могат да доведат до разходи през бъдещи фискални години, се изисква разрешение съгласно федерален закон, определящ или допускащ изчисляването на свързаните с това суми. Съгласно §3, ал.1 от Закона за определяне на държавния бюджет за 2008 г., Федералното министерство на финансите се оправомощава да поема поръчителства, гаранции или друг вид обезпечения до 117 000 000 000 евро във връзка с насърчаване на подходящи проекти или експортни сделки от особен държавен интерес за ФРГ.

Директивата за поемане на гаранции за износ от 30 декември 1983 г., последно изменена на 22.02.2008 г., урежда реда за поемане от страна на ФРГ (Федералното правителство) на гаранции за експортни сделки в полза на германски износители и кредитни институти за покриване на рискове, свързани с чужбина, по дадена експортна сделка. Уредени са вида на гаранциите, критериите за поемането им, участниците при вземане на решения за поемане на гаранции, процедурата, договорите за гаранции, възнагражденията.

По делото са представени и Общи условия на Гаранции за експортно обвързани финансови кредити, уреждащи гаранционния договор, предметът на гаранцията, срок на отговорността, гаранционните събития, изискуемост и правен стабилитет на гарантираното вземане, както и други, подробно описани права на участниците в процеса по предоставяне на гаранции.

II.По отношение на възраженията за липса на валидно взето решение от съответните органи на ФРГ и в тази връзка липса на представителна власт на пълномощника Ойлер Хермес АГ и служителите на това дружество:

От представеното по делото като доказателство писмо от 26.05.2008 г. (л.419, т.2 от делото), се установява, че Федералното министерство на икономиката и технологиите уведомило Б. П. С. А., П., Клон Ф. на М., че в рамките на Междуведомствената комисия за експортни гаранции и обезпечение, Федералното министерство на икономиката и технологиите, с одобрение на Федералното министерство на финансите и съгласувано с Федералното министерство на външните работи и Федералното министерство на икономическото сътрудничество и развитие, взело решение, указано в приложеното писмо на "О. Х. К." АГ. Посочено е да бъде продължена по-нататъшната кореспонденция по този въпрос директно с "О. Х. К." АГ в качеството му на пълномощник на Ф. Р. Г. по управлението. Това писмо е подписано от упълномощен служител д-р Х..

С друго писмо от същата дата - 26.05.2008 г., "О. Х. К." АГ уведомило Б. П. С. А., П., Клон Ф. на М., че в рамките на Междуведомствената комисия Федералното министерство на икономиката и технологиите одобрила искането на банката, като договорът за гаранция се счита за сключен с получаването на настоящото писмо, а съдържанието му е видно от приложената декларация за предоставяне на гаранция по финансов кредит. Писмото е подписано от М. Б..

Съгласно посочената декларация Ф. Р. Г., представлявана от Федералното министерство на икономиката и технологиите, от своя страна представлявано от "О. Х. К." АГ - гр.Х. и "П.К." А. В., Х., предоставя в полза на Б. П. С. А., П., Клон Ф. на М., ECEP - Export Finance, Г. *, * Ф., гаранция по финансов кредит в съответствие с актуалните действащи Общи условия за предоставяне на гаранции по обвързани финансови кредити (FKG) за посоченото в Раздел I вземане спрямо чуждестранния кредитополучател - "О. к." АД -гр.К. по договор за кредит от 28.04.2008 г. и сума на кредита 18 270 000 евро плюс 8 221 500 евро разходи по финансирането (лихвен процент: променлив).

От тези доказателства може да се направи извод, че решението за предоставяне на гаранция по финансовия кредит е взето от надлежните органи на ФРГ съгласно т.3.1 и т.3.2 от Директивата за поемане на гаранции за износ от 30 декември 1983 г., последно изменена на 22.02.2008 г. Така, съгласно т.3.5 от Директивата, управлението на дейността се възлага от Федералното правителство на консорциум (пълномощници), съставен от акционерно дружество "О. Х." АГ, Х., в качеството на водещ член и одиторско акционерно дружество "П. К.", Ф. на М., филиал Х., а съгласно т.3.5.1, дейността на пълномощниците се регламентира в договор за възлагане (мандат) и се разпростира върху приемането на исканията и други декларации и изявления на получателите на покритие с оглед поемане на експортни гаранции, както и обработката и изпълнението им, като пълномощниците подготвят исканията с оглед вземане на решения за тях и уведомяват получателите на покритие за взетите решения, както и за евентуални указания. Т.е., писмата, изпратени от "О. Х." АГ до Б. П. са в изпълнение на упълномощителна и мандатна сделка по договор за поръчка, сключен с Федералното правителство. В тази връзка действията на служителите на "О. Х." АГ обвързват участниците в процедурата по поемане на гаранция и не са извършени без представителна власт, както се сочи в исковата молба.

На следващо място, налице е представителна власт и при уведомяването на Адвокатско дружество "В. т." от д-р М. К. относно представителната власт на "О. Х." АГ, както и пълномощното за процесуално представителство на това дружество от април 2012 г. Както бе посочено и по-горе, представителната власт на "О. Х." АГ в процеса по предоставяне на експортни кредитни гаранции е учредена по силата на нормативен акт - Директивата за поемане на гаранции за износ от 30 декември 1983 г., последно изменена на 22.02.2008 г., като и съгласно Общи условия на Гаранции за експортно обвързани финансови кредити. Тази представителна власт е препотвърдена и с писмо от 04.09.2015 г. на д-р Кр. Хе. - Ръководител Департамент VC2, Експортно финансиране, Експортно кредитно застраховане. С това писмо се валидират и всички действия на д-р Х. Х. относно правомощието му да подпише писмото от 26 май 2008 г. до Б. П. С. А., както и правомощията на д-р Матиас Кьолер да подпише писмото от 17 декември 2013 г. до Адвокатско дружество В. т., София. Посочено, е че двете лица са били служители на Федералното министерство на икономиката и енергетиката (тогава опериращо под името Федерално министерство на икономиката и технологиите). Ето защо, всички доводи относно липсата на валидно взето решение от съответните органи на ФРГ и в тази връзка липса на представителна власт на пълномощника "О. Х." АГ и служителите на това дружество, са неоснователни и не могат да бъдат споделени.

III.По отношение на възраженията за липса на основания за суброгиране в правата на удовлетворения кредитор:

Установи се по делото, че ФРГ, чрез пълномощника си "О. Х." АГ е поела валидна гаранция за обезпечаване задълженията на "О. О. к." АД - гр.К. по договор за кредит на обща стойност 18 066 489 евро (съгласно анекс № 1), сключен между Б. П. С. А., П. и "О. О. к." АД - гр.К. на 28 април 2008 г. Гаранцията е поета на основание чл.115, ал.1 от Конституцията на ФРГ, §3, ал.1 от Закона за определяне на държавния бюджет за 2008 г., Директивата за поемане на гаранции за износ от 30 декември 1983 г., последно изменена на 22.02.2008 г. и Общи условия на Гаранции за експортно обвързани финансови кредити. По съществото си тази гаранция е вид лично обезпечение (поръчителство), което е уредено както българското, така и от германското право.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че ФРГ се е задължила да гарантира изпълнение на задължението от страна на "О." АД - гр.К., при настъпване на предвидените в Общи условия на Гаранции за експортно обвързани финансови кредити предпоставки. Безспорно е установено и обстоятелството, че "О." АД - гр.К. не е изпълнило задължението си към кредитора Б. П., С.А. П.. Задължението не е било изпълнени след покана до другите задължени по договора лица - "И. х." АД и "С. к." АД, поради което кредиторът е потърсил изпълнение от ФРГ и такова е било осъществено, което се установява от доказателствата по делото и най-вече от заключението на вещото лице И. К. Н.. След като ФРГ е изпълнила задължението на "О." АД - - гр.К., то тя несъмнено има правен интерес да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор. В тази връзка неоснователни са доводите, изложени в исковата молба, че ФРГ се е освободила от задължението си, тъй като не е било изплатено дължимото възнаграждение на "О. Х." АГ в пълен размер и в предвидения за това срок. Съгласно §18, ал.1 и 2 от ОУ на Гаранции за експортно обвързани финансови кредити, Федералната република се освобождава от отговорност за застрахователните събития и има право да прекрати гаранцията, ако дължимото възнаграждение не бъде платено в рамките на 14 дни след предупреждение, указващо този срок и съдържащо посочените правни последици. По делото няма данни такова предупреждение да е било отправяно, а и не е налице основание за това, тъй като дължимото възнаграждение е било заплатено. Що се отнася до неговия размер, то съгласно т.7.3, във вр. с т.2.2 от договора за кредит с купувач на Хермес с дата 28 април 2008 г., възнаграждението (застрахователната премия) на Хермес е уговорено като прогнозна сума, която автоматично се увеличава или намалява с действителната сума, необходима за пращането на 100% от застрахователната премия на Хермес. Или, договорената сума от 1 100 000 евро не е твърда, а се променя в зависимост от усвоените средства по кредитната линия.

Що се отнася до довода, че Кредиторът Б. П. С. А., П., не е проявило дължимата грижа и не е предприело всички необходими мерки за събиране на вземането, то същият е необоснован и също не може да бъде споделен. Видно от представените съобщения и обратни разписки, Б. П. С.А., П. е уведомило "О." АД - гр.К. за просрочените задължения и е обявило кредита за предсрочно изискуем. Уведомени са били и поръчителите (гаранти) "И. х." АД и "С. к." АД, които не са извършили плащане. Тези действия са напълно достатъчни, за да бъдат изпълнени задълженията на Кредитора, както съгласно ОУ на Гаранции за експортно обвързани финансови кредити, така и съгласно чл.302 от ТЗ и не е необходимо да се дава допълнителен срок на длъжника, след като е пределно ясно, че същият не може да изпълни задължението си.

Ето защо, в заключение следва да се посочи, че с плащането сумата по финансовата кредитна гаранция, ФРГ се е суброгирала в правата на удовлетворения кредитор Б. П. С. А., П., поради което приетото вземане в производството по състоятелността в размер на 33 862 072.96 лв. не е несъществуващо, а предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, с оглед стойността на приетото вземане 33 862 072.96 лв., следва да се осъди ищеца да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 1 354 482.92 лева, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 от ГПК. Следва също в полза на ответника ФРГ да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно представените писмени доказателства за това в размер на 140 лв., от които 100 лв. възнаграждение за вещо лице и 40 лв. разноски за превод на заявки за информация.

По изложените съображения и на основание чл.694, ал.1 от ТЗ, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Р. к.", дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р. С., рег. № *, със седалище и адрес на управление апартамент № *, ет.*, С. е. в. х., ул. "Ф. Р.", В., М., С., представлявлявано от директора Д. С. Е., представлявана от пълномощника адв. Й. Т., против Ф. Р. Г. и О." АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б." № *, ЕИК *, иск за установяване несъществуването на прието вземане на Ф. Р. Г., действаща чрез пълномощника си "О. Х. Г." АГ - дружество, вписано в Търговски регистър на Районен съд Х., по фирмен номер ТРБ *, със седалище и адрес на управление „Г.” *, * Х., към "." АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. „Б." № *, ЕИК *, представлявано от изпълнителния директор А. З. О., в размер на 33 862 072.96 лева (тридесет и три милиона ¯семстотин шестдесет и две хиляди седемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), съгласно изготвения от синдика списък на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, по гр.д № 370/2012 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, обявен в Търговския регистър под № 20140129113339, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА "Р. к.", дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р. С., рег. № *, със седалище и адрес на управление апартамент № *, ет.*, С. е. в. х., ул. "Ф. Р.", В., М., С., представлявлявано от директора Д. С. Е., представлявана от пълномощника адв. Й. Т., да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд държавна такса за предявения иск по чл.694, ал.1 от ТЗ в размер на 1 354 482.92 лева.

ОСЪЖДА "Р. к.", дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Р. С., рег. № *, със седалище и адрес на управление апартамент № *, ет.*, С. е. в. х., ул. "Ф. Р.", В., М., С., представлявлявано от директора Д. С. Е., представлявана от пълномощника адв. Й. Т., да заплати на Ф. Р. Г. направените по делото разноски в размер на 140 лв.,

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: