Р Е Ш
Е Н И Е № 1153
гр. Бургас, 26.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на седемнадесети септември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
при секретаря Райна Жекова,
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3421 по описа за 2019г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.193 ал.1 от Закона за данъка
добавена стойност (ЗДДС) вр. чл.59-чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба
от „Т. т.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.К.и адрес
на управление ул.“Г. Н.“ № ..., представлявано от Д. Т., против наказателно
постановление № К19_133-F479672 от 25.04.2019г. на Директора
на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас, с което
на основание чл.180а ал.1 от
Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) на търговеца е наложена имуществена
санкция в размер от 2954,46 лева за нарушение на чл.86 ал.1 т.2
и т.3 от ЗДДС.
С жалбата се моли за отмяна на
наказателно постановление като се навеждат доводи за незаконосъобразност поради неспазване сроковете
на чл.34 ал.1 ЗАНН, нарушение на чл. 42 т.3 и т.5 и
чл.57 ал.1 т.5 и чл.18 от ЗАНН. Алтернативно жалбоподателят
моли съдът да отчете, че следва да се приложи привилегирования състав на ал.3 на чл.180а от ЗДДС като
наложената санкция да бъде намалена, както и алтернативно моли съдът да отчете описаното
нарушение като маловажен случай. Не се представят нови доказателства.
Жалбоподателят редовно призован не
се яви в съдебно заседание. За него се явява упълномощен адвокат.
Наказващият орган се представлява
от юрисконсулт. Не се представят нови
доказателства. Иска се от съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в преклузивния
срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
от легитимирано лице, посочено в НП като нарушител и съдържа изискуемите от
закона реквизити. Подадена е срещу годен за обжалване акт и пред материално и
териториално компетентен съд. Производството пред БРС е редовно
образувано.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
С Резолюция № П-02000219049661-ОРП-001/18.03.2019 г. свидетелката В.И. в качеството й на старши инспектор по проходите в ТД на
НАП-Бургас извършила проверка за прихващане и възстановяване на данък добавена
стойност (ДДС) на дружеството „Т. т.“ ЕООД с ЕИК *********. В хода на проверка
свидетелката И. установила, че дружеството „Т. т.“ ЕООД с ЕИК ... е извършило вътрешнообщностни
покупки (ВОП) на два броя влекачи марка Рено-Т от Франция от контрагент с VIN № FR61954506077 по смисъла на чл.13 от ЗДДС и получени услуги по
чл.82 ал.2 т.3 от ЗДДС платена еко
такса на контрагент от Германия с VIN №DE*********.
Съставени били протокол по чл.117 като следва:
1.Протокол №1/10.12.2018 г за покупка на влекач Рено-Т с рама VF610D368KD016459
от контрагент с VIN № FR61954506077
с данъчна основа (ДО) в размер на 147 665,17 лева и
ДДС в размера на 29533,03 лева , обща стойност в размер на 177198,20 лева (лист
46 от делото). Протоколът е издаден въз основа на Инвойс
№ 9535164/05.12.2018 г., издадена от контрагент с VIN № FR61954506077 за продажба на влекач Рено-Т с рама VF610D368KD016459 на стойност от 75 500 евро (лист 47 от делото)
2.Протокол №2/10.12.2018 г за покупка
на влекач Рено-Т с рама VF610A366KD016458 от контрагент с VIN № FR619545060077 с данъчна основа (ДО) в размер на 147 665,17 лева и ДДС в размер на
29533,03 лева на обща стойност от 177 198, 20
лева (лист 48 от делото).Протоколът е издаден въз основа на Инвойс
№9535165/05.12.2018г издаден с контрагент с VIN № FR619545060077 за продажба на влекач Рено-Т с рама VF610A366KD016458 на стойност от 75 500 евро (лист 49 от делото).
3.Протокол №3/21.12.2018 г на платена еко такса на контрагент с VIN №DE301782011 с данъчна основа в размера на 115,96 лева и ДДС в размера на 23,19 лева у,
обща стойност в размер на 139,15 лева (лист 50 от делото). Протоколът е издаден
въз основа на Инвойс №15106620/19.12.2018 г издаден
от контрагент с VIN №DE301782011 за еко такса в размер на 59,24 евро (лист 51 от делото).
Дружеството –жалбоподател не отразило посочените по-горе три на брой протоколи по чл.117 ЗДДС в дневника
за продажби в справка –декларацията (СД) по ЗДДС за
съответния данъчен период за месец декември за 2018 г , т.е не е начислило ДДС
в размер на 59089, 25 лева съгласно изискванията на чл.86 от ЗДДС и размер на
данъка не били включени при определяна на резултата за съответния данъчен
период за месец декември на 2018 г.
На 28.03.2019 г била връчена на дружеството покана за корекция на
неправилно данъчно третиране на доставка по ЗДДС
№П-02000219049661-176-001/28.03.2019г за подаване на коригираща СД по ЗДДС за
месец декември на 2018 г.
Свидетелката И. констатирала тези нарушения и на 29.03.2019 г в присъствието на
управителя на дружеството съставила акта за установяване на административно нарушение
(лист 47 и 48 от делото) за нарушение на чл.86 ал.1 т.2
и т.3 от ЗДДС. Екземпляр от акта били връчена на управителя на дружеството,
който го разписал с възражения. Такива писмени постъпили в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН (лист 52 от делото). В тях се моли административнонаказаващия
орган да не издава наказателно постановление като причина за невключване на
протоколите по чл.117 от ЗДДС в СД по ЗДДС се сочи технически
проблем на счетоводната програма ползвана от дружеството.
Като взел предвид събраните писмени доказателства, акта и писмените
възражение на 25.04.2019г административнонаказаващият
орган издал атакуваното наказателно постановление, в което при пълна
идентичност с фактологията посочена в акта и правната
квалификация на основание чл.180а ал.1 от ЗДСД на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 2954,46
лева.
Описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните в
хода на настоящото производство доказателства, обективирани в гласните
доказателства- безпротиворечивите
и незаинтересовани показания на свидетеля И., както и в писмените доказателства представени от страните.
Съдът, с оглед така установената по делото фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като
съобрази задължението си за цялостна проверка за законосъобразността и правилността
на обжалваното НП, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор по приходите, притежаващ правомощия да
констатира административни нарушения по ЗДДС (лист 53-55 от делото). Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, доколкото директор на Дирекция "Контрол" към ТД на НАП-гр.Бургас е бил надлежно оправомощен от изп.директор на
НАП. Актът и НП са съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН.
Съгласно чл.13 ал.1 от
ЗДДС вътреобщностното придобиване (ВОП) се формира от
сложен фактически състав , който изисква: 1. придобиване
право на собственост върху стока; 2.същата да се
изпраща или транспортира до територията на страна от територията на друга
страна–членка на ЕС; 3.доставчикът да е данъчно
задължено лице; 4.същото да е регистрирано по ДДС в
друга държава. По отношение на стоките в
процесните фактури съдът счита, че е осъществен този
състав. Възниква обаче въпросът кога е настъпило данъчното събитие. Основното
обстоятелство, което следва да се изясни при определяне дължимостта
на ДДС в режима на ВОП е данъчното събитие и в коя хипотеза ще попадне -общата
по чл.63 ал.3 или особената по ал.4. Първата третира общ случай, който предвижда
изискуемостта на ДДС на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало
данъчното събитие, съгласно ал.1 и
ал.2. Само специална хипотеза на ал.4 урежда възникването на задължението на датата на издаване на
фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15–ия ден на месеца, следващ
месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
В настоящи случай, нито в АУАН, нито
в НП е посочена датата на извършване на нарушението и крайния срок (като дата),
в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си
по чл.86 ал.1 т.2, и 3 от ЗДДС,
тъй като фактическото описание на нарушението, според наказващия орган е
извършено чрез бездействие. Както в акта, така и в НП е посочено, че лицето не
е начислило дължимия данък ДДС, като не го е отразило в справката-декларация за
месец 12/2018г, без обаче да посочи в какъв срок е следвало да бъде начислен, а
е посочен само междинния етап от фактическия състав на начисляването–издаването
на протокола по чл.117 ЗДДС. Изпълнителното деяние по чл.180а ал.1 от ЗДДС е осъществимо
чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни
задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е
недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия
орган норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от
състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит
на АУАН и НП видно от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Особено важно
е да се посочи датата на нарушението с оглед изчисляването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. В този смисъл е и константата съдебна практика обективирана в Решение
№1881 от 10.11.2017 г по н.д.№2567/2017 г на ХVІ с-в
на Адм.съд-Бургас и др.
Съгласно административнонаказателната разпоредба
на чл.180а ал.1 от ЗДДС
регистрираното лице, което като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове в
случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за
начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба
за физическите лица , които не са търговци или с имуществена санкция за ЮЛ и ЕТ
в размер на 5 на сто от неначисления данък , но не по-малко от 50 лева, като в
привилегирования състав на ал.3 на същата разпоредба
се предвижда имуществена санкция в размера до 2 на сто от данъка, но не
по-малко от 25 лева, когато регистрирането лице е начислило данъка в периода,
следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен.
В акта е нарушена нормата на чл.42 т.4 от ЗАНН,
тъй като липсва описание на елементите от обективната страна на нарушението, а
именно лицето да има право на пълен данъчен кредит, което обстоятелство прави
възможна квалификация по тази законова разпоредба.
От събрания по делото доказателствен материал се доказва по безспорен и
категоричен начин,че жалбоподателят действително не е
начислил следващия се по услугите ДДС, съответно по т.1 в размер на 177198,20 лв.; по т. 2 в размер на 177 198, 20 лв; по т.3 в
размер на 139,15 лева в законоустановения
срок и по 3-те точки от 01.01.2019г. до 14.01.2019г. вкл. за
данъчен период 12.2018г. – нарушение на разпоредбите по чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.
Правилно наказващият орган е определил реда, по който да наложи наказание,
а именно - чл.180 а, ал.1 от ЗДДС. Съгласно цитираната норма регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма и за
начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва с глоба –
за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лв.
В случая, обаче, въпреки установеното,
настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство
е допуснато съществено нарушение, опорочаващо наказателното постановление и
налагащо отмяната му. Такова нарушение е неизпълнение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която сочи, че когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. В разглеждания казус се установи и
доказа, че дружеството-жалбоподател, макар за един и същ данъчен период, не е
начислило три пъти различно по размер ДДС, с основание предоставени ВОП на два
броя влекачи различна стойност и получени услуги на основание чл.82 ал.2 т.3 ЗДДС, обективирани в
различни по номера и дати документи за покупки и услуги представляващи три отделни
административни нарушения. Отделно от това самата норма по чл.180а,
ал.1 от ЗДДС подсказва специфичното определяне на
санкцията, именно в зависимост от размера на неначисления ДДС, който в случая е
с три различни стойности, т. е. няма как едно наказание да се наложи за
различни по размер ДДС.
В случая, обаче, наказващият орган е приел, че се
касае за едно нарушение, за което с издаденото НП е наложена една имуществена
санкция. Като е квалифицирал нарушението като едно и е наложил едно наказание,
наказващият орган е нарушил императивното правило на чл. 18 от ЗАНН.
Констатираното от Съда допуснато процесуално нарушение е съществено и не може
да бъде преодоляно пред настоящата инстанция с изменение на наказателното
постановление. Едно такова действие би довело до недопустима подмяна на волята
на наказващия орган, чрез избор от страна на Съда, за кое от всички описани
административни нарушения да бъде наложено административното наказание. По
този начин не може да се направи
категоричен и еднозначен извод за кое от трите нарушения е санкциониран
търговецът, съответно не може да бъде извършена проверка за
законосъобразността на самото наказателно постановление. Липсата на
еднозначно изразено волеизявление, относно конкретно нарушение и
съответстващата му санкция, е съществен недостатък, обосноваващ отмяна на НП
като незаконосъобразно.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.63, ал.1 предложение трето от ЗАНН,
Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № К19_133-F479672 от 25.04.2019г. на
Директора на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас,
с което на „Т. т.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.К.и
адрес на управление ул.“Г. Н.“ № ..., представлявано от Д. Т., на основание чл.180а ал.1 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и е
наложена имуществена санкция в размер от 2954,46 лева за нарушение на чл.86
ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.
.